четвъртък, 30 юни 2016 г.

June Wrap Up


Юни месец отново не беше добър и се оказах права, беше дори по-зле от Май. Просто нямах нито време, нито възможност да чета. Със завършването на учебната година ми беше толкова натоварено и се радвам, че най-сетне приключи, но ангажиментите ми не свършват до тук. До средата на Юли със сигурност все още ще съм заета, но после съм решила сериозно да си наваксвам с книгите, вече съм си насъбрала доста, които искам да прочета.

1. Свещена любов

Ако не бяха ревютата на тези книги, просто този месец щеше да ми е абсолютно и напълно празен. РЕВЮ

2. Пътеводител за посветени

РЕВЮ

3. Отмъстена любов

РЕВЮ

вторник, 28 юни 2016 г.

The Elemental Book Covers Tag

  Този месец съвсем не бях активна и до средата на Юли поне се очертава да е така, уви. Много ми е натоварено и съм страшно заета, а толкова книги си натрупах за четене и искам всичките да прочета... Реших да има поне един таг през месец Юни и този ми се стори интересен. Взех го от този блог: Fiction and Tea.


1. Намери книга с вода на корицата и книга със синьо на корицата.

За книга с вода на корицата винаги посочвам The Nymph King, но този път реших да разнообразя, защото се сетих, че има и друга, на която също има вода, а именно Лейди Полунощ. За синя корица избрах Изборът, защото не се сещам за нещо по-синьо и красиво от нея.



2. Намери книга с огън на корицата и книга с червено на корицата.

Колебаех се за огъня между няколко книги, но на Библиотекарите се вижда съвсем ясно пък и корицата е хубава. За червена обаче бях доста разколебана - можех да избирам между Рубиненочервено, Елитът, Среднощна корона.




 3. Намери книга с нещо свързано със земята на корицата и книга със зелено на корицата.

 Земя, най-малко любимият ми от четирите елемента. Оковите на миналото май ще свърши работа, защото се намира сред пустошта и има достатъчно земя на нея както и един крайно привлекателен мъж. За зелена корица просто реших да разнообразя като сложа нещо различно като Вечна любов.




 4. Намери книга с въздух на корицата и книга с бяло/сиво на корицата.
 Нищо не ми изглежда точно свързано с въздуха, но мисля, че в Последният олимпиец летящия пегас и Емпйър Стейт Билдинг са достатъчно красноречиви. Намерих бяла корица, сива нямам, но тази е прекрасна - Алена кралица.



 5. Намери книга със синьо, червено, зелено и бяло на корицата.
 

 Май това ще се окаже най-трудно, защото цветовете са доста различни и невинаги са комбинирани всичките. Ами според мен тук има от всичко, въпреки че синьото преобладава, но все пак съдържа всички четири цвята. Не се сещам за по-добър пример от Херцогинята куртизанка от книгите, които съм чела.



Тагвам: Юли,
Павлина, Nora и Yoanna M.

петък, 24 юни 2016 г.

Впечатленията ми от „Алиса в страната на чудесата“

  Гледах този филм съвсем случайно наскоро по Нова. Попаднах на него докато превъртах каналите и се чудех какво да гледам. Признавам си, не харесвам Алиса в страната на чудесата от малка, защото винаги ми е било твърде странно и не можех да го възприема. Гледала съм анимационни филм на Дисни няколко пъти като дете, но и той не ми харесваше. Не съм чела книгата и не смятам да я чета, не е мой тип.
  Самата история ми е прекалено необичайна и въобще отвъд моята приемливост за такива неща. Книгата на Луис Карол е прекалено... шантава и трудно може да вникне човек в смисъла ѝ, освен ако не му допада точно това - липсата на каквато и да било логика, защото тук определено е това.
Не харесвам историята, но гледах този игрален филм с участието на Джони Деп, Миа Вашиковска, Хелена Бонъм Картър, Ан Хатауей и други, защото има много добри компютърни ефекти, отлична актьорска игра и невероятни костюми.
Като казах актьорска игра, главно визирам Джони Деп. Това е актьор, на който изключително много се възхищавам заради таланта, уменията и гъвкавостта му да се превъплъщава във всякаква роля. Гледала съм едва една нищожна част от всичките му филми, за което наистина силно съжалявам, но от това, което съм видяла мога да заключа, че независимо от образа, в който влиза, той е все така безупречен.
  В Алиса в страната на чудесата той изпълнява ролята на Лудият шапкар - един от образите в този напълно объркан свят. Със сигурност не е лесно да изиграе този така смесен герой, който крие в себе си и лудостта, и пълното съзнание на духа. В един момент той може да се държи типично за Страната на чудесата, но вътрешно той е напълно с разсъдъка си и в моменти на нужда той поема рисковани, но благородни действия. Той е напълно наясно какво върши и тази привидна лудост му служи за заблуда на врага.
  В романът, авторът създава един напълно различен и объркан свят изпълнен с чудати фантастични персонажи, където попада едно малко момиченце следвайки един бял говорещ заек. Още от самото начало винаги оставах объркана как Алиса най-напред става мъничка, а после се уголемява прекалено много докато най-сетне не стане „подходящия размер“. Направи ми впечатление, че в анимационния филм някои от образите са променени и някак адаптирани, навярно, за да не се уплашат децата, защото Червената кралица с огромна глава и фентъзи съществата надали са най-добрия пример. Което прави игралната версия по-достоверна и впечатляваща. Лудият шапкар там също е направен с бяла коса и изглежда стар, което създава грешно впечатление тъй като реално косата му е рижа.
  Не знам дали беше заради актрисата, която далеч не беше малко момиченце, но аз изобщо не я възприемах като дете. Сигурно ще прозвучи странно, но по един крайно... необичаен начин накрая на филма си мислех, че може да има нещо между Алиса и Лудия шапкар, най-малкото да я целуне. Пак казвам, не съм чела книгата и навярно звуча абсурдно, но да, действително си представях точно това.
  Както се казва в цитата от Лудият шапкар, трябва да съм наполовина луда, за да искам да гледам продължението Алиса в огледалния свят, защото съм любопитна да разбера какво ще стане. Може би заради абсурдните си фантазии, но и от любопитство да видя още от брилянтната актьорска игра на Джони Деп.


  Като цяло, Алиса в страната на чудесата не ми е от любимите книги, не ми е толкова интересна. Всъщност интересът ми и всичко, което знам относно това се породи от Евър Афтър Хай, където Маделин Хатър е дъщерята на Лудият шапкар и от там понаучих някои неща. Само че това не е типично мой стил, не ми допада, аз предпочитам по-класическите неща. Филмът не беше лош, но не бих се повторила да го гледам отново, това е истината. Най-много ми хареса представянето на Джони Деп и именно затова главно говорих за него. Друго, което ми хареса беше самата визия на Бялата кралица, която отговаряше на името ѝ. Също и Чешърският котарак, чийто образ съм срещала по-често из Интернет. Интересно ми е, какво ли ще може да предложи Алиса в Огледалния свят?

сряда, 22 юни 2016 г.

Отмъстена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА СЕДМА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Това е втората ми най-любима книга от поредицата след тази за Зи, поне до тук е така. Отмъстена любов е за Ривендж, който въпреки всичко ми харесва. Явно опасните мъже са ми в кръвта. Въпреки всичко, неговата книга ми бе една от най-интересните. Той също има необичайни очи - виолетови. Само дето косата му е прекалено къса в някаква прическа ирокез. Бих предпочела хубава дълга коса, но... какво да се прави, и за това ще направя изключение.
  Корицата отговаря някак напълно достойно на заглавието си, защото наистина Рив има нужда от отмъщение и мъжът олицетворява точно това.
  Съвсем в началото на поредицата когато се разбра, че той е Преподобния се изненадах, защото не го бях очаквала. Изключително ужасна е онази принцеса, която го изнудва по този отвратителен начин и то всеки месец, за да не издаде какъв е, защото ще го прокудят веднага. На мен самата ми се искаше да я убия по най-ужасния възможен начин и да го удължа толкова много та да си плати за всичките тези години, в които е измъчвала един вид Рив.
  Но пък връзката, която си изгради с медицинската сестра, Елена, е прекрасна! Елена е мила и добра, грижи се болния си баща и целият ѝ живот преминаваше така гадно... Затова ми хареса, че стана негова жена, те бяха просто създадени един за друг. Тя е точно лекът, от който се нуждае той. Беше ми толкова гадно докато гледах как той страда и си мисли, че е некачествен, а всъщност си е напълно нормален и заслужава да бъде щастлив.
  Към края направо се уплаших да не вземе да има някой тъжен край, но за щастие очакванията ми се опровергаха. Най-хубавото бе, че Елена и баща ѝ си имат нов, хубав дом, и още повече, че стана шелан на Рив, защото надали бих си представяла завършека по друг начин.
  Редом с трета книга, това е другата, която адски много препоръчвам от поредицата. Рив изключително много си прилича с Рот, а и най-голямата им прилика е, че и двамата са родени да бъдат предводители. Отмъстена любов е тази перфектна щипка, която аз обичам и винаги успява да ме заплени.

четвъртък, 16 юни 2016 г.

Пътеводител за посветени - Дж. Р. Уорд

Допълнителна книга към поредицата „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:
 (Колкото и абсурдно да е, аз му давам рейтинг и наистина много ми хареса, защото съдържа доста неща, които си заслужават четенето.)

  Това ревю може и да е по-кратко от другите, не че те са дълги, но тази не е като другите книги, а е просто една обща с разни новели и други неща.
  За корицата само искам да кажа, че жената е много красива и това кара всичко останало да изглежда много добре.
Има някои изрязани сцени от книгите до момента, интервюта с Братята, кратки истории и най-важното - съвети от самата Дж. Р. Уорд. Там тя е казала как някой може да стане писател(какви са нужните качества, за да го стори) и множество полезни съвети относно това. Един от най-любимите ми, който превърнах в цитат, който използвам много често е този: „Лично аз вярвам, че писателите се раждат, а не се създават.“ То е вярно не на сто, а на двеста процента. Няма как да се насилваш да бъдеш такъв, какъвто не си след като нямаш дарбата за това. Да пишеш книга не е просто така да ти хрумне, че желаеш да направиш книга и хоп, с вълшебната пръчица на Пепеляшка, да стане отведнъж. Не ти ли е вложено в кръвта просто се откажи. Без талант нищо не се постига.
  Най-много ми хареса историята Татко мой, която е новела за Зейдист и Бела, която е най-вече за дъщеря им Нала. Даже ми стана гадно как Зи не искаше да вземе Нала и странеше от нея. Беше много гадно и през цялото време чаках най-после всичко да стане както трябва.
  Онези чатове или и аз не знам как точно да ги нарека с братята бяха много забавни, но не чак толкова лесни за четене като нормална книга. Просто в някои неща бих предпочела хубавите класически описания, за предпочитане подробни, за да се разбере всичко все пак. Също и ми хареса, че авторката е вмъкнала азбука на Древния език. Хубаво беше, че има вмъкнати и собствени размисли, чрез които читателят може да опознае малко повече Дж. Р. Уорд.
  Много ми бяха забавни и извадките от всички шест излезли до момента книги, в които има все някакви смешни случки, определено си струва да се прочетат отново.
  Пътеводителят за посветени е книга, която аз бих препоръчала, защото е интересна, забавна и много приятна за четене. Съдържа някои много любопитни неща и не виждам защо да не я прочете човек след като си е и част от поредицата Братството на черния кинжал.

понеделник, 6 юни 2016 г.

Свещена любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

  Шестата книга от Братството за черния кинжал е за Фюри, братът-близнак на моя любим Зейдист. Най-много у него харесвам косата му, която е в три цвята и е просто невероятна! Направо съм влюбена в нея. Харесвам и очите му, жалко само че на Зи са ту жълти, ту черни. Ако той имаше и коса като брат си щеше да е къде, къде по-хубаво, но да приемем, че и така става. Фюри не е лош като цяло, но и той като всички си има своите собствени демони.
  Корицата е много нежна и ми харесва доста. Момичето е много красиво и има нежни черти, а мъжът също не е лош, горе-долу отговаря на представата за Фюри. Интересен ми е медальона му, от който струе светлина.
  За самата книга... е, имаше и нещо, което не ми хареса и то е проблемът на Фюри с наркотиците, смятам, че този червен дим е наркотик. Дори няма да споменавам за хероина, направо се ужасих от това. Недоумявам как толкова очарователен и мил човек като него може да има подобна слабост или недостатък. Честно казано нямах представа за миналото му докато е бил в дома на баща си, мислех че всичко е било направо „цветя и рози“, но явно доста съм грешила...
  Като цяло Фюри е почти пълна противоположност на Зи. Докато Зейдист е лош и опасен, Фюри е по-добрия и външността му е много по-хубава от тази на Зи. Косите и на двамата трябва да са обагрени в няколко цвята - русо, кестеняво и черно. Но най-уникални са жълтите им очи. Най-големият му проблем е, че обвинява себе си заради случилото се с брат му. Това е доста тъжно тъй като той няма вина, но през всичките тези години е виждал страданието на родителите си както и тяхната смърт, за което се чувства виновен без да е така. Точно това е и неговият най-голям проблем, който трябва да преодолее, но няма как да го постигнем сам.
  Кормия е хубава и мила, още в началото смятах, че е напълно подходяща за него. А тази история с примейла.. за нея нямам думи. Аз и не очаквах той да спи с всичките избраници, не го вярвах до последно. Та той, който спазва някакво въздържание да не прави секс, ще спи с цели четиридесет жени! Кормия се открои още от самото начало и не беше част от всичките, тя искаше да бъде единствената за Фюри, а не да го дели със сестрите си.
  Може да се каже, че книгата ми хареса и завършекът бе много хубав.Фюри не заслужава да страда повече заради нещо от миналото и откри правилния човек за себе си. Бела не беше за него, нямаше да се случи същото като с Кормия. Двамата са като създадени един за друг!