Ето че 2016 си отива... а пък дори не искам да си представям 2017. Предстоят ми много неща и краят наистина не се вижда. Но поне да се спрем на настоящето. Декември започна доста добре, но завърши много зле. От преди Коледа още, вече две седмици до края на този месец не съм прочела нищичко. Може би просто се нуждая от почивка. Обикновено не сядам ей така да гледам филм, защото ми отнема много време, но - изненада! - точно това правих предходните дни. Дори зарязах и таговете и блогът ми напоследък съвсем замря. Наистина нямам желание за нищо. Колкото и да ги смятам съм прочела само 4 книги, пълно безобразие! И то от една поредица, ако не беше тя не знам какво ли щях да чета и дали изобщо щях да съм прочела.
1. Покоряването на шотландеца - Кинли МакГрегър
Втората книга от поредицата Братството на меча малко ме разочарова. Очаквах да е по-интересна след като първата толкова много ми хареса. Историята на Брейдън и Маги беше толкова неясна и на моменти досадно объркваща. Определено тази книга не ме впечатли особено. РЕВЮ
2. Роден в грях - Кинли МакГрегър
Третата книга определено много ми хареса. Син е точно този тип мистериозен неподходящ мъж, по който си падам. Заедно с първата, Господар на желанието, тези двете са ми любими. Историята на Кали и Син е прекрасна и е от любимите ми исторически романи - такива, каквито най-много обичам. РЕВЮ
3. Да опитомиш планинец - Кинли МакГрегър
Тази книга също е хубава и доста ми хареса, а накрая направо ме остави в очакване. Определено нямам търпение за още книги с братята МакАлистър. В това ревю вмъкнах и ревюто на новелата за Саймън - Midsummer's Knight. РЕВЮ
4. Мрачният рицар - Кинли МакГрегър
Тук сякаш се започна от начало и се спомена за самото Братство на меча. Имах чувството, че чета за нещо съвсем различно и ново, и си беше така. Но не твърдя, че не ми хареса, напротив. Тъкмо ми стана най-интересно и за мое огромно съжаление не си намерих следващите и последни две книги. Ако ги бях намерила можеше и да прочета още нещо до края на месеца, но... Ох, гадост. РЕВЮ
Ами Честита Нова Година на всички! Пожелавам ви много щастие и успехи през новата 2017-та година и най-вече да сбъднете мечтите си, защото всеки има такива! Happy New Year!
Изглежда ще се напълня с тагове ако скоро не прочета нищо и няма друго ревю до края на месеца. Ще се постарая другата седмица да прочета нещо, защото аз самата не съм чела нищо от събота насам, не че имах времето за това, но все пак за четене винаги може да се намери време. Благодаря на Юли за тага!
1. Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря
Обичам Великобритания и искам нещо английско. А да, сетих се. В поредицата Братството на меча в една от книгите празнуваха Коледа. С удоволствие бих празнувала Коледа с братята МакАлистър било то и малко в Средновековието и то в Шотландия.
2.Книжен артикул, който би искал да получиш като подарък за Коледа.
Книги, но това е нещото, което със сигурност няма да получа. Гадост. Но пък си поръчах една малка готварска книжка и е много сладурска, вчера пристигна и много ми хареса. Това все пак е нещо. Но иначе... искам книги, много книги, но имам ли възможност? Не.
3. Герой, който би бил прекрасен коледен елф
Елф... Не знам честно казано, не се сещам. Никой не ми се струва подходящ, така де. Не си падам много по такива неща и ще ми изглежда смехотворно, който и да е герой.
4. Свържи книга с перфектната коледна песен
Единствената по-подходяща песен според мен е All I Want For Christmas Is You, защото пасва на любовните романи.
П.С. Харесвам повече този клип, но предпочитам оригиналната версия на Марая Кери.
5. Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?
Хюма от Тайни, по-жалка и слаба героиня не бях виждала. Книгата беше пълен боклук и не ме е срам да го кажа в прав текст. Така си беше и не я препоръчвам на никого. Хюма дори не заслужава да е в списъка на непослушните деца, твърде жалка е дори за това.
6. Книга или герой, който или която смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка с добрите.
Според мен Братството на черния кинжал заслужава повече популярност, както и поредици като Дьо Грас, Братството на меча и други.
7.Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си.
Най-напред възприех въпроса, че трябва да посоча корица с тези цветове, но след това прочетох до края. Не съм чела книги с коледна тематика и моето възприемане май ми се струва по-добрата идея.Ами мисля, че тази книга отговаря идеално на условието.
8.Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също.
Не мога да се сдържа и ще посоча трите си най-любими поредици: Братството на черния кинжал, Реликвите на смъртните, Изборът. А бе Дядо Коледа би бил много щедър! Даже прекалено. :д
Понеже не знам кой не е правил този таг, всеки който желае да го направи да заповяда.
Понеже от днес започва астрономическата зима, а аз нямам почти никакви други постове и явно този месец ще се понапълня с тагове. Реших този да е като за началото на зимата, защото не е толкова коледен. Видях го от Adventures of a Bibliophile. Миналата седмица беше панаира на книгата, но нямам за какво толкова да
се въодушевявам, не съм от София и ми е невъзможно да отида там, така
че...
Любимо зимно четиво
Честно казано не съм привърженик на тематичните книги. Не съм чела конкретно зимни, освен детските книжки, може би само те ми харесват. My all time favourite винаги ще си остане Коледа в гората!
Книга със синьо на корицата
От лесно по-лесно. Мога да посоча поне няколко със сини корици като започнем от Изборът, Двор от мъгла и ярост и Сапфиреносиньо, но има и други. За да разнообразя ще посоча нещо ново.
Книга, която би поставил/а като звезда на елхата
Ъъ, логичният въпрос е как книгата ще се задържа на върха на елхата? Пък и това... малко ми е крайно. Чак пък да боготворя някоя книга ми се вижда отвъд моето допустимо. Ще се въздържа да не отговарям на този въпрос. Дори и да е някоя красива книга, която да я някак звездна или златиста, пак не бих я сложила. Просто съм особен тип.
Посочи едно измислено място, което би било перфектно за зимната ваканция
В една от книгите за Еди Чейс и Нина Уайлд бяха в швейцарските Алпи, само дето това си е реално съществуващо място. Другото, което ми хрумна е Притиан(Двор от рози и бодли). Страхотно място за почивка, има от всичко каквото си избереш.
Посочи един измислен герой, който би взел/а с теб през ваканцията си.
О, труден избор. След като избрах Притиан... колебая се между Рис и Фейра като не знам кой повече ми харесва. Ох трудно, с Рис няма как да се сдържа просто така, с Фейра поне може да сме приятелки, по-добре нея.
Книга в твоя wishlist тази година
О, искам много книги, които дори още не са излезли: Empire of Storms, Court of Wings and Ruin, The King's Cage, Lord of Shadows. Изглежда посочих не една, а четири при това само една от тях е излязла, дори на английски, кофти ситуация.
Кои са любимите ти празнични напитка, лакомство и филм?
Всъщност точно преди това правех пост за нещо такова, любими неща, който кръстих спонтанно Коледни трепети. С риск да се повторя за някои неща ще посоча горещ шоколад, меденки и Сам вкъщи.
Като за края на годината и вече предпразнично + предваканционно изобщо не ми се прави нищо и поне тази седмица нямам планирано да чета каквото и да е. Но наистина, 12-ти клас с всички тези неща направо ми излиза през носа, а съм все още на половината, почти. Затова реших да разнообразя с нещо различно, което не съм правила до сега. Не съм голям почитател на празните постове, защото нямам идеи за такива, нито пък правя тазгодишния Блогмас, но все пак искам да ми е Коледно и ще се опитам да направя един такъв пост.
Много обичам Коледа, това е любимият ми празник и винаги съм си мечтала за Коледа в истинския смисъл на думата - коледното вълшебство, трепетите, истинската семейна атмосфера... Уви, колкото и да съм мечтала за Коледа като по филмите, никога не съм я получавала, не и напълно. Реших тук да изброя любимите си коледни неща и да се присъединя в духа на всички.
Коледни филми
Безспорно Коледа не може да мине без един маратон на Сам Вкъщи. Гледала съм го милион пъти и не ми омръзва. Това си е като традиция и не знам има ли някой, който не го обича. Аз харесвам само първите три части, те са си класика. Останалите две... нещо ми куцат, едно че актьорския състав е друг, друго че тази магия липсва.
Други коледни филми, които много обичам са Договор за Дядо Коледа, който също съм гледала много пъти. Като малка много обичах един от филмите на Мики Маус - Нощта преди Коледа. Много ми харесваше и бях влюбена в началото. Това са филми, които бих препоръчала за цялото семейство, защото са забавни, интересни, но и много приятни.
Коледни книги
Май тук освен детските книжки... аз не се сещам за други. Любимата ми детска коледна книжка от дете е Коледа в гората(издателство Фют), но понеже не ми е трябвало да търся детски книжки от доста време, за тази Коледа ни потрябваха и обикаляхме книжарниците. С две думи, бях потресена. Видях какви ли не неща, но тотално преобразувани и се разочаровах. Ледената кралица беше наречена ледената царкиня, да, защо не? -.- Приказките в повечето случаи не ме очароваха особено, а моята най-любима книга в сегашния си вариант е като брошура на някой хипермаркет(листите ѝ са толкова тънки, че с два прочита и ще заприлича на нищо).
Имам с дузини книжки и те предимно са коледни, все пак тогава се купуват най-много, а и какво е Коледа без книга? Майка ми тогава е разсъждавала добре, за разлика от сега. Мога да се сетя за много малки книги, които да предложа. Спомням си една друга, която обичах - По-тихо Дядо Коледа. Беше ми забавна и си я харесвах.
Коледни сладки
Аз обичам сладкото, а на Коледа обичам домашни сладки. Е, вярно е, че карам мама да прави всичко, въпреки че самата аз обичам сладкарството и умея разни неща, но точно в този период не мога да помагам в нищо, защото училището ми пречи за всичко това. Много обичам меденките, имат уникален вкус и ароматът на канела... това ми е любимо! Повече ми харесва направата на сладките и самата подготовка за празника колкото самото ядене. Навярно в края на седмицата ще качвам снимки в инстаграм на коледна тематика.
Коледна украса
Ето това е нещото, за което не съм изгубила детския си ентусиазъм. У нас винаги се украсява в началото на Декември и украсите стоят по един месец. Ами то иначе не мога да им се порадвам, а така мога да си ги гледам на воля и е яко да има Коледна атмосфера цял месец. А ние винаги украсяваме много. Като се започне от елхата, която е толкова накичена и израза „накичен като коледна елха“ важи в пълна сила: имаме толкова играчки, а като сложим и гирляндите те направо се скриват. Отделно имам още една малка елхичка, която пък си има по нещо на всяко свободно клонче. Но украсите не спират до тук - имаме сувенири, свещи, украси за пердето, по секцията... можем спокойно да се съревноваваме с Коледния базар. :д
Коледни песни
И накъде без... музика? Обичам коледните песни. Безспорно най-любимата ми от всички е Jingle Bells, но има и други, които харесвам, при това немалко български. Детски песнички има много, а те са най-хубавите. Като се започне от Над смълчаните полета, С червените ботушки и много други. От английските песни харесвам All I Want For Christmas Is You, Last Christmas и Santa Claus Is Coming To Town, както и международните Тиха нощ, свята нощ и Jingle Bells, отново.
Ами пет точки ми се виждат достатъчно, така че смятам да спра до тук. Ще завърша с поздрав за всички с моята любима коледна песен нетърпелива Коледа да дойде по-скоро! ^^
Цяла седмица не четох нищо просто, защото ми беше страшно лежерно. Вече предколедно и предваканционно като цяло нищо не ми се прави(най-вече да ходя на училище, а тази седмица направих и последната класна работа, страхотно). Но като започнах да чета тази книга интересът ми към поредицата отново се поднови, а нямам следващите две книги, много кофти ситуация.
Поредната прекрасна корица на издателство Тиара Букс. Наистина ми харесва, доста е подходяща понеже става дума за рицар. В петата книга най-сетне се споменава за същинското Братство на меча.
Страйдър се споменава още в новелата за Саймън и знаех за кого иде реч. Той е най-добрият рицар в Англия, шампионът на кралството. Като граф на Блекмор е още по-желана партия, но и без титлата той пак е магнит за жените. Няма жена, която да не си е паднала по лорд Страйдър понеже е безумно красив и мечтата за всяка жена. Все пак е висок, силен, чернокос и синеок - една от най-страхотните възможни комбинации. Може би дори прекаляват с вниманието си към него, защото не го оставят да диша. Страйдър е станал такъв свиреп воин заради преживяванията от миналото си и най-вече пленничеството при сарацините където се е основало самото братство.
Роуина е единствената наследница на най-желаната земя в Англия. Всеки иска да владее половин Англия, но никой не иска нея. Тя е твърдо против войните, кръвопролитията и най-силно мрази рицарите. Като трубадур тя пее единствено за любов и мир и си мечтае за свобода да прави каквото реши. Не ми хареса нейното крайно отричане към всички, които водят битки и недоумявах как си представяше Страйдър, този могъщ войн, като пътуващ музикант? Та това е абсурдно само като си го помислиш! Затова в началото не ми попадна книгата, просто тя беше твърде крайна във вижданията си и това клонеше към смехотворно.
В крайна сметка започна да ми става по-интересно след като и тя не можа да устои на графа и започна да си променя вижданията, защото той е воин до мозъка на костите си. Пък и да прибързва да го съди също не бе редно, той е преживял много и болката и преживяванията му са го калили. Мрачният рицар е също толкова интригуваща и забавна като предходните книги и страшно много ми се четат следващите две, било то и на английски, но идея си нямам как да се сдобия с тях. Стайдър и Роуина си приличат доста, а и сякаш става още по-вълнуващо като навлизат нови и нови неща. А пък следващите две книги ще са за двама мои любими героя и толкова много искам да ги прочета до края на тази година... Препоръчвам поредицата, наистина е много хубава.
Реших и аз да открия сезона на коледните постове. Само че предпочитам да направя няколко тага вместо да се включвам в неща като Блогмас, нямам нито желанието, нито времето да се занимавам с нещо подобно. Пък и това са толкова много постове на една и съща тематика... Но както и да е. Това е първият от няколкото тага, на които съм хвърлила око и смятам да преведа. Този ми се стори най-подходящ като за начало, взех го от тук - Pretty Books. Е, да започваме.
Книга със зимна корица
Наистина не съм чела пряко свързани със зимата книги. Единствената по-зимна корица, която открих е тази. Може би трябва да прочета някоя по-зимна книга тази година(или след нова година).
Книга, която е много вероятно да купиш за подарък
О, тази книга е много пикантна и точно заради това бих я взела. Определено би била... интересен подарък.
Празнично тематична книга
Ох, освен детски книжки... наистина се изчерпвам с тематичността. Егмонт издадоха нова книга, Целувка в Ню Йорк, не знам за какво става дума и дали би ми харесала. Дори не знам дали бих я прочела, но... тя поне е тематична.
Книга, с която можеш да се сгушиш до камината
Тук нямам ограничения, мога да се сгуша, с която и да е книга. Просто която чета в момента, без значение дали ще е тематична или не, по-вероятно да не е.
Книга, която искаш да прочетеш по празниците
Ами силно се надявам да е Истории от Академията за ловците на сенки, просто много искам тази книга и нямам търпение да я прочета. Толкова много искам нещо с ловците на сенки, а има толкова много време докато излезе втората книга от Тъмни съзаклятия, но Ибис ми направиха много приятна предколедна изненада с тази книга с новели.
Книга, която е толкова добра, че предизвиква тръпки у теб
О, страшно много ми хареса Двор от мъгла и ярост. Беше просто възхитителна! Същото мога да кажа и за Двор от рози и бодли. Въобще цялата поредица е невероятна и нямам търпение да излезе следващата книга.
Книга, която е в коледния ти списък за четене
Ами най-напред нямам такъв. Аз просто си имам един списък в Goodreads с To be read книги и това е. Но... добре де, много се надявам през коледната ваканция да прочета Истории от Академията за ловците на сенки и третата книга от Последните оцелели: Светът, в който живеем. Просто много ми се иска да ги прочета.
Тази книга определено беше интересна, а накрая... сякаш ме хвърли в студената вода и нямам търпение да разбера какво ще стане. Ах, да подхвърли толкова голяма топка и то в края на книгата, предпоследната глава си е много гадно, защото не знаеш кога ще откриеш отговорите понеже това не е нещо, което да се разкрие ей така.
Хм, издателство Тиара Букс наистина правят красиви корици. Те май са се специализирали в историческите романтики и тези корици им се получават доста добре.
Юън МакАлистър живее в самоизолация и самообвиняване в самоубийството на брат си Киърън. Той не може да приеме, че той е мъртъв по негова вина и се самонаказва във всеки един възможен момент. Да, може и да са се влюбили в една и съща жена и да са се спречкали, но той е останал по-силен и е продължил, докато брат му е бил слаб като заради жена, която не струва нищо и е предала и двама им, е решил да се самоубие. Това не е решение на проблема и според мен показва слабост, че не можеш да се справиш с него. Само че Юън не е виновен за решението на брат си, той сам е направил своя избор. Обаче Юън продължава да бъде разкъсван от вина... и иронията на съдбата го поставя отново в подобна ситуация.
Елинор е дъщеря на могъщ леърд и племенница на най-властните хора в страната, но е обещана на човек когото не понася и единственият ѝ шанс е да избяга и да потърси помощ. Разбира се, няма кого другиго да помоли за помощ в това да ѝ помогне да избяга и да отиде при леля си, освен Юън. Това е почти трагикомично, защото от една страна е леко забавно, но и жестока шега на съдбата да го постави в същото положение два пъти. Само че тук има една съществена разлика: Нора не е Айзобел. Двете са абсолютно различни и по нищо не си приличат. Докато Айзобел е безчувствена к**ка, която мисли само за себе си, Нора е добра и мила, не иска нищо друго освен да се спаси от мъжа, за който е принудена да се омъжи. Но никой не подозира, че нейното бягство ще се превърне в нещо много повече и за двама им.
Тази книга ми се стори като че ли по-дълга, не знам, а може би аз бях малко по-заета и затова я прочетох малко накъсано, защото трябваше да свърша други неща, колкото и да ми се искаше да си чета. Но пък точно това ми хареса, защото имаше повече неща и можех да ѝ се насладя по-дълго.
Историята на Юън и Нора е по-различна от тази на останалите, но има и доста общи неща. Като първото е, че братята МакАлистър наистина са много наранени и имат нужда някой да ги излекува и да ги научи да обичат. Юън определено имаше нужда от това, защото вътрешно той бе един от най-наранените. Достатъчно дълго бе страдал и се бе обвинявал за нещо, за което няма вина. Само че мъжете са твърде упорити и имат прекалено вманиачена идея за своята прословута чест, която в повечето случаи им пречи, от колкото да им помага.
Наистина се насладих на цялата книга и останах страшно заинтригувана. Остават ми няколко книги, но не знам дали ще прочета шест и седма понеже са на английски и не съм ги търсила, но като се знам, със сигурност ще ги прочета този месец, защото няма да издържа до догодина (aka Януари). Да опитомиш планинец е една много приятна и изключително заинтригуваща книга, от която останах с много добро впечатление. Нямам търпение да продължа със следващите, но май 5-та и 6-та са без братята МакАлистър, а така свикнах с тях, че това ще си е направо немислимо, особено като 7-мата и последна книга е за този от братята, който най-много харесах от самото начало и ме сърбят ръцете да я започна час по-скоро.
Midsummer's Knight
Реших да добавя ревюто на единствената новела в поредицата, 4.5, към това ревю. Самата книга е поместена в този сборник с новели на три авторки. Понякога не разбирам защо се комбинират така като това са си от три различни поредици и аз си нямам представа за никоя друга освен конкретната, която искам да прочета.
Прочетох Midsummer's Kinght, защото много исках да видя и историята на Саймън. В началото се чудех дори дали ще има книга за него, но това... не е точно същото. Просто историята е по-сбита и все пак съдържа всичко като всяка от останалите книги в Братството на меча. Обаче идеята има потенциал за цялостна книга, но авторката е сметнала, че само ще се разпъват локуми и може би щеше да е излишно.
Саймън и Кена си отиват, те просто са един за друг. Постъпката на Саймън относно писмата не е много удачна, но все пак всичко се нареди. Макар и бързо, беше си интересно.
Определено тази книга ми хареса много повече от предишната. Син е мъж, който е преживял много и е изстрадал също толкова. Той е пречупен отвътре и има нужда от някой, който да достигне до него и да излекува раните му. А никой не би се справил по-добре от една жена и то специална, конкретна жена.
Много харесвам корицата, оригиналната е един плащ на обикновен фон, но тази... Тиара Букс са се справили страхотно, защото кориците им са страшно очарователни.
Когато за първи път видях името на Син се чудих в българския превод ли нещо се е изгубило или съм в грешка, но действително името му е английската дума за грях - sin. Това наистина е жестоко. Той е бил просто едно невинно дете, каква вина е имал за грешките на родителите си, за да бъде съден и отхвърлен от почти всички? Никак не е честно. Мъжът на корицата доста добре отговаря на портретната характеристика на Син - високо стройно тяло и мускулеста фигура както и дълга черна коса. Също и шотландски плащ, но английски дрехи, нещо като знак на неговия смесен произход. Шотландците започнаха все повече да ме заинтригуват и страшно ми харесва, че косите им са дълги. Не виждам нищо лошо в това и ми харесва.
Каледония е против волята си в замъка на крал Хенри заедно с малкото си братче Джейми като заложници. Въпреки че донякъде се отнасят с тях като с гости, отношението на англичаните към тях е като на по-низши от тях. Каква е тази вражда между англичани и шотландци като живеят на британските острови и страните им са плътно прилепени една до друга. Те произхождат от древните келти и определено имат много общо, но... ходи ги разбери. Кали е темпераментна и огнена(буквално и преносно заради косата ѝ) шотландка, личи си каква кръв тече във вените ѝ. Когато се каже риж човек винаги си представям рижа коса и зелени очи, това ми е нещо като прототип и Кали напълно отговаря на него. След като насилствено е останала в Англия, тя не иска нищо друго освен да се върне у дома, но има само един начин да го стори.
Двамата се оказват впримчени един за друг без изобщо да са го планирали и въпреки личните си цели крал Хенри прави нещо наистина добро и за двамата. Колкото и Син да се убеждава, че не иска да има нищо общо с нея и само ще отиде и ще си свърши работата, а пък после ще анулира брака си, дълбоко греши. Не и когато тя е напълно целенасочена да го има. Много е странно, но и забавно, че в тази поредица жените трябва да прелъстяват мъжете си, защото те са толкова упорити и твърдоглави, а обикновено е обратното. Мъжете наистина могат да бъдат инати като магарета.
Авторката много умело комбинира романтиката с историческия контекст и щипка хумор. Точно това е любимата ми формула и обожавам такива книги. Бих казала, че Роден в грях разполага с всичко - пикантни моменти, забавни сцени, по-гадни и тъжни неща, но и много приятни също.
Кали успява да прозре същността му и да види истинският Син, но най-вече успява да го достигне, нещо, което дори братята му не успяват да постигнат. Дори той самият да го отрича и изобщо да не смята за нужно да спомене приемайки званието англичанинът все едно това е обида, той си е наполовина шотландец при това МакАлистър.
Въпреки всички несгоди на миналото, има надежда за Син. Историята на Син и Кали много ми хареса, защото е наистина хубава. Той е бил раняван толкова много и никой никога не му е показвал обич, че му е трудно да повярва и да се довери, но и Кали не се отказва, което показва, че наистина го обича. Докато всички останали или се страхуват от него, или го мразят, тя не вижда нито едното, нито другото у него, а прозира истината и е готова на всичко, за да го спечели. Роден в грях ми даде доста надежди за Братството на меча, тъй като и в началото започна доста обещаващо с Господар на желанието. Много съм любопитна да прочета следващите книги и възнамерявам това да правя тази и следващата седмица. Явно тази година декември ще е историко-романтичен, за разлика от миналия, който беше изпълнен с много екшън и трилъри.
След като прочетох първата книга и тя доста ми хареса, очаквах доста повече от тази. Много е странно, че в Goodreads е отбелязана като втора от поредицата Братството на меча и едновременно с това първа от поредицата МакАлистър. Просто... не знам, според мен или трябва да е едната, или другата, но в случая второто ми се струва излишно като си е една цяла поредица.
Корицата е много, много сладка и очарователна и много ми харесва. Май от петте излезли на български тази ми е любима. Не знам какво ми стана тази година, но страшно си паднах по лилавото и обожавам всичко лилаво. А тук не само фона е як както и с наличието на този замък и ефектите в небето, а и роклята е възхитителна! Определено е свършена страхотна работа с нея.
Ами като цяло исках повече от тази книга. Беше твърде... слаба за моя вкус. Идеята е добра и е имало причина да ме заинтригува, но действието се развиваше на моменти твърде бързо и твърде повърхностно.
Харесва ми това, че Маги иска да отстоява правата си, въпреки че е жена, което за миналото си е истинско събитие когато жените не са имали права. Но ми се струваше, че е твърде предубедена откъм Брейдън. Така де, тя го смяташе за ходеща секс машина, която е минала през всяка жена изпречила се на пътя му. Едновременно го познава от детинство и знае неща, които другите не знаят за него, но и го съди толкова остро и крайно. Смятам, че това е прекалено голямо противоречие. Иначе тя самата като героиня... според мен е хубава на външен вид и не знам защо са ѝ се подигравали. Но ако не друго поне мога да се възхитя на смелостта ѝ да подтикне към бунт жените на два враждуващи клана и да стои начело. Това си е ужасно много за една жена по това време.
Друго противоречие е това, че в началото на книгата се казва как Бейдън обича жените и е спал с много, дори започва с нещо такова, а по-нататък излиза, че те преследват него. Ехо, това ми звучи като антитеза! Искам да мисля, че той не е някакъв похотлив женкар, но фактите в книгата доста ме объркаха. Не става ясно той добър ли е, какъв е. Но иначе е привлекателен, спор няма. Той е най-малкия от братята МакАлистър, до един неустоимо красиви. Иска да го смятат за нещо повече от красива обвивка и да прозрат в душата му, но... той не си помага много. Като спи с всякакви жени - неомъжени, омъжени...
Но като цяло одобрявам идеята за бунта на жените да принуди мъжете да се откажат от тази кръвна вражда между двата клана МакАлистър и МакДъглас. Безсмислено е цялото това кръвопролитие и млади момчета и съпрузи загиват за нищо. Тази част с отказването да ги обслужват по какъвто и да е начин е забавно и точно това в резюмето ме заинтригува най-много.
Историята на Маги и Бейдън е просто... оплетена. Тя хем показва някакъв характер, хем се отнася с него сякаш е мъжка к**ва... ами чудна любов, наистина. Той пък да я познава от дете и да не я забележи нито веднъж за тези години, но да забелязва всички останали, типично. Не знам, книгата не ми допадна особено. Дори вече се чудя защо ѝ дадох 3 звезди. Поне не ми отне много време да я прочета, но... не беше кой знае какво, tbh.
Доста се чудих дали да направя този таг, но в крайна сметка реших да го оставя за декември, защото през ноември не остана кога. Много благодаря на Юли, че ме тагна.
1. Изберете една дума, която описва това да си читател?
Бягство. Избрах тази дума, защото за мен това е най-вече бягство от реалността. Просто искам поне мислено да потъна изцяло в книгата и да забравя за света около мен. Да забравя когато съм наранена или когато просто не искам да стоя закотвена в реалността.
2. Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите? Първата книга, която сама си купих беше Изборът и много се вълнувах от това. Доста време чаках, уж щеше да ми е подарък... и най-накрая отидох в Хеликона и си я взех. Но много си я обичам, толкова е красива и толкова много ми харесва!
3. Твърда или мека корица?
Няма спор, че твърдите корици са много красиви и страшно много ми харесват, но при четене не са особено удобни. Особено когато книгата е дебела, което я прави още по-тежка. Но пък за разтварянето им е по-лесно. Само че меките корици са много по-практични, а и евтини, неслучайно повечето книги се правят така.
4. Как четенето промени същността ви?
Четенето ми помогна много да подобря нивото на езика си и да обогатя речника си. Чувствам се по-широко скроена и много по-компетентна от преди. Малко са нещата, за които съм по-щастлива от това, че станах читател. Това е нещо прекрасно, а и книги/книжни носители има от както свят светува. Хората още от дълбока древност не са били глупави и са пазели всички извори и книжни материали, за да съхранят историята си, но те са и източник на познание. Хората изпаднали в своята душевна пустота не могат да разберат и оценят какво богатство са книгите и колко много губят като не четат.
5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?
Определено не разполагам с лукса да си препрочитам някоя книга. Та аз вече имам по-малко време да чета и останалите книги, а вече прочетени... ноуп.
6. Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?
Ами и аз като Юли преди да заспя майка ми ми четеше книжки. Всяка вечер я карах да ми чете дори да бях чувала историите стотици пъти. Особено една, която научих наизуст и все още помня, направо накарах майка ми да ѝ втръсне от нея. Определено тя ме е въвела в света на книгите, въпреки че сега не разбирам защо е толкова против, че чета. Тя е започнала да ми говори и чете от както съм се родила, както се казва „с нейните камъни по нейната глава“, но в случая е в добрия смисъл според мен.
7. Опиши идеалното си място за четене.
Май ми се случва да чета предимно от компютъра. Нямам четец, за което много съжалявам понеже искам, но да убедя нашите да ми вземат... шанса не просто клони към нула, той Е нулев. Иначе обичам да чета на дивана на облегалката, там ми е удобно и си е моето място за четене.
8. Коя книга промени начина, по който гледате света?
Не мога да посоча една конкретна книга. Всяка една, която съм чела ми е оказала някакво влияние по различен начин. Няма как да кажа една като поставя всички под общ знаменател с един критерий, невъзможно е. Чела съм фентъзи, романтики, трилъри... както и частично от други жанрове и те сами по себе си носят различни неща. Фентъзито, например, ме отвори за света и всякакви невероятни, невъзможни, фантастични неща. Трилърите, от друга страна, карат ума ми да мисли и да разсъждава повече. Също и си обогатих немалко общата култура и познанията в най-различни сфери, а аз винаги приветствам новите знания.
Ами понеже тага стана доста популярен и май всички или поне почти всички са го правили... не знам кого да тагна. Така че всеки да се чувства свободен да го направи!
