понеделник, 29 февруари 2016 г.

February Wrap Up


Любимият ми месец вече приключи и дойде Март. Не бих казала, че особено много обичам този месец. Навярно съм била единственото дете, което не харесва Баба Марта. Просто... този празник не ми харесва, 1 март ме дразни заради глупавата размяна на мартеници, винаги съм ненавиждала това. А после идва и пролетта - наред с есента, аз изобщо не харесвам този сезон. Всичко е едно толкова цветно, времето е неясно - ту топло, ту студено, вали... Навярно съм единствената, която мрази тези две неща, но уви, това е факт. За мое огромно учудване, този месец съм прочела цели 11 книги, мислех че са по-малко.

1. Дневниците на героя

РЕВЮ

2. Гръцките богове на Пърси Джаксън

РЕВЮ

3. Гръцките герои на Пърси Джаксън

РЕВЮ

4. Червената пиявица

От месеци чакане да прочета втората книга от Младият Шерлок Холмс най-сетне успях да го направя и ми хареса точно толкова, колкото и първата.
РЕВЮ

5.  Изчезнали завинаги

Отново втора книга, която този път ми се стори по-приятна от първата на Последните оцелели, защото вече не ми беше за първи път да чета научна фантастика. Но и смятам, че някак беше по-интересна, от колкото Животът, какъвто го познавахме.
РЕВЮ

6. Град от пепел

За трети пореден път - пак е втора книга от поредица. Град от пепел по-скоро повиши още повече любопитството ми и нямах търпение да прочета следващата. Интересна е, но просто има твърде много въпросителни на този етап.
РЕВЮ

7. Град от стъкло

Любимата ми до момента от Реликвите на смъртните. Не само получих нужните отговори, но и се получи една развръзка, която сякаш разполовява поредица и би могла да приключи до тук като трилогия. Именно заради това съм любопитна да разбера какво ще стане в останалите три книги, тъй като тази ми се стори така завършваща.
РЕВЮ

8. Шестото клеймо

След една седмица и отгоре прекъсване на четене, но и на каквото да било поради наличието на огромен мързел, внезапно реших да прочета поредицата за Робърт Лангдън, която имам сравнително от скоро(само месец и половина).
РЕВЮ

9. Шифърът на Леонардо

Точно толкова добра, колкото я описват. Останах впечатлена от нея и наистина много ми хареса.  РЕВЮ

10. Изгубеният символ

РЕВЮ

11. Ад

Несъмнено най-добрата до момента на Дан Браун. Тази книга е страшно увлекателна и ужасно много ми хареса. Абсолютно добър трилър. РЕВЮ

неделя, 28 февруари 2016 г.

The Harry Potter Spells Book Tag

Нарочно оставих тага за по-нататък, а не когато бях тагната понеже не бях прочела все още нищо, а имах два тага почти един след друг и не исках да натрупвам само тагове. Прочетох четири книги и смятам, че като за края на месеца няма лошо да направя сега този таг. Държа да отбележа, че аз изобщо не харесвам Хари Потър, но въпросите ми се сториха интересни и само заради това се съгласих Юли да ме тагне.


1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш

Определено не е една. Очаквам да излязат няколко книги, които искам през периода април-юни и нямам търпение вече да излязат. Една от тях е The Crown - финалът на Изборът и Queen of Shadows четвъртата книга от Стъкленият трон.

2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица.

Ами сещам се за Тъмна любов, защото след като я прочетох бях убедена, че трябва да прочета и останалите.

3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени от детството ти.

Когато бях малка не четях много, карах мама да ми чете. Общо взето имах книжки с приказки и любимата ми беше Коледа в гората, която помня и до днес.

4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете.

Ад от Дан Браун - РЕВЮ

5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чел.

Две са и наистина тотално съжалявам, че заради тях си изгубих цяла седмица от лятната ваканция - Джейн Еър и Шърли. Пълна загуба на време, изобщо не ми харесаха.

6. Ридикулус - книга, която поражда смях.

Наистина в тези на Рик Риърдън има доста смях, но несъмнено и всичките за Нина Уайлд и Еди Чейс. Смяла съм се така само на книгите за тях, защото Еди е просто... уникален, с една дума.

7. Круцио - книга, болезнена за четене.

 Беше ми трудно да прочета първата книга от Последните оцелели - Животът, какъвто го познавахме. Доста тежка, а преди това не бях чела научна фантастика и това апокалиптично събитие силно ми въздейства.

Тагвам: Павлина и Ева.

петък, 26 февруари 2016 г.

Ад - Дан Браун

 КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

Рейтинг:

  Тази книга сякаш удвои интереса ми към самата поредица. Заглавието на книгата е сходно с това на първата част на Божествена комедия от Данте Алигиери. А това не е случайно, защото Ад на Дан Браун е изцяло се върти около Дантевия Ад. Успях да го видя в друга светлина и наистина се заинтригувах от него, може би сега ще прочета книгата след като не го направих когато трябваше (произведението е включено в литературата за 10. клас). На много места има цитирани пасажи и всякакви други неща обвързани с нея, така че може да вдъхнови всеки да я прочете, ако вече не го е направил.
  Чак сега осъзнах, че на корицата изобразения човек е Данте. Изобщо не си бях дала сметка кой може да е преди да прочета книгата. Колкото и странно да звучи, бях го взела за някакъв кардинал заради червената дреха и шапката.
Четвъртата книга е не само по-различна по тематика, но и стилът ѝ се различава от предходните, което също е един плюс. Започва по един крайно необичаен начин когато главния герой, чието име носи и поредицата, Робърт Лангдън, се събужда без спомен за изминалите няколко дни. Това го кара да започне съвсем отначало с това, което е правил докато достига постепенно до същите изводи и открития като преди. Самия начин на протичане на събитията е толкова по-необичаен. Харесвам точно тази способност на трилърите, които в началото ти създават едно предположение, а постепенно става съвсем различно докато достигаш до истината.
  Благодарение на книгата, проявих по-голям интерес от преди към Италия. Запозната съм с доста исторически сведения за много неща, но винаги обичам да научавам още. А това ме мотивира още повече да науча италиански, защото само да мога да го чета няма да е достатъчно.
  Ад е написана в духа на автора и поднася изцяло ново приключение на харвардския професор по религия и история на изкуствата. Дори не мога да повярвам, че за пръв път проявих интерес и към биологията, един от най-омразните ми предмети наред с физиката и химията. Размера ѝ в електронен вариант ме заблуди за бързото прочитане на книгата, защото все пак това са си 500 страници, а когато си на училище няма как да ги прочетеш за един ден. Наистина много харесах книгата и останах изключително доволна от прочитането ѝ. И определено е най-завладяващия и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун като цяло.

сряда, 24 февруари 2016 г.

Изгубеният символ - Дан Браун

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

Рейтинг:

  Тази книга ми беше малко по-странна от предходните, защото тематиката ѝ ми бе по-далечна. Не точно далечна, но... масоните са ми твърде непонятни и колкото и да е консервативно от моя страна, не мога да ги възприема. Просто не разбирам що за... група са.
  Не бях коментирала предните две корици, но на тях всичко си бе очевидно и бе точно на място. Не че на тази не е, напротив, много ми е интересно как е направен този восъчен печат и отзад състарения лист, папирус до колкото съм запозната исторически.
  Този път действието се развива в Америка, може да се каже, че героят Робърт Лангдън е на „своя територия“. През цялото време бях останала с впечатлението, че той е от Ню Йорк, но всъщност е от Бостън, а мястото на действие в Изгубеният символ е Вашингтон. Интересно е, че не съм запозната особено много със столицата на една от най-големите държави в света. Все пак Ню Йорк успява да вземе цялата слава за себе си. Но едно нещо ми беше познато - института Смитсониън. Обичам историческите музеи, вълнуващо е да видиш нещо от преди толкова много време и ако не друго, то бих искала да посетя този музей във Вашингтон. Той разполага с огромна колекция  и е един от най-богатите на експонати музеи в света.
  Както винаги, авторът успява да пробуди у читателя много въпроси и го кара да се замисли над написаното в книгата и дали не е вярно. Само че няма от къде да е сигурен в това, което е най-голямата дилема, всъщност. Аз обичам мистериите, те успяват да накарат мозъка ми да работи повече от обичайното и да търси отговорите в самия себе си. Много ми е интересно как изведнъж героят бива осенен сетил се за скрития смисъл на някоя загадка. Една от причините да не може да се сети всеки за символиката е липсата на конкретните знания. Той е професор по изкуство и теология, логично е да знае тези неща, но не и четящия.
  Тази книга освен, че ми бе най-странната е и най-дългата. Отне ми повече време да я прочета, плюс че го правя само в свободното си време, а покрай училище имам и достатъчно много други неща. Книгата е интересна като за трилър, но не бих казала, че ми е любимата.
  Исках да споделя и нещо, което прочетох в анотацията за книгата. То важи не само за нея, но и за предходните, а и за всички трилъри, в които в основата е залегната някоя историческа загадка.
„И оставящ читателя със същия въпрос в края на книгата:
АМИ АКО Е ВЯРНО?!“

неделя, 21 февруари 2016 г.

Шифърът на Леонардо - Дан Браун

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

Рейтинг:

  Бях чувала заглавието на тази книга преди, но за първи път се заинтригувах да разбера за какво става въпрос наскоро когато даваха филма. Не го гледах, защото беше със субтитри, а на мен ми доскучава от филмите без дублаж, защото трябва да чета, а аз предпочитам да слушам в повечето случаи и не съм толкова съсредоточена, за да вникна в това, което говорят на английски.
  Признавам си, че имах други очаквания когато прочетох в резюмето за тайни шифри загатнати в произведенията на Леонардо да Винчи. Очаквах някаква мистерия, която ще ги отведе към някъде благодарение на скритото послание в картините на този ренесансов гений. Може би моите представи бяха твърде повърхности за една най-обикновена загадка, която може да се срещне във всяко криминале. Не, в Шифърът на Леонардо далеч не е така. Тук е развито нещо много по-голямо и мащабно от една проста гатанка.
  Ще използвам ревюто си, за да ви задам един въпрос. Всеки е виждал прословутата картина на да Винчи „Тайната вечеря“, но кой се е вглеждал в нея? Може би илюзия, а може би не, но фигурата от дясната страна на Исус(негово дясно, не наше) е много озадачаваща. Защо? Замислете се кои са изобразени там, а после вижте снимката на картината. Това трябва да е апостол Йоан, само че геният Леонардо е обичал загадките и скритите послания, като най-голямата му загадка - „Мона Лиза“.
  В началото на книгата дори не предполагах колко дълбоко е основана тази книга. Дан Браун е навлязъл в доста дълбоки води и в своя трилър доста смело е допуснал един факт от човешката същност на Исус Христос. На самата корица също има загатнато нещо, един орден, но това е част от цялата тайна. Ще се въздържа от подробности, защото сам да навлизаш малко по малко в разплитането на нишките на един трилър е много по-вълнуващо, от колкото предварително да знаеш отговора.
  В Шестото клеюмо бях останала с впечатлението, че Робърт Лангдън ходи с Витория Ветре и че тя ще остане постоянен персонаж, но явно професорът не е от типа, който се застоява много с жените. Несъмнено е и по-интересно да има нови персонажи със своята история, които да допринесат за развитието на цялото действие.
  Като цяло Шифърът на Леонардо е написана в стила на автора и е абсолютен бестселър, който е заслужил всичката си популярност. Това не е обикновен трилър, защото те кара да започнеш да гледаш по друг начин и след като го прочетеш, вече нищо няма да е същото.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Шестото клеймо - Дан Браун

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

Рейтинг:

  Бях прекъснала за известно време с четенето(всъщност и всичко останало, пак бях в едно ужасно летаргично състояние) и най-сетне реших, че трябва да прочета нещо и реших това да е Шестото клеймо. Останах озадачена защо книгата е преведена така щом оригиналното заглавие гласи Ангели и демони, дори филма е преведен така, но не и книгата. Не съм сигурна кое от двете повече ми харесва, но ако трябва да съм честна, по-загадъчно звучи българското, защото те подтиква да прочетеш, а в ангелите и демоните няма нищо неясно. Разбрах за тази книга когато потърсих Шифърът на Леонардо понеже ми стана интересно за какво става въпрос и тогава установих от Goodreads, че това е поредица. Бях забравила какво е да четеш хубав трилър. Това всъщност не е първата книга от серията „Кралете на трилъра“ на издателство Бард, която чета.
  В тази първа книга става дума за илюминатите, а честно казано аз нищо не знаех за тях. Единствено бях виждала разни неща из интернет и клипчета в Youtube, които нямам желание да гледам, защото са пълни глупости, далеч от оригиналната, същинската идея. Истинските илюминати са създадени през Средновековието и те са представлявали просто група учени, които са се събирали тайно, за да обсъждат на спокойствие всички забранени от Църквата теми. С течение на времето това се е променило и са приели други хора сред обкръжението си. В същото време са били гонени и преследвани от Църквата. Това е било една древна вражда на науката и религията. Честно казано да вникна толкова дълбоко в смисъла на едно нещо ми харесва повече, от колкото да се доверя сляпо на бръщолевенето на хората.
  По някаква странна ирония, главният герой е професор, който вече на четиридесет и вече за четвърти път ми се случва да чета за герой, който е на средна възраст. Но не мога да отрека, че Робърт Лангдън е много добър в специалността си - преподавател по изкуствата и религията. Той далеч не предполага в какво ще бъде въвлечен докато не получава едно странно обаждане. Не знаех какво да очаквам от книгата, нито имах представа какво са илюминатите, нито от какъв мащаб е всичко това. Но останах впечатлена от съвършената симетричност на всички обекти, двойствеността на нещата според илюминатските представи и съвършеното изписване на няколко надписа и че действително могат да се разчетат по два начина.
  Признава си, че по едно време аз самата бях шокирана от жестокостта на убийствата в книгата. Дори жигосването в един момент ми се стори най-лекото от всичко. Щом аз съм се ужасила, а принципно аз си падам по извратените неща, явно наистина убийствата са биле крайни. Но въпреки всичко интересът ми не спря да се повишава и знаех, че трябва да прочета тази книга. Наистина е интересна и за пореден път оставах крайно впечатлена от мистерията, напрежението и постоянното вълнение, в които може да те държи един хубав трилър. А Шестоко клеймо определено е много добър трилър.

петък, 12 февруари 2016 г.

The Birthday Book Tag

Както се предполага по заглавието днес е... моят рожден ден! Исках някаква специална публикация и ето че намерих таг за рожден ден. Родена съм почти на Св. Валентин, а Февруари е любимият ми месец.



1. Преброй по рафта си с книги деня си на раждане след това извади месеца си на раждане. Коя е книга, на която спря?

В моя случай, днес е 12 Февруари, при което се получава десет и книгата, която се пада е И заживели щастливо. Имам няколко рафта, но се спрях на първия ми където са ми единствено нови книги. Доволна съм от това, което ми се падна, защото наистина много ми хареса докато я четях и ми навя носталгия по останалите книги от поредицата Изборът.



2. Ако можеш да прекараш рождения си ден, с който и да било измислен герой кой би бил и защо?

Това е труден въпрос, много. Последно четох Град от пепел и Град от стъкло, така че съм абсолютно на вълна Реликвите на смъртните и много бих искала да срещна Джейс. Със сигурност ще бъде забавно да се срещна точно с него и ще си прекарам най-страхотния рожден ден!


3. Намери книга, която се развива през сезона, в който си роден/а.

Сега е Зима и аз не съм чела почти никакви книги, чието действие да е през този сезон. Всъщност се сещам за една, но нея не съм я чела и май не искам - Сняг вали. Явно ще се повторя, защото само третата книга от Пърси Джаксън и боговете на Олимп се развива през зимата - Проклятието на титана.



4. Намери книга, която е с цвета на твоя рожден камък.

Независимо дали ще е според зодията или месеца на раждане, моят камък е Аметист. Обикновено е лилав и аз ще си избера Завещанието, защото корицата е много красива.


5. Има ли поредица със същия брой книги като твоята възраст? Ако има коя е тя?

Ако беше по-малко число, но това... Нямам идея за толкова голяма поредица, за повече от 14 книги в поредица не се сещам.

6. Посочи книга, която е разположена във време, свят или страна където би предпочела да си се родил/а.

 Обичам Великобритания, това ми е любимата страна, а любимият ми период е XVI - XVIII век. Повечето исторически романи са любовни, но се сещам за идеалния пример. Адски устройства се развива през XIX век, но това не е кой знае колко фрапиращо, по-важното е, че е в Лондон, а и нямам нищо против Викторианската епоха.



Умишлено няма да тагна никого. Не е задължително да имате рожден ден, за да го направите, но така реших. Все пак, който желае може свободно да го направи.


сряда, 10 февруари 2016 г.

Град от стъкло - Касандра Клеър

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  Град от стъкло е най-динамичната и вълнуваща до момента и държи вниманието от началото до самия край.
  Дори да искаш, просто няма как да я оставиш докато не я завършиш. Не бях сигурна дали ще успея да я прочета до края на деня, но за своя изненада не само, че успях, но дори приключих по-рано от колкото предходните дни. Но и да не бях, знаех че не мога да оставя тази книга докато не я прочета, нямаше как.
  Направи ми впечатление, че на първата книга на корицата беше Джейс, на втората - Клеъри, а на тази би трябвало да е Алек. Колкото и да се двоумях между него и Саймън, но този тук има руни по ръцете си, а и на оригиналната английска корица има дори оръжия, което е достатъчно красноречиво. Има логика да е Алек, защото тук ролята му е доста по-голяма.
  В началото, особено в първата книга Алек бе един доста плах и затворен. Той се обаждаше рядко, а и беше доста против Клеъри, което предизвиква смесени чувства у читателя. Има си причина за държанието му, но в Град от стъкло той е много по-широко скроен, от колкото в първите две книги. А и за пръв път да ми хареса хомосексуална двойка, колкото да е против всичките ми предпочитания.
  Най-съществената промяна тук е местоположението - Идрис, по-точно столицата, Аликанте. Това измислено от авторката място е съвършено само по себе си - без технологии, чиста природа и прекрасно синьо небе. Е, има и магия, благодарение, на която са възможни защитите около града. Мястото само по себе си те кара да мечтае за съвършеното природно кътче, където можеш да си откриеш истински тишина и спокойствие.
  Главната причина да отидат в Идрис първоначално бе да открият лека за Джослин, майката на Клеъри. Но както винаги, неприятностите сами ги намират. Още от самото начало нищо нещата протекоха бурно и не без жертви.
  Едни от новите образи, които най-силно се откроиха бяха Себастиян Верлак и Ейлийн Пенхалоу. Нито един от двама им не ми допадна и си имаше причина за това. Себастиян наистина не е такъв, какъвто изглежда и на мен не ми вдъхна доверие още когато най-напред се появи. От него лъха една несигурност, мнителност, които те карат да се усъмниш. Ейлийн просто не ми направи добро впечатление и знаех, че има нещо у нея, което не ми допада.
Магнус Бейн ме заинтригува като герой още в Адски устройства и той е един изключително интригуващ, разнообразен и впечатляващ протагонист. Изпълнен е със своя екстравагантен вкус за мода, неподправено чувство за хумор и типична аура на магьосник. Забавен е, а и е достатъчно харизматичен, за да ти допадне още от самото начало.
  Най-дългоочакваният ми момент от трите книги насам беше едва във втората половина на книгата, по-скоро трета трета от цялата книга. Тук наистина настъпва дългоочакваната развръзка и отговорът на всички въпроси. Касандра Клеър е можела да приключи до тук, като една трилогия, защото краят навяваше точно за това, но навярно нямаше да е завършено, а и има още какво да се случи преди наистина поредицата да бъде завършена.
  Наистина много харесвам Реликвите на смъртните и тази книга е като кулминацията до момента и издига интереса до съвсем друго ниво, което не подозираш, че е възможно. До момента Град от стъкло е любимата ми от поредицата поради ред причини. Харесвам развитието, което се постига тук, развръзката, действието... Всичко ме кара да я харесвам от началото до края, защото веднъж като я прочетеш и няма как да не я обикнеш.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

вторник, 9 февруари 2016 г.

Град от пепел - Касандра Клеър

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  От доста време исках продължа с поредицата Реликвите на смъртните и най-сетне успях да го направя. Най-важния елемент в тази книга е търпението, защото разкритията са чак в следващата.
  Много харесвам тази корица. Момичето, което изобразява Клеъри, фона отдолу - всичко е комбинирано много добре. Много се възхищавам на тази корица, защото наистина я харесвам. А новата е още по-хубава. Сякаш всяка следващо ново издание става по-хубаво от предишното(не знам коя повече ми харесва от новите - Град от кости или Град от пепел!).
  В тази книга се появяват нови герои като семейство Лайтууд, родителите на Алек и Изабел, и Инквизиторката. Но освен новите образи няма никаква рязка промяна, всичко продължава от първата книга ала съвсем плавно и постепенно. Точно това е, което ми харесва у Касандра Клеър - тя не пришпорва действието и умее доста добре да държи под напрежение. От самото начало инквизитор Имоджин Херондейл не ми направи добро впечатление, защото беше твърде арогантна и изпълнена с омраза. Тя използваше Закона и властта си не, за да бъде безпристрастен съдия, а като инструмент за отмъщение, в което бяха въвлечени всички останали.
  Друго, което се забелязва е повечето гледни точки. За разлика от Град от кости, където почти всичко е погледнато през полезрението на Клеъри, тук се включват различни ъгли по-често, от които на Джейс, но и на Саймън, Изабел и Алек.
  Джейс ужасно много ми напомня на Уил Херондейл по характер. Затова се радвам да видя повече негови гледни точки, защото той е сложна и смесена личност, която не може да се разбере от пръв поглед. Външно е винаги е недостъпен, самоуверен, безстрашен и винаги с иронично чувство за хумор. Това е обвивката, която той иска всички да виждат, за да прикрие колко уязвим и объркан е отвътре. Точно както и Уил, той ме привлече със своите мистериозност и сила.
  Джейс е пълна противоположност на Саймън. Докато той е смел и уверен, Саймън е напълно обикновен. Той олицетворява сигурността и спокойствието и именно заради това Клеъри се раздвоява между него и Джейс, защото ѝ харесва да се върне към своята нормална страна далеч от същността ѝ на ловец на сенки. Не бих казала, че не харесвам Саймън, просто не искам той да е с Клеъри, защото не мисля, че те са „създадени един за друг“.
  Отношенията между Клеъри и Джейс са... сложни. Тази дума най-добре обобщава цялата ситуация. Братско-сестринските връзки са трудни и за двамата им и това прави всичко още по-объркано. При все това те се обичат и тяхната любов е като забранения плод, който знаеш, че не трябва да вкусваш, но въпреки това го правиш. Като щипка сол, техните непрестанни спорове помежду им допълват и без това усложненото си положение.
  Като изключим техните отношения и емоционалната част, в книгата има доста важни моменти, един от които срещата с кралицата на феите. Виждаме също вампирът Рафаело за кратко, но той играе значителна роля. Има няколко важни сюжетни момента в средата и края на книгата, които се открояват. Няма как да бъдат пренебрегнат Валантайн, който е основния антагонист в поредицата и неговите заплетени отдавна кроежи.
  Харесвам Град от пепел, въпреки грешното си разбиране за нещо, което се случва чак в Град от стъкло и нетърпението да разбера повече за това кои или по-скоро какви са Клеъри и Джейс. Както и при първата, тук също вниманието ми бе запленено от началото до края и се влюбих още повече в тази невероятна поредица!
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Book Cake Tag

Възнамерявах да направя този таг на рождения си ден след няколко дни, но излезе, че не съм първа и размислих. Открих друг, по-подходящ. Затова реших, че днес ще направя този таг преди следващите си две ревюта. Благодаря на Юли, че ме е тагнала.


Брашно
Книга, която започва малко бавно, но после те грабва?


Мисля, че тук идеален пример е Реликвите на смъртните или Адски устройства. Помня колко време ѝ отне на Юли да ме убеди да ги прочета. Както и Стъкленият трон, и не съжалявам, че ме убеди, по-скоро че не е успяла по-рано.

Масло
Книга, чието резюме е много завладяващо?

 Умишлено промених маргарин на масло, защото така ми звучи по-добре. Аз винаги четата резюметата на книгите, просто навик. И мога да твърдя, че на почти всяка, която съм прочела ми е звучало заинтригуващо, за да я прочета.

Яйца
Книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра?


Тъмна любов. Колкото и странно да звучи, в началото си мислех, че книгата е кофти и ако една приятелка не ми я беше подарила надали щях да прочета и нея, и останалите книги от Братството на черния кинжал.

  Захар
Сладникава книга?

 Не искам да се повтарям с Юли, затова ще посоча Тайните дневници на Миранда Чийвър. Всъщност и втората от Бевълстоук, Какво се случи в Лондон. И двете са страшно сладки и ги обожавам.



Глазура
Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш (забавни моменти, екшън моменти и др.)?

О, без съмнение всички от книгите с Нина Уайлд и Еди Чейс. Не се сещам за по-забавни, изпълнени с екшън и какво ли не книги. Нина и Еди са... неповторими, ама наистина.


 Пръчици
Поредица, към която се обръщаш за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това?

 Обикновено не препрочитам книги и няма такава поредица, към която да се „обръщам“. Но не мога да отрека, че съм поглеждала някои сцени от книгите на Братството на черния кинжал поне по няколко пъти, защото ми харесват.


Черешката на тортата
Любимата ти книга от тази година до този момент?

Много труден въпрос. Но понеже последно четох Град от пепел и Град от кости - Реликвите на смъртните. Обожавам тази поредица!

Тагвам: Илияна и Павлина.

неделя, 7 февруари 2016 г.

Изчезнали завинаги - Сюзан Бет Пфефър

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ“

Рейтинг:

  Въпреки че книгата не е от най-леките четива, тя ме държеше вниманието ми от началото до края. Знаех как ми въздейства първата книга, но веднъж прочела я трябваше да разбера какво ще се случи със Земята и хората.
  Много харесвам тази корица. Още когато я видях в страницата във фейсбук на Ибис направо се влюбих в нея. Строшеният наполовина мост, луната, небостъргачите на заден план... всичко изглежда просто страхотно! Спомних си, че на първата книга имаше момиче, което явно е олицетворявало героинята, а тук е момче, защото главния герой е момче. Харесвам замисъла, наистина е добър.
  В началото сбърках Алекс с онзи състезател по фигурно пързаляне в Животът, какъвто го познавахме, по който беше запалена Миранда. Тази книга ни показва какво се случва след сблъсъка на Луната с метеора в един голям град, за разлика от провинциалното градче на Миранда. Реално погледнато, Ню Йорк е важен икономически и световен център, би трябвало да може да се справи с всичко. Само че има разлика между трябва и може. Навярно положението не е чак толкова фатална като едно затънтено в страната място, но по крайбрежието като има наводнения и цунами едва ли е по-добрия вариант. Отново за разлика, Алекс е по-голям и е почти на осемнадесет и на него му се налага да се грижи за по-малките си сестри Бриана и Джули. Джули е малко разглезена, но с времето започваш да гледаш по друг начин на нея. Бриана отсъстваше в една част от книгата и на мен образът й ми напомняше за силно вярващата приятелка на Миранда. Според мен, тази книга не е просто една авторова измислица, научна фантастика. Тя показва какво би станало ако се случи нещо и вече нищо не е както трябва. Нищо не е сигурно в бъдещето и трябва да се замислим когато се глезим за някои напълно ненужни неща.
  Харесах образът на Алекс, защото той е търпелив и колкото да му е трудно, той не се оплаква и не казва какво чувства на сестрите си, за да не ги тревожи. Това показва за сила на духа и неговата братска обич, поради която е готов да жертва себе си заради момичетата след като родителите им ги няма. Имаше доста прилики с предходната книга, но в такива времена съдбите на хората са доста сходни. Харесах книгата и съм още по-заинтригувана да разбера какво ще се случи и дали все пак нещата ще се подобрят или всичко просто ще изчезне един ден.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

петък, 5 февруари 2016 г.

Червената пиявица - Андрю Лейн

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МЛАДИЯ ШЕРЛОК ХОЛМС“

Рейтинг:

  Издържана в стила на автора и развиваща легендата, позната като Шерлок Холмс.
  Чаках тази книга да излезе от доста време и най-сетне успях да я прочета. Останах изненадано когато разбрах, че действието в по-голяма степен не се развиваше в Англия, а в Америка. Също ме впечатли умелото автентично описание на заобикалящия свят, включително на кораба, с който пътуваха.
  Първоначално когато видях корицата си мислех за някакъв остров и предположих, че Шерлок ще се озове на тропическо място, но не беше съвсем така, освен ако Америка не влиза в тази категория. Но ми харесва синкавия цвят и факта, че самия фон е предимно бял, защото се радвам да имам повече бели книги, красиви са и изпъкват сред останалите.
  Още когато прочетох Облакът на смъртта си мислех, че и Червената пиявица ще има нещо общо - мистериозни убийства с неясна цел. Беше твърде смело да предположа, че може да са толкова близки по сюжет и не мисля да повтарям грешката си очаквайки едно нещо да се повтори два пъти в една поредица. Действието продължава непосредствено след първата книга и Шерлок все още е в лятна ваканция прекарвайки я в дома на леля си и чичо си. За разлика, обаче, когато пристигна и се озова на ново място сред напълно непознати, сега има приятели и прекарва времето си със своя учител Еймиъс Кроу. Той е точно примерът за подражание на гениалния детектив. Също мислех, че злият барон отново ще се появи, останах с впечатлението, че е жив, но е по-добре, че го няма и се бе появил друг. Не съм от най-големите почитатели на американската история, дори да съм родена на същата дата като един от президентите, но успях да науча доста повече неща за Гражданската война, от колкото знаех преди това. Тази пиявица е общата точка в криминалето, но не може да се твърди, че всичко се върти около нея, както при пчелите-убийци.
  Останах с много добро впечатление от развитието на главния герой и сякаш той започна да се доближава до прототипа си на възрастен. Андрю Лейн наистина описва много увлекателно без да избяга от основните черти на Шерлок Холмс развивайки тяхното придобиване съвсем постепенно. Точно това ми хареса най-много още при прочитането на първата книга и искам да прочета останалите.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

сряда, 3 февруари 2016 г.

Гръцките герои на Пърси Джаксън - Рик Риърдън

 Рейтинг:

  Не останах никак доволна от тази книга, защото начинът, по който са написани всички митове за добре познатите гръцки герои е абсолютно неприемлив. Използвани са купища съвременни термини, които са крайно несъвместими с този исторически период. Надали в Античността е имало магистрали, компютри и прочие, това е нелепо!
  Дори корицата не ми е от любимите. Много е... червена, а това не ми е от любимите цветове. Въпреки, че има главата на Медуза, което е яко, не ми харесва чак толкова.
  Самата книга е крайно хиперболизирана. Всичко е описано по съвременен, неавтентичен начин и това ме отблъсна да чета, затова след като прочетох около половината книга и след това започнах да карам отгоре-отгоре, защото знам митовете и не исках да чета тези нови варианти, които не ми допадат. Останах неприятно изненадана, че няма разказ за Ахил, най-великият гръцки герой. От друга страна, по-добре, че няма, защото щеше да звучи смехотворно, а аз наистина много харесвам Ахил и мисля да прочета цялата книга Илиада през лятото.
  Гръцките богове на Пърси Джаксън беше по-хубава и по-интересна, защото се осмиват боговете и беше някак по-забавно, а тук имах чувството, че се пародират историите на известните гръцки герои. Точно заради това останах разочарована от книгата. Оказа се не това, което очаквах.

вторник, 2 февруари 2016 г.

Гръцките богове на Пърси Джаксън - Рик Риърдън

Рейтинг:

  Тази допълнителна книга за гръцките богове представя някои познати, но и някои не чак толкова митове по един по-комичен и интересен начин видени през погледа на Пърси Джаксън.
  Обожавам корицата! Тя ми е най-любимата от всички, защото е синя и просто изглежда толкова яко... Определено би била като бижу към колекцията на един книжен плъх.
  Гръцките богове на Пърси Джаксън съдържа разкази за всички дванадесет олимпийци плюс един-двама допълнително, защото също са важни. Въпреки всичко на мен любими си ми остават Посейдон, Хадес и Аполон(да игнорираме факта, че са само мъже). Посейдон е бога на моретата, а аз обожавам водата, защото тя е неизменна част от Водолея - леещият вода. Хадес може да владее Подземното царство, но точно, защото е лош тип ми харесва. Нямам нищо против бледата му кожа заради липсата на слънчевата светлина(аз самата съм много бяла и се гордея с това), нито пък черната му коса - даже още по-добре, защото комбинацията на тъмна коса и светла кожа си отива. А Аполон... просто е забавен, красив и единствен по рода си.
  В тази книга отново се върнах на първата поредица, Пърси Джаксън и боговете на Олимп, където действието се разказва от гледната точка на самия Пърси и видях всичко отново по онзи типичен негов забавен мироглед на нещата. Точно това ми напомни какъв е стилът на Рик Риърдън и защо ми харесва. За една част от митовете в тази книга съм чувала, като този за сътворението например.
  Понеже четох книгата на английски установих един много важен недостатък на тези на български - цветните илюстрации. Толкова по-приятно е да четеш когато от време на време виждаш картинка съпътстваща съдържанието и сякаш добиваш по-ясна представа за нещата. Интересно е, а и са много добри. Адмирирам илюстратора, Джон Роко, за добре свършената работа, наистина се е получило страхотно!
  Много харесах тази книга и си напомних защо още като по-малка съм толкова запалена по гръцката митология. Тя е толкова интересна и ами заинтригуваща. Не знам как може да не хареса на някого, още повече от гледната точка на Пърси Джаксън.

понеделник, 1 февруари 2016 г.

Дневниците на героя - Рик Риърдън

  ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Много държах да прочета всички допълнителни книги към двете поредици за Пърси Джаксън и след като си направих един ден почивка прочетох допълнението към Героите на Олимп.
  Корицата на Досиетата на героя ми харесва повече от на Дневниците, защото е синя и меча изглежда много добре. Тази е зелена, а аз не съм почитател на зеленото, а този щит трябва да е онзи, който използва Талия и се превръща в гривна. Не е лошо, но да речем, че не ми е от любимите корици.
  Четох книгата на английски, защото така и не я открих на български. Не беше добре подредена и не знам като цяло кои точно са били новелите в книгата. Знам, че имаше няколко открояващи се - Дневниците на Люк Кастелан, Пърси Джаксън и жезълът на Хермес, Лио Валдес и търсенето на Бъфорд и Синът на магията. Най-много ми хареса тази с Пърси, защото беше забавна и интересна. Тя ми се стори, че е най-много в стила на Рик Риърдън. Един гигант е откраднал жезъла на Хермес с онези две змии, за пръв път змии да ми се сторят не толкова отблъскващи! А накрая вечерята на Пърси и Анабет в Париж... просто наистина беше много хубаво. Другата по-забавна беше с Лио как с Джейсън и Пайпър се опитваха да намерят масата Бъфорд.
  Като цяло книгата е по-голяма от Досиетата и също има някакви игри, които аз така и не можах да разбера какви. Почти не мога да повярвам, че завърших окончателно поредицата за Пърси Джаксън и няма да има повече книги за него. Интересни са и наистина ми харесват. Четох ги с огромно удоволствие.