Толкова сладка корица, също като самата книга. И абсолютно отговаря на книгата, за пореден път се възхищавам на корица на издателство Ибис, правят най-невероятните корици ever (без капка преувеличаване)!
От самото начало се влюбих в Игра на омраза. Тя е точно мой тип от където и да я погледна. Обожавам идеята, сюжета, героите - всичко в нея е прекрасно. На седмото небе съм от щастие, че Ибис са решили да я издадат и че имах възможността да я прочета! Обичам историите от сорта на такива игри на омраза където героите си погаждат номерца и се ненавиждат, което прераства в бурна страст.
Луси Хътън е дребничка, но страшно очарователна и харизматична личност. Само не знам от къде ми идваше да си я представям рижа, нещо ми беше щукнало в главата, но тя си е чернокоса. И обича да носи това искрящо червено червило - нейната запазена марка. Тя е радушна и работата в издателска къща е точно за нея. Мога да си я представя като някоя приятна библиотекарка в ретро стил, но определено ролята ѝ на главна асистентка е много по-зашеметяваща. Луси е родена за тази роля и затова още повече ѝ подхожда. Харесва ми съпоставтака с червения цвят, той напомня за ягоди и има много общо с нея. Харесвам нейния остър език и колко перверзна е тя (още една обща черта, която имам с нея; всеки, който ме познава добре знае, че аз съм едно малко, но много перверзно същество х). А дразгите ѝ с нейния колега Джошуа... те са почти безценни. Колкото си приличат, толкова и се различават. Тяхното „съжителство“ в офиса е истинско преживяване и това страшно ме забавляваше.
Джошуа Темпълман е от онези убийствено секси мъжки персонажи. Изваян от чист сексапил, мускули и гръмотевичен характер. За да е по-голям контраста между тях, докато тя е нисичка със своите метър петдесет и два, той е повече от метър и деветдесет. Определено ситуацията ми е кристално ясна, защото и аз съм миньонче като героинята, но това не попречи с нищо да припламне искрата между тях. Бях изумена колко добре си пасват и че тази осезаема разлика във височините не им попречи изобщо. Както бях казвала на една приятелка в друг контекст, неговата твърдост срещу нейната мекота - ето това е съвършеното допълване. Джош си е създал образа на безчувствен и корав, който не трепва пред нищо и не прави компромис за никого. Очевидно не е мечта за подчинените си, за разлика от Луси, която е твърде добра понякога. Обожавам очите му, тъмносини, имах една идея за писане с герой с такива очи и страшно ми допадна да прочета това.
Двамата са толкова огнена комбинация във всяка едно отношение. Те са толкова упорити и неотстъпчиви, енергията направо прахвърча между тях и хвърля искри. В началото на книгата пишеше, че любовта и омразата си приличат и е абсолютно вярно - влага се еднакво количество енергия, но в противоположна посока (леле това звучи като закон от физика). Прекарах си страшно забавно и страшно приятно с тази книга. На лицето ми се изписваше всяка една нескрита реакция - смях, прехапване на устни... Само нещо, което наистина ми харесва предизвиква такава силна реакция у мен.
Най-напред като бях видяла книгата по резюмето си помислих, че брака по сметка е между Луси и Джош и ми беше станало още по-забавно. Щеше да е направо епично, а отношенията им щяха да достигнат и отминат точката на кипене. Направо щеше да стане ядрена реакция. Но за щастие, сливането беше само между двете издателства.
Мога да обсипя Игра на омраза със суперлативи. Страшно много ми хареса и наистина горещо я препоръчвам! Толкова свежа, пикантна и забавна - тази комбинация е направо върхът! Наистина, не е за изпускане, изобщо не чакайте, а я прочетете, гарантирано няма да съжалявате. Една от най-добрите романтични книги, които съм чела!
Много благодаря за издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар