събота, 30 юни 2018 г.

Wrap Up - April, May, June


Време е за равносметката ми за второто тримесечие, която уви, не е никак по-добра от предходната, че и по-зле. Прочела съм едва 11 книги от края на март месец до сега. Това е пълна трагедия. 😭 Дори не искам да си поглеждам предизвикателството в Goodreads. Вече годината е преполовена, а аз съм едва на 1/3 от него. Прочела съм 32 книги до момента, ще станат 33 след като си приключа една книга тази вечер. Май е трябвало да си задам наполовината на тези книги, бях твърде оптимистична. И то не е до там, че не ми се чете, просто... нямам тази възможност и това направо ме убива. Добре де, април и май реших, че е абсолютно удачно да гледам анимета и изгледах цялото Иназума 11 и почти цялото Ю Ги О отново(имам емоционални проблеми с края му, защото не исках фараона да заминава, но това е друга тема), както и още няколко просто така, което никак не е оправдание за това, че не четох. Все пак, нека резюмирам прочетените книги.

1. Кървава целувка - Дж. Р. Уард

Отлагах тази книга от години, буквално. Все не стигах до нея не знам защо. И точно като ми се четяха останалите не мога да ги намеря, това е кошмара за книжния плъх (поне за мен, мразя да не намирам книга, която искам, това ме убива!). Нови герои, стари герои и същата позната обстановка в Калдуел. Обожавам вампирите на Уард! И се надявам скоро да се сдобия със следващите книги от Наследството на черния кинжал.

2. Сребърната маска - Холи Блек и Касандра Клеър

Първите две книги бяха страхотни, третата взе да куца, а четвъртата беше пълен провал. Дори за полу-детска книга си беше чисто и просто нелепо. Направо не мога да повярвам как тези две авторки са превърнали Магистериума в толкова посредствена поредица и колко абсолютно нелепо е всичко вече. Няма го това, което ме заплени отначало, не е интересното училище за магьосници, героите са абсолютно малоумни и дори не знам искам ли да видя края, все ми е тая.

3. Кралска клетка - Виктория Айвярд

Определено най-ужасната книга за тримесечието ми. Нарежда се сред най-тъпите и непоносими книги, които съм чела. Как може всичко да е толкова глупаво? Едва я изтърпях не знам защо и със сигурност няма да прочета четвъртата, стигат ми толкова тъпи и дразнещи герои за цяла вечност. Защото в книгите на Айвярд направо прелива от тях! Мер е най-дразнещото и малоумно същество на планетата, убедена съм. Недоумявам как може в книгата ѝ всеки да е толкова тъп, в буквалния смисъл на думата?! Не, наистина тази поредица е пълен боклук. *Съжалявам за тези, които я харесват, но не мога да кажа и една добра дума за нея, може да видите и ревюто ми, там се бях аргументирала достатъчно.*

4. Greatcoats - Sebastien de Castell

Добре, това всъщност са четири книги - поредица наречена Greatcoats. Честно казано това е първият ми по-голям досег до хай фентъзито и ми хареса. Поредицата е доста интересна и бих я препоръчала. Направих един пост за нея съвсем наскоро. Това беше главното, което прочетох през май.

5. Отмъщение - Лекси Блейк

Не очаквах третата и последна книга от трилогията Беззаконие да излезе толкова скоро след втората (чудесно издателство Ибис!), но не се оплаквам. Още като я видях и страшно се зарадвах, защото януари отложих четенето ѝ умишлено и сега нямах търпение да ѝ се насладя. Ами беше си забавна и очарователна като предходните две и ми подейства добре като пауза по средата между книгите от Greatcoats (оказа се, че хай фентъзито не е чак толкова лек жанр и в един момент идва в повечко).

6. Седмата заповед - Том Фокс

Новият трилър на Том Фокс съвсем пресен от издателство Ибис! Да, знаех, че искам да прочета и тази книга още щом я видях. Кориците много помагат, между другото. Трилър с прекрасна корица? Окей, грабна вниманието ми.

7. Корабът на мъртвите - Рик Риърдън

Не е истина, че прочетох третата книга една година след втората. Напълно бях забравила за тази книга и по принцип исках да я прочета още миналата година, но не, просто забравих, че е излязла! Сега обаче си наваксвам.
РЕВЮ

8. Пламтящият лабиринт - Рик Риърдън

Прочетох и третата книга от Изпитанията на Аполон и толкова много ми хареса! Тази поредица ми е от любимите на Риърдън. Всъщност дори не мислех, че ще я приключа в рамките на два дни, на втория само си повтарях „само още една глава“ и така докато приключих книгата... Когато я приключих бях сащисана, защото не очаквах да стане толкова бързо и исках още.
РЕВЮ

Единадесет никак не е желаният резултат, не и в рамките на три месеца. Ще ми се сега поне лятото след като няма университет да почета повече, да си наваксам мъничко. Би било добре, но няма да правя прибързани планове.
А вие какви книги прочетохте? И имате ли си предизвикателства за годината и до къде сте с тях?

петък, 29 юни 2018 г.

Пламтящият лабиринт - Рик Риърдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Тази книга толкова много ми хареса! Наистина много харесвам поредицата Изпитанията на Аполон. Тя ми е любима след книгите за Пърси. Също и Аполон винаги ми е бил любим от боговете. Дори имах една идея за книга с герой, който да се казва Аполо(на английски е Apollo, повече ми харесва как звучи това, но нямаше да има нищо общо с бога Аполон обаче). Но иначе много ми допада тази идея с Аполон и оракулите.
  Винаги съм харесвала гръцката митология още от дете, защото беше интересно, фантастично и историческо! Да, мисля, че нормалните деца се интересуват от други неща, но аз винаги съм си била запалена по историята. А и просто обожавам тези нови вариации на Рик Риърдън! Героите му са толкова готини и забавни, ще се радвам децата ми един ден да прочетат тези книги. *къхъм, да не засягаме темата аз на колко съм години, за да чета детско-юношеска литература, не че това ме спира да чета каквото си поискам.*
  Аз ли съм единствената, която мисли, че с всяка следващата книга става все по-интересно? Толкова ми харесва! Сега сме точно по средата на поредицата - 3/5 книги и съм толкова нетърпелива за останалите. Но трябва да чакам до догодина за The Tyrant's Tomb(предполагам, че на български ще звучи Гробницата на тирана?) и цели две до последната?! Това изобщо не е честно! Няма и други предстоящи поредици, които да очакваме, поне за момента, което превръща чакането в още по-кофти. Искам още, надявам се да има и други нови герои, поредици... просто ми трябва още от този митологичен свят! *кажете, че не съм само аз* Добре, стига толкова оплакване и прехласване. 
  Харесва ми развитието на героите, особено на Аполон. В началото той си беше себе си - арогантния, безгрижен бог Аполон заклещен в тялото на смъртен. После той беше безполезен смъртен наиме Лестър с никакви явни способности или каквото и да е. Но сега... той вече е запознат с живота като човек, не моменто, не за няколко дни, той действително прекара няколко месеца в човешко тяло и научи какво е да си герой, полу-бог и с какво им се налага да се изправят. След като боговете са безсмъртните, на тях не им пука за „обикновените човешки проблеми“, но да се справяш със същите тези неща си е доста добър урок, особено частта с умирането. Да, можеш да умреш като човек. Мисля, че всички олимпийски богове биха имали полза от такъв урок - никакви сили, умения, просто обикновено човешко съществуване. Именно затова ми хареса, че Аполон се учи да бъде съпричастен и това е една от най-силните човешки емоции. Така че след като всичко си дойде на мястото, той няма просто да е научил това, защото ще помни.
  Много съм заинтригувана от това приключение и всичките тези оракули, но с тези огромни паузи забравям за какво става въпрос. Тази част наистина е мряза, ще ми се мозъкът да имаше по-голяма вместимост за данни, тъй като обичам да уча и просто имам нужда да знам повече. В тази книга, оракулът говори в загадки и пъзели, тя е пленена също като останалите и трябва да я освободят. Както и най-сетне героите срещат и третия император, което не е много успокояващо, защото обикновено последния винаги е най-лош. Мисля, че това е като закон при книги, филми и т.н. И така, няма място за радост, защото приключението още не е приклчило, о не, и най-лошото тепърва предстои. Това прозвуча като едно доста неприятно пророчество, упс.
<spoiler>
  [Обаче това, което стана с Джейсън... не е честно. Защо?! Изобщо не ми беше хрумвало, че може да приключи така. Представях си го като римската версия на Пърси и Пайпър като Анабет - беше толкова естествено, логично... Все още съм толкова тъжна. В един момент дори ми се прииска това да беше поредицата с Магнус Чейс та да могат да отидат в хотел „Валхара“ и бам, всичко е наред, е да, мъртви, но все пак не мъртви като мъртви.]
</spoiler>

  Като цяло много харесвам тази книга и искам още. Не знам как ще дочакам до догодина. Изпитанията на Аполон е толкова яка поредица! Харесвам всичко в нея, толкова е интересно и различно с Аполон. Обожавам стила на писане на Рик Риърдън и всички негови книги! Пламтящият лабиринт отговаря доста точно на заглавието си и вече имам предположения за следващата, която нямам търпение да излезе колкото се може по-скоро!

  П.С. Това тук е британското издание и корицата изглежда толкова... странно. Като от някаква 3Д игра. Не знам, в повечето случаи британските корици са ми странни и някак не ми харесват особено. Вметвам това, защото видях книгата на живо в един хипермаркет и е дори още по-странна. Тук се продават всякакви книги - като нови и известни в големите вериги супермаркети на по-ниски цени отколкото в книжарниците, понякога дори на половин цена, има и твърди, и меки корици, различно е, което е супер, защото може да си вземеш книга, която искаш при това доста по-евтино.

сряда, 27 юни 2018 г.

Корабът на мъртвите - Рик Риърдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“


  Честно казано, напълно бях забравила, че тази книга излезе още октомври миналата година. Щях отдавна да съм я прочела ако не бях изключила напълно и чак сега се сетих. Но пък се радвам, че най-сетне завърших трилогията Магнус Чейс и Боговете на Асгард. *Иронията, току-що видях, че съм прочела предишната книга преди точно една година.*
  Направо съм изненадана, че Егмонт са закупили правата за оригиналната корица, а не са заложили на някого да направи поредната нелепица като предишните две. Жалко само, че тази прекрасна корица трябва да стои редом до другите две. Но пък не може да им се отрече, бързо ги издават книгите на Риърдън.
  Спомням си как първоначално не ми се четеше поредицата за Магнус, защото не съм особен фен на скандинавската митология, но се оказа страшно интересно като с всички книги на Рик Риърдън. Нямам търпение за нещо ново от него! Следващото ми четиво ще е Пламтящият лабиринт (третата книга от Изпитанията на Аполон).
  След като в края на Чукът на Тор Локи бе освободен, сега възнамерява да започне Рагнарок и героите от етаж деветнадесет трябва да го спрат на всяка цена, което разбира се, няма да е никак лесно. За да се изправят срещу него, те трябва да се сдобият с няколко важни предмета в своето пътуване до далечните земи на Йотунхейм и Нифлхейм (тези наименования обаче ме убиват направо, много често просто си ги прескачах, защото няма начин да произнеса това, тия скандинавски езици са кошмарни!).
  Магнус, син на Фрей, богът на лятото, заедно с приятелите си Самира, Хартстоун, Блицен, Алекс и останалите безсмъртни войни от хотел „Валхала“ трябва да прекосят различни светове и да се изправят срещу най-различни и опасни врагове по време на отчаяната си мисия да спрат Локи преди да е станало твърде късно. И разбира се, Магнус се озовава в центъра на това предизвиквайки самият бог Локи.
  Корабът на мъртвите е написан по познатия на феновете на Риърдън увлекателен начин представяйки дузина тинейджъри в необикновени ситуации и изпитанията, пред които трябва да се изправят. Досущ като всички останали митологични светове и полубогове, Асгард е също толкова интересен и осеян с опасности, а истинските богове са точно толкова арогантни както и всички останали. И въпреки това не се разбират помежду си. *богове, кой ли ги разбира?*
  Но като цяло трилогията за Магнус Чейс е много интересна и представя друг вид митология от света. Интересно ми е какво ли следва, дали ще има някакви нови герои свързани с други митове? До колкото знам, вече са покрити най-отличителните такива - гръцка, римска, египетска и скандивска митологии. Но каквото и да се появи на хоризонта, аз с нетърпение очаквам да го прочета! 

понеделник, 25 юни 2018 г.

Седмата заповед - Том Фокс

  Отново един спиращ дъха съвременен трилър от Том Фокс предоставен ни от прекрасното издателство Ибис. Имах възможността преди няколко години да прочета и предходната му книга Dominus и въпреки че сюжета малко ми се губи, знам че много харесах книгата и бях сигурна, че трябва да прочета и тази. Може би и корицата малко ме убеди. Добре де, много. Наистина е възхитителна! Рим (Ватикана де, за да съм точна), цветовете, глинената плочка... всичко е уникално и малко напомня на корицата на Dominus, която също е абсолютно уникална!
  Когато река Тибър започва да тече в червен цвят, хората в Рим са смаяни, но и уплашени. Мисля, че всеки се сеща за една конкретна библейска аналогия. Когато двама души се озовават там и стрелят по тях, пресладват ги, а после са спасени от Швейцарската гвардия, осъзнават, че нещо съвсем не е наред. Ватиканският експерт Бен Вердикс и специалистката по акадски език Анджелина Кала са двама от малкото експерти по този древен шумерски език и когато се появява тази странна глинена плоча написана на точно този език, те са едни от малкото, които могат да я дешифрират и точно това ще застраши живота им. Плочката предсказва серия от събития, които ще връхлетят древния град Рим. След като третото и четвъртото предсказание се сбъдват, привидно изглежда, че пророчествата са истински, но може би те са прикритие за нещо друго.
  Седмата заповед е един много добър съвременен трилър. Действието се развива в Рим в наши дни, но е изпълнено с толкова много история покрай града, с чудесен сюжет, който задържа вниманието. Харесвам такива... пророчески неща, просто знам, че има нещо зад тях и това ме прави още по-любопитна. Авторът наистина е измислил доста добре точно тази част от книгата, звучи абсолютно автентично.
  Том Фокс е експерт по църковна история и се стреми да бъде автор на конспиративни трилъри в духа на Дан Браун. Което е страхотно понеже точно този тип трилъри са изпълнени с вълнуващо действие, напрежение и са изключително интригуващи. Седмата заповед е втората книга на автора и определено показва доста добро развитие със сюжетната линия - двама отличителни главни герои, заплетен, но доста хитър план и добро познание за Рим, католическата църква и древните цивилизации. Книгата определено е страхотна и съм много щастлива, че имах възможността да я прочета.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

петък, 22 юни 2018 г.

Why read the Greatcoats series by Sebastien de Castell?


През последния месец, въпреки че вече приключих успешно с първата си академична година в университета(йей!), имах други ангажименти и нямах много време да чета затова целия май успях да прочета само тази поредица, която се състои от четири книги. Съответно Traitor's Blade, Knight's Shadow, Saint's Blood и Tyrant's Throne (може да видите ревютата ми на английски в Goodreads чрез всяко от заглавията). Бях си набелязала да прочета поредицата Greatcoats от Sebastien de Castell още преди време, но не ми се четеше все още (преди да дойда тук си направих цяла електронна библиотека на компютъра, в случай, че остана без нещо за четене, не че има такава опасност, постоянно добавям нови книги, винаги е хубаво да си добре подготвена и да имаш повече отколкото може да прочетеш). Реших да започна поредицата тъй като ми се четеше фентъзи и една приятелка ми препоръча задължително да прочета Greatcoats и в крайна сметка се реших да го направя. Нямам почти никакъв опит с high или epic fantasy жанра и определено ми се иска да прочета повече такива книги, защото ми харесва. Да, доста е... средновековно някак и честно казано не е като да е пълно с магични същества или нещо такова, но мисля, че чара на хай/епик фентъзи новелите е друг. И мисля, че с Greatcoats успях да го доловя.
Да, това беше един доста обстоен увод. Озаглавих публикацията си Why read the Greatcoats series by Sebastien de Castell? или Защо да прочетеш поредицата Greatcoats series от Sebastien de Castell? Най-напред, разбира се, ако обичаш фентъзи жанра и искаш да опиташ по-високото му ниво ако също като мен не си много на „ти“ с хай и епик фентъзито. Определено е доста по-различно от YA. Ако трябва да съм честна, иска ми се да прочета книга с идеите на YA, но под формата на хай фентъзи. Просто в YA има доста добри идеи, които много често биват опропастявани от авторите най-вече с тъпи герои *къхъм, Алена кралица, къхъм* и въобще нямам желание да чета повече книги с дразнещи, нелепи и тъпи герои. Наистина, тийнейджърите толкова ли малоумни трябва да са?! В някои книги е направо безобразие!
Друго, което гарантирам, че всеки ще заобича веднага е триото главни герои - Фалкио, Брасти и Кест. Всеки от тях е уникален сам по себе си. Историята се развива в измислен свят, в страна наречена Тристия, която се уплавлява от Дуковете (Защо на български съществува дук и херцог? Подобни двойнствени преводи страшно ме дразнят.) след като последният крал е свален насилствено от власт и the Greatcoats, пътуващи магистрати, които следят за спазването и прилагането на закона са разпуснати и презирани от всички. Фалкио, доста странно ми е това произношение на името Falcio, но си беше уточнено, че е така, на практика е централния герой тъй като той е the first Cantor of the Greatcoats (съжалявам, че използвам доста оригиналните понятия, но превода ми звучи некакто трябва, едва ли не нелепо) и той е винаги в центъра на всичко, което се случва. Уви, горкият Фалкио няма никакъв късмет обаче, което си е наистина трагикомично, защото понякога чак е смешно в какви ситуации попада и колко недосетлив е. Брасти е от забавния, самовлюбен и прям тип, който винаги е душата на компанията, защото е сигурно, че ще каже нещо, което да те разсмее. Той е стрелец с лък и за него това е абсолютното оръжие и меча няма абсолютно никаква стойност за него. Кест, от друга страна, е най-добрият фехтувач, той е тих и има необятен запас от знания, о и има навика да бъде доста прям - в напечени ситуации винаги предвижда най-лошия вариант, е поне знаеш кое е най-лошото, което може да стане.
Има страшно много и добре изградени герои, светът е много обширен и цялостен. В повечето случаи хай фентъзито се развива в нещо като Средновековието, така че е доста старовременно от тази гледна точка. На мен през цялото време Тристия ми напомняше за Средновековна Англия, просто се вписваше в представите ми, защото всъщност съм доста запалена по исторически книги и филми и не можех да спра съпоставката им.
Основната идея в книгата е възстановяването на закона и възкачването на нов монарх, което обаче е обсипано с много препятствия и няма да се окаже никак лесна задача. Страната е разединена, дуковете управляват районите си както искат, хората са нещастни, а стане ли дума за власт винаги има повече от един, който да я иска. В историята е пълно с примери за това какво влияние има властта на хората и на какво са способни, за да управляват.
Всяка една книга е много интересна и има различна тематика. Определено е много вълнуващо и съдържа много интересни идеи и засяга концепции като рицарството във втората книга Knight's Shadow. Ако започна да говоря на тази тема определено този пост няма да свърши скоро. Когато се интересувам живо от нещо мога да извадя страшно обстойна аргументация в защита на своята теза и точно това с Църквата и Средновековието ми е слабо място, което ме вбесява до краен предел и надали на някой би му се спорило с мен точно на тази тема.
Като цяло смятам, че Sebastien de Castell е много добър автор и има интересни фентъзи идеи. Харесвам книгите му и Greatcoats е една много добра поредица. Възнамерявам да започна и друга негова поредица Spellslinger. Аз лично бих препоръчала тези четири книги, няма ги на български, така че за тези, които не знаят английски е доста кофти, но за тези, които знаят и четат книги на английски мога да кажа, че са страхотно четиво.

понеделник, 11 юни 2018 г.

Отмъщение - Лекси Блейк

  КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БЕЗЗАКОНИЕ“


  След като почти целия май месец направих една доста голяма пауза с четенето си(не особено по мое желание), сега се завърнах и имам обстоен план, даже не знам как ще ми стигне времето, но съм достатъчно упорита и целеустремена, за да съчетая всичко.
  Леле, нямах търпение да прочета тази книга още като излезе втората, Разплата и останах толкова приятно изненадана като видях плана на Ибис за издаваните им книги през май. Беше си като истински подарък и нямах търпение да се сдобия с това малко бижу час по-скоро. И отново, възхитителна  корица, тези дизайнери наистина са добри!
  Честно казано, от самото начало бях най-заинтригувана от Дрю, защото той беше студен и дръпнат, и толкова секси! Е, също рус и синеок, а това ме спечели напълно - винаги съм привлечена от тази комбинация и не ми отне много да се захласна по Дрю. И най-сетне прочетох третата и последна книга, която е за него, което ме направи невероятно щастлива!
  Андрю Лолес е най-големия от децата Лолес и като такъв той е по-скоро като баща на всички им. Принуден да порасне и да се превърне в хладен робот, който е готов на всичко, за да предпази семейството си. И разбира се, да отмъсти. Това бе неговата основна цел през всички тези години. Понякога е жалко такъв велик ум, президент на компания за милиарди и всичката тази логичност в него, но да е абсолютно безпомощен що се отнася до контакти с други хора и истинския живот. Да, това ми звучи страшно познато(нямате представа колко нелепо мога да звуча на живо заради липсата си на социалност). Но пък както видяхме в Разплата, той откри достоен опонент.
  Шелби Гейтс е разследващ журналист и като такъв, тя не се отказва докато не изрови всеки възможен дребен детайл. Очевидно, това е точно това, което Дрю не иска и тя се оказва истински трън в задника. Не и сега, обаче, защото може би ще има шанса на живота си - карт бланш да разследва колкото поиска и всъщност е желателно да намери всичко, което е възможно за случая Лолес, защото това е работата ѝ за Дрю. Или пък е просто претекст, защото Дрю е кръгла нула що се отнася до всичко социално и му трябваше сделка, с която да направи това възможно? Ами, никакви спойлери.
  Книгата доста ми хареса. Имах нужда да направя пауза прочитайки Knight's Shadow от Sebastien de Castell, втората книга от поресицата Greatcoats прекъсвайки я точно наполовина, за да се разсея с нещо по-леко. Не съм свикнала напълно с хай фентъзи жанра и този отдих беше доста добре дошъл. Толкова ми липсваше това ежедневие в четене, ах. Определено най-добрия вид!
  Без значение колко студен и недодялан с чувствата е той, не може да устои на кипящата страст между него и червенокосата красавица, която го плени от първия миг. Но разбира се, трудно е да убедиш един инат твърдоглав мъж като Дрю за връзка, винаги е трудно да убедиш тези мъже в това. Но пък тяхната връзка досущ като на останалите е толкова бурна и изпълнена с препятствия. Харесвам този тип романтични романи с частица трилър.
  След разкритието в края на предходната книга бях доста стъписана. В тази обаче останах отвратена от това каква ужасна майка имат. Наистина, парите толкова повече ли си струват от семейството и собствените ти деца? Очевидно тя никога няма да има достатъчно пари и ще направи всичко, за да се сдобие с още и наистина имам предвид всичко. Ирис Лолес е най-ужасната жена, която съм виждала, честито, печели наградата за най-лоша майка и най-голяма к**чка наведнъж.
  Но както и да е, трилогията е много хубава и ми се искаше да прочета още. Може би ще има и нещо за Ноа? Силно се надявам. Тези книги са много приятни и забавни, страшно разведряващо четиво. Мисля, че семейство Лолес най-сетне може да си отдъхне. Видях, че Лекси Блейк има и други интересни поредици. Харесвам книгите ѝ, увлекателни са и са едни от най-приятните романтики, които съм чела. А Беззаконие си ме грабна от първия миг и не мисля, че ще съжалявате ако ѝ дадете шанс, а Отмъщение е идеалния завършек на трилогията!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!