сряда, 15 август 2018 г.

Завръщане към любовта - Кристен Ашли

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „МАГДАЛИЙН“

  През юли издателство Ибис ни предостави възможността да се докоснем и до третата книга от поредицата за Магдалийн. Първите две книги бяха абсолютно очарователни и тази не е изключение.
  Трябва да вметна, че тази корица ме грабна отвсякъде. Запазена е оригиналната идея с лалетата, но е просто феноменално. И жената, безспорно Кейди, отговаря толкова добре на описанието и начинът, по който всичко си пасва идеално... Това определено ми е любимата корица в цялата поредица!
  Кейди Морланд решава да се премести в Магдалийн, защото се нуждае от ново начало(хм, това май звучи доста познато?). Но и защото любовта на живота ѝ също е там. Кърт Йегър е шерифът на Магдалийн. С Кейди не са се виждали близо осемнадесет години. Тогава се случват доста неща между тях, много не толкова приятни, но това, което го е имало между тях все още е там.
  Ще ми се да кажа, че срещането на Кейди и Кърт беше пълно с любов и разбирателство, но... Е, сякаш пък се разви по този начин за Джоузи или Амелия. Не, в любовта не става така. Кърт е шериф, самотен баща и като цял добър човек, но не е във възторг Кейди да е наоколо, отново. Някои от сцените в тази книга са си направо съкрушителни, толкова гадно ми беше и за двамата. Но разбира се, с малко помощ започват да се осъзнават.
  Едното от нещата, които доста ми направиха впечатление в книгата е Кейди и нейното „семейство“. Авторката е искала да покаже, че невинаги семейството е тези, с които имаме роднинска връзка, а с тези, с които си го направим. Кейди е израснала недооценена в семейство, което не я е грижа за нея, но намира такова на едно съвсем неочаквано място. Понякога съм изненадана да видя как хора, които не са ти роднини могат да ти бъдат повече от семейство, отколкото истинските ти такива. Мисля, че авторката е постигнала целта си с това и ме радва, че Кейди е получила толкова прекрасно истинско семейство и хора, които наистина ги е грижа за нея.
  Пътят на Кърт и Кейди е дълъг и не е никак лесен, но е изпълнен с толкова много красота. А и нали всеки знае, че това, което си заслужава не означава, че ще бъде лесно? Това бе един прекрасен втори шанс за такава силна първа любов като тяхната. Тази двойка е минала през толкова за всички тези години и правейки събирането им отново заедно още по-заслужено.
  Бях толкова шокирана, но и впечатлена от готовността, с която Кейди закупи любимият на всички морски фар и го превърна в свой дом. С това показа колко силна и самостоятелна героиня е, която може да се грижи сама за себе си и да превърне това занемарено, но така очарователно място в нещо прекрасно.
  Завръщане към любовта е една толкова красива история. Грабна ме от самото начало, въпреки че ми отне малко повече време да я прочета(а след това се отнесох и позабавих ревюто си, упс), но ме изпълни с толкова много чувства. Това просто е един емоционален, стоплящ сърцето, приятен, но и напрегнат роман, който бих препоръчала на всички фенове на Кристин Ашил, особено ако първите две книги - Завещанието и Ново начало, са били вашата чаша чай.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

вторник, 3 юли 2018 г.

Черен лед - Андрю Лейн

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МЛАДИЯ ШЕРЛОК ХОЛМС“


  Ах, Шерлок Холмс е любимият ми криминален герой. Честно казано и единствения, защото наистина ми харесва да гледам криминални филми/сериали, но книги... там понякога нещо ми куца. Но за Шерлок винаги мога да направя изключение, той е върховният детектив, той няма равен и е толкова впечатляващо четейки за него.

  Корицата е страхотна и пасва идеално на предходните две. Нямам търпение един ден да стане пълна серията с всички книги, с удоволствие ще направя снимка на рафта си с тях.
Харесва ми как Андрю Лейн показва Шерлок като момче и развитието му на бъдещата легенда, която ни е добре позната от оригиналните книги на Артър Конан Дойл. Наистина е много автентично и ме кара да вярвам, че действително е било така.
  След първите две опасни мисии, в които Шерлок се оказа замесен в Облакът на смъртта и Червената пиявица, Черен лед отново е доста бурна. Когато посещава брат си Майкрофт заедно с Еймиъс Кроу в Лондон, те стават свидетели на един много странен инцидент. Майкрофт е обвинен в убийство, което не е извършил и сега Шерлок трябва да докаже, че е невинен. Но мистерията не свършва до тук.
  Има доста по-обширен сюжет, който се развива на заден план. Обикновено винаги има задкулистни играчи, които определят правилата и опъват конците. Изглежда, че всичко е планирано до най-малкия детайл и винаги има резервен план ако първият не сработи. Историята се развива от Лондон в Москва, в чужда страна с различна история и структура. Русия винаги е била сурова страна заедно със смъртната опасност, която ги грози и може да се окаже по-голям капан отколкото очакват.
  Мога почти да видя умственото развитие на Шерлок - той прогресира с всяка следваща книга приближавайки се все повече до своето всеизвестно аз. А сега и Руфъс Стоун ще бъде част от израстването му, учейки го на цигулка докато Еймиъс Кроу го подготвя за бъдещата му кариера.
  Убедена съм, че Шерлок Холмс е най-известният криминален герой в литературата и отвъд. Той е легенда, единствен по рода си детектив. Съмнявам се, че има някой, който не е чувал за него. Възхищавам се на интелекта му и колко невероятно работи ума му, колко лесно разгадава престъпления и загадки. Това е нещо изключително впечатляващо за наблюдение.
  Накрая обърнах внимание на бележките на автора, обикновено не го правя, но забелязах, че съдейки и според края на книгата, в следващата Шерлок най-сетне ще разгадае мистерията за тази Мисис Еглантайн(тази жена наистина е зла!). Черен лед е поредното интригуващо и загадъчно приключение на младият Шерлок Холмс, който трябва да разкрие кой иска да натопи брат му и каква е истинската цел на хората, стоящи зад тази конспирация. Много харесвам тази поредица, книгите на Андрю Лейн са написана по страшно увлекателен и автентичен начин и гарантирано ще допаднат на всички фенове на Шерлок!

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 30 юни 2018 г.

Wrap Up - April, May, June


Време е за равносметката ми за второто тримесечие, която уви, не е никак по-добра от предходната, че и по-зле. Прочела съм едва 11 книги от края на март месец до сега. Това е пълна трагедия. 😭 Дори не искам да си поглеждам предизвикателството в Goodreads. Вече годината е преполовена, а аз съм едва на 1/3 от него. Прочела съм 32 книги до момента, ще станат 33 след като си приключа една книга тази вечер. Май е трябвало да си задам наполовината на тези книги, бях твърде оптимистична. И то не е до там, че не ми се чете, просто... нямам тази възможност и това направо ме убива. Добре де, април и май реших, че е абсолютно удачно да гледам анимета и изгледах цялото Иназума 11 и почти цялото Ю Ги О отново(имам емоционални проблеми с края му, защото не исках фараона да заминава, но това е друга тема), както и още няколко просто така, което никак не е оправдание за това, че не четох. Все пак, нека резюмирам прочетените книги.

1. Кървава целувка - Дж. Р. Уард

Отлагах тази книга от години, буквално. Все не стигах до нея не знам защо. И точно като ми се четяха останалите не мога да ги намеря, това е кошмара за книжния плъх (поне за мен, мразя да не намирам книга, която искам, това ме убива!). Нови герои, стари герои и същата позната обстановка в Калдуел. Обожавам вампирите на Уард! И се надявам скоро да се сдобия със следващите книги от Наследството на черния кинжал.

2. Сребърната маска - Холи Блек и Касандра Клеър

Първите две книги бяха страхотни, третата взе да куца, а четвъртата беше пълен провал. Дори за полу-детска книга си беше чисто и просто нелепо. Направо не мога да повярвам как тези две авторки са превърнали Магистериума в толкова посредствена поредица и колко абсолютно нелепо е всичко вече. Няма го това, което ме заплени отначало, не е интересното училище за магьосници, героите са абсолютно малоумни и дори не знам искам ли да видя края, все ми е тая.

3. Кралска клетка - Виктория Айвярд

Определено най-ужасната книга за тримесечието ми. Нарежда се сред най-тъпите и непоносими книги, които съм чела. Как може всичко да е толкова глупаво? Едва я изтърпях не знам защо и със сигурност няма да прочета четвъртата, стигат ми толкова тъпи и дразнещи герои за цяла вечност. Защото в книгите на Айвярд направо прелива от тях! Мер е най-дразнещото и малоумно същество на планетата, убедена съм. Недоумявам как може в книгата ѝ всеки да е толкова тъп, в буквалния смисъл на думата?! Не, наистина тази поредица е пълен боклук. *Съжалявам за тези, които я харесват, но не мога да кажа и една добра дума за нея, може да видите и ревюто ми, там се бях аргументирала достатъчно.*

4. Greatcoats - Sebastien de Castell

Добре, това всъщност са четири книги - поредица наречена Greatcoats. Честно казано това е първият ми по-голям досег до хай фентъзито и ми хареса. Поредицата е доста интересна и бих я препоръчала. Направих един пост за нея съвсем наскоро. Това беше главното, което прочетох през май.

5. Отмъщение - Лекси Блейк

Не очаквах третата и последна книга от трилогията Беззаконие да излезе толкова скоро след втората (чудесно издателство Ибис!), но не се оплаквам. Още като я видях и страшно се зарадвах, защото януари отложих четенето ѝ умишлено и сега нямах търпение да ѝ се насладя. Ами беше си забавна и очарователна като предходните две и ми подейства добре като пауза по средата между книгите от Greatcoats (оказа се, че хай фентъзито не е чак толкова лек жанр и в един момент идва в повечко).

6. Седмата заповед - Том Фокс

Новият трилър на Том Фокс съвсем пресен от издателство Ибис! Да, знаех, че искам да прочета и тази книга още щом я видях. Кориците много помагат, между другото. Трилър с прекрасна корица? Окей, грабна вниманието ми.

7. Корабът на мъртвите - Рик Риърдън

Не е истина, че прочетох третата книга една година след втората. Напълно бях забравила за тази книга и по принцип исках да я прочета още миналата година, но не, просто забравих, че е излязла! Сега обаче си наваксвам.
РЕВЮ

8. Пламтящият лабиринт - Рик Риърдън

Прочетох и третата книга от Изпитанията на Аполон и толкова много ми хареса! Тази поредица ми е от любимите на Риърдън. Всъщност дори не мислех, че ще я приключа в рамките на два дни, на втория само си повтарях „само още една глава“ и така докато приключих книгата... Когато я приключих бях сащисана, защото не очаквах да стане толкова бързо и исках още.
РЕВЮ

Единадесет никак не е желаният резултат, не и в рамките на три месеца. Ще ми се сега поне лятото след като няма университет да почета повече, да си наваксам мъничко. Би било добре, но няма да правя прибързани планове.
А вие какви книги прочетохте? И имате ли си предизвикателства за годината и до къде сте с тях?

петък, 29 юни 2018 г.

Пламтящият лабиринт - Рик Риърдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Тази книга толкова много ми хареса! Наистина много харесвам поредицата Изпитанията на Аполон. Тя ми е любима след книгите за Пърси. Също и Аполон винаги ми е бил любим от боговете. Дори имах една идея за книга с герой, който да се казва Аполо(на английски е Apollo, повече ми харесва как звучи това, но нямаше да има нищо общо с бога Аполон обаче). Но иначе много ми допада тази идея с Аполон и оракулите.
  Винаги съм харесвала гръцката митология още от дете, защото беше интересно, фантастично и историческо! Да, мисля, че нормалните деца се интересуват от други неща, но аз винаги съм си била запалена по историята. А и просто обожавам тези нови вариации на Рик Риърдън! Героите му са толкова готини и забавни, ще се радвам децата ми един ден да прочетат тези книги. *къхъм, да не засягаме темата аз на колко съм години, за да чета детско-юношеска литература, не че това ме спира да чета каквото си поискам.*
  Аз ли съм единствената, която мисли, че с всяка следващата книга става все по-интересно? Толкова ми харесва! Сега сме точно по средата на поредицата - 3/5 книги и съм толкова нетърпелива за останалите. Но трябва да чакам до догодина за The Tyrant's Tomb(предполагам, че на български ще звучи Гробницата на тирана?) и цели две до последната?! Това изобщо не е честно! Няма и други предстоящи поредици, които да очакваме, поне за момента, което превръща чакането в още по-кофти. Искам още, надявам се да има и други нови герои, поредици... просто ми трябва още от този митологичен свят! *кажете, че не съм само аз* Добре, стига толкова оплакване и прехласване. 
  Харесва ми развитието на героите, особено на Аполон. В началото той си беше себе си - арогантния, безгрижен бог Аполон заклещен в тялото на смъртен. После той беше безполезен смъртен наиме Лестър с никакви явни способности или каквото и да е. Но сега... той вече е запознат с живота като човек, не моменто, не за няколко дни, той действително прекара няколко месеца в човешко тяло и научи какво е да си герой, полу-бог и с какво им се налага да се изправят. След като боговете са безсмъртните, на тях не им пука за „обикновените човешки проблеми“, но да се справяш със същите тези неща си е доста добър урок, особено частта с умирането. Да, можеш да умреш като човек. Мисля, че всички олимпийски богове биха имали полза от такъв урок - никакви сили, умения, просто обикновено човешко съществуване. Именно затова ми хареса, че Аполон се учи да бъде съпричастен и това е една от най-силните човешки емоции. Така че след като всичко си дойде на мястото, той няма просто да е научил това, защото ще помни.
  Много съм заинтригувана от това приключение и всичките тези оракули, но с тези огромни паузи забравям за какво става въпрос. Тази част наистина е мряза, ще ми се мозъкът да имаше по-голяма вместимост за данни, тъй като обичам да уча и просто имам нужда да знам повече. В тази книга, оракулът говори в загадки и пъзели, тя е пленена също като останалите и трябва да я освободят. Както и най-сетне героите срещат и третия император, което не е много успокояващо, защото обикновено последния винаги е най-лош. Мисля, че това е като закон при книги, филми и т.н. И така, няма място за радост, защото приключението още не е приклчило, о не, и най-лошото тепърва предстои. Това прозвуча като едно доста неприятно пророчество, упс.
<spoiler>
  [Обаче това, което стана с Джейсън... не е честно. Защо?! Изобщо не ми беше хрумвало, че може да приключи така. Представях си го като римската версия на Пърси и Пайпър като Анабет - беше толкова естествено, логично... Все още съм толкова тъжна. В един момент дори ми се прииска това да беше поредицата с Магнус Чейс та да могат да отидат в хотел „Валхара“ и бам, всичко е наред, е да, мъртви, но все пак не мъртви като мъртви.]
</spoiler>

  Като цяло много харесвам тази книга и искам още. Не знам как ще дочакам до догодина. Изпитанията на Аполон е толкова яка поредица! Харесвам всичко в нея, толкова е интересно и различно с Аполон. Обожавам стила на писане на Рик Риърдън и всички негови книги! Пламтящият лабиринт отговаря доста точно на заглавието си и вече имам предположения за следващата, която нямам търпение да излезе колкото се може по-скоро!

  П.С. Това тук е британското издание и корицата изглежда толкова... странно. Като от някаква 3Д игра. Не знам, в повечето случаи британските корици са ми странни и някак не ми харесват особено. Вметвам това, защото видях книгата на живо в един хипермаркет и е дори още по-странна. Тук се продават всякакви книги - като нови и известни в големите вериги супермаркети на по-ниски цени отколкото в книжарниците, понякога дори на половин цена, има и твърди, и меки корици, различно е, което е супер, защото може да си вземеш книга, която искаш при това доста по-евтино.

сряда, 27 юни 2018 г.

Корабът на мъртвите - Рик Риърдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“


  Честно казано, напълно бях забравила, че тази книга излезе още октомври миналата година. Щях отдавна да съм я прочела ако не бях изключила напълно и чак сега се сетих. Но пък се радвам, че най-сетне завърших трилогията Магнус Чейс и Боговете на Асгард. *Иронията, току-що видях, че съм прочела предишната книга преди точно една година.*
  Направо съм изненадана, че Егмонт са закупили правата за оригиналната корица, а не са заложили на някого да направи поредната нелепица като предишните две. Жалко само, че тази прекрасна корица трябва да стои редом до другите две. Но пък не може да им се отрече, бързо ги издават книгите на Риърдън.
  Спомням си как първоначално не ми се четеше поредицата за Магнус, защото не съм особен фен на скандинавската митология, но се оказа страшно интересно като с всички книги на Рик Риърдън. Нямам търпение за нещо ново от него! Следващото ми четиво ще е Пламтящият лабиринт (третата книга от Изпитанията на Аполон).
  След като в края на Чукът на Тор Локи бе освободен, сега възнамерява да започне Рагнарок и героите от етаж деветнадесет трябва да го спрат на всяка цена, което разбира се, няма да е никак лесно. За да се изправят срещу него, те трябва да се сдобият с няколко важни предмета в своето пътуване до далечните земи на Йотунхейм и Нифлхейм (тези наименования обаче ме убиват направо, много често просто си ги прескачах, защото няма начин да произнеса това, тия скандинавски езици са кошмарни!).
  Магнус, син на Фрей, богът на лятото, заедно с приятелите си Самира, Хартстоун, Блицен, Алекс и останалите безсмъртни войни от хотел „Валхала“ трябва да прекосят различни светове и да се изправят срещу най-различни и опасни врагове по време на отчаяната си мисия да спрат Локи преди да е станало твърде късно. И разбира се, Магнус се озовава в центъра на това предизвиквайки самият бог Локи.
  Корабът на мъртвите е написан по познатия на феновете на Риърдън увлекателен начин представяйки дузина тинейджъри в необикновени ситуации и изпитанията, пред които трябва да се изправят. Досущ като всички останали митологични светове и полубогове, Асгард е също толкова интересен и осеян с опасности, а истинските богове са точно толкова арогантни както и всички останали. И въпреки това не се разбират помежду си. *богове, кой ли ги разбира?*
  Но като цяло трилогията за Магнус Чейс е много интересна и представя друг вид митология от света. Интересно ми е какво ли следва, дали ще има някакви нови герои свързани с други митове? До колкото знам, вече са покрити най-отличителните такива - гръцка, римска, египетска и скандивска митологии. Но каквото и да се появи на хоризонта, аз с нетърпение очаквам да го прочета!