четвъртък, 31 март 2016 г.

March Wrap Up


Вече дойде пролетта, въпреки че никак не я обичам, но това ме обнадеждава, че лятото е по-близо. А и след като април е дошъл, вече съм обнадеждена, че краят на учебната година наближава, а с него и лятната ваканция! Този месец се оказа доста ползотворен, въпреки че писах и една седмица не правих нищо. Прочела съм цели 12 книги.

1. Чудесната страна на чудесата

Третата и последна книга от Евър Афтър Хай. РЕВЮ

2. Град на паднали ангели

Четвърта книга от Реликвите на смъртните, която е много обещаваща и далеч не разкрива всички отговори. РЕВЮ

3. Град на изгубени души

Петата книга е изпълнена с много напрежение и бурно развитие, тя най-сетне дава отговори, но не можеш да се откъснеш от нея до самия край. РЕВЮ

4.  Споделена любов

Четвъртата книга от Братството на черния кинжал. РЕВЮ

5. Кървава роза

Трета книга от трилогията Нощна сянка, която ме остави напълно без думи. След цялото бурно действие накрая бях напълно шокирана от края ѝ. РЕВЮ

6. Слепият херцог

Много приятна и очарователна книга, която се радвам, че прочетох. РЕВЮ

7. A brooding beauty

Първата книга от една малка, но приятна тетралогия. РЕВЮ

8. A ravishing redhead

РЕВЮ

9. A lascivious lady

РЕВЮ

10. A gentle Grace

РЕВЮ

11. Цигуларят от Венеция

Още като я видях и знаех, че трябва да я прочета. Много е хубава и ми хареса, една прекрасна историческа романтика. РЕВЮ

12. Двор от рози и бодли

Първата книга от възхитителната нова поредица на Сара Дж. Маас, която ме накара да се влюбя в нея още в самото начало. Тази книга ми стана една от любимите, просто е невероятна! РЕВЮ

вторник, 29 март 2016 г.

The Deserted Island Book Tag


Благодаря на Юли за тага. Малко се забавих с пущането му, защото не бях чела почти нищо и не исках да натрупвам само тагове.

Вода – книга, без която просто не можеш да живееш.

 Обожавам Братството на черния кинжал и не мога да си представя, че Дж. Р. Уорд ще завърши поредицата, искам да има още и още книги! А разбрах, че ще има и spin-off поредица, което е още по-яко.

Храна – книга, която е на второ място в списъка ти от любими книги.

Нямам списък с най-любими книги, но ако съдя по това на кои съм дала 5 звезди, то бих отредила второ място на Двор от рози и бодли и Стъкленият трон. Просто са уникални и двете са на Сара Дж. Маас, измислен свят, елфи, зъл владетел, силен женски персонаж... всичко много ми харесва.

Убежище – книга, която ви кара да се чувствате в безопасност, у дома.

Изборът, още си спомням когато си купих първата книга с мои средства след като толкова убеждавах нашите, но те не се съгласиха.

Пистолет (сигнален, ракетен пистолет според речника ми) – книга, която би предложил на човек, който не чете.

И аз като Юли не бих дала някое конкретно заглавие, защото не знам какво предпочита другия. Аз например имам мания по фентъзи и трилъри, но всеки е различен и книгите, които аз съм чела не е сигурно дали ще допаднат на всеки. Въпреки че на една приятелка от училище препоръчах Реликвите и тя наистина се заинтригува.

Кибритени клечки – Книга, която стопля сърцето ти.

Слепият херцог е много приятно четиво и много ми хареса, все пак тя ме мотивира да дам шанс на книги, които преди това се колебаех дали да прочета и да възобновя интереса си към романтиката. Също и Завещанието, защото противно на размера си беше изключително приятно да я прочета.

Компас – книга, която те насочва към любовта ти към четенето.

Винаги съм обичала книгите, но преди не чак толкова. Помня как в 3 или 4 клас цяло лято четох Пипи Дългото Чорапче. Сега навярно бих я прочела за по-малко и от ден. Но наистина се запалих по четенето преди две години с Изборът и Братството на черния кинжал, цялото лято отделих на тези две поредици. А после се запалих по още и още книги.

Тагвам: Мери, Ади и Нора.

събота, 26 март 2016 г.

Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДВОР ОТ РОЗИ И БОДЛИ“

Рейтинг:

  След като цяла седмица не правих абсолютно нищо и бях изпаднала в едно ужасно летаргично състояние, най-сетне се отърсих от него и днес прочетох Двор от рози и бодли. Направо се влюбих в тази книга, толкова много ми хареса! Видях я още когато излезе, но не знам защо тогава не пожелах да я прочета, докато преди две седмици не реших да ѝ дам шанс и ето че я прочетох и определено не съжалявам за това. Сара Дж. Маас отново ме остави без дъх с поредната възхитителна поредица.
  Друго, което харесах от самото начало в книгата беше, разбира се, корицата. Нямаше как да не се влюбя в нея, тъй като тя е просто уникална и ужасно много се радвам, че тя е част от колекцията ми. Червеното ми е по-рядко срещан цвят в нея и с радост тя ще изпъква сред останалите.
  Фейра подобно на Селена Сардотиен от Стъкленият трон е силна героиня, която по стечение на обстоятелствата се е научила да оцелява и да се справя сама. На плещите ѝ от ранна възраст е залегнал товар, който тя носи със себе си. От нея зависят прекалено много неща и не един живот и тя няма право да се отказва, защото това би означавало да предаде тях. Налага се да изхранва семейството си, защото никоя от двете ѝ сестри не е способна да го стори, а баща ѝ сякаш си живее в своя си свят. Въпреки нейното, но и на всички отрицателно мнение към елфите, имах чувството, че не е така. Хората имат склонността винаги да изопачават нещата. Когато уби онзи вълк, някак си ми стана жал за него, защото в нея имаше толкова омраза и го направи напълно съзнателно.
  Както в Стъкленият трон, Сара Дж. Маас отново е създала цял един нов свят, който няма нищо общо с този, който познаваме. Притиан, земята на елфите, е очароваща от където и да я погледнеш. Харесва ми идеята да бъде разделена на дворове, нещо съвсем ново и различно. Тук за разлика, обаче, злодеят не е зъл крал, но като цяло толкова много си приличат с краля на Адарлан, че полът няма почти никакво значение. Трудно ми е да определя кой от двама им е по-жесток.
  Тамлин е красив, силен и точно това, което обичам да срещам в един мъжки персонаж в една книга. Той е един от Велики господари, още едно ново нещо, което ми хареса. Самата йерархична структура на елфите не е с толкова големи резки различия между различните слоеве. Авторката е успяла да опише много добре и светът, в който живеят, и самите тях като отделна раса. Тамлин ми хареса и защото е добър и се противопоставя на тиранията на Амаранта, което го прави различен от останалите.
  Двор от рози и бодли е една уникална нова поредица, която просто те грабва от самото начало. Първата книга със сходно заглавие е удивителна със своите нов свят и нови герои. Точно както и Стъкленият трон, тя ме заплени веднага и знам, че със сигурност искам да прочета и останалите. Страхотно е, че издателство Егмонт издава тези невероятни поредици, което дава възможност на повече хора да ги прочетат.
  Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

вторник, 22 март 2016 г.

Цигуларят от Венеция - Алиса Паломбо

Рейтинг:

  Още когато видях тази книга знаех, че трябва да я прочета. След като си възобнових интереса към любовните романи, тази книга беше от първите, които влезе в списъка ми за четене, но поради липсата ми на време се поотложи малко във времето. Много обичам историческите романи, миналото винаги ме е заинтригувало и неслучайно историята ми е от любимите предмети. Вече на няколко пъти ми се случва да чета за Венеция и се убедих, че искам да посетя този град и все повече започна да ми харесва италианския, не знам кой език по-напред искам да уча - испанския или италианския. Запозната съм доста добре и от музикална гледна точка с конкретната тематика, от пети до седми клас имах страхотна госпожа по музика и честно, учех по този предмет и то с желание. Просто ми е интересно да разбера нещо повече за композиторите, епохите, жанровете, всичко, а и това е един вид обща култура(не знам моята колко голяма стана вече).
  Първото, което ме заинтригува в Цигуларят от Венеция, обаче, беше корицата. Невероятна е и е толкова очарователно сладка. Не знам какво ми става, но страшно се запалих по лилавото.
Тази книга разказва за тайната любов на Вивалди, което се вижда на пръв поглед дори от корицата, но после? Това до тук е ясно, но то далеч не разкрива всичко. Всичко започва от самото начало и е представена не само връзката на композитора с дъщерята на богат търговец, но и венецианското общество през 18 век. През тези сурови времена любовта е била лукс, който в уговорените бракове рядко имаш шанса да срещнеш. Било е крайно ощетяващо откъм нравствената същност на човека, по-скоро жените, защото са живеели нещастно.
  Книгата се разказва в първо лице от името на главната героиня, Адриана д'Амато - дъщеря на заможен търговец. Тя е едно нещастно момиче, защото е загубила майка си, а баща ѝ... е, какъв може да е един консервативен баща освен жесток и да забранява всичко на детето си, особено ако е момиче? Тук отново ставаме свидетели на тази несправедливост към женския пол, която в миналото е била практика. Адриана е талантлива цигуларка, която намира утеха единствено в музиката и след дълго прекъсване желае отново да се върне към нея. И точно така се срещат с прочутия композитор, маестрото.
  В началото всичко тръгва по един начин и изобщо не можеш да предположиш какво следва. По едно време изпитах яд към баща ѝ, към времето, в което живее и към всичко, защото всичко е несправедливо. Имах някои други очаквания относно развитието, така де, предположения, но те бяха в пълен контраст с това, което действително се случи. За пръв път чета книга от Алиса Паломбо, но ми хареса начинът, по който е написана и още повече, че авторката се е вдъхновила от Антонио Вивалди, а това е доста голямо име в музиката. Просто има някои личности, за които всеки е чувал по един или друг начин.
  Книгата е като цяло не особено натоварваща(зависи колко емоционален може да бъде човек) и е приятна за четене. На мен много ми хареса и не съжалявам, че я прочетох.

неделя, 20 март 2016 г.

I Love Spring Book Tag

Реших да направя някакъв таг свързан с пролетта и намерих този. Защо? Днес започва астрономическата пролет и сметнах, че трябва да се отбележи с нещо подходящо. Взех го от тук - A Book Universe. Държа да отбележа също, че аз не обичам пролетта. Навярно съм единствена, но какво да направя като не ми харесва? Мразя неясното и непостоянно време - ту е топло, ту е студено, много вали, прекалено цветно е... Също като есента, но аз не съм твърдяла, че харесвам и нея. Но стига с отклоненията и към тага.


1) Каква е пролетта там, където живееш?

Специално района, в който аз живея попада в преходния климат. Лятото специално е адски горещо, а и самия факт, че градът ми е в низина, незаобиколен от нищо, го предразполага към по-сух климат. Като цяло пролетта е топла, но през май-юни много вали.

2) Най-очакваното излизане на книга тази пролет?

О, много са. Очаквам дузина книги да излязат в периода април-юни. За начало Лейди полунощ, Кралица на сенките, втората книга от Гондолата на времето, чието заглавие все още не знам, The Crown, поне за тези знам със сигурност, но може и да има още, зависи от издателствата.

3) Покажи корица, която ти напомня за пролетта.

Сещам се за няколко, но определено тази печели, защото много ми харесва, а и какво пролетно от това?


4) Къде ще четеш тази пролет?

Това е един много необичаен въпрос. Аз си чета на едни и същи места независимо от сезона, той няма нищо общо. Ако книгата е в книжен вариант си я чета на дивана, ако е в електронен - на компютъра.

5) Намери корица със слънцето на нея!

По-слънчево от това не бих могла да намеря.


6) Кои са любимите ти пролетни четива?

Сезона не ми влияе на предпочитанията за книги. Чета това, което и през останалото време от годината - главно фентъзи, малко трилъри и малко романтика, това е като цяло. Тези са любимите ми жанрове и тях мога да чета по всяко едно време.

7) Намери книга с много различни цветове на нея.

Щеше да е хубаво, ако имаше книга с дъга на нея, щеше да ме устрои, но... Принципно тази корица ми изглежда по-разнообразна цветово.


Тагвам: Briana Knows, Paris love и Илияна.

събота, 19 март 2016 г.

A gentle Grace - Jillian Eaton

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ТЕТРАЛОГИЯТА „WEDDED WOMEN QUARTET“

Рейтинг:

  Четвъртата и последна книга се оказа най-дълга. От оригиналните корици, тази ми се струва най-хубавя. Някак отговаря на заглавието и изглежда нежно. Оставих Грейс с главна буква, защото не бях сигурна дали означава грация или е името на героинята, защото тя се казва така.
  Грейс е просто... ненадминат случай, определено. Безспорно говори каквото ѝ влезе в устата, но това е най-малкото всъщност. Тя е доста непохватна и няма да е тя ако не направи някой гаф. Обикновено изсипва или събаря нещо, спъва се, пада... такива неща. На мен това ми се струва малко далеч от очарователно, така де, от нейна гледна точка това е ужасно унизително, а аз мразя да се чувствам така затова я съжалявам. Грейс е хубава, но никой не я намира за красива, само хубава, защото нейната красота е твърде обикновена, семпла. Докато сестра ѝ, Розалинд, която е по-малка е наистина красивата и очевидно я засенчва. Но за разлика от Грейс, тя почти не говори и не е никак разговорлива.
  Така и не можах да разбера още от предните книги какво не харесваше най-вече Жозефин у годеника ѝ, Стивън. Той я обича, което е най-важното, и я прави щастлива. Е, в тази книга допусна някои грешки като скри разни неща от нея, но кой мъж не греши? За мен той си остана перфектния за Грейс от самото начало. Въпреки че е само граф, а семействата на момичетата обикновено се целят към нещо по-високо, той е добър и честен човек, което е нещо като аномалия в аристокрацията, струва ми се.
  Тази тетралогия е приятна и интересна. Стига да има време, за един ден е напълно възможно да се прочетат, както направих и аз. Да, ревютата се публикувани в различни дни, за да не са струпани на куп, но книгите прочетох в един ден. На мен ми харесаха и не виждам причина защо да не се прочетат.

петък, 18 март 2016 г.

A lascivious lady - Jillian Eaton

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТЕТРАЛОГИЯТА „WEDDED WOMEN QUARTET“

Рейтинг:

  Третата книга може би най-малко ми допадна, защото смятам изневярата за най-грозното нещо в една връзка. Поради това колкото и да искам, не мога да съм толерантна към Жозефин в това отношение и не мога да я оправдая с нищо. Уговорените бракове в миналото са били нещо нормално и ужасно неприятно. Все пак е едно на милион да обичаш съпруга, който са ти избрали. Но въпреки това да му слага рога веднага след сватбата  и дори да не се опита да го опознае поне мъничко, това вече е прекалено.
  Жозефин е своенравна личност и не пести нищо в думите си и понякога може да бъде до болка откровена. Това, обаче, ми е доста познато, защото понякога(добре, може би малко по-често) аз също съм доста невъздържана и казвам точно това, което мисля, а то не е никак приятно, за останалите. Не знам защо, но аз си я представях брюнетка, а не блондинка както е, мисля че това повече се вписва на образа ѝ.
  Казах, че не оправдавам постъпките на Жозефин и е така, но също така не оправдавам и съпругът ѝ, Траверсън. Да стои мълчаливо отстрани и да се прави сякаш нищо не е станало, не е решение на проблемите. Относно това и той има вина, ако беше казал нещо поне веднъж можеше и да не се стига до там. Проблемът му е, че е твърде затворен и не може да изрази чувствата си. Този образ на мъж не ми допада особено, въпреки че нямам нищо против оставената му по-дълга коса. Авторката е използвала едно много интересно сравнение, за да опише очите му - нарича ги вълчи очи. Мисля, че това е новият ми любим епитет.
  A lascivious lady е в пълен контраст с предишните две книги, защото там жената бе по-слабата фигура, а мъжете бяха влиятелни, привлекателни... Тук не може да се каже точно това, защото Жозефин е по-самоуверената, а Траверсън е само граф, докато Маркъс и Хенри са херцози, разликата е огромна. Но пък книгата е хубава и е историческа романтика, което е най-важното.

четвъртък, 17 март 2016 г.

A ravishing redhead - Jillian Eaton

 КНИГА ВТОРА ОТ ТЕТРАЛОГИЯТА „WEDDED WOMEN QUARTET“

Рейтинг:

  Наистина обичам историческите романи, защото са много по-интересни и пленителни от съвременните. Харесва ми да се потапям в един друг свят и да си представям какво е било преди. Неслучайно харесвам историята и не съм особен привърженик на научната фантастика, защото тя пряко засяга бъдещето, а на мен това не ми е интересно.
  Тази книга доста се различава от предходната, защото Маргарет е коренно различна от Катрин. Тя е като барут, чийто фитил се пали по-бързо от скоростта на звука. Доста е своенравна и е голям инат, точно колкото и съпругът си, Хенри. В началото си го представях много по-различно, защото авторката доста добре се бе постарала да създаде впечатлението, че той е един пълен кретен(плюс още някое и друго определение, което ще спестя от вежливост). Всъщност е привлекателен, даже много. Руса коса и зелени очи - ето това е комбинация, която се среща рядко, но пък е ослепителна. Интригуващо е как все едно външностите им се допълват - на нейната рижа коса биха отивали зелени очи, типична класика, а сините на него, но все пак червена коса със сини очи също не е лоша комбинация.
  Може всички четири книги да имат едно общо нещо и то е, че браковете им са неуспешни, но те са неуспешно по своему. Катрин и Хенри на практика изобщо не се познават и преди да науча причината за пренебрежителното му отношение към нея, също мислех като нея. Катрин ми харесва като героиня, защото е дръзка, силна и непоколебима, а мен ме дразнят слабите героини сякаш това е приказка, в която от жената се очаква да стои и да бъде хубава, а останалите да свършат всичко вместо нея. Харесва ми и как са взети под внимание конете, смятам, че са едни изключителни и грациозни животни.
  Тази книга май е малко по-дълга от предходната, но честно казано не го усетих. Даже ми се струва, че беше твърде кратка, защото ми хареса, но ми идва твърде сбито. Чудя се защо Джилиян Итън ги е направила толкова кратки. Би постигнала по-голям успех ако бяха по-дълги с повече интрига и действие. Реших да добавя и българската корица на фен превода, която отново ми допада повече.

сряда, 16 март 2016 г.

A brooding beauty - Jillian Eaton

КНИГА ПЪРВА ОТ ТЕТРАЛОГИЯТА „WEDDED WOMEN QUARTET“

Рейтинг:

  Открих тази поредица съвсем случайно, всъщност първите две книги ги има на български(фен превод), които може да откриете в Читанка. Заглавията им са Мрачна красота и Червенокоса красавица, а самата поредица - Омъжени жени. Тази тетралогия разказва историите на четири приятелки, които са омъжени, но имат нещастен брак, но все още има надежда. Като цяло това е в основата на всяка от книгите, които между другото, са ужасно кратички - по около 50 страници едната. Така че за ден могат да се прочетат и четирите.
  Прочетох я доста бързо, за около час и нещо(половин час загубих, защото реших, че точно тогава ми се прави дизайн). Смятам, че историята можеше да бъде по-развита и да не приключи така бързо. Тогава щеше да стане една хубава книга с приличните плюс/минус 300 страници.
  Първата героиня на авторката е Катрин Нетъл. Като цяло тя е женският идеал - руса коса, сини очи, стройна, но не много висока фигура. Бракът ѝ с Маркъс Уиндфеър никак не върви добре. Ако под добре се разбира да живеят разделени и да се виждат само в крайни случаи. Направи ми впечатление колко упорити са и двамата. От инат и горделивост другият да направи „първата крачка“, може да се досетите, че никой не я е направил. Най-ужасно е да виждаш, че се обичат, но да са прекалено глупави, за да го осъзнаят. Маркъс също е доста привлекателен и има сиви очи, което е много интригуващо.
  Тази книга показва как от някакви недоразумения и слухове могат да възникнат огромни недоразумения. Затова е най-добре да не се обръща внимание на това, което говорят хората, защото злите езици могат да скалъпят всичко, буквално.
  Колкото и да искам, не знам какво бих могла да кажа още за толкова кратка книга, чието действие е доста оскъдно. Хубава е и предвид, че не отнема кой знае колко време прочитът ѝ, не виждам защо да не се прочете. Само че тази импровизирана фен-корица на български според отива повече и е много по-красива.

вторник, 15 март 2016 г.

The TBR Book Tag


Видях този таг от Памела и много ми се прииска да го направя понеже обичам таговете. Тъкмо прочетох останалите си три книги, които имах и реших да направя един таг за разнообразие пък и скоро няма да има ревю, така че трябваше да запълня тази дупка с нещо.

1. Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?

 Първият ми списък за четене, разбира се, е в Goodreads. Иначе когато имам нови книжни книги те просто стоят някъде на секцията(в почти всички случаи до телевизора) отделно и неподредени докато не ги прочета. Те обикновено са ми настоящите книги за четене, а иначе на опашката в Goodreads чакат доста и никоя не се знае кога ще ѝ дойде реда, винаги е различно.

2. Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?

Колкото и да ми се иска да са хартиени, тоест истински, повечето ми книги са е-книги. За жалост, нямам толкова средства, за да си позволя всяка книга, която искам, особено тези на английски, които ги няма издадени тук. Нашите не желаят да ми купуват книги и аз си купувам с моите спестени пари, а понеже от тях използвам доста голямо количество и за пътуване(разделена съм между два града и пътувам често, билетите направо са безбожно скъпи), следователно средствата ми за книги стават доста ограничени.

3. Как определяте коя да е следващата книга за четене?

Нямам някакъв супер стриктен ред като “ще прочета това, това, това...“ или нещо подобно. Когато ми се прииска просто чета дадената книга, много често изниква някоя друга, която ми се струва по-интересна или по-скоро желая нея повече да прочета и тя измества другите. Аз непрестанно откривам нови и нови заглавия и по всяко едно време ми се четат различни неща.

4. Посочете книгата която стои най-дълго в списъка ви за четене?

 Ще трябва да погледна Goodreads, защото не помня коя е останала на най-задна позиция в tbr списъка ми. Книгата е Ten Things I Love About You и съм я добавила преди повече от година. Исках да я прочета, но понеже първите две от тази поредица Бевълстоук ги има издадени на български си помислих, че може да излезе и тази и реших да не бързам с прочитането ѝ. Е, поне си личи, че никак не бързам. Май няма изгледи да излезе скоро и може да я прочета някой ден ако реша.

5. Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?

Сладко поражение, защото след като прочетох Слепият херцог наистина ми се прииска да чета малко романтики, най-вече исторически, защото те са ми любимите. Интересното е, че и двете книга са от Теса Деър, а аз не се бях стремила да търся книги от една и съща авторка.

6. Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?

Много са, но наскоро реших да прочета Слепият херцог най-напред заради корицата, защото исках да имам тази книга. А иначе мога да посоча много книги, които са ми харесали заради корицата и просто знаех, че трябва да ги имам като Изборът, например, обожавам тази поредица!

7.Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?

Ако не ми хареса някоя книга аз я махам от списъка си за четене. Но се сетих, че съм добавила Сняг вали, която е много малко вероятно да прочета и въпреки това не искам да я махна, кой знае някой ден може и да я прочета.

8. Непубликувана книга, чиято поява очакваш?

The Crown, Кралицата на сенките, Лейди полунощ, The Shadows, The Beast, The Bronze Key
Die goldene Brücke и други.

9. Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?

 Книгите, които са останали в списъка ми не са чак толкова популярни като например Хари Потър или Пърси Джаксън, за да ми казват всички за тях. Но все още не съм прочела Град на небесен огън, а за тази поредица Юли доста дълго ме навиваше докато не реших да я прочета и съм ѝ благодарна, че ме убеди. Също и за Стъкленият трон, уникални поредици!

10. Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели, само ти не си ?

Град на паднали ангели - много хора са чели Реликвите, но аз съм в процес на прочитането им.
Хрониките на Магнус Бейн - възнамерявам скоро да я прочета.
Последната игра, Двор от бодли и рози и Алена кралица - все още обмислям дали да им дам шанс, на две от тях ме притеснява най-вече сегашното време, защото просто не го обичам.

11. Книга от списъка за четене, която умираш да прочетеш?

Лейди полунощ, защото корицата е възхитителна и ще излезе съвсем скоро на българския пазар. Както и втората от Гондолата на времето, чието име все още не знам, но видях корицата ѝ в страницата на Ибис и вече се влюбих в нея, просто си умирам да я имам, наистина е уникална!

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?

Навярно са доста малко, само 60, но бяха доста повече и успях да прочета половината от тях от миналата година от както сериозно се заех с четено, тоест станах истински книжен плъх. Пък и не съм си търсила почти никакви книги, а гледам какво ще издават любимите ми издателства и горе-долу е това.


Тагвам: Юлия и Павлина.

понеделник, 14 март 2016 г.

Слепият херцог - Теса Деър

Рейтинг:

  Почти бях забравила какво е да четеш една хубава любовна романтика. В последно време толкова бях захласната по фентъзи и трилъри, че пренебрегнах третия жанр, който много обичам - романтика. Преди четях повече такива книги, но предпочитанията ми се разшириха, но това не означава, че спрях да харесвам тези. Всъщност любимите ми любовни романи винаги са биле историческите, много малко са съвременните романи, които да са ми харесали.
  Най-напред книгата привлече вниманието ми с корицата си, която е просто невероятна! Толкова се радвам, че издателство Егмонт не са оставили оригиналната, защото тази е в пъти по-хубава. Много обичам точно този цвят червено, който е използван на корицата, а шрифтът на заглавието е много красив и ме радва, че е използван за началната буква от думата във всяка глава. Когато я видях, вече знаех, че искам да прочета тази книга. Прочетох резюмето и наистина се убедих, че трябва да я прочета.
  Слепият херцог е един очарователен, хубав и вълнуващ роман, който напълно си заслужава да се прочете. Имах съвсем различни предположения за това, което може да се случи в книгата, но мисля, че ми хареса повече това, което в действителност представлява, от колкото очакванията ми.
  Изолда Гуднайт е жена, която е свикнала да се справя сама в живота и си няма никого след като баща ѝ умира. На плещите ѝ винаги е тежала отговорността за много неща. Въпреки нейните романтични очаквания и представи, за мен тя е силна героиня, защото се изправя пред трудностите и не се отказва, а за това са необходими характер и воля, които тя притежава. Неразбираемо е защо има толкова ниско мнение за себе си при положение, че има хубава тъмна дълга къдрава коса, а смятам, че къдравите коси са много красиви. Може би се обяснява с това, че в миналото са били на пиедестал блондинките, а не брюнетките. Лично аз смятам, че една тъмна къдрава коса е много по-хубава от руса и права.
  Херцогът на Ротбъри е точно типът мъже, които ме привличат. Той е дързък, от него лъха на сила, страст и животинско привличане. Казва точно това, което мисли и е прям. Точно това качество ценя много, защото не обичам да ме залъгват. Предпочитам суровата истина пред красива лъжа, защото рано или късно тя ще излезе наяве. Рансъм е много красив, но и много твърдоглав. Той е затворен в себе си тип, който не иска да допусне никого до себе си. Според мен инцидентът, заради който губи зрението си, ескалира положението. Но отвъд обвивката му на груб и строг херцог се крие един истински мъж, който е способен да обича.
  Неочакваното им запознанство е тест и за двамата. Тяхната любов е истинска и чиста, точно тази, за която не бях чела много отдавна и осъзнах, че ми е липсвала. Историята им не е от клишираните трудни любови, които преминават през толкова премеждия, че накрая дори щастливият край се обезсмисля, но точно заради това я харесвам. Те си имат и своите трудности, които има всяка двойка и това е нормално, но самата книга ми подейства като отдих, глътка въздух след тежък ден. След всички натоварващи книги, които бях чела, тази направо ме ободри.
  Тази книга върна желанието ми за хубавите романтични романи и ме мотивира да дам шанс и на други книги, за които съм се съмнявала. Тя сякаш рестартира сетивата и ума ми на друга вълна. В натовареното ми ежедневие в момента, направо имах нужда от това. Наистина харесвам тази книга и тя със сигурност е една от любимите ми.
  Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

неделя, 13 март 2016 г.

Кървава роза - Андреа Креймър

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НОЩНА СЯНКА“

Рейтинг:

  Определено това е динамичния край на една спираща дъха трилогия.
  Съвсем непланирано прочетох всяка от книги през около два месеца. Изобщо нямах намерението да отлагам толкова много прочитането им, но по стечение на обстоятелствата се получи така. Най-сетне мога с радост да заявя, че съм прочела и трите, защото много ми харесаха. Тези книги бяха от малкото, които съм чела само с върколаци. Единствената друга поредица, която съм чела с върколаци не беше толкова добра като тази.
  Харесвам корицата, нежна е. Гърбът ѝ ми направи особено впечатление и като човек, занимаващ се с уеб дизайн ми се стори интересна комбинация от светло сив фон и съдържание на червен фон. Въпреки че този път оригиналната корица никак не отстъпва на тази и ми е трудно да избера, защото и двете ми харесват.
  Кървава роза успя да ме остави без думи. Трудно е да сдържаш всичките си емоции, които искат да излязат наяве, а не си сам. Успя доста да ме разтърси, наистина не очаквах нищо подобно за края. Не мога да кажа, че съм разочарована, не, по-скоро съм тъжна, защото в представите ми за „хепи енд“ това някак... не се вписваше.
  Убедих се в едно - аз никак, ама никак не обичам любовните триъгълници, и без това като отида в магазин не мога да реша между две неща, а да избирам между двама души? Абсурд! На Кала никак не ѝ е лесно с Рен и Шей наоколо и това прави чувствата ѝ още по-объркани. От самото начало повече харесвах Рен, защото предпочитам силата, лъхащата опасност, изгарящата страст, която той излъчва. Това не означава, че не харесвам Шей, просто той е неговата абсолютна противоположност и олицетворява сигурност, спокойствие... а аз не си падам точно по това, защото на мен би ми било скучно.
  Авторката наистина не щади героите си, което доста ми напомни за мен самата, даже прекалено много. Може би това ще ми е за урок да се поставя на мястото на читателите, когато убивам героите си. От гледа точка на писателя е много по-различно, докато го пише е едно и не му въздейства така, както ако го препрочете и усети истинския ефект, който се постига в читателя.
  През цялото време не знае какво да очаквам и тръпнех от любопитство и вълнение да разбера какво ще е случи. Краят беше наистина неочакван, с което Андреа Креймър безспорно успява да спечели читателите. В този случай, завършекът не можеше да се предвиди при никакви обстоятелства и точно това ми направи най-силно впечатление.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

петък, 11 март 2016 г.

Споделена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Четвъртата книга е за Бъч. Тя също доста ми хареса. Тази корица е сравнително доста хубава и много ми харесва как е застанала жената, въпреки че мъжа изглежда твърде.. човешки. А да, май пропускам факта, че Бъч е човек и е логично да изглежда така. Иначе виолетовия (казвам виолетов, защото между виолетово и лилаво има голяма разлика и тук е този цвят) фон не е никак лош.
  Тази е една от любимите ми книги в поредицата, но не и колкото предходната, нея почти никоя друга не може да я настигне по предпочитанието ми. Всъщност повече ми допадаше развитието с Бъч, отколкото любовната им история, защото по едно време вече ми идваше в повече и ако на Мариса най-сетне не ѝ бе дошъл умът не знам какво бих искала да я направя, честна дума.
  Радвам се, че Дж. Р. Уорд е на мнение, че всеки от героите трябва да си има своя щастлив край. Все пак щеше да е малко тъпо някой да завърши трагично и после да има книга за останалите и да си продължава все едно нищо не се е случило.
  Бъч стана една доста важна фигура във войната с лесърите, за което се радвам, защото той се чувстваше така непотребен все едно няма предназначение. Харесва ми също, че всяко от имената е дума с конкретен смисъл от английски. Например неговото, Дистройър, което означава „Разрушителя“.
  С Бъч има много забавни моменти и точно заради това ми харесва много. Той е един от най-забавните герои в цялата поредица и няма как да не те накара да се засмееш поне веднъж на някоя от многобройните му шеговити случки. По едно време не ми хареса на къде бие приятелството им с Вишъс тъй като аз съм твърде против... подобни неща. Но се постарах да се изразя възможно най-деликатно към това, защото много харесвам поредицата, за да ме накара едно такова нещо да имам каквото и да е негативно отношение към нея.
  Завършекът ми хареса, книгата е хубава и до момента тя е една от тези, които ми направи най-силно впечатление.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

сряда, 9 март 2016 г.

The Reading Habits Tag

Мисля, че този таг не е правен до сега, поне аз не го открих в ничий познат блог. Взех го от тук - Spines & Covers Book, книжен блог на три момичета. Чудех се какъв таг да направя между ревютата си и се спрях на този. Интересен е и с радост реших да го направя.



1. Имаш ли специално място вкъщи за четене?

Имам един стол, на който обичам да си чета през лятото, но принципно стоя в единия край на дивана до облегалката, по-удобно е като си опирам някъде гърба.

 2. Книгоразделител или обикновен лист хартия?

Книгоразделител, ползвам един обикновен, който сама си направих, защото не мога да прежаля всички останали, които ми вървят към някои от книгите или други по-хубави.

3. Можеш да спреш да чете по всяко едно време или трябва да спреш на определена страница, глава, част и др.?

100% второто. Ако главите са дълги поне страницата или най-малкото параграфа. Мразя да прекъсвам и най-добре е да си завърша главата, разбира се.

4. Пиеш ли или ядеш ли докато четеш?

Твърдо не. Ако съм жадна оставям книгата и пия вода, но двете едновременно? Абсурд!

5. Можеш ли да четеш докато слушаш музика или гледаш телевизия?

Определено мога. Аз най-редовно чета на фона на телевизора. Не ми пречи, като стоя на компютъра също предпочитам да върви телевизора, защото ми е скучно, а съумявам едновременно на правя каквото си правя, но и да слушам и още повече да чуя неща, които ме заинтригуват.

6. Една книга в даден момент или няколко наведнъж?

Не обичам да чета няколко книги наведнъж, защото си смесвам това, което чета и в крайна сметка съм до никъде на всичките. Плюс, че съм нетърпелива да разбера какво ще стане във всички, но не мога да ги чета едновременно.

7. Четене вкъщи или навсякъде?

Е, чак навсякъде не мога. Например докато пътувам не мога да се съсредоточа, много клати и не мога да фокусирам текста. Най-добре вкъщи, но мога да чета и в училище, хубаво е, че имам умението да игнорирам всички и всичко около себе си, така шумът се превръща в пренебрежителен фон около мен.

8. Четене на глас или наум?

Не обичам да чета на глас. По-скоро мразя другите да ме слушат, а и наум чета много по-бързо и не ми се налага да се съобразявам с нищо, докато на глас все пак изисква повече старание.

9. Четеш ли всичко или пропускаш страници?

Чета всичко и то най-съвестно. Случи ми се два пъти да чета буквално през редовете, защото бях крайно отблъсната от тези книги - Джейн Еър, Шърли и Гръцките герои на Пърси Джаксън. Последната не чак толкова, но ми се стори твърде измислено и преработено, а другите две ми бяха безбожно скучни.

10. Пречупваш ли подвързията или я пазиш чисто нова?

Аз не пречупвам книги. Моите книги дори след прочит са като нови, все едно не са докосвани и така обичам. Много мразя когато някой мачка ръбовете на книгата или самата книга, а още повече ме дразни като видя някой да си „мокри“ пръстите.

11. Пишеш ли в книгите?

 Пиша единствено в учебниците и то с молив. Но иначе в книга никога не бих писала, аз си ги пазя като нещо скъпоценно, не бих си позволила да драсна и чертичка с молив в книгите си. Кой изобщо би осквернил така една хубава чисто нова книга?

Тагвам: Юли, Илияна и Памела.

понеделник, 7 март 2016 г.

Град на изгубени души - Касандра Клеър

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  Наистина нямах търпение да прочета тази книга. Град на паднали ангели завърши с доста отворен край, който само повдигна нови въпросителни. Е, Град на изгубени души отговаря на тях, но не помня да е имало друга книга в поредицата, която толкова силно да ми е повлияла. Тази навярно е най-емоционалната и най-тъжната от всички, дори да имаше така бленуваните моменти между Клеъри и Джейс.
  Сякаш в допълнение на силно наситената откъм патос книга, корицата е завършекът на всичко това. Тя определено е любимата ми от шестте в поредицата Реликвите на смъртните. Харесва ми как момчето и момичето, очевидно Джейс и Клеъри, са застанали прегърнати. Едновременно с това всичко е някак... магическо. Тъмния фон допринася за атмосферата и ме кара да харесвам корицата още повече. Няма как да не адмирирам нещо подобно, защото е повече от възхитително.
  Тази книга се развива най-вече около Джейс и Клеъри и колкото и хубаво да бе всичко, нямаше как да не се усети, че нещо не е наред. Има разлика когато щастието е истинско и когато е фалшиво. Точно тогава зее една дупка, пропаст, която се усещаше през повечето време докато Джейс не бе истински, не бе себе си. Веднага прави впечатление промяната у него, защото от всички неща той най-много държи на своето свободолюбие и не понася нарежданията, което се вижда във всяка една предходна книга. Ала точно в най-трудните моменти се изпитва любовта. Въпреки всичко, Клеъри не се поддаде, което ми направи силно впечатление за нея като героиня. Тук тя е много по-откроена и вече заприличва на един истински ловец на сенки.
   Междувременно останалите претърпяват не по-малко премеждия. Разделени на "отбор на добрите", както се изразява Клеъри, те взаимно допълват информация и постигнатото до момента. При тях действието се развива на още няколко сюжетни линии. Най-много ме радваше това, че Джордан и Мая са заедно, защото когато някои си отиват, то просто им личи. Те са като създадени един за друг. От друга страна, обаче, Саймън е много несигурен. Също като с чувствата си към Клеъри, когато не вижда отговор от нейна страна, просто се отдръпна. А е всеизвестна истина, че жените винаги чакат мъжете да направят първата крачка, това е почти като клише дори.
  Колкото и да се опитвах да дам шанс на Себастиян, просто не се получаваше. Той е като фалшивите скъпоценни камъни - отвън красиви, но отвътре са напълно некачествени и за разлика от истинските, се чупят лесно. Истинския цвят на косата му му отива доста повече, защото черна коса и черни очи - не е много добра комбинация. С Джейс може и да имат доста прилики, тъй като ги е отгледал един и същ човек, но докато Джейс е светлината и във вените му тече кръвта на ангела, Себастиян е самото зло - у него тече демонска кръв и той е напълно безчувствен. Той е много по-зъл от Валантайн и е истински манипулатор, който може да изимитира всичко на лицето.
  Книгата е наистина разтърсваща откъм действия и направо ме остави без думи. Определено не знам какво да очаквам за последната, решаваща книга - Град на небесен огън. Но със сигурност знам значението на заглавието ѝ, както и на тази, защото тук определено има поне една изгубена душа, която търси своя път.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

събота, 5 март 2016 г.

Град на паднали ангели - Касандра Клеър

КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  Честно казано за тази книга бях в пълно неведение. След края на Град от стъкло просто не знаех какво да очаквам. Книгата завърши толкова... заключващо, че ме навеждаше на мисълта след като има още толкова на брой книги до края, да се появи някакъв нов злодей или друг проблем. Е, за това бях права. Нарочно дори не бях чела предварително резюмето, за да бъде елемента на изненадата по-голям.
  Тази корица ми е любимата до момента и понеже съм видяла останалите две книги, смятам, че и трите са възхитителни. Тази книга има топли есенни нюанси и противно на моето нехаресване към този сезон, корицата ми харесва ужасно много. Всичко е съчетано много добре и просто няма как да не ми хареса.
  Толкова се надявах на дългоочакван хепи енд за Клеъри и Джейс, но къде ти. Тъкмо когато всичко се нарежда и изглежда, че е наред, отново се случва нещо, което да ги раздели. Изумявам се на умението на Касандра Клеър да продължава да проточва отношенията им и да измисля нови пречки. Наистина е вярно също и че обезателно трябва веднага след тази книга да започна и следващата, защото не бих издържала на любопитството и желанието да разбера по-скоро какво ще стане. Тяхната любов е толкова силна и преминава през толкова много изпитания... кара те истински да им се възхищаваш за постоянството и устойчивостта, въпреки това, което им се случва.
  Направи ми впечатление, че до момента във всяка от книгите действието се развива за невероятно кратък срок. Показателно колко добре умее авторката да ни въвежда в напрежение и да вплита толкова много неща за този времеви промеждутък. Похвално е и колко са големи всички книги, всяка надхвърля обем от 300 страници. Това може би е една от малкото на брой поредици с доста дълги глави, които харесвам. По принцип обичам по-кратките, защото предпочитам ако реша да правя нещо(в повечето случаи ако ме накарат да направя нещо) да е след като приключа главата, но в случай с дългите глави - поне страницата, на която съм.
  В Град на паднали ангели също се обръща внимание и на останалите герои, особено на Саймън и неговото... сложно положение. Смятам, че с Изабел си подхождат повече, защото Мая... не я виждам с другиго. Когато някои просто са си отредени да бъдат заедно им личи. Интересно е, че Алек има склонност да запомня привидно ненужни неща, просто така. Мисля, че с него имаме доста общо, защото той е по-затворен тип, а аз съм същата, включително и склонността за помнете на такива неща.
  Също много харесвам заглавието на книгата. То те подтиква да я прочетеш. Загатва ти нещо и кара въображението ти да заработи за най-различни неща, но без да е сигурно кое от всички тях може да е пряко свързаното. Чак когато прочетох книгата се сетих, че имам книгоразделител точно по темата.
  Четвъртата книга от Реликвите на смъртните е като бомба със закъснител, чийто фитил е вече подпален - държи интереса ти до край и те кара непременно след нея да започнеш със следващата книга. Много ми хареса и мисля, че това е една от книгите в поредицата, която най-много ми е харесала до момента.
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

петък, 4 март 2016 г.

Чудесната страна на чудесата - Шанън Хейл

 КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ЕВЪР АФТЪР ХАЙ“

Рейтинг:

  Третата и последна книга от трилогията Евър Афтър Хай е много по-различна от останалите. Ако в предходната книга се обръщаше малко повече внимание на останалите герои, то тук те са в центъра на действието, най-вече Маделин Хатър, дъщерята на Лудия шапкар, Сидър Уд, дъщерята на Пинокио и Лизи Харт - наследница на Царицата на Сърцата.
  Корицата ужасно много ми харесва, тя е като черешката на тортата на трите книги. По цветове вървят съвсем по спектъра на светлината от розово към синьо. Харесва ми как е направен синия фон приличащ на някаква тапицерия. А рамката от знаците на картите е просто възхитителна.
  Действията в тази книга определено са доста неочаквани и различни, а самият край е отворен. Аз мислех, че до края ще разберем какво ще стане когато Рейвън не подписа Книгата на легендите, но явно това не се изяснява. Въпреки това аз смятам, че всички деца на приказните герои могат да имат своя щастлив край, независимо дали ще е по правилата или своя избор.
  Сидър Уд като дъщеря на Пинокио е орисана да бъде дървена и ако изживее приказката си ще бъде истинско момиче. Не мисля, че начинът, по който изглежда или какво представлява може да определя каква е душата й. Човек или от дърво, тя е такава, каквато е, което успява да осъзнае и самата тя в края на книгата. Лизи Хартс за мен бе един много интересен образ. Тя се старае максимално да се придържа към съветите на майка си, за да може тя да се гордее с нея и с това създава грешно впечатление у останалите за себе си. Мад Хатър ми беше странна от самото начало, защото се държи твърде типично за жител на Страната на чудесата. Тя е весела, забавна, добрия приятел, който винаги разведрява положението, но и тя като всички останали има чувства и душа, тя не е палячо. Харесва ми косата й, точно защото е необикновена - комбинира в себе си цели три цвята(има я на корицата). Истината е, че няма маловажни приказни герои, всеки си има своята собствена история, но това, което ги прави уникални е самите тях.
  Авторката Шанън Хейл пише леко и увлекателно, книгите й се четат бързо, а и не са особено големи. Чудесната страна на чудесата е почти 280 страници и се прочита на един дъх. Разгледах част от останалите й книги и ми направи впечатление, че пише за приказните герои или тематиката, заложена в книгите й, винаги е приказна.
  Въпреки отворения финал, книгата ми хареса и е ненатоварващо четиво, от което понякога се нуждаеш. Интересно ми е да чета за героите от приказките, защото колкото и да пораствам, винаги ще ги обичам. Много се радвам, че издателство Егмонт решиха да издадат трилогията на български и още повече се радвам, че тези три книги са част от библиотеката ми.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.