вторник, 28 февруари 2017 г.

February Wrap Up

Колко бързо си отиде Февруари и дойде Март, ах, наистина не харесвам този месец. Навярно съм една от малкото, които не харесват пролетта, но това е факт. Просто... не обичам този сезон, това е. Нямам търпение по-скоро да се изнизват тези месеци и да идва лятото. Факт: Март е един от най-неприятните ми месеци и колкото по-скоро свърши, толкова по-добре.
П.С. Нищо лично към родените през Март, просто това не е моят месец и то никак.
Този месец бях отново страшно натоварена и вече направо копнея за ваканция, но няма, за 12 клас толкова. 😑 И пак като ме хвана едно летаргично състояние... чудесна комбинация, няма що.

1. The Assassin's Blade - Sarah J. Maas

Не знаех какво точно ми се чете, но някак не исках да е нещо различно от любимия ми жанр и реших най-сетне да прочета The Assassin's Blade и без това не знаех дали Егмонт ще я издадат, но въпреки че стана ясно, че възнамеряват да го правят, не съжалявам, че я прочетох предварително на английски. РЕВЮ

2. Синдер - Мариса Мейър

Не очаквах толкова много да ми хареса. Преди като цяло гледах с пренебрежение поредицата, но без изобщо да съм видяла за какво става въпрос. Имам този ужасен навик да прибързвам със заключенията, но този път не бързах да съдя и веднага се заех да я прочета. РЕВЮ

3. Скарлет - Мариса Мейър

Защо накрая става най-интересно? Толкова много ми се чете и искам да разбера какво ще стане и бам - то дошъл края. РЕВЮ

4. Крес - Мариса Мейър

Става ми все по-интересно, тази поредица наистина много ми харесва. А вече ми остава само една книга до края, ужас! РЕВЮ

5. Уинтър - Мариса Мейър

Не мога да повярвам, че свърши толкова бързо. Не усетих кога мина времето и кога я прочетох. Тази поредица толкова много ми хареса! Поредицата Лунните хроники е страхотна и я препоръчвам. РЕВЮ

Като си гледам книгите... май съм имала един фантастичен февруари.

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Уинтър - Мариса Мейър

   КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Не мога да повярвам, че свърши толкова бързо. Не усетих кога мина времето и кога я прочетох. Тази поредица толкова много ми хареса! Определено започнах да си подобрявам мнението за научната фантастика и да харесвам повече този жанр. Не е лош и също си е интригуващ когато книгата е написана добре. Но определено е по-добре когато става дума за някое далечно бъдеще, антиутопия, а не апокалипсис(това малко ме плаши и ставам параноична докато чета).
  Хм, страшно много ми се прииска да имам книгите на английски, защото тези тъмно сини корици... изглеждат много яко. Напълно в контекста, напомнят ми за космоса и звездното небе... не знам, по-добре ми изглежда от колкото черно. Но специално тази корица помня, че я бях видяла още преди когато я издадоха от Егмонт - просто момичето поразително много ми заприлича и все още продължава да ми прилича на Юли. В гръб направо можеш да кажеш, че тя е позирала за снимката, наистина!
  Историята поразително много наподобява тази на Снежанка. Не знам до колко ми направи впечатление в предишните книги, но тук... Уинтър влезе много достоверно в образа на Снежанка и всички подробности около нея бяха почти като в приказката. Злата мащеха, която завижда на доведената си дъщеря задето е така красива и обичана от всички. Факт, че Уинтър е неземно красива въпреки белезите(причинени ѝ, разбира се, от Левана) и народът я обича. Само че Уинтър е избрала да не използва дарбата си и това ѝ причинява постоянни видения и затова много хора я смятат за луда и тя е свикнала с тези определения.
  Уинтър, както се вижда и от самата корица, има тъмна къдрава коса и обикновено наистина носи такива дрехи. Може и да я мислят и наричат куку, но тя определено не е съвсем загубила разсъдъка си както смятат повечето. Въпреки всичко тя помага на хората и се опитва да спаси по някакъв начин невинните попаднали в лапите на мащехата ѝ. Така спасява и Скарлет, не съвсем свобода, но самият факт, че ѝ спасява живота е достатъчен. И като всяка принцеса, тя си има своят принц. Е, не точно принц, защото той е един обикновен страж, но без съмнение в нейните очи е дори повече от това. Те се познават от деца и Хиацинт е единственият ѝ приятел, ако не броим любимците ѝ, които са животни и не са истински приятели. Допадна ми, че Хиацинт е рус и синеок... една моя много любима комбинация.
  В сравнение с началото, главните герои са значително множко и всеки си има своята отделна история, но точно това е интересното. И е много гадно, че нито една от двойките не се осмелява да се разкрие пък и то колкото пъти бяха разделяни... Тази книга е и кулминацията, и развръзката на цялата поредица Лунните хроники. Синдер вече е готова да повдигне революция и да си върне престола и ще го направи с помощта на приятелите си. Също и всеки от тях преживява израстване и някак образите им се разширяват и надграждат. В началото бяха съвсем едни, но в края бяха по-зрели и по-широко разгърнати, откроени.
  Винаги когато настъпваше някакъв напрегнат момент на действие ми се щеше всичко да се развие добре и да успеят, но като гледах и номера на страницата... ами той беше достатъчно красноречив. Но пък беше много интригуващо и на мен много ми хареса. Особено много се впечатлих и ми допадна към края точно един момент, който е съвсем сходен с приказката и авторката го е завоалирала много добре.
  Само може би бях мъничко разочарована накрая, защото ми се искаше толкова много... Така де, исках да има съюз между Луната и Земята, само че между други двама души, но... Като изключим това, развитието за останалите двойки ми хареса и за някои беше крайно време да си признаят. Ами смятам, че Уинтър както и останалите книги са много хубави и не виждам защо някой, който обича фентъзито(все пак фентъзито и научната фантастика не са кой знае колко различни едно от друго). Много харесах тази поредица и с удоволствие я прочетох точно в момент, в който имах силна нужда да се разсея с нещо.

вторник, 14 февруари 2017 г.

Крес - Мариса Мейър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Става ми все по-интересно, тази поредица наистина много ми харесва. А вече ми остава само една книга до края, ужас! *проблемите на книжния плъх*
  Харесвам кориците на Егмонт, защото са черни, но пък оригиналните са едни тъмносини... пак цвят, който обичам, така че май ги харесвам по равно. Обаче момичетата на българските корици много ми приличат на едни кукли, наричат се BJD(ball-jointed dolls), която е ръчно изработена и струват доста скъпо. Те са супер реалистични и определено много хубави(вижте в Гугъл). Просто като гледам ръцете и свръзките прилича точно на тези кукли, чиито тела са точно по такъв начин свързани, а и на предходните си личеше колко съвършено изглеждат лицата им като на куклите.
  Когато променях статуса си в Гуудрийдс за тази книга съвсем случайно в полезрението ми попадна името Thorne в резюмето. Отне ми няколко секунди докато осъзная за кого става въпрос и че всъщност Егмонт са направили буквален превод на фамилията на Трън, като много по-логично е да е Торн. Защо ще я превеждат? Това е вън от всякаква логика и няма смисъл. Иначе по тази логика Синдер трябва да е Пепел, а Скарлет Алена, но не звучи добре, нали? Всяко име си има някакво значение и ако тръгнем да правим преводи ще бъде много тъпо. Това ми напомни като превода на Джон Сноу на Бард - Джон Сняг, въпреки че и тук си има нещо такова - Уинтър я превеждат като Зима, което също ми се вижда глупаво.
  Тази книга, най-малко по-корицата, очевидно става дума за приказката за Рапунцел - момиче затворено някъде и стои в изгнание само. Историята е почти същата, но разбира се, с някои разлики като за начало научната фантастика. Крес е заточена на един сателит, който обикаля Земята и така тя е едновременно близо, но и далеч от планетата. Тя е щит, но е и много добър хакер и кралската утайка(по-скоро чародеите и самата кралица) се възползва от уменията ѝ. Тя има същата дълга коса, но не може да я спусне и да я спасят. В началото започна много добре и от една страна ми се искаше всичко да се беше развило добре, но тогава навярно повечето неща в книгата нямаше да се случат и от друга страна това не е добре, защото всичко щеше да се обезсмисли. Така че си е добре както си е, иначе всичко щеше да стане твърде бързо и нямаше да има никакво действие.
  Прави ми впечатление, че на всяка книга любовната история не завършва точно с хепи енд, но то и никоя от тези книги не е края и предстоят още неща, така че има логика да е така. Този път забъркан в любовна история се оказа Трън(звучи ми толкова ужасно, предпочитам Торн, напомня ми за Блекторн от Реликвите, а там не е преведено, нали?!). Странно, но двамата с Крес си отиват и единствено към нея той проявява истинско отношение и успя да се влюби в нея въпреки временната си слепота, но все пак за любовта не са нужни очи, а да виждаш със сърцето и да се вгледаш в душата на човек. Но всичко си оставаше свързано и сюжетът е много последователен. Винаги се впечатлявам когато авторът успява да съчетае всичко съвършено, последователно и всичко си е на мястото. Едновременно се следи развитието и събитията при всички герои докато в един момент пътищата им се пресичат и се обединяват.
  Много харесвам Лунните хроники и даже сега се чудя няма ли някоя допълнителна книга случайно... просто много интересно ми стана и искам още. Съдбите на всички герои са преплетени и е толкова заинтригуващо. Крес както и предходните книги беше много интересна и вече нямам търпение да прочета и Уинтър.

неделя, 12 февруари 2017 г.

The Valentine's Day Book Tag


Миналата година пропуснах да направя този таг, но ми се искаше затова тази година реших да си реванширам. Но пък за сметка на това няма да правя за рожден ден и за да компенсирам и това някак просто пускам тага малко по-рано, защото днес е рождения ми ден! Видях този таг от Павлина и така реших да го направя.

1. Любимата ви двойка – Искате да имате такава връзка.

 Аз искам някаква силна връзка, някоя изпълнена със страст и любов, някоя... изпепеляваща. Да, точно това е думата, която търся. Може би искам връзка като тази между Фейра и Рис(Двор от рози и бодли). Искам едновременно да е силна и бурна, но и онази, платоничната. Някак тяхната ми изплува най-ярко в съзнанието.

2. Връзка, която не се е получила. – Вие искахте те да се съберат, но това така и не се е случило.

Кала и Рен от трилогията Нощна сянка така и не бяха заедно, за което адски много ме беше яд. Харесвах го от самото начало и предпочитах него, но... краят тотално ме разочарова.

3. По кого сте си „падали“? Независимо от персонажа.

Уил (Адски устройства), Джейс (Реликвите на смъртните), Зейдист (Братството на черния кинжал), Рис (Двор от рози и бодли), Дориан (Стъкленият трон), братята Дьо Грас (от поредицата Дьо Грас), Райън Бенет(Красив негодник), Джон Сноу (Игра на тронове) ... Май така мога да изброявам до утре.

4. Най-ужасната връзка. - Винаги сте искали двойката да се раздели, защото те са твърде различни и според вас не си подхождат.

 С риск да се повторя с Нощна сянка, не харесвах Кала и Шей и просто не ги виждах заедно, но... тя избра него.


5. Вашият любим любовен триъгълник.

Мразя любовните триъгълници, вбесяват ме. Дразнещо е как героинята трябва да избира между двама души. Определено няма да отговоря на този въпрос, защото мразя любовните триъгълници и определено нямам нито един любим (избягвам да чета всякакъв такъв род книги).

6. Вашата любима трагична любовна история. Нещо като Ромео и Жулиета… (и без спойлери)

Краят на Принцеса с часовников механизъм ми скъса сърцето. Не е точно трагично, но... донякъде пак е и беше прекрасно ужасно. Да, голямо изразяване, ама е така.

Тагвам Юли, Теди, Ралица и Теми.

петък, 10 февруари 2017 г.

Скарлет - Мариса Мейър

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Защо накрая става най-интересно? Толкова много ми се чете и искам да разбера какво ще стане и бам - то дошъл края. Ох, никак не е честно. С това темпо скоро няма да завърша поредицата след като всяка следваща книга става по-дълга, а аз трябва да се въздържам поне докато не отминат най-неотложните ми ангажименти...
  Харесвам корицата, много, но просто... нямаше как да си затворя очите за доста явната подробност и важен детайл от портретната характеристика на Скарлет - тя е рижа и къдрава, а тук е медено руса и права. Неслучайно и името ѝ е Скарлет и често се случва да използват играта на думи: 
„Как се казваш?“     „Скарлет“      „А, заради косата?“
  Ами мисля, че става от ясно от по-ясно какъв е цветът на косата на Скарлет, а в превод scarlet е ален, аленочервен.
Всичко толкова напомня на приказката за Червената шапчица. Авторката много умело съчетава приказните мотиви със самата идея и сюжета на книгата. И всичко е едновременно толкова тясно свързано. Отново очакванията ми историята да се развива само и около Скарлет бяха опровергани, но не мога да кажа, че не бях доволна. Синдер се появяваше и то достатъчно често тъй като тя е ключова фигура и всичко ще се върти около нея заради ролята и самоличността ѝ.
  В някои моменти беше така добре изпипано и така добре завоалиран мотива за героите от Червената шапчица, че чак останах възхитена. Особено когато беше онова с Вълка и Ловеца... наистина много недвусмислен намек. Странно обаче, но през цялото време си мислех за фентъзи... неща. Просто направих връзка с познатите ми елементи.
  Скарлет е толкова темпераментна и своенравна, в някои моменти имах чувството, че така ще се разгневи, че ще се прояви някоя лунна дарба у нея. Е, поне щеше да е интересно. Като в приказката, тук също я има и бабата, само че е изчезнала. Баба ѝ, Мишел Беноа я няма и Скарлет е убедена, че е отвлечена, въпреки че полицията ѝ отказва помощта си. Но за един ден се случиха толкова много събития... Даже ми е трудно да повярвам, че за толкова кратък срок станаха толкова много неща. В единия момент си вършеше обичайните задължения с доставките и фермата, а в следващия - съревноваваше с времето да спаси баба си преди да е станало твърде късно. А междувременно се налага да бяга и за живота си. И всичко започна с един уличен боец когото наричат Вълка.
  Останах мъничко разочарована, че нито веднъж не бе използвано истинското му име, а просто този безличен прякор, с който определят всички им. Само че той не бе големият лош вълк от приказката, защото е много по-различен от това. Не съм сигурна имаше ли някъде споменат цвета на косата му, този детайл ми убягваше през цялото време, но очите му са зелени и това ми напомни за един мой герой в една от историите ми, двамата имат доста общо помежду си. Бях сразена и от невинността му и колко уязвим всъщност бе той. Бяха направили от него чудовище, но вътрешно гореше искрата на малко момче насилствено превърнато в звяр. Кралица Левана наистина е безмилостна и жестока след като причинява това на младите момче само и само да си осигури армия. Нещо повече, тя е луда и обсебена, има мания за сила и власт.
  Резюмето само загатва някои детайли от книгата и те кара да тръпнеш в чакане. През цялото време чаках кога най-после ще се съберат Скарлет и Синдер, защото беше ясно, че те ще си помогнат взаимно. Имам чувството, че всичко до сега беше само завръзката и аз нямам търпение да разбера още. А пък има да се случи още толкова много... Синдер и Скарлет само подклаждат интереса и въпреки някои разкрития, има действие, което все още предстои. С огромно нетърпение искам да прочета останалите две книги и ще се постарая това да стане възможно най-скоро.

сряда, 8 февруари 2017 г.

The Secret Life Of A Book Blogger Tag


Вече се завърнах редовно в блога си и сега е ред на един друг таг, който бях поканена да направя. Понеже доста беше западнал, сега ще се постарая да го разнообразя със всичко възможно. Благодаря на Юли за тага!

1. От колко време си блогър?

И аз като Юли си направих блога през април 2015, но също като нея пропуснах да отпразнувам първата си годинка на блогър. Възнамерявам тази година да отбележа втория му рожден ден като реванширане за първия.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?

Не ми се иска да спирам. Може да имам временен застой понякога(като през този Януари), но окончателно да спра... не, не искам. Навярно ще започна да публикувам по-рядко наесен след като стана студентка, но не мисля да спирам. Смятам, че ще има други неща, за които да пиша и ще се радвам да го правя.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?

Ами това да изразявам себе си, да си имам свое място, да се запознавам с други четящи хора и разбира се, книгите, които изпращат издателствата...

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?

Ами понякога ми се налага да изразя не съвсем истинското си, предимно отрицателно, мнение за някоя книга, която ми е от издателство, защото те са ми я пратили и това за тях е един вид реклама и не мога да кажа „беше ужасна, не ми хареса“. Някак трябва да завоалирам думите си и да се изразя по-меко ако не ми е харесала чак толкова, защото когато нещо наистина ти харесва няма защо да си пречупваш думите. Като цяло се старая да избирам книги, които знам, че ще ми харесат, иначе... резултатът не е добър.

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които да използваш?
Ами зависи, тъй като аз искам да открия точно това, което съм си представила и понякога по-малко, друг път повече време. Като цяло половин час може би докато ги намеря и подготвя изцяло(за таговете ми е нужно да добавя и надпис). Аз мразя да използвам много снимки в ревю, излишно е и прави впечатлението за голям обем, което не е реално. Пък и дразни, аз искам да прочета ревюто на книгата, не да се разсейвам с разни снимки.

7. Кой автор би желал/ла да бъде в блога ти? (Като интервю, например.)
Сара Дж. Маас, Касандра Клеър, Рик Риърдън, Дж. Р. Уорд, Дан Браун, Анди МакДермът, Кийра Кас. 
Само че нямам интервю не само на никого от тях, но и като цяло на никого, много гадно, нали?

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
Обичам вкъщи да ми е удобно, затова винаги нося блуза и някакво долнище на анцуг.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
Аз си имам предварително готова снимката на за ревюто, веднага щом съм решила, че ще прочета книгата аз откривам снимка на корицата и си я запазвам в специализираната папка за кориците за ревютата ми. Това отнема броени минути и то много преди да направя самия пост, а иначе също толкова, за да създам публикацията и да започна да пиша.

10. Какво мислиш за book blogger-скта общност?

Ами полезна е, защото мога да намирам някоя нова книга и в същото време да преценя дали ще ми хареса или не(понякога само едно резюме не е достатъчно). Не съм от постоянните следящи блогъри, също и не коментирам често, някак аз не съм такъв тип човек, както и такъв, който общува с всички. Но все пак ми харесва да съм сред това общество, тъй като всички ние сме четящи хора и имаме доста общи теми, особено ако харесваме едни и същи книги.

11. Какво мислиш, че човек трябва да направи, за да има успешен блог?

Ами трябва да се постарае да го разпространи, иначе няма как да го видят хората. Но и трябва да бъде редовен, поне 4-5 пъти в месеца може да отдели. Не е нужно да са само ревюта, добре е да разнообрази с нещо, а идеи има - тагове, книжни постове, постове свързани с поредици и други. Може би като цяло е това.

Май вече всички направих този таг, но все пак ако някой не го е правил, може да се чувства свободен да го направи!

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Синдер - Мариса Мейър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ЛУННИТЕ ХРОНИКИ“

  Не очаквах толкова много да ми хареса. Преди като цяло гледах с пренебрежение поредицата, но без изобщо да съм видяла за какво става въпрос. Имам този ужасен навик да прибързвам да съдя и както се случи и с Реликвите, като видях за какво става въпрос и веднага бях заинтригувана. И изобщо не губих време и започнах да я чета.
  Признавам си, кориците на Егмонт ми харесват, много. Е, оригиналните също са хубави, но тези... обичам черното, а и са толкова семпли и на място, точно това ги прави толкова очарователни.
  Не бях сигурна какво точно да очаквам, но останах доволна от книгата. Само дето си мислех, че всяка си е за себе си - историята на различна героиня, но те се оказаха далеч по-свързани отколкото си мислех. Много е интересно, че поредицата Лунните хроники е базирана на познатите детски приказки. Тази, очевидно, е свързана с Пепеляшка (Cinder aka Cinderella). Действието се развива някъде в далечното бъдеще и според мен книгите могат да се определят като научна фантастика, в чиято основа има нотки на всеизвестните приказки.
  Синдер е киборг - получовек, но и полумашина. Били са ѝ имплантирани машинни части при инцидент в детството ѝ, което я прави нещо като второкласен човек за останалите. Вторият ѝ баща, който я осиновява не след дълго умира и тя се оказва под опеката на своята мащеха, която я мрази и остава да живее с нея и с доведените си сестри. До тук всичко много напомня за Пепеляшка, но не съвсем всичко е такова. Тя е механик и се грижи за всичко - домакинската работа, изкарването на пари... Единствените ѝ приятели са андроида Ико и по-малката ѝ доведена сестра, Пеони, която се отнася действително добре с нея, за разлика от Адри и Пърл, нейните мащеха и по-голяма доведена сестра. Всичко си върви както винаги, докато изведнъж в магазинчето ѝ не се появява принцът, който иска от нея да поправи андроида му.
  Принц Каи е бъдещият наследник на Източната Република(в това време в далечното бъдеще на Земята има шест страни, от които се управлява тя). Той е обременен с тежестта на това да открие лек за върлуващата чума в страната, както и да сключи мир с Луна, но за сега и двете изглеждат невъзможни. След като е загубил майка си, сега и баща му, императорът, също е болен от чумата, а кралицата на Луна, Левана, настоява за съюз с него, а това е последното, което иска. Има само един начин да се отърве от Левана, но той е основан на едни легенди и слухове. Когато отнася андроида си за поправка изобщо не очаква най-добрият майстор да се окаже едно момиче, което всъщност го привлича.
  Синдер е много интересна с тази загадка покрай легендата, живота и произхода на Синдер както и настоящата ситуация в страната заради кралицата. Но всъщност всичко е доста тясно свързано. Всичко е много интересно честно казано и със сигурност следващите книги, които ще прочета ще са останалите три. Има ги, разбира се, други елементи от приказката като бала, на който обаче Синдер няма никакво желание да ходи. Само че как ще е пълна приказката ако не отиде, нали?
  Накрая като видях колко глави ми остават и колко много трябва да се случи... направо не ми се искаше да свършва. Определено това не е краят на историята на Синдер и за напред всичко ще се върти около нея. Една изключително интересна и необичайна книга. Май по-често трябва да давам шанс на различните книги.

събота, 4 февруари 2017 г.

Книжни разочарования за 2016


Реших да направя един такъв пост и преди да съм започнала държа да поясня: това си е лично МОЕ мнение, така че не е нужно да се аргументирам за това. Всеки си има мнение, а това е моето и не смятам да се обяснявам защо.
Няма да ги подреждам по някакъв възходящ или низходящ ред, а по-скоро ще ги започна по ред от началото на годината, защото така ми е по-лесно.

1. Гръцките герои на Пърси Джаксън

Ами няма да си кривя душата, не ми хареса. Аз страшно много харесвам гръцката митология и имам по-строги виждания за нещата, а тази изкривена представа никак не ми допадна. Просто не е мой тип и си признавам, че прескачах страници и четях през редовете. За мен това не бяха истинските митове за известните гръцки герои, а някаква друга Пърси-версия, която изобщо не ми хареса.
Да, харесвам останалите книги за Пърси Джаксън, но не и тази.

2. Кървава роза - Андреа Креймър

Очаквах много, а не получих дори наполовина на очакванията си. С две думи - пълно разочарование.
През цялото време беше толкова бурно и напрегнато, държеше под напрежение от самото начало и за какво? *спойлери* Да умре любимия ми герой и те накрая да станат на вълци?! Краят просто беше пълно разочарование. Изобщо не съм съгласна с авторката и ако тя е виждала така края на една фентъзи трилогия... ами много жалко и разочароващо. (Да, употребих многократно думата разочарование тук, но тя идеално описва тази книга.)

3. Лейди полунощ - Касандра Клеър

Да речем, че очаквах... повече. Книгата за мен беше твърде слаба, на фона на книгите от Реликвите на смъртните и Адски устройства тази просто бледнееше. Тя изобщо не покри очакванията, които имах за Тъмни съзаклятия(надявах се да е поне толкова добра колкото останалите, но...).
През половината книга има толкова много описание без никакво действие, че чак ми доскуча. Чак накрая взе да става малко по-интересно, но това не повиши особено мнението ми за Лейди полунощ. Също и героите ми бяха твърде... странни. Джулиън и Ема надали изобщо ще могат да достигнат нивото на Джейс и Клеъри или Уил и Теса. Определено не ме накараха да ги заобичам както предходните две двойки.
Просто на фона на останалите всичко ми се струва твърде слабо.

4. Лявата ръка на Бога - Пол Хофман

Едно от най-големите ми разочарования за тази година. Защо? Едно многообещаващо резюме, а в действителност - най-обикновена книга. Жанр фентъзи - никакъв помен от него. По-скоро някакво средновековно ужаси, където млади момчета и деца живеят в пансион където ги бият и третират като животни(а да, това е нещо като манастир, супер тесногръдо за капак). Аз бих го определила като urban horror, защото дори не е и хорър като хората.
В резюмето се говори за Ангел на смъртта - жестоко, нали? - но това е едно най-обикновено момче без никакви супер сили или нещо такова. Тогава къде му е фентъзито? То просто е предопределено да убие хората, просто това, но накрая на тази трилогия надали става и това. Резюмето предразполага към едно, а се оказва съвсем друго и то далеч не така впечатляващо.

5. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън

Много харесвам Орденът на асасините, но тази книга направо срина всичките ми хубави впечатления за предишните книги.
Ецио и Алтаир бяха легендарни асасини, благодарение на тях е просъществувал така добре Орденът и всичко, но Хайтам направо срива всичко това. Той става тамлиер - заклетите врагове на асасините - и вярва в убежденията им колкото и грешни да са. От малък е обучаван, за да последва делото и нито веднъж не му идва на ум за какво пък и не му и казват нищо. Пък и като се има предвид, че цял Лондон знае, а само той не... да не е сляп или глух? Да не е живял във вакуум та съвсем нищо да не е чувал и така простодушно отива при тамплиерите и става част от тях, а после дори да осъзнава, че всичко в тях е грешно, той продължава да се самоубеждава в правотата на своето дело.
Имах чувството, че с Хайтам кредото на асасините и това, което Алтаир и Ецио са градили се е сринало на пух и прах. По-глупав и простодушен герой не бях срещала, че чак имаше периоди, в които това ме дразнеше. Хайтам направо си беше срам за асасините, защото потъпка всичко, което те са градили и в което вярват.

6. Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

Не всяка класика е шедьовър и за пореден път се убедих това. Е, Джейн Еър и Шърли ми бяха предостатъчни относно това, но към тях мога да добавя и Портретът на Дориан Грей.
Един абсолютно безхарактерен и посредствен герой. Не разбирам защо тази книга е така прехласвана. Дориан е един себичен глупак, който се прехласва по младостта и красотата си и иска да ги запази и това по случайност се случва. Така той стои непокътнат, а портретът му е олицетворение на душата му - най-гнусното и пропаднало нещо, за което може да се сетите.
Накрая, по ирония на съдбата сам убива себе си чрез портрета като се мъчи да го унищожи. Ами каквато книгата, такъв и края. Просто съжалявам, че си изгубих времето с нея, не си струваше.

7. Тайни - Нермин Безмен

Накрая, но далеч не на последно място. О, напротив, ако имах някаква подредба тази щях да сложа на първо място като най-лоша. Защо? Защото по-тъпа и безсмислена книга от тази не бях чела! Наистина то е имало разочароващи книги, но чак пък толкова? Тази е дори под абсолютната нула!
Хюма е толкова слаба и жалка героиня, реве почти през цялото време буквално за НИЩО, ей така, колкото да реве! Приспособява се към всичко като някакъв паразит, защото няма никакво мнение и се съгласява с всичко! Тази героиня си е същинско мекотело от където и да я погледнеш.
Освен главната героиня, самата книга не струваше изобщо! Безкрайно дълги глави и никакво действие като цяло. Отегчих се до няма и къде и я четох единствено по задължение, защото ми бе предоставена от Егмонт, но изобщо не си заслужаваше, защото не струва от където и да я погледнеш.
Толкова ми беше тъпа, че само историческите факти ми се сториха интересни, а със същия успех мога да си прочета учебника по история и да ми е ПО-ИНТЕРЕСНО!
В това РЕВЮ съм си казала всичко.

Оказа се, че книгите са 7 и по-добре, че са по-малко от 10. Иначе почти 10% от всичките ми прочетени книги през 2016 щяха да се окажат разочароващи. Отново ще повторя, че това си е лично мое мнение. На някой може и да са му харесали някои от тези книги, но на мен не, така че не желая да ме упреквате относно това. То си е мое мнение и не смятам да се оправдавам за нищо.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

The Assassin's Blade - Sarah J. Mass

  Февруари започва добре. Понеже се занимавам цял месец с учене по френски и вече ми дойде съвсем до гуша и ми втръсна, имах нужда да разпусна иначе направо щях да откача. Не знаех какво точно ми се чете, но някак не исках да е нещо различно от любимия ми жанр и реших най-сетне да прочета The Assassin's Blade, няма смисъл да се надявам Егмонт да я издадат, ако въобще го сторят.
  Може би просто ми се четеше нещо от Сара Дж. Маас, а все още не съм се сдобила с Империя на бури и много исках да прочета нещо за Селена Сардотиен, а пък аз винаги чета новелите. Просто ми харесват, а и държа да съм прочела всичко.
  Тази съдържа петте новели-предистории на самата поредица Стъкленият трон. Страшно много харесвам корицата и най-вече заради това ми се искаше да я издадат, за да мога да си я взема, но... А новелите са следните:
The Assassin and The Pirate Lord
The Assassin and The Healer
The Assassin and The Desert
The Assassin and The Underworld
The Assassin and The Empire
  Всички те предшестват събитията в Стъкленият трон. Е, все пак е изминало известно време в солните мини в Ендовиер и чак тогава започва, но надали имаше нужда да се разказва това. С първата новела авторката ни представя как Селена е започнала да се бунтува и да се противопоставя за първи път на плана на Аробин, нейния шеф, но и Кралят на асасините. Точно това е повратния момент, от който измъкване няма и който предопределя бъдещето ѝ занапред. В The Assassin and the Pirate Lord тя се изправя срещу най-известния пират и го заставя да направи каквото му нареди, което е и забавно. Освобождавайки робите, обаче, проваля сделката на Аробин и това меко казано го вбесява.
  В следващата новела The Assassin and The Healer тя е тръгнала на път след като Аробин е решил за наказание да я изпрати да се обучава в Червената пустиня и докато не получи одобрение да не се връща. Само че в един хан среща едно момиче, на което решава да помогне. Много ми хареса тази новела, защото момичето желае да стане лечителка(преди отнемането на магията тя е била такава по рождение), а Селена ѝ помогна в осъществяването на тази си мечта.
  В третата книга The Assassin and The Desert тя вече пристига при Тихите асасини от Червената пустиня, но не всичко става толкова бързо, колкото очаква. Там обаче научава много и то неща, за които изобщо не подозира. Разликата между Тихите асасини и тези на Аробин на континента е огромна. Както и методите на Майстора и на Аробин - единият уважава учениците си и се отнася добре към тях, а другият е жесток и безскрупулен. Но и там също има кроежи и Селена се оказва забъркана точно в това и няма намерение да стои отстрани.
  В предпоследната четвърта новела, The Assassin and The Underworld, вече всичко тръгва назад. След като се завръща Аробин я засипва с подаръци, за да купи прошката ѝ, но това е абсурдно да стане. След цяло лято, в което не знае какво се е случило със Сам, който бе с нея при пиратите и ѝ помогна да осъществи плана си, тя е объркана в чувствата си. Успява да се съгласи на нова сделка, с която уж да предотврати създаването на път между Мелисанде и Рифтхолд, който да бъде използван за трафик на роби(леле колко съвременен израз използвах). Само че беше измамена и работеше, но... за грешната страна. Но вече е готова да махне от Аробин след като може да му се издължи до последната стотинка.
  Най-гадна ми беше последната новела - The Assassin and The Empire, защото знаех какво ще стане. Но пък и живота, който водеше със Сам... не си я представях така. Тя е като стихия, а да стане като обикновено момиче с любимия си просто не пасваше. Тя е родена за много по-велики дела от това. Именно затова донякъде е трябвало да се стекат така обстоятелствата, защото така можа да открие истинското си призвание и да преоткрие себе си(за тези, които вече са чели четирите книги, пък може вече и петата). Сам е твърде обикновен и така и не разбра коя в действителност е тя. Въпреки че накрая Селена отиде в Ендовиер и беше така жестоко предадена... мисля, че така стана по-добре, от колкото другия вариант.
  Като цяло това са просто едни допълнителни истории, които могат да разяснят малко повече някои споменати неща из самата поредица, но не са задължителни, така че не е нужно всеки да ги прочете ако не иска. Аз просто съм си такава и обичам да правя всичко или нищо, средно положения няма.