събота, 31 март 2018 г.

Wrap Up - January, February, March


Реших да не правя повече месечни равносметки, защото не винаги съм много редовна и затова ще правя равносметка на всеки три месеца. Е, след първото тримесечие тази година мога да се похваля, че съм прочела 21 книги според Goodreads. Повечето нямат ревю в блога ми, защото са от поредицата Бен Хоуп, за която направих една друга публикация. Обожавам ги тия книги и през февруари и март прочетох всички от осмата нататък. Да, наистина не мога да им се наситя.

1. Споделени Тайни - Колин Хувър

Всъщност не ми допадна особено. Имам проблем с книгите на Хувър, просто не са мой тип.

2. Рафа: Моята история

Обожавам книгата на Рафаел Надал! Толкова е... откровена и прекрасна! Препоръчвам я на всеки тенис почитател, а и не само. Наистина си заслужава, остави ме с невероятно прекрасно впечатление и ме кара да се усмихвам всеки път щом се сетя за нея. Просто Рафа е един възхитителен човек!

3. Разплата - Лекси Блейк

Тази трилогия на Лекси Блейк е страшно интригуваща. Харесвам семейство Лолес, пък и аз съм върл привърженик на трилърите, така че...

4. Дяволската лейди - Джоана Шуп

Тази книга постави началото ми на серията от негативни ревюта. Като за начало се пренаситих от обикновени романтики и ще им дам пауза за сега. Ама и тази книга не си беше нищо особено и останах супер разочарована.

5. Сенките - Дж. Р. Уорд

Минаха към две години откакто прочетох предходната книга на Братството и най-сетне се върнах към тази поредица. Беше ми домъчняло и отдавна се канех да си я продължа и най-сетне го направих.

6. Звярът - Дж. Р. Уорд

Изненадах се, че тази книга ми хареса толкова. Точно този сюжет не очаквах, че ще е точно мой тип, но се оказа нещо съвсем различно.

-----------
Нямам направено ревю на български, но ако трябва да съм честна прочетох и петнадесетата книга The Chosen като и без това си чета на английски, а е излязла и аз я имах. Нямам търпение за следващите и съм и любопитна издателство Ибис какви ли прекрасни корици ще направи!

7. Брилянтните - Маркъс Сейки

Уау, тази книга е брилянтна! Страшно много ми хареса, много интересен трилър. Издателство Ибис отново проявиха отличен вкус с избора си на книги. Харесват ми книгите, които издават - в 90% от случаите са точно мой тип.

8. Нокът - Джули Кагава

Отвратителна книга. Възмущавам се на себе си, че си изгубих времето с това нещо. Толкова нелепа и глупаво написана, че още ме е яд задето я прочетох.

9. Произход - Дан Браун

Очаквах доста повече от автор от такава величина като Дан Браун. Тази книга беше доста слаба в сравнение с останалите и ми бледнееше отвсякъде. Надявам се ако има следваща в поредицата за Робърт Лангдън да е по-добра от тази.

10. Кулата на зората - Сара Дж. Маас

Почти забравих, че съм прочела тази книга. Мисля, че е една от любимите ми в тази поредица. Страшно много ми хареса. Разбира се, четох я на английски. Нямам търпение в края на годината като излезе и последната, ще си направя хубав коледен подарък.

Десет ревюта от общо 21-а прочетени книги. Малко е объркано, няколко от тези книги съм прочела в края на 2017-а явно и бройката е останала там, но за тази година със сигурност имам 21. Е, дванадесет от тях са от поредицата Бен Хоуп (докато чаках да пристигне 8-мата книга прочетох трите новели, защото не можех да се сдържа повече и исках нещо с Бен Хоуп). Ами двадесетина книги за три месеца не е перфектния резултат, знам, че мога и по-добре, но определено това не е единственото, което върша. През декември миналата година смятах да правя публикация относно четенето ми и университета, но я отложих и така и не съм я довършила, някой заинтригуван да го направя? Обещавам, че ако го, ще разкажа повечко как е във Великобритания. 😊

неделя, 25 март 2018 г.

Tower of Dawn - Sarah J. Maas

  КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“


  Обожавам я, обожавам я, обожавам я! Мисля, че това е една от любимите ми книги в поредицата Стъкленият трон. Наистина много ми хареса приключението на Каол и Несрин до тези далечни земи изпълнени с щастие, ред, хармония... всичко. Антика ми напомни на Двора на мечтите от поредицата Двор от рози и бодли в някои отношения. Понеже и двете са били защитени от хаоса, някак скрити от войните и анархията случващи се наоколо имайки възможността за развитие и култура. Антика е отдалечена и защитена(до сега) от случващото се в северния континент, самата страна е много по-развита и е като едно мечтано място за живеене. Установих, че харесвам всяка една част от нея. А тази империя... това е пример за една почти перфектна страна управлявана от мир и справедливост. Наистина бих желала да живея там.

  Харесвам тази корица повече от тази на български. Белият шрифт ми стои твърде обикновено, а съм виждала тази и на живо, наистина е яка. Пък и четох тази книга на английски, разбира се. Сега като се замисля, последните две книги от Стъкленият трон съм чела на английски. Само съжалявам, че не съм чела и останалите в оригинал, a shame. 
  Пътят на Каол е доста по-труден обаче и достигането на Антика е едва една част от него. Той трябва да намери начин да възстанови и излекува тялото си, когато пострада в битката в края на Кралица на сенките(това ми се струва толкова отдавна вече, четох тази книга преди толкова дълго време). Каол има късмет с най-добрата лечителка в Торе Сесме, само че ако тя се съгласи да го направи. Несрин, от друга страна, открива своя собствен път в тази книга. Но и двамата са на мисия да помогнат на хората си, което ще открият, че няма да е никак лесно.
  Харесва ми как Кулата на зората е разделена на две основни сюжетни линии разделяйки историята на Каол и тази на Несрин с техните собствени премеждия. Не е относно само заради войната, но и е свързана със самите тях. В далечна, почти небивала земя Капитанът на гвардията и (може да има несъответствие с превода, нямам идея как е, защото както казах и по-горе, не чета на български) Ръката на краля ще открият съдбата си. Защото истинското изпитание тепърва предстои.
  Истината е, че харесвам по равно как се разви историята между Ирин(това име дори на английски ми е странно, предполагам си го произнасях по мой си начин и тук малко импровизирах с написването му) и Каол както и Несрин и Сартак. Наистина обожавам всяка една частица от Кулата на зората. Смятам, че от книгите, които прочетох от началото на тази година, тази обезателно е най-добрата.
  Структурата на империята напомня малко на Османската империя и начинът, по който се наследява трона. Но има една голяма разлика, че няма значение от пола на децата - и принц, и принцеса може да бъде управлява, което е огромен, огромен плюс. Но като цяло е интересно и интригуващо, харесва ми как го е измислила Сара Дж. Маас.
  Мисля, че самата книга си загатваше, че развръзката наближава, защото има толкова много разкрития... Правейки книгата още по-интересна, разбира се. Сега като знаеш всички тези неща, предстои финалният сблъсък и още повече какво ще стане след онзи доста неприятен край на Империя на бури. Убедена съм, че Сара е подготвила нещо епично за читателите и нямам търпение да разбера какво.
  Обожавам края на книгата. (Е, не точно съвсем последната глава, ако сте прочели ще знаете.) Беше... о, искам да прочета още! Последната (уви!) книга от поредицата ще излезе този октомври и смятам да си направя един прекрасен коледен подарък тогава. Но толкова да не ми се иска да свършва една от любимите ми поредици. Помня как не исках да я прочета, така де, не ѝ давах шанс и Юли както винаги се опитваше да ме навие, е, радвам се, че успя както и за много други. Двете имаме сходен вкус и по-често трябва да си се доверяваме една на друга за това, аз лично знам, че няма да съжалявам.
  P.S. Ако не сте чели тази поредица, то определено трябва да го направите ASAP. И това е по-скоро трябва, отколкото съвет. :D

сряда, 21 март 2018 г.

Need a hero? Ben Hope is your man.

He's sexy.
He's badass.
He's one kind of a man.

   Още в края на миналата година ноември - декември започнах да чета една много интересна трилър поредица. Не съм правила отделни ревюта на книгите в блога, защото не е много популярна на български и прецених, че е по-добре да направя този по-свободен и обобщен пост. Заглавието на поредицата носи името на главния герой (нещо типично за трилърите, което съм забелязала) - Бен Хоуп. Да, поиграх си закачливо и със заглавието на този пост, но наистина е така. Бен е точно типът герой, който може да те спаси в напечена ситуация без никакви супер сили просто being a badass. Бен е бивш САС военен (всички готини мъжки парчета в трилърите май са някакви такива, което ги прави още по-яки) и като такъв има определени... умения. Той е умен, секси, атлетичен и е добър в това, което върши. Следвал е две години теология, но е прекъснал, след което отива в армията и успява да се изтигне до последен ранг Майор (ако не ме лъже превода на български, че просто не мога да си го обясня какво точно трябва да е званието major). Естествено, една от предпоставките за добрите постижения в такава професия е абсолютната липса на здрав разум на моменти. Което ми напомня за цитата на Лудия шапкар:

"Ти си луд, напълно побъркан, изперкал! Но ще ти кажа една тайна: най-добрите хора са такива.""Алиса в Страната на чудесата"
   Всеки добър човек си има своя недостатък. Бен е добър по душа, но методите му са... малко крайни, малко жестоки понякога, малко извратени, но точно това харесвам най-много у него. Той е перфектния войник и обикновено идва като гръм от ясно небе на всеки, който си има работа с него, защото първоначално изобщо не очакват да си имат работа с човек с толкова добър профил.
   Бен е съвършен - руса коса, сини очи, изкривено чувство за хумор и ass kicking character - все казвам, че това е моята сродна душа. Толкова много ми напомня за самата мен и колко е як във всяко едно отношение... Наистина фенгърлствам ама много.
Това са новите корици в новото издание и са просто великолепни,
обожавам ги!
   Друга черта, която много харесвам у него - той не се бои да убива, просто го прави когато се налага. Няма предразсъдъци, няма замисляне, нищо. Той го прави и е добър в това. Не че тези, които убива не са си го заслужи напълно, че и отвъд. Мен страшно ме дразни като започнат глупостите с не си цапай ръцете, не падай на нивото му, не си заслужава, остави на властите да раздадат справедливост. Не, всичко това е bullshit, не може този да е радикалист и да убива и накрая да му дадеш затвор за награда, което е равносилно да го изпратиш на почивка. Пък и в много случай или убиваш, или биваш убит, а Бен избира първото.
   Тази трилър поредица не е като нищо, което съм чела до сега. Не е за обичайните исторически събития/артефакти и т.н., които обикновено биват засягани в книгите, защото това са винаги интересни и актуални теми. Това, което авторът Скот Мариани развива е по-нематериално и по-не толкова известно сякаш. Да, известно си е разбира се, но не е като да кажеш Екскалибур или Атлантида, за което всеки е чувал. Бен изобщо не е специалист в археология или нещо подобно, не е изследовател, не е историк, нито нищо, но е обучен за най-добрите 22-ма САС военни с такова обучение, правейки го един на хиляда, та дори и повече. Този елитен отряд има способности равносилни на цели армии, те са бързи, умни, интелигентни, добри разузнавачи и добри преследвачи. Всички тези качества накуп правят почти съвършения индивид. Неслучайно Бен е така добър в намирането на неизвестни неща... и хора.
   След като напуска САС поради разкритието на задкулистни политически игри, които той не може да приеме, той се отдава на частна практика като кризисен консултант. С други думи, помага в отвличания намирайки най-вече отвлечени деца, нещо тясно свързано със собственото му минало, което го преследва и до днес.
   Всъщност част от първите книги ги има на български, но не са много нови, поредицата е недовършена и затова надали някой би обърнал внимание. Което изобщо не ме изненадва, че е недовършена, нещо абсолютно нормално затова изобщо нямам желание да чета на български. Първата книга е с оригинално заглавие The Alchemist's Secret, а на български е Ръкописът на Фулканели. Ами много е глупаво да преведат заглавието, така че да разкрият половината от същността на книгата. Типично по български да си изменят заглавието както на тях им харесва без да се замислят, че издават основната идея на книгата, която се предполага да разбереш в процес на четене. Ето затова не препоръчвам книгите на български, абсолютна загуба на време с неясно доколко прецизен е превода.
   Бях прекъснала за известно време четеното на останалата част от поредицата(стигнах до седмата книга включително), защото нямах осмата, но наскоро се сдобих с нея и главоломно се върнах на вълна Бен Хоуп, обожавам тези книги. Толкова са вълнуващи, изпълнени с екшън, на моменти дори брутални, но и толкова забавни - толкова много цитати си отбелязвам, че мога да напълня цяла тетрадка с цитати от книгите за Бен Хоуп, защото той е един много... забележителен герой и обикновено е прям, казва каквото мисли (досущ като мен) и става изключително забавно. А аз страшно се забавлявам когато чета сарказъм и черен хумор. Вече съм прочела четиринадесет от шестнадесетте излезли до момента книги и почти съм в трагично състояние, защото искам да прочета още, а не ми остана нищо. До края на следващата седмица най-вероятно ще съм приключила, а изобщо няма да ми се иска да съм. Но следващата книга излиза скоро, така че нямам търпение!


   Наистина искрено бих препоръчала тази поредица. Бен е уникален герой, единствен по рода си. Поне може да му дадете шанс като видите за какво става въпрос, но от своя страна аз мога да кажа, че няма да съжалявате. Това е като екшън филм, само че стократно по-добро от филма. Както започнах и публикацията си, ако ви трябва герой, Бен Хоуп е точният човек.

събота, 17 март 2018 г.

Произход - Дан Браун

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

  Още едно разочарование и още едно негативно ревю. Май съм на муза, а? Не е като умишлено да го правя, но книгите, които прочетох напоследък ме оставиха доста разочарована.
  Корицата е от британското издание и смятам, че тази е по-яката, американската ми е малко постна. Виждала съм я тук в книжарниците на живо с твърди корици и наистина е яка.
  Уви, тази книга определено не е от най-добрите на Дан Браун. Предишните бяха значително по-добри. Имаше я динамиката, мистерията, надпреварата с времето... тук сякаш беше whatever, I'm just assisting the case или нещо такова. Всъщност имаше и неща, които ми харесаха, което е причината да се чувствам толкова раздвоена, защото хем я харесвам, хем не.
  В защита на Произход ще кажа, че е интригуваща и в един момент е едно, а в следващия се случва нещо съвсем друго. Това е много типично за един трилър: в един момент героите са в едно положение, а в следващия всичко се променя на 180 градуса. И това е, което обичам на трилърите, тяхната естествената непредвидимост, защото ако е твърде очевидно не е интересно. Както винаги, Дан Браун си е поставил много дръзка цел развивайки такава опасна идея, но смятам, че това е абсолютно в негов стил. Той не се бои да пише за нещо табу или да засяга оголен нерв (което всъщност е религията, например). Бях страшно заинтригувана от самата идея на книгата и бях наистина впечатлена от личността на Едмънд Кърш(сериозно ли така са го превели Бард? не че има какво да се учудвам, но за щастие вече не чета книгите на български). Той е футурист, учен... образ на необятния технологичен свят, в който живеем.   Открих, че всъщност споделям някои от неговите гледни точки. Обаче никога не съм харесвала модерното изкуство, не виждам изкуство в това. Въпреки че съм изцяло за новите технологии (ехо, все пак това и уча!), аз имам и малко консервативно виждане за нещата, например предпочитам класиците като Микеланджело и Да Винчи; ето това е изкуство за мен. Но да се върна на темата. Произход има доста положителни аспекти, но и същевременно е версия на същата фундаментална история. Никой не знае истината със сигурност, но е доста смело и впечатляващо да опиташ да си представиш своя.
  От друга страна, не беше толкова напрегната като останалите книги. Там имаше конспирация, заплахи и много щети, които трябва да бъда предотвратени. Тук... не чак толкова. Бях доста изненада да открия, че за първи път в такава книга основната тайна ще бъде разкрита пред света. Това се случва много рядко. Предполагам, че е по-лесно да го оставиш скрито както е било до сега. Особено след като автора се вижда принуден да създаде една нова реалност след като разкрие това и повярвайте ми, не е никак лесно да се направи подобно нещо. Но основната причина да не харесам тази книга е, защото ми липсваше действието и напрежението. Фактически това си беше просто теория, може и да е доказана от Едмънд(произнасях си го Едмонд, защото това име ми напомня за Едмон Дантес от Граф Монте Кристо и е френската вариация), но все пак ми липсваше намесата на Робърт Лангдън в случая. Да, трябваше да бяга, да намери разни следи, но го чувствах недостатъчно.
  Действието в Произход се развива в Испания. Обичам испанския и тепърва започвам да го уча. Много е интересен и от доста време искам да науча този език. А и напълно обожавам испанската музика (някои от най-любимите ми песни са испански като Despacito и много песни на Енрике Иглесиас, любимият ми изпълнител всъщност). Но моля, спестете ми частта със съвременната история, наистина не понасям 20-ти век - най-кървавия исторически период както и нещо между преди и сега (а аз страшно мразя некатегоричните неща, като междинните сезони пролет и есен). Бих ненавиждала да живея в това време, но за щастие съм си напълно дете на 21-век.
  Колебаех се между рейтинг от 4 и 3 звезди, но смятам, че 3.5 е най-точното. Истината е, че очаквах повече затова няма как да ѝ дам повече или по-малко от 3.5. Но за едно нещо съм съгласна: мразенето е лесно; да направиш религията да изглежда като „злодея“ е твърде лесно и просто. Това, което аз вярвам е, че науката и религията могат да съжителстват заедно вместо да опитват да се разрушат едни други. Поне могат да опитат, нали? Явно взаимното разрушение не помага, има стотици примери от историята и е крайно време да се поучим от тях. Защо да деградираш когато можеш да градираш?

неделя, 11 март 2018 г.

Нокът - Джули Кагава

  КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НОКЪТ

  Още едно негативно ревю, май съм прекарала тези месеци четейки все лоши книги. Май вкусът ми нещо ме подвежда. Дори не знам защо прочетох тази книга. Изгубих си времето с нея, но... защо? Сега виждам, че е нямало смисъл и добре, че не продължих със следващата, щеше да е като Прелестни създания миналата година - абсолютна загуба на време, че и отгоре.
  Корицата е подобна на оригиналната, заради която май се подведох да чета тази книга. Ама е странно заглавието Нокът, на английски е Talon и се възприема по-скоро като име и ми е страшно объркващо когато някой превежда име. Така де, би ли превел собственото си име на чуждия език? Това си е просто заглавието на тази организация, не го приемаш в буквален превод. Всъщност нямах идея, че тези книги ги има на български, дори не бях проверила по-рано.
  Това е втория път, в който чета за дракони. Първия беше в поредицата Атлантида на Джина Шоуолтър. Май не съм много по шейпшифтърите, предпочитам вампири.
  Книгата донякъде става. Мисля, че St. George и Talon си приличат много. Две организации на крайностите с много тесни връзки със своите подчинени. Това е като промиване на мозъците и толкова много от тях им вярват сляпо! Не мразя нищо друго като сляпата вяра и абсолютното подчинени, като стадо овце, които ако им кажеш да направят нещо и ще го направят без да се замислят. И това се случва на много места в реалния свят, за съжаление. Хората трябва да се научат да мислят, самостоятелно.
  Прекалено много гледни точки. Защо авторката просто не бе написала книгата в трето лице? Но не, трябва да прочетеш от гледната точка на всеки един основен герой. Това е дразнещо и безсмислено. Не съм особен почитател на първо лице, звучи твърде елементарно. Както е и твърде ограничаващо, а аз страшно мразя ограниченията.
  Ембър е толкова незряла героиня. Само като ѝ чуеш мислите... И тя разделя себе си на своята човешка половина и на дракона си, което понеже прочетох някои ревюта в Goodreads било като в 50 нюанса с Ана където пък я наричала своята вътрешна богиня. Явно ще да е много проста тая богиня та да се принизява на това да я бият и да казва „господарю“ на мъжа си. Ето на това му се вика деградация. Всички, които харесват това нещо не са наред, ама честно.
  Основата идея на тази поредица е за двама да ги наречем близнаци, Ембър и Данте, които са нещо необикновено. Драконите обикновено снасят само по едно яйце и затова нямат братя или сестри, но изненада, Ембър и Данте са. Те живеят в Талън - организация, която им помага да оцелеят в свят, където драконите са убивани от Св. Джордж (Джули Кагава не можа ли да измисли по-тъпо име?) - военни сили, създадени с цел унищожаването на всички дракони. #тесногръдие
  Предполага се, че Ембър и Данте трябва да се научат как да се сливат с хората и да се държат като тях през лятото си в Калифорния докато тренират да станат пълноправни членове на Талън и да започнат същинската си работа за тях. Е, Ембър не иска това, все пак е тинейджърка, тя иска да се забавлява с приятели, да сърфира и да прави всичко и нищо като обикновен тинейджър. Само че пропуска един дребен детайл - тя не е обикновен тинейджър и не може да си живее просто така необезпокоявана от никого.
  Тогава среща, как е на български? Няма значение, ще използвам английската дума. Та среща rogue dragon, който поставя под въпрос всичко, което знае, влюбва се в човешко момче, което очевидно е забранено и нетипично за дракон. Споменах ли, че драконите живеят стотици години? Така де, дори да не беше забранено, не е много яко ти да си съвсем млада докато приятелят ти остарява и накрая умира, а ти да продължаваш да си живееш още дълго. И за капак на тези две неща имаме и любовен триъгълник, просто чудесно.
  Ембър има толкова хленчещо, детинско и безотговорно поведение. Тя просто иска да се забавлява, иска свобода и ами т'ва е. Тя мрази Талън, защото ѝ налагат правила, не я оставят да се забавлява и искат да я обучат да бъде истински дракон. О, това е толкова ужасно. Защо просто не я оставят да си мисли за момчета и да си лети свободно? Ама сериозно, тая само мислеше „о, искам да летя по-скоро“. Сякаш ако не е 100% дракон през цялото време и ще умре без летене. Звучеше нелепо. Имах чувството, че чета за някоя десетгодишна. Четох ревюта на останалите книги, ами за пет или колкото са там книги Ембър не претърпява никакво развитие - все същия смотан хленчещ идиот, резюмирано.
  Тя направи сутрешните си тренировки да изглежда като цял век! Сякаш след това няма цял ден на разположение да прави каквото ѝ скимне, което и прави. Но накрая винаги ще намери за какво да се оплаче отново, спокойно. И ми идваше лично да я замеря с нещо когато не осъзнава очевидните неща. То всичко е толкова предвидимо, а тя е толкова тъпа! Гарет е войник от Сейнт Джордж, няма никакъв живот освен военния и меко казано не го бива в нищо друго, абсолютно не пасва на нищо никъде, но това за Ембър е абсолютно окей. *в такива моменти просто съм с иронична усмивка, защото думите са излишни* Нищо, че цял живот е обучавана какви са Сейнт Джоржд и факта, че Гарет е добър в ръкопашния бой и стрелбата, а тя дори не се сеща да го попита от къде се е научил доказва дори още повече колко глупава героиня е.
  А да не говорим за клишетата. Боже, тази книга е пълна с клишета - нелепа и жалка героиня, любовен триъгълник, да се качат в колата на непознати момчета, които казват, че искали да се „забавляват“ (колко тъп трябва да си да се вържеш на това?) и о, колко клиширано да се появят двамата спасители и да засият в очите на тъпите момичета.  А и начинът, по който човешката ѝ половина обожава Гарет, а драконът направо го ненавижда... звучи сякаш има раздвоение на личността.
  От героите Райли, the rogue dragon, беше най-логичният от всички. Само че дори не разбирах защо той с мисията, с която се е заел беше така сляпо заслепен от Ембър и направо бе готов да захвърли всичко заради нея. Беше просто „окей, ще направя всичко за Ембър“, не че тя го заслужаваше.
  Нямам идея какво е целила Джули Кагава ама това звучи като рецепта за „най-лошата книга“ и „как не се пише книга“. Начинът ѝ на писане също ми се стори ужасен. Освен не до там изградените герои, всичко звучеше толкова елементарно и простичко. Ето затова не винаги харесвам young adult, в някои книги е направено да звучи елементарно сякаш това съчетание е равно на детинско и идиотско. Поне на мен ми звучи така. Аз лично не бих препоръчала тази поредица, ако ще си губиш времето и по-добър начин може да измислиш от този.

четвъртък, 8 март 2018 г.

Брилянтите - Маркъс Сейки

   КНИГА ПЪРВА ОТ „БРИЛЯНТНИТЕ“

  Те са нещо повече, те са изключение, те са... брилянтните. Една спираща дъха поредица, която ще ви грабне от първата до последната страница.
„Наричат ги надарени, отклонения, абнорми или просто брилянтните. Един процент от човешката популация, чиито необикновени дарби са довели света до невероятен научен и технологичен прогрес. Те могат да узнаят най-дълбоко заровените тайни на човек само като го погледнат, умеят да се придвижват невидими в тълпата, както и да сринат световните финансови пазари с един-единствен добре премерен удар.“
  Корицата е просто феноменална! Още като я видях знаех, че трябва да прочета тази книга, знаех, че ще бъде нещо страхотно и бях напълно права. Книгата е невероятна.
   Поместих този пасаж от резюмето, защото е достатъчно кратко и ясно обяснено, за да опитвам да го преразкажа „със свои думи“ по абсолютно същия начин. Брилянтните или отклоненията, или абнорми както „нормалните“ хора се обръщат към тях, са специални. Те са по-добри от останалата част от човечеството, но са едва един процент от световната популация след 1980-та, годината, в която се появяват за първи път.
  Ник Купър е точно типът герои, които харесвам - badass, хубав и с любимия ми вид иронично чувство за хумор. Ник или както предпочита да го наричат Купър(малко не разбрах защо, но и в други книги ми се е случвало да се обръщат към героя с фамилното му име, просто предпочитание) е абнорм, който работи за тайна правителствена организация с неограничени ресурси, която се стреми да контролира и обезврежда опасни брилянти. Купър е топ агент от отдела с най-високо ниво, който дори не съществува в официалните документи. Те преследват абнорми престъпници, често терористи, които трябва да изправят пред закона. Заради дарбата си да разчита езика на тялото, Купър е по-добър от останалите, което го превръща в перфектния ловец - брилянтен, който преследва брилянтни. Това не е ли парадокс? Той желае по-добър свят за всички хора, независимо нормални или абнорми, където да живеят в мир помежду си. Това е причината да работи за агенцията, защото това е единственията начин, по който той вярва, че може да направи промяната към по-добро.
  Преследвайки изключително опасен абнормен терорист с години, вече е крайно време Ник да предприеме драстични мерки, особено когато неговата дъщеря ще бъде тествана. Очевидно той няма избор и преследването ще бъде ожесточено. С цел да хване този терорист със опасна дарба и гибелни амбиции довели страната до прага на гражданска война, Купър трябва да преобърне целия си свят и всичко, за което се е борил, за да го залови. Трябва да се превърне от хищника в жертвата.
  Всички живеят в неспокойствие и напрежение след появата на този нов вид. Но не само заради самата им същност, а защото са по-добри от тях и са заплаха. А нещо, което обикновените хора правят твърде добре е да се страхуват (както може да си припомним и от историята). Аз наистина, наистина мразя тесногръди хора, а има твърде много от тях. Но пък е лесно да се контролира мнозинство от страхливо стадо и перфектната среда за развитие на задкулистни кроежи.
  А Купър ще трябва да научи, че не всичко е такова каквото изглежда, особено когато е замесена правителствена организация в картинката. Прочела съм доста книги, за да знам, че обикновено имат някои доста, доста тъмни тайни, които са далеч от искрени.
  Мразя начинът, по който нормалните се отнасят с брилянтните, само защото са по-добри от тях. Особено с децата в академиите, това е ужасяващо. Показва как по-малко интелигентните обикновени хора, но с власт прилагат контрол върху тези с умения. Все пак така е било от зората на човечеството - тези с власт и бюджет винаги управляват масата.
  Книгата като цяло доста ми хареса. Напрегнато е, има много действие, вълнуваща е, забавна... Точно това е любимата ми формула. Хареса ми как Ник е запазил добри отношение с бившата си съпруга и как са изградени отношенията в тяхното семейство. Окей, видели са, че няма да проработи и са го приели, но не са се абстрахирали един от други. Друг интересен образ е Шанън, която е цяло ново предизвикателство за Купър, който не е свикнал някой да му бъде така равен като нея.
  Бих казала, че тази книга наистина си заслужава отвсягъде. Идеята е иновативан и страшно заинтригуваща. Едновременно трилър, но и фантастика. Преплитане на много нюанси, а светът, който авторът Маркъс Сейки е създал е просто... брилянтен. Издателство Ибис са направили едно великолепно решение с издаването на тази книга под логото им Съвременен трилъри, хм, сега като погледнах, чела съм всяка една с това лого и я обожавам! Така че няма какво да му мислите, трябва да прочетете тази книга, гарантирам, че ще ви плени от самото начало. А аз нямам търпение за следващите книги!

  Много благодаря за възможността на издателство Ибис!

неделя, 4 март 2018 г.

Winter Wonderland Book Tag


Отдавна не съм правила таг, а сега станах по-редовна (особено като ревютата от януари и февруари ги публикувах февруари...) и реших, че е време да поразнообразя блога си и да го върна към живот. Вярно, зимата малко е към края си, но в последната седмица беше така сякаш е в кулминацията си и този таг си идва твърде на мястото бих казала. Между другото, тагът е Winter Wonderland, не wonder. Имаше някои неточности в другия вариант, това е оригиналният таг, а аз обичам да се придържам към оригинала. Ако ще решавам да си правя промени, ще го направя на свой собствен таг, добре е да се уважава чуждия труд и да не се изменя.

1. Книга, която е толкова жизнерадостна и сладка, че ти стопля сърцето.

Тази книга е толкова сладка! Влюбих се в нея и страшно много я харесвам. Определено ми стопля сърцето. 


2. Любима книга с бяла корица.

Щях да посоча Алена кралица с българската корица, но... оригиналната е твърде хубава, съжалявам. Другите две всъщност пак са си оригиналните, но надписите са на български. Вече така свикнах с всичко на английски, че почти ми е неестествено да ги гледам на български.


3. Седиш в приятен, уютен, удобен диван с часа горещ шоколад. А коя чудовищно голяма книга четеш?

Отдавна не съм чела добра големичка книга, просто ще отнеме твърде много време, а и без това четенето ми е ограничено, предпочитам да са по-среден размер. До около 500 страници е окей, но повече... Трябва да е ваканция, за да си позволя такава, но и тогава не е много сигурно, защото предпочитам повече книги да прочета пред една-единствена.

4. Започнало е да вали сняг и си решил/а да се биеш със снежни топки! Срещу кой литературен герой бих искал/а да се биеш?

Не съм сигурна дали съм се била със снежни топки. И срещу кого бих избрала? Нямам абсолютно никаква идея. 

Така изглежда тук в момента.
Абърдийн, Великобритания
5. За жалост, огънят започва да угасва. Последните глави от коя книга би използвала, за да го разпалиш, за да ти е топло?

Да изгоря книга?! Мисля, че не бих прежалила Джейн Еър, Шърли (двете от Шарлот Бронте) и Тайни (Нермин Безмен). Едни от най-тъпите книги, които съм чела и едва изтърпях. Никога не бих ги препоръчала на никого. Всяка е по-нелепа от предходната с глупави героини. Особено Хюма, тая глупачка лично бих убила, за да има един идиот по-малко на тая планета.

6. Коя книга обичаш толкова много та би подарила на някого, за да го запалиш по четенето?

Е, трудно ще е да накарам човек, който чете нещо коренно различно от мен да хареса книга по мой вкус. Не бих натрапила нищо на никого, защото съдя по себе си и на мен ако ми натрапят нещо ще се получи обратния ефект, защото ми е в кръвта да правя обратното когато нещо ми е по собствено желание. По-скоро бих препоръчала нещо, което знам, че другият човек може да хареса. Защо да му препоръчвам криминале например ако чете съвременна романтика, например? Ако някой ми препоръча хорър, ама горещо ми го препоръчва, пак няма да го прочета, защото не харесвам този жанр и просто няма да се получи. По-добре попитай човека какъв жанр предпочита, какво харесва и помисли коя книга можеш да му препоръчаш, не да му натрапиш своето, това не е окей.

  Отдавна не съм от редовните блогъри и не съм много наясно кой какво прави, затова няма да тагвам никого, но всеки, който желае може да се чувства свободен да го направи!