петък, 30 юни 2017 г.

June Wrap Up


Лятото дойде, аз съм във ваканция повече от месец. В сравнение с последните месеци, юни беше доста по-ползотворен и естествено, мина много по-приятно от предходните. Вече не се налага да ходя повече до училище, няма и да стъпвам повече там и се чувствам повече от страхотно заради този факт. През юни мога да се похваля с цели 8 ревюта, а толкова не съм имала от февруари - март. Предстоят ми още доста неща, но... всичко с времето си. Моята философия е да не го мисля предварително, така де, няма защо да се затормозявам излишно и това всъщност е доста ефикасно. Е, да премина към същинската част.

1. Гондолата на времето - Ева Фьолер

Книгата беше абсолютно фантастична! Влюбих се в нея! Когато видях, че издателство Ибис са превели третата и последна книга от трилогията Пътуване във времето страшно много се зарадвах и... РЕВЮ

2. Слънцето също е звезда - Никола Юн

Слънцето също е звезда е много хуманитарна книга. Тя засяга проблемите на съвременното общество и това, пред което се изправяме в ежедневието си. РЕВЮ

3. Империя на бури - Сара Дж. Маас

Аз харесвам книгите на Сара Дж. Маас, влюбих се в Трона още от самото начало. Толкова са оригинални и така добре написани, едни истински прекрасни бижута! РЕВЮ

4. Единствена любов - Дж. Р. Уорд

Тази книга не ми е от любимите, но... се постарах да има прилично ревю. Просто не харесвам особено нито Джон Матю, нито Хекс. РЕВЮ

5. Неукротима любов - Дж. Р. Уорд

Тази книга е третата ми най-любима от поредицата. Много ми харесва Пейн и страшно ми допада като героиня. РЕВЮ

6. Чукът на Тор - Рик Риърдън

Тор има дразнещия навик да губи чука си... постоянно.За Магнус живота като мъртъв айнхеряр е в пъти по-труден и опасен от живота му на улицата, най-малкото тогава е бил по-прост. РЕВЮ

7. Хотел Валхала - Рик Риърдън

Хотел Валхала е допълнителна книга към поредицата за Магнус Чейс. Това е нещо като пътеводител с най-различни и интересни неща относно трилогията Магнус Чейс и боговете на Асгард. РЕВЮ

8. Дете на пустинята - Олуин Хамилтън

Изобщо дори не знаех какво представлява Дете на пустинятаи онзи ден видях в страницата на Егмонт снимка с цитат от втората книга, която излезе наскоро и се заинтригувах. РЕВЮ

сряда, 28 юни 2017 г.

Дете на пустинята - Олуин Хамилтън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕТЕ НА ПУСТИНЯТА“

  Понякога наистина имам навика да отхвърля някоя книга без да съм я видяла. Не че я отхвърлям ами просто... не решавам да ѝ дам шанс, а ето че за пореден път се оказа, че една такава книга всъщност много ми харесва. Изобщо дори не знаех какво представлява Дете на пустинята(може би се подлъгах по корицата, не ме беше впечатлила особено) и онзи ден видях в страницата на Егмонт снимка с цитат от втората книга, която излезе наскоро и се заинтригувах. Това ме провокира да видя първата и да разбера за какво става въпрос.
Сега като я погледна... корицата не ми се струва толкова лоша и мога да разбера защо е такава. Просто я бях отрязала доста рязко преди.
  Честно казано идеята за магии и пустиня ми се стори много интригуваща. Да, напомни ми малко за Аладин, но не в лошия смисъл. Просто само за него се сещам свързано с пустинята и друга религия. Обичам да чета различни неща, обичам да си обогатявам общата култура и да опознавам чужди традиции.
  Амани е дете на пустинята. Тя живее в малкия град Дъстуок след като остава без родители и се налага да живее при чичо си. Няма нещо, което да желае по-силно от това да избяга от това забравено от бога място, където няма нищо магическо. Когато изниква нещо непредвидено, се налага тя да вкара плана си преждевременно в действие. Тя, обаче, има нещастието да е родена момиче, да е бедна и за капак е и сирак, а за да избяга се нуждае от пари. Така се включва в едно състезание по стрелба, преоблечена като момче и точно това е ключов момент за по-нататъшното развитие. Наистина всичко можеше да е много по-различно ако тя не бе отишла на състезанието и не бе срещнала странния чужденец, но и книгата изобщо нямаше да е същата ако беше. Но то просто бе предопределено да срещне Джин и нещата да се развият по този начин. Харесват ми нейните уникални сини очи, които са толкова отличителни(и в добрия, и в лошия смисъл, защото лесно се запомня човек със сини очи сред тъмната пустинна тълпа).
  От начало си мислех, че книгата е изградена на... нашия свят, само че с фантастични елементи, но се оказа, че авторката е създала цял един свят и това ме впечатли повече. Този свят е различен и се гради на нещо ново. Колкото и странно да прозвучи, Първите създания ми се струват толкова... изящни и сякаш ме притеглят към себе си. Не знам до колко опасни могат да бъдат, но... на мен ми харесват и се чудя не може ли едно такова създание, например бураки, да бъде опитомено или поне укротено? Но без да се отнема безсмъртието му, защото точно там му е величествеността. Но всичко това с джиновете и другите създания... звучи толкова ново и интересно. А като почитател на фентъзи жанр аз обичам всичко свръхестествено и най-вече обичам нови създания, за които не съм чела до сега.
  Джин е интересен образ. Той се появява в точния момент и съдбата ги свързва с Амани. Те толкова много си подхождат. Наистина искам да се случат повече неща между тях. От начало смятах, че компасът на Джин е като този в Карибски пирати, който използва Джак Спароу. Не знам, тази идея ми се стори по-вълнуваща и щеше да ми е по-интересно ако беше нещо такова, но...
  Не знам защо, но книга ми се стори малко или много като въвеждаща. Сякаш исках още, можеше да има и още(тя ми се струва и твърде кратка със своите 272 страници). Свикнала съм на по-обстойни и дебели книги и когато действието се разви и свърши в толкова кратък интервал направо ми се стори като въведение. Така де, просто съм свикнала да бъдат по-дълги, от порядъка на 400-500 страници ми се вижда съвсем прилично и нормално.
  Но въпреки всичко Дете на пустинята е много интригуваща и ми хареса, единствено ми се искаше да прочета още, но... затова пък нямам търпение да прочета втората книга. Страшно много ми хареса идеята за принца-бунтовник, който иска да си възвърне трона. Въстаническата идея пък ми напомни малко за Алена кралица, не знам, просто се сетих за девиза на Алената гвардия: „Надигнете се, червени като зората.“ Двете поредици са различни, но и двете си ми харесват. А заедно с магиите и всичко останало... цялостната идея има голям потенциал и Олуин Хамилтън би могла да я развие дори още повече. Ако тази книга бе малко по-разширена и с някой и друг детайл повече, мисля, че може и да стане някоя страхотна фентъзи поредица! Но въпреки всичко ми харесва и дори и да си е трилогия, пак смятам, че е хубава.

  Нова зора, нова пустиня.

понеделник, 26 юни 2017 г.

Circle Life Tag

Исках публикация свързана с музика, но някак и не ми се правеше, но този таг комбинира всичко и още като го видях го харесах веднага. Видях го от Сю и много се зарадвах и ще го направя с удоволствие!



КНИГИ


 1. Коя е първата книга, която добави към домашната си библиотека?

Мисля, че трябва да е някоя детска книжка, но няма никакъв ясен спомен. Спомням си, че аз лично бях поискала книгата на Братя Грим с приказки, Пипи Дългото Чорапче и Приключенията на Лукчо. А тази, която сама съм добавила, хм, май беше Изборът, но иначе преди това имах разни подаръци книги.

2. Креативен герой от книга, човек на изкуството.

Фейра от Двор от рози и бодли. Тя умее да рисува много добре и в един друг живот би могла да бъде художничка, но пък нищо от това нямаше да се случи и това развитие повече ми харесва. Както и Клеъри от Реликвите на смъртните, но на тези героини рисуването не им е точно приоритет.

3. Любим цитат от не толкова любима книга.

 Мразя Тайни, но пък този цитат... е, няма как да не го одобря.

„Винаги съм казвал, че мечтая да ти дам това, което бих искал да има и синът ми, ако го имах.“

- Тайни, Нермин Безмен


СЕРИАЛИ/ФИЛМИ
  

1. Екранизация по книга, накарала те да прочетеш самата книга.

Имам два такива случая. 1) Незабравима разходка, просто попаднах първо на филма, не се сдържах и го изгледах, а после прочетох и книгата. 2) Всичко, всичко, но видях само трейлъра и страшно много ми хареса! Но прочетох вече книгата първо, което ми напомни кога ли щеше да излиза филма, наистина останах много заинтригувана.


2. Любима саундтрак към филм/сериал.

Може би малко странно ще прозвучи, защото песните са ретро, но пък... са хубави. От филма Flashdance What A Feeling и Maniac, особено първата, която е невероятна. А пък любимият ми саундтрак е от Карибски пирати, о, тази музика е върхът!

3. Любим актьор/актриса

Не може да се каже особено, че имам любими актьори или актриси, не и в смисъл на любимите ми. По-скоро има някои, които ми харесват и са ми просто любими: Мат Бомър, Джейми Кембъл Бауър, Брад Пит, Иън Сомърхолдър и Джони Деп.


МУЗИКА

1. Песен напомняща за книга.

Никога не съм се замисляла за нещо подобно. Е, има една песен, но тя е от филма и заради това. Няма да съм много оригинална, но никога не съм се замисляла да свържа песен с книга, това е.
"Heart By Heart" от Деми Ловато е саундтрак към филма Реликвите на смъртните: Град от кости и логично свързвам песента и с книгата.

2. Група/изпълнител, който ти е повлиял.


Ами преди много харесвах One Direction и още ги харесвам, така че смятам, че доста са ми повлияли. Обичам тази група и всеки един от тях. Те са наистина прекрасни, правят хубава музика и ми харесваше всеки един момент като техен фен.


3. Любима песен/Любим албум.

Любимите ми песни се менят постоянно, в един момент харесвам един, в друг излизат нови или аз откривам нови и те ми стават последен „писък на модата“. :д Но има някои, които много си харесвам и начело ще сложа една песен, която ОБОЖАВАМ! Мога да я слушам отново и отново и накрая пак да искам поне още веднъж. Толкова много ми харесва! Както и много харесвам латино музиката и имам някои постоянни любими на Енрике Иглесиас, всъщност испанските му песни. Понастоящем тези са ми top (но има някои, които са ми перманентно топ):

Luis Fonsi ft. Daddy Yankee - Despacito

Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Zion & Lennox - Subeme La Radio

Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Gente De Zona - Bailando

Black Veil Brides - In The End

Andy Black - We Don't Have To Dance

Conrad Sewell & Avicii - Taste The Feeling

Понеже усещам, че може да прекаля с музиката наистина ще взема да си направя пост точно за това. Колебаех се, но сега като започнах... мога да добавя и още, но стават много и не искам поста ми да изглежда безкрайно дълъг, а всъщност да не е.

! Посочи цитат от книга свързан с музиката.

 Лично аз не мога да се сетя сега за такъв затова потърсих в интернет.

“Life, he realize, was much like a song. In the beginning there is mystery, in the end there is confirmation, but it's in the middle where all the emotion resides to make the whole thing worthwhile.”
 - Nicholas Sparks, The Last Song

 Тагът наистина много ми хареса. Надявам се и на тези, които го направят също да им хареса! Аз ще тагна Юлия, Теди и Елена

събота, 24 юни 2017 г.

Hotel Valhalla: Guide To The Norse Worlds - Rick Riordan

 Допълнителна книга към поредицата „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Хотел Валхала е допълнителна книга към поредицата за Магнус Чейс. Това не са новели, а нещо като пътеводител, но то и се нарича така де. По структура ми напомни за Пътеводителят за посветени към Братството на черния кинжал. Просто там също има разни такива досиета, само че там е на Братята, а тук е на боговете и разни други същества от трилогията, както и интервюта.
  Корицата ми прилича на кожа и това е страшно яко. Много искам някаква стара книга с кожена подвързия, това е яко! Както и това отстрани, което май играе ролята на подвързия и също е много хубаво.
  Книгата е написа под форма на пътеводител за всеки новодошъл айнхеряр, запознавайки го с хотел Валхала, със света, в който е попаднал и неговото устройство. Частично книгата е от гледната точка на Хъндинг. Някак това е интересно, поредната му възложена задача от мениджъра Хелди. Самият пътеводител започва с представяне на Деветте свята, а после с досиетата най-напред, разбира се, на боговете. С някои има интервюта, а пък към други разни истории, което разнообразява.
  След тях са митичните същества, които обитават някои от останалите светове като елфите, джуджетата, гигантите и валкириите. Честно казано, мен ме заинтригуват джуджетата заради техните способности да правят най-различни неща, както и валкириите, които са жени-воини и на мен това много ми харесва. Тези са ми любими, а пък елфите ме интригуват заради тяхната външност и въздушния им свят(аз съм привлечена от елемента въздух). И накрая, фантастични същества като Фенрис, който всъщност харесвам и Рататоск, тая катерица наистина е побъркана!
  Като цяло книгата се чете бързо, защото структурата ѝ не е плътен обемен текст, а е доста разпръснато и кратко. Също и има доста илюстрации, което на мен пък ми харесва, обичам илюстрациите. Много ми харесва тази на световното дърво, просто е интересно и ми харесва. Ама с наименованията определено много трудно се оправям. Скандинавските езици са толкова особени и нямат нищо общо с това, което съм учила или съм била запозната до сега.
  Не знам защо, но аз обичам да чета всички допълнителни новели/книги към поредиците. Просто съм си такава, въпреки че това изобщо не е задължително, но не виждам защо да не го направя? Харесвам поредицата, а и обичам да съм прочела всичко, иначе ми е някак непълно (да, знам, че съм малко особена, но съм си такава). Но пък и не виждам причина да не ги прочета.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

The Hammer of Thor - Rick Riordan

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Омръзна ми да чакам Чукът на Тор на в електронен вариант и реших да я прочета на английски. И без това оригинала ще е къде по-добре от превода (МНОГО по-добре). Пък и трябва да свиквам да чета само на английски, не трябва да се глезя и да си търся все на български.
  Щеше да е лудост да сложа българската корица, която не прилича на нищо, след като тази е толкова яка! Много харесвам оригиналните корици, на Мечът на лятото също е невероятно хубава и цветово са толкова наситени и това ми харесва най-много.
  Тор има дразнещия навик да губи чука си... постоянно. Чак недоумявам как така гигантите(пък и разни други същества) успяват да откраднат чука на Тор толкова често. Толкова ли не си го пази та непрестанно се оставя да му го отмъкват под носа? Това е едно от най-силните оръжия на Деветте свята и е доста безотговорно да го губи като някакъв химикал, нали?
  За Магнус живота като мъртъв айнхеряр е в пъти по-труден и опасен от живота му на улицата, най-малкото тогава е бил по-прост. Сега и доста повече... усложнения. Като постоянна заплаха от някого да нападне света или пък някой зъл план, че тези ги има в изобилие. Компанията отново се събира - Сам, Блиц, Харт, Магнус и най-новото попълнение Алекс. Естествено, те трябва да намерят чукът Мьолнир, защото това е единственото нещо, което плаши гигантите да не нападнат. Само че този път не е толкова просто, след като е намесен Локи и неговите подмолни игрички са като план в плана.
  Магнус и приятелите му имат пет дни, за да намерят начин да върнат чука иначе Сам ще бъде принудена да се омъжи и то не за този, на когото е обещана. Пътят им е осеян с много препятствия и далеч не е толкова просто да се сдобият с нищо от това, от което се нуждаят. А и отклоненията са достатъчно много и достатъчно усложняващи и отнемащи от времето, което и без това е оскъдно.
  Локи е много противоречив образ. Едновременно можеш да изпиташ съжаление заради наказанието, на което е подложен, защото зад илюзиите той всъщност е изтърпял много и прилича на изстрадал воин жадуващ за отмъщение. От друга страна, верен на природата си, той винаги мисли всевъзможни подлости и измами и това създава много проблеми, а и отношението му дори към собствените му деца не е никак по-мило. Така че аз през цялото време се колебаех дали го харесвам или не, но определено не бих ако възнамерява да предизвика Рагнарьок.
  Честно казано тези около 500 страници почти не ги усетих, някак всичко ми се стори доста бързо. Може би, защото в електронен формат бяха само 230 и от там на мен ми заприличаха на съвсем малко. Аз обичам големите книги, те някак ми се струват като малки като ги чета, което е странно, но пък аз никога не спадам към общото, така че...
  Харесвам и Скандинавската митология вече. Преди просто не я разбирах, все още ми е малко неясно заради трудните наименования(наистина са много по-сложни от гръцките и египетските), но успях да я възприема и ми харесва. Невероятно е как Риърдън е успял да вплете няколко различни поредици в едно цяло, съчетавайки различни митологии и богове, които сякаш съжителстват заедно. Но е много вярно, че всички те могат да съществуват докато хората не толкова вярват в тях(не както е било в езическите времена), а говорят за тях, а истории има много и те непрестанно се четат или изследват, така че е нормално всички те да съществуват едновременно.
  Боговете на Асград са малко странни и всъщност са доста земни като образи, но и гръцките и римските богове не са нещо строго и величествено. Рик Риърдън ги е пресъздал като по-хуманни и много по-обикновени, но и забавни образи. Пък и това е интересното, като например бога на моретата, Посейдон, облечен в хавайска риза и къси панталони. За безсмъртни хилядолетни богове те са доста съвременни и... модерни, така да го кажем.
  Както и останалите поредици до сега, тази за Магнус Чейс също е страхотна и много ми харесва. Книгите са написани в един типичен за Риърдън приключенско-фентъзи стил пропит с чувство за хумор. Мисля, че това е характерно за неговите книги и ги отличава, както и е причина да бъдат харесвани.

вторник, 20 юни 2017 г.

Which editon?

 Преди да съм започнала държа да поясня: това си е лично МОЕ мнение, така че не е нужно да се аргументирам за това. Всеки си има мнение, а това е МОЕТО и не смятам да се обяснявам защо.
  Реших да озаглавия този пост така, защото това с изданията за мен е много значим въпрос. Това включва художественото оформление, езика или превода, цената - всичко, в което се състои една книга. Напоследък забелязах една изключително неприятна тенденция - рязък ръст в цените на книгите, а страниците са си все същите, та дори и по-малко. Смятам, че това е много лошо за българските читатели тъй като всеки гледа цената, в това спор няма, и като видиш една цена от 20-25 лева, напълно логично е да се откажеш да си закупиш книгата, колкото и да е хубава.
  Конкретен пример за цената мога да дам с Империя на бури. Егмонт направо съвсем се самозабравиха. Кралица на сенките е почти също толкова голяма(с мъничка разлика) и струва 19.90, т.е. беше 19.90, защото вече е 24.90, а Империята е 27.90! Това са цели 8 лева и аз не виждам защо. Понеже исках да я притежавам, тъй като имам и останалите книги от поредицата, бях готова да си я купя, но когато има намаления, например на 23-ти април - Деня на книгата. Но с редовната си цена аз никога не бих я взела, това е твърде много каквито и да са им основанията. Такива бяха намеренията ми преди да разбера, че в Книгомания я има на английски и то за 18.90. Без да се замислите, коя ще изберете? При положение, че мога да се сдобия с оригинала, тук в България, за почти с 10 лева по-малко, иска ли питане коя ще избера. Определено харесах този сайт и ще го посещавам по-често, не си струва да давам повече за преведена книга, която не е нито по-добра, нито преводът може да се сравнява с оригинала (заедно с грешките). В крайна сметка си я взех, отново на Деня на книгата дори с намаление и ми излезе 15 лева! Май разликата стана доста голяма, а? И съм страшно доволна от решението си и изобщо не съжалявам, че имам книгата на английски, а и вече я прочетох и се чувствам дори по-доволна, няма по-хубаво от оригинала.
  На немалко преведени книги съм виждала сменени корици, нали да са различни, оригинални... при Ибис това безапелационно им се получава и техните обичам повече, неведнъж съм го казвала. Те са си направо мастър в тази област! Но други... само похабяват книгите и вместо да запазят хубавите корици, те ги съсипват и в резултат има едно жалко посредствено подобие. Най-ярко ми се открояват книгите от Магнус Чейс и боговете на Асгард. Когато видях оригиналите останах без думи, толкова уникално яки са! В същото време, тези на Егмонт не струват, особено втората. Как може, това си е направо престъпление! Да има такива разкошни корици, а те да си правят свои, които приличат на детски драсканици! *Не искам да обидя някой, ако му харесват, но това си е лично мое мнение.*



  Изобщо няма съмнение кои бих избрала само на пръв поглед. Тук направо няма място за сравнение. Уви, Егмонт имат и други такива корици. Не мога да разбера защо променят нещо след като очевидно не им се получава? Най-просто е да запазят кориците, само да добавят заглавия на български и готово. Добре, че на Изборът запазиха, щеше да е твърде жалко да ги заменят, те са твърде хубави.
  Третото нещо освен цената и кориците, е, разбира се, превода. Да, допускат се понякога печатни грешки докато пишеш, но има някои, които изобщо не са такива. Не просто правописни, ами в самия превод. В тази класация начело за мен попада Бард. Страшно възмутената съм от техните преводи и изобщо не обичам да чета преведени от тях книги, неслучайно реших да чета Игра на тронове на английски само и само да не са преведените от Бард. Те са превели Джон Сноу, Джон Сняг! Това е име, не просто думата сняг! Много имена произлизат от конкретни думи като стане дума за литература и по тази логика трябва да превеждаме всичко. Скарлет да не би да трябва да е Алена? Звучи нелепо. Друго издателство с безумни и ужасни преводи е Егмонт и съм срещала не една ужасна грешка и ми идва да се възмутя гласно. Като започнем от преведените им имена, които звучат абсурдно, както и много груби грешки в самия превод и това е възмутително. Чудя се има ли редактори или въобще някой, който да чете тези книги след като са преведени криво-ляво от някой си?! Не изглежда да са, защото ако са... ами още по-лошо.

  Държа да поясня още веднъж, това си е лично мое мнение, не го налагам, но няма да приема някой да ми налага своето.

  И няколко въпроса, вие какво предпочитате: да си закупите книгата на английски(или в оригинал в зависимост от езика) или преведена на български? Кои ви харесват повече по принцип?

неделя, 18 юни 2017 г.

Неукротима любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ДЕВЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Тази книга е третата ми най-любима от поредицата. Точно тя вече бе по мой вкус. Пейн може също да е жена-войн, но при нея нещата стоят съвсем различно от Хекс.
  Сиво-синия фон на корицата е наистина страхотен и много ми допада. Жената също отговаря отлично за образа на Пейн.
  О, сега се сетих, че още в ревюто си за книгата на Вишъс забравих да спомена, че обожавам уникалните му диамантени очи, следователно и на Пейн, нали са брат и сестра, близнаци. Имат черни коси, които са в идеално допълнение на очите и мисля, че това ги завършва перфектно.
  През цялото време се дразнех на майка ѝ и как я е държала в онова тъпо „Светилище“ където да не прави нищо, а всъщност е била и в една безтегловна нечовешка форма, защото не е имало друг възможен начин, по който да я задържи там. И как би могла като всичко е еднообразно и досадно, дори времето. Виждаш постоянно едно и също нещо винаги! Но бе хубаво, че най-сетне бе свободна и отиде при Ви.
  Още по-хубаво бе когато се запозна с доктор Манело. Още от началото се досетих за нещо, което се разкри чак в края, просто го усетих по някакъв вътрешен инстинкт. Също и съм много любопитна да разбера кой е бащата на Манело, но докато той не реши да се подложи на семейната регресия това едва ли ще стане скоро.
  Добре, няма да крия, че не бях доволна накрая, че в книгата не се случи нещо, което исках още от самото начало. Ако пренебрегнем този факт всичко други си е добре. Пейн и Мани наистина си подхождаха и ако не бяха заедно щеше много да ме е яд. Надявам се Мани и Ви да завържат поне донякъде приятелство, защото Ви не бе никак добре настроен към партньора на сестра си ала се надявам да промени мнението си.
  Мога да кажа само, че това е третата книга, която наистина си заслужава да се прочете от Братството. Неукротима любов определено си заслужава четенето.

петък, 16 юни 2017 г.

Класиките, които обичам


Освен обичайните фентъзи и други съвременни книги, които чета, аз съм чела и класики, които всъщност много обичам. Е, не всички класики, които съм чела ми харесват, все пак not all books are my cup of tea, right? Но има някои, които наистина много, много харесвам и този пост е специално за тях. Истината е, че едни от най-любимите ми книги ever са класики и ще се наредят на първите две места (оп, малък спойлер).

1. Граф Монте Кристо от Александър Дюма


  Този роман ме остави без думи и без дъх. Толкова много ми хареса и я прочетох буквално за няколко дни - над 1200 страници, но имаше основание защо. Толкова добре изграден роман и толкова забележителен герой. Граф Монте Кристо олицетворява истинско търпение и постоянство осъществявайки своето отмъщение. Наистина е впечатляващо колко добре планирано е всичко и как той търпеливо го изпълнява точка по точка като по учебник. А толкова много бих искала да я притежавам, но я има в луксозни и скъпи издания, които уви, не мога да си позволя.
  Бях толкова възхитена докато пишех ревюто си и все още смятам, че то е едно от най-хубавите ми и аз много си го харесвам. Просто тази книга ми е оставила много силно и трайно впечатление и за мен тя има специално място. Този класически шедьовър на всички времена продължава да е единствено по рода си. Ако препоръчвам на някого да прочете някоя класика, то тази ще стои начело в списъка ми! Граф Монте Кристо е единствена по рода си и друга като нея няма да има, такива шедьоври в световната литература се срещат рядко и остават в историята.

2. Клетниците от Виктор Юго


  Друг класик, чийто голям фен съм, е Виктор Юго. Но безспорно неговите книги са доста тежки и трябва да си психически настроен и готов да ги прочетеш. Дори аз не прочетох тази и другата му книга, които съм чела наведнъж, защото просто не бях готова. Стилът на Юго е труден и нелесно се осмисля. Но Клетниците е друг шедьовър в световната литература и много критици биха се съгласили с това, защото малко са книгите, които могат да се сравняват с нея.
  Книгата е изградена много майсторски като историята е много широко разгърната и от начало не може да се разбере точно за какво ще става въпрос. Затова и аз бях прекъснала четенето ѝ понеже не разбирах за какво ще се разказва и това ме отказа, но по-късно реших да продължа и да видя какво ще стане. Просто Виктор Юго е истински майстор, разказва за толкова много хора, съдби... Накрая разбрах и смисъла на книгата, все пак се нарича Клетниците и няма една конкретна сюжетна линия, а много. Но накрая толкова много ми хареса и наистина се влюбих в книгата, която ми бе втората на Юго, но после за нея. Все пак ако някой реши да се захване с него, определено няма да е лесно четиво и може да не се получи от първия път, като при мен. Но не се отказвайте то него, защото толкова богати, обстойни и дълги книги с тяхното морално значение трудно могат да се намерят.

3. Парижката Света Богородица от Виктор Юго


  От самото начало знаех, че тази история ми е позната. И си спомних, че като малка съм Гърбушкото от Нотр Дам - една адаптирана версия за деца. В течение на романа ми стана ясно точно колко адаптирана, защото доста от нещата не съвпадат, но и Малката русалка на Андерсен в оригинал далеч не е като тази на Дисни (както и повечето от приказките, ако се замисли човек). Все пак е имало причина да изрежат или променят някои неща, но в общи линии е спазено основното - циганката Есмералда, Квазимодо, абат Фариа и други герои от творбата.
гледала едно анимационно филмче
  В типичен за Юго готически стил, той сякаш осъжда героите си на нелека съдба. Но в това сякаш има нещо красиво и дори тъжният край изглежда прекрасен в неговите романи. Неговите герои са обречени на своята съдба още преди живота да ги е погълнал. Той засяга бедните среди и действието се развива точно около такива хора, най-вече в Париж по онова време. Романите му безспорно са свързани и с историческия период, в който са създавани през XIX век, което няма начин да не е така, но и са толкова характерни за Романтизма. Особено Парижката Света Богородица, която разказва не една история и тежка съдба. Мен точно това ме впечатлява у класическите книги и това ме привлича най-много да ги прочета. А Виктор Юго ми стана един от любимите автори заради толкова сходните ни стилове и... склонността към тъжния край(аз определено имам такава). Може да не е и наполовина колкото Клетниците, но и Парижката Света Богородица не е по-малко добра и аз прочетох първо нея и мога да кажа, че изключително се радвам, че притежавам и двете.

4. Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл


  Признавам, че реших да го прочета заради книгите Младият Шерлок Холмс, който издателство Ибис решиха да издадат и на мен ми стана интересно, но не бях чела оригинала. И като се реших, за почнах да ги чета, всички. Прочетох всяка една история за Шерлок Холмс и ми беше наистина много интересно. Обичам трилърите и криминалните романи, а по-добро в това отношение от Шерлок Холмс? В повечето случаи, някоя класика е основополагаща за някой жанр или конкретна тема, в случая тази. Има много истории след това за прочутия Шерлок Холмс, които не са от Сър Артър Конан Дойл, което само по себе си показва колко известен е той и надали има някой, който не е чувал за него.
  Детективът Шерлок Холмс няма равен на себе си. Той наистина е единствен по рода си и докато четях наистина се убеждавах в това. Дори най-сложното престъпление той го правеше да изглежда като нещо съвсем простичко. Точно това ме впечатляваше най-много у него и се изумявах как успява така чрез неговата дедукция да сведе всичко до нещо просто. Като в математиката, когато се опростява едно уравнение, за да достигнеш до нещо познато и лесно. Надали има по-популярни герои от Шерлок Холмс и доктор Уотсън, те са като комбина, която винаги върви заедно. Мисля, че това е най-известните английски книги и англичаните могат да са горди с това. Има дори прословутата 221B Baker Street и ако отида в Лондон, задължително ще я посетя, все пак това е свързано с най-известния детектив на света! Определено за мен беше много интригуващо и приятно четиво, защото е в един от любимите ми жанрове. Е, не всеки си пада по криминалета както аз, но въпреки това бих го препоръчала, все пак това е Шерлок Холмс! И още една книга, която не притежавам, ех защо?

сряда, 14 юни 2017 г.

Единствена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ОСМА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Докато предишната книга ми бе втората най-любима, тази е точно обратното - втората най-нелюбима. Защо? Просто не харесвам особено нито Джон Матю, нито Хекс. Тези двама герои просто... не са ми по вкуса. Ще се постарая все пак да стане едно добро ревю.
  Корицата, сякаш и заради самата книга, не ми допада много, много.
Джон Матю е... е, няма да издам кой е, но въпреки това не е моя тип герой, просто ми е твърде странен и не мога да го възприема. А и това, че не може да говори... Просто не ми харесва и ако след преобразяването би могъл наистина щеше да е добре, но... През цялото време се надявах да стане нещо и да може Джон да проговори, но уви, не се случи.
  Хекс е прекалено голяма мъжкарана за моя вкус. Тя е същински жена-воин. Тя се облича и държи като мъж. Дори и прическата, а аз никак не понасям, особено на жени, къси коси. Та аз дори мъж бих предпочела с по-дълга коса, какво остава за жена. Да бъде в ролята на пленница едва успях да го възприема, просто не ѝ отиваше като се има предвид какъв боец е, а се примирява с... това. Тя досущ като Ривендж е полусимпат. Работи като шев на охраната в „Зироу Сам“. Но няма открека, че има страхотни сиви очи и това ми харесва най-много у нея. Обичам необикновените неща.
  Още от самото начало образът на Джон Матю не ми бе по вкуса и знаех, че няма да ми хареса и след като прочета книгата за него, както и стана. Не желая да съм предубедена и се старая да не го правя, но се познавам достатъчно добре и знам кога едно нещо ще ми хареса или няма да ми. Но всеки си има свои предпочитания и това, което допада на мен може да не допадне на някого другиго и обратно.
  Четох тази книга преди известно време и не си спомням ясно за какво ставаше въпрос в Единствена любов. Не съм сигурна какъв беше краят не само, защото я четох отдавна, а и нещо, което не ти харесва е логично да не го запомниш много. Да, беше хубав, поне до колкото може да се очаква, но нищо не бе в състояние да промени мнението ми за книгата. Много харесвам поредицата Братството на черния кинжал, но все пак не всички книги са ми любими и не всяка книга е my cup of tea(май това ми се случва да го казвам често, но е вярно).

събота, 10 юни 2017 г.

Empire of Storms - Sarah J. Maas

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“

  Избрах ревюто ми да е с английско заглавие и английска корица, защото все пак прочетох и имам книгата на английски и не виждам защо да го правя на български. Закупих си книгата преди малко повече от месец от Книгомания, където ми излезе страшно евтино в Деня на книгата (23-ти април), за разлика от цената на българското издание на Егмонт, която е супер надценена (в сравнение с предишната, а разликата в страниците им е съвсем минимална). Пък и къде по-хубаво е да прочетеш една книга в оригинал и на мен толкова ми харесва, че това е първата ми книга на английски(нямам средствата да си поръчвам от чужбина, уви) и страшно много си я харесвам. Малко се впуснах в обяснения в ревюто си, но по подробно относно изданията ще има в отделен пост скоро.
  Харесвам тази корица. Надписа е толкова як, че още щом я получих и не можах да ѝ се нарадвам, защото е толкова як цвят и толкова яко блести на светлината! А и за първи път имам книга на английски и страшно много ме радва този факт. Но стига с въодушевлението ми, че ще изпиша един роман само с него.
  Мина известно време от както прочетох Кралица на сенките и това времево разстояние оставя малко празнини, което се отрази и докато четях книгата, като лошото е, че трябва наново да си припомня кой - кой е бил, ако съм забравила. Но аз харесвам книгите на Сара Дж. Маас, влюбих се в Трона още от самото начало. Толкова са оригинални и така добре написани, едни истински прекрасни бижута!
  Четвъртата книга завърши много обещаващо и много бурно след като кралицата се завърна готова да се бори за кралството си. Само, че пред Елин изникват други препятствия и хора, които я държат далеч от трона ѝ. Тя трябва да събере армия, която да се изправи срещу Ераван и ще направи всичко, за да успее.
  Хареса ми това, че има множество сюжетни линии, които вървяха успоредно и съвсем последователно докато не се преплетоха повечето от тях, което беше също така добре направено. Сара Маас много добре е изградила героите си и тяхната роля във всеки един момент, сякаш всичко, което се случва е било планирано от самото начало.
  Имам чувството, че Империя на бури беше най-епичната книга до момента, защото имаше толкова много важни моменти и действие, а и по-нататъшното развитие зависеше косвено от тази книга. Появиха се и стари познати лица, такива познати от Острието на асасина и много се радвам, че я прочетох преди няколко месеца, защото това са предистории към Стъкленият трон и ето че тези познания се оказаха важни за по-нататък. Хареса ми как постепенно се присъединяваха различни герои към Елин (по една или друга причина, но май накрая всички станаха нещо като част от нейния двор). Открай време си харесвам Дориан и ми се искат повече моменти с него, просто искам да има по-значителна роля (не че сега е малка, даже никак), най-вече ми е любопитно ще има ли нещо между него и Манон. Просто между тях прехвърчат искри, но ще е много интересно краля на Ерилея да се обвърже с вещерска наследница. Всъщност харесвам Манон, от самото начало знаех, че тя е специална и има нещо у нея и съмненията ми само се потвърдиха докато четях тази книга.
Кръв ще се лее.
Мечти ще бъдат разбити.
Армия трябва да се надигне.

  Тези три изречения много добре резюмират всичко, което се случва в цялата книга. Направо останах без дъх докато я прочета. А колкото по-скоро исках да достигна до края и да разбера какво ще се случи, толкова повече бях саботирана от външни фактори (наистина, в един момент вече ми писна все нещо да ми пречи да чета!). Елин трябва да събера армия срещу Ераван и всичко буквално започна от нулата. Но и бе толкова... загадъчно направено, сякаш не само бе скрито от всички останали, но и така че да остане загадка и за читателя, в което авторката се справя блестящо.
  Роуан и Елин са много... огнена двойка (в буквален и преносен смисъл). Те са толкова един за друг и това далеч не е случайност. Разкритията в края на книгата дори ме изненадаха, чак не очаквах да се разберат толкова много неща. Но все пак беше време да се разкрият всички карти и да няма повече тайни. Само се надявам връзката на Елин и Роуан да продължи, защото предстоят да се случат много неща, а аз вече нямам търпение да излезе следващата книга.
  Чудя се кой е по-голям злодей - Ераван или Майев, тя е не по-малко зла от него пък и той играе открито и като прави нещо си го прави, а Майев... Имам наум точно един израз, но е твърде циничен. Тя е манипулативна и подла, както и толкова безскрупулна, че спокойно може дори да надмине Ераван заради жестоката си природа. За мен тя е по-големия враг от двамата и много бих се радвала ако я детронират или пък умре, май това ще е идеалното развитие относно нея.
  *Само за протокола, това не са спойлери, аз си правя теории, които силно се надявам да се окажат верни.*
  А краят... наистина бях сащисана. Авторите наистина могат да бъдат зли, знам от личен опит. Просто бях хваната наистина неподготвена за това. Но пък сега предстоят да се случат още много неща и ми се струва, че ще се случат още много неочаквани неща. Е, надявам се не такива като в края на Империя на бури. Наистина се радвам, че я прочетох в оригинал, много неща бяха толкова различни и се предава толкова по-богат смисъл отколкото на български (почти съжалявам, че не съм ги чела на английски и останалите). Empire of Storms беше възхитителна и направо те оставя без дъх, а какви ли ще са следващите?

четвъртък, 8 юни 2017 г.

ACOTAR/TOG Would You Rather Tag


След две ревюта реших да разнообразя с един таг и то съвсем тематично със следващото ми ревю, което ще е на Империя на бури, най-сетне я прочетох! Исках нещо с Трона, нали сега свързано с него четох, но и миналия месец излезе третата на Двора, така че всичко си е съвсем на място. Взех този таг от два различни, но ще ги комбинирам, така че да сформирам един - The Book's Buzz и The Returns Box Books. Смятам, че това е нещо по-различно от обичайните неща и ще разнообрази.

1. Да бъдеш част от вътрешния кръг на Рисанд или част от двора на Елин?

Хм, един доста труден въпрос. Двора на Елин е толкова... разнообразен. То май всички станаха част от нейната свита, въпреки че по принцип 1/3 са владетели на своите страни и ще останат само част от тях. Добре де, колкото и да увъртам, по-скоро ще посоча вътрешния кръг на Рисанд.

2. Да живееш в Притиан като човек (преди ACOTAR) или в Адарлан като елф (преди TOG)?

Предпочитам да съм елф, но преди кралят на Адарлан изобщо да се появи, защото тогава всички са имали магия. Пък и аз искам да съм свръхестествено същество, човек ми е твърде скучно и обикновено.

3. Да бъдеш пленен/на Под планината(завинаги) или поробен/на в Ендовиер(завинаги)?

Не знам кое ми се струва по-неприятно. Но като чели Под планината ми се струва по-малко гадното, все пак няма да полагам къртовски труд за нищо и да ме пребиват.

4. Да се биеш срещу Ианта или срещу Калтейн?

В крайна сметка Калтейн понесе достатъчно лоши неща и постъпи много добре като даде... (е, няма да кажа какво) на Елин и това я прави съвсем не толкова лоша. Докато Ианта... срещу нея с удоволствие бих се изправила, защото и без това от самото начало ме дразнеше.

5. Да контролираш Котела или Ключовете на Уирда?

И двете крият много сила у себе си и могат да бъдат твърде опасни. Ключовете трябва да се върнат на портата, където им е мястото, а Котела не е много по-добър от тях. Определено не ми се избира между две тъмни сили.

6. Да празнуваш Звездопада или Самхейн?

На Самхейн имаше разкошен бал(не че сега точно това ще тръгнат да правят) и много бих искала да присъствам на някакъв такъв бал. Но и Звездопада... о, това беше невероятно! Звездния дъжд беше невероятен особено в Двора на мечтите, пък и Фейра имаше невероятна рокля... Да, очевидно бих избрала да празнувам Звездопада.

7. Да имаш бебе прилеп или бебе ястреб? (това е препратка към Рисанд и Роуан, ако разбирате на къде бие този въпрос)

Хм, изборът е доста труден, но пък аз си падам по загадъчните мрачни типове, така че май определено Рисанд. хд

8. Да рисуваш с Фейра или да ядеш шоколад с Елин?

Е, то по-труден избор? Но сега нещо съм на вълна Трона и ще избера Елин. Тя е невероятна от където и да я погледнеш, пък и да ям с нея шоколад... това е като да си пием двете кафето заедно и ще си е супер яко!

9. Да бъдеш партньор с Рис или Роуан?

Не мога да скрия, че харесвам Рис повече. Харесвам и Роуан, но... не толкова. В тази поредица по-скоро харесвам повече Дориан, но въпроса не е този.

10.  Да бъдеш партньор с Фейра или с Елин?

Не ми се иска да пренебрегвам Фейра, но Елин е специалист по всякакви убийства и битки. Та тя е асасин и умее да борави с всякакви оръжия както и с магия, не мога да не избера нея.

11. Да убиеш Ераван или Кралят на Хиберн?

Много богат избор, чак да се чудиш кой да избереш по-напред! Но сега Ераван е много, много по-голяма опасност от Краля на Хиберн и него ще избера първо.

12. Кой шип да се сбъдне: Мориел или Насиан?

А не може ли и двете? Всъщност бих искала Неста и Касиан, някак мисля, че характерите им ще си паснат учудващо добре, обичам пламенните двойки.

13. Да летиш с тринадесетте или с илирианец?

Е, ако илирианеца е Рис или Касиан и Азриел... Но пък много бих искала с тринадесетте, според мен вещиците не са лоши. Пък и има някои уивърни, които са ми много интересни, те също не са задължително лоши, нали?

14. Да бъдеш част от Двора на мечтите или Двора на Терасен?

Двора на Мечтите, със сигурност. Толкова много ми харесва и страшно бих искала да съм част от него.

16. Предпочиташ сериалът за Стъкленият трон да не процъфти или вероятен филм по Двор от рози и бодли?

И двете! НЕ ИСКАМ филми по книги! Те винаги са пресилени, прехвалени, различни от книгата по ред причини сякаш режисьорите или които и да е там са по-добри от автора, че си досъчиняват, както и куп други неща. Просто не мога да понеса да видя любима книга обезобразена на екрана. НЕ! Затова съм твърдо против филмите и сериалите, които съсипват на пух и прах авторския труд, защото има хора, които ще предпочетат да гледат него и да придобият грешна представа, вместо хилядократно по-хубавата книга.

Май въпросите станаха повечко, но нищо, така е по-интересно. Пък и това са въпроси конкретно за поредиците, а не книжните въпроси, над които разсъждаваме свободно. Няма лошо от малко разнообразие понякога.

Ще тагна Юли, Сю и Теди.

вторник, 6 юни 2017 г.

Слънцето също е звезда - Никола Юн

  Неочаквано за мен получих Слънцето също е звезда заедно с Тайният портал. Бях видяла само, че сега е излязла, но не обърнах повече внимание. Но пък харесах Всичко, всичко и нямам нищо против, че имам и тази.
  Корицата е толкова сладка и очарователна. Харесва ми, че двамата герои са седнали на една пейка и са в гръб, заедно с Ню Йорк пред тях. Много подходящо за тази книга.
Слънцето също е звезда е много хуманитарна книга. Тя засяга проблемите на съвременното общество и това, пред което се изправяме в ежедневието си. Точна дума, която я описва е земна. Тя просто засяга общочовешки проблеми и, разбира се, любовта.
  Авторката е избрала героите ѝ да бъдат от различни етноси, в случая малцинствени групи в големия град Ню Йорк. И двамата си имат различни проблеми в зависимост от произхода си както и обикновените табута. Както и засяга много познати стереотипи.
  Наташа е тъмнокожа имигрантка от Ямайка, която пребивава незаконно в САЩ заедно със семейството си и ѝ предстои да бъде депортирана. Тя е момиче, което вярва само на строго научни факти и не вярва в неща като съдба, любов и прочие. Според нея тя не може да се влюби, защото това не може да бъде доказано чрез науката и следователно не съществува. Но когато среща Дейниъл, нейната убеденост и сухи факти се поставят под съмнение.
  Дейниъл е южнокорейски американец и му е трудно да се впише и в двете групи. Той не е нито кореец, защото не е роден там и няма как да бъде част от това. Не е и абсолютно американец и това не го приобщава нито към едната, нито към другата група. Семейството му не е от най-идеалните, особено брат му, който е самото олицетворение на кретен. Те изискват от двама им да станат лекари, но изглежда и при двамата им няма да се получи. Дейниъл има мечтателска душа и обича да пише поезия, но няма начин желанието му да се сбъдне. Когато среща Наташа, поставя под съмнение неговото примиреност и започва да вярва, че за тях е отредено нещо друго и е нещо като съдба.
  Цялото действие се развива в рамките на един ден, предимно. Има вмъкнати глави с гледните точки на свързани с тях двамата хора разкривайки техните съдби и животи както и това, което им предстои. Но самата книга, както казах и по-рано, е много земна. Всички тези хора са почти обикновени и сякаш Никола Юн е откъснала една частица от ежедневието им представяйки го в книгата.
  Всичко от необичайната им среща до целенасочените опити на Дейниъл да покаже на Наташа своята гледна точка и да я накара да се влюби сякаш е било предопределено да се случи. Те са точно толкова един за друг, колкото и слънцето е звезда. Но и едновременно с това любовта им е обречена заради проблемите, които има и съдбоносния за Наташа ден поради ред причини. Но той става съдбоносен и за двама им и давайки им безмълвно обещание за нещо повече в бъдеще.
  Финалът беше доста отворен и определено те оставя сам да довършиш тяхната история. Но според мен и доста оптимистичен, защото след всичко за тях изглежда има съвместно бъдеще. Или поне така авторката ни е оставила да мислим. Но това наистина е любов, може би не от пръв поглед, но от един ден - да. Смятам, че основното в тази книга е естетиката и някак тя има много повече смисъл. Тя е не толкова любовна история, колкото естетически осмислена и просто трябва да вникнеш в нея.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

петък, 2 юни 2017 г.

Тайният портал - Ева Фьолер

   КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“
 
  Книгата беше абсолютно фантастична! Влюбих се в нея! Когато видях, че издателство Ибис са превели третата и последна книга от трилогията Пътуване във времето страшно много се зарадвах и нямах търпение да я прочета. Още щом я взех в ръце бях в пълна еуфория! Толкова е красива и самата книга е толкова хубава... наистина съм възхитена!
 Корицата е... феноменална! Без абсолютно никакви преувеличения, издателство Ибис са сътворили нещо невероятно! Всяка следваща надминава предходната и бях абсолютно без думи като я видях, а и имам една такава слабост към лилавия цвят(другият ми любим наред със синьото), също и към Лондон... Лондон, обожавам това място! Тази корица сякаш е направена за мен, обожавам всичко в нея и не мога да ѝ се наситя да я гледам! А и отново роклята отговаря много точно на съдържанието на книгата, което е още един плюс.
  Историята на Себастиано и Ана продължа в третата и последна книга, където те се намират в Лондон. Времето този път е 19-ти век и двамата герои определено получават много завидно хубав живот - току-що завърнали се благородници, които разполагат с огромно имущество, невероятна къща, титла и са в любимия ми времеви период и място, къде по-добре от това. Е,  с дребната подробност, че този път е заложено много повече и играта става наистина опасна. Себастиано и Ана се налага да се оправят сами в неизвестност докато разберат каква точно е мисията им и какъв е залога този път, след като от просто придружаване на един инженер в миналото се превръща в много повече. Някой разрушава порталите на времето един след друг и те трябва да го спрат, който и да е той.
  В Тайният портал сякаш Ева Фьолер е развила цялото действие и заобикалящия свят още по-богато. Цялата атмосфера и героите... харесва ми това надграждане и как успя да ме пренесе в Лондон, в 1813 година. Харесва ми тази специфична черта на авторката, че от самото начало не се разкри за какво точно става дума от самото начало и това подпалва още повече интереса. Няма нищо по-хубаво от мистерията и изненадващото развитие. А в трилогията Пътуване във времето това присъства в изобилие!
 Животът в индустриална Англия крие много уловки и трябва наред с изпълнението на задачата си, да се справят с привичките на висшата аристокрация участвайки в балове, разходки, както и напористи ухажори, тъй като те се представят за брат и сестра. Лично аз имам познания от чисто историческа гледна точка, тъй като писах атестация при това на френски за Индустриалната революция в Англия. Това е един много интересен и много важен исторически период и много се радвам, че авторката е избрала с него да завърши поредицата си.
Толкова невероятно бе всичко и така успях да свикна с живота им в миналото, че чак ми се прииска да останат, но все пак те принадлежат на бъдещето. Но сякаш ролите на Ана и Себастиано се развиха и придобиха по-голямо значение, особено тя. Имаше и доста други герои, които се включиха в това временно битие, а аз никак не успях да харесам Ифигения Уинтърботъм, нещо в нея все ми куцаше. Не знам защо фамилията ѝ ми напомня за нещо много познато, но не мога да се сетя от къде.
 Като цяло края доста ме изненада и дори не очаквах да получа толкова много отговори. Обичам фентъзито, защото трябва да имаш огромно въображение и идеи, за да изградиш толкова много неща. А тази трилогия беше комбинация от много любими мои неща - пътуване във времето, фентъзи, исторически роман... все страхотни неща, които слети заедно образуват нещо невероятно!
  Предходните две книги бяха страхотни и определено се чудех как ли ще свърши трилогията и все пак останах изненадана накрая. За пореден път се убедих, че има много хубави немски книги, които имам шанс да прочета на български и много се радвам, за което. И трите - Гондолата на времето, Златният мост и Тайният портал са уникални и страшно много ми харесаха! Определено ги обожавам и трите са като едни прекрасни бижута! Всяка е невероятна и коя от коя по-хубава. Накратко, ако не сте чели още трилогията, то непременно го направете, със сигурност няма да съжалявате.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!