четвъртък, 31 август 2017 г.

August Wrap Up


Дойде ли първи септември и настроението ми се скапва тотално. Не знам дали след години като започна да работя целогодишно ще има ли същия ефект, но този месец никога не ми е допадал. Лятото свършва, започва училище... ей това е супер тягостна комбинация. Добре, че не съм родена септември, това е ужасен месец (нищо лично към никого, не харесвам септември). Като цяло този месец ми се струпаха доста неща на главата - в началото имах книжен застой, страшно много неща за вършене и сега в края започнах да намалям четенето, защото ще се наложи да преустановявам... за неопределен период от време. 😢 *Ще говоря за това в отделна публикация по-нататък.* Но в крайна сметка съм прочела 10 книги и не е зле, но ми се щеше да са повече. (То е ясно, че тазгодишното предизвикателство в Goodreads няма да изпълня.)

1. Преродена любов - Дж. Р. Уорд

Десетата книга от една от най-любимите ми поредици. Не ми е най-любимата книга то поредицата, но... все пак си е хубава. РЕВЮ

2. Сбъдната любов - Дж. Р. Уорд

Не харесвам много тази книга и не го крия. Не съм длъжна да харесвам такива... неща, всеки си има право на мнение. Но я прочетох, защото си е част от поредицата и не обичам дупки. РЕВЮ

3. Прелестни създания - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

Сега като погледна назад и се питам... ЗАЩО за Бога си изгубих времето с тази тъпа поредица?! Очаквах съвсем различно нещо, а то ми ставаше все по-безинтересно и тъпо с всяка следваща книга. Осъзнавам, че съм си изгубила времето напразно. Не бих я препоръчала на никого, съжалявам за тези, на които им харесва ама е така! РЕВЮ

4. Тъмното пророчество - Рик Риърдън

Ако трябва да съм честна, бях забравила за тази книга иначе щях да я прочета по-рано. Естествено, харесвам всяка книга от Рик Риърдън. Както и ще кажа, че я четох на английски, отново. Смятам, че така е много по-добре. Бих препоръчала всяка книга на Риърдън без съмнение! РЕВЮ

5. Прелестен мрак - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

 Първото голямо разочарование в Хроники на чародейците - Лена се оказа ужасно дразнеща героиня. Второто - всички смятат от гледна точка на Итън, че е по-добре да крият всякаква важна информация от него за негово добро. *Не ми пука дори това да са спойлери.* РЕВЮ

6. Прелестен хаос - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

Тук не беше толкова зле, но финалът... беше гадно. Особено щом след подобен завършек очаквах нещо страхотно ама пак се разочаровах, явно нещо нормално в тази поредица. РЕВЮ

7. Прелестно изкупление - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

Да осъзнаеш, че всичко е било напразно - това е като плесница в лицето на читателя ама буквално. И в крайна сметка авторките са се опитали да направят една готик фентъзи поредица (очевидно неуспешно) в най-забутаните южни места на САЩ с най-ограничените хора. Е, по-лоша комбинация и аз нямаше да успея да съставя, жалко, че не послушах Юли когато не ми препоръча да чета тази поредица (за друг път ще си знам!). РЕВЮ

 8. Красиво момче - Кристина Лорен

Последната книга от Красив негодник. Не мога да кажа, че е лоша, но за мен вече загуби блясъкът си. Преди една година навярно щеше да ми хареса повече, но вече ми омръзна от тези любовни романи и искам почивка от тях. Стана ми твърде... еднотипно. Иначе би ми харесала повече, но... Определено поредицата е хубава и това не го отричам, смятам, че са много добри съвременни еротични романи и ако ще избирате книги в този жанр по-добре да са тези. РЕВЮ

9. A Court of Wings and Ruin - Sarah J. Maas

Най-доброто ми решение за целия месец! О, невероятна е! И толкова се радвам, че я прочетох на английски. Прочетете я незабавно, ако имате тази възможност. Книгата е страхотна и нямам търпение да си я купя на английски, както и всяка следваща нова книга от сега нататък. Очевидно е, че горещо я препоръчвам! РЕВЮ

10. Може ли да се срещнем отново? - Алисън Морган

Изобщо не бях планирала да чета тази книга, но я получих неочаквано от издателство Ибис (за което благодаря!). Бях решила да си дам почивка от романтиките, но нямаше как да се сдържа при наличието на нова книга вкъщи и да не я прочета. Не е лоша, отначало ми харесваше, но е малко тийн, а аз вече не съм съвсем тинейджърка и предпочитам книги за по-големи. РЕВЮ

неделя, 27 август 2017 г.

Може ли да се срещнем отново? - Алисън Морган

  Определено бях доста изненадана с тази книга, преди да я получа не я бях видяла още и изобщо не знаех за какво става въпрос. И не очаквах толкова да ми харесва.
  Тази корица е невероятна! Толкова е сладка и изпълнена с лято! Радва ме само като я гледам и какви хубави три звездички, това със заглавието прилича на емблема на хотел и звездите още повече допълват това впечатление. Едновременно е запазена оригиналната идея, но е толкова по-красиво!
  Бри Какстън е собственичка на агенция за запознаства и се радва на небивал успех. Тя е ненадмината в работата си на сватовница и сякаш успява да намери и събере идеалните половинки. На път е и дебютната ѝ книга и това се очаква да бъде апогеят в кариерата ѝ. Всичко това с издаването на книгата, предварителните интервюта и всичко... това ми напомни колко силно бих искала един ден и аз да имам издадена своя книга! Целият този път е напрегващо вълнуващ, но като се прибавят и серията от лъжи по принуда... е, животът на Бри наистина се обърква с краката нагоре. Аз лично смятам, че бившият ѝ е отговорен за повечето неща (може би крайно, но факт). Да я зареже точно когато има най-голяма нужда от човек до себе си, за да я покаже в най-добрата ѝ светлина... но пък е красавец, спор няма. Двамата имат дълга и улегнала връзка, само като се замислиш какво би било ако не беше скъсал с нея, тя изобщо нямаше да намери любовта на живота си.
  Никсън е от типа герои, които много харесвам - ходещо секси парче, който е и абсолютно уверен в себе си таящ тази приятна доза мистериозност. Плюс изумителни сини очи, които са един много прекрасен бонус. Той е част от така наречения „2% неуспех на Бри“ и направо поставя рекорд по отхвърлени момичета. Едва ли очаква, че търсейки „подходящата си половинка“ ще се окаже приклещен в капан като фалшивото гадже на Бри. Но това се очертава да бъде доста забавно.
  В книгата има доста повратни моменти като онова абсурдно състезание (по-скоро бих отишла на маратон, въпреки че и това не харесвам) както и излета в планината. Направо си беше забавно да чета за Бри, това градско момиче, да се опитва да се впише сред природата. Е, аз бих била същата гледка, хич не съм по тези неща. Както и много други моменти, но е забавно и ми хареса.
  Когато се наложи Бри да избира между чувствата си към Никсън и Шон... не ми се искаше да съм на нейно място. И двамата са хубави, чаровни, мили и споделя и с двама им различни истории. Но единият е сигурното познато, а другият вълнуващото непознато. Ето на това се казва избор. Не знам дали това беше спойлер, но ако бе... упс, съжалявам!
  Може ли да се срещнем отново? е много сладка и забавна книга. Тя ми напомни, че лятото още не е свършило и трябва да му се насладя максимално точно както и на нея. Освен забавната и романтична страна, тя показва и пътя на издаването на една книга и с колко перипетии е изпълнен той, за да стане тя успешна (ама наистина успешна). Накратко, книгата беше много приятна и на мен ми хареса.

 Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 24 август 2017 г.

A Court of Wings and Ruin by Sarah J. Maas

   THE THIRD BOOK OF "A COURT OF THORNS AND ROSES"

⇓ Scroll for the Bulgarian edition. ⇓

  I finally dove into the such a long-awaited third book - A Court of Wings and Ruin. It's been a long time since I read the previous one. I waited to read that when I got it paperback but I decided it's best to read it while it's still summer. I've given all three books 5-stars. I haven't expected to give the highest rating in a row but they actually deserve it.
  I love the US covers as the Bulgarian editions are with them however they're not hardcover. But this cover... oh, I really want to have it so badly! I want to purchase this one but I don't want it hardcover I'm not a fan of the paper binding. The dress is so awesome, and the fume, and the dagger...
  To be honest, I didn't expect less from Sara Maas, not in her books. Every single piece of ACOTAR is amazing! But particularly this one is the peak. I shattered and rebuilt during the whole book. I would've finished it earlier but... well, it's hard to read while you're enjoying other stuff, aka Grigor Dimitrov. I like tennis and I watched W&S Open and I'm so unbelievably happy and proud of him for winning the tournament! But my tennis obsession (specifically Grisho one) is another topic...
  ACOMAF ended with Feyre being trapped again with Tamlin. The first part of the book reminded me of The Count of Monte Christo who also wanted a vengeance and was eager to wait as much as needed. Feyre didn't wait even half as much as him (fourteen years are quite a lot). So the quote "Wait and hope" suited her best. Or so I thought at the beginning. It's easy to think Tamlin is the villain, a maniac who took Feyre unfairly and making a super stupid deal with the King of Hybern. Well, it isn't so simple. But one thing is true: she did avenge him maybe too harshly. And now I think my remade version of Glass Sword quote, "Anyone can betray anyone." is more suitable. The first impression isn't final and you shouldn't underestimate anyone. Maybe the one you think is evil might not be as it seems and vice versa.
  I'm very intrigued by the different courts and the High Lords' abilities. And there was plenty of it as the war is approaching and they should act together. Some of them, of course, are assholes such as Baron and Eris while others are so cool (I'm really fond of magic!). And I really, really hate Ianthe, she's such a b**ch, I'd be glad to kill her myself, too.
  At first, I didn't quite like Nesta and her behaviour. As if Feyre was fully responsible for turning them into Fae or she had dropped Elain and her all by herself in the Cauldron. The despising wasn't justified at all as if she didn't have enough trouble but deal with her sisters' attitude. It's understandable at some point because they were turned against their will though hating Feyre would help not.
  I love Rhys and Feyre! They're such a cute and magnificent couple! I'm dreaming of one little copy of them (Have I told you I like when the heroine gets pregnant in the end? It's a trade mark of mine.) It would be great well, a little later maybe but sometime... why not? Oh, it's hard to write a detailed review without any hint of spoilers. 
  I'm wondering what the next books will be about. I realised this was the end of Feyre's story so what's coming next? Maybe something about her sisters? I have some assumptions in mind. The whole book was astonishing and surprising. I was left speechless at some points and enjoyed every bit of it. I love ACOTAR and it's one of my favourite series! I still can't believe how I hadn't liked it at first or I hadn't wanted to give it a chance. And I was completely wrong for sure, I highly recommend it and if you haven't yet read it you must do it.

♦♦♦♦♦♦


  Реших да направя ревюто на английски и на български, просто чувствах, че тази книга заслужава най-малкото двуезично такова. Прочетох я на английски, очевидно, но и аз изобщо нямам никакво намерение да чакам да излезе на български от Егмонт. Вече дори спрях да чета техни книги на български, предпочитам ги в оригинал. А сега към ревюто.
  Най-сетне се потопих в дългоочакваната трета книга - Двор на криле и разруха. Мина доста време откакто четох предишната. Чакаш на прочета тази когато се сдобия с хартиен вариант, но сметах, че е по-добре да я прочета докато е все още лято. Дадох на всичките три книги 5 звезди. Не бях очаквала да дам най-висок рейтинг подред, но те със сигурност го заслужават.
  Обичам американската корица тъй като и български издания са с тях, въпреки че не са с твърди корици. Но тази корица... о, наистина много я искам! Искам да си поръчам тази, но не я искам с твърди корици, защото не ми допада хартиената подвързия. Роклята е толкова красива, и пушека, и кинжала...
За да бъда честна, не очаквах нищо по-малко от Сара Маас, не и в нейните книги. Всяка една част от ACOTAR е прекрасна! Но тази специално е върхът. Бях разбита и съставена наново докато четох тази книга. Можех да я приключа и по-рано, но... е, трудно е да четеш когато се занимаваш с други неща, т.е. Григор Димитров. Обичам тениса и гледах W&S Open и съм толкова щастлива и горда, че спечели турнира! Но моята тенис мания (по-специално Гришо мания) е друга тема...
  ACOMAF приключи като Фейра беше приклещена отново да бъде с Тамлин. Първата част от книгата ми напомни за Граф Монте Кристо, който също иска отмъшение и е способен да чака колкото е необходимо. Фейра не се наложи да чака и наполовина колкото него де (четиринадесет години са си доста време). Така че цитатът „Чакай и се надявай“ ѝ пасва идеално. Или поне така смятах в началото. По-лесно е да мислиш Тамлин за злодей, маниак, който отведе Фейра несправедливо и сключвайки една страшно глупава сделка с краля на Хиберн. Е, не е толкова просто. Но едно нещо е сигурно: тя определено му отмъсти, може би дори твърде жестоко. Сега смятам, че моята преправена версия на цитата от Стъкленият меч, „Всеки може да предаде всеки“ е много подходяща. Първото впечателние не е окончателно и не трябва да подценяваш никого. Може би този, когото мислиш за зъл може да не е такъв какъвто изглежда и обратно.
  Аз съм страшно заинтригувана от различните дворове и способностите на Върховните елфи. А тук имаше страшно много от това след като и войната наближава, а те трябва да работят заедно. Някои от тях, разбира се, са истински задници като Берон и синът му Ерис докато други са наистина яки (аз наистина обожавам магията!). А и също наистина много, много мразя Ианта(боже, как може да преведат името така?!), тя е такава к**ка, с удоволствие бих я убила собственоръчно.
  Първоначално не харесах много Неста и държанието ѝ. Сякаш само Фейра е отговора на превръщането им в елфи или тя е пуснала Илейн и нея в Котела. Неприязънта ѝ не беше основателна сякаш тя си няма достатъчно проблеми ами и с лошото отношение на сестрите си да се занимава. Разбираемо е до някаква степен, защото бяха превърнати против волята им, но да мразят Фейра няма да помогне с нищо.
  Обожавам Рис и Фейра! Те са толкова сладка и невероятна двойка! Мечтая си за едно малко копие на тях двамата (Казвала ли съм, че обичам когато героините забременяват накрая? Това е запазената ми марка.) Ще бъде страхотно, малко по-нататък може би, но... защо не? Ох, трудно е да напишеш обстойно ревю без намек за никакви спойлери.
  Чудя се за какво ли ще се отнасят следващите книги. Разбрах, че това е краят на историята на Фейра, така че какво следва? Може би нещо относно сестрите ѝ? Имам някои предположения на ум. Цялата книга е удивителна и изненадваща. Бях без думи в някои моменти и се насладих на всяка част от нея. Обожавам ACOTAR и това е една от най-любимите ми поредици! Все още не мога да повярвам, че не ми беше харесала най-напред или че не бях искала да ѝ дам шанс. И определено бях в грешка, силно препоръчвам поредицата и ако още не сте я чели, то обезателно трябва да го направите.

вторник, 22 август 2017 г.

Beauty And The Beast Book Tag


Леле... страшно съм доволна от направата на тази снимка! Получи се толкова добре и е толкова красиво! Точно както исках, невероятно е! *Сама си се хваля, но... наистина много ми харесва.* Още като видях този таг от The Book Pub и се влюбих в него! Аз съм почитателка на този филм и страшно много се зарадвах като го видях. Надявам се, че няма да е проблем ако и аз използвам снимките от оригиналния таг, наистина са много хубави и с тези цитати... Е, да започваме, защото вече нямам търпение!!

1. Злодей, който не можеш да не го обичаш?


Не си спомням да съм имала точно такива случаи. Може би Тамлин от Двор от рози и бодли, защото изобщо не бе това, което изглеждаше и всъщност си е злодей, но пък е хубав. Заради това бих го харесала, не за нещо друго.

2. Любима книжна двойка? (OPT - one true pairing)


Ох, труден въпрос. Имам много любими двойки, например Теса и Уил от Адски устройства и Джейс и Клеъри от Реликвите. Но пък сега съм на вълна Двора и ще посоча Фейра и Рис, още не съм чела третата книга и силно се надявам това скоро да стане!

3. Герой, осъден на велики подвизи?


Дойде ми на ума за Джон Сноу от Песен за огън и лед. Той определено е осъден на велики дела (аз самата се спойлнах от самото начало със сериала, упс).

“You know nothing, Jon Snow.”
 -
George R.R. Martin

 4. Книга, която те кара да огладнееш?


Не ми се е случвало точно някоя книга да ме накара да огладнея (е, освен ако не чета някоя готварска книга, където става дума само за храна). Обикновено имам навика такива дребни неща да ги пренебрегвам, не обръщам много внимание на храната. Но като видях рецептата за дамски целувки в книгата Любовта е „целувка на дама“ и ми стана интересно. Искам да пробвам, обичам сладкарството и обикновено това пробвам.

5. Противоположностите се привличат.


Това ми звучи малко като клише. Никак не си падам по често срещаните неща, може би ще посоча Итън и Лена от Прелестни създания, защото той е смъртен, а тя - чародейка. Иначе не смятам, че двойките са чак толкова различни. Ако бяха, надали щяха да са заедно, защото накрая нямаше да могат да се понасят взаимно, а истината е, че си приличат повече отколкото се различават (в случая май все се оказва вида им - хора, свръхестествени създания...).

6. Герой, който е повече отколкото изглежда?



Обикновено така се оказва с някой специален със свръхестествени способности, който не знае за тях. Или пък има отредена много по-важна ролята, отколкото изглежда в началото. Мисля, че такъв е случая с Мер Бароу от Алена кралица, която се смята за обикновена Червена осъдена на мизерен кратък живот, но всъщност е много, много повече. Което ми напомни, че още не съм чела и Кралска клетка.

7. Книга, която те промени по някакъв начин?


Книга, която е оказала много силен ефект върху мен е Граф Монте Кристо. Обожавам я! Тя ми е навярно най-любимата книга на всички времена и имаше огромно въздействие над мен. Дори вече след години, все още я помня добре и я харесвам точно толкова, колкото и тогава. Много ми е гадно, че не я притежавам в хартиен вариант, но един ден ще си я купя и на английски, и на френски. Шантаво, знам, но я искам и в оригинал (който също мога да разбера), и на езика, който смятам да превърна в свой основен.

8. Книга, която си купи заради шума около нея?


Малко не си падам този тип, който се нахвърля веднага на някоя нова книга. Обикновено не бих рискувала, защото повечето нашумели неща не ми харесват (например Вината в нашите звезди и въобще книгите на Джон Грийн, не са мой тип и не ми се четат, пък и длъжна ли съм да ми харесват?). Нещо нашумяло... сещам се само за Всичко, всичко, но я поисках чак след като видях трейлъра на филма и беше доста след като самата книга бе излязла.

9. Книга, която винаги те кара да плачеш?


Рядко ми се случва да ревна на някоя книга, в повечето случаи съм по-зла и от самия автор. Но както неведнъж съм казвала, беше ми гадно за Уил накрая на Принцеса с часовников механизъм, не исках да умира и заради това се разплаках накрая.


Тагът ми хареса и ми беше много приятно да го направя. Надявам се и на тези, които ще го направят също да им е! Ще тагна Юли, Paris love и Кая, но всеки, който иска може да го направи. Двечките снимки по-горе са от си лично мои, от Инстаграма ми - ЦЪК.

неделя, 20 август 2017 г.

Красиво момче - Кристина Лорен

   КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Отдавна исках да прочета последната книга от поредицата Красив негодник, но реших да чакам издателство Егмонт да я издадат.
  Корицата отново е страхотна точно като предишните. Наистина много ми харесват, повече от оригиналните, които са нещо като скици, а аз обичам снимки.
  Както написах в ревюто си в Goodreads, не че на харесвам книгата, напротив, хубава си е просто... взе да ми става еднообразно. Хубава е точно като всички останали в негодника и това всички останали е ключовият израз. Всичките книги си приличат и в началото ми изглеждаха по-атрактивни отколкото сега. Не обичам еднообразието и вече взех да се отегчавам, след като напоследък четох и доста други романтики, но вече ще превключвам към фентъзи, защото ми взе да ми омръзва от обикновени неща, а и в тези любовни романи общо взето, става едно и също. Отново ще кажа, че не искам никой да приема това като негативно ревю или че книгата не ми е харесала. Ако я бях прочела например миналата година когато четох и останалите, щеше да има друг ефект над мен, но сега...
  Петата и последна книга е за Йенсен (продължавам да се чудя, Jensen така ли трябва да се чете или не, защото нямам много доверие на преводите на Егмонт). Той е работохолик ама в най-висока степен на тази дума. Навярно ако можеше щеше да спи и живее в офиса си. Малко не го разбирам, хубаво работа, но... от 24 часа в денонощието, той работи сигурно към 16 поне, все пак да остане нещо за сън. Това е маниакално и наистина ми беше трудно да го разбера. Аз хич не съм такъв човек. Иначе той си е като всеки друг от поредицата - красив, ослепителен, горещо парче... въобще всеки такъв епитет, който може да се използва за героите от негодника. Малко си приличат с Найл, заради този затворен живот, който водят сякаш са влюбени в работата си. Е, Йенсен е малко по-социален от Найл, който пък направо пропиляваше тази красота, а определено прилича на истински плейбой.
  Първоначално изобщо не се сетих коя е Пипа после ми дойде на ума. Тя беше бившата колежка на Руби, в Лондон. Двете са най-добри приятелки и са си чудна комбинация, както Клоуи и Сара. Пипа изключително много ми напомни на мен самата - никакъв филтър на устата. Не че това винаги е лошо, но понякога не е много полезно качество (питайте ме, знам от личен опит).
  Още от самото начало Красиво момче започна забавно - полета в самолета в първа класа заедно с Йенсен. Беше им писано да се срещат постоянно. Това със самолета ми напомни за един кратък турски сериал, който е забавен всъщност и бях намерила случайно (казва се Аромат на ягоди, има го със субтитри в YouTube, двамата герои не се понасят и въобще това довежда до много комични ситуации, все още се каня да го гледам). Но тяхната среща... беше от типа досаден съсед по място, който си длъжен да търпиш по време на полета. Но още по-неловко е да се окаже, че със същия този човек ще сте на двуседмична винена обиколка. Точно това се случи с Йенсен и Пипа. Тази ваканция от самото начало предвещава да бъда епична, както и става.
  Общо взето ми бяха приятни моментите между Пипа и Йенсен, тази ваканция беше необичайна и вълнуваща. Е, не е от типа, на който аз бих отишла - да обикалям с някакъв ван в провинцията... не, това не е за мен. Не обичам всички тези country неща, не ми харесват малките забутани или планински места, отегчават ме. Бих направила винена обиколка във Франция (това вече е друго нещо, знам поне няколко града свързани с това, ползата да съм с профил френски).
  Може би най-вече се радвам, че свърши. Надали бих понесла още една книга ако имаше такава. Как може винаги някой от главните герои да се окаже дразнещо инат?! В случая беше Йенсен, който продължи безсмислено да упорства като магаре все едно работата е най-хубавото нещо на света и трябва само това да прави. Той просто не си позволяваше да прави друго. Всъщност, кой би си отрязал седмици от собствената отпуска, защото не му трябват?! Явно той.
  Не казвам, че поредицата Красив негодник или тази книга конкретно са лоши. Хубави са стига да ти харесва да четеш само такива неща. Но вече си представям как ще чета ACOWAR и Кралска клетка, така че тази книга повече не може да ми задържи вниманието. При други обстоятелства сигурно би ми харесала повече, но... Не го приемайте като отрицателно ревю, поредицата е хубава и една от най-добрите от своя тип.

петък, 18 август 2017 г.

Прелестно изкупление - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Четвъртата и последна книга от Хроники на чародейците. Плановете ми бяха след като приключа с Прелестен хаос да продължа с Красиво момче, но да спра точно преди последната книга? Не, нямаше начин. Така че плановете ми рязко се промениха, защото трябваше да завърша поредицата и да знам какво ще се случи.
  Корицата ми напомня на една картинка, която бях използвала в обработката на един дизайн. Само гарвана де, просто се сещам за нея. Но в случая се сещам кой беше този гарван ама му забравих името (не е толкова важно и няма да го търся).
  Краят на предходната книга беше наистина гаден и нямаше как да приключи всичко просто така. Напротив, оказа се, че е станала една голяма грешка и може да се каже, че саможертвата на Итън е била напразна. И тук идва ролята на тази книга - да се поправи грешката. Е, разбира се, това изобщо не е толкова лесно колкото звучи.
Итън иска повече от всичко да се върне при Лена и поема риска да отиде до Съвета на пазителите, за да поправи стореното, което друг му е причинил. Но наистина той не се справя сам с всичко това. На практика получава помощ от много хора, включително приятелите си.
  Прелестно изкупление е разделена в две сюжетни линии - от гледната точка на Итън или на Лена, каквито са частите на книгата. Смяната на гледните точки ми помогна да разбера по-добре Лена (защото с нея имам проблем още от втората книга). Честно казано това вече отмина, но когато си изградиш лошо впечатление то трудно се променя. Извън това, беше наложително да се разказва от името на Лена, за да може да се представят събитията, които се случват в света на живите.
  Не очаквах някои от основните злодеи в историята да приключат така. Видя ми се почти... лесно. Обикновено очаквам велика битка или нещо такова, но беше някак... skip-нато, защото трябваше да помогнат на Итън и да му направят една „спешна доставка“. Имам чувството, че заради това малко се претупа и не знам, почти се зачудих сама „Ама това ли беше? Той така ли ще свърши?“ Но пък от друга страна - страхотно представяне на Линк, ето че и смъртните също си имат своите предимства.
  Книгата не беше лоша, разкриха се и последните загадки, въпреки че в началото майката на Итън пак искаше да крие от него. Ясно, че не иска да го загуби отново, но не е честно спрямо него да взима решението вместо него. Това пак ме вбеси, но добре, че беше леля му и му каза всичко. Но за мен това беше като нишка, която бе започнала отдавна да се разплита и тук вече окончателно се разплете.
  Може би очаквах нещо по-голямо за финал. А пък може би вече се спойлнах твърде много пъти още преди това и ефекта съвсем ми се загуби. Но все пак... единствено завръщането на Итън не ми беше много достатъчно. Честно казано за мен Хрониките на чародейците имат някои върхове и спадове, в един момент ми харесваше, в друг - не. През повечето време самата аз се колебаех дали ми харесва толкова или не. Прелестни създания, първата книга, беше много хубава и ми даде големи очаквания. Когато не се сбъднаха мнението ми падна и смятам, че можеше да е и по-добре. Липсваха ми някои неща и не мога да кажа, че тази поредица ми е особен фаворит.

сряда, 16 август 2017 г.

Прелестен хаос - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ТРЕТА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Тази книга направо ме разтърси из основи. Краят беше... разтърсващ, май това описва много добре Прелестен хаос като цяло. Наистина не знам какво да очаквам във всяка следваща книга от Хроники на чародейците, но това... определено беше неочаквано. *Няма да издам нищо повече, ще трябва да прочетете сами и да разберете.*
  Дори разбирам какво представлява и самата корица. Ауч! След като знам края на третата книга... направо всичко ми се струва много гадно (не като грозно, в другия смисъл).
  Толкова се радвам, че Лена премине през онзи отвратителен период, в който беше една дразнеща хленчеща чародейка (цитат по памет от Лив). Наистина беше нетърпима в онова състояние и щеше да стане Мрак от своята глупост, защото не желаеше да сподели! Мразя героини, които се държат очебийно глупаво (когато употребявам подобни словосъчетания, значи наистина много съм се раздразнила и това е било прекалено вече). Но стига за ужасната втора книга. Прелест хаос направо ме срази. Не очаквах нищо подобно или пък може би и аз като Итън се надявах да стане нещо друго, както той се опитваше да избегне истината до последно (в случая... е разбираемо и не беше от глупост, това е заключение, до което никой не би искал да достигне).
  Естествено, след Седемнадесетата луна идва и Осемнадесетата. Тази идея на авторките малко не ми допада толкова вече. Просто като вземе да е едно и също - шестнадесета, седемнадесета... та чак до деветнадесета луна, започва да се повтаря и губи красотата си. В началото беше нещо специално и хубаво, но после... взе да ми се изтърква и просто си очаквам във всяка книга песента. И реално погледнато, едва тук съвсем бегло се спомена нещо свързано със заглавието на поредицата, но естествено, пак никой не иска да казва нищо (защо ли се учудвам, тук да ти кажат нещо направо без увъртания ще е аномалия!).
  След като Лена раздели луната си, направо настъпи периодът на Апокалипсиса, защото всичко тръгна с краката нагоре и целия свят започна да се променя. По едно време се ядосах на Лена, защото постъпката ѝ беше крайно глупава, да причини масова разруха, защото не можа да вземе решение. Но после ми мина, а пък и май... не е само нейна заслугата.
  Този път, за разлика от филма, датата 21-ви декември присъстваше тук и беше важна, но в астрономически план като най-дългата нощ в годината, зимното слънцестоене. Цялата книга премина в периода до тази дата и всеки очакваше... ами най-лошото.
  Предположенията ми за Итън се бяха оказали верни, той е специален и е важен, и ами... обичам когато съм права. Неговата роля в цялата поредица е от първостепенна важност, дори самите чародейци не стоят в такъв център като него. Така че вярвам, че и в последната книга ще заеме голямо място, защото все още нищо не е свършило и най-голямата битка предстои.
  Всеки път когато четях Ейбрахам Рейвънуд се сещах за президента Линкълн. За капак фамалията на Линк е Линкълн и майка му се споменава с нея, което още повече ме навеждаше на мисълта за президента. Пък и той е историческа фигура, към която имам по-специално отношение (родена съм на същата дата като него!).
  Трудно е да напишеш ревю, когато се въздържаш да не издадеш някой спойлер. Но Прелестен хаос наистина беше много бурна и изпълнена с действие. Особено след като я прочетох бях толкова преизпълнена с емоции... Уви, нямах възможност да напиша ревюто веднага след това, сигурно щеше да е по-хубаво и да отразява емоциите ми, но... Накратко, тази книга ми хареса и просто не мога да чакам да прочета последната, трябва да разбера какво ще се случи по-скоро!

понеделник, 14 август 2017 г.

Currently Top 10: Movies


  Това е втората част от поредицата за настоящите ми топ десет. Много е вероятно филмите, които ще изброя да са по книги или обвързани с книги. Някои от тях са ми all time favourites затова изобщо не се учудвайте ако не са нови, а всъщност доста старички, но пък си ги харесвам и съм гледала много повече от веднъж. Не знам какви ще са следващите ми Currently Top Tens, но когато се сетя за нещо тогава. Може да прозвучи странно, но харесвам повече американската дума movie отколкото film. Просто филм е толкова... скучно и еднакво на повечето езици, а муви звучи по-различно и ми харесва, предпочитам го.


1. Сам вкъщи


Не мога да започна класация за филми без Сам вкъщи. Това са най-любимите ми филми ever! Гледала съм ги милион пъти и не ми пречи пак да ги гледам. Особено обичам да гледам тази трилогия по празниците, та кой не ги харесва? Умишлено съм сложила само трите части, защото не харесвам следващите, не е същото и ми стоят по-скоро изкуствено. Тези си бяха класика, новите са като реплика. Има ли други фенове на Сам вкъщи освен мен? Кевин и Алекс са големи образи, винаги се смея от сърце когато гледам тези филми, точно заради това обичам комедиите.

2. Капан за родители


Друг филм, който обожавам и съм гледала милион пъти - Капан за родители. Толкова е забавно и интересно, просто много ми харесва. Харесвам идеята за разделените близначки, които се откриват случайно на един летен лагер и решават да се разменят. Най-любимото ми е когато погаждат номера на Мередит. Този филм на Дисни е върхът!

3. Тримата мускетари


Третият (е, по-скоро петият) филм, който съм гледала също страшно много пъти. Много харесвам версията от 1993 на Дисни, актьорите ми допадат много, а също и това, че е пропита с доза хумор, а стана ясно, че аз обичам комедиите. Странно е, че съм гледала стотици пъти филма, но така и не съм чела книга. Не знам, нещо сякаш не мога да се накарам да я прочета, веднъж започнах, но като не ми напомни за филма и това ме отказа. Май вече съм си създала една представа и не ми се руши. Може би пък някой ден ще я прочета, кой знае. Но аз лично горещо препоръчвам тази версия на филма - има от всичко по много и актьорския състав е чудесен!

4. Реликвите на смъртните: Град от кости


Ще започна с това, че аз не харесвам сериала Ловци на сенки, изглежда ми смехотворно и просто няма начин да се принудя да гледам това нещо. Предпочитам филма с Джейми Бауър и Лили Колинс, харесва ми и е доста приемлива версия за филм по книга. Всъщност дори гледах първо него после прочетох книгата (не нарочно, но така стана, след като си го изтеглих не можах да се сдържа да чакам да прочета книгата). Харесвам тези актьори, особено Джейми в ролята на Джейс, както и останалите. Отговарят много достоверно на героите от Град от кости и на мен много си ми харесва този филм.

5. Спийд Рейсър


Гледах този филм за първи път по телевизията. Имаше един период, в който страшно много ми се гледаше, но така и не ми се отдаде възможност да го направя. Не и изцяло да седна и да си гледам филма, а само частично някои кадри, но е факт, че ужасно много ми харесва. Всъщност май е по някакви комикси или нещо такова, знам, че има някаква анимирана версия също, но този филм... леле, ефектите са страхотни. Харесвам идеята за такова алтернативно бъдеще, супер развити технологии и автомобилните състезания... Спийд Рейсър ме вдъхнови за една моя история, Агуа Делмаре, в която има и фантастични елементи също. Освен страхотните ефекти и самите състезания, много харесах актьора играещ Спийд - Емил Хърш. Просто смятам, че този филм е страхотен и е един от любимите ми с коли.

6. High Strung


Попаднах на този филм съвсем случайно и толкова много ми хареса. Просто е наистина интригуващ и е добър. Случаят с High Strung беше нещо като със Спийд Рейсър - имаше период, в който бях страшно запалена по него. Комбинацията от класическа и съвременна музика, балет и модерен балет... е уникална! Горещо го препоръчвам, много е интересен. А Руби и Джони са като създадени един за друг. Пък и Никълъс Галицин не е никак лошо. Не знам за вас, но аз почти обожавам този филм, прекрасен е!

7. Рубиненочервено


Харесвам трилогията за Рубиненочервено, даже много, но и филмите ми допадат, ако трябва да съм честна. Понякога просто искам да видя нещо фантастично на екран. Затова харесвам добрите фентъзи филми, където магията и всичко останало е пресъздадено достатъчно реалистично. Пък и отчасти тук има и исторически моменти, а пък аз страшно си падам и по исторически филми. Така че нямаше как да не ми харесат филмите (добре, че са субтитрите, иначе и думичка не разбирам от немски). Е, някои неща не отговарят на книгите (но пък кой ли филм по книга е 100% достоверен?), но филмите не са лоши.

8. Троя


Имам си своята... obsession по Троянската война. Това може би е един от любимите ми периоди в историята и съм луда на тема Троя. Чела съм Илиада, разбира се, и по-скоро съм обсебена на тема Ахил. Страшно много ми харесва и да речем, че Брад Пит спомага доста за това. Но няма как да отрека, че много го харесвам, а и обожавам комбинацията руса коса - сини очи. Гледала съм този филм доста пъти, края е гаден, защото не искам Ахил да умира, просто... твърде секси е да умре (неведнъж съм го споменавала, това е моята логика :д). Но въпреки всичко пак го гледам, дори да ми е гадно, че главният герой умира (не е спойлер, всеки го знае, че е така). Харесвам и други филми с Брад Пит, може би трябва да направя цял пост за това, имам дори и книга за него (когато съм обсебена по нещо не си шегувам).

9. Наследниците


При наличието дори на повече от необходимата бройка книги, се спрях точно на тези двата. Може би защото онзи ден изгледах втората част и просто ми се иска да видя и третата част (надявам се, че ще има такава). Искам да видя още от децата на злодеите, толкова ми е интересно. Тези, които видях до сега... ами не са ми достатъчно. Много харесвам песните Rotten To The Core, Ways To Be Wicked и What's My Name, страхотни са. Пък и някак харесвам самите актьори, допадат ми. Много добре отговарят на образите и ми се иска да видя поне още един филм за Наследниците, а може и книга от Мелиса Де Ла Круз.

10. Карибски пирати



Трябва да призная, че съм гледала само първа и втора част. Така и не съм стигнала до третата, зациклих, просто не ми остава такова време да седна и да гледам филм(не си падам много по тези неща, аз обикновено ги слушам, защото хем съм на компютъра, хем телевизора върви, но схващам всичко, иначе не ме свърта на едно място и да не правя нищо). Но все някой ден ще изгледам останалите три части, защото е интересно и първите две ми харесаха, просто все не ми се удава възможност да го направя. Но Проклятието на черната перла си беше the best.


  В началото на този пост се чудех кои филми ще посоча. Накрая се чудих кои да не сложа, за да не превишавам цифрата десет. Е, трябва да си призная, че така или иначе I cheated, защото на няколко места посочих поредица от филми и числото изобщо не е десет, но... Поне по номера е спазено, така че измамих само частично, нали?
  А вие гледала ли ли сте някои от тези филми? Ако да, какво мислите за тях? Какви филми бихте ми препоръчали базирайки се на вкуса ми гледайки тези тук?

събота, 12 август 2017 г.

Прелестен мрак - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

     КНИГА ВТОРА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Честно казано, не зная какво да очаквам от която и да е от книгите в Хроники на чародейците. Всичко е толкова загадъчно и покрито в мъгла... Аз самата не знам какво мога да очаквам да се случи и за какво ще чета.
  Корицата е доста подходяща. Тези стълби и тунелът определено са много тематични и имат важна роля в тази книга. Щеше да е учудващо ако не беше избран такъв образ за корицата.
  От началото Прелестен мрак започна да ме дразни и така поне до половината. Точно заради това свалих една звезда в Goodreads, щяха да са четири, но бях прекалено раздразнена, за да ѝ дам тази още една звезда и ги свалих на три. Причината беше, че изключително мразя, когато сметнат, че е по-добре да държиш главния герой в неведение и оправданието е, че „това е за негово добро“. Вбесяващо е! Как може да е за нечие добро да не знае какво да очаква, от какво да се пази и когато изпадне в тази беда, а ами няма нужната информация, защото това е за негово добро. Не мисля, че ако си в неведение ще се справиш по-добре. Поне като знаеш няма да си представяш десетократно по-лоши неща. Супер глупаво ми се вижда да криеш истината от някого, вземайки решението от негово име, че така е по-добре. Дай му истината, той ще знае по-добре как да се справи с нея. И това неведение трая в 2/3 от книгата, нямаше как да не ме вбеси.
  Като „бонус“ на предходното, Лена също се държеше дръпнато с Итън. Той е готов да рискува всичко за нея и прави всичко, а тя започна да страни от него и да го държи също в неведение. Направо чудесно! Все едно всички се наговориха да не му казват нищо и да го държат настрани, все едно така става по-добре той като поема сам инициатива и се впуска в дълбокото без да знае какво да очаква. Нейното отношение беше последната капка, която определи дали ще отнема тази една звезда както и сторих.
  В останалата една трета от книгата вече започна да ми харесва повече. Ама и всички останали сметнаха, че вече трябва да разкрият множество от тайните на Итън (а, добър ден, когато стана опасно тогава се сетиха). Самият той получава видения и вече далеч не е като преди, а има повече неща, които не знае и за които не предполага, а са достатъчно важни и трябва да научи. Не е никак приятно някой да се разполага с информация, касаеща него и да взима решение дали ще му каже или не. *може би спойлер* Лена беше твърдо решила, че тя е Мрак и толкова се самообвиняваше... направо беше вглъбена в това, държеше се така с месеци и в един момент на мен самата ми писна и това никак не ми помогна да харесам книгата повече.
  В крайна сметка не беше толкова лошо, но когато се струпат силно негативни неща на куп, трудно се променя мнението ти. Аз лично мразя да съм в неведение и смятам това за най-безсмисленото и глупаво нещо. Колкото и да е лоша истината, едва ли е толкова ужасна колкото това, което ти минава през главата (а то може да бъде дори десеторно по-зле, знам от личен опит).

Dream Dark


  Това е една доста кратка допълнителна новела към поредицата. Действието се развива непосредствено след Прелестен мрак и преди Прелестен хаос. Всъщност самата книга е концентрирана върху Линк, най-добрият приятел на Итън. Това момче е толкова изпълнено с енергия и е с толкова свободен дух. Направо е невероятно при наличието на такава майка - Мис Линкълн е главатарят на ДАР(Дъщерите на Американската революция, една абсурдна организация ако питаш мен) и тя контролира всички май, целия град. Синът ѝ, разбира се, няма как да е изключение, тя направо го тероризира с толкова ограничените си разбирания. Ясно е защо той се впуска така стремглаво във всякакви опасности и приключения.
  Мисля, че с Ридли някак си пасват. Тя може да се опитва да го играе безчувствена и лоша, да се прави, че не ѝ пука, но определено се крие повече зад черупката. Трудно е да си го признае заради своята мрачна природа.
  Всъщност не очаквах това, което се случи с Линк. То май беше най-голямата ми изненада в Прелестен мрак. Просто се чудя за напред така ли ще остане или отново нещо ще се промени? Направо е иронично как се разменят някои неща в книгата.

четвъртък, 10 август 2017 г.

Тъмното пророчество - Рик Риърдън

   КНИГА ВТОРА ОТ „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Не знам защо си мислех, че Изпитанията на Аполон е трилогия, може би бях забравила след като мина доста време откакто прочетох Скритият оракул. Просто се надявах мъничко, че ще има развръзка по-скоро, но щом има още три книги? Не, развръзка скоро няма да има.
Изобщо не бях обърнала внимание на корицата по-рано, но сега знам кои са грифоните и точния момент от книгата. Всъщност ми става малко тъжно, но няма да давам спойлер защо.
  Аполон си е все същият - изритан от Олимп, лишен от своята божественост и приклещен в тялото на Лестър Пападопулос. Неговите изпитания тепърва започнаха и ще има и още, а единственият шанс да се превърне отново в бог е да ги изпълни до едно. Поне така се надява и той. Мисля, че да се превърне в човек и да опита от този живот, на полубоговете е като един доста добър урок за Аполон, но би бил чудесен и за всички останали богове, защото те абсолютно са се откъснали от смъртния свят живеейки безгрижно и сякаш всичко е игра. Най-добрият начин да оценят своята безсмъртност и божествени сили, е да ги загубят. Смятам, че Аполон трудно ще забрави дните си като човек и по-добре.
  Никога не съм си падала особено по римската история и виждам защо. Този нов триумвират е съставен от най-видните и жестоки императори съществували някога. Вторият, естествено, няма как да отстъпи по слава на първия, Нерон, нали? Но е много по-дразнещ и е като мегаломан по себе си - името му не е чак толкова прекрасно та да го лепва на всичко. Силно се надявам да не се появи повече в следващите книги, крайно неприятен е.
  Харесва ми как Риърдън е свързал всичките си поредици - за Пърси Джаксън, за Кейн, за Магнус Чейс... толкова много и различни светове и богове, но всички съществуват едновременно. Чудя се дали ще има някакъв проект, който да касае всички им и така де, героите да се срещнат, някаква много по-голяма заплаха от сега и да се налага всички да обединят силите си. Би било доста интересно.
  Първоначално изпадането на Аполон бе наказание от баща му Зевс след войната с титаните. Но може би е било абсолютно целенасочено и Зевс не го е наказал, а го е изпратил с мисия, защото изпитанията му не засягат само него самия. Затова сега съм в очакващо нетърпение, когато четох Пърси Джаксън беше по-лесно - всички книги бяха излезли и можех да ги прочета една след друга, за разлика от това.
  Също и съм доста заинтригувана от Мег, според мен у нея има нещо специално и се чудя как ли ще се развият нещата. Е, не е тайна, че ги шипвам с Аполон. Имам някои теории и силно се надявам между тях да има нещо. А и Мег е специална, тя е като Персефона, другата важна дъщеря на Деметра.
  Много харесвам книгите на Рик Риърдън, той представя митологията по един съвременен и различен начин. Той е представил боговете по един забавен начин придавайки им един човешки облик. Харесват ми и полубоговете, които непрестанно се впускат в някакви приключения, защото въпреки всички те не са точно нормални деца и опасностите ги съпътстват, точно като факта, че са деца на богове. Нямам търпение за следващата книга за Аполон, която май няма да излезе скоро (е, не по-рано от догодина).

вторник, 8 август 2017 г.

How to get out of a reading slump?


  Определено най-ужасното за един читател е да попадне в читателски застой. Не че не искам да чета, просто... нямам желание, колкото и глупаво да звучи. Случва ми се, твърде често и твърде продължително за моя вкус, да изпадна в т.нар. читателски застой и не ми се прави абсолютно нищо. Лошото е, че обхваща не само желанието ми за четене, но и почти всичко останало. А какво правя ли тогава? Дремя на компютъра, просто пилеейки си времето с моментни занимания колкото да не правя нещо продуктивно.
  Заглавието си казва достатъчно, така че в днешната тема ще поговоря малко за начините да се справиш с читателския застой и затова ще мина направо.

📖 Какво е reading slump?

  1. В Urban Dictionary точния превод на този израз е „Неспособността да вземеш книга и да я прочетеш просто, защото не можеш, не можеш да четеш.“

  2. Самата дума slump има много значения както и може да се отнася за writing slump, creative slump ect. Slump е рязък спад и в различните контексти има и различно значение, може да се използва и за загуби що се отнася до цени или обезценяване на нещо.

  3. Друго по-общо значение, което намерих и е много точно според мен гласи: „Период от време, през който човек се справя без предмет или дейност.“


📖 Какво представлява за мен?

  Също прочетох нещо, което смятам, че е адски вярно - това е най-лошият кошмар за един читател. Точно така си го определям и аз. Налегне ли ме такъв застой, може да продължи с дни, седмици... Не че не искам да чета, просто... не мога. Дори не мога да обясня точно защо, самото това състояние... трудно е да се опише. Това е един период, в който нямаш желание за нищо. Наляга те пълна летаргия и си супер непродуктивен. Ето защо за мен е кошмарно, аз се занимавам с най-различни неща и да спра и да не правя нищо ме убива. Бездействието е най-лошият ми кошмар, неслучайно мразех даскалото, в час можех да умра от скука.


📖 Как да се справим с читателския застой?

  Time out!

  За мен читателския застой означава, че трябва да си дадеш почивка. Когато ми се натрупат много неща, чела съм последователно много книги и в един момент системата ми прегрява и се нуждае от почивка. В такива случаи е най-добре да дадем на пауза и да спрем за кратко. Е, когато паузата се проточи... трябва да намерим начин да я спрем. Но в основите си по мое мнение reading slump-а се дължи на преумора и организма иска да ти каже стоп. Така че колкото по-изморен, толкова по-дълга почивка. Най-важното е да осъзнаеш, че си уморен и да осъзнаеш, че е време да спреш и да си кажеш „Окей, трябва да спра, нужда се от почивка.“

 Favs

 Може да се окаже много добра идея да препрочетеш нещо, което харесваш. Дори не е казано, че трябва да прочетеш наново цялата книга. Аз обичам да препрочитам пасажи от любимите си книги. Така просто си релаксирам наслаждавайки се едновременно на нещо познато, което обичам. Така че да препрочетеш нещо любимо може да се окаже добро решение дори за тези, които не обичат да го правят (мен включително, но в този случай ми действа добре).

+For Writers

  Когато зацикля в четенето, много често ми се случва да се вдъхновя да пиша. Отдавна спрях да пиша и качвам историите си, просто нямаше смисъл, защото нито имам много читатели, нито получавам обратна връзка, ака коментари и такива. Сега просто пиша в повечето случаи за себе си и за свое собствено удоволствие. Имам поне дузина идеи, които частично са започнати от някъде. Идват ми идеи из самата книги и като се вдъхновя и пиша доста, а започнах и да го правя само на английски, ако можех щях да пренапиша и останалите си истории, но е прекалено трудоемко и ще отнеме страшно много време, а аз не съм от постоянните. За писателите читателския застой може да се окаже повод за творческо вдъхновение за писане както на мен често ми се случва.

First steps

  Най-добре след подобен застой не се нахвърляйте на най-тежката и дебела книга, която попаднете. Препоръчвам нещо леко и немного дълго. Някоя кратка романтична история или нещо друго в любимия в жанр, като за начало. Може дори да не е роман, а нещо съвсем различно, важното е да се започне от някъде. И всичко книжно е начало.

Be moderate

  Най-важното нещо за всичко е да не прекаляваш. Всичко е по-добре, когато е в умерени граници. А най-напред не бива да се прекалява с целите и отново да си поставиш за цел в списъка тази, тази.... и тази книга за безумно кратък срок. Това ще доведе до ново изтощение, а не това е целта. Трябва да бъдеш умерен и да не прекаляваш, по-добре да поддържаш постоянство и да си четеш редовно, отколкото да се изсилваш и да изпадаш в застой, нали?


Do whatever you like

  Най-простия и полезен съвет - прави това, което ти харесва. Рисуване, слушане на музика, спорт, разходка... всичко, което искаш и ти харесва. Важно е да си дадеш почивка. Има какви ли не занимания и всеки си има свои предпочитания. Независимо какво е - физическа или умствена дейност, важното е да ти достави удоволствие и да забравиш за натрупания си график и колко много книги още искаш да прочетеш, но не можеш.

But don't push yourself too hard

Според мен не трябва да се насилваш да прочетеш нещо, което не искаш. Остави се на течението, внезапно ще се появи някоя книга, която така ще ти грабне вниманието, че няма да искаш да я пускаш. Но да се принуждаваш да четеш нещо когато не искаш... не е решение. Всъщност така започна последният ми книжен застой, просто не ми се четеше точно тази книга колкото и да се насилвах, но внезапно изскочи нещо, което ме заинтригува веднага и ето че преди да се усетя бях излязла от лежерното си състояние. Мисля, че това е най-добрия съвет от всичките, поне за мен.


  Силно се надявам съветите ми да са от помощ на някого и този пост да се е оказал полезен. Стана по-дълъг от колкото очаквах и се радвам. И един въпрос, който навярно повечето ще игнорират, но все пак: Как се справяте с вашия reading slump?

неделя, 6 август 2017 г.

Прелестни създания - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл

   КНИГА ПЪРВА ОТ „ХРОНИКИ НА ЧАРОДЕЙЦИТЕ“

  Книжният ми застой (за което ще говоря в друг пост) премина съвсем внезапно когато онзи ден случайно попаднах на филма Прелестни създания. Всъщност си лакирах ноктите и телевизора просто си вървеше и така се оказа, че ми стана интересно и изгледах филма. После като го потърсих в Интернет разбрах, че това е книга, дори цяла поредица и ми се прииска веднага да започна да чета, но беше твърде късно(а определено прекалявам със стоенето вечер и спя страшно до късно). Но на следващия ден веднага започнах да чета, определено можеше да не протакам книгата цяла седмица, но все изникваха разни неща през деня и просто не можех да си наложа да чета.
  Харесвам корицата, подхожда на града, на Рейвънуд... на Лена. Мрачно, мистериозно и някак готик - така си определях и книгата. Много харесвам българското заглавие, избрали са толкова открояващ се превод на beautiful, не са се спрели на първия и най-често срещан красив, а прелестен, което сякаш създава атмосфера за самата книга и заради това още повече ми харесва.
  Гатлин е провинциално градче, разположено в Юга. От тези, които сякаш са откъснати от останалата част от света и си живеят в своето ограничение и нежелание за навлизане на нещо от външния свят(или поне възрастните, ама сериозно, старото поколение винаги е толкова резервирано към нещо различно, че чак е вбесяващо, защото си въобразяват, че могат да контролират развиващия се свят!). Тук всичко се върти около Гражданската война и един невзрачен успех на Юга срещу Севера. Не съм запозната особено с историята на САЩ (падам си по Европа, по специално Великобритания, което май доста ми личи) и още по-малко съм се интересувала от точно тази война, но съм напълно наясно за това неразбирателство, което е имало между двете части на САЩ, едновременно създавайки граница и между двете прослойки на бедни и богати. Абсолютно логично е в толкова малък и затворен град всеки да знае всичко за всеки и появата на новото момиче в града бързо става най-разпространената клюка.
  Лена Дюшан не е просто новото момиче в града и в гимназията, тя е различна не само, защото е аутсайдера, но и заради чичо си, „особнякът“ на Гатлин. Естествено, мразейки всички различни, хората осъждат Макон Рейвънуд като прокажен и всеки страни от дома му. Появата на племенницата му е повод за клюки и странене и от нея. Никой в гимназията не желае дори да се доближи до нея, защото тя не е част от тяхното „подбрано“ общество. Е, освен Итън Уейт, който всячески прави обратното. Той копнее да се махне от това забравено от бога място и да отиде в колеж - без значение къде и какво ще прави, стига да е далеч от тук. Появата на Лена, обаче, може да промени всичко.
  Това е фентъзи поредица пропита с много мистерия и тайни. Всеки крие нещо и е трудно да знаеш истината когато заради нечии схванати убеждения тя е „изтрита“ от историята. Харесвам идеята за съществуване на други същества сред хората, винаги ме е интригувало. А точно на място като Гатлин може да се окаже, че има такива (нещо като Мистик Фолс, самото място предполага съществуването им).
  За първи път ми се случва да чета точно такъв тип книга от гледната точка на момче (на Итън). По-различно е и не е с каквото обикновено съм свикнала, а аз обичам да опитвам нещо ново. Прелестни създания беше именно това. Разказано е по увлекателен начин и много добре е пресъздадено и настоящето, и спомените.
  Факт е, че има много разминавания между филма и книгата (каква изненада!) та дори се обърках, не е редно да променят факти от сюжета, това според мен съвсем минава границата. Като това да променят рождения ден на Лена от 11-ти февруари на 21-ви декември, грешката е груба. Може би ще напиша в отделен пост за филмите по книги, за да не се разпростирам тук.
  Споменах рождения ден на Лена, защото той е доста важно събитие. На шестнадесетия си рожден ден е повратна точка за момичето с чародейни сили и от него зависи същността ѝ. Планът е съвсем ясен - трябва да бъде пазена от роднините си и да внимава до рождения си ден. Само че Итън не влиза в този план и всичко се променя. Между двама им има необичайна връзка, по-силна от всичко друго и никой чародей не може да си го обясни. Тяхното привличане може да се окаже опасно и за двама им, но нито Лена, нито Итън могат да устоят и са решени да разберат на какво се дължи това. Почти сигурна съм, че у Итън има нещо... необикновено, може би съм чела доста книги, не знам, но с нетърпение очаквам да разбера до колко са верни или не предположенията ми.
  В тази книга е замесено древно проклятие, чародейски род и разбира се, борбата между доброто и злото, това май си е запазена марка, а? Не всичко е такова каквото изглежда... буквално. Ако търсите нещо мистериозно и любовна история изпълнена с трудности на фона на едно готическо фентъзи - Хроники на чародейците е точният избор, препоръчвам ви тази поредица.

петък, 4 август 2017 г.

Сбъдната любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ЕДИНАДЕСЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Преди не харесвах много заглавието, повече ми допадаше на един фен превод Дългоочаквана любов, защото звучеше логично след като Блей, а може би и Куин дълго бяха чакали това да се случи. Но сега сякаш смятам, че Сбъдната е по-подходящо и звучи по-добре. Най-вече бях разколебана заради оригинала, at last, което е нещо като най-сетне, но невинаги буквалния превод е за предпочитане, тъй като всеки език е различен и трябва да звучи така сякаш е писано на този език.
  Май се подразбра, че тази книга не ми е любима и то неслучайно. Всъщност е тази, която най-малко харесвам. Основна причина - гей двойката. Не мога да възприема тези неща, дори да се опитвам това е като да накараш сухоземно животно да живее във водата и обратно, не става. Не подкрепям тези неща, всеки си има мнение и аз заставам зад своето. В известна степен имам консервативно виждане относно тези неща, защото смятам, че ако трябваше да сме създадени такива (да има връзки между еднаквите полове) щяхме да сме и това ми се струва против природата.
  Корицата... най-вече ми харесва града на заден план, защото силно си падам по големи мегаполиси като Ню Йорк, Лондон... личи си, че провинцията не е моето място. Определено мъжа на корицата изобразява Куин заради различните очи. Лично аз не съм била привързана никога към идеята за различни очи, шантаво е, а аз предпочитам симетрията и затова ми беше трудно да го възприема. Но татуировката под окото му е интересна, странно е, че съм по-склонна да приема татуировката от различните очи, но... аз съм си такава.
  Както казах, ама никак не желаех да чета най-вече интимните сцените, не ми е приятно, но си наложих да прочета книгата, защото освен тяхната... любов има и много други събития, без които няма да разбера какво ще се случи по-нататък, а аз мразя дупки в поредица. Това ми бе основна причина да я чета, признавам го.
  Куин определено е един безразсъден герой готов на всичко за приятелите си и то без да се замисли. Много ми хареса как спаси Зейдист с онзи самолет. Успя да го закара навреме в Братството и да оживее. На практика спаси живота му. С това и всички останали неща, включително героичното спасяване дори на краля, напълно си заслужиха подобаващото отблагодаряване. От тази гледна точка харесвам Куин като персонаж, защото смелостта му граничи с безразсъдство, но някак винаги му се разминава.
  Блей, обаче, е съвсем друга работа. Той не може да се нарече герой, защото не е извършвал чак толкова много героични неща като Куин, а и той си призна това със сексуалната ориентация отдавна и даже живееше с братовчеда на Куин, чието име не помня. Двамата са толкова различни. Блей е по-земен, по-тих отколкото буйния и непредвидим Куин.
  Няма да казвам, че я препоръчвам, защото действително не я, но без нея поредицата няма да е пълна и не може да се пропусне. Дори да не ми харесва нещо чак толкова, щом е част от поредица не бих го прескочила, защото не е stand-alone и не е независима от всичко останало. Всъщност до голяма степен се случват много повече неща от любовната история, което в случая за мен беше доста хубаво.