четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Сенките - Дж. Р. Уорд

  КНИГА ТРИНАДЕСЕТА ОТ „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Бях забравила за Братството и минаха години откакто последно прочетох Кралят. Леле. Но се радвам, че най-сетне се върнах към една от любимите ми (и съвсем първи) поредици.
  Споменавала ли съм колко обичам кориците на Ибис? Да, сигурно, но ще го направя отново. Винаги толкова невероятни корици, заради тях бих продължила в бъдеще да си купувам български издания, просто няма как да не имам тези бижута в библиотеката си! Предполагам, че жената на корицата е Селена, защото има черна коса и сини очи (тази комбинация е страхотна!). Абсолютно добър избор както и на мъжа, великолепна работа както винаги!
  Трез и Ай Ем са сенки, друга разновидност вампири също както и симпатите, но се различават коренно едни от други. С’хийб имат матриархална система, в която жените винаги стоят над мъжете. Самият Трез е продаден от родителите си на кралицата още като бебе, само че той решава да избяга от предначертаната си съдбата. Двамата братя бягат постоянно и се крият, отлагайки неизбежното.
  Историята на Трез и избраницата Селена започна още в предходната книга, Кралят. Трез опитваше да избяга от чувствата си и от нея, а когато най-сетне е готов да започне отначало и да обърне нова страница в живота си, вече е твърде късно. Честно казано така бях свикнала винаги с прекрасния завършек в книгите, че не си представях другояче до този момент.
  Докато Трез винаги е бил „избраният“, Ай Ем никога не е изоставял брат си нито веднъж. Тяхната историята донякъде ми напомня за другите близнаци, Зейдист и Фюри. Толкова тясно свързани и сякаш споделят общо нещастие. В търсене на начин да помогне на брат си и Селена, Ай Ем е принуден да отиде до С, а последствята ще бъдат неочаквани за всички. И никой не би помислил каква ще е развръзката от всичко това.
  Не знам защо си мислех, че Сенките ще е само за Трез. Просто бях останала с такова впечатление. Беше малко глупаво, защото от заглавието става ясно, че е и за двамата, Трез и Ай Ем. Лично аз харесвам Ай Ем повече и бях толкова щастлива да прочета и неговата история заедно с тази на брат му.
  Беше ми страшно гадно за С’Екс, почти ми стана жал за него, защото... не беше честно и ми се искаше да бе успял да предотварти всичко това. А пък кралицата... тя спокойно може да спечели състезание за най-голяма к*чка. Даже би могла и да надмине Принцесата в това състезание.
  От една страна краят ми хареса, от друга - беше ми супер гадно за единия от братята. Чудя се сега какво ли ще стане и какво точно ни е подготвила Дж. Р. Уорд. Има сигурни седемнадесет книги до тук в поредицата, но мисля, че ще има и още, надявам се да е така, наистина нямам желание да свършва. Искам да прочета още толкова много за братството!
  Ако трябва да съм честна, наистина нямам търпение за книгата на Асейл. Бях заинтригувана от него от самото начало, но все още няма изгледи за неговата книга (наистина, наистина се надявам това да бъде седемнадесетата). Видях резюметата на следващите книги и отлагайки четенето на Братството, сега имам повече книги накуп! Планирам да започна и spin-off поредицата Наследството на Черния кинжал. Надявам се и тя да бъде също така интересна.

неделя, 18 февруари 2018 г.

Дяволската лейди - Джоана Шуп

   КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПОРОЧНИ ЛЪЖИ“


  Бях видяла наскоро, че и третата книга от Порочни лъжи е излязла, но напълно ми беше излязла от ума и бях силно заинтригувана от една трилър поредица и нямаше начин да я прекъсна. Помня, че първите две книги - Херцогинята куртизанка и Графинята блудница бяха доста приятни и забавни книжки.

  Корицата... добре, роклята ми допада и идеята, нежно е и ми харесва, изглежда добре. Но тези нелепи шарени шрифтове, наистина? Кой за бога ги е правил?! Изглеждат сякаш дете се опитва за първи път да прави дизайн. За мен шрифтовете на книгите от тази трилогия са абсолютна модна катастрофа! Sorry not sorry.
  Очаквах книгата да ми хареса повече, наистина, след като предишните две бяха хубави мислех, че и с тази ще е така, но... Всъщност понякога не е до книгата, а по-скоро до мен. Както казах в предишното си ревю на Разплата, мисля, че съм се променила. Има някои книги, които биха ми харесали повече ако ги бяха прочела преди, но не и сега. Вече рядко намирам романтиките за така интригуващи както някога.   Може би ще приключа още някои поредици, които съм започнала, но това е всичко. Само обикновена романтика... това вече не е за мен. Случи се още миналата година като четох последната книга от поредицата Красив негодник - Красиво момче. Харесвах тази поредица повече преди, определено, но ако сега трябва да чета някои от книгите, които съм чела? Не, не би се получило и не бих го повторила. Мисля, че ще се придържам към основния си любим жанр фентъзи както и трилъри от време на време.
  Смятам, че предишните две книги от Порочни лъжи бяха по-добри от тази. От извадката в края на Херцогинята блудница мислех, че Дяволската лейди ще бъде по-интересна и вълнуваща, но по-скоро бях разочарована от Куин. Той прекара (почти) цялата книга в самосъжаление и отказвайки да излезе от къщата си, защото беше абсолютно убеден и сигурен, че полудяваше. Това страшно ме изнерви и отегчи. Можеше да е много по-интересно със сигурност. В Goodreads дадох 3 звезди за книгата, защото ами не заслужава повече. В началото имах чувството, че може да са 3.5, но бях напълно разубедена докато стигна края.
  Софи, от друга страна, се прояви като много по-силна и независима героиня. Като за човек на науката, Куин беше по-скоро жалък. Цялата тази мнима лудост ми лазеше по нервите от началото до края на книгата. Признава си, четох почти през редовете, защото не ме грабна. Дори и Софи да беше по-добрия образ, пак не беше абсолютно достатъчно, не успях да почувствам самата книга.
  Донякъде се чувствам тъжна, защото някак надраснах тези книги. Струват ми се толкова... обикновени и недостатъчно зрели. Под зрял имам предвид, че не мразя хленчещи нелепи герои, това е страшно дразнещо и ме кара да захвърля книгата на мига. А и без фентъзи в книгите... просто е някак празно, незавършено сякаш липсва нещо съществено. Съжалявам, че трябва да пиша негативно ревю на книга в поредица, която... I used to like. Но хората се променят, аз също.

петък, 16 февруари 2018 г.

Разплата - Лекси Блейк

   КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „БЕЗЗАКОНИЕ“


  Малко се забавих с ревюто си, от началото на седмицата се опитвам да го напиша и публикувам, но покрай рождения си ден(12.02.) и Свети Валентин (и университета, to be honest) все не ми оставаше време да го направя. Е, най-сетне се добрах до блога си. Прочетох първата книга от трилогията Беззаконие миналата година когато излезе и страшно много ми хареса (нещо като трилър романтика, идеално!) затова като видях, че е излязла втората книга отново благодарение на издателство Ибис нямах търпение да я прочета.

  Всъщност, това е една от малкото романтични поредици, които наистина искам да приключа. Нещо напоследък не ми се четат романтики и съм се съсредоточила изцяло върху другите ми два любими жанра - фентъзи и трилър. Май порастването с още една годинка ми се отразява и това, което преди ми харесваше вече не ми. Но към ревюто.
  Тази трилогия е изградена около семейство Лолес, по-точно четирите им деца, които са останали сираци след смъртта на родителите си. Двадесет години по-късно и някои разкрития за инцидента те вече знаят, че това не е нещастен случай, а убийство и са готови на всичко, за да си отмъстят на хората, отговорни за това. Обичам мистериите и съм страшно запленена по загадките, някак обичам предизвикателствата и загадките, карат ума ми да функционира дори още повече.
  Разплата е наистина добра книга. След Без милост, първата книга, която бе за Райли, тази е за Бран. Той е съвсем различен от по-големия си брат Райли - има проблеми с гнева и дълго време е прекарал в сиропиталища и приемни семейства. Той има своите собствени демони, с които трябва да се пребори. За разлика от подхода на Райли, Бран прави една много рискована постъпка залагайки на карта целият им план. Но той не е съгласен да посложи Карла на същото, през което мина и Ели. Знаейки, че тя е различна, той решава вместо да я мами да поиска помощта ѝ, защото може би тя е готова да я даде доброволно.
  Харесва ми, че тук Лекси Блейк избира друг подход създавайки партньор в лицето на личната асистентка на един от враговете им, която има достатъчно причини, за да им се довери напълно. От една страна си помагат взаимно, от друга е точно това, от което Карли се нуждае както и Бран. Карли е от онези опарили се веднъж момичета, които изгарят веднъж и то жестоко и после се страхуват да не би пожарът този път да бъде неизгасим. Тя имаше нужда от това да се научи да живее отново.
  Бран е като broken angel(съжалявам за английския, все по-често и по-често мисля първо на него, явно ми се отразява, че живея в друга страна, за което се радвам честно казано). Има нещо пречупено у него, което е като открита рана от много дълго време. Когато Карли се появи в живота му той всячески се опитваше да не си го позволява, но надали може да устои дълго на чара на тази толкова невинна жена.
  Честно казано, Бран не е съвсем мой тип. Аз си падам по Дрю, ако прочетете книгите ще видите, че разликите са огромни и това далеч не се ограничава до външния вид. Затова наистина нямам търпение да прочета неговата книга. Случаят със семейство Лолес е толкова заплетен и объркан. Оказва се, че нещата са много по-дълбоки от колкото очакват. Напомня ми на трилърите, които обичам да чета. Обичам когато можеш да откриеш от всичко в една книга - романтика, мистерия, хумор, мисля, че това е една чудесна рецепта за добра книга.
  Краят... о, краят беше стъписващ. Няма нищо друго като неочакваното разкритие. Това чувство е несравнимо. Подозирам, че третата книга се очаква да бъде доста интересна. Нямам търпение да разбера какво е подготвила Лекси Блейк като за финал и то с Дрю. Харесвам този герой, може би ми напомня на самата мен, а и аз имам склонността да си падам по най-мрачните и красиви герой в книгите. Освен загадъчна, книгата беше страшно забавна и наистина ѝ се насладих. 

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

петък, 2 февруари 2018 г.

Рафа: Моята история

  Ще започна първо с това, че книгата отдавна е изчерпана на български, нямам представа дори от кога. Излязла е в България 2014г. *Update* Отново я има налична, но така или иначе аз я исках на английски и реших да си направя един прекрасен коледен подарък. Btw, в ebay има книги направо без пари! Поръчих си биографичната книга на Надал с твърди корици за 2,66 паунда! И е като нова, влюбих се в нея. Плюс безплатна доставка, това определено си беше изгодно. И има още мноого такива книги из сайта, не знам до България дали ще е с безплатна доставка, аз съм си във Великобритания и си се чувствам супер.
  Отдавна исках тази книга, може би още от лятото, но на български нямаше начин да я намеря пък и не я исках да е. От началото на 2017г. страшно се запалих по тениса. Разбира се, my all time favourite е Григор Димитров. След това е Рафаел Надал(и не, не е само заради външния вид, което не е малък фактор, но действително харесвам този спорт и го ценя много). Аз безспорно адмирирам Рафа, той е... уникален, но това по-нататък в ревюто.
  Не казвам, че снимката на Рафа с един от трофеите му от Ролан Гарос е грозна, напротив, прекрасна си е. Но за биографична/автобиографична книга се предполага нещо по-изчистено, семпло... Това издателство не е избрало най-подходящата корица(очевидно, за да не закупи правата за оригиналната, а тази и аз мога да направя със снимка от интернет и да добавя надписите, жалко е, когато нещо такова опира само до парите). По-надолу ще сложа и оригиналната корица, която за мен е страшно красива и е точно това, което очаквам от една биография.
  Малко е трудно да определя дали книга е биография или автобиография, защото е и двете. Всяка глава съдържа и подглава като първото е написано от самия Надал, а второто - от Джон Карлин представяйки добре познатото трето лице. Харесва ми как е конструирана, защото едновременно можеш да вникнеш в самия Рафа и неговите мисли, но и да видиш по-голямата картина отстрани. Двойната гледна точка тук е в огромен плюс. В книгата се съдържат и цветни снимки от различни периоди от живота на Рафа - като малък, със семейството му, от кариерата му и всичко това е много хубаво. Самата книга не е толкова дълга, но ме радва това, че е я имам с твърди корици.

  По-горе споменах, че Рафа е боец. Да, така е. Прочитайки тази книга аз разбрах много неща, които не знаех за него и какъв човек е всъщност. Това е един от най-добрите тенисисти на всички времена, безспорно. На корта Рафа е истински воин, неговата игра е агресивна и той печели битките си със страст и борбеност. Извън корта обаче, Рафа е скромна и неуверена личност. Почти бях шокирана да открия този рязък контраст. Сякаш когато играе тенис той се трансформира и става този воин, а извън светлина на прожекторите? Едно момче със своите съмнения, страхове и дори неувереност. Да, това е Рафаел Надал. Много харесах сравнението използвано и в самата книга, няма как да бъде по-вярно. Рафа е като Супермен на корта и Кларк Кент извън него.
  Какво харесах най-много в тази книга? Тя е... открита и искрена. Показа ми какъв всъщност е Рафа и че има много повече зад обвивката. Той е силен, целеустремен, един истински warrior, но същевременно срамежлив и скромен. Останах изумена от това, което е преживял и колко смело се е справял с всичко това(определено няма да издавам спойлери). Но... Рафа винаги се бори до края, винаги. Той е не само боец, но и завоевател. Напомня ми на воините от преди векове, точно по такъв начин си го представям. Това, което Рафа е претърпял... не всеки може да го понесе, но именно това калява човек и го изгражда. Е, като играч и като човек Рафа е моделиран прекрасно.
  Рафаел Надал е един от най-великите тенисисти на всички времена, постиженията му са огромни и все още продължават да се увеличават. Силно му желая да продължи да играе още доста, тениса без Рафа и другите ветерани ще е сякаш липсва част от тялото и някак няма да е пълен без тях. Книгата е издадена през 2012-та, което обяснява защо разказва за постиженията му до тази конкретна година и се фокусира над такива като Уимбълдън 2008, спечелването и на четирите му шлема... Между другото, десетия трофей на Ролан Гарос миналата година вече бе легендарно и Рафа отново показа от каква закалка е. Да, може би не е достатъчна, защото има още много какво да се каже за него и след тази година, но защо не и още една книга? Аз с радост ще си я взема и прочета.
Source: Instagram
Ето и една снимка на книгата ми заедно с прекрасната 
рисунка, която имам на Рафа благодарение 
на Вера Аврионова.
  Няма как да отрека, че харесвам Рафа и то доста (добре де, МНОГО). Но той си е един много красив и горещ испанец. Btw, той е една от причините да искам да науча испански (друга такава е Енрике Иглесиас, обожавам испанската музика). Божествено тяло прибавено към огромен талант и невероятна личност - звучи като древногръцки идеал, но е факт, че Рафа е точно това.
  Бих казала, че трябва да прочетете и ревюто ми в Goodreads. Там изразих емоциите си точно след като прочетох книгата и на английски смятам, че звучи по-добре. Не искам да превеждам всичко, което съм казала и там, защото някои неща... могат да се почувстват по-лесно когато се предават в пълния си смисъл.
  Рафа: Моята история е искрена, откровена и интригуваща история на един от най-великите спортисти. Това е историята на Рафаел Надал - на тенисиста и на човека вътре в него. Това е книга, която бих препоръчала на всеки - не е нужно да си заклет фен на тениса или на Рафа, някои неща се изпитват чрез душата и когато четеш за такъв човек не може да не изпиташ Респект. Аз бях абсолютно въодушевена от тази книга, от личността Рафаел Надал, защото тенисистът Рафа е само една част от него.

неделя, 14 януари 2018 г.

Споделени тайни - Колийн Хувър

  Малко се позабавих с първия си пост за 2018-а. Добре де, първата седмица бях заета, а следващата четох и не можех да се откъсна от книгите си. Колкото и да ми се щеше да се занимая малко с блоговете си, нуждата да чета беше по-силна от мен, особено в два вечерта.
  Получих тази книга през декември благодарение на прекрасното издателство Ибис, но когато се прибрах за празниците в България... оказа се, че има толкова много неща, които да свърша и бях наистина in a hurry or in a rush, whatever you prefer. Някъде из цялата дандания успях да прочета една-две книги (well, тази очевидно е едната), но така и не можах да стигна до блога си да направя ревю - too many things to do and so little time to do so. Съжалявам за английския, но не мога да се сдържа, инстинктивно ми идват някои неща така.
  Признавам си, влюбих се в тази корица. Мисля, че е с актьорите от филма (или май е сериал, бях останала с впечатлението, че е филм)? Може би не, не съм сигурна, но всичко е направено много красиво. Както винаги, разбира се.
  Освен Споделени тайни, по-рано миналата година бях чела и Жестока любов. И двете са написани по един специфичен за Колийн Хувър начин. Романтични съвременни истории, които далеч не са толкова простички. Нейните герои винаги са... не искам да прозвучи зле, не го казвам в такъв контекст, те просто са доста изстрадали и са наранени. Да, наранени е точната дума и се нуждаят от спасение.
  Това е една дълбока и разтърсваща история за една жена, която трябва да намери отново пътя към себе си и да възстанови разрушения си живот. А решението на това намира в лицето на един млад художник, който твори картините си с извадки от реалния живот. Как? С малки бележки съдържащи тайните на неизвестни хора, които Оуен превръща в чисто изкуство.
  В книгата се разказва за героиня на име Обърн, която е на 21-а години и вече е загубила най-важното нещо в живота си и сега просто се мъчи да свърже двата края. Изправена пред невъзможна ситуация, тя е отчаяна и търси всякакви начини, за да подобри материалното си положение. Когато се натъкна на една любопитна сграда, буквално покрита с парчета хартия с най-дълбоките, най-мрачните признания на хората, написани на нея, тя няма представа какво ще открие вътре. Тя със сигурност не очаква да намери странен, абсурдно красив и много талантлив художник, който на практика я молеше да работи за него.
  Това, което Обърн не знае е, че Оуен има своята тайна. Има ли ли сте усещане за дежавю? Е, това е нещо такова. Той я познава от преди, но... не може да си обясни от как и от къде. Така че балансът на тяхната връзка беше много интересна, тъй като и двамата се влюбват един в друг, като всеки от тях съответно криеше своите тайни, които биха могли да променят живота и на двама им...
  Нямаше как да не се сетя, че Обърн е от английската дума auburn за един много специфичен цвят коса. Нещо между кестеняво и червено, което всъщност доста ми допада. Не е рижо, защото е тъмно и има кафеви нюанси, но точно заради това ми харесва.

  П.С. Съжалявам, че ще цитирам на английски, но нямам книгата пред себе си на български и не мога да възпроизведа точно пасажа, който исках, затова го намерих на английски.

“They are the past and this is the present, and Auburn is… somehow both. She would be shocked if she knew how much of her past has affected my present, which is why I won’t be sharing the truth with her. Some secrets should never turn into confessions.”

 Начинът, по който е написана Споделени тайни... това е перфектното съотношение между затопляща и затрогваща история. Харесвам начина, по който авторката ни е предала тази красива... книга (за да не се повтарям с предното си изречение, мразя да се повтарям, да, авторски проблеми). Всичко е толкова красиво написано и предадено по един невероятен начин. Книгата бе страшно истинска и очарователна, действително.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.С. Ако не видели и филмовата адаптация на книгата, определено трябва да ѝ хвърлите едно око. Трейлъра изглежда стахотно!