събота, 22 юли 2017 г.

Светът, в който живеем - Сюзан Бет Пфефър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ“

  Честно казано от доста време ми се щеше да прочета тази книга. Когато започнеш нещо... просто си любопитен какво ще стане и при мен е така. Питам се какво ще стане с героите (в случая Миранда и Алекс, и всичко останали де), как ще се развие всичко. Особено с това апокалиптично събитие, което преобърна целия им живот и вече нищо няма да бъде същото.
  Като гледам тази корица и се сещам за зимата. Тази година надмина всичките ми очаквания. Беше толкова студено и имаше толкова много сняг... Да, приличаше на зимна приказка, но от друга страна хич не беше толкова хубаво. Това настрана, корицата изглежда страхотно особено с луната за фон, аз си падам по зимните пейзажи(до колкото разрушаването на целия свят може да се нарече красив зимен пейзаж, разбира се).
  Тук героите от първата и втората книга се срещат и пътищата им се преплитат. Спомнях си доста от Живота, какъвто го познавахме за мое огромно учудване, като в същото време не можех да си спомня за Изгубени завинаги, а наистина исках да си спомня, за да съм в крак с действието. В началото, обаче, виждаме отново семейството на Миранда и как те някак продължават да се справят с тежките условия. В края на първата книга имаше малка светлина в тунела с ежеседмични доставки на храна от общината. Но в обстановка, в която климатичните условия са ужасни и няма никаква перспектива, хората умират постоянно и градовете се обезлюдяват - перспективата не изглежда никак добра. Но успяват да оцелеят, а в тези времена това е повече от достатъчно.
  Бях останала с впечатлението, че Миранда и Алекс се срещат по-рано и ами се влюбват. Не знам защо си бях изградила такава представа от резюмето още от преди. Но книгата е и доста мъничка, така че за тези 250 страници стават доста неща реално погледнато и не мога да се оплача. Само дето тръпки ме побиват при представата да стане нещо такова и всичко да опре до оцеляването и всичките ми мечти да заминат по дяволите.
  Семейството на Миранда продължаваше по този оскъден начин на живот докато един ден баща ѝ заедно със семейството си и още няколко души не се появи на прага им. Трудно е да се зарадваш на близък човек, когато броиш оскъдиците от храна, които са ти останали. Но да види баща си след цяла една година, за Миранда е като чудо. Тя си е представяла какво ли е станало с Лиза, съпругата на баща ѝ и тяхното неродено бебе. Харесваше ми представата за бебето Рейчъл. В тази компания, разбира се, бяха Алекс и сестра му Джули. Попаднали случайно, но сега съдбата ги свързва заедно.
  Въпреки всичко, аз се надявам на някакво чудо. Може би всичко да се оправи и по магичен начин да се върне по старому. Е, никога няма да се върнат жертвите и доста трудно градовете ще се върнат отново към живот, но... все пак има надежда и силно се надявам авторката да е измислила добър край(мисля, че четвъртата книга е последна тъй като няма други).
  Преди не съм се замисляла дори да чета апокалиптични книги или научна фантастика, но самата тръпка в очакване на неизвестното... Не мога да не се изкуша и знам, че просто трябва да разбера какво ще се случи. Може би заради това не чета такива книги, защото знам, че ще искам да разбера какво ще стане колкото и гадно да е то и точно поради тази причина ги избягвам. Но веднъж започнала... няма как да устоя да прочета следващите книги както и сторих. А сега искам да разбера края и нямам търпение да издателство Ибис да издадат и четвъртата книга!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Скандални уроци - Каролайн Линдън

   ДОПЪЛНИТЕЛНА КНИГА КЪМ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Отначало бях малко озадачена, защото действието в тази книга се развива преди това в Любов по време на скандал и най-напред дори си мислех да не съм объркала и това да е било по-ранна книга, но се оказа, че всичко си е точно. Просто тя проследява историята на Саманта, сестрата на Бенедикт и как се е развил нейният случай.
  Корицата е по-обикновена заради самото естество на книгата. Но това не я прави по-малко хубава, изглежда толкова истинска и особено много ми допада как са изобразени плодовете. Много подходящо спрямо... единия герой.
  В по-предишните книги не стана много ясно каква е Саманта като героиня и какъв е характера ѝ. Заради деспотичния им баща, всички деца на граф Стратфорд, включително и съпругата му не се държаха като самите себе си. В тази книга той все още присъства и то доста осезаемо. Всъщност самата книга започва с момент от края на Цената на един скандал и Саманта трябва да си признае за кражбата пред баща си. Това е толкова трудно и неприятно, защото графът е достатъчно зъл и няма да остави подобно нещо безнаказано. Почти се учудих, че той действително не биел жени(колко голямо постижение, очаквах точно обратното). Но може да измисли нещо достатъчно та дори и по-ужасно. Както и се оказва - женитба с най-нежелания и ужасен човек в Англия. Определено всяка нейна постъпка би била оправдана, за да предотврати този брак.
  Не знам защо преди това бях останала с впечатлението, че Саманта е руса, просто така си мислех. Но разбира се, тя също е красива и за другия главен герой тя е най-прекрасната на света. Лорд Джордж Чърчил-Грей е художник, най-малкия син на херцог като поради този факт няма титла и не е богат наследник, но въпреки това получава достатъчно, а и може да се издържа със собствения си труд. Той попада на Саманта съвсем случайно спасявайки я от злонамерени лица, нещо, което може напълно да се очаква за сама жена попаднала току-що в Лондон. Тази злощастна злополука определя и събитията за напред.
  Те прекарват толкова добре заедно и почти забравят за реалността или поне я оставят настрана, поне за кратко. За първи път Саманта може да бъде себе си и да спре да се старае да бъде непостижимия образ, който баща ѝ настоява да бъде. Същевременно Джордж откри своята муза и тя го вдъхновява да рисува по-добре и постепенно и двамата да се влюбват. Звучи толкова хубаво, нали? Да се влюбят и да заживеят щастлив далеч от злия граф, е не съвсем.
   Нали е граф и има достатъчно влияние, естествено успя да накара академията да махнат картините му, просто така. Като гледам до днес нещата не са се променили много.
  За да не изневери на заглавието си, Скандални уроци също е скандална, няма как. Както и онези така интригуващи и популярни брошури - „50 начина да съгрешиш“. Те са важна част от самата поредица, защото именно те пробуждат въображението на младите момичета и карат жените да бъдат по-дръзки. Точно това ми харесва най-много. Тази книга беше като ретардация, авторка е искала да покаже и тази история. А на мен ми харесва, че я има като отделна книга. Остана съвсем малко и съм любопитна какъв ли ще е края?

О, това е толкова сладко:
„Любовта му към нея бе по-нежна от докосването на четката по бялото платно...“

вторник, 18 юли 2017 г.

До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

  КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДО ВСИЧКИ МОМЧЕТА, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА“

  Бях доста изненадана когато получих тази книга съвсем неочаквано от издателство Ибис. Бях я видяла в страницата им, че ще излиза следващата седмица точно предишния ден преди да я получа. Още повече се изненадах като видях, че всъщност е в TBR списъка в Goodreads. Така че определено съм искала да я прочета, но не съм го направила и добре, че не съм, защото сега получих идеалната възможност да го направя.
  Корицата е доста сладка, няма промяна с оригинала, но невинаги е необходимо. Тази си е точно на мястото и много ми хареса, че снимката продължава и отзад като цяла картина, хубаво е. И пасва абсолютно на самата книга.
  Лара Джийн е нормална тинейджърка, която живее с баща си и двете си сестри. Нейният малък свят е съвършен за нея. Но в един момент винаги се случва да настъпят някакви промени. Това се случва когато по-голямата ѝ сестра Марго заминава да следва в Шотландия и това е голяма промяна за семейство Сонг. Марго един вид е заела мястото на майка им и тя е играела тази роля, поне до сега. Но освен грижите, които полага за сестрите си, тя е тяхна опора и приятелка, с която могат да си споделят всичко. Затова за Лара Джийн светът вече не е същия без сестра ѝ.
  В основата на самата книга стоят пет писма - разпратени без нейното знание до своите получатели, а не е било предвидено никога да ги достигнат. Те не са точно любовни писма, а мислите на Лара Джийн за конкретния човек, когото е обичала. Надали някой си представя, че всичко, което си е мислил за този, когото обича ще стане негово достояние. Е, Лара Джийн също и това е причината всичко да тръгне по коренно различен начин от очаквания.
Една връзка започнала с измама, която може да се превърне в нещо истинско. Лара Джийн никога не си е представяла, че ще бъде гадже с Питър Кавински, било то и не наистина, нито пък той. От началото никой от двама им не беше в това заради самата връзка, а заради други любовни интереси. Но кой е казал, че лъжата не може да се превърне в истина?
  Питър е точно това, което харесва всяко момиче. Той е толкова красив и съвършен и го знае. Не разбирам защо хубавите момчета обичат да си създават лоша репутация и това ги правя популярни сред останалите момчета. Явно техните разбирания са различни. Той изобщо не очаква, че ще се окаже с Лара Джийн, но това се оказва много добра възможност да си върне бившото си гадже - Дженевив, като същевременно прави услуга и на Лара Джийн. Това е изгодна сделка, дори бих казала договор и за двете страни. Всеки получава каквото иска, а накрая се разделят мирно и щастливо. Поне на хартия би прозвучало така.
  Тази книга разкрива за трепетите на тинейджърската любов и перипетии в живота на една тинейджърка. Не всичко е такова каквото изглежда и както се казва, не трябва да се съди за книгата по корицата ѝ. Питър не е играч за какъвто се представя, а е много, много по-добър от това. Той има толкова прекрасна вътрешност, че това прави красотата му неколкократно по-голяма. Както и Лара Джийн - тя жадува за повече, от колкото се е осмелявала да преживее. Може да прозвучи клиширано, но сродните души наистина съществуват, защото те определено са такива.
  Като герой на мен много ми се открои по-малката сестра на Лара Джийн - Кити. За своите девет години тя е опасно хлапе - тя е умна и е голяма хитруша. На моменти забравях колко е малка, защото звучеше почти на възрастта на сестра си. Но е един открояващо се забавен образ, който много ми хареса. Заедно с нея те образуват сестрите Сонг, както самите те обичат да се наричат.
  До всички момчета, които съм обичала е част от тийн романите на Ибис, които са страшно приятни и подходящи за лятото. На мен доста ми допадат и с нетърпение очаквам нещо друго(включително и следващите от тази трилогия). Честно казано, бях видяла тази книга след като открих втората понеже тогава търсех нещо с P.S. I love you, което всъщност е втората книга и от там разбрах за трилогията.
  Не е нужно да бъде свръхестествено, за да е невероятно. Дори една обикновена история притежава своята уникалност заедно със своите персонажи. До всички момчета, които съм обичала е очарователна и привличаща история, която те потапя в нея и забравяш за всичко около теб, за да ѝ се насладиш напълно.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 16 юли 2017 г.

Never Have I Ever Book Tag


С Юли видяхме книжната версия на този таг от ТУК и решихме да го направим заедно. Решихме, обаче, да го разделим на две части, за да не пускаме едно и също нещо и в двата блога. На мен се падна да публикувам първата част от тага, а втората можете да намерите в блога на Юли - ТУК.
Гледала съм тази игра в разни предавания и шоута, където гостуват известни личности и трябва да отговорят дали са или не са правили нещо. Всъщност е забавно, както и сами ще се уверите в това.

Никога не съм...

...започвала книга без да я довърша.


Мели: Започвала съм няколко книги и май няма изгледи да ги довърша: Крал Артур, Паднали ангели, Вестители, Сирената...

Юли: Всъщност съм. Започвала съм няколко книги, които не съм довършвала като Пробуждането на Атлантида, Веровещица и Звезден полет.

...притежавала няколко копия на една и съща книга.

Мели: Не съм.

Юли: И тук отговорът ми отново е "I have". До скоро имах и две копия на Пазители, но сега имам само две копия на Хекс Хол и Разбий ме- едното е на български, а другото на руски.

...плакала заради измислен герой.


Мели: Не точно, накрая на Принцеса с часовников механизъм ревнах, защото Уил е твърде секси, за да умре (такава е моята логика :д).

Юли: Все още не съм, хехехе.

...подгъвала страница вместо разделител.


Мели: Никога. Снимката казва достатъчно.

Юли: Не и на книги, дори и на учебници не съм.

...писала фен фикшъни.


Мели: По книги не, но с известни личности - да.

Юли: Не и по книга.


...чела "мръсни" фенфикшъни.

Мели: Разбира се, но не и по книга.

Юли: Отново, не и по книга.

...пропускал/ла училище, за да гледам сериал или да чета книга.

Мели: Да бе, да ми фраснат отсъствия, които после да търся бележка да извинявам. Пък и нищо не ме спираше да чета по време на училище, така че за какво да си създавам работа излишно?

Юли: Дори не ми беше идвала на ума подобна глупост. В смисъл, кой не би искал да пропусне училище, за да си гледа сериала или да си чете книгата, но при положение, че аз и без това си го правя навсякъде, където отида, за какво ми е да нарушавам правилника?


...мечтала да бъда във връзка с измислен герой.

Мели: Със сигурност се е случвало. Аз имам много развинтено и перверзно въображение.

Юли: О, със сигурност се е случвало. Няколко пъти. Преди няколко години.

Останалата част от въпросите ще намерите в блога на Юли.

To Be Continue...

петък, 14 юли 2017 г.

Възходът на Острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

  КНИГА ТРЕТА ОТ „НАСЛЕДНИЦИТЕ“

  Изобщо не знаех, че ще има трета книга към поредицата за Наследниците на Мелиса Де Ла Круз преди да я видя в плана на издателство Егмонт. Самите книги са свързани с филмите и е някак интересно. Една част разбираш от книгата, а друга - от филма. И излезе тъкмо навреме преди Наследниците 2 (който се очаква да излезе скоро, май).
  Синята корица пасва идеално на предходните две - зелена и червена. Точно като трите основни цвята RGB (red, green, blue). Не се сдържах да не направя връзката, като човек занимаващ се с дизайн и определено желаещ да се занимава и за напред с това. Пък и е морска, а аз обожавам морски неща (вкъщи си имам цял морски кът със сувенири, наистина много ги обичам).
  Очаквах, че книгите ще си останат само две - Островът на изгубените и Завръщане на Острова на изгубените, като след това пак да има филм, но Възходът на Острова на изгубените си намери място между тях. Действието се развива непосредствено след втората книга и преди втория филм. Както се вижда и от корицата, в апогея на събитията се намира един много ценен предмет - тризъбеца на крал Тритон. Когато бива загубен по невнимание, той трябва да бъде върнат незабавно преди да е попаднал в грешни ръце. Пипалата може би също говорят нещо, за всеки, който е гледал филмите на Дисни (особено с принцесите).
  Тук отново срещаме познатите ни четирима незли герои - Мал, Иви, Джей и Карлос, децата на четирима злодеи, които избраха доброто. Те вече не са онези аутсайдери когато пристигнаха в Аурадон, а сякаш са част от гимназията и всички ги приемат. Този път неприятностите не си ги навлякоха те, но в стремежа си да помогнат на приятел те ги навлякоха на себе си. Преди това кой би повярвал, че децата на най-големите злодеи ще се притекат на помощ на когото и да било? Освен тях, има и доста други познати лица, но като цяло те се мяркат по-бегло, защото книгата е кратка, но навярно във филма ще има повече. Друг образ, който се присъединява по важност към тях е Бен, гаджето на Мал и крал на Аурадон.
  Много ми допадна новата героиня Ума, дъщерята на Урсула. Просто ме заинтригува от самото начало както и във филма, хареса ми като образ и затова нямам търпение да видя повече моменти с нея. Пък и няма да скрия, че тая надежда и тя да се присъедини към тях, навярно не всички деца на злодеи са наистина зли, но те не са виждали нищо друго през живота си. Тя обаче жадува да си отмъсти на Мал и изглежда се появява идеалната възможност - изгубения тризъбец на морския крал. Тя е решена да го открие на всяка цена, защото това е единствения шанс да се измъкне от острова.
  Смятам за доста нечестно жителите на Острова на изгубените да живеят с останките от кралствата в Аурадон все едно са второ качество хора и не заслужават нормална храна. Просто не е честно. Защо пък трябва да им пробутват развалени неща? Това ми звучи като аристокрацията преди векове когато богатите са живеели на гърба на буржоазията, която е мизерствала. Отношението е точно такова, никой не се замисля, че тези хора живеят толкова зле, а те си имат всичко.
  Ума и Мал са съперници, защото и двете искат да са лидери, а обикновено двама не могат да бъдат командващите. От една страна Мал е била права когато са развалили отношенията си, но от друга Ума винаги остава на заден план, на второ място. Но май скоро ще промени това заедно със своя екипаж, сред които Хари Хук, синът на Капитан Хук, и Жил, синът на Гастон. Двамата ми се струват интересни персонажи. Както винаги, те отново се съревновават, но този път на две противоположни страни. Двете се надпреварват за артефакт, който притежава голяма сила и са достатъчно целеустремени да спечелят.
  Книгата ми хареса както и предходните. Интригуващи са и не са натоварващи. Нещо като филмите на Дисни и са доста приятни. Честно казано ми се иска да има още книги и филми, но за сега май е рано да се каже. Ох, нямам търпение да гледам филма, ще бъде интересно.
  Страшно много харесах тази песен, наби ми се в главата и не мога да си я избия от ума.