събота, 30 септември 2017 г.

September Wrap Up


  Исках тикви, защото тази година за първи път ще видя истински Хелоуин. Любопитна съм и винаги ми е интересно да науча и видя нови неща. Предусещам как тази равносметка ще бъде страшно кратка както и следващите месеци може изобщо да няма такава. Сега съм в Абърдийн, Великобритания и трябва да свикна с толкова много неща... Особено климата, грр тук е винаги студено и имам чувството, че през цялата година е дълбока есен. А да не говорим колко е трудно да се адаптирам да говоря, виж сега четенето и писането е друго нещо, но говоренето... Знам какво и как да кажа, но по пътя до устата ми нещо се прецаква. Много кофти, но ще трябва да се адаптирам и уви, да се прежаля с четенето за неопределен период от време. 😭
  Както и да е, да премина към супер кратката си равносметка за месец септември (само две книги, пълна трагедия!). Направо не мога да повярвам, че откакто съм тук не съм прочела нито една книга! Боя се да започна, защото искам да чета и ще пренебрегна всичко останало. :/

1. Повелител на сенките - Касандра Клеър

Лейди Полунощ беше малко пасивна и нетолкова добра, но Повелител на сенките... леле, определено беше феноменална. Страшно много исках да я прочета преди да съм въвлечена във всички тези неща и съм толкова благодарна на издателство Ибис, че ми я изпратиха! Няма какво повече да кажа, ако сте чели Реликвите няма начин да не я прочетете! *thumbs up*

2. Игра на омраза - Сали Торн

Влюбих се в тази книга! Толкова сладка, очарователна, приятна... не, наистина ми е в top favourites! Голямо сладурче с прекрасна корица. Отново много благодаря за възможността, че я получих от Ибис, прекрасна селекция на книги! Игра на омраза е толкова забавна и няма начин да не ви плени от самото начало, гарантирам.

Само две... силно се надявам за напред поне една месечно да има(как ми паднаха стандартите, не е истина...).

сряда, 20 септември 2017 г.

On the threshold of University: soon to be a Fresher

  Тази публикация няма да е свързана с книги или нещо подобно. Новата учебна година започна, а аз се радвам, че вече няма да се занимавам с нищо от това повече(наистина ми беше писнало от всички тези глупости). Така че искрено съжалявам тези, които още не са завършили, не искам да ви вгорчавам още първите дни, но... най-лошото предстои, повярвайте ми.
  Както стана ясно, тази година завърших (най-сетне!) и ми предстои да бъда студентка (юхуу!). Е, може би вече съм, защото се записах. Най-вероятно се досещате от снимката, че аз ще бъда студентка във Великобритания, е, не в Лондон както би ми се искало, но... Пак е хиляди пъти по-добре от тук. Предстоят ми много неща и много промени, точно като първата година в гимназията, но и началото навсякъде е трудно. Винаги съм искала да уча в чужбина, желанието ми беше да съм във Великобритания, където и да е, но не и тук (моля никой да не оспорва това мое решение, искам да бъда в чужбина и това е, няма смисъл от излишни спорове). Което и не ме прави милиардер, да подчертая.
  Казах, че този пост няма да е свързан с книгите, но май излъгах. Ще спомена, че поради предстоящата ми следваща степен на обучение най-вероятно четенето ми ще остане доста назад в списъка. Колкото и да ми се иска, ако успявам да прочитам по една книга на месец... ще бъде страхотно. Трябва да се фокусирам върху само върху един аспект и за жалост това не са книгите.
  Ще уча в Абърдийн със специалност Computer Science. Навярно за някои това би прозвучало доста трудничко и си е така. Но определено искам да се занимавам с програмиране, софтуер... особено дизайн, но това ще остане по-нататък във времето. Честно казано ще ми бъде трудно най-напред докато свикна, защото всичко е ново и абсолютно различно.
  Бях споменавала неведнъж, че ще започвам да чета книги само на английски и ето я причината. Заминавам да уча в страна, където се говори само на английски и искам да свикна всичко да е така и затова спрях и да си купувам книги на български, защото така или иначе после ще искам да ги имам на английски. Пък и в оригинал е много по-хубаво да се чете. Може и да нямам време, но затова пък съм се запасила с достатъчно електронни книги, филми и други неща, все пак е по-добре да съм подготвена.
  Също имам една идея, която смятам да реализирам. Смятам да си направя блог на английски, което е абсолютно логично и не съм сигурна какво ще стане с този. Нямам желание да го зарязвам, но... трудно ще е да поддържам два блога. Все още не знам как ще се стекат обстоятелствата, но е сигурно, че ще имам и друг блог, който вече е в проект. Всъщност вече е създаден и ще дам линк към новия си блог на английски:

Shattered Shelves



  В момента каквото и да кажа ще са най-различни предположения, защото и аз не знам какво да очаквам. След време може би пак ще напиша нещо такова когато не съм в такова голямо неведение и не съм така незапозната с нищо. Ами остава ми да пожелая успешна година на всички, които не са завършили и на мен успешни четири години в университета!

четвъртък, 14 септември 2017 г.

The School Book Tag


За малко да започна с моите съболезнования. Идва най-ужасният период за всеки ученик (никой да не се преструва, че не е така, всички знаем, че е). Повярвайте ми, искрено съчувствам на всички, които от 15-ти септември пак тръгват на училище. Надявам се да не ви остава много, а ако - пожелавам ви огромно търпение и стоманени нерви, определено ще ви трябват. От няколко дни се чудя какъв таг да направя и в крайна сметка се завъртя около училище (че как няма). Видях го от Nut Free Nerd - много харесвам този блог. Не исках да е нищо Back To School и това с учебните предмети ми се видя най-неутрално (или колкото е възможно да е). Е, да започваме.

1. Математика - Коя книга те обърка до толкова, че те замая?

Да си призная, най-напред като започнах да чета Клетниците бях много объркана. Не разбирах за какво става въпрос и какъв е смисъла на книгата. Неслучайно я бях прекъснала и я дочетох почти година по-късно. Тази книга е твърде сложна и самата проблематика не е за твърде малък човек, трябва ти определена възраст и зрялост, за да се захванеш с калибъра на Виктор Юго.


2. Английски език - Коя книга има красиво писмено изразяване?

Тук очевидно става въпрос за литература, но тага е английски и ами логично е да е този предмет. Красиво написана книга... Не знам, не съм се замисляла за това. Може би харесвам стила на Сара Дж. Маас и ми харесва нейното изразяване.

3. Физика - Кой е любимият ти герой с научно мислене?

Не съм много по научната фантастика, да не говорим, че мразя физиката (най-гадният предмет на света, отврат! редом с биологията, разбира се, така се радвам, че се отървах от тях). Но пък се сетих за точния герой, само дето не ми е любим. Наташа от Слънцето също е звезда - тя е само наука, наука, наука. Чак е досадно.


4. Химия - Коя е любимата ти книжна двойка?

Имам лоши спомени от химията, но въпроса е подходящ за предмета. Но е и трудно, харесвам Джейс и Клеъри, Зи и Бела, Фейра и Рис както и много други двойки. Много е трудно да посочваш само една като се сещаш поне за десет, ох.

5. Биология - Кой е любимият ти герой?

Това е по-трудно и от въпроса за двойките. Харесвам Джейс, Уил, Теса, Зейдист, Елин/Селена, Фейра, Рис, Дориан... Списъкът е бая дългичък.

6. Френски език - Коя е любимата ти чужда книга?

 Какво съвпадение, че знам и френски, чудно. Хм, май друга литература освен преводна аз не чета, така че всяка книга би ставала. Но да речем Рубиненочервено, защото не е от английски.



7. Изобразително изкуство - Съдил/ла ли си книга по корицата, дори и да не си искал/ла?

Мисля, че няма някой да не е дори неволно. Аз не исках да дам шанс на Двор от рози и бодли, най-напред корицата ми беше странна и бях дръпната. Нещо и резюмето не ме беше грабнало и заради това я прочетох едва няколко месеца след излизането ѝ на български. Но пък абсолютно опроверга мнението ми и се влюбих не само в нея, но и в самата поредица.

https://www.instagram.com/p/BMTBqNnjzSa/
 
8. История - Коя е последната историческа книга, която чете?

През лятото четох пак доста такива. Последно беше Още по-скандално от поредицата Скандално. Сладки са, но не е хубаво да се прекалява с едно и също нещо, защото ти става банално.



9. География - Коя литературна дестинация би искал/ла да посетиш?

Много искам да посетя Притиан. Харесва ми, някак всичко е мой тип и много бих искала да го посетя. Харесват ми и елфите, а и Двор от рози и бодли е една от най-любимите ми поредици.


10. Драма - В коя книга мислиш, че има прекалено драматичен герой?

Драмата би трябвало да е актьорско майсторство или нещо такова, ние нямаме такъв предмет тук, в Америка имат (аз се сещам за това от High School Musical). За по-драматичен герой от Хюма от Тайни не бих могла да се сетя. Тя е просто като мекотело! Реве за всичко ама БУКВАЛНО! Тя минава всякакви възможни граници за драматично, уверявам ви. И по-добре не четете тази книга, после ще ви се иска да я унищожите(не го правя само заради прекалено хубавата за нея корица).

Тагвам... всеки, който желае да направи този таг (само споменете, че сте го видели от мен)!

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Игра на омраза - Сали Торн

  Толкова сладка и очарователна книга! Насладих се на всяка секунда прекарана с нея. Една от най-забавните книги, които съм чела. Не мога да кажа нито една лоша дума за нея и горещо бих я препоръчала.
  Толкова сладка корица, също като самата книга. И абсолютно отговаря на книгата, за пореден път се възхищавам на корица на издателство Ибис, правят най-невероятните корици ever (без капка преувеличаване)!
  От самото начало се влюбих в Игра на омраза. Тя е точно мой тип от където и да я погледна. Обожавам идеята, сюжета, героите - всичко в нея е прекрасно. На седмото небе съм от щастие, че Ибис са решили да я издадат и че имах възможността да я прочета! Обичам историите от сорта на такива игри на омраза където героите си погаждат номерца и се ненавиждат, което прераства в бурна страст.
  Луси Хътън е дребничка, но страшно очарователна и харизматична личност. Само не знам от къде ми идваше да си я представям рижа, нещо ми беше щукнало в главата, но тя си е чернокоса. И обича да носи това искрящо червено червило - нейната запазена марка. Тя е радушна и работата в издателска къща е точно за нея. Мога да си я представя като някоя приятна библиотекарка в ретро стил, но определено ролята ѝ на главна асистентка е много по-зашеметяваща. Луси е родена за тази роля и затова още повече ѝ подхожда. Харесва ми съпоставтака с червения цвят, той напомня за ягоди и има много общо с нея. Харесвам нейния остър език и колко перверзна е тя (още една обща черта, която имам с нея; всеки, който ме познава добре знае, че аз съм едно малко, но много перверзно същество х). А дразгите ѝ с нейния колега Джошуа... те са почти безценни. Колкото си приличат, толкова и се различават. Тяхното „съжителство“ в офиса е истинско преживяване и това страшно ме забавляваше.
  Джошуа Темпълман е от онези убийствено секси мъжки персонажи. Изваян от чист сексапил, мускули и гръмотевичен характер. За да е по-голям контраста между тях, докато тя е нисичка със своите метър петдесет и два, той е повече от метър и деветдесет. Определено ситуацията ми е кристално ясна, защото и аз съм миньонче като героинята, но това не попречи с нищо да припламне искрата между тях. Бях изумена колко добре си пасват и че тази осезаема разлика във височините не им попречи изобщо. Както бях казвала на една приятелка в друг контекст, неговата твърдост срещу нейната мекота - ето това е съвършеното допълване. Джош си е създал образа на безчувствен и корав, който не трепва пред нищо и не прави компромис за никого. Очевидно не е мечта за подчинените си, за разлика от Луси, която е твърде добра понякога. Обожавам очите му, тъмносини, имах една идея за писане с герой с такива очи и страшно ми допадна да прочета това.
  Двамата са толкова огнена комбинация във всяка едно отношение. Те са толкова упорити и неотстъпчиви, енергията направо прахвърча между тях и хвърля искри. В началото на книгата пишеше, че любовта и омразата си приличат и е абсолютно вярно - влага се еднакво количество енергия, но в противоположна посока (леле това звучи като закон от физика). Прекарах си страшно забавно и страшно приятно с тази книга. На лицето ми се изписваше всяка една нескрита реакция - смях, прехапване на устни... Само нещо, което наистина ми харесва предизвиква такава силна реакция у мен.
  Най-напред като бях видяла книгата по резюмето си помислих, че брака по сметка е между Луси и Джош и ми беше станало още по-забавно. Щеше да е направо епично, а отношенията им щяха да достигнат и отминат точката на кипене. Направо щеше да стане ядрена реакция. Но за щастие, сливането беше само между двете издателства.
  Мога да обсипя Игра на омраза със суперлативи. Страшно много ми хареса и наистина горещо я препоръчвам! Толкова свежа, пикантна и забавна - тази комбинация е направо върхът! Наистина, не е за изпускане, изобщо не чакайте, а я прочетете, гарантирано няма да съжалявате. Една от най-добрите романтични книги, които съм чела!

  Много благодаря за издателство Ибис за предоставената възможност!

неделя, 3 септември 2017 г.

Повелител на сенките - Касандра Клеър

  КНИГА ВТОРА ОТ „ТЪМНИ СЪЗАКЛЯТИЯ“

  Тази книга ме остави тотално сащисана. Случиха се толкова много неща, а краят беше толкова... разтърсващ. Отдавна не бях оставала толкова смаяна и без думи от някоя (последно толкова силни чувства у мен предизвика A Court of Wings and Ruin). Но определено Повелител на сенките надмина Лейди Полунощ. И тя също беше много хубава, но тази... тази бе дори по-хубава!
  Леле, влюбих се в тази корица! Може би е приближен образ на оригиналната, не зная, но я обожавам. А и Лондон за фон с Тауър Бридж... повече от прекрасно! А двете една до друга - Повелителя и Лейди Полунощ, стоях страхотно заедно и страшно много си отиват.
  Историята продължава с познатите ни герои от Тъмни съзаклятия - семейство Блекторн, Ема Карстерс, Кристина... всички са част от това голямо семейство. Харесва ми колко са задружни и сплотени, в тези времена това е особено наложително, защото не могат да разчитат на никого другиго извън техния кръг.
  Кит за мен е много интригуващ герой. Най-новият член от семейството, който притежава всички качества на един Херондейл. Как да не останеш заслепена от един Херондейл? (Вече има двама в списъка ми, които обожавам, а май ще има и трети.)
  След Тъмната война и Студения мир май всичко върви наопаки. Клейвът е още по-абстрахиран от преди и продължава с мнимата си справедливост, която изостря отношенията между всички. Най-много ме отвращават тези, които искат да го върнат „към предишния му блясък“, което в техните очи означава да потъпчат всичко и всички по пътя си и да тероризират долноземците. Това е повече от отвратително.
  Изключително много мразя тесногръди идиоти, които заради своите ограничени разбирания се изживяват като диктатори и Кохортата олицетворява всичко това. Толкова жалки и долни създания събрани накуп, разкош. Понякога се изумявам от самообладанието, което героите показват без да ги убият мигновено до един. Това навярно им струва огромни усилия, защото те всячески се стараят да постигнат обратния ефект (аз лично не знам дали щях да се сдържа, не съм толкова търпелива, а подобни неща ме вбесяват). По едно време исках някой да накара Зара да замълчи, завинаги. Тя е толкова отвратителна героиня, че Тъмният крал ми се вижда почти приятен пред нея.
  Сюжетът е разделен на толкова много линии и аз искам да следя всичките едновременно. Иска ми се да разбера час по-скоро какво ще стане с Кристина и Марк (и Кийрън също), ами с Джулиън и Ема (от самото начало си знаех, че това с парабатайството е лоша идея и си мисля, че и другите наоколо трябваше да го видят и да попречат докато е време), както и с всички останали от семейството. Ох, толкова е вълнуващо цялото това очакващо напрежение... А чакането ще си е дълго - цели две години!
  Един израз ми направи особено впечатление и ми хареса, че е включен в книгата. Me haces falta. Няма точен превод нито на български, нито на английски. Но при обяснението веднага се сетих за френския му еквивалент, - Tu me manque, липсваш от мен буквално. И испанският, и френският са част от романската езикова група и са близки, което ме навежда на мисълта дали на италиански също има такъв израз(ще си отбележа една бележка наум да проверя).
  От началото си мислех за Анабел като злодей. Касандра Клеър обича да ни кара да мислим за някои герои едно, а после да се окаже съвсем различно нещо. Май като се замисля с почти всички антагонисти беше така. Но пък харесвам елемента на изненадата, дори да ми е гадно.
  Светът на ловците на сенки продължава да ври и кипи и май скоро това няма да се промени (което е добре дошло за всеки читател, защото колкото повече книги - толкова по-добре). Предстоят още толкова много поредици (вече само трилогии, но все пак) и ми се иска да излязат по-скоро. Така и не съм усетила чакането по време на Реликвите, защото ги четох накуп след като бяха излезли вече (прекрасна привилегия), но сега... трябва да усетиш и чакането като един истински фен, уви, то също е част от цялото нещо. Книгата беше толкова прекрасна и динамична, нямах време да си поема дъх и дори изненадах самата себе си със скоростта на прочитането ѝ, а искам и още. Прекрасно издание и страшно се радвам, че издателство Ибис успяха да ни зарадват с него съвсем скоро след излизането на оригиналното! Нямам търпение и за следващите, задължително ще ги взема и на български!

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!