петък, 30 септември 2016 г.

September Wrap Up


 Ето че и Септември отмина, дойде Октомври, а училището вече започна... Този месец бях доста лежерна и прочетох доста малко книги. Първо, че в началото загубих десетина дни бездействайки, почивните дни за 22-ри също, а пък сега последната седмица четох Игра на тронове, която ми отне доста време. Като се обедини всичко това в един месец... ами то май други дни не остават.

1. Красив негодник - Кристина Лорен

Не бях сигурна за тази поредица понеже тя наистина съдържа главно едно нещо. Но се оказа, че далеч повече ми хареса и с удоволствие ще прочета и останалите. РЕВЮ

2. Червената пирамида - Рик Риърдън

Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках да е фентъзи и да е добро. Е, направих... РЕВЮ

3.  Огненият престол - Рик Риърдън

Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато прочетеш дадена книга, всичко... РЕВЮ

4. Сянката на змея - Рик Риърдън

Най-сетне прочетох и третата книга. Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах... РЕВЮ

5. Demigods & Magicians: Percy and Annabeth Meet the Kanes - Rick Riordan

Реших да направя едно общо ревю за трите книги от трилогията Percy Jackson & Kane Chronicles Crossover, защото са кратки и колкото и да се опитвам, няма да се получат кой знае колко дълги ревюта и ще е безсмислено. Тази публикация съдържа ревютата на трите книги в трилогията: The Son of Sobeck; The Staff of Serapis; The Crown of Ptolemy. РЕВЮ

6. A Game of Thrones - George R.R. Martin

Беше просто... възхитителна! Да, четох я почти пет дни и с първа смяна на училище се изцеждах максимално, но толкова много ми хареса! Както се казва, докато не го видиш, не знаеш какво изпускаш. РЕВЮ

сряда, 28 септември 2016 г.

A Game of Thrones - George R.R. Martin

BOOK ONE OF THE SERIES "A SONG OF ICE AND FIRE"

  Беше просто... възхитителна! Да, четох я почти пет дни и с първа смяна на училище се изцеждах максимално, но толкова много ми хареса! Както се казва, докато не го видиш, не знаеш какво изпускаш. Е, аз вече разбрах какво. Обикновено не чета популярни книги, защото в повечето случаи са надценени, но не и тази.
  Харесват ми сюжетът, историята, героите... харесвам всичко в Игра на тронове! Тази книга е способна да ти спре дъха и да те кара да искаш още и още. Не мога да изразя огромното си впечатление и възхищение към нея. Уви, скоро надали ще прочета останалите, както споменах по-горе, доста е изморително и отнема много време, а аз нямам такова.
  В книгата има много интриги и много смърт. Хубаво е да знаеш от самото начало, че умират много герои почти през цялото време(не всеки може да се справи добре с това, аз лично нямах особен проблем като човек, който има навика да убива собствените си герои). Не мисля, че това пречи да се насладиш на прекрасната книга.
  Избрах умишлено тази корица, много ми хареса и е много красива, просто обикновената оранжева, която видях в Goodreads изобщо не ми допадаше, не обичам оранжево, докато синьо... това е друго нещо.
  Действието се развива на измислено място, основно в Седемте кралства. Различните родове са разделени на домове: Старк, Ланистър... Честно казано ми е странно да ги пиша на български тъй като четох книгата на английски, да, забравих да спомена това. Предпочетох да я чета в оригинал, защото българския превод е... потресаващ. Джон Сноу е преведен Джон Сняг и това направо ме изуми. Да не говорим за всички останали неща, преводите на издателство Бард са покъртителни от където и да ги погледнеш.
  Още от самото начало много харесах Джон Сноу, който е копеле(защо на български всичко ми звучи така странно?). Той е син на лорд Едард Старк от неизвестна майка, но той го взема като бебе в дома си и той живее със семейство Старк - нещо необичайно, защото копелетата на знатните мъже винаги са неизвестни и непотърсени от никого. Джон Сноу просто е... специален, да, това е думата. Той е различен от всички и смятам, че неговата история тепърва предстои. От начало ми беше странно, че иска да се присъедини към Night's Watch, дори не исках даже, но започнах да го приемам.
  Друг герой, или по-скоро героиня, която много ми хареса беше Денерис. Тя също си има своя собствена история и заедно с брат си тя е последния дракон - принцеса от династията Таргариън. Тя е омъжена насила за Кал Дрого на толкова ранна възраст. Не очаквах тринадесет-четиринадесет да е възрастовата граница за женитби, това ме изненада неприятно всъщност. Но както и за Джон съм убедена, че тя също е много важен герой и има много какво да се случва с нея.
  Където има кралство - има и интриги, а борбата за власт е жестока. Да, навсякъде има подмолни неща, но тук... битката за Железния трон направо си е на живот и смърт. Не бях виждала подобни кроежи и манипулации както в Игра на тронове, защото всеки иска да е владетел, а кралят не може да се довери почти на никого, буквално...
  Няма да изброявам имената на всички герои, те са много, дори само главните. Харесва ми как е структурирана самата книга - главите са озаглавени с името на герой и се представя случващото се при него, което е добра алтернатива тъй като се разказва от трето лице и си е доста...complicated(когато се сещаш за думата, която ти трябва на друг език). Има доста описания и въобще е написана на достатъчно висок стил така, че не може да се особено лесно четиво, но пък точно това обогатява и подобрява нивото на владеене на чужд език.
  Наистина много харесах Игра на тронове и горещо я препоръчвам. Само който не я е чел, не знае какво пропуска. Няма как да не бъдеш запленен и да не искаш да продължиш още и още. Книгата направо ти спира дъха и те изпълва отвътре с едно много приятно чувство. Накрая просто бях... удовлетворена. Радвах се, че съм я прочела и се чувствах страхотно от това.
 “When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground.”

събота, 24 септември 2016 г.

Demigods & Magicians: Percy and Annabeth Meet the Kanes - Rick Riordan

 "PERCY JACKSON & KANE CHRONICLES CROSSOVER" TRILOGY

Реших да направя едно общо ревю за трите книги от трилогията Percy Jackson & Kane Chronicles Crossover, защото са кратки и колкото и да се опитвам, няма да се получат кой знае колко дълги ревюта и ще е безсмислено. Пък и си има обща книга с трите истории, което ме улеснява още повече.
  Корицата ми харесва, не знам защо тази година съм се запалила така по лилавото, още от рождения ми ден - дори тортата ми беше с лилаво. Но меча на Пърси и този на Картър са много интересни заедно. Единия свети с червено, а другия - със синьо, което заедно се комбинира в лилаво и това е яко.
  Всъщност прочетох книгите на английски, има само първата на български, но също в електронен формат, а и не е налична така или иначе. Беше по-лесно да ги намеря и прочета в оригинал.

The Son of Sobek


  На български аналогично - Синът на Собек. Тук се срещат Пърси Джаксън и Картър Кейн. Срещата им беше меко казано неочаквана и те не започнаха никак добре. Беше донякъде забавно как се караха и не си вярваха. Но работата им в екип е съвършена. Това ми напомни за отношенията между Юги и Кайба в Ю Ги О, уж си съперничат, а са перфектният екип. Когато най-напред прочетох заглавието Синът на Собек очаквах нещо... в буквалния смисъл на думата. Е, не че бе съвсем далеч, но не може да се каже, че този крокодил му е точно син.
  Нарочно избрах тези корици, повече ми харесват и са някак по-яки от колкото другите, които ми приличат по-скоро на детски книжки с тези рисунки.
  Историите са доста кратки - средно по 40-50 страници и някак ми се искаха да са повече. Свършват толкова бързо... Уважавам решението на Рик Риърдън да ги направи като новели, но някак щеше да е по-хубаво ако са по-дълги, защото... Те едва успяха да се срещнат, толкова вълнуващо и интересно би било да разберат повече един за друг - за египетската магия и богове, номовете и Дома на живота, както и за гръцките богове и Лагерът на нечистокръвните.
  Книгата се разказва от гледната точка на Картър, но мисля, че и да беше от тази на Пърси пак щеше да е еднакво объркан и недоверчив. Направо бях забравила какво представляваше Пърси Джаксън и боговете на Олимп, мина повече от половин година от както четох и двете поредици.

The Staff of Serapis


  Във втората книга аналогично се срещат Анабет и Сейди. Тяхната среща беше далеч по-различна от тази на момчетата. Двете се срещнаха неочаквано докато се разправяха с две същества, но се разбраха много по-добре. Те веднага започнаха да работят заедно, но все пак, това са момичета. Няма защо да се карат и да се съревновават като си имат по-големи проблеми и могат да работят заедно, това си му е мъжка работа и изобщо не разбирам смисъла от това.
  Тази книга ми се стори малко по-дълга от предишната, което си е така, но действието беше по-обширно и това ми хареса. Все още Серапис нищо не ми говори, точно този период от историята на Египет ми е по-мъгляв, защото тогава далеч не е бил в разцвета си след завладяването от Александър Велики, а после поемането на властта от Птолемей I. Тогава Древен Египет отдавна е загубил величието си и културата му се е смесила с гръцката, а после и с римската... направо е жалко как една толкова велика и древна цивилизация направо е изгаснала.
  Като общ гръцки и египетски бог Серапис си има някои свои големи предимства, но Анабет и Сейди също са от отделните страни и имат възможностите и силите да се изправят срещу него. Може би очаквах той да остане по-нататък като злодей, но също и знаех, че ще се справят с него. Сейди Кейн и Анабет Чейс са две силни героини, които биха били чудесни приятелки. А защо ли не се учудвам, че Сетне не си кротува и пак върши приумиците си...

The Crown of Ptolemy


  Прочетох и третата книга, The Crown of Ptolemy. Тя не беше по-дълга от останалите, уви. Но тук ги има всички - Пърси, Картър, Сейди и Анабет. Мисля, че тя е най-хубава от трите, защото тук не се карат и няма нещо толкова внезапно като неочакваните им срещи преди това. Тук те бяха истински екип и би било толкова яко ако всички работят заедно, но... не е много добра идея да се смесват културите(нагледен пример от историята).
  Корицата е много готина като предходните де и много ми харесва. Това издателство(знака е пингвинчето горе) прави доста добри корици, наистина. Наподобяват ми малко на новите издания на Пърси Джаксън и боговете на Олимп, които са жестоки.
  Беше много интересно как се обединиха египетската магия и гръцките умения, така се получи нещо по средата, което едновременно принадлежи и не принадлежи на тези две култури. Докато втората книга беше в неутрална гледна точка, а първата от тази на Картър, тук беше от тази на Пърси. Хм, беше ми домъчняло за Пърси(май ще хвърля едно око пак на първите книги, защото беше много интересно когато се разкри чий син е).
  Книгата е много интересна, нищо че е малка. Смятам, че трилогията е много хубава и ми беше изключително приятно да видя героите на Пърси Джаксън и на Хрониките на Кейн заедно. Много добро и предвидливо хрумване от страна на Рик Риърдън!

четвъртък, 22 септември 2016 г.

The Autumn Book Tag


Щях да добавям надпис на картинката, но се отказах, излишен е. Така си е абсолютно съвършена. Исках нещо по случай началото на есента, както направих преди с пролетта. Видях този таг от тук - The Quirky Book Nerd. Е, да започваме.

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?

Хм, аз не харесвам есента, нито пролетта. Ако трябва да съм честна... не знам дали има такова. С есента започва и училището, един много голям аргумент бих казала да не харесвам този сезон още повече. Харесва ми когато идва Хелоуин, така де, тук може да не е популярно, но е забавно да се маскираш и всички тези неща, но хората тук живеят, разбира се, по порядки заседнали от преди векове, няма как да приемат нещо подобно така лесно.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

Мразя училище, значи трябва да е книга, която мразя, нали? Но не се сещам за такава книга, че да е обвързана с нещо за училище. Ами навярно ще е Граф Монте Кристо, защото тя влизаше в плана за 10-ти клас и не я прочетох тогава, естествено, защото аз никога не чета задължителната литература(поне не и предварително).

3. Коя корица ти напомня за есента?


Тайните дневници на мис Миранда Чийвър винаги ми е напомняла за есента. Според мен точно това е задния фон на книгата, а корицата наистина много ми харесва.

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Не си падам по ужасите и не чета такива книга. Единствено книгите на Дан Браун малко биеха на такива, но това не е чак толкова фрапиращо. В Шестото клеймо май имаше най-много такива неща и това я приспада най-силно към хорър, но ми харесва, защото е страшно интересна и засяга една доста известна тематика, всъщност благодарение на самия автор сега е така известна.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Спомням си, че съм гледала Хелоуинтаун. Това май отговаря на въпроса. Също както и книгите, аз не обичам ужаси. Не виждам защо да си го правя сама и мозъкът ми да си въобразява несъществуващи неща, глупаво е.


6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?

Хм, най-напред да видим какво излиза тази есен. О, спомням си, че през пролетта Ибис бяха писали, че през есента ще пуснат първата книга от spin-off поредицата на Братството на черния кинжал - Black Dagger Legacy. Интересно ми е да видя и тази поредица, обичам Братството и обожавам стила на писане на Дж. Р. Уорд.

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?

Не съм по тези неща, но сега видях, че ще излиза филм и по четвъртата книга на Дан Браун - Ад. Филма е озаглавен Инферно, което всъщност си е заглавието на книгата, и това е супер! Обичам книгите на Дан Браун и дори филмите са хубави.


8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

Ох, и аз не знам. Ами планирам да прочета A Games of Thrones, Стъкленият меч и Красив непознат. Да речем, че тези три, има и още други, но тези са едни от тях, които смятам в най-скоро време да прочета.

Тагвам: Юли, Павлина и Tedy.

вторник, 20 септември 2016 г.

Summer Wrap Up

Бях направила един „списък“ в началото на лятото - Summer Reading List. Там бях написала някои книги, които исках или предполагах да прочета. Е, доста отпаднаха от него и на тяхно място се появиха други. Някои книги все още чакам да прочета, но... Е, да видим какво се получи и колко книги съм прочела това лято!


1. Завръщане на острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

Тази може би след история на Наследниците отново беше много заинтригуваща и този път се надявам да видя филма след нея, защото трябва да има продължение, а... РЕВЮ

2. Лявата ръка на Бога - Пол Хофман

Книга, от която очаквах толкова много, а всъщност изобщо не беше това, което мислех, че е. Толкова добри ревюта и обещаващо резюме, а всъщност... РЕВЮ

3. Изчезналата библиотека - А.М. Дийн

Ето това вече е исторически трилър, който харесвам. Още като прочетох резюмето знаех, че тази книга е точно от тези, които обичам. Всичко свързано с някаква мистерия и историческа загадка ме привлича, а... РЕВЮ

4. Венецианският договор - Марина Фиорато

Тази книга определено се оказа много заинтригуваща и не останах разочарована, защото тя напълно отговори на очакванията ми. Обичам хубавите исторически романи, като... РЕВЮ

5. Орденът на асасините: Ренесанс - Оливър Боудън

Не бях сигурна какво да очаквам от тази книга или да кажа по право поредица. Всъщност нямах си и на идея каква може да е тази игра, на която са базирани книги и скоро ще има и филм... РЕВЮ

6. Орденът на асасините: Братството - Оливър Боудън

  Мога да кажа, че тази книга също беше доста интересна и мисля, че в следващите нататък ще се наложи да се разделя с Ецио, защото той вече е зрял мъж, а и... РЕВЮ

7. Книга за любовта - Катерин Дий

Тази книга е част от серията За момичета от Катерин Дий. Бях хвърлила око на тези малки сладурски книжки още от преди, но... РЕВЮ

8. Книга за успеха - Катерин Дий 

Втората от четирите малки симпатични книги на различни житейски тематики е за успеха. Успехът - това е нещо много важно за всекиго от нас... РЕВЮ

9. Книга за приятелството - Катерин Дий

Бях хвърлила око на тази книга още преди, възнамерявах да я подаря на най-добрата си приятелка, но идеята ми отпадна и така и не я осъществих... РЕВЮ

10.  Книга за самочувствието - Катерин Дий

Четвъртата и последна книга - за самочувствието. Тази книга залага не толкова на разнообразните неща, а на повече текст и са запазени само цитатите... РЕВЮ

11. Перфектна химия - Симон Елкелес

Не бях планирала да чета тази книга, може би просто не бях обърнала по-голямо внимание, защото честно казано чета повече исторически романтики, отколкото съвременни, но... РЕВЮ

12. Правилата на привличането - Симон Елкелес

Правилата на привличането е много приятна книга и не очаквах да ми хареса толкова много. Може би поради липсата на тези банди и такива неща, но... РЕВЮ

13. Верижна реакция - Симон Елкелес

Верижна реакция оправда очакванията ми и беше точно толкова интересна колкото и предишните. Жалко, че братята са само трима, защото... РЕВЮ

14. Сърца за разбиване - Али Новак

Юли се оказа права и тази обикновена книга, както се е изразила, не очаквах да ми хареса толкова много. Определено надмина очакванията ми и... РЕВЮ

15. Изгубеният храм - Том Харпър

Май наистина имам слабост към трилъри, които се въртят около голяма историческа загадка. Това ми е поредната такава книга. Какво да направя, обожавам... РЕВЮ

16. Орденът на асасините: Тайният кръстоносен поход - Оливър Боудън

Реших да продължа с четенето на книгите от Орденът на асасините. Имам до пета и предпочитам да ги прочета, а по-нататък... РЕВЮ

17. Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън

Явно съм разбрала погрешно, че историята на Ецио свършва до втора книга. Третата прекъсва последователността умишлено, за да могат... РЕВЮ

18. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън

Когато прочетох това, очаквах много, а получих много по-малко. Тези няколко изречения ме заплениха веднага и си представях нещо подобно на предишните асасини, но... РЕВЮ

19. Шифърът на Камелот - Сам Крайстър

Винаги съм харесвала легендите за крал Артур, но когато опитах да прочета книгата... отказах се на петнайстата страница. Не ми беше толкова интересна, колкото това, което съм чувала за крал Артур... РЕВЮ

20. Залезът на боговете - Том Егеланд

Казват, че това е „авторът, по чиито стъпки върви Дан Браун.“ Чела съм негови книги и знам, че са добри и ми харесват. Така че наистина може и да се е вдъхновил от Том Егеланд, след като... РЕВЮ

21. Кръвта на Александър - Том Уайлд

Обичам историческите трилъри и за пореден път се убедих в това. Всичко, обвито в мистерия около нещо в историята, е вълнуващо... РЕВЮ

22. Красив негодник - Кристина Лорен

Не бях сигурна за тази поредица понеже тя наистина съдържа главно едно нещо. Просто не бях убедена дали точно това ще ми хареса, в такова голямо количество имам предвид. Но се оказа, че... РЕВЮ

23. Червената пирамида - Рик Риърдън

Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках... РЕВЮ

24. Огненият престол - Рик Риърдън

Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато... РЕВЮ

25. Сянката на змея - Рик Риърдън

Най-сетне прочетох и третата книга. [..] Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах по-различни очаквания. РЕВЮ


Малки или не, книгите са си книги и са точно 25. Е, не е зле, като се има предвид, че половината, не 20 дни от месец Юли аз изобщо не четох. За месец и половина даже смятам, че е доста добре. От летния ми списък книгите, които със сигурност искам да прочета и остават са: Двор от мъгла и ярост, Графинята блудница, Златният мост, Господин неустоим, Съдбовно бягство, Сенките, останалите от Красив негодник както и от Орденът на асасините и Скритият оракул.

понеделник, 19 септември 2016 г.

Сянката на змея - Рик Риърдън

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“

  Най-сетне прочетох и третата книга. Покрай училище и доста други неща, които имам да правя, протаках книгата цели три дни и най-накрая успях да я прочета. Тя беше на ниво като всички останали книги за Рик Риърдън, но в някои аспекти имах по-различни очаквания.
  Не можах да навляза изцяло в Сянката на змея, защото я четох доста накъсано, вниманието ми почти не беше върху книгата и като цяло май четох само фиктивно. Но поне като погледна корицата и знам с кой момент от книгата е свързан, все пак съм запомнила нещо. Тази корица май ми харесва най-много заради тъмно синьото небе, красиво е.
  Нямах представа как ще се развият нещата и как ще се справят с Апоп. Тук действието ми се стори някак по-напрегнато и сериозно, въпреки че си имаше и някои забавни моменти. Сякаш с всяка книга героите порастват все повече и повече. Ако направя сравнение между Червената пирамида и Сянката на змея - то те определено са много по-зрели от тогава.
  Знаех, че на Картър му е предопределено да бъде водач от самото начало, то беше очевидно. Беше хубаво, че най-сетне имаше шанс със Зия, но останах изненадана от развитието с другите богове. Да възприема Картър с Хор и Сейди с Изида беше много по-лесно и спонтанно, но другите... беше толкова различно и странно. Зия и Ра... беше си трудно за възприемане, защото едно младо момиче да започне да говори с мъжки глас на най-стария от боговете... това не беше от най-нормалните неща.
  Сейди... тя през цялото време беше изправена пред дилемата между Уолт и Анубис. Аз лично бих избрала Анубис и много исках така да стане при нея, но... изглежда тук не стана дума за никакъв избор и това ме изненада най-много. Въпреки че аз не бих се чувствала както трябва знаейки, че получавам и двете момчета, които харесвам едновременно.
  В тази книга, разбира се, основната тематика е побеждаването на Апоп, а то можеше да се постигне само чрез сянката му, неговата sheut. Тези египетски наименования са ми много интересни и успях да си обогатя знанията, които имам за египетската митология и да си призная, това ще ми помогне понеже имам нещо на ум и всякаква информация е добре дошла.
  Може би очаквах по-силен и интересен край. Исках нещо като Пърси Джаксън, може би, просто моите очаквания бяха различни. Да, беше хепи енд и победиха Апоп завинаги, но... исках повече, това е.
  Съзнавам, че не направих никак добро ревю, защото спомените ми са мътни и не успях да вникна добре в книгата, но знам, че ми хареса. Планирам да прочета и кратката поредица с Пърси Джаксън и Хрониките на Кейн, защото ми е любопитно, а и някак искам да ми е пълно. Все едно да завърша изцяло и двете, поне така смятам аз.

неделя, 18 септември 2016 г.

Back To School Tag


Напоследък ми е толкова натоварено и в блога ми е пълна бъркотия, тагната съм на няколко тага и този е един от тях и реших него да направя по-напред, защото не искам да изпусна времето за него. Също и благодаря на Юли за тага!

1. Кой клас/курс си?

 Сега съм 12-ти клас, това е последната ми година. Още една година, която трябва да изтърпя и дотътря до край.

2. За какво се вълнуваш/притесняваш относно предстоящата учебна година?

Разбира се, че за предстоящите ми изпити, матури... да не говорим и за кандидатстване. Вълнувам се и за бала накрая, там просто нямам идея какво да очаквам.

3. Любимата част от подготовката преди училище/университет?

Обичам да пазарувам в книжарницата по всяко едно време, но тази година специално не съм, защото просто имах предостатъчно неща оставали от предходните години. Но както и книги, обичам да си купувам канцеларски материали и в много случаи просто взимам нещо заради самото нещо, защото ми харесва.

4. Какво мислиш за училището и класа си/университета и групата си?

Ох, „любимия“ ми въпрос. Уча в така наречена най-елитна гимназия на областта, но аз не съм част от „елита“. Не бих казала, че всички са някакви такива, но си има разни снобчета, които се имат за повече от другите. Също има и много хора, които не понасям, защото са груби, невъзпитани и са просто ужасни. А и няма как след като се държат не се държат с мен добре да очакват нещо по-различно от моя страна. Като цяло в класа ми си има някои особи, които меко казано не понасям, но мисля, че пред други класове моя си е сравнително добър.

5. В колко часа ставаш за училище/университета?
Когато съм първа смяна ставам 6:30, живея на центъра, а училището не е много далеч пък и аз обичам да съм там няколко минути преди начало(защо да бързам да отивам там рано и да си седя сама?!). Втора смяна по принцип ставам в 9:30, искам да си поспя, а за останалото пак има време.

6. Старателна ученичка/студентка ли си?
 Е, не съм пълна отличничка, старая се, но когато се намесят мързела и несправедливостта го давам много по-леко. Всъщност проблема в моето училище са учителите, които са по-ужасни от самите ученици и нарочно ти пишат с една единица по-малко от това, което заслужаваш. -_- Как да не ме е яд?!

7. Раница или дамска чанта?
Не съм носила раница от 7 клас и не мога да си представя да нося за напред подобно чудо. Учебниците са супер тежки и аз си спестявам много като почти не ги нося, защото и не ги ползвам, няма смисъл. По-удобно ми е с чанта, мразя да ми тежи някаква раница на гърба, направо ми го изкривява и ме заболява.

8. Стил на обличане в училище/университета?
За щастие, тук махнаха униформите още преди години - не че някой си правеше труда да ги носи, но все пак. Обичам отчасти спортния стил заради дънките, но и стилните блузи, защото не обичам обикновените и безлични тениски - толкова е скучно и тъпо. Обичам блузи с отворени деколтета(ужасно мразя полота или нещо, което да ме души), защото ми стоят добре. Обичам да нося и по-високи обувки на платформа или токчета, но имам и доста чифтове кецове(все черни, но обичам и черното).

9. Интересен/забавен спомен от училище/университета?
Класа ми е такъв, че все с нещо някой се изцепва и си правим да ни е забавно. Обикновено не минава ден без да се смея. Просто съучениците ми са такива, че винаги умеят да пречупят обстановката и да превърнем дори един сериозен час - в пародия на такъв. :д Точно това ми харесва най-много, защото се отегчавам да ми е твърде сериозно или работохолично, това е прекалено.

10. Кого тагваш?
Ами надявам се да не са го правили все още много хора, за да има кого да тагна. Тагвам Юлия, Илияна и Ева.

събота, 17 септември 2016 г.

Огненият престол - Рик Риърдън

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“

  Толкова се надявах да успея да прочета тази книга за един ден, но, уви, не се получи. Просто се разсейвах твърде много и ми останаха сто страници за следващия ден. Можех спокойно да я прочета цялата и за един ден, но реших да прекарам повече от необходимото време във Facebook и Instagram.
  Тази книга беше точно толкова интересна, колкото и първата. Наистина ми хареса и сега като погледнах корицата мога да си обясня напълно защо е такава. Все пак, когато прочетеш дадена книга, всичко ти е по-ясно от преди.
  За Картър и Сейди няма почивка. Тяхната задача далеч не е приключила и след Червената пирамида това е само началото. Сет дори може да се брои за техен приятел, в сравнение с истинския им враг - Апоп. Споменавала ли съм колко много мразя змии? Е, тази ненавиждам наистина. В Огненият престол имаше и прекалено много змии за моя вкус - повече от колкото бих искала да си имам работа за цял живот. Ако някой от героите имаше фобия като моята, хм, е, вече ми е интересно как щеше да се справи.
  Не може да бъде! Защо Сейди трябва да харесва две момчета? Така де, единият е бог, но изглежда като шестнадесетгодишен тинейджър. Не че имам нещо против Уолт(даже никак, той си има достатъчно проблеми на главата), но пред Анубис... той ми бледнее. Във всеки случай - мразя любовните триъгълници повече от всичко друго, дори от слабите герои. Надявам се в третата книга да няма нищо такова, защото ще бъда силно разочарована.
  Картър... е, той продължава да харесва Зия, но като гледам май скоро няма да има хепи енд за тях. Не и с Апоп в числото. Въпреки разликата само от няколко месеца с първата книга, Картър, но и Сейди също, ми се струват някак по-мъдри от преди, все едно са успели да пораснат за тези месеци. Мисля, че ролята им на учители им отива. Доста добре са се справили със своите ученици, защото са достатъчно умели и са успели да напреднат много.
  Като цяло, цялата идея за пробуждането на Ра ми се струваше толкова странна. Едновременно си мислех, че не е разумно, защото той надали ще се възроди в предишната си форма, но пък без него... пак не ми се виждаше. Героите в книгата май бяха изпаднали в същата дилема, но нямаше друг избор - Ра трябваше да бъде събуден и върнат на престола си. Може да не е в никак отлична форма и готов да бъде владетел, но все някаква роля ще изиграе в битката срещу Апоп, нали така?
  Книга преобладаваше с разнообразни персонажи и места, на които главните герои се озоваваха. Както винаги, Рик Риърдън се е справил страхотно и книгите му много ми харесват. Интересни са, интригуващи са и са приятни. Написани са в дух като за млади тинейджъри и според мен не са натоварващи. Бих казала, че са четиво подходящо и за деца, и за по-големи, защо пък не? Кой не обича митове и малко магия?

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Back To School


  Нека не се преструваме, никой не иска да идва това време от годината. Та кой обича училището? Най-много мразя този период „преди училище“ когато дойде септември месец и всички започнат да говорят за това сякаш е най-важното събитие на годината, като Оскарите. Досадно е и е дразнещо, на всички ни е ясно, че никой не иска да започна училище и го дразни да вижда подобни неща. Така че защо да си стъжняваме живота допълнително?

***

  Току-що се върнах след моя последен „първи учебен ден“. Да, аз съм 12-ти клас и за последен път ще присъствам на 15-ти септември за началото на учебната година. Уча в Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора с профил френски и английски език. Влязох тук преди четири години, през 2012 когато ме приеха мен единствено от моето училище в най-елитната гимназия на областта. Аз идвам от малък град и това допълнително усложняваше нещата за мен заради отношението на учителите към другите, aka тези, които не са от Стара Загора, не са богати и т.н. В началото ми се струваше много време, но ето че мина направо неусетно. Като се обърна назад и не мога да повярвам, че са минали цели четири години!
Предстоят ми много неща като кандидатстване, матури и т.н. Да не пропускаме и самата учебна година, защото не мисля, че учителите ще ни дадат отпуск само, защото ни е последна година. Странно ми е да се нарека абитуриентка, но... е така. Много скоро ще съм.
Френския е интересен език и безспорно труден. Не мисля, че без подготвителната година в 8 клас с многото часове по първия език(към които толкова негодувах) щях да имам същата основа ако беше втори. За щастие, имах и много добра госпожа, която успя да ни научи(поне от моя гледна точка е така) и подготви много добре. Френският е красив език, но има много нюанси и тънкости. Трябва добре да се усвои всичко, за да може да се използва. В произношението има ужасно много особености, а признавам, аз не владея специфичното френско „р“. Гласът ми е мек и не предразполага точно тази нотка в него, но иначе звучи мелодично точно заради мекотата му. За английски няма смисъл да говоря, почти всеки го знае и използва, не е нещо необичайно. Принципно аз бях кандидатствала в немска паралелка(моят ужас, мразя немски), но бях приета във френска, за което всъщност се радвах. Не можах да съм английска, но пък така научих още един език, който нямаше да мога да науча при други обстоятелства. Много искам да науча също испански и италиански, казвали са ни, че когато знаеш един от романските езици, другите са по-лесни за научаване и мисля, че е така. Особено щом този един език е френски - испанския е като детска игра, само италианския е малко по-труден, но мога да се справя и с него(разчитам го, което поне е нещо, но до сега не съм имала време да се занимавам с никой от двата езика).


  Целта на тази публикация? Освен да говоря за себе си, исках да дам и няколко съвета на тези, които са по-малки и са още в гимназия или им предстои да влязат. Най-напред, не очаквайте да е лесно, нищо никога не е лесно. Материала е труден(особено с „подходящите“ учители, визирам най-вече своя по химия и по география, която ми беше само за тази година) и не смятам, че може да се очаква да се справи, който и да е перфектно с него. Не сме роботи, а хора. Което ме навежда на мисълта - нашата образователна система има МНОГО недостатъци. Аз съм твърдо за в гимназията да си избираш какви предмети да учиш(освен профилиращите, разбира се - български, математика, както и това, за което е гимназията в моя случай езици и физическото, защото е нужно младите да спортуват). Да се изучават всички общообразователни предмети е абсолютно излишно. Мен изобщо не ме бива в природните науки - физика, химия и биология и ги мразя ужасно много. Лично аз няма да специализирам нищо с тях и просто са още едни предмети, които да подбиват дипломата ми накрая. Както и глупостите като психология, право, логика, философия и прочее, тази глупост всяка година с различно заглавие. Не знам кое мразя повече - предмета или госпожата? И двете са по равно гадни.


  Истината е, че това са най-хубавите години от живота ни и в много случаи са като пропилени. Защо? В 2/3 от материала ние не учим нищо, което по-нататък да ни трябва в живота и го забравяме веднага. Не е ли така? За една лятна ваканция, един ученик е способен да изтрие почти целия материал от главата си ако го сметне за излишен. Във Финландия техния принцип на образователната им система е „Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото”. {Статия} Нарочно вмъкнах този линк, полезен е и се виждат ясно недостатъците на нашето. Още нещо, тези две години, 11-ти и 12-ти клас, също са напълно излишни, защото нормално в другите страни това се води като колеж. Там се подготвяш пряко за университета и учиш това, което на теб ти трябва. Средното образование на практика си е до шестнадесет години, т.е. 10-ти клас. Сега има нови „образователни промени“. Дори не искам да ги коментирам. Вместо да вървим напред, ние вървим от зле на по-зле, но това ни е станало тенденция явно.
  Просто трябва да се насладим на времето на безгрижие и младост, защото след университета като започнем работа няма да ни стане по-добре. Ще влезем окончателно в света на възрастните и всичко ще ни залее като вълна - работа, задължения, семейство един ден. Така че сега е момента да се наслаждаваме на всичко преди да е станало твърде късно.
  Успех през новата учебна година на всички! Пожелавам ви много шестици и много приятни моменти! ^^ А на себе си пожелавам същото както и да изкарам и тази година, а накрая... успех на матурите. :д

вторник, 13 септември 2016 г.

Червената пирамида - Рик Риърдън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ХРОНИКИТЕ НА КЕЙН“

  След като десет дни не правих нищо и си пропилях ей така времето, най-сетне прочетох нещо. Тези книги отдавна стоят на компютъра ми, но така и не бях стигала до тях, до сега. Просто се чудех какво да прочета, а исках да е фентъзи и да е добро. Е, направих отличен избор.
  Не бях сигурна какво представляват Хрониките на Кейн. Имах някои предположения, разбира се. Предполагах, че е нещо като Пърси или поне се надявах, но не може да се каже, че е точно това и по-добре. Харесва ми точно каквато си е трилогията(още една разлика с Пърси, който има две поредици от по пет книги).
  Харесвам корицата, отговаря много добре да книгата и ми напомня за Древен Египет. А не е тайна, че това е една от любимите ми исторически теми.
  Самият стил на написване на книгата е толкова... различен. По-различен от всичко, което съм срещала до сега. Рик Риърдън е измислил много интересно да бъде „пресъздаване“ на някакви записи и се редуват в различна последователност гледните точки на Картър и Сейди Кейн. Те са брат и сестра, но далеч не са обикновени. Винаги съм харесвала египетската митология и тези неща, просто древността ми е толкова... вълнуваща, също като Древна Гърция. Тогава хората са мислели различно и са виждали света по различен начин. Това са били най-ранните цивилизации и хората тепърва са започвали да създават и усвояват... всичко. Е, не отричам, че някои любими неща също допринесоха за моите предпочитания, в случая Ю Ги О. То е едно страхотно аниме и историческата му обвързаност е страхотна!
Стига с отклоненията. Доволна съм, че прочетох нещо и че излязох от ленивото си състояние. В началото не знаех какво да очаквам, не знаех за какво ще става въпрос освен, че е свързано с египетската митология. Рик Риърдън не ме разочарова и за пореден път е написал нещо вълнуващо и интригуващо обвързано с митове и богове!
  Картър живее с баща си, но ми се струва, че живее не е точната дума. Те нямат постоянен дом и пътуват непрестанно. Колко и яко да звучи да обиколиш света.... да няма къде да се върнеш е гадно. Никой не те чака, нямаш приятели и... не бих завидяла на Картър за този номадски живот(защото си е такъв!). След смъртта на майка му, баба му и дядо му взимат по-малката му сестра Сейди и той остава с баща си. Позволено им е да я виждат два пъти в годината(сериозно, защо не направо нула?!), което очевидно отчуждава брата и сестрата. Картър напомня по доста неща на Пърси, защото няма представа кой е и за произхода си, нито за боговете и всичко заобикалящо го.
  Сейди е темпераментна личност и ми харесва. Може да е по-малката му сестра и да е на дванадесет, но изобщо не е лигаво момиченце и много пъти забравях реалната ѝ възраст. Може би тя ми хареса една идея повече като героиня от Картър, не знам. Много добре разбирам и чувствата ѝ към Анубис(ама наистина, как може да е толкова готин?!). Може да е бога на мъртвите, но според мен е най-сексапилния и загадъчен от боговете. Надявам се в следващите книги да има нещо между тях(какво пък, ще е супер ако са гаджета!).
  С тази книга научих много повече за египетските богове от колкото преди знаех. Те са интригуващи и различни от гръцките, което ме привлече още повече. Но да бъдат изолирани и държани като в плен в Дуат, не мисля, че е най-добрата идея. Домът на живота не е постъпил много умно като ги е прокудил. Естествено, имена като Озирис, Хор, Сет, Изида, Ра, Тот... ми бяха добре познати. Мисля, че всеки е чувал поне едно от тях. Беше странно, че на някои места се сетих за филма от тази година Боговете на Египет, дали пък не са взели нещо от книгите? Приликите бяха доста големи на някои места, поне според мен.
  Но всичко е описано уникално. Много харесвам всичко и смятам, че вече се влюбих в тази трилогия(само три книги, колко жалко!). Беше невероятно интересно да се проследи редом с читателя как Картър и Сейди разкриват истината както и силите си. Винаги съм харесвала магьосниците, всъщност, както и магията. Вълнуващо е и много интригуващо. Винаги съм мечтала за свръхестествени магически сили. Хрониките на Кейн са точно това, което аз харесвам най-много. А Червената пирамида мисля, че е само началото на всичко.

петък, 9 септември 2016 г.

Yu Gi Oh!


  Има ли други фенове на анимето Ю Ги О като мен? Някой? Никой?

  Аз наистина обожавам Ю Ги О! Това е най-любимото ми аниме от детството и до днес го харесвам абсолютно по същия начин. Още помня как майка ми като видеше какво гледам и почваше „Стига с тия извращения!“ Ах, какви времена бяха... :д Спомням си, че го даваха по телевизията и аз бях гледала до към 100-я епизод +/- някой друг. Преди няколко години, май преди 8 клас, лятото реших да го изгледам наново до края и го направих. Майка ми, естествено, не реагира по-добре от преди, но пък аз кога ли съм слушала когато гледам такива неща?


  Харесвам фентъзи анимета с някаква приключенска нотка. Всичко, което включва битки, същества и приключения ми е любимо. Ю Ги О в буквален превод означава Крал на игрите. Сериалът разказва за едно момче на име Юги, което подрежда Хилядолетния пъзел(един от седемте хилядолетни елемента), а в него се крие духът на Безименния фараон. Започват едно дълго приключение, което ги отвежда на много места и в последствие се срещат с много хора. Другите главни герои са Теа, Джоуи и Тристан, които заедно с Юги са като екипът на добрите. Почти винаги са заедно и приятелството им е наистина силно. Също важен герой е Сето Кайба, вече в лошо настроение, арогантен и груб, срещу който неведнъж се е изправял Юги заради тяхната многогодишна вражда. По-скоро Кайба иска титлата Крал на игрите и заради това вечно е срещу Юги и бандата, но в много случаи той също бе от страната на добрите. Има и други герои, които се появяват по-често в конкретния сезон.


   Анимето има пет сезона по принцип плюс един допълнителен. Първият е Кралството на дуелите, където Юги отива на острова на Пегъс и се включва в неговия турнир, за да спаси душата на дядо си. Това е началото на едно голяма приключение, което ще ги отведе в търсене на неща, за които не са и подозирали. Всъщност имам записани заглавията на абсолютно всички епизоди на анимето. Като бях по-малка бях придобила някакво желание да си записвам епизодите на всички анимета, които гледам в една тетрадка. Е, сега се оказва, че тя е като истинска златна мина, защото в нея фигурират дори детски, които сега би било трудно да се намерят и изобщо не се излъчват(с повечко късмет може да се намери нещо из интернет, но рядко и трудно, опитвала съм, за жалост, и знам от личен опит).
  Вторият е Бойният град. Този ми е един от най-интересните заради появата на божествените карти - Обелиск мъчителя, Слайфър небесния дракон и Крилатия дракон на Ра. Невероятно е как помня абсолютно всичко. :д Наистина обичам Ю-Ги-О! Само че турнира на Кайба беше прекъснат точно преди финалите заради един виртуален свят, където попадат всички и трябва непременно да се измъкнат. Харесва ми когато Юги и Кайба работят заедно, защото те са най-добрият екип и вместо да враждуват, те биха били най-непобедимия тим ever. Така че винаги се радвах когато имаше такива поводи те да се бият рамо до рамо, защото винаги образуват страхотен отбор! Точно тук започна третият сезон - Навлизане в Царството на сенките. След прекъсването отново се завръщат в бойния град и финалите продължават. Само че врагът е по-опасен от всякога - озлобеният от дете Мерик жадува за мъст и силата на фараона.
  Четвъртият сезон вече бе нещо ново, много по-различно от това до сега. И много по-опасно, разбира се. Винаги ме е вълнувало всичко покрай изгубения континент Атлантида и появата му тук е много интригуваща. Но не бих казала, че останах очарована от Печата на Орикалкус. Това нещо е зло и не разбирам как могат да го използват като цената на загубата е твърде висока. Събуждането на драконите си има и своята мистерия с три древни дракона, които могат да се изправят срещу великия Левиатан. Забавното е, че тези трима воини са Юги, Кайба и Джоуи, защото Кайба и Джоуи наистина се мразят, при това много и ситуацията в много случаи става леко комична. Джоуи се старае всякак да го обиди, а Кайба е самовлюбен и арогантен както винаги. Странно е, че имах кръш по него, харесваше ми, защото е лошо момче и обожавах очите му - толкова сини!
  Петият е най-вълнуващ, но и най-гаден от всички заради края си. Не исках да става така накрая. Много харесвам Ями или Духът от пъзела, но аз предпочитам да го наричам с неговото име - Атем. Той има едно по-опасно и заплашително излъчване от това на Юги. Атем е фараон от където и да го погледнеш. Той притежава качества на владетел и победител. Толкова хубаво щеше да е ако бе останал в настоящето заедно с тях в свое тяло. Добре де, има и друга причина да исках да остане. Аз съм странна, казвала съм го много пъти, тук просто шипвах Атем и Теа и много исках да са гаджета, да. Но те са чудесна двойка и неведнъж имаше някои по-специални моменти. Точно заради това търсех дори из интернет фен фикшъни с тях двамата и съм прочела доста. Не знам има ли друг, който да шипва така герои от анимационни филми(има ли?). Е, добре де, всъщност харесвам Атем, много. Той ми е един от най-любимите аниме герои и признавам, че ужасно много ми харесва. Точно заради това финалът на Големия шампионат беше толкова гаден за мен. Но ми хареса как се развиваше действието в Древен Египет и Атем беше фараон. Всичко това бе много вълнуващо и интригуващо. Както и фигуриращото присъствие на Кайба като част от историята, въпреки че той толкова силно отхвърля всичко свързано с магия.
  Допълнителният шести сезон, Чудовища в капсули, беше нещо изненадващо и ново за мен. Нямах представа, че има нещо след този край на цялата поредица. Но толкова бях щастлива, че Атем отново се появява! И пак имаше АтемхТеа моменти! Не споменах до сега, но много харесвам любимата карта на Юги - Тъмният магьосник. Обичам всичко свързано с магията и всичките му магьосници ми харесват. Също и Синеокия бял дракон на Кайба, от който има цели три бройки. Просто е красив(навярно само аз мога да се изразявам така за такива неща :д). Този било и кратък, уви, сезон също е доста интересен заради мястото, в което попадат. Може и да е несъществуващо, но е достатъчно интересно.
  Много харесвам саундтрака на анимето, това, с което започва всеки епизод. Както и самото интро, обожавам ги! Винаги съм искала да имам карти Ю-Ги-О и разполагам само с едно тесте и то само, защото по едно време когато бях малка бяха пуснали пръчици с награда Ю-Ги-О, мама не разбра и ми ги купи. Едва ли има нужда да казвам, че не го направи втори път. Е, за това пък си имам едно тесте и си го ценя, след като нямам други. Веднъж бях рисувала Атем(не Юги, него харесвам повече, to be honest). Не знам защо бях избрала зелен фон за рисунката си. Не обичам зеленото, а пък за лилавите кичури нямах точен цвят и импровизирах. Сега виждам и че цветовете са прекалено наситени за моя вкус, но пък рисунката странно си пасва с кутийката на картите. Не мисля, че се получи една от най-добрите ми рисунки, но...
Не знам дали има някой друг фен на анимето Ю Ги О, но аз наистина го обожавам! То е my best и съм сигурна, че ще продължавам да го харесвам и помня още много дълго време.

сряда, 7 септември 2016 г.

End Of Summer Book Tag


 Ето, че и лятото е към края си(ЗАЩО??). И един подходящ за времето таг. Благодаря на Юли, че ме е тагнала.

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.

 Двор от мъгла и ярост и Златният мост и все още нямам. Надявам се да мога да ги прочета скоро, чакам от месеци и толкова много бих искала да ги прочета.


2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

 Всички от Орденът на асасините: Ренесанс, Братството, Тайният кръстоносен поход, Прозрение, Възмездие и въобще всички книги, които прочетох през лятото. Нямах особени планове за излизане и предпочитах да си стоя вкъщи, както винаги, такава съм си.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

Изчезналата библиотека, това беше най-добрия трилър, който прочетох това лято. Имаше всичко, което търся в една книга свързана с историческа загадка и останах доволна от всичко. Наистина страхотна книга, която много ми хареса.

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Пътувах няколко пъти това лято, но не четох нищо. Основната причина - в едната посока пътуването ми беше винаги много рано сутрин и на мен още ми се спи, а другата - имах нужда от почивка.

 5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

Сърца за разбиване - предварително ми беше казано, че когато продължа по-нататък всъщност става много хубава и така се оказа. Може първоначално да изглежда като типичен фен фикшън, но е далеч по-хубава от тях.

 6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Залезът на боговете - не знам в северните страни като Норвегия дори лятото става ли горещо? Защото в тази книга си беше дълбока зима и изобщо нямаше нищо общо с времето, през което я четох.

 7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

Лявата ръка на Бога беше изключително разочароваща. Очаквах много, а не получих и половината на това. Беше по-скоро хорър и без никаква следа от фентъзи, какъвто уж ѝ беше жанра.

 8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

И аз съм съгласна с Юли за Верижна реакция, но и моето ревю е в повечето случаи положително заради издателството. Но иначе... Луис беше добро, умно момче, което има планове за бъдещето, но веднага щом научи кой е баща му и хукна да става част от Кървавите латиноси. Въобще това беше пълно противоречие! Все едно полицията нищо не може да направи и трябва да си действа на своя глава. Най-много се дразня като героите започнат да се смятат за по-способни и по-умни от полицията и така да ги омаловажават, че не просто да ги прескачат ами и да забравят, че изобщо съществуват.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

 Навярно някой от трилърите, които четох това лято, но единствения, който отговаря на този въпрос е Изгубеният храм. Това за Ахил и бронята му, и всичко... леле, наистина ме остави без думи. Заради тази книга през учебната година ще ходя до библиотеката в Стара Загора, за да си взема Илиада и Одисея.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

Ако трябва да съм честна, прочетох четири малки книжки пълни с цитати и не мисля, че е добра идея да давам от тях, защото са много. Но от Орденът на асасините ми се наби силно този цитат:

„Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах.“
- Оливър Боудън, „Прозрение“ (Ецио Аудиторе)

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица, на която попадна.


12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

Красив негодник, Сърца за разбиване, защото е сладка, другите колкото и да са хубави... ще ми отнеме доста време да ги прочета, а и повечето са трилъри, а пък веднъж след като знам развръзката няма да ми е така вълнуващо като първия път.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Хареса ми краят на Правилата на привличането. От трилогията тази бе любимата ми книга и просто да покажат след много години как Карлос се изправя пред същото нещо като тъст му с него навремето... беше много забавно, но и някак приятно. Просто всичко беше много хубаво.

Тагвам: Павлина, Илияна и Paris love.

събота, 3 септември 2016 г.

Красив негодник - Кристина Лорен

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

Рейтинг:

  Не бях сигурна за тази поредица понеже тя наистина съдържа главно едно нещо. Просто не бях убедена дали точно това ще ми хареса, в такова голямо количество имам предвид. Но се оказа, че далеч повече ми хареса и с удоволствие ще прочета и останалите.
  Тази корица... страхотна е! Черното и червеното се комбинират уникално! Само да беше и гърбът чисто черен... щеше да е уникално! Черните корици винаги са много стилни и някак ми допада да си е всичко черно.
  Още от самото начало започна интересно. Нямаше никакво въвеждане или подготвяне, а направо влизане в действието, което ми допадна, няма нужда от излишни увъртания. Това е първата книга, която чета от Кристина Лорен и доста ми хареса. Има забавни елементи, а най-много обичам да има щипка хумор, която е като щипката сол в храната - без нея е като недовършено.
  Клоуи Милс е една много опърничава, упорита, но много работоспособна и постоянна героиня. В работата си е безпогрешна, но в личните отношения с шефа ѝ? Там са като куче и котка. Много ми хареса стилът ѝ на обличане, оказа се, че Гучи има доста хубави неща. Но най-интересното е луксозното дантелено бельо, което си купува. Това вече ми се стори забавно.
  Бенет Райън е най-привлекателното, красиво и непоносимо същество на планетата. Изглежда толкова... безупречно и е толкова невероятно красив, в работата си също е много добър, също безпогрешен като Клоуи, но има много по-труден характер от семейството си. А стане ли дума за нея, става същинска напаст и много добре отговаря на прякора си - красив негодник.
  Тяхната връзка е толкова изпепеляваща и направо може да те накара да поискаш същото. Определено много по-добре от 50 нюанса, по-добре момичетата да поискат красивия негодник вместо прословутия Крисчън Грей, в който не разбирам какво намират. Още от самото начало беше очевидно, че Клоуи и Бенет са здраво хлътнали един в друг и са лудо влюбени, иначе няма как да се опише тяхното желание. Беше забавно как се карат постоянно, а после се... правят други неща заедно. Престоя им в Сан Диего бе наистина кулминационната част където всичко бе толкова хубаво, най-сетне започнах да се надявам, че те ще си признаят чувствата и че ще са заедно в другия смисъл на думата, но не. Всичко трябваше да се развали.
  Но наистина книгата ми хареса, прочетох я за един ден и то със значителни паузи. Само накрая ми идеше да убия Клоуи ако не бе приела да представи проекта си. Та тази сделка е за милиони и просто... как може човек да я отхвърли с лека ръка заради единия ти инат?! Но накрая всичко завърши достатъчно добре и краят беше хубав. Любопитна съм да прочета и следващите книги от Красив негодник. Определено това са много пикантни и забавни еротични любовни романи.