събота, 31 декември 2016 г.

December Wrap Up

Ето че 2016 си отива... а пък дори не искам да си представям 2017. Предстоят ми много неща и краят наистина не се вижда. Но поне да се спрем на настоящето. Декември започна доста добре, но завърши много зле. От преди Коледа още, вече две седмици до края на този месец не съм прочела нищичко. Може би просто се нуждая от почивка. Обикновено не сядам ей така да гледам филм, защото ми отнема много време, но - изненада! - точно това правих предходните дни. Дори зарязах и таговете и блогът ми напоследък съвсем замря. Наистина нямам желание за нищо. Колкото и да ги смятам съм прочела само 4 книги, пълно безобразие! И то от една поредица, ако не беше тя не знам какво ли щях да чета и дали изобщо щях да съм прочела.

1. Покоряването на шотландеца - Кинли МакГрегър

Втората книга от поредицата Братството на меча малко ме разочарова. Очаквах да е по-интересна след като първата толкова много ми хареса. Историята на Брейдън и Маги беше толкова неясна и на моменти досадно объркваща. Определено тази книга не ме впечатли особено. РЕВЮ

2. Роден в грях - Кинли МакГрегър

Третата книга определено много ми хареса. Син е точно този тип мистериозен неподходящ мъж, по който си падам. Заедно с първата, Господар на желанието, тези двете са ми любими. Историята на Кали и Син е прекрасна и е от любимите ми исторически романи - такива, каквито най-много обичам. РЕВЮ

3. Да опитомиш планинец - Кинли МакГрегър

Тази книга също е хубава и доста ми хареса, а накрая направо ме остави в очакване. Определено нямам търпение за още книги с братята МакАлистър. В това ревю вмъкнах и ревюто на новелата за Саймън - Midsummer's Knight. РЕВЮ

4. Мрачният рицар - Кинли МакГрегър

Тук сякаш се започна от начало и се спомена за самото Братство на меча. Имах чувството, че чета за нещо съвсем различно и ново, и си беше така. Но не твърдя, че не ми хареса, напротив. Тъкмо ми стана най-интересно и за мое огромно съжаление не си намерих следващите и последни две книги. Ако ги бях намерила можеше и да прочета още нещо до края на месеца, но... Ох, гадост. РЕВЮ


Ами Честита Нова Година на всички! Пожелавам ви много щастие и успехи през новата 2017-та година и най-вече да сбъднете мечтите си, защото всеки има такива! Happy New Year!

петък, 23 декември 2016 г.

Festive Christmas Book Tag






Изглежда ще се напълня с тагове ако скоро не прочета нищо и няма друго ревю до края на месеца. Ще се постарая другата седмица да прочета нещо, защото аз самата не съм чела нищо от събота насам, не че имах времето за това, но все пак за четене винаги може да се намери време. Благодаря на Юли за тага!

1. Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря

Обичам Великобритания и искам нещо английско. А да, сетих се. В поредицата Братството на меча в една от книгите празнуваха Коледа. С удоволствие бих празнувала Коледа с братята МакАлистър било то и малко в Средновековието и то в Шотландия.

2.Книжен артикул, който би искал да получиш като подарък за Коледа.

Книги, но това е нещото, което със сигурност няма да получа. Гадост. Но пък си поръчах една малка готварска книжка и е много сладурска, вчера пристигна и много ми хареса. Това все пак е нещо. Но иначе... искам книги, много книги, но имам ли възможност? Не.

3. Герой, който би бил прекрасен коледен елф

 Елф... Не знам честно казано, не се сещам. Никой не ми се струва подходящ, така де. Не си падам много по такива неща и ще ми изглежда смехотворно, който и да е герой.


4. Свържи книга с перфектната коледна песен
 
 Единствената по-подходяща песен според мен е All I Want For Christmas Is You, защото пасва на любовните романи.
П.С. Харесвам повече този клип, но предпочитам оригиналната версия на Марая Кери.
 

5. Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?
 
Хюма от Тайни, по-жалка и слаба героиня не бях виждала. Книгата беше пълен боклук и не ме е срам да го кажа в прав текст. Така си беше и не я препоръчвам на никого. Хюма дори не заслужава да е в списъка на непослушните деца, твърде жалка е дори за това.

6. Книга или герой, който или която смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка с добрите.
 
Според мен Братството на черния кинжал заслужава повече популярност, както и поредици като Дьо Грас, Братството на меча и други.

7.Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си.
 
Най-напред възприех въпроса, че трябва да посоча корица с тези цветове, но след това прочетох до края. Не съм чела книги с коледна тематика и моето възприемане май ми се струва по-добрата идея. Ами мисля, че тази книга отговаря идеално на условието.
 
8.Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също.
 
Не мога да се сдържа и ще посоча трите си най-любими поредици: Братството на черния кинжал, Реликвите на смъртните, Изборът. А бе Дядо Коледа би бил много щедър! Даже прекалено. :д
Понеже не знам кой не е правил този таг, всеки който желае да го направи да заповяда.

сряда, 21 декември 2016 г.

'Tis The Season Book Tag


Понеже от днес започва астрономическата зима, а аз нямам почти никакви други постове и явно този месец ще се понапълня с тагове. Реших този да е като за началото на зимата, защото не е толкова коледен. Видях го от Adventures of a Bibliophile. Миналата седмица беше панаира на книгата, но нямам за какво толкова да се въодушевявам, не съм от София и ми е невъзможно да отида там, така че...

Любимо зимно четиво

Честно казано не съм привърженик на тематичните книги. Не съм чела конкретно зимни, освен детските книжки, може би само те ми харесват. My all time favourite винаги ще си остане Коледа в гората!

Книга със синьо на корицата

От лесно по-лесно. Мога да посоча поне няколко със сини корици като започнем от Изборът, Двор от мъгла и ярост и Сапфиреносиньо, но има и други. За да разнообразя ще посоча нещо ново.


Книга, която би поставил/а като звезда на елхата

Ъъ, логичният въпрос е как книгата ще се задържа на върха на елхата? Пък и това... малко ми е крайно. Чак пък да боготворя някоя книга ми се вижда отвъд моето допустимо. Ще се въздържа да не отговарям на този въпрос. Дори и да е някоя красива книга, която да я някак звездна или златиста, пак не бих я сложила. Просто съм особен тип.

Посочи едно измислено място, което би било перфектно за зимната ваканция

В една от книгите за Еди Чейс и Нина Уайлд бяха в швейцарските Алпи, само дето това си е реално съществуващо място. Другото, което ми хрумна е Притиан(Двор от рози и бодли). Страхотно място за почивка, има от всичко каквото си избереш.

Посочи един измислен герой, който би взел/а с теб през ваканцията си.

О, труден избор. След като избрах Притиан... колебая се между Рис и Фейра като не знам кой повече ми харесва. Ох трудно, с Рис няма как да се сдържа просто така, с Фейра поне може да сме приятелки, по-добре нея.

Книга в твоя wishlist тази година

О, искам много книги, които дори още не са излезли: Empire of Storms, Court of Wings and Ruin, The King's Cage, Lord of Shadows. Изглежда посочих не една, а четири при това само една от тях е излязла, дори на английски, кофти ситуация.

Кои са любимите ти празнични напитка, лакомство и филм?

Всъщност точно преди това правех пост за нещо такова, любими неща, който кръстих спонтанно Коледни трепети. С риск да се повторя за някои неща ще посоча горещ шоколад, меденки и Сам вкъщи.

Тагвам: Юли, Илияна и Румяна.

понеделник, 19 декември 2016 г.

Коледни трепети

Като за края на годината и вече предпразнично + предваканционно изобщо не ми се прави нищо и поне тази седмица нямам планирано да чета каквото и да е. Но наистина, 12-ти клас с всички тези неща направо ми излиза през носа, а съм все още на половината, почти. Затова реших да разнообразя с нещо различно, което не съм правила до сега. Не съм голям почитател на празните постове, защото нямам идеи за такива, нито пък правя тазгодишния Блогмас, но все пак искам да ми е Коледно и ще се опитам да направя един такъв пост.


Много обичам Коледа, това е любимият ми празник и винаги съм си мечтала за Коледа в истинския смисъл на думата - коледното вълшебство, трепетите, истинската семейна атмосфера... Уви, колкото и да съм мечтала за Коледа като по филмите, никога не съм я получавала, не и напълно. Реших тук да изброя любимите си коледни неща и да се присъединя в духа на всички.

  • Коледни филми
Безспорно Коледа не може да мине без един маратон на Сам Вкъщи. Гледала съм го милион пъти и не ми омръзва. Това си е като традиция и не знам има ли някой, който не го обича. Аз харесвам само първите три части, те са си класика. Останалите две... нещо ми куцат, едно че актьорския състав е друг, друго че тази магия липсва.


Други коледни филми, които много обичам са Договор за Дядо Коледа, който също съм гледала много пъти. Като малка много обичах един от филмите на Мики Маус - Нощта преди Коледа. Много ми харесваше и бях влюбена в началото. Това са филми, които бих препоръчала за цялото семейство, защото са забавни, интересни, но и много приятни.

  • Коледни книги
Май тук освен детските книжки... аз не се сещам за други. Любимата ми детска коледна книжка от дете е Коледа в гората(издателство Фют), но понеже не ми е трябвало да търся детски книжки от доста време, за тази Коледа ни потрябваха и обикаляхме книжарниците. С две думи, бях потресена. Видях какви ли не неща, но тотално преобразувани и се разочаровах. Ледената кралица беше наречена ледената царкиня, да, защо не? -.- Приказките в повечето случаи не ме очароваха особено, а моята най-любима книга в сегашния си вариант е като брошура на някой хипермаркет(листите ѝ са толкова тънки, че с два прочита и ще заприлича на нищо).
Имам с дузини книжки и те предимно са коледни, все пак тогава се купуват най-много, а и какво е Коледа без книга? Майка ми тогава е разсъждавала добре, за разлика от сега. Мога да се сетя за много малки книги, които да предложа. Спомням си една друга, която обичах - По-тихо Дядо Коледа. Беше ми забавна и си я харесвах.

  • Коледни сладки
Аз обичам сладкото, а на Коледа обичам домашни сладки. Е, вярно е, че карам мама да прави всичко, въпреки че самата аз обичам сладкарството и умея разни неща, но точно в този период не мога да помагам в нищо, защото училището ми пречи за всичко това. Много обичам меденките, имат уникален вкус и ароматът на канела... това ми е любимо! Повече ми харесва направата на сладките и самата подготовка за празника колкото самото ядене. Навярно в края на седмицата ще качвам снимки в инстаграм на коледна тематика.

  • Коледна украса
Ето това е нещото, за което не съм изгубила детския си ентусиазъм. У нас винаги се украсява в началото на Декември и украсите стоят по един месец. Ами то иначе не мога да им се порадвам, а така мога да си ги гледам на воля и е яко да има Коледна атмосфера цял месец. А ние винаги украсяваме много. Като се започне от елхата, която е толкова накичена и израза „накичен като коледна елха“ важи в пълна сила: имаме толкова играчки, а като сложим и гирляндите те направо се скриват. Отделно имам още една малка елхичка, която пък си има по нещо на всяко свободно клонче. Но украсите не спират до тук - имаме сувенири, свещи, украси за пердето, по секцията... можем спокойно да се съревноваваме с Коледния базар. :д
  • Коледни песни
И накъде без... музика? Обичам коледните песни. Безспорно най-любимата ми от всички е Jingle Bells, но има и други, които харесвам, при това немалко български. Детски песнички има много, а те са най-хубавите. Като се започне от Над смълчаните полета, С червените ботушки и много други. От английските песни харесвам All I Want For Christmas Is You, Last Christmas и Santa Claus Is Coming To Town, както и международните Тиха нощ, свята нощ и Jingle Bells, отново.

Ами пет точки ми се виждат достатъчно, така че смятам да спра до тук. Ще завърша с поздрав за всички с моята любима коледна песен нетърпелива Коледа да дойде по-скоро! ^^


събота, 17 декември 2016 г.

Мрачният рицар - Кинли МакГрегър

    КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Цяла седмица не четох нищо просто, защото ми беше страшно лежерно. Вече предколедно и предваканционно като цяло нищо не ми се прави(най-вече да ходя на училище, а тази седмица направих и последната класна работа, страхотно). Но като започнах да чета тази книга интересът ми към поредицата отново се поднови, а нямам следващите две книги, много кофти ситуация.
  Поредната прекрасна корица на издателство Тиара Букс. Наистина ми харесва, доста е подходяща понеже става дума за рицар. В петата книга най-сетне се споменава за същинското Братство на меча.
  Страйдър се споменава още в новелата за Саймън и знаех за кого иде реч. Той е най-добрият рицар в Англия, шампионът на кралството. Като граф на Блекмор е още по-желана партия, но и без титлата той пак е магнит за жените. Няма жена, която да не си е паднала по лорд Страйдър понеже е безумно красив и мечтата за всяка жена. Все пак е висок, силен, чернокос и синеок - една от най-страхотните възможни комбинации. Може би дори прекаляват с вниманието си към него, защото не го оставят да диша. Страйдър е станал такъв свиреп воин заради преживяванията от миналото си и най-вече пленничеството при сарацините където се е основало самото братство.
  Роуина е единствената наследница на най-желаната земя в Англия. Всеки иска да владее половин Англия, но никой не иска нея. Тя е твърдо против войните, кръвопролитията и най-силно мрази рицарите. Като трубадур тя пее единствено за любов и мир и си мечтае за свобода да прави каквото реши. Не ми хареса нейното крайно отричане към всички, които водят битки и недоумявах как си представяше Страйдър, този могъщ войн, като пътуващ музикант? Та това е абсурдно само като си го помислиш! Затова в началото не ми попадна книгата, просто тя беше твърде крайна във вижданията си и това клонеше към смехотворно.
  В крайна сметка започна да ми става по-интересно след като и тя не можа да устои на графа и започна да си променя вижданията, защото той е воин до мозъка на костите си. Пък и да прибързва да го съди също не бе редно, той е преживял много и болката и преживяванията му са го калили.
  Мрачният рицар е също толкова интригуваща и забавна като предходните книги и страшно много ми се четат следващите две, било то и на английски, но идея си нямам как да се сдобия с тях. Стайдър и Роуина си приличат доста, а и сякаш става още по-вълнуващо като навлизат нови и нови неща. А пък следващите две книги ще са за двама мои любими героя и толкова много искам да ги прочета до края на тази година... Препоръчвам поредицата, наистина е много хубава.

понеделник, 12 декември 2016 г.

Christmas Cracker Book Tag


Реших и аз да открия сезона на коледните постове. Само че предпочитам да направя няколко тага вместо да се включвам в неща като Блогмас, нямам нито желанието, нито времето да се занимавам с нещо подобно. Пък и това са толкова много постове на една и съща тематика... Но както и да е. Това е първият от няколкото тага, на които съм хвърлила око и смятам да преведа. Този ми се стори най-подходящ като за начало, взех го от тук - Pretty Books. Е, да започваме.

  • Книга със зимна корица
Наистина не съм чела пряко свързани със зимата книги. Единствената по-зимна корица, която открих е тази. Може би трябва да прочета някоя по-зимна книга тази година(или след нова година).


  • Книга, която е много вероятно да купиш за подарък
О, тази книга е много пикантна и точно заради това бих я взела. Определено би била... интересен подарък.


  •  Празнично тематична книга
Ох, освен детски книжки... наистина се изчерпвам с тематичността. Егмонт издадоха нова книга, Целувка в Ню Йорк, не знам за какво става дума и дали би ми харесала. Дори не знам дали бих я прочела, но... тя поне е тематична.


  •  Книга, с която можеш да се сгушиш до камината
Тук нямам ограничения, мога да се сгуша, с която и да е книга. Просто която чета в момента, без значение дали ще е тематична или не, по-вероятно да не е.

  • Книга, която искаш да прочетеш по празниците
Ами силно се надявам да е Истории от Академията за ловците на сенки, просто много искам тази книга и нямам търпение да я прочета. Толкова много искам нещо с ловците на сенки, а има толкова много време докато излезе втората книга от Тъмни съзаклятия, но Ибис ми направиха много приятна предколедна изненада с тази книга с новели.

  • Книга, която е толкова добра, че предизвиква тръпки у теб
О, страшно много ми хареса Двор от мъгла и ярост. Беше просто възхитителна! Същото мога да кажа и за Двор от рози и бодли. Въобще цялата поредица е невероятна и нямам търпение да излезе следващата книга.


  • Книга, която е в коледния ти списък за четене
Ами най-напред нямам такъв. Аз просто си имам един списък в Goodreads с To be read книги и това е. Но... добре де, много се надявам през коледната ваканция да прочета Истории от Академията за ловците на сенки и третата книга от Последните оцелели: Светът, в който живеем. Просто много ми се иска да ги прочета.

Тагвам: Юли, Вероника М. Памела и Павлина.

събота, 10 декември 2016 г.

Да опитомиш планинец - Кинли МакГрегър

   КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Тази книга определено беше интересна, а накрая... сякаш ме хвърли в студената вода и нямам търпение да разбера какво ще стане. Ах, да подхвърли толкова голяма топка и то в края на книгата, предпоследната глава си е много гадно, защото не знаеш кога ще откриеш отговорите понеже това не е нещо, което да се разкрие ей така.
  Хм, издателство Тиара Букс наистина правят красиви корици. Те май са се специализирали в историческите романтики и тези корици им се получават доста добре.
  Юън МакАлистър живее в самоизолация и самообвиняване в самоубийството на брат си Киърън. Той не може да приеме, че той е мъртъв по негова вина и се самонаказва във всеки един възможен момент. Да, може и да са се влюбили в една и съща жена и да са се спречкали, но той е останал по-силен и е продължил, докато брат му е бил слаб като заради жена, която не струва нищо и е предала и двама им, е решил да се самоубие. Това не е решение на проблема и според мен показва слабост, че не можеш да се справиш с него. Само че Юън не е виновен за решението на брат си, той сам е направил своя избор. Обаче Юън продължава да бъде разкъсван от вина... и иронията на съдбата го поставя отново в подобна ситуация.
  Елинор е дъщеря на могъщ леърд и племенница на най-властните хора в страната, но е обещана на човек когото не понася и единственият ѝ шанс е да избяга и да потърси помощ. Разбира се, няма кого другиго да помоли за помощ в това да ѝ помогне да избяга и да отиде при леля си, освен Юън. Това е почти трагикомично, защото от една страна е леко забавно, но и жестока шега на съдбата да го постави в същото положение два пъти. Само че тук има една съществена разлика: Нора не е Айзобел. Двете са абсолютно различни и по нищо не си приличат. Докато Айзобел е безчувствена к**ка, която мисли само за себе си, Нора е добра и мила, не иска нищо друго освен да се спаси от мъжа, за който е принудена да се омъжи. Но никой не подозира, че нейното бягство ще се превърне в нещо много повече и за двама им.
  Тази книга ми се стори като че ли по-дълга, не знам, а може би аз бях малко по-заета и затова я прочетох малко накъсано, защото трябваше да свърша други неща, колкото и да ми се искаше да си чета. Но пък точно това ми хареса, защото имаше повече неща и можех да ѝ се насладя по-дълго.
  Историята на Юън и Нора е по-различна от тази на останалите, но има и доста общи неща. Като първото е, че братята МакАлистър наистина са много наранени и имат нужда някой да ги излекува и да ги научи да обичат. Юън определено имаше нужда от това, защото вътрешно той бе един от най-наранените. Достатъчно дълго бе страдал и се бе обвинявал за нещо, за което няма вина. Само че мъжете са твърде упорити и имат прекалено вманиачена идея за своята прословута чест, която в повечето случаи им пречи, от колкото да им помага.
  Наистина се насладих на цялата книга и останах страшно заинтригувана. Остават ми няколко книги, но не знам дали ще прочета шест и седма понеже са на английски и не съм ги търсила, но като се знам, със сигурност ще ги прочета този месец, защото няма да издържа до догодина (aka Януари). Да опитомиш планинец е една много приятна и изключително заинтригуваща книга, от която останах с много добро впечатление. Нямам търпение да продължа със следващите, но май 5-та и 6-та са без братята МакАлистър, а така свикнах с тях, че това ще си е направо немислимо, особено като 7-мата и последна книга е за този от братята, който най-много харесах от самото начало и ме сърбят ръцете да я започна час по-скоро.

Midsummer's Knight

  Реших да добавя ревюто на единствената новела в поредицата, 4.5, към това ревю. Самата книга е поместена в този сборник с новели на три авторки. Понякога не разбирам защо се комбинират така като това са си от три различни поредици и аз си нямам представа за никоя друга освен конкретната, която искам да прочета.
  Прочетох Midsummer's Kinght, защото много исках да видя и историята на Саймън. В началото се чудех дори дали ще има книга за него, но това... не е точно същото. Просто историята е по-сбита и все пак съдържа всичко като всяка от останалите книги в Братството на меча. Обаче идеята има потенциал за цялостна книга, но авторката е сметнала, че само ще се разпъват локуми и може би щеше да е излишно.
  Саймън и Кена си отиват, те просто са един за друг. Постъпката на Саймън относно писмата не е много удачна, но все пак всичко се нареди. Макар и бързо, беше си интересно.

сряда, 7 декември 2016 г.

Роден в грях - Кинли МакГрегър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Определено тази книга ми хареса много повече от предишната. Син е мъж, който е преживял много и е изстрадал също толкова. Той е пречупен отвътре и има нужда от някой, който да достигне до него и да излекува раните му. А никой не би се справил по-добре от една жена и то специална, конкретна жена.
  Много харесвам корицата, оригиналната е един плащ на обикновен фон, но тази... Тиара Букс са се справили страхотно, защото кориците им са страшно очарователни.
Когато за първи път видях името на Син се чудих в българския превод ли нещо се е изгубило или съм в грешка, но действително името му е английската дума за грях - sin. Това наистина е жестоко. Той е бил просто едно невинно дете, каква вина е имал за грешките на родителите си, за да бъде съден и отхвърлен от почти всички? Никак не е честно. Мъжът на корицата доста добре отговаря на портретната характеристика на Син - високо стройно тяло и мускулеста фигура както и дълга черна коса. Също и шотландски плащ, но английски дрехи, нещо като знак на неговия смесен произход. Шотландците започнаха все повече да ме заинтригуват и страшно ми харесва, че косите им са дълги. Не виждам нищо лошо в това и ми харесва.
  Каледония е против волята си в замъка на крал Хенри заедно с малкото си братче Джейми като заложници. Въпреки че донякъде се отнасят с тях като с гости, отношението на англичаните към тях е като на по-низши от тях. Каква е тази вражда между англичани и шотландци като живеят на британските острови и страните им са плътно прилепени една до друга. Те произхождат от древните келти и определено имат много общо, но... ходи ги разбери. Кали е темпераментна и огнена(буквално и преносно заради косата ѝ) шотландка, личи си каква кръв тече във вените ѝ. Когато се каже риж човек винаги си представям рижа коса и зелени очи, това ми е нещо като прототип и Кали напълно отговаря на него. След като насилствено е останала в Англия, тя не иска нищо друго освен да се върне у дома, но има само един начин да го стори.
  Двамата се оказват впримчени един за друг без изобщо да са го планирали и въпреки личните си цели крал Хенри прави нещо наистина добро и за двамата. Колкото и Син да се убеждава, че не иска да има нищо общо с нея и само ще отиде и ще си свърши работата, а пък после ще анулира брака си, дълбоко греши. Не и когато тя е напълно целенасочена да го има. Много е странно, но и забавно, че в тази поредица жените трябва да прелъстяват мъжете си, защото те са толкова упорити и твърдоглави, а обикновено е обратното. Мъжете наистина могат да бъдат инати като магарета.
  Авторката много умело комбинира романтиката с историческия контекст и щипка хумор. Точно това е любимата ми формула и обожавам такива книги. Бих казала, че Роден в грях разполага с всичко - пикантни моменти, забавни сцени, по-гадни и тъжни неща, но и много приятни също.
  Кали успява да прозре същността му и да види истинският Син, но най-вече успява да го достигне, нещо, което дори братята му не успяват да постигнат. Дори той самият да го отрича и изобщо да не смята за нужно да спомене приемайки званието англичанинът все едно това е обида, той си е наполовина шотландец при това МакАлистър.
  Въпреки всички несгоди на миналото, има надежда за Син. Историята на Син и Кали много ми хареса, защото е наистина хубава. Той е бил раняван толкова много и никой никога не му е показвал обич, че му е трудно да повярва и да се довери, но и Кали не се отказва, което показва, че наистина го обича. Докато всички останали или се страхуват от него, или го мразят, тя не вижда нито едното, нито другото у него, а прозира истината и е готова на всичко, за да го спечели.
  Роден в грях ми даде доста надежди за Братството на меча, тъй като и в началото започна доста обещаващо с Господар на желанието. Много съм любопитна да прочета следващите книги и възнамерявам това да правя тази и следващата седмица. Явно тази година декември ще е историко-романтичен, за разлика от миналия, който беше изпълнен с много екшън и трилъри.

понеделник, 5 декември 2016 г.

Покоряването на шотландеца - Кинли МакГрегър

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  След като прочетох първата книга и тя доста ми хареса, очаквах доста повече от тази. Много е странно, че в Goodreads е отбелязана като втора от поредицата Братството на меча и едновременно с това първа от поредицата МакАлистър. Просто... не знам, според мен или трябва да е едната, или другата, но в случая второто ми се струва излишно като си е една цяла поредица.
  Корицата е много, много сладка и очарователна и много ми харесва. Май от петте излезли на български тази ми е любима. Не знам какво ми стана тази година, но страшно си паднах по лилавото и обожавам всичко лилаво. А тук не само фона е як както и с наличието на този замък и ефектите в небето, а и роклята е възхитителна! Определено е свършена страхотна работа с нея.
  Ами като цяло исках повече от тази книга. Беше твърде... слаба за моя вкус. Идеята е добра и е имало причина да ме заинтригува, но действието се развиваше на моменти твърде бързо и твърде повърхностно.
  Харесва ми това, че Маги иска да отстоява правата си, въпреки че е жена, което за миналото си е истинско събитие когато жените не са имали права. Но ми се струваше, че е твърде предубедена откъм Брейдън. Така де, тя го смяташе за ходеща секс машина, която е минала през всяка жена изпречила се на пътя му. Едновременно го познава от детинство и знае неща, които другите не знаят за него, но и го съди толкова остро и крайно. Смятам, че това е прекалено голямо противоречие. Иначе тя самата като героиня... според мен е хубава на външен вид и не знам защо са ѝ се подигравали. Но ако не друго поне мога да се възхитя на смелостта ѝ да подтикне към бунт жените на два враждуващи клана и да стои начело. Това си е ужасно много за една жена по това време.
  Друго противоречие е това, че в началото на книгата се казва как Бейдън обича жените и е спал с много, дори започва с нещо такова, а по-нататък излиза, че те преследват него. Ехо, това ми звучи като антитеза! Искам да мисля, че той не е някакъв похотлив женкар, но фактите в книгата доста ме объркаха. Не става ясно той добър ли е, какъв е. Но иначе е привлекателен, спор няма. Той е най-малкия от братята МакАлистър, до един неустоимо красиви. Иска да го смятат за нещо повече от красива обвивка и да прозрат в душата му, но... той не си помага много. Като спи с всякакви жени - неомъжени, омъжени...
  Но като цяло одобрявам идеята за бунта на жените да принуди мъжете да се откажат от тази кръвна вражда между двата клана МакАлистър и МакДъглас. Безсмислено е цялото това кръвопролитие и млади момчета и съпрузи загиват за нищо. Тази част с отказването да ги обслужват по какъвто и да е начин е забавно и точно това в резюмето ме заинтригува най-много.
  Историята на Маги и Бейдън е просто... оплетена. Тя хем показва някакъв характер, хем се отнася с него сякаш е мъжка к**ва... ами чудна любов, наистина. Той пък да я познава от дете и да не я забележи нито веднъж за тези години, но да забелязва всички останали, типично. Не знам, книгата не ми допадна особено. Дори вече се чудя защо ѝ дадох 3 звезди. Поне не ми отне много време да я прочета, но... не беше кой знае какво, tbh.

събота, 3 декември 2016 г.

I Am a Reader Book Tag


Доста се чудих дали да направя този таг, но в крайна сметка реших да го оставя за декември, защото през ноември не остана кога. Много благодаря на Юли, че ме тагна.

1. Изберете една дума, която описва това да си читател?

Бягство. Избрах тази дума, защото за мен това е най-вече бягство от реалността. Просто искам поне мислено да потъна изцяло в книгата и да забравя за света около мен. Да забравя когато съм наранена или когато просто не искам да стоя закотвена в реалността.

2. Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите? 

Първата книга, която сама си купих беше Изборът и много се вълнувах от това. Доста време чаках, уж щеше да ми е подарък... и най-накрая отидох в Хеликона и си я взех. Но много си я обичам, толкова е красива и толкова много ми харесва!

3. Твърда или мека корица? 

Няма спор, че твърдите корици са много красиви и страшно много ми харесват, но при четене не са особено удобни. Особено когато книгата е дебела, което я прави още по-тежка. Но пък за разтварянето им е по-лесно. Само че меките корици са много по-практични, а и евтини, неслучайно повечето книги се правят така.

4. Как четенето промени същността ви?

Четенето ми помогна много да подобря нивото на езика си и да обогатя речника си. Чувствам се по-широко скроена и много по-компетентна от преди. Малко са нещата, за които съм по-щастлива от това, че станах читател. Това е нещо прекрасно, а и книги/книжни носители има от както свят светува. Хората още от дълбока древност не са били глупави и са пазели всички извори и книжни материали, за да съхранят историята си, но те са и източник на познание. Хората изпаднали в своята душевна пустота не могат да разберат и оценят какво богатство са книгите и колко много губят като не четат.

5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

Определено не разполагам с лукса да си препрочитам някоя книга. Та аз вече имам по-малко време да чета и останалите книги, а вече прочетени... ноуп.


6. Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите? 

Ами и аз като Юли преди да заспя майка ми ми четеше книжки. Всяка вечер я карах да ми чете дори да бях чувала историите стотици пъти. Особено една, която научих наизуст и все още помня, направо накарах майка ми да ѝ втръсне от нея. Определено тя ме е въвела в света на книгите, въпреки че сега не разбирам защо е толкова против, че чета. Тя е започнала да ми говори и чете от както съм се родила, както се казва „с нейните камъни по нейната глава“, но в случая е в добрия смисъл според мен.


7. Опиши идеалното си място за четене.

Май ми се случва да чета предимно от компютъра. Нямам четец, за което много съжалявам понеже искам, но да убедя нашите да ми вземат... шанса не просто клони към нула, той Е нулев. Иначе обичам да чета на дивана на облегалката, там ми е удобно и си е моето място за четене.

8. Коя книга промени начина, по който гледате света?

 Не мога да посоча една конкретна книга. Всяка една, която съм чела ми е оказала някакво влияние по различен начин. Няма как да кажа една като поставя всички под общ знаменател с един критерий, невъзможно е. Чела съм фентъзи, романтики, трилъри... както и частично от други жанрове и те сами по себе си носят различни неща. Фентъзито, например, ме отвори за света и всякакви невероятни, невъзможни, фантастични неща. Трилърите, от друга страна, карат ума ми да мисли и да разсъждава повече. Също и си обогатих немалко общата култура и познанията в най-различни сфери, а аз винаги приветствам новите знания.

Ами понеже тага стана доста популярен и май всички или поне почти всички са го правили... не знам кого да тагна. Така че всеки да се чувства свободен да го направи!

сряда, 30 ноември 2016 г.

November Wrap Up

Йей, ето че и любимият ми месец най-после дойде, а с него и края на годината. Коледа наближава, а това ме изпраща в еуфория, защото обожавам да ходя по магазините преди празниците и да купувам разни неща, особено подаръци. Което отново е помрачено заради втората смяна, защото на практика ми се губи целия следобед и това ме вбесява. А пък до ваканцията има толкова много време... Но първо на първо, да си направя равносметката за месеца. Хм, ноември не беше никак лош, прочетох цели 10 книги и то все хубави, как да не съм доволна? П.С. Реших да правя заглавията като линкове към ревютата, да опитам и това.

1. Скритият оракул - Рик Риърдън

Най-сетне прочетох и тази книга. Май ми се случва да чета всички книги, които съм искала със закъснение. Е, поне най-накрая успях да я прочета. Смятам, че това е поредна обещаваща поредица от Рик Риърдън и нямам търпение да излязат следващите книги.

2. Мечът на лятото - Рик Риърдън

 Преди не исках да прочета за Магнус Чейс и боговете на Асгард. Всъщност... нямах основателна причина за това. Просто не бях чела все още книги със скандинавската митология и ми беше странно, но сега след като съм прочела няколко, нямаше причина да не дам шанс и на тази.

3. Стъкленият меч - Виктория Айвярд

Ето че прочетох още една книга, която също протаках от известно време. След като чаках няколко месеца като така и не си закупих нито една от двете книги, реших, че е време да прочета Стъкленият меч със или без книжен вариант.

4. Kingdom of Darkness - Andy McDermott

Честно казано чаках Ибис да преведат следващата книга от поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс, но май такива изгледи няма затова реших да прочета останалите излезли книги на английски, и без това съм прочела почти цялата поредица на английски, така че...

5. The Revelation Code - Andy McDermott

Тази книга ми повиши интереса, а може би четенето ми събота и неделя без да заспя всеки момент също помогна доста. Но и идеята на тази книга ми се стори доста по-близка до тази на поредицата и първите книги.

6. The Midas Legacy - Andy McDermott

Още от самото начало The Midas Legacy започна добре, т.е. обещаващо и доста интригуващо и не ме разочарова. Напълно в стила на Анди Макдермът, Нина и Еди се изправят пред поредното приключение и смъртни опасности.

7. Бронзовият ключ - Холи Блек и Касандра Клеър

Уоу, определено не очаквах подобно развитие. Книгата е интересна и много харесвам тази поредица, но уви, единственият недостатък е, че беше твърде кратка и свърши твърде бързо.

8. Господар на желанието - Кинли МакГрегър

И преди бях попадала на тази поредица, но изобщо не бях обръщала внимание. И сега не беше по-целенасочено, просто попаднах на нея, отново, случайно, но този път прочетох резюметата и веднага се заинтригувах.

9. Златният мост - Ева Фьолер

От толкова много време исках да прочета тази книга. Измина повече от година от както прочетох първата книга, Гондолата на времето.

10. Ново начало - Кристен Ашли

 Измина година от както прочетох първата книга, Завещанието, и останах приятно изненадана, че издателство Ибис преведоха и втората. Ами като цяло книгата наистина много ми хареса и е страшно приятно четиво.

вторник, 29 ноември 2016 г.

Ново начало - Кристен Ашли

  КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГДАЛИЙН“

  Измина година от както прочетох първата книга, Завещанието, и останах приятно изненадана, че издателство Ибис преведоха и втората. И съм много благодарна, че имах възможността да я прочета.
  Корицата за пореден път е зашеметяваща! Доста зор си хвърлих докато достигна до консенсус какви са цветята. Не ме бива особено и достигнах до извода, че трябва да са зюмбюли, май, и то само защото беше споменато някъде из книгата. Но наистина е прелестна в любимия ми син нюанс!
  Радвам се, че тук става дума за нова героиня и някак историята се надгражда. Амелия е допуснала много грешки, за които съжалява и е готова да се поправи, защото заради тях е изгубила децата си и е готова на всяка цена да си ги върне. Дори да ги последва в другия край на страната, в малко градче на име Магдалийн. Не бих я обвинила за нищо, което е сторила, защото е имала право след изневярата на мъжа си, който се развежда с нея и веднага след това се жени за същата тази жена. Но безспорно е много ината и упорита. Даже недоумявам как е могла да позволи децата да ѝ бъдат отнети и бившият ѝ гадняр да вземе попечителството. Но твърдоглавието подстрекавано от мъст действително обяснява доста... Жената на корицата е много добре по описание на героинята, защото има кестенява коса и точно този специфичен кафяв нюанс очи, така че безспорно тази корица е много автентична с книгата във всяко едно отношение.
  Отне ми време докато се сетя кой беше Мики(една година си е доста време все пак). Честно казано не мога да кажа какви бяха представите ми за него, може би за всяка жена той би придобил по-индивидуално излъчване, но и мъжът на корицата не е никак лош. Мики е отдаден баща, който сам се грижи за децата си, защото е разделен със съпругата си, която досущ като Конър(бившият съпруг на Амелия) не е цвете за мирисане. Той се труди усърдно и работи много, като част от работата му включва и доброволческата дейност в пожарната, защото той няма нещо, което да иска по-силно от това да бъде пожарникар. Може би докато не среща новата си привлекателна съседка, която е склонна да промени възгледите му.
https://www.instagram.com/p/BNZBVIGDsyV/?taken-by=mellynas  Книгата си е дългичка, спор няма, но пък точно това му е хубавото. Обичам дългите книги именно защото са дълги и мога да им се насладя повече. Пък и една до друга Завещанието и Ново начало си пасват идеално, друг въпрос е къде ще ги сместя, но това е по-дребния проблем. Само знам, че обичам тези две бебчета!
  Много ми хареса сюжетната линия. Всичко е много добре изградено и структурирано, както и последователно. Хареса ми как Кристен Ашли е изградила постепенно героите като характери и личности и всичко беше... на мястото си. Просто не беше нито претупано, нито повърхностно. Трябваше да се мине през всеки един етап и авторката го е знаела. Когато четеш една добра книга, тя те изпълва с топли чувства0 и удовлетворение, което си проличава в думите. Очаквах да има отново редуване на гледните точки, нещо което в първата книга действително ме впечатли, но тук нямаше. Разказва се единствено от гледната точка на Амелия, но пак нямам нищо против, защото и така ми харесва.
  Историята на Мики и Амелия е сладка, но и бурна, романтична, но и страстна. Харесаха ми толкова много неща... И най-вече Амелия е страхотна майка. Може да е богата и винаги да е била задоволена откъм всичко, но... тя е земна и просто знае, че има пари, нищо повече, а няма нищо нередно в това да си богат, защото не е болест. Друго, което много ми хареса са семействата и по-скоро децата и на двамата. Те са страхотни хлапета и определено много ми допаднаха. Беше приятно да видя отново и познатите си героини Джоузи и Алиса, които с Амелия са страхотното трио приятелки. Плюс, че и мъжете им са приятели, което е още по-страхотно.
  Ами като цяло книгата наистина много ми хареса и беше страшно приятно четиво. Страшно се радвам, че я имам и че я прочетох. Тя е наистина очарователна и интригуваща. Един прекрасен романтичен роман и бих го препоръчала на всеки, който още не го е прочел или е направил пропуска да не прочете първата книга, заслужават си и двете!
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 26 ноември 2016 г.

Златният мост - Ева Фьолер

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“

  От толкова много време исках да прочета тази книга. Измина повече от година от както прочетох първата книга, Гондолата на времето. Като цяло в книги като тази не знам какво да очаквам, защото оригиналът не е на английски и съм в очакване да излезе следващата на български, за да разбера какво предстои. Но определено е интересно и вече съм чела немалко книги от немски авторки и със сигурност мога да кажа, че са добри.
  Влюбих се в тази корица още щом я видях! Издателство Ибис са направили една уникална корица и не мога да съм по-щастлива, че я притежавам. Това е уникално бижу за библиотеката ми. Адмирации към създателя й! Роклята, цвета, този времеви цикъл, Париж и моста при река Сена... всичко е уникално.
  Книгата ме заплени от самото начало, особено когато Ана откри Себастиано и разбра за... състоянието му. Напълно недоумявах как е възможно това и вече нямах търпение да разбера как ще се развие действието. Първоначално си помислих, че действието ще се развива по времето на Луи XIV, но бързо осъзнах, че съм в грешка, защото той управлява малко по-късно. Плюс, че през 1625 още не е роден. Но пак е интересно, точно този период от историята, XVII век, е от най-любимите ми. Като парарелка в езикова гимназия с профил френски и английски език съм доста добре запозната с Франция и френската история. Много от местата спомената в книгата ми бяха познати и можех да ги свържа с други книги, които съм чела като Клетниците и Парижката Света Богородица.
  Ана си е все същата, с разликата, че със Себастиано са гаджета и това е толкова яко. Тъкмо минаха изпитите й и се налага да замине веднага за Париж, за да спаси любимия си. Това я въвлича в поредното приключение в една друга епоха и на друго място. Но е страхотно да имаш възможността да пътуваш във времето и да живееш в конкретната епоха поне за кратко. Определено завиждам и за способността да говори на всеки един език когато е в миналото, това си е много полезно, а и аз обичам езиците.
  Временното неразположение на Себастиано много затруднява Ана, защото освен мисията, която има трябва да се погрижи и за него, а той никак не я улеснява в задачата. Благодарение на тази книга се заинтригувах от Тримата мускетари, не съм чела книгата, но може да се замисля дали да не го направя, определено историята ме заинтригува и има разлики от филмовите адаптации, които съм гледала. Историята е богата откъм исторически фигури като кралица Ана Австрийска, прословутия кардинал Ришельо, за който всеки е чувал...
  Златният мост е много уместно заглавие за книгата визирайки Понт о Шанж, един от мостовете в Париж. Това място има важно значение за тях, пътуващите във времето. Книгата е много интригуваща и всичко е измислено с такъв творчески замах. Авторката е проявила голямо въображение и идейност в създаването на трилогията си. Много обичам книги свързани с пътуване във времето - има едновременно фентъзи и история, една от любимите ми комбинации. Особено е приятно да четеш преводна книга когато и преводът й е добър.
  Ана пак се изправя пред сериозна опасност застрашаваща бъдещето и на всяка цена трябва да предотврати това да се случи. Май всеки път се озовава в такава ситуация с нейния късмет. Много ми е интересно и когато среща хора от конкретната епоха, защото така истински може да се доближи до това време и да го опознае по-добре, но също и като присъства на разни неща като балове и събития, това вече е вълнуващо.
  Втората книга от трилогията доста ми хареса и с нетърпение очаквам третата, в която нямам представа какво ще се случи, но знам, че ще е интересно. Също и съм много любопитна да видя каква корица ще направят този път издателство Ибис. Те определено се справят отлично с това и с огромно нетърпение очаквам да разбера каква ще е.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Господар на желанието - Кинли МакГрегър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  И преди бях попадала на тази поредица, но изобщо не бях обръщала внимание. И сега не беше по-целенасочено, просто попаднах на нея, отново, случайно, но този път прочетох резюметата и веднага се заинтригувах. Тъкмо приключих с Бронзовият ключ и се чудех дали и какво да прочета и тази поредица направо ми беше като неочакван подарък.
  Въпреки че корицата е малко по-различен тип от останалите, защото е по-стара пак е хубава. Обичам синьото и определено харесвам роклята ѝ. Не се бях замисляла, че действително героите трябва да изглеждат така докато не видях корицата. Но определено мога да кажа, че е по-хубава от оригиналната и Тиара Букс правят съвсем нелоши корици след като съм чела няколко от книгите им на Джулия Куин.
  Действието както тук, така и в останалите книги се развива в Шотландия. Открих, че нямам нищо против нея, това е хубава страна и също си има богата история като съседката си, Англия. Не знам защо преди имах предразсъдъци към нея, май трябва да ѝ давам повече шанс. Не съм сигурна през кой точно период се развива действието, но ми стига да знам, че е историческа романтика и рицарите, както и всички благороднически и аристократични неща са съществували. Обичам историческите любовни романи, особено ако се развиват във Великобритания, слабост ми е.
  Лейди Емили изобщо не е типична лейди. Тя е своенравна и много упорита. Изобщо не я притеснява коя е и каква е, за да държи на ината си и нещо впечатляващо за онова време, като жена да изразява и да отстоява мнението си. Тя, очевидно, е руса и това отговаря на представите ми за северна раса. Просто предполагам, че те трябва да са със светли коси и очи, най-малкото от чиста биологична гледна точка. Е, тя е почти такава, единствено има зелени очи, но това също си е яко. Като цяло, тя не си избира сама ролята, която изиграва, защото на практика това е решението на краля и тя е длъжна да спази заповедта му, но по всичко личи, че няма нищо против да го стори. Тя си има своята тайна и тя е, че копнее за деца, но е неомъжена и в скоро време няма и да се омъжи. Баща ѝ има право да ги обича и да е покровителствен след като е загубил толкова любими близки същества, но определено прекалява, защото Емили и сестрите ѝ имат право да обичат.
  Дрейвън е граф на Рейвънсууд и не знае нищо друго освен битките. Той е ненадминат войн и е истинско страшилище на бойното поле, но извън него... той не познава нищо друго. Той е от тези мъжки персонажи, които са преживели много и имат тежко минало и ми е страшно гадно за него. Той е станал това, което е заради баща си, който го е превърнал в такъв човек. Родът му не се слави с никак добро име заради жестокостта на мъжете и Дрейвън не си е спечелил по-добра слаба. Но както се казва, не вярвай на всичко, което казват хората. Той е почти пълна противоположност на Емили по външност - огромен, силен, с черна коса и невероятни сини очи. Да, той влиза доста нависоко в категориите за привлекателен. С Емили си подхождат идеално, но уви, запознанството им беше по съвсем различни причини... Дрейвън не се разбира изобщо с бащата на Емили, Хю, и поради поредната им неразбория крал Хенри взима решението Дрейвън да се грижи за една от дъщерите му. И от враждата се поражда нещо съвсем друго.
  Отдавна не бях чела толкова забавна и приятна книга. Тази поредица ми допадна от самото начало и със сигурност ще прочета и останалите книги. Харесва ми как звучи Братството на меча и силно се надявам и останалите герои да имат нещо общо с тези или поне да са свързани помежду си, защото ми е интересно и мисля, че има за кого да се прочете още.
  Страшно много ми допадна като персонаж братът на Дрейвън, Саймън. Той е типичният дразнещ малък брат, който обича да се заяжда с по-големият си брат, който колкото и да се дразни го обича, защото са братя. Имаше моменти, в които беше доста сериозен, но в сравнение с Дрейвън, който никога не се усмихва, си е направо вечно ведър и усмихнат.
  По характер Емили и Дрейвън много си приличат, защото са еднакво упорити и твърдоглави. Това превръща целите и на двамата в същинско изпитание след като тя си е навила на пръста да го има, а той - да я избягва. Това предизвиква и много комични ситуации и наистина не съм се смяла така отдавна. При това се смях с глас и то късно вечерта, навярно съседите ще ме вземат за луда, но такива книги наистина си заслужават!
  Наистина нямам търпение да прочета следващата книга след като прочетох Господар на желанието и много ми хареса. Страшно приятна книга и с радост я препоръчвам на всеки, който обича исторически романтики.

вторник, 22 ноември 2016 г.

Бронзовият ключ - Холи Блек и Касандра Клеър

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „МАГИСТЕРИУМ“

  Уоу, определено не очаквах подобно развитие. Книгата е интересна и много харесвам тази поредица, но уви, единственият недостатък е, че беше твърде кратка и свърши твърде бързо. Буквално може да се прочете за няколко часа, а аз искам още, а следващата книга дори не е написана все още, гадост.
  Направи ми впечатление, че заглавието на всяка книга е свързано с различна година от Магистериума: първо беше желязната с Железния изпит; медна с Медната ръкавица и сега бронзова с Бронзовият ключ. Следва среброто, а това е любимият ми метал и нямам търпение да прочета четвъртата книга.
  Много ми харесва, че корицата е синя, колкото и да мразя змиите. Също ми допада и ключа между имената на авторките, изглежда старинен и много як, кара ме да искам да си купя подобен медальон(защото съм виждала такива), въпреки че имам друг тип пак ключ.
  Струва ми се, че действието се разви в толкова кратък промеждутък от време и свърши така бързо. Може би просто самата поредица е по-адаптирана за деца и юноши, неслучайно е 7+ и заради това не е толкова описателно и сложно като Реликвите на смъртните(едната авторка все пак е Касандра Клеър).
  Аарън, Кал и Тамара са страхотна комбина. Те тримата са си от самото начало и не мога да си представя и за напред да е различно. Намесата на Джаспър ми се струва доста странна и все още не мога да свикна с присъствието му. Както винаги, учебната година се очертава да е всичко друго, но не и нормална. Магията трябва да е интригуваща и те да са като всички останали ученици, но... какви ги говоря, Аарън и Кал са Макари, те са всичко друго, но не и обикновени. Много е вълнуващо, че и двамата са магове на Хаоса, но и са си противотежести. Просто... изглежда ми като две черни дупки, които могат да се погълнат взаимно, но трябва и да се възпират в същото време.
  Би трябвало Кал да е основния и най-важен герой, но... толкова много харесвам Аарън(наистина имам слабост към русокосите :д). Този път някой преследва Кал и се опитва да го нарани на всяка цена. Като цяло всичко се върти около този шпионин, защото както имаше един цитат от Стъкленият меч: „Всеки може да предаде всеки.“ И според мен определено си пасва идеално, защото трябва да очакваш неочакваното.
  Толкова ми се иска да мога да кажа повече, но... свърши толкова бързо и просто не зная какво да коментирам. Видя ми се толкова кратка, 248 страници си е направо нищожно като размер. Ах, дано поне следващите книги са малко по-дълги, че направо... Искам още, а това беше толкова кратко! Нямам търпение за следващата книга от Магистериума.

петък, 18 ноември 2016 г.

The Thanksgiving Tag


Денят на благодарността не е много познат у нас. Това е американски празник и е сравнително непознат за нас, защото се празнува главно в САЩ и Канада. Той е от тези, които менят датата си и обикновено се празнува на четвъртия четвъртък на ноември. Следователно тази година се пада на 23-ти ноември. Но понеже обичам тематичните тагове реших да го направя. Може пък този празник да се популяризира малко повече, защо не? Взех тага от PaperRiot. Надявам се този таг да се стори интересен на повече хора! Тагът се състои от две части и аз лично смятам, че е нещо по-различно и интересно. Той е авторски, взет направо от този блог така, че всички права са си за това момиче.

🍲 Вечерята за Деня на благодарността


Пуйката - Книга, която можеш да препрочиташ всяка година и да не ти омръзва

Първо на първо, аз не препрочитам книгите си, защото отнема време, а и аз вече знам какво става и първоначалните емоции и впечатления ще липсват. Но си признавам, че доста често съм отваряла Дневниците на мис Миранда Чийвър просто, за да прочета някой и друг пасаж отново и отново и не ми омръзва. Така че тази книга може да се каже, че отговаря на въпроса.
И второ, пуйката е основното ястие за Деня на благодарността. Предполагам, че поне доста хора са виждали във филмите или пък в някой анимационен филм когато празнуват този празник(лично аз си спомням, че в Гарфийлд имаше такъв епизод).

Плънката - Любим поддържащ герой

Да уточня, това е герой, който подкрепя главния герой като най-добър приятел или нещо такова. Например в Реликвите на смъртните Клеъри и Саймън, който е такъв герой, което е и отговора на въпроса. А плънката се слага в пуйката.

Соса от червени боровинки - Любима корица

Това е един от най-трудните въпроси за всеки книжен плъх. Не мога да посоча само една. Има толкова много корици, които харесвам и които са хубави. Не, абсурд. Това е като да посоча любима книга, което също е невъзможно. Само кориците на Изборът са цели пет, не шест, а мога да се сетя и за още други поредици. Ох, много е трудно дори няколко да посоча, има толкова много, които харесвам!


Пилето и дресинга - Книга изпълнена с разнообразие, която препоръчваш

Разнообразие... обикновено трилърите са разнообразни и имат много и неочаквани неща. Просто не мога да се сетя за подходящо заглавие. Ами поредицата Нина Уайлд и Еди Чейс е достатъчно разнообразна откъм всичко. Мисля да посоча нея. Между другото, точно тази част от яденето ми се струва най-странна и нямам идея какво би представлявала на вкус.

Касерола със сладки картофи - Любима книжна двойка

Е, това е поредния труден въпрос. Как да посоча само една?! И ако пък знам изобщо какво е това касерола... Може би Джейс и Клеъри или Уил и Теса, ох, трудно е. Двойка има във всяка книга и няма как да се спреш на една. О, много харесвам Рисанд и Фейра, затова нямам търпение за следващата книга от Двор от рози и бодли!

Зеленчуците - Книга, която беше най-голямата ти изненада

Не очаквах нищо от случилото се в Двор от мъгла и ярост. Очаквах да ми хареса, но тя просто надмина всичките ми очаквания. Всичко беше толкова вълнуващо и интригуващо, книгата е уникална и все още си спомням чувствата, които породи в мен. Btw, съвсем скоро ще е ясно заглавието на третата книга и нямам търпение да го разбера както и да излезе самата книга, но за това ще почакам повечко.


Десертите - Най-добрият край на книга

Щом е край, значи не е нещо хубаво - няма да има повече книги! Но иначе Принцеса с часовников механизъм - най-хубавият ужасен край! Едновременно ме е яд за Уил, но и книгата е прекрасна и е толкова хубаво да има хепи енд. Това направо не е честно.

💗 Нещата, за които сме благодарни


Семейство - Любимо книжно семейство


Хм, а да, семейство Дьо Грас! Обожавам това семейство, а и петима толкова приличащи си и уникално яки синове - та това е страхотно! Въобще те са уникално семейство, а и аз обожавам братята Дьо Грас. До сега да съм прочела останалите книги, но са на немски, а аз и понятие си нямам от него.

Приятели - Любимо книжно приятелство

Харесвам приятелството на момчетата, но и на момичетата в поредицата Красив негодник. Просто всички са свързани помежду си и имат страхотна връзка. Може би харесвам една идея повече това на мъжете, защото е по-забавно, но и момичетата не падат по-долу.

Кариера - Любим герой, който има същата професия като твоята или чиято професия би искал/а да имаш

Няма как да отговоря на първото, защото не работя. В този случай Пърси Джаксън е добър пример. Като чета исторически трилъри и професията археология звучи толкова... вълнуващо. Е, знам, че в действителност не е така, в книгите има доста повече екшън както и се откриват значими неща, които до ден-днешен не са открити. Просто е хубаво да си помечтаеш все пак.

У дома - Любима книжна среда

Среда се има предвид място като дом. Имам две опции за този въпрос. Първо са Институтите в Реликвите на смъртните, лично аз предпочитам този в Лондон, защото все пак... Лондон! Втората ми опция е имението на Братството на черния кинжал. Двете най-страхотни места, в които бих искала да бъда.

Хобита - Книга, която би препоръчал/а като „просто за забавление“

Бих препоръчала цялата поредица Красив негодник. Много е забавна и много... пикантна. Наистина на някои места се смях с глас и то късно вечерта. Не са натоварващи и всеки, който ги чете би се забавлявал с тях. Определено препоръчвам.


Тагвам: Юли, Tedy, Кая и Илияна.

сряда, 16 ноември 2016 г.

The Midas Legacy - Andy McDermott

   КНИГА ДВАНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НИНА УАЙЛД И ЕДИ ЧЕЙС“


  Най-сетне успях да прочета и последната излязла до момента книга. Да се надяваме, че ще има още доста, за които така или иначе ще се наложи да почакам. Още от самото начало The Midas Legacy започна добре, т.е. обещаващо и доста интригуващо и не ме разочарова. Напълно в стила на Анди Макдермът, Нина и Еди се изправят пред поредното приключение и смъртни опасности.
  Още от заглавието става ясно с какво има общо. Както се знае от общоизвестния мит, Мидас е гръцки цар, който може да превръща всичко, до което се докосне в злато. Е, тук митът е доста... преработен. По-скоро е изкаран като грешен, а истината е съвсем различна. Няма да издавам спойлери, но митът е основан на нещо съвсем със същата способност.
  За пореден път се изненадах от богатството откъм въображение на автора, както и трябва да отбележа, че всичко това с историческите загадки... всяка една е изисквала подробно проучване, за да се запознае с материята и да избере на какво ще се основава книгата му. Тук се намесва въображението, за да дообработи вече съществуващ мит или легенда. Сама аз съм правила по-дребни проучвания за собствените си фикшъни(особено тези, които са го изисквали повече) и мога да потвърдя, че това не е маловажна работа и от това зависи как ще се развие историята в зависимост каква е загадката и какъв е нейният отговор.
  Тази книга надмина по опасности и напечени ситуации много от предишните книги. Също и такова протакане... ето това адмирирам аз като човек, който харесва и прилага протакането постоянно. Доста дълго главния злодей беше прикрит и най-напред смятах, че ще е друг, както очевидно е възнамерявал да постигне ефект автора и успява. Точно тогава си помислих, че за първи път злодея ще е малко или много уравновесен и няма да е нито фундаменталист, нито да следва някаква фикс идея, но... надали щеше да бъде антагонист ако не е обсебен от нещо, нали?
  Тук тайната изглежда още по-дълбока и води началото си от много отдавна. Особено е свързана със семейството на Нина и особено с майка ѝ. Отново имаше препратка към първото откритие, което направиха - Атлантида, защото Пещерата на Мидас е свързана точно с един пътешественик, чието име така и не мога да запомня, но по-добре да не издавам. Доста се чудих как точно да си преведа legacy, защото е и завещание, и наследство. В случая отговаря и на двата превода затова е спорно кой превод е по-верен, поне за аматьор като мен, защото аз не се занимавам с преводи, а и не възнамерявам да се.
  Чудех се как ли ще се развият нещата като сега Еди и Нина имат дъщеря, вече тригодишна. При техния бурен живот и едно дете си е доста сложно. Но те се справят изключително добре и може да се каже, че всичко си е по старому, е, освен че сега имат по-важна причина да се върнат здрави или по-скоро живи у дома.
  Книгата е толкова бурна и има толкова неочаквани неща... Във всяка глава се случва или разкрива по нещо, така че съм на косъм да издам някой детайл, сърбят ме ръцете да го направя. То Непал ли не беше, Исландия ли... Действието тук е на макс. Въпреки че книгата беше сравнително дълга плюс това на английски, ми беше страшно интересна. Много съм любопитна да разбера каква ли ще е следващата и за какво историческо нещо ще става въпрос. Да се надяваме, че Нина и Еди няма да го унищожат, пак. Това в кръга на шегата, разбира се, не ги виня. Те не са виновни, че винаги се намира някой психопат да иска да се възползва от артефакта или откритието за своя изгода. Но те са открили и достатъчно много, така че приносът им за световната история е достатъчно голям.

понеделник, 14 ноември 2016 г.

The Revelation Code - Andy McDermott

  КНИГА ЕДИНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НИНА УАЙЛД И ЕДИ ЧЕЙС“

  Тази книга ми повиши интереса, а може би четенето ми събота и неделя без да заспя всеки момент също помогна доста. Но и идеята на тази книга ми се стори доста по-близка до тази на поредицата и първите книги. Нина и Еди отново имат за задача да открият нещо, което всеки би сметнал за абсурдно, но нали в това е смисъла - да откриват невъзможното.
  Наистина мразя фундаменталистите, но още повече мразя идиотите, които ги следват. Как може да си толкова тъп, да тъп, та да вярваш на подобни глупости все едно нямаш здрав разум и не можеш да разсъждаваш сам?! Не, това наистина е малоумно. Ако няма кой да ги подкрепя, те изобщо няма да могат да сторят нищо сами, но не, все трябва да има овце, които да образуват някакво стадо.
  Това лирическо отклонение всъщност е свързано със самата книга. Естествено, че отново има някой побъркан, който иска да открие нещо в името на някаква цел. Всъщност го прави заради самия себе си, а другото е за манипулация на масите. Крос, главния антагонист в книгата, е краен християнин, който попада случайно на една статуя по време на една от мисиите си. Но не каква да е статуя, а ангелска. От сега ще кажа не си и представяйте красиви ангелчета с крилца, библейските вариации са доста по-грозни. Сега той е решил, че трябва да доведе света до Апокалипсис и му трябва някой, който да открие останалите статуи. Кой е по-подходящ от д-р Нина Уайлд? Той изпраща да отвлекат нея, но и Еди, за да я изнудват да съдейства. Плюс, че е бременна... направо се чудя как се размина от всички опасности, това бебе явно е под щастлива звезда.
  Определено имаше смисъл да прочета новелата преди това, защото неведнъж беше спомената случката от преди един месец, aka от The Last Survivor. Толкова начесто обаче бяха събитията - първо 10-та книга, след това онзи луд, който се появи да отмъщава в новелата, а сега и тази. Еди и Нина нямат никаква почивка, точно заради това се чудех как ще съчетаят и бебе с техния бурен живот. На лошите би им дало още една възможност да ги изнудват, все пак това е тяхното дете...
  Въпреки големите опасности и лудия водач на култ, Нина пак успя да открие нещо значително. Чудех се дали няма да се върне на работа в Агенцията за световно наследство след като толкова често се връща на „временна работа“ при тях. Вече не е болна и не виждам причина да не го стори, е, освен бебето, но все пак. В повечето случаи си е работа зад бюро, така че...
  The Revelation Code е интересна книга. Някъде обаче има разлики в английските и българските вариации на наименованията, но въпреки това не си преведох нито веднъж, реших да го карам по интуиция. Заглавието е много подходящо, защото всичко се върти точно около тази част от Библията - Откровение от Йоан. Мисля, че казах направих достатъчно спойлери затова ще спра до тук. Определено съм любопитна да разбера какво ще стане по-нататък след като ми остана само една излязла до момента книга, която не съм чела.

събота, 12 ноември 2016 г.

Kingdom of Darkness - Andy McDermott

 КНИГА ДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НИНА УАЙЛД И ЕДИ ЧЕЙС“

  Това не ми е първата книга относно Александър Велики, която чета. Определено вече съм добре запозната с темата ако преди не бях толкова. Честно казано чаках Ибис да преведат следващата книга от поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс, но май такива изгледи няма затова реших да прочета останалите излезли книги на английски, и без това съм прочела почти цялата поредица на английски, така че...
Английската корица е много хубава и забелязах, че на останалите книги също са яки(има и американски, но те не са толкова хубави). Бих ги сложила на ревютата на останалите книги, но... по-скоро ме мързи и не ми се занимава.
  Наистина ми се четеше някакъв със сигурност добър трилър и надали има по-добър избор от това да си продължа поредица, която обичам. Уви, не успях да чета много ефикасно, защото тези дни все бях някъде следобед и четях вечер, а тогава бях почти скапана. Така че не съм сигурна какво помня от книгата и какво изобщо ми е влязло в главата - недостатъците на училището, която и смяна да си.
  Понеже не бях напълно адекватна докато четях вечер и в повечето случаи ми се спеше, надали ще мога добре да ревюирам книгата. Много неща ми се губят като спомени и за това ме е яд. Но беше приятно отново да среща едни свои толкова любими герои. Нина и Еди са... уникална комбина. Еди особено е непоправим, казва точно това, което мисли ама съвсем буквално, това, което му мине през ума излиза през устата без абсолютно никакъв филтър. И точно това е най-забавното. Харесвам характерната за него реплика, която много често споменава: "Buggeration and fuckery." Българския аналог е нещо като гръм и мълнии, но това изобщо не ми звучи така добре като на английски.
  Kingdom of Darkness е в духа на цялата поредица, отново има луди злодеи, които искат да придобия нещо древно, а Нина и Еди се оказват замесени в това и трябва да ги спрат на всяка цена. Само дето този път антагонистите са от... по-различно естество. Като пише на корицата на самата книга - evil regime rises, наистина е доста точно. Бих добавила и ancient, защото е от миналото. Още в самото начало става ясно какво се търси и как едни варварски подчинени се натъкват на това в търсене на нещо съвсем друго. Другата дума immortality също не е преувеличена, защото това се търси - извор, вода, която има чудодеен ефект.
  Освен обичайните опасности и бягства, Нина сега е болна понеже се зарази от етъра, съвсем незначителна капчица, но достатъчна да бъде смъртоносна в близко бъдеще. Така че смъртната опасност си я имаше и то на пълен предел.
  Може би ми липсваше адреналина и очакването от разкриването на нещо ново и... епично. Атлатида, Екскалибур, Херкулес... това са все митични неща, за които тя доказа и опроверга, че наистина съществуват. Е, извор на младостта също е нещо значимо, но се разкри от самото начало, липсваше ми елемента на изненадата и трепета от това да очаквам, за да разбера. Но все пак книгата ми хареса и обмислям да продължа с останалите две, няма смисъл да чакам, за да ги прочета.

The Last Survivor


  Реших в това ревю да вмъкна и ревюто на новелата 10.5 - The Last Survivor. Много е кратка и нямаше смисъл да го пиша отделно. На практика тя е непосредствено след събитията от десетата книга и е обвързана пряко с тях. Заглавието е също аналогично - последният оцелял от нацистите, който търси отмъщение и само Еди е в състояние да го спре.
  Освен това, Нина вече оздравява и е бременна. Любопитна съм да разбера как ще се развият нещата в такъв случай, друго е когато родителите постоянно се забъркват в екстремни преживявани и вечно се борят за живота си, а едно бебе... ако не друго, ще е още по-вълнуващо.
  Надявам се да успея да вложа повече в следващата книга и да я прочета с по-голямо съзнание и не толкова уморена.