неделя, 31 януари 2016 г.

January Wrap Up


Февруари... Любимият ми месец в годината! Не само, защото тогава е Св. Валентин и целия месец ми навява за любовта, но тогава е и рождения ми ден. Януари за мен бе сравнително продуктивен месец, успях да прочета цели единадесет книги!

1. Похитителят на мълнии

Канех се да прочета поредицата за Пърси Джаксън още от преди месеци, но тогава имах други книги за четене, не че сега нямам, но реших, че вече й е дошъл реда на тази. РЕВЮ

2. Морето на чудовищата

РЕВЮ

3. Проклятието на титана

РЕВЮ

4. Битката за Лабиринта

РЕВЮ

5. Последният олимпиец

РЕВЮ

6. Досиетата на героя

Тази книга е допълнение към поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп. Ревюто й е ТУК.

7. Изчезналият герой

РЕВЮ

8. Синът на Нептун

РЕВЮ

9. Знакът на Атина

РЕВЮ

10. Домът на Хадес

РЕВЮ

11. Кръвта на Олимп

РЕВЮ

събота, 30 януари 2016 г.

Winter Book Tag

Видях този таг в един френски блог за книги на две момичета - Les Petites Lectrices и го преведох. Може да не съм огромен почитател на френския, но е факт, че разбирам. Езиците просто ми се удават. Тагът е стар, но пък ми хареса и не виждам защо да не го направя, а и все още е Зима. На въпросите свързани с Коледа ще отговарям в минало време относно изминалия преди месец празник.


1. Let it Snow – Книга, чието действие се развива през зимата

Ето това е труден въпрос, защото ако съм чела такива книги, то не мога да се сетя за тях. Единствено в Проклятието на титана действието се развива през зимата.

2. The Christmas Song – Твоята любима Коледна история?

Не се сещам за нищо освен заглавия на детски книжки или Коледни филмчета. Когато бях малка най-любимата ми детска книжка беше Коледа в гората, а анимационен филм - Мики Маус: Нощта преди Коледа.

3. Silent Night – Любима класика?

Колебая се между Клетниците на Виктор Юго и Граф Монте Кристо на Александър Дюма, защото и двете харесвам страшно много.

4. Baby it’s cold outside – Любима двойка и любима романтика?

За двойката ще е трудно понеже мога да изброя поне десет, то само от Браството са толкова, всъщност - Клари и Джейс, Теса и Уил, Бела и Зейдист, Америка и Максън... Една от любимите ми романтични книги е Завещанието.

5. The most wonderful tome of the year – Твоята любима Коледна традиция?

Обичам традицията на Бъдни вечер да се ядат постни ястия и да се спазва определения брой. Също и отварянето на подаръците, това е важно. Обичам традиционните сладки и всичко около този празник.

6. All I want for Christmas – Коя книга най-много би желал/а да откриеш под елхата?

Нашите не ми купуват книги, не искат, затова има много книги, които желая и не знам с коя по-напред да започна.

7. Santa Claus is coming to town – Кой герой би бил начело на списъка с непослушните деца, и кой на този с послушните? 

На непослушните става всеки лош герой, например Кронос или Гея, особено нея. На послушните... тук пък са повечето протагонисти, особено добрите герои от Евър Афтър и Наследниците.

8. Посочи корица със синьо

Не се сдържах и ще посоча две.



9. Книга, която би използвала на мястото на звездата на елхата

 Ако сложа книга на елхата си... ами не мисля, че елхата ще успее да се задържи на едно място. Не знам коя книга да посоча, защото ще е или дебела, или неподходяща за ролята на звезда. Все пак не трябва ли корицата да е красива и златиста може би? Или сребриста?

10. Перфектното измислено място за Коледните празници

Знам, че мястото не е измислено, но аз обожавам Лондон! Сещам се за поне три книги, в които действието се развива там.

11. Коя е твоята любима напитка, храна и филм за сезона?

Обожавам горещ шоколад. Обичам меденки, но те могат да се ядат и по всяко едно време на годината. Най-любимите ми филми по темата са Сам вкъщи и Договор за Дядо Коледа.

12. Обичаш ли зимата?

Обичам ли? Обожавам я! Обичам снега, Коледа, а и в този прекрасен сезон е моят рожден ден. Наистина съм много щастлива, че съм се родила зимата, защото харесвам този период от годината.

13. Коя е любимото ти занимание през зимата?

Четене. Но аз правя това през 70% от времето си, така че за мен сезона не е от значение, мога да го правя по всяко едно време от годината.

Тагвам: Юли и Yulia K.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

Кръвта на Олимп - Рик Риърдън

 КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Петата и последна книга от поредицата Героите на Олимп е най-напрягаща и държаща под напрежение от началото до края.
  Дори след като бях наистина изморена в края на седмицата и трябваше пак да ставам рано за петъка стоях до късно докато не прочетох книгата. Нямаше как да оставя някакви си 20-30 страници за другия ден, какво значение имаше дали ще си легна половин час по-рано или по-късно? Четох я с огромен интерес и умирах от любопитство да разбера какво ще стане щом най-сетне Гея се пробуди. Всъщност, бях си направила малък спойлер с края и ми беше ясно какъв ще е, но все пак е вълнуващо да разбереш всичко от игла до конец.
  На корицата тези съществата особено много завземат гледката и всичко останало се превръща в заден фон, който забелязваш в последствие. А тези двамата не бих казала, че са красиви, което съвсем запълва впечатлението ти от корицата, но все пак тя не е най-важната, разбира се.
  Честно казано, след като действието не се развива в лагер "Юпитер", дори римляните ми се сториха по-приятни. Успях да си променя мнението за Рейна и през цялото време се надявах тя и Нико да станат гаджета, защото мисля, че си отиваха и щеше да е толкова хубаво и за двамата ако беше станало... Рик Риърдън наистина умее да протака действието, все пак чаках две книги, за да пристигне Атина Партенос в лагера на нечистокръвните. Очаквах когато я занесат и просто да стане нещо като "пуф" и готово и май се оказах права. Накрая когато оставаха двадесет-тридесет страници, а основното действие не бе приключило само си мислех как може да приключи за толкова кратко време като има само двадесетина страници! Е, друг въпрос е, че аз четох в е-формат и може да са били петдесет страници, но пак ми се видяха малко. Просто обичам краят винаги да е дълъг.
  Много харесвам поредицата и финалът определено ми хареса. Надали има по-подходящ завършек от този. Напълно подкрепям решението на автора да го остави отворен. Така най-добре може да се остави воля на въображението, защото всеки вижда края по свой начин, има си идеи, а понякога авторовите може да не са най-добрите и това се оказва най-добрия избор. Героите на Олимп беше много по-бурна и напрегната поредица от Пърси Джаксън и боговете на Олимп, наистина много ми хареса и съм страшно доволна, че прочетох и двете.

вторник, 26 януари 2016 г.

Домът на Хадес - Рик Риърдън

 КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Когато четеш много книги една след друга е добре да пишеш ревютата непосредствено след прочитането на дадената книга, защото в ума ти вече има натрупани още детайли и започваш да бъркаш кой за коя е бил. Моят случай е такъв и затова ще пиша по-сбито, за да не издам нещо без да се усетя.
 Тази книга може би е най-различната до момента, защото една голяма част от действието се развива в Тартар. Останах крайно изненадана в края на предходната книга когато Пърси и Анабет бяха завлечени към бездната.
  Корицата е... ами доста автентична и достоверна. Напълно отговаря на случващото се в книгата, защото Пърси и Анабет изглеждаха точно така. Не можах да запомня името на тази огнена река, беше нещо с Ф, а пред тях сигурно са Портите на смъртта.
  Както по-горе споменах, Пърси и Анабет са в Тартара, а останалите петима герои са се запътили към Домът на Хадес, поради което се развиват две главни сюжетни линии. Крайната цел - затварянето на портите и попречване на събуждането на Гея. Определено бях на нокти през цялото време, защото не бях сигурна дали двамата ще успеят да се измъкнат от Подземното царство или ще останат там вечно. Втория вариант никак не ми се нравеше. Много голямо впечатление ми направиха титанът Япет, който Пърси прекръсти на Боб(странен избор на име, между другото) и гигантът, чието име също не помня. Двамата се оказаха наистина добри и накрая така ми беше жал за тях...
  Интересно е да гледаш развитието на героите, как те стават по-силни и по-мъдри с течение на времето. В началото не се познаваха и не знаеха как да се сработят, но постепенно свикват един с друг и когато се разделят на групи успяват да доусъвършенстват уменията си работейки с всекиго от групата.
  Предпоследната книга вече съвсем ми грабна вниманието и мога да твърдя, че наистина нямах търпение да разбера какво ще се случи. Харесвам стила на писане на автора Рик Риърдън и се възхищавам на хрумванията му и желанието му да пише за различните митологии. Най-интригуващо е да погледнеш нещо познато в друга светлина.

неделя, 24 януари 2016 г.

Знакът на Атина - Рик Риърдън

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Забавих се с ревюто, защото ми се четеше и исках да продължа със следващата книга и нямах време да го напиша. Така или иначе е със задна дата като всички останали и това почти не е от значение.
  Ужасно много харесвам корицата, може би тази ми е любимата като цяло от всички до момента. Самия фон, совата, която изглежда толкова яко, Пърси и Джейсън, които се бият помежду си(оп, малък спойлер, но спокойно, не е каквото изглежда). Наистина ми харесва цветовата комбинация и избора на изображения. Има логика да е изобразена сова, защото тя е символът на богинята Атина, а от заглавието си личи, че книгата е свързана с нея.
  От тази книга интересът ми значително се повиши. Главната причини - действието не се развива в лагера „Юпитер“, който честно казано никак не ми харесва и предната книга тези римски неща доста започнаха да ме дразнят. В Знакът на Атина седмината герои най-сетне се срещат и са готови да поемат към своя подвиг. Поне вече разбрах кой със сигурност е седмия - Анабет. Нико им помага, спор няма, но явно неговата роля е друга. Беше толкова хубаво, че Анабет и Пърси най-сетне се събраха! Докато героите са на своята мисия да затворят Портите на смъртта, Анабет има своя собствена свързана с нейната майка. Тя трябва да открие загубената от преди две хиляди години статуя на Атина Партенос, която е способна да донесе мир между лагерите. Признавам си, че през цялото време чаках откриването на тази статуя. Бях любопитна да разбера какво ще стане когато бъде отнесена в САЩ и дали някак магически римляните и гърците ще се помирят. Уви, това така и не става ясно тук. Като първа книга, в която всички са заедно на борда на кораба Арго ІІ, все още характерите им не си пасват и е нужно време, за да се опознаят. Лио, Франк, Пайпър, Хейзъл, Пърси, Анабет и Джейсън преминават през доста приключения и премеждия по пътя за и в Рим, Вечният град. Краят обаче е наистина изненадващ(не бих казала особено приятно) и направо ме остави без думи.
  Много харесвам поредицата за Пърси Джаксън и продължението Героите на Олимп е много по-бурно и вълнуващо от боговете на Олимп. Там единствената изпълнена с подобно напрежение книга, бе петата и последна за поредицата. Тук, обаче, всички са така. Обичам когато вниманието ми изцяло е погълнато от нещо толкова интересно. Точно в това е тръпката да те кара да искаш да разбереш още и да продължаваш да четеш. Смятам, че това е смисълът на хубавите книги - да те заинтригуват до толкова, че да не искаш да ги оставиш и да ги прочетеш на един дъх, а накрая да не ти се иска да ги оставиш.

петък, 22 януари 2016 г.

Синът на Нептун - Рик Риърдън

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Най-голямо предизвикателство се оказа да свикна с всичките тези римски неща, но колкото повече се стараех, толкова по-скептична ставах. Поне се убедих в едно - не харесвам римската митология и техните възгледи. Хубаво то е, че Пърси отново се завърна, но римският лагер никак не ми хареса. Техния мироглед е пряко свързан с войната, работата в екип(легионите), взимането на важни решения от сената(това твърде много ми напомня за структурата на републиката, а аз съм привърженик на монархиите, тези уж демократични неща не са ми по вкуса) и т.н.
  Харесвам корицата заради вода и леда, обичам тези неща. Винаги съм харесвала всичко свързано с водата. Това определено е Пърси, а зад него мисля, че беше грифон. Самото място... няма да издам къде се намира, но малко са опциите на земята където има айсберг и ледена земя.
  Не знам аз ли имах чувството или Пърси помнеше повече, а и си спомняше по-бързо от Джейсън. Пърси е забавен, харизматичен, по-чаровен, а Джейсън... той е твърде дисциплиниран, сериозен и това е малко скучно. Пълно олицетворение на римляните, а аз за жалост, не ги харесвам. В книгата се появяват още двама нови герои, които подозирам, че са останалите от пророчеството за Седмината. Колкото и да го мисля, обаче, се чудя кой би могъл да е седмият - Анабет или Нико? Смятам, че и двамата имат важна роля, но не знам каква точно. Честно казано, не съм напълно сигурна какво мисля за Франк и Хейзъл. Те са ми по-скоро безразлични от новите. Франк е доста... неопределен и ми е странно да си представя, че той е китаец. От друга страна, Хейзъл ми допадна, защото е дъщеря на Хадес, пардон, Плутон. А междувременно още повече започнах да харесвам бога на мъртвите, не знам защо, просто винаги съм си падала по-възможно най-опасните и неподходящите, точно тази лъхаща от тях опасност ме привлича най-силно.
  Не си изградих никак добро мнение за римската вариация на Лагера на нечистокръвните, „Юпитер“ и не знам дали ще си го променя до края на поредицата. Харесвам основния замисъл на Героите на Олимп и това, че Синът на Нептун не ми е от любимите книги, не значи, че не харесвам цялата поредица. Любопитна съм да разбера какво ще се случи по-нататък и ще прочета останалите книги, мисля че си заслужава да се прочетат.

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Изчезналият герой - Рик Риърдън

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Бих казала, че това си е направо съвсем нова поредица обогатена с нови персонажи и митология.
  Изчезналият герой е първа книга от spin-off поредицата на Пърси Джаксън и боговете на Олимп - Героите на Олимп. В началото ми беше доста трудно да свикна с новите герои, особено липсата на Пърси. Четох цели пет книги за него и изведнъж - хоп! - няма го. Беше толкова странно... Ала пък хрумването на автора е много добро да преплете гръцката и римската митология(държа да вмъкна, че аз харесвам гръцката, римските имена и всичко са ми много странни и никога не са ми харесвали).
  Корицата ми харесва, хубава е. Определено направих добре, че прочетох Досиетата на героя тъй като там е новелата за бронзовият дракон, който тук определено има значителна роля.
  Новите трима герои в началото едва ги възприех и не ми допадаха особено. Просто и тримата бяха... ами толкова „срещу“ всичко това и бяха абсолютно абстрахирани и изобщо не искаха да се доверят на останалите, за да споделят, което си е гадно. Много е странно, че Джейсън на английски може да е и Язон. Свързах новият лидерски герой с Пърси, само че на него му липсваше хумора и всичко, което Пърси притежава. Липсва онази харизма и просто не успя да ме спечели като Пърси. Пайпър в началото никак не я харесвах заради намеренията ѝ да предаде приятелите си, беше толкова глупаво и наивно от нейна страна да смята, че така ще успее да спаси когото и да било! А аз изключително много мразя наивните героини, това е ужасно дразнещо, защото все едно сами се заблуждават и си внушават, че така е правилно. Единствен Лио ми допадна от самото начало, защото е забавен и има уникална дарба. Въпреки че е син на Хефест, който не се слави с красотата си, той е очарователно и приятно момче.
  Новият враг не беше трудно да се досетя кой е, все пак щом се спомене земята и тези неща бързо достига до ума, че има само едно божество, което може да бъде обвързано с тези неща - Гея. Също и стилът на писане е по-различен. Най-напред вече е от трето лице, а не от първо, както беше преди с гледната точка на Пърси, но е логично, все пак тук него го нямаше. Хареса ми как един вид като заглавие на главата е написано едно от трите имена - Джейсън, Пайпър или Лио, в зависимост около кого от трима им ще се върти действието. Новият сатир е доста... странен. Обаче много ми хареса аурата Мели, нимфа на вятъра, която ми е и адашка.
  Като цяло Героите на Олимп успя да ме заинтригува и съм любопитна да разбера какво ще стане по-нататък. Друго нещо, е че тези книги са значително по-дебели от предходните и едно е 300, друго е 500+ страници. Определено я препоръчвам за тези, които са чели Пърси Джаксън и боговете на Олимп, за да си завършат един вид цялостната представа за всичко. А и несъмнено поредицата е много интересна.

понеделник, 18 януари 2016 г.

Totally Should've Tag

Много благодаря на Илияна за тага, тъкмо исках да разнообразя с някакъв таг след серията от ревюта.


1. Със сигурност трябваше да има продължение
 Малко са книгите, които съм чела и не са част от поредица или трилогия, затова е трудно да посоча някоя. Може би Изборът, защото колкото и да не искам да си го призная, не искам поредицата да свършва, което ще стане след като излезе петата книга.

2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица
Не знам, може би трилогията Рубиненочервено или Стъкленият трон, би било интересно да има още книги от тази поредица.

3. Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги
 Анди Макдермът - страхотен автор и ми се иска да прочета повече книги от него!

4. Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг
Не се сещам за книга, в която двойката да не ми е харесала, в повечето случаи съм си падала точно по този, който се е оказвал половинката на героинята и така всичко ми е било окей.

5. Със сигурност трябваше да завърши различно
Принцеса с часовников механизъм, колкото и да ми харесва и да има логика в края й, ама никак не исках да виждам как Уил умира, защото той ми стана любим още от самото начало.

6. Със сигурност трябва да има филм по нея
Не обичам филмите по книги, защото никой филм не е напълно достоверен и най-много мразя изменен сюжет и измислени добавки, които ме дразнят, развалят всичко. Но пък ми се ще да видя какво ще направят с филма за Изборът. Най-вече заради хубавите рокли.


7. Със сигурност трябваше да има сериал 

Много харесвам Реликвите на смъртните и знам, че има сериал, който все още не съм гледала, но разбрах, че не е особено добър и май няма да го гледам.

8. Със сигурност трябваше да има само една гледна точка
Не помня да съм чела книги с повече от една гледна точка, освен Завещанието, но там си бе на място. Така че явно няма.

9. Със сигурност трябва да се смени корицата
 Малко са кориците, които не харесвам и сега се сещам за Нещата, които не ни учат в училище [НЕ] продължението, първата ставаше с лилавата корица, защото всичко си пасва, но това зелено направо ми се набива в очите и е в контраст с всичко останало. Аз никак не съм почитател на този цвят, но прави компромиси за тюркоаза и светлите нюанси.


10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналните корици
Ключът на Блекторн, защо не можаха да сложат тази корица? Направо щях да се кефя докато я държа, а не да я държа едва-едва заради змията и моята фобия.

11. Със сигурност трябваше да има само една книга
 Тъкмо се чудех коя книга да посоча и се сетих поредицата Intertwined. Определено една книга щеше да е достатъчна, защото наистина след първата ми стана тъпо и се отегчих. Всичко е просто толкова... ами изкуствено и скучно, дори вампирите са направо пародия на такива.

Тагвам: Павлина и Ева.

събота, 16 януари 2016 г.

Досиетата на героя - Рик Риърдън

 ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПОРЕДИЦАТА „ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Това допълнение към поредицата е една съвсем малка книжка около стотина страници. Държах да я прочета, защото е част от поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп. Не мисля, че отнема кой знае колко време и нищо не пречи тя също да влезе в списъка за четене.
  Забавих се с прочитането й, защото бях заета и чак когато ми се отвори свободно време можах да я дочета. Досиетата на героя съдържа няколко новели и в края има две игри, които според мен са интересни.
  Корицата ми харесва, защото е тъмно синя, а аз обичам синьото, плюс че мечът, Въртоп, е много як. Наистина е съчетано всичко много добре.
  Първата новела е Пърси Джаксън и открадната колесница. Историята се развива някъде по време на поредицата, не съм сигурна кога точно. Историята е за Клариса и Пърси и всъщност е забавна. Общо новелите са три като останалите са Пърси Джаксън и бронзовият дракон и Пърси Джаксън и мечът на Хадес. Втората си мислех, че е нещо сериозно и че наистина има битка с този дракон, но... определено бях изненадана в края на новелата. Третата ми се стори най-интересна и разбрах, изненадващо, за още една богиня, която има почти същото като моето име - Мелиноя. Тя е богиня на призраците и е дъщеря на Хадес и Персефона. Историята с този меч е наистина... интересна.
  Друго, което ми хареса в книгата е разните дребни допълнения като интервюта, загадки и други неща. Интересно е и е приятно да решаваш някаква задача свързана с това, което четеш, така разбираш до колко добре си усвоил и разбрал прочетеното.
  Според мен книгата е интересна и ми харесва. Смятам, че няма нищо лошо да се прочете и тя. Сто страници не са кой знае колко и могат да се прочетат за час-час и половина. Препоръчвам я и мисля, че си заслужава да се прочете.

*** 

  Тук реших да добавя и ревюто си към една новела, която не присъства в тази книга, казва се Percy Jackson and the Singer of Apollo.
  Това ревю ще бъде доста кратко, защото книгата е много малка и няма какво толкова да се каже за нея. Новелата е част от тази книга с новели на множество автори, но аз прочетох само тази и тя е точно тридесет страници.
  Както се вижда и от корицата, това е общата книга, тъй като поотделно я няма, а само тук или в електронен вариант, но не и сама в книжен. Не мога да кажа със сигурност момчето кого олицетворява тъй като има още дузина новели и нямам представа за кого от всички се отнася, а може и да е общо ако за всяка от тях главния герой е момче и на фон е този свръхестествен свят.
  Накратко, тук в действие са само Пърси и Гроувър. Също да не забравим и Аполон, който преди това не бях обърнала внимание, че е рус, но сега след като го разбрах ми се стори още по-привлекателен. Определено той ми е от фаворитите сред боговете. Гроувър има рожден ден и ами... мисля, че ще е наистина запомнящ се. Аполон решава да използва двамата герои да открият неговата певица - златна статуя, на чието оригинално понятие не намирам съответствие на български, celedon.
  Това е една кратка, забавна история, чрез която героите се впускат в едно малко приключение в търсенето на една златна пееща статуя, която с гласа си може да омайва като сирена. А това предизвиква доста неприятности. Интересна е, а и се прочита за не повече от половин час, не мисля че има нещо за губене ако някой реши да я прочете.

петък, 15 януари 2016 г.

Последният олимпиец - Рик Риърдън

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Последната книга от поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп. Тя ми се стори най-бурната и най-интересна от всичките пет. През цялото време е доста напрегнато и наистина държи под напрежение до края, където типично в стил на Рик Риърдън има нотка забавление.
  Корицата всъщност ми допада, защото е черна. Точно заради това ми харесва и смятам, че е много подходяща за края, дори повече след като прочетох книгата.
  Последният олимпиец е кулминацията на поредицата. Наистина е страшно интересна и въпреки че като за край на седмицата съм още по-уморена просто нямах търпение да я завърша. А и от кога чаках да разбера какво точно ще стане с Пърси и Анабет. Според мен те са сладка двойка и си отиват. Ала голямо чакане падна докато най-сетне има развитие между тях. През цялото време се чудех каква е ролята на човешкото момиче Рейчъл. Тя и Пърси просто... не ги виждах, между тях нямаше как да се получи, но няма да отрека, че ми олекна много повече когато тя съвсем се „махна от пътя“. Все пак Анабет е умна и няма как да не ревнува от нея като вижда отношенията им, а с Пърси са много по-хубава двойка.
  Кронос ми стана още по-антипатичен от преди. Толкова много действие и събития... през цялото време бяха като на тръни. Не очаквах да има толкова лоши неща, които да се случат въобще. В представите ми беше... да речем доста по-различно, но ако беше така щеше да е твърде „съвършено“. Всъщност така си е добре, въпреки че бих променила едно-две неща.
Боговете са ми страшно забавни когато са заедно и започнат да спорят за глупости или се заяждат помежду си. Не знам защо, но харесвам Хадес, какво като е владетел на Подземния свят, и той е олимпийски бог като всички останали. Просто е забавно, а аз обичам да се смея.
  След като приключих(почти) с тази поредица съм в пълна неизвестност за какво ще става дума в Героите на Олимп и си умирам да разбера. Книгите за Пърси Джаксън се оказаха толкова интересни и вълнуващи, дори не подозирах колко приятно четиво са! Е, въпреки че тази книга не е най-приятната, но заради края си заслужава всичко. Определено страшно харесах книгата и ми остави много добро впечатление. Наистина препоръчвам тази книга както и цялата поредица.

четвъртък, 14 януари 2016 г.

Битката за Лабиринта - Рик Риърдън

КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Тази книга ми се стори може би най-интересна до момента, защото естеството ми е по-познато. Всеки е чувал мита за Лабиринта и минотавъра, но тук... е, минотавърът липсва по очевидни причини още от първата книга.
  Замисълът на корицата е много добър. Представен е модел на лабиринт на преден план, а на заден - златния ковчег на Кронос. Още от самото начало ме заинтригува изображението и от заглавието бях наясно, че става дума за Лабиринта създаден на о. Крит.
  Много се впечатлих от структурата на тази плетеница от коридори и пътища, наистина е гениално хрумване. Дедал определено е бил гениален.Още повече се изненадах от новата интерпретация, че не кълбото на Ариадна е било ключовия елемент в откриването на верния път, а самата тя. Наистина започнах все повече да харесвам стила на писане на Рик Риърдън и ми направи впечатление, че той пише винаги нещо свързано с митологията и точно това ми харесва най-много. Вълнуващо е, неслучайно аз все още имам желание да си купя книгата с митологии и легенди от Николай Кун(имам друга, но искам и тази още от преди години, просто ми е интересно и я искам).
  В Битката за Лабиринта вече си личи, че Пърси е пораснал. Мисленето му не е като дете на дванадесетгодишна възраст, а на един съзряващ юноша. Това ми напомня и за мен самата, защото на дванадесет си бях още ден, но на петнадесет вече съвсем не разсъждавах като тогава. Дори преди да беше забавно, смятам че сега е по-интересно когато той започва да мисли други неща, тъй като съм свикнала да чета доста разнообразни любовни романи, дори ми е любопитно да проследя как един мъж описва тези неща. Едно е да бъде жена и съвсем друго - мъж, различно е.
  Осъзнах, че не казах почти нищо съществено за книгата, но не направих ревюто навреме и започнах с пета книга, не искам да ги смеся и да направя някой спойлер без да искам. Книгата е интересна, вече дори започнах да се повтарям, и ми харесвам. Както и отново ще препоръчам поредицата за Пърси Джаксън.

сряда, 13 януари 2016 г.

Проклятието на титана - Рик Риърдън

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Две книги в един ден, плюс това, че бях на училище, наистина понякога не знам кога да спра. Прочетох Морето на чудовищата и Проклятието на титана една след друга, за мен са кратки и се четат бързо, но все пак времето ми беше доста по-ограничено от нормалното и 600 страници са си...600 страници!
  Осъзнах, че в предните си две ревюта пропуснах да коментирам корицата и се чудех какво забравям. Всяка корица отговаря на определено действие от книгата, което я прави напълно достоверна и в същото време те кара да любопитстваш какво ли точно може да се случи ако просто се загледаш за малко в нея. Плюс, че тази специално е синя, а аз обичам синьото, с което ми харесва още повече от предходните две.
  Действието наистина започва да се заплита и да става някак... по-сериозно. Личи си, че опасността от Кронос е много по-голяма и че той събира сили. В една друга поредица, в която се включваше гръцката митология, Кронос пак беше лош герой и не ми е никак трудно да свикна с този му образ, някак... ами отива си му. Направи ми впечатление как със всяка следващата книга Пърси расте толкова бързо. В Похитителят на мълнии беше на дванадесет, а сега е на четиринадесет, близо петнадесет години. Понеже Юли ме спойлна малко, че в последната книга е як ми е още по-любопитно да разбера как ще се промени до тогава(физически, но и психически).
  Не знам защо, но ми е интересно героите да се запознават с останалите богове. От представените в тази поредица богове, най-много ме заинтригува Аполон. Той е забавен, говори много и се носи по течението, има лек, простодушен характер и дори когато се оплескат нещата той го приема като дреболия. Да не забравим, че е страшно готин и има страхотна кола!
  Спомням си титана Атлас от една друга поредица, където той участваше в една новела за него и богинята Нике. Там беше наистина приятен герой и го харесвах, но тук е повече от ужасен, наистина. Нямах представа колко зъл може да бъде. Благодарение на тези книги научавам и повече митове, което си е обогатяване на общата култура, което аз изключително много подкрепям.
  Както и предходните, тази книга също е интересна и лека за четене. Смятам, че ако си чел някоя дълга, тежка книга и имаш нужда да се разсее с нещо по-бързо и ненатоварващо, Пърси Джаксън е идеалната поредица за тази цел.

вторник, 12 януари 2016 г.

Морето на чудовищата - Рик Риърдън

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Наистина я прочетох изключително бързо като се има предвид, че започнах късно вечерта, продължих на училище и довърших вкъщи.
  Втората книга е изпълнена с още повече приключения и наистина съм много заинтригувана. Често се споменават най-различни митове и ми направи впечатление, защото определено е отнело доста щателно проучване на всички старогръцки легенди и митове от самия автор, за да избере най-подходящите за идеите си. Факт е, обаче, че се е съобразил дословно със всеки един от тях и са напълно достоверни. Но останалата история вече е измислена от самия него. Благодарение на това успях да си обогатя общата култура с още митове понеже няма как да знам всичките, твърде много са.
  Още като прочетох резюмето и видях брат и Пърси в едно изречение бях напълно шокирана понеже изобщо не бях очаквала подобно нещо. Особено, че брат му може да се окаже нещо... подобно. Освен всичко останало, самата поредица е обвита от една мистерия, която още повече те кара да искаш да прочетеш останалите книги. Което ми напомня, че и представа си нямам защо преди не съм проявявала интерес към Пърси Джаксън.
  Пърси Джаксън е герой, който се запомня и няма как да забравиш. Където е той, там има и неприятности. Обичам герои, които просто привличат неприятностите и са магнит за тях. Освен това обожавам нотката хумор, която авторите влагат в произведенията си, тя просто завършва всичко и прави четиво още по-приятно, особено в приключенските романи.
  Бих казала, че Морето на чудовищата е не по-малко интересна от първата книга и също е много интригуваща. Чудя се дали за напред ще бъдат разгледани някои по-интересни митове или други важни артефакти, тъй като в Похитителят на мълнии беше мълнията на Зевс, а тук е Златното руно. Но определено много харесвам книгите и възнамерявам да ги прочета, защото са хубави и си струват четенето.

понеделник, 11 януари 2016 г.

Похитителят на мълнии - Рик Риърдън

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Всеки е чувал за Пърси Джаксън и почти всеки е чел поредицата за него. Още преди месеци реших да прочета поредицата, но така и не ми оставаше време и най-сетне я започнах ала веднага се запалих по нея.
  Това е първата книга, която прочитам за месеца, а и въобще за 2016-та година. Бях я започнала още в началото на Януари, но поради многобройни други ангажименти стоеше по-назад в списъка ми с нещата, които трябва да направя. За пореден път се убедих, че не трябва да прибързвам със заключенията и да видя за какво става въпрос преди да съдя книгата. Вече ми се случва няколко пъти така и мисля, че е време да си науча урока. Извън кръга на шегата, книгата е страхотна и напълно се убедих, че тази поредица си заслужава да се прочете.
  Като почитател на старогръцката митология(най-вече) Пърси Джаксън е четиво, което не е за изпускане. Веднага ми допадна стилът на Рик Риъдън - лек, увлекателен, чете се бързо и самият факт, че пише от първо лице придава един по-друг облик на цялата книга. Боговете са представени по един съвсем различен начин, техният облик е осъвременен и честно, струват ми се още по-яки. Винаги съм харесвала Посейдон, богът на моретата, защото обичам водата, а и някак... той винаги ми се е струвал най-интригуващ от всички олимпийци. Определено предпочитам олимпийските богове пред титаните. Харесвам идеята, че безсмъртните богове продължават да съществуват и се местят на различни места, също и че имат деца. Много обичам когато в книгите се представя, че реално съществуващи исторически личности са били нещо повече от образи на своето време.
  Похитителят на мълнии е първата от петте книги в поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“. Самото заглавие ако се разтълкува ще се разбере, че става дума за някой, който е откраднал мълнии и следващия въпрос - от кого, веднага придобива отговор - Зевс. След като я прочетох, тя възвърна изведнъж желанието ми за четене и нямам търпение да прочета и останалите книги, защото са страшно заинтригуващи. Наистина препоръчвам тази книга, както и всичките с Пърси, защото той е герой, който те кара да се смееш и да го заобичаш едновременно. Затова ако все още има хора, които не са я прочели, определено губят много, защото си заслужава и не мисля, че ако гледат филма с това ще успеят да постигнат същия ефект като от книгата.
  "Don't judge a book by its movie."

неделя, 10 януари 2016 г.

Bookish Identity Tag

Видях този таг от Юли и най-сетне ми остана време да го направя. Нарочно е със задна дата, защото не съм чела(занимавам се с писането на новата си история) все още нищо този месец, а планирам да започна другата седмица и оставащите дни няма да ми са достатъчни за публикациите.


1. В кой фантастичен свят бихте искали да живеете?

 Малко са книгите, чието действие се развива в друг свят от тези, които съм чела. Сещам се за поредицата Атлантида на Джина Шоуолтър където се влиза през един портал в един съвсем различен свят. Също и в поредицата ѝ за Ангелите, там също е друго мястото. Не знам къде искам, не съм се замисляла.

2. Кой би бил вашият партньор?

 Еди Чейс, поне няма да умра от скука с него, а и може да се защитава перфектно сам, определено той е страхотен партньор.

3. От поредицата на Пърси Джаксън кой би бил вашият божествен родител?

От малка съм голям почитател на старогръцката митология и да избера един би било много трудно. Харесвам Посейдон при това ужасно много. Също и Аполон, Атина, Арес и Афродита. Определено изборът би бил труден.

4. От поредицата Реликвите на смъртните, какъв предпочиташ да бъдеш - долноземец или нефилим?

Колкото и да си падам по вампирите, избирам нефилимите. Просто те са по-яки, имат страхотни оръжия и просто... определено искам да бъдат те.

5. В поредицата Хари Потър, в кой дом бихте били?

Не съм чела Хари Потър и не възнамерявам да го правя. Така че не знам, тези домове нищо не ми говорят. Знам само училището Хогуортс.

6. В поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста?

Наистина нямам идея в коя от кастите да се определя. Бих избрала или Безстрашни или Еруди, защото тези качества ми харесват най-много.

7. От поредицата The Northern Lights, какъв би бил вашият демон?

 Тази поредица и аз не съм я чувала и като Юли аз също ще избера животинска форма или на някой представител от семейство котки, или на вълк, тези са ми любимите.

Аз също няма да тагвам никого. Ако някой не го е направил, а иска просто да се смята за тагнат.

събота, 2 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!





Благодаря за номинацията от Юли, за пръв път виждам това. Толкова се радвам, че се запознахме и че благодарение на нея станах толкова запалена по книгите, преди четях просто за удоволствие и то далеч по-малко. Държа да отбележа, че не се подмазвам, а съм напълно искрена. Също и ако не беше тя дори нямаше да разбера за blogger.


Правилата на One Lovely Blog Award са:
1. Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2. Копирай правилата
3. Напиши 7 факта за себе си.
4. Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
(И аз като Юли смятам, че 2-3 са достатъчни.)
5. Сложи същата снимка в блога си и последвай блогърът, който те е номинирал.
7 факта за мен:
 1. Обичам да чета - това е едно от трите ми основни хобита и не знам ако не бях станала книжен плъх с какво щях да си запълвам времето. А пък аз не съм от тези, които обичат да играят игри, с които да си "запълват" времето. Според мен го пилеят и то за глупости. Не съм и страстен почитател на ученето, старая се да си запълвам максимално свободното време, защото мразя да ми е скучно. Изключвайки обаче това, четеното е много полезно - обогатяваш речника си, помагаш на мозъкът ти да не закърнява, използваш въображението си... Книгите имат много преимущества и аз от малка много ги обичам. Любимият ми жанр е фентъзи, но честно казано отворих светогледа си за най-разнообразни книги и повечето ми харесват.

2. Пиша истории - ако някой ми беше казал преди години, че ще пиша истории нямаше да му повярвам. Но ми харесва и мисля, че го умея, защото когато започна да пиша ми идва отвътре да го правя. Смятам, че идеите ми са различни и се старая да използвам въображението си и да не копирам нищо, което вече е създавано.

3. Дизайна е моята страст - харесва ми да се занимавам с уеб дизайн. Толкова е... вълнуващо да се ровиш из всички възможни настройки, да подбираш цветове, десени, да създаваш нещо свое. Обичам да правя дизайни за историите си и винаги държа да са си лично мои, не са съвършени, но не са и лоши. Също обичам да си правя корици(даже по две, странна привичка) както и трейлъри. Приятно ми е да се занимавам с тези неща.

4. Противно на повечето хора, ако не сънувам се чувствам изморена - Повечето хора се чувстват уморени когато сънуват, но аз се чувствам така ако не го правя. Може би зависи какво сънуваш, но  в моите сънища винаги има смисъл, защото аз винаги сънувам това, което бих искала да се случи. Да, това е една страхотна черта на зодията ми, Водолей.

5. НЕ понасям ноктите си къси - Обикновено съм с маникюр и дори да си изрежа ноктите пак не са чак толкова къси. Не мога да понасям да са къси и сякаш всичко, което докосна да ми се забива в плътта. Затова и ужасно мразя когато се счупят когато станат прекалено дълги. Обичам да ги лакирам и понякога ми се получава доста добре, но повечето пъти са без допълнителни украси по тях, защото отнема време да ги направя, а се случва доста често да се лакирам вечер при това късно.

6. Не мога да изляза без гланц за устни или червило - Устните ми веднага започват да се напукват и на десетата секунда усещам, че нещо липсва. Това е част от задължителния ми make up където и да отивам. Останалото е парфюм, рол-он и такива неща, аз не съм кифла. Гримирам се с повече неща само за специални поводи aka рождения ми ден и празниците, основно.

7. Няма нещо, което да мразя повече в една книга от клиширането - Не обичам да чета едно и също нещо по един милион вариации от различни автори. Става ми досадно, особено любовните триъгълници, забранената любов или лошо момче/добро момиче. Обичам мистериите, вълнението, тръпката, въобще всичко, което прави книгата уникална сама по себе си. Затова обичам фентъзито, там всичко си е уникално, а и съм огромен почитател на всичките измислени създания, магията и всички фантастични елементи.

Ще номинирам само двама души и те са:
1. Илияна
2. Йоана