събота, 22 юли 2017 г.

Светът, в който живеем - Сюзан Бет Пфефър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ“

  Честно казано от доста време ми се щеше да прочета тази книга. Когато започнеш нещо... просто си любопитен какво ще стане и при мен е така. Питам се какво ще стане с героите (в случая Миранда и Алекс, и всичко останали де), как ще се развие всичко. Особено с това апокалиптично събитие, което преобърна целия им живот и вече нищо няма да бъде същото.
  Като гледам тази корица и се сещам за зимата. Тази година надмина всичките ми очаквания. Беше толкова студено и имаше толкова много сняг... Да, приличаше на зимна приказка, но от друга страна хич не беше толкова хубаво. Това настрана, корицата изглежда страхотно особено с луната за фон, аз си падам по зимните пейзажи(до колкото разрушаването на целия свят може да се нарече красив зимен пейзаж, разбира се).
  Тук героите от първата и втората книга се срещат и пътищата им се преплитат. Спомнях си доста от Живота, какъвто го познавахме за мое огромно учудване, като в същото време не можех да си спомня за Изгубени завинаги, а наистина исках да си спомня, за да съм в крак с действието. В началото, обаче, виждаме отново семейството на Миранда и как те някак продължават да се справят с тежките условия. В края на първата книга имаше малка светлина в тунела с ежеседмични доставки на храна от общината. Но в обстановка, в която климатичните условия са ужасни и няма никаква перспектива, хората умират постоянно и градовете се обезлюдяват - перспективата не изглежда никак добра. Но успяват да оцелеят, а в тези времена това е повече от достатъчно.
  Бях останала с впечатлението, че Миранда и Алекс се срещат по-рано и ами се влюбват. Не знам защо си бях изградила такава представа от резюмето още от преди. Но книгата е и доста мъничка, така че за тези 250 страници стават доста неща реално погледнато и не мога да се оплача. Само дето тръпки ме побиват при представата да стане нещо такова и всичко да опре до оцеляването и всичките ми мечти да заминат по дяволите.
  Семейството на Миранда продължаваше по този оскъден начин на живот докато един ден баща ѝ заедно със семейството си и още няколко души не се появи на прага им. Трудно е да се зарадваш на близък човек, когато броиш оскъдиците от храна, които са ти останали. Но да види баща си след цяла една година, за Миранда е като чудо. Тя си е представяла какво ли е станало с Лиза, съпругата на баща ѝ и тяхното неродено бебе. Харесваше ми представата за бебето Рейчъл. В тази компания, разбира се, бяха Алекс и сестра му Джули. Попаднали случайно, но сега съдбата ги свързва заедно.
  Въпреки всичко, аз се надявам на някакво чудо. Може би всичко да се оправи и по магичен начин да се върне по старому. Е, никога няма да се върнат жертвите и доста трудно градовете ще се върнат отново към живот, но... все пак има надежда и силно се надявам авторката да е измислила добър край(мисля, че четвъртата книга е последна тъй като няма други).
  Преди не съм се замисляла дори да чета апокалиптични книги или научна фантастика, но самата тръпка в очакване на неизвестното... Не мога да не се изкуша и знам, че просто трябва да разбера какво ще се случи. Може би заради това не чета такива книги, защото знам, че ще искам да разбера какво ще стане колкото и гадно да е то и точно поради тази причина ги избягвам. Но веднъж започнала... няма как да устоя да прочета следващите книги както и сторих. А сега искам да разбера края и нямам търпение да издателство Ибис да издадат и четвъртата книга!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Скандални уроци - Каролайн Линдън

   ДОПЪЛНИТЕЛНА КНИГА КЪМ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Отначало бях малко озадачена, защото действието в тази книга се развива преди това в Любов по време на скандал и най-напред дори си мислех да не съм объркала и това да е било по-ранна книга, но се оказа, че всичко си е точно. Просто тя проследява историята на Саманта, сестрата на Бенедикт и как се е развил нейният случай.
  Корицата е по-обикновена заради самото естество на книгата. Но това не я прави по-малко хубава, изглежда толкова истинска и особено много ми допада как са изобразени плодовете. Много подходящо спрямо... единия герой.
  В по-предишните книги не стана много ясно каква е Саманта като героиня и какъв е характера ѝ. Заради деспотичния им баща, всички деца на граф Стратфорд, включително и съпругата му не се държаха като самите себе си. В тази книга той все още присъства и то доста осезаемо. Всъщност самата книга започва с момент от края на Цената на един скандал и Саманта трябва да си признае за кражбата пред баща си. Това е толкова трудно и неприятно, защото графът е достатъчно зъл и няма да остави подобно нещо безнаказано. Почти се учудих, че той действително не биел жени(колко голямо постижение, очаквах точно обратното). Но може да измисли нещо достатъчно та дори и по-ужасно. Както и се оказва - женитба с най-нежелания и ужасен човек в Англия. Определено всяка нейна постъпка би била оправдана, за да предотврати този брак.
  Не знам защо преди това бях останала с впечатлението, че Саманта е руса, просто така си мислех. Но разбира се, тя също е красива и за другия главен герой тя е най-прекрасната на света. Лорд Джордж Чърчил-Грей е художник, най-малкия син на херцог като поради този факт няма титла и не е богат наследник, но въпреки това получава достатъчно, а и може да се издържа със собствения си труд. Той попада на Саманта съвсем случайно спасявайки я от злонамерени лица, нещо, което може напълно да се очаква за сама жена попаднала току-що в Лондон. Тази злощастна злополука определя и събитията за напред.
  Те прекарват толкова добре заедно и почти забравят за реалността или поне я оставят настрана, поне за кратко. За първи път Саманта може да бъде себе си и да спре да се старае да бъде непостижимия образ, който баща ѝ настоява да бъде. Същевременно Джордж откри своята муза и тя го вдъхновява да рисува по-добре и постепенно и двамата да се влюбват. Звучи толкова хубаво, нали? Да се влюбят и да заживеят щастлив далеч от злия граф, е не съвсем.
   Нали е граф и има достатъчно влияние, естествено успя да накара академията да махнат картините му, просто така. Като гледам до днес нещата не са се променили много.
  За да не изневери на заглавието си, Скандални уроци също е скандална, няма как. Както и онези така интригуващи и популярни брошури - „50 начина да съгрешиш“. Те са важна част от самата поредица, защото именно те пробуждат въображението на младите момичета и карат жените да бъдат по-дръзки. Точно това ми харесва най-много. Тази книга беше като ретардация, авторка е искала да покаже и тази история. А на мен ми харесва, че я има като отделна книга. Остана съвсем малко и съм любопитна какъв ли ще е края?

О, това е толкова сладко:
„Любовта му към нея бе по-нежна от докосването на четката по бялото платно...“

вторник, 18 юли 2017 г.

До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

  КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДО ВСИЧКИ МОМЧЕТА, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА“

  Бях доста изненадана когато получих тази книга съвсем неочаквано от издателство Ибис. Бях я видяла в страницата им, че ще излиза следващата седмица точно предишния ден преди да я получа. Още повече се изненадах като видях, че всъщност е в TBR списъка в Goodreads. Така че определено съм искала да я прочета, но не съм го направила и добре, че не съм, защото сега получих идеалната възможност да го направя.
  Корицата е доста сладка, няма промяна с оригинала, но невинаги е необходимо. Тази си е точно на мястото и много ми хареса, че снимката продължава и отзад като цяла картина, хубаво е. И пасва абсолютно на самата книга.
  Лара Джийн е нормална тинейджърка, която живее с баща си и двете си сестри. Нейният малък свят е съвършен за нея. Но в един момент винаги се случва да настъпят някакви промени. Това се случва когато по-голямата ѝ сестра Марго заминава да следва в Шотландия и това е голяма промяна за семейство Сонг. Марго един вид е заела мястото на майка им и тя е играела тази роля, поне до сега. Но освен грижите, които полага за сестрите си, тя е тяхна опора и приятелка, с която могат да си споделят всичко. Затова за Лара Джийн светът вече не е същия без сестра ѝ.
  В основата на самата книга стоят пет писма - разпратени без нейното знание до своите получатели, а не е било предвидено никога да ги достигнат. Те не са точно любовни писма, а мислите на Лара Джийн за конкретния човек, когото е обичала. Надали някой си представя, че всичко, което си е мислил за този, когото обича ще стане негово достояние. Е, Лара Джийн също и това е причината всичко да тръгне по коренно различен начин от очаквания.
Една връзка започнала с измама, която може да се превърне в нещо истинско. Лара Джийн никога не си е представяла, че ще бъде гадже с Питър Кавински, било то и не наистина, нито пък той. От началото никой от двама им не беше в това заради самата връзка, а заради други любовни интереси. Но кой е казал, че лъжата не може да се превърне в истина?
  Питър е точно това, което харесва всяко момиче. Той е толкова красив и съвършен и го знае. Не разбирам защо хубавите момчета обичат да си създават лоша репутация и това ги правя популярни сред останалите момчета. Явно техните разбирания са различни. Той изобщо не очаква, че ще се окаже с Лара Джийн, но това се оказва много добра възможност да си върне бившото си гадже - Дженевив, като същевременно прави услуга и на Лара Джийн. Това е изгодна сделка, дори бих казала договор и за двете страни. Всеки получава каквото иска, а накрая се разделят мирно и щастливо. Поне на хартия би прозвучало така.
  Тази книга разкрива за трепетите на тинейджърската любов и перипетии в живота на една тинейджърка. Не всичко е такова каквото изглежда и както се казва, не трябва да се съди за книгата по корицата ѝ. Питър не е играч за какъвто се представя, а е много, много по-добър от това. Той има толкова прекрасна вътрешност, че това прави красотата му неколкократно по-голяма. Както и Лара Джийн - тя жадува за повече, от колкото се е осмелявала да преживее. Може да прозвучи клиширано, но сродните души наистина съществуват, защото те определено са такива.
  Като герой на мен много ми се открои по-малката сестра на Лара Джийн - Кити. За своите девет години тя е опасно хлапе - тя е умна и е голяма хитруша. На моменти забравях колко е малка, защото звучеше почти на възрастта на сестра си. Но е един открояващо се забавен образ, който много ми хареса. Заедно с нея те образуват сестрите Сонг, както самите те обичат да се наричат.
  До всички момчета, които съм обичала е част от тийн романите на Ибис, които са страшно приятни и подходящи за лятото. На мен доста ми допадат и с нетърпение очаквам нещо друго(включително и следващите от тази трилогия). Честно казано, бях видяла тази книга след като открих втората понеже тогава търсех нещо с P.S. I love you, което всъщност е втората книга и от там разбрах за трилогията.
  Не е нужно да бъде свръхестествено, за да е невероятно. Дори една обикновена история притежава своята уникалност заедно със своите персонажи. До всички момчета, които съм обичала е очарователна и привличаща история, която те потапя в нея и забравяш за всичко около теб, за да ѝ се насладиш напълно.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 16 юли 2017 г.

Never Have I Ever Book Tag


С Юли видяхме книжната версия на този таг от ТУК и решихме да го направим заедно. Решихме, обаче, да го разделим на две части, за да не пускаме едно и също нещо и в двата блога. На мен се падна да публикувам първата част от тага, а втората можете да намерите в блога на Юли - ТУК.
Гледала съм тази игра в разни предавания и шоута, където гостуват известни личности и трябва да отговорят дали са или не са правили нещо. Всъщност е забавно, както и сами ще се уверите в това.

Никога не съм...

...започвала книга без да я довърша.


Мели: Започвала съм няколко книги и май няма изгледи да ги довърша: Крал Артур, Паднали ангели, Вестители, Сирената...

Юли: Всъщност съм. Започвала съм няколко книги, които не съм довършвала като Пробуждането на Атлантида, Веровещица и Звезден полет.

...притежавала няколко копия на една и съща книга.

Мели: Не съм.

Юли: И тук отговорът ми отново е "I have". До скоро имах и две копия на Пазители, но сега имам само две копия на Хекс Хол и Разбий ме- едното е на български, а другото на руски.

...плакала заради измислен герой.


Мели: Не точно, накрая на Принцеса с часовников механизъм ревнах, защото Уил е твърде секси, за да умре (такава е моята логика :д).

Юли: Все още не съм, хехехе.

...подгъвала страница вместо разделител.


Мели: Никога. Снимката казва достатъчно.

Юли: Не и на книги, дори и на учебници не съм.

...писала фен фикшъни.


Мели: По книги не, но с известни личности - да.

Юли: Не и по книга.


...чела "мръсни" фенфикшъни.

Мели: Разбира се, но не и по книга.

Юли: Отново, не и по книга.

...пропускал/ла училище, за да гледам сериал или да чета книга.

Мели: Да бе, да ми фраснат отсъствия, които после да търся бележка да извинявам. Пък и нищо не ме спираше да чета по време на училище, така че за какво да си създавам работа излишно?

Юли: Дори не ми беше идвала на ума подобна глупост. В смисъл, кой не би искал да пропусне училище, за да си гледа сериала или да си чете книгата, но при положение, че аз и без това си го правя навсякъде, където отида, за какво ми е да нарушавам правилника?


...мечтала да бъда във връзка с измислен герой.

Мели: Със сигурност се е случвало. Аз имам много развинтено и перверзно въображение.

Юли: О, със сигурност се е случвало. Няколко пъти. Преди няколко години.

Останалата част от въпросите ще намерите в блога на Юли.

To Be Continue...

петък, 14 юли 2017 г.

Възходът на Острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

  КНИГА ТРЕТА ОТ „НАСЛЕДНИЦИТЕ“

  Изобщо не знаех, че ще има трета книга към поредицата за Наследниците на Мелиса Де Ла Круз преди да я видя в плана на издателство Егмонт. Самите книги са свързани с филмите и е някак интересно. Една част разбираш от книгата, а друга - от филма. И излезе тъкмо навреме преди Наследниците 2 (който се очаква да излезе скоро, май).
  Синята корица пасва идеално на предходните две - зелена и червена. Точно като трите основни цвята RGB (red, green, blue). Не се сдържах да не направя връзката, като човек занимаващ се с дизайн и определено желаещ да се занимава и за напред с това. Пък и е морска, а аз обожавам морски неща (вкъщи си имам цял морски кът със сувенири, наистина много ги обичам).
  Очаквах, че книгите ще си останат само две - Островът на изгубените и Завръщане на Острова на изгубените, като след това пак да има филм, но Възходът на Острова на изгубените си намери място между тях. Действието се развива непосредствено след втората книга и преди втория филм. Както се вижда и от корицата, в апогея на събитията се намира един много ценен предмет - тризъбеца на крал Тритон. Когато бива загубен по невнимание, той трябва да бъде върнат незабавно преди да е попаднал в грешни ръце. Пипалата може би също говорят нещо, за всеки, който е гледал филмите на Дисни (особено с принцесите).
  Тук отново срещаме познатите ни четирима незли герои - Мал, Иви, Джей и Карлос, децата на четирима злодеи, които избраха доброто. Те вече не са онези аутсайдери когато пристигнаха в Аурадон, а сякаш са част от гимназията и всички ги приемат. Този път неприятностите не си ги навлякоха те, но в стремежа си да помогнат на приятел те ги навлякоха на себе си. Преди това кой би повярвал, че децата на най-големите злодеи ще се притекат на помощ на когото и да било? Освен тях, има и доста други познати лица, но като цяло те се мяркат по-бегло, защото книгата е кратка, но навярно във филма ще има повече. Друг образ, който се присъединява по важност към тях е Бен, гаджето на Мал и крал на Аурадон.
  Много ми допадна новата героиня Ума, дъщерята на Урсула. Просто ме заинтригува от самото начало както и във филма, хареса ми като образ и затова нямам търпение да видя повече моменти с нея. Пък и няма да скрия, че тая надежда и тя да се присъедини към тях, навярно не всички деца на злодеи са наистина зли, но те не са виждали нищо друго през живота си. Тя обаче жадува да си отмъсти на Мал и изглежда се появява идеалната възможност - изгубения тризъбец на морския крал. Тя е решена да го открие на всяка цена, защото това е единствения шанс да се измъкне от острова.
  Смятам за доста нечестно жителите на Острова на изгубените да живеят с останките от кралствата в Аурадон все едно са второ качество хора и не заслужават нормална храна. Просто не е честно. Защо пък трябва да им пробутват развалени неща? Това ми звучи като аристокрацията преди векове когато богатите са живеели на гърба на буржоазията, която е мизерствала. Отношението е точно такова, никой не се замисля, че тези хора живеят толкова зле, а те си имат всичко.
  Ума и Мал са съперници, защото и двете искат да са лидери, а обикновено двама не могат да бъдат командващите. От една страна Мал е била права когато са развалили отношенията си, но от друга Ума винаги остава на заден план, на второ място. Но май скоро ще промени това заедно със своя екипаж, сред които Хари Хук, синът на Капитан Хук, и Жил, синът на Гастон. Двамата ми се струват интересни персонажи. Както винаги, те отново се съревновават, но този път на две противоположни страни. Двете се надпреварват за артефакт, който притежава голяма сила и са достатъчно целеустремени да спечелят.
  Книгата ми хареса както и предходните. Интригуващи са и не са натоварващи. Нещо като филмите на Дисни и са доста приятни. Честно казано ми се иска да има още книги и филми, но за сега май е рано да се каже. Ох, нямам търпение да гледам филма, ще бъде интересно.
  Страшно много харесах тази песен, наби ми се в главата и не мога да си я избия от ума.

сряда, 12 юли 2017 г.

Любов по време на скандал - Каролайн Линдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Честно казано ми се четеше дори по-рано, но докато бях на почивка нямаше как да намеря време и за четене(а е абсурд да взема книга на плажа, не мога дори да си представя книгите ми да пострадат и по най-малкия начин, а пясък, вода и плажни млека? No way!). Но смятам да си възобновя напълно рутината пък и съм си решила кои книги да чета и смятам да го направя в най-скоро време. Не можах да пусна ревюто вчера, колкото и много да ми се искаше.
  Лилава корица, а аз обожавам лилавото! Отново сладко и историческо - ех, как мечтая да видя нещо такова на живо. Така съм прехласната по старинни неща.
  Пенелопе, сестрата на Абигейл, е дръзка и буйна. Тя няма нищо общо със сестра си, понякога дори е учудващо как две сестри могат толкова много да се различават една от друга. Сякаш колкото Абигейл е земна и смирена, толкова Пенелопе е своенравна и жадна за приключения. Но пък това са черти, толкова присъщи само за нея и всъщност не виждам нищо лошо в това. Е, освен, че неприятностите все успяват да я намерят. Освен различните си характери, двете сестри се различават и по външния си вид. Пенелопе за разлика от сестра си е руса и има сини очи(този път не се обърках и наистина си е така). От самото начало я виждах заедно с Бенедикт, защото той имаше нужда точно от такава съпруга.
  Бенедикт е наследник на граф, при това направо зъл. Баща му е толкова коравосърдечен и жесток и се отнася деспотично с всички. Една сватба би го отървала от оковите на баща му и той силно се нуждаеше от съпруга, а Пенелопе - да спаси името и репутацията си. Връзката им действително възникна заради един скандал, но пък те толкова много си подхождат... У нея се крие такава страст, че да накара Бен да излезе от черупката си и да открие в себе си същата страст. Той страшно много ми харесва, защото е безспорно много привлекателен, но и комбинацията сини очи и черна коса... това си определено уникално.
  Граф Стратфорд е толкова зъл и себичен, толкова исках да получи възмездие за тормоза над сина си, дъщерите си и съпругата си. Всички те са били жертви на един деспот, на когото не му пука за нищо и никого. Лесно е да се отсъди отстрани Бенедикт като страхливец за дето не му се е опълчвал, но истината далеч не е такава. Особено щом накрая той пак се налага да остане там, каквото и да стори накрая винаги е имало последици, които той трябва да понесе. Ако беше обесен или убит за всичко това щях да съм още по-доволна, но това надхвърля възможностите.
  Пенелопе и Бенедикт не започнаха никак добре, е не и от самото начало. Тогава се разбираха повече от чудесно, но всичко се разви по съвсем различен начин. В крайна сметка те пак се озоваха заедно, нямаше как иначе да е. Пен го обвиняваше за предателството му спрямо Себастиан и може би го съдеше твърде сурово, защото той така или иначе нищо нямаше да постигне ако застане на негова страна. В този случай аз бих защитила Бенедикт, защото го разбирам.
  Историята на Бен и Пен ми хареса. Още в началото като започвах поредицата Скандално бях прочела резюметата на всички книги и да, бях си направила спойлер още при книгата за Аби и знаех, че те двамата ще са заедно. Но това не ми попречи да се насладя на книгата. Определено беше забавно когато тя уж го ненавиждаше и бяха като куче и котка. Но именно предизвикателствата са в основата на много неща, нали? Точно те те провокират и заради тях се поражда интереса. А признавам си, мен ужасно много ме бива в откликването на предизвикателства - независимо дали да направя точно това или обратното(май по-често второто, просто защото съм си аз).

понеделник, 10 юли 2017 г.

Скандален залог - Каролайн Линдън

   ДОПЪЛНИТЕЛНА КНИГА КЪМ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Тази книга не ми хареса чак толкова много. Не съм човек, който обича залозите или хазартните неща и някак това никак не ми се понрави. Очаквах повече за брата на Джоун, защото с Тристан бяха дружки и двамата не се различаваха особено, но той очевидно бе коренно различен от Дъглас. Всъщност тази книга е допълнителна, 2.5, към поредицата, но списание Журнал е издало и нея, обичам когато се издава всичко, мразя да се пренебрегва нещо. За мен нито една книга не е маловажна.
  Корицата пак си е сладка, балкон и рози - обичам рози. Само да вметна, за бала ми всички ми бяха взели рози или лилиуми - любимите ми цветя, без изобщо да съм го казвала на никого, което беше супер за мен.
  Дъглас е прекалено хазартен тип. Той се обзалага почти за всичко, сякаш не може да се въздържи да не направи нещо под формата на облог. От първата книга останах с впечатлението, че с Тристан си приличат - така бе описано. Но Тристан ми се вижда далеч по-разумен и не толкова лекомислен като Дъглас. И още повече не харесвам майка му, защото тя несправедливо бе прехвърлила цялата вина за детските им пакости само на Тристан, сякаш синът ѝ е светец, а пък той има страст към хазарта(било то умерен, защото баща му го е заплашил, но това не го издигна повече в очите ми, даже напротив, иначе би могъл да пропилее много без да се замисли). Тези отрицателни качества наистина ми понижиха мнението за Дъглас като герой. Не обичам комарджии и такива неща, затова колкото и да бе привлекателен, веднъж развалено мнение трудно се поправя.
  Очаквах Маделин да е може би по-дръзка и по-колоритна личност заради предишните героини. Абигейл беше земна, но със своята страстна и готова за нови преживявания страна. А пък Джоун е дръзка и изпълнена със жар. В това отношение Маделин ми беше твърде обикновена. Но неспорно е красива и има добър характер. Тя е доста затворена личност и страни почти от всички. Ходи на всички приеми, но не с цел да се забавлява, а свързано с работата ѝ.
  Никак не одобрих това, че Маделин сравняваше Дъглас с баща си, който е бил пияница и комарджия, от онези, които се връщат вкъщи и тормозят жените си. Е, Дъглас определено не е такъв и да го принизява до там си беше супер тъпо. Мразя поставянето под общ знаменател и това... Със своята постъпка рязко ми падна и тя в очите.
  Накрая почти съжалих Дъглас заради нея, струва ми се, че супер преувеличи съвета на майка си. Все едно тя ѝ каза да го отблъсне завинаги от себе си и да му забрани да я доближава повече. Беше си глупаво от където и да го погледнеш!
  Не останах особено очарована от Скандален залог, имаше твърде много негативи за мен. Добре, че поне бе кратка и не си изгубих твърде много с нея, така щеше да ме е яд повече. Винаги се случва в някоя поредица да не одобря силно някоя книга или някои герои. Е, не може и всичко да ми харесва. Да се надяваме, че следващите ще са по-хубави и няма да има повече като тази.

събота, 8 юли 2017 г.

Currently Top 10: Songs


Реших да направя нещо различно. Тази поредица ще бъде за настоящите ми топ десет, като най-напред ще започна с музика. Не смятам този пост да е 100% обвързан с музика, може и да вмъкна нещо книжно. Например песента за коя книга ми напомня, като някаква игра. Може би ще направя и други такива Currently Top Tens, когато ми хрумнат идеи.

 

1. Luis Fonsi ft. Daddy Yankee - Despacito


ОБОЖАВАМ тази песен! Ама буквално! Слушам я отново и отново, без изобщо да ми омръзва и накрая пак искам да си я пусна. :д Текста направо ми се е набил в главата и почти знам думите, странно как, но на испански ми е толкова лесно и същевременно толкова много ми харесва! Сериозно, има ли други фенове на Despacito като мен? Песента е жестока!
Тъй като е испанска може да се каже, че ми напомня за Правилата на привличането, например. Не знам, цялата трилогия е такава, че все ми напомня на латино песента.



2. Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Zion & Lennox - Subeme La Radio


Следващо латино парче, просто не мога да им устоя. Обожавам испанската музика! А и съм фен на Енрике. :д Някой друг? Никой? Харесвам всички негови песни на испански, толкова са яки.
Тази песен заради текста си ми напомня за историята на Бъч и Мариса. Той определено се постара да загуби доверието ѝ и накрая трябваше да падне на колене, за измоли прошката ѝ. Ама той сам се постара да стане така.


3. Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Gente De Zona - Bailando


Май тази песен ми е перманентно в топ 10. Когато слушам музика на слушалките никога не я пропускам, просто си ми харесва и е една от първите песни на испански, които слушам и си знам текста ѝ наизуст(и то само от слушане, испанския сякаш ми се набива в главата).
Тя определено ми напомня на някой еротичен роман, но не знам защо се сещам за историческите романи, които съм чела. Особено много ми напомня на поредицата Братството на меча. Не знам коя от всички книги да посоча, сякаш не мога да кажа точно една. Просто тази поредица като цяло.

4.  Conrad Sewell & Avicii - Taste The Feeling


Май още една от постоянните ми любими песни. Миналото лято особено толкова често я имаше по рекламите на Кока Кола, но в оригинал и аз всеки път си тананиках на нея. Толкова е заразителна! Страшно много ми харесва и от там харесах и Конрад Сюъл, наистина ми допада. :д
Песента е толкова мелодична и приятна, направо не виждам как може да не я хареса човек! Тя ми напомня за Всичко, всичко, където Маделин е готова да рискува всичко и точно този един ден, който прекарва с Оливър и как никой от двама им не иска да свършва. Наистина е много подходяща, според мен.


5. Enrique Iglesias ft. Wisin - Duele El Corazon


Още една латино испанска песен, те са ми слабост. Има ли някой, който харесва испанската музика като мен?
Мисля, че тази песен е точно за това между Фейра и Рис, докато тя все още мислеше, че е влюбена в Тамлин и те бяха привидно щастливи. Някъде в началото на Двор от мъгла и ярост може би.


6. Black Veil Brides - In The End


 Наскоро преоткрих страстта си към Black Veil Brides. Беше още докато ходех на училище и реших, че ми харесва готик визията и си накупих чоукъри и ходих така на училище заедно с тъмен грим. Обичам да съм бунтар, май съм си такава по природа.
In The End е любимата ми песен на групата и харесвам ужасно много Анди(леле какви сини очи има само!). Много ми допада дългата му коса, аз си падам по такива. :д Точно тази песен ми напомня за Игра на тронове, защото там непрестанно умира някой и хм, кой ще остане да напише историята на живота ти?


7. Andy Black - We Don't Have To Dance


 Още едно хард парче, а аз обожавам Анди! Това беше първата песен, която видях свързана с него и после се разрових за още и така открих и Black Veil Brides и започнах да харесвам и тях. Винаги съм си падала и по рок музика, обичам бързите ритми, също и тежки понякога(харесвам няколко готик-метъл групи). А и гласът на Анди... толкова е уникален! Толкова е плътен докато говори, а докато пее е направо убийствено страхотен!
Точно за тази песен ми попадна веднага в ума Перфектна химия. Алекс си е създал репутацията на лошо момче, плюс това с Бритни най-напред се мразят, дори не са приятели и сякаш той е в ада. Тази песен толкова добре подхожда на тази книга.


8. Black Veil Brides - The Outsider


Страшно много харесвам и тази песен. Просто и гласът на Анди е толкова як, та чак можеш да настръхнеш докато го слушаш и да те полазят тръпки на удоволствие.
Тъй като съвсем наскоро прочетох Дете на пустинята и тази песен я свързах веднага с нея. Колкото и да опитах да намеря някоя друга книга, просто не се получи. Тази си ми прилегна от самото начало.


9. Jonas Blue - Mama ft. William Singe


Следващата в списъка ми е една сравнително нова песен, излязла е съвсем наскоро. Понеже тази песен е лятна и ми напомня за дългите летни нощи... Сетих се за Сърца за разбиване, която четох миналото лято. Мисля, че пасва.


10. Alvaro Soler - Animal

Още едно испанско парче - не, изобщо не си личи колко си падам по такава музика. Тази песен страшно ми напомня за историята на Зейдист. Бела бе неговият лек и тя го прероди.


Ами надявам се това да ви е харесало. Ще се радвам да чуя какво мислите за идеята ми както и да споделите ако имаме съвпадения в музикалните вкусове! 😉

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Цената на един скандал - Каролайн Линдън

   КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Определено се справям доста бързо с прочитането им. Но и едва ли има по-упорит човек от мен, когато си поставя нещо за цел. Дори и да развържа един възел(а съм го правила, просто защото искам да развържа завързалата се на възел панделка), пак си оставам безкрайно упорита и не мирясвам докато не получа това, което искам(в случая развързан без никаква щета възел, много по-лесно да го срежа, но защо да го правя като мога да се заинатя и да го развържа иначе?).
  И поредната прекрасна корица. Наистина всички са очарователни и много ми харесват. Обичам старовременни неща, толкова много искам да се докосна до нещо такова - запазено и антично...
  Втората книга проследява историята на една от приятелките на Джоун - Абигейл. Тя е дъщеря на „новоиздигнал се богаташ“ както обществото обича да казва. Затова и не е приемана насериозно от благородниците, заедно със сестра си. Въпреки голяма си зестра, това не е абсолютно достатъчно да убеди тези със „синя кръв“, че Абигейл и Пенелопе са добри партии. Но родителите им са достатъчно обнадеждени и купуването на лятна вила в малък град съвсем близо до Лондон е подходящо място и за отдих, и дъщерите им да намерят подходящи ухажори.
  Абигейл Уестън е сдържана и почти земна личност, която не върши лекомислени неща. Поне това е малък претекст, който да скрие някои дребни провинения, като тайното снабдяване и четене на най-пикантното и абсолютно неприемливо четиво в момента - „50 начина да съгрешиш“. Тази брошура явно е в основата на тази поредица. Всички героини са я чели и благодарение на нея имат някакъв опит. Но разбира се, това е напълно изключено за една млада дама - да чете развратни истории. Само че кой не обича да нарушава правилата? Двете със сестра ѝ също не са изключение и се сдобиват с това толкова популярно книжле. Аби е хубава, има кестенява коса и сиви очи, много съм заинтригувана от сивите очи, толкова са... необичайни, а аз наистина обичам различното. В началото не знам как бях прочела сини и сама се обърках после (разликата е само в една буква, явно неволна визуална грешка). Срещата ѝ със Себастиан може би беше щастлива случайност или пък абсолютно предопределено да се случи.
  Себастиан Вейн е сякаш е станал жертва на прекалено жестока шега. Първо претърпява инцидент във войната, който му оставя следа за цял живот, после се връща, за да завари баща си полудял и разореното си имение. За толкова кратко време всичко в живота му се обръща с главата надолу, плюс обвиненията по негов адрес и клюките, които не спират, а сякаш се множат. Това го принуждава да се затвори в себе си и да се изолира от всички. Той няма никаква радост в живота и смята, че като избягва хората е по-добре - и без това го смятат за какъв ли не. Но срещата му с Абигейл е твърдо на път да промени това. От мизантроп, той постепенно отново се връща в обществото и е готов на всичко заради нея. Може и да е претърпял инцидент и да не е богат, но притежава една тъмна красота. Неговите тъмни черти го правят да изглежда мистериозно привлекателен и нито той, нито тя могат да устоят на привличането между тях.
  Много ми хареса историята на Себастиан и Абигейл. Един достатъчно изстрадал без да го е заслужил човек, който заслужава да бъде щастлив и чувствено момиче, което копнее да изпита любов и страст. Двамата толкова много си приличат и си подхождат, сякаш са две страни на една монета! Обичам когато героите са създадени един за друго - толкова е прекрасно да виждаш връзката между тях.
  В много отношения ми стана гадно за Себастиан и че така са се развили нещата. Определено не го заслужава. А хората имат толкова зли езици - те измислят повече от колкото действително съществуват обвинения. Само че Абигейл не съди така хората и не вярва на абсурдните неща, които чува. Тя вярва на Бастиан и това е по-важното. Двамата успяват да си изградят една здрава и стабилна връзка. Тя успява да го спаси и да го върне към живота, а той - да я пробуди.
  Родителите на Абигейл са почти прекрасни. Да, не са от знатен произход, а са заслужили честно материалното си положение. Но това не е причина да бъдат подценявани. Те зачитат мнението на децата си и осигуряват най-доброто за тях. За мен бяха като ренесансови личности - в дълбокото консервативно общество те се открояват ярко. Нямат тези назадничави виждания и според мен дават много повече свобода на децата си и се отнася в пъти по-добре към тях отколкото други родители (като например майката на Джоун, която за мен си е деспотична, колкото и добра жена да е, аз така я виждам).
  Харесах Цената на един скандал по много причини - историята беше точно по вкуса ми и беше достатъчно приятно и леко четиво. Всъщност и двамата са спокойни и затворени натури, мисля, че Ричмънд е идеално място за тях. Тихото провинциално градче със своята природа и уединеност е съвършено. Истината е, че понякога цената на един скандал може да бъде твърде висока и това невинаги си струва.

вторник, 4 юли 2017 г.

Скандална любов - Каролайн Линдън

  КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Вече ми бе домъчняло за любимите ми исторически любовни романи. Но просто имам склонността да прекалявам - като започна и не мога да се спра. А да си признаем, че едно след друго да четеш еднотипни неща малко омръзва. Като започна да чета едно и също нещо е най-добре да редувам с други книги; за предпочитане коренно различни от това, което чета в момента. Оказа се, че към списание Журнал има много интересни книжки - и то на достъпни цени! Изобщо не съм им обръщала внимание и сега ми идва да си поръчам всичките, пък и са толкова сладки. Те са част от колекцията Любов и страст.
  Корицата е толкова красива и сладка! Много очарователна в стар стил, който ги е направил се е справил чудесно! И за тази цена направо как да не ги поръчам всичките?
  Обичам забавните романтични истории. Обикновено като си избирам любовни романи подбирам да са исторически и/или забавни. А в тази книга имаше голяма щипка хумор. Особено обичам сконфузващите моменти и хапливите реплики - тези неща май са типични и за мен самата.
  Джоун не е красавица според тогавашните стандарти заради ръста и фигурата си. На нея не ѝ отива настоящата мода и се получава ужасен резултат. Не разбирам майка ѝ сляпа ли е да прави дъщеря си за посмешище? Може да е модерно и на другите момичета да им отива, но очевидно дъщеря ѝ не е за дантели, фльонги и масури. Изглежда смешно на нея и аз недоумявам как може тя да ѝ причинява това. А на всичкото отгоре, тя вече е и почти „стара мома“ според онези старовремешни представи, че на 24 вече не ставаш. Според мен майка ѝ и е навредила повече, от колкото ѝ е помогнала със загрижеността си.
  Самата книга започна забавно със спомена от детството ѝ, а после когато трябваше да отиде да убеди брат си да присъства на един бал. А Джоун е много наперена и има толкова остър език. Определено малко хора могат да ѝ се опрат в това отношение. Но сякаш с Тристан си намери достоен опонент. Той е точно толкова упорит и с остър език като нея. А срещата им беше... запомняща се. Навярно за момиче през XIX век да попадне на прага на дома на брат си на полугол мъж не е нещо, което се случва често. Даже никак и реакцията ѝ е абсолютно обяснима. Последвалите събития обаче бяха достатъчно забавни и мисля, че причина да се зароди всичко между тях.
  Тристан е идеала за жените, но също и точно това, което майките не биха искали за дъщерите си. Всяко момиче се чувства привлечено от крайно привлекателен и неподходящ мъж. Той е красив, спор няма, но има репутация на женкар и какво ли още не. Донякъде вярно, но не всичко. На него сякаш не му пука толкова за репутацията му и оставя хората да си говорят. Отраснал почти сам, без родители, а със семейството на чичо си, което таи хладни отношения към него, той е свикнал сам да си диктува правилата. Той помни Джоун като деца когато е гостувал на брат ѝ и появяването ѝ го заинтригува. Тя е като фурия, която не може да бъде овладяна.
  Двамата толкова много си приличат и между тях прехвърча огън и жупел. Те двамата сякаш казват майната му на израза противоположностите се привличат. Може би си представях повече история като тези, които съм чела - пикантна история, едно добро съревнование като куче и котка и някое недоразумение, което да доведе до щастливия завършек. Е, не се оплаквам и от това развитие. Беше ми забавно и доста приятно. Смятам да прочета и следващите книги от поредицата, даже ще се постарая докато замина на почивка да прочета колкото е възможно повече.
  Трудно е героите да бъдат себе си в общество, което не позволява дори най-малкия контакт между двама души от различен пол без това да доведе до нежелани последствия в повечето случаи. Е, при тях така или иначе щеше да се стигне до това, те бяха предопределени да са заедно. Много ми е любопитно да прочета историята за брат ѝ(мисля, че имаше такава книга, но не помня коя по ред беше). Скандална любов е точно като поредицата и всичко в нея е скандално.

неделя, 2 юли 2017 г.

Предателка - Олуин Хамилтън

   КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕТЕ НА ПУСТИНЯТА“

  Леле... втората част направо ме отнесе. Ето това беше, което ми се искаше и определено във втората книга авторката е успяла да разкрие потенциала на своята трилогия. Много ми хареса и останах със страшно добро впечатление. Някъде дори клонящо към жестоко, но... да не се заблуждаваме, аз имам такива наклонности, така че it doesn't bother me.
  Трябва да си призная, можех да прочета тази книга още преди дни, но някак от голямата жега просто не ми се правеше нищо. Четеше ми се, но хич нямах желание да се застоя пред компютъра, но след като дойде юли и се оказа, че няма да имам публикации вчера доста експедитивно се заех с това да си подновя четенето immediately. Така че навярно тези дни ще прочета и още една-две книги преди да замина на почивка, че тогава пък и да искам няма да мога да чета.
  Книгата май е имала и друга корица, но после се е появила тази и определено ми харесва повече. Онези неща просто не бяха мой тип, но това... то е страхотно!
  Както става ясно, да се направи преврат не е толкова лесно колкото изглежда. Това определено е война и двете страни искат да я спечелят на всяка цена. Резюмето е толкова добре насочено да си задаваш въпроси и да се съмняваш в това, което сега знаеш.
  Амани си е все същата - все така магнит за неприятности. Има герои, които привличат опасностите по невероятен начин, та чак това им става рутина и е дори малко забавно. През цялото време чаках за нещо между нея и Джин. Сериозно, какво против имат авторите да оставят повече моменти за двамата главни герои(в този случай не знам точно до колко това важи, тя е главната героиня със сигурност и поредицата засяга повече нея)? Просто искам малко повече, май трябва да прочета някой от любимите ми любовни романи скоро, отдавна не съм го правила.
  В Предателка, Амани се оказва пленница на султана и трябва на всяка цена да намери изход от тази ситуация. А междувременно може да се възползва от това и да превърне пленничеството си в шпионаж.
Случайно бунтовник. Предател по избор.
   Развих странна симпатия към принц Ахмед и някак много ми допадна като герой. Не мога да го обясня, но се привързах към него и все повече се убедих, че той трябва да бъде султан. Той притежава нуждите качества и ще бъде достатъчно справедлив владетел. А тук останах много заинтригувана от развитието на бунта и как се разрасна тази революция. Всички са достатъчно предани на каузата и всяка спънка не спира бунтовниците, а напротив - те измислят нов план в движение. Въстаналият принц и неговите хора сякаш се изграждаха като образи и ставаха все по-добри и надградени.
  Направих си един много добър спойлер с резюмето на третата книга, но така ми беше по-спокойно. В сравнение с доста по-кратката и някак сторила ми се като въвеждаща Дете на пустинята, втората книга беше изпълнена с действие. Имаше толкова много неща; този път всичко бе описано достатъчно обстойно. В един момент се зачудих кога Амани ще бъде пленена, тъй като авторката бе подходила много описателно и това ми хареса. След това харема, промяната на статута ѝ в двореца, бягството... всичко бе на ниво. Определено останах много доволна от Предателка и толкова нетърпелива да разбера какво ще стане накрая! А третата книга още не е излязла - what a shame!
  Ако в предишното ревю не бях убедена в стойността на тази поредица и до колко бих я препоръчала, то с втората книга бях абсолютно убедена, че тази трилогия си струва и трябва да се прочете. Със сигурност трябва да ѝ дадете шанс! И не бързайте с никакви заключения, защото се случват много неща и както гласи едно изречение в резюмето...
Единственото сигурно е, че всичко се променя...

петък, 30 юни 2017 г.

June Wrap Up


Лятото дойде, аз съм във ваканция повече от месец. В сравнение с последните месеци, юни беше доста по-ползотворен и естествено, мина много по-приятно от предходните. Вече не се налага да ходя повече до училище, няма и да стъпвам повече там и се чувствам повече от страхотно заради този факт. През юни мога да се похваля с цели 8 ревюта, а толкова не съм имала от февруари - март. Предстоят ми още доста неща, но... всичко с времето си. Моята философия е да не го мисля предварително, така де, няма защо да се затормозявам излишно и това всъщност е доста ефикасно. Е, да премина към същинската част.

1. Гондолата на времето - Ева Фьолер

Книгата беше абсолютно фантастична! Влюбих се в нея! Когато видях, че издателство Ибис са превели третата и последна книга от трилогията Пътуване във времето страшно много се зарадвах и... РЕВЮ

2. Слънцето също е звезда - Никола Юн

Слънцето също е звезда е много хуманитарна книга. Тя засяга проблемите на съвременното общество и това, пред което се изправяме в ежедневието си. РЕВЮ

3. Империя на бури - Сара Дж. Маас

Аз харесвам книгите на Сара Дж. Маас, влюбих се в Трона още от самото начало. Толкова са оригинални и така добре написани, едни истински прекрасни бижута! РЕВЮ

4. Единствена любов - Дж. Р. Уорд

Тази книга не ми е от любимите, но... се постарах да има прилично ревю. Просто не харесвам особено нито Джон Матю, нито Хекс. РЕВЮ

5. Неукротима любов - Дж. Р. Уорд

Тази книга е третата ми най-любима от поредицата. Много ми харесва Пейн и страшно ми допада като героиня. РЕВЮ

6. Чукът на Тор - Рик Риърдън

Тор има дразнещия навик да губи чука си... постоянно.За Магнус живота като мъртъв айнхеряр е в пъти по-труден и опасен от живота му на улицата, най-малкото тогава е бил по-прост. РЕВЮ

7. Хотел Валхала - Рик Риърдън

Хотел Валхала е допълнителна книга към поредицата за Магнус Чейс. Това е нещо като пътеводител с най-различни и интересни неща относно трилогията Магнус Чейс и боговете на Асгард. РЕВЮ

8. Дете на пустинята - Олуин Хамилтън

Изобщо дори не знаех какво представлява Дете на пустинятаи онзи ден видях в страницата на Егмонт снимка с цитат от втората книга, която излезе наскоро и се заинтригувах. РЕВЮ

сряда, 28 юни 2017 г.

Дете на пустинята - Олуин Хамилтън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕТЕ НА ПУСТИНЯТА“

  Понякога наистина имам навика да отхвърля някоя книга без да съм я видяла. Не че я отхвърлям ами просто... не решавам да ѝ дам шанс, а ето че за пореден път се оказа, че една такава книга всъщност много ми харесва. Изобщо дори не знаех какво представлява Дете на пустинята(може би се подлъгах по корицата, не ме беше впечатлила особено) и онзи ден видях в страницата на Егмонт снимка с цитат от втората книга, която излезе наскоро и се заинтригувах. Това ме провокира да видя първата и да разбера за какво става въпрос.
Сега като я погледна... корицата не ми се струва толкова лоша и мога да разбера защо е такава. Просто я бях отрязала доста рязко преди.
  Честно казано идеята за магии и пустиня ми се стори много интригуваща. Да, напомни ми малко за Аладин, но не в лошия смисъл. Просто само за него се сещам свързано с пустинята и друга религия. Обичам да чета различни неща, обичам да си обогатявам общата култура и да опознавам чужди традиции.
  Амани е дете на пустинята. Тя живее в малкия град Дъстуок след като остава без родители и се налага да живее при чичо си. Няма нещо, което да желае по-силно от това да избяга от това забравено от бога място, където няма нищо магическо. Когато изниква нещо непредвидено, се налага тя да вкара плана си преждевременно в действие. Тя, обаче, има нещастието да е родена момиче, да е бедна и за капак е и сирак, а за да избяга се нуждае от пари. Така се включва в едно състезание по стрелба, преоблечена като момче и точно това е ключов момент за по-нататъшното развитие. Наистина всичко можеше да е много по-различно ако тя не бе отишла на състезанието и не бе срещнала странния чужденец, но и книгата изобщо нямаше да е същата ако беше. Но то просто бе предопределено да срещне Джин и нещата да се развият по този начин. Харесват ми нейните уникални сини очи, които са толкова отличителни(и в добрия, и в лошия смисъл, защото лесно се запомня човек със сини очи сред тъмната пустинна тълпа).
  От начало си мислех, че книгата е изградена на... нашия свят, само че с фантастични елементи, но се оказа, че авторката е създала цял един свят и това ме впечатли повече. Този свят е различен и се гради на нещо ново. Колкото и странно да прозвучи, Първите създания ми се струват толкова... изящни и сякаш ме притеглят към себе си. Не знам до колко опасни могат да бъдат, но... на мен ми харесват и се чудя не може ли едно такова създание, например бураки, да бъде опитомено или поне укротено? Но без да се отнема безсмъртието му, защото точно там му е величествеността. Но всичко това с джиновете и другите създания... звучи толкова ново и интересно. А като почитател на фентъзи жанр аз обичам всичко свръхестествено и най-вече обичам нови създания, за които не съм чела до сега.
  Джин е интересен образ. Той се появява в точния момент и съдбата ги свързва с Амани. Те толкова много си подхождат. Наистина искам да се случат повече неща между тях. От начало смятах, че компасът на Джин е като този в Карибски пирати, който използва Джак Спароу. Не знам, тази идея ми се стори по-вълнуваща и щеше да ми е по-интересно ако беше нещо такова, но...
  Не знам защо, но книга ми се стори малко или много като въвеждаща. Сякаш исках още, можеше да има и още(тя ми се струва и твърде кратка със своите 272 страници). Свикнала съм на по-обстойни и дебели книги и когато действието се разви и свърши в толкова кратък интервал направо ми се стори като въведение. Така де, просто съм свикнала да бъдат по-дълги, от порядъка на 400-500 страници ми се вижда съвсем прилично и нормално.
  Но въпреки всичко Дете на пустинята е много интригуваща и ми хареса, единствено ми се искаше да прочета още, но... затова пък нямам търпение да прочета втората книга. Страшно много ми хареса идеята за принца-бунтовник, който иска да си възвърне трона. Въстаническата идея пък ми напомни малко за Алена кралица, не знам, просто се сетих за девиза на Алената гвардия: „Надигнете се, червени като зората.“ Двете поредици са различни, но и двете си ми харесват. А заедно с магиите и всичко останало... цялостната идея има голям потенциал и Олуин Хамилтън би могла да я развие дори още повече. Ако тази книга бе малко по-разширена и с някой и друг детайл повече, мисля, че може и да стане някоя страхотна фентъзи поредица! Но въпреки всичко ми харесва и дори и да си е трилогия, пак смятам, че е хубава.

  Нова зора, нова пустиня.

понеделник, 26 юни 2017 г.

Circle Life Tag

Исках публикация свързана с музика, но някак и не ми се правеше, но този таг комбинира всичко и още като го видях го харесах веднага. Видях го от Сю и много се зарадвах и ще го направя с удоволствие!



КНИГИ


 1. Коя е първата книга, която добави към домашната си библиотека?

Мисля, че трябва да е някоя детска книжка, но няма никакъв ясен спомен. Спомням си, че аз лично бях поискала книгата на Братя Грим с приказки, Пипи Дългото Чорапче и Приключенията на Лукчо. А тази, която сама съм добавила, хм, май беше Изборът, но иначе преди това имах разни подаръци книги.

2. Креативен герой от книга, човек на изкуството.

Фейра от Двор от рози и бодли. Тя умее да рисува много добре и в един друг живот би могла да бъде художничка, но пък нищо от това нямаше да се случи и това развитие повече ми харесва. Както и Клеъри от Реликвите на смъртните, но на тези героини рисуването не им е точно приоритет.

3. Любим цитат от не толкова любима книга.

 Мразя Тайни, но пък този цитат... е, няма как да не го одобря.

„Винаги съм казвал, че мечтая да ти дам това, което бих искал да има и синът ми, ако го имах.“

- Тайни, Нермин Безмен


СЕРИАЛИ/ФИЛМИ
  

1. Екранизация по книга, накарала те да прочетеш самата книга.

Имам два такива случая. 1) Незабравима разходка, просто попаднах първо на филма, не се сдържах и го изгледах, а после прочетох и книгата. 2) Всичко, всичко, но видях само трейлъра и страшно много ми хареса! Но прочетох вече книгата първо, което ми напомни кога ли щеше да излиза филма, наистина останах много заинтригувана.


2. Любима саундтрак към филм/сериал.

Може би малко странно ще прозвучи, защото песните са ретро, но пък... са хубави. От филма Flashdance What A Feeling и Maniac, особено първата, която е невероятна. А пък любимият ми саундтрак е от Карибски пирати, о, тази музика е върхът!

3. Любим актьор/актриса

Не може да се каже особено, че имам любими актьори или актриси, не и в смисъл на любимите ми. По-скоро има някои, които ми харесват и са ми просто любими: Мат Бомър, Джейми Кембъл Бауър, Брад Пит, Иън Сомърхолдър и Джони Деп.


МУЗИКА

1. Песен напомняща за книга.

Никога не съм се замисляла за нещо подобно. Е, има една песен, но тя е от филма и заради това. Няма да съм много оригинална, но никога не съм се замисляла да свържа песен с книга, това е.
"Heart By Heart" от Деми Ловато е саундтрак към филма Реликвите на смъртните: Град от кости и логично свързвам песента и с книгата.

2. Група/изпълнител, който ти е повлиял.


Ами преди много харесвах One Direction и още ги харесвам, така че смятам, че доста са ми повлияли. Обичам тази група и всеки един от тях. Те са наистина прекрасни, правят хубава музика и ми харесваше всеки един момент като техен фен.


3. Любима песен/Любим албум.

Любимите ми песни се менят постоянно, в един момент харесвам един, в друг излизат нови или аз откривам нови и те ми стават последен „писък на модата“. :д Но има някои, които много си харесвам и начело ще сложа една песен, която ОБОЖАВАМ! Мога да я слушам отново и отново и накрая пак да искам поне още веднъж. Толкова много ми харесва! Както и много харесвам латино музиката и имам някои постоянни любими на Енрике Иглесиас, всъщност испанските му песни. Понастоящем тези са ми top (но има някои, които са ми перманентно топ):

Luis Fonsi ft. Daddy Yankee - Despacito

Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Zion & Lennox - Subeme La Radio

Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Gente De Zona - Bailando

Black Veil Brides - In The End

Andy Black - We Don't Have To Dance

Conrad Sewell & Avicii - Taste The Feeling

Понеже усещам, че може да прекаля с музиката наистина ще взема да си направя пост точно за това. Колебаех се, но сега като започнах... мога да добавя и още, но стават много и не искам поста ми да изглежда безкрайно дълъг, а всъщност да не е.

! Посочи цитат от книга свързан с музиката.

 Лично аз не мога да се сетя сега за такъв затова потърсих в интернет.

“Life, he realize, was much like a song. In the beginning there is mystery, in the end there is confirmation, but it's in the middle where all the emotion resides to make the whole thing worthwhile.”
 - Nicholas Sparks, The Last Song

 Тагът наистина много ми хареса. Надявам се и на тези, които го направят също да им хареса! Аз ще тагна Юлия, Теди и Елена

събота, 24 юни 2017 г.

Hotel Valhalla: Guide To The Norse Worlds - Rick Riordan

 Допълнителна книга към поредицата „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Хотел Валхала е допълнителна книга към поредицата за Магнус Чейс. Това не са новели, а нещо като пътеводител, но то и се нарича така де. По структура ми напомни за Пътеводителят за посветени към Братството на черния кинжал. Просто там също има разни такива досиета, само че там е на Братята, а тук е на боговете и разни други същества от трилогията, както и интервюта.
  Корицата ми прилича на кожа и това е страшно яко. Много искам някаква стара книга с кожена подвързия, това е яко! Както и това отстрани, което май играе ролята на подвързия и също е много хубаво.
  Книгата е написа под форма на пътеводител за всеки новодошъл айнхеряр, запознавайки го с хотел Валхала, със света, в който е попаднал и неговото устройство. Частично книгата е от гледната точка на Хъндинг. Някак това е интересно, поредната му възложена задача от мениджъра Хелди. Самият пътеводител започва с представяне на Деветте свята, а после с досиетата най-напред, разбира се, на боговете. С някои има интервюта, а пък към други разни истории, което разнообразява.
  След тях са митичните същества, които обитават някои от останалите светове като елфите, джуджетата, гигантите и валкириите. Честно казано, мен ме заинтригуват джуджетата заради техните способности да правят най-различни неща, както и валкириите, които са жени-воини и на мен това много ми харесва. Тези са ми любими, а пък елфите ме интригуват заради тяхната външност и въздушния им свят(аз съм привлечена от елемента въздух). И накрая, фантастични същества като Фенрис, който всъщност харесвам и Рататоск, тая катерица наистина е побъркана!
  Като цяло книгата се чете бързо, защото структурата ѝ не е плътен обемен текст, а е доста разпръснато и кратко. Също и има доста илюстрации, което на мен пък ми харесва, обичам илюстрациите. Много ми харесва тази на световното дърво, просто е интересно и ми харесва. Ама с наименованията определено много трудно се оправям. Скандинавските езици са толкова особени и нямат нищо общо с това, което съм учила или съм била запозната до сега.
  Не знам защо, но аз обичам да чета всички допълнителни новели/книги към поредиците. Просто съм си такава, въпреки че това изобщо не е задължително, но не виждам защо да не го направя? Харесвам поредицата, а и обичам да съм прочела всичко, иначе ми е някак непълно (да, знам, че съм малко особена, но съм си такава). Но пък и не виждам причина да не ги прочета.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

The Hammer of Thor - Rick Riordan

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“

  Омръзна ми да чакам Чукът на Тор на в електронен вариант и реших да я прочета на английски. И без това оригинала ще е къде по-добре от превода (МНОГО по-добре). Пък и трябва да свиквам да чета само на английски, не трябва да се глезя и да си търся все на български.
  Щеше да е лудост да сложа българската корица, която не прилича на нищо, след като тази е толкова яка! Много харесвам оригиналните корици, на Мечът на лятото също е невероятно хубава и цветово са толкова наситени и това ми харесва най-много.
  Тор има дразнещия навик да губи чука си... постоянно. Чак недоумявам как така гигантите(пък и разни други същества) успяват да откраднат чука на Тор толкова често. Толкова ли не си го пази та непрестанно се оставя да му го отмъкват под носа? Това е едно от най-силните оръжия на Деветте свята и е доста безотговорно да го губи като някакъв химикал, нали?
  За Магнус живота като мъртъв айнхеряр е в пъти по-труден и опасен от живота му на улицата, най-малкото тогава е бил по-прост. Сега и доста повече... усложнения. Като постоянна заплаха от някого да нападне света или пък някой зъл план, че тези ги има в изобилие. Компанията отново се събира - Сам, Блиц, Харт, Магнус и най-новото попълнение Алекс. Естествено, те трябва да намерят чукът Мьолнир, защото това е единственото нещо, което плаши гигантите да не нападнат. Само че този път не е толкова просто, след като е намесен Локи и неговите подмолни игрички са като план в плана.
  Магнус и приятелите му имат пет дни, за да намерят начин да върнат чука иначе Сам ще бъде принудена да се омъжи и то не за този, на когото е обещана. Пътят им е осеян с много препятствия и далеч не е толкова просто да се сдобият с нищо от това, от което се нуждаят. А и отклоненията са достатъчно много и достатъчно усложняващи и отнемащи от времето, което и без това е оскъдно.
  Локи е много противоречив образ. Едновременно можеш да изпиташ съжаление заради наказанието, на което е подложен, защото зад илюзиите той всъщност е изтърпял много и прилича на изстрадал воин жадуващ за отмъщение. От друга страна, верен на природата си, той винаги мисли всевъзможни подлости и измами и това създава много проблеми, а и отношението му дори към собствените му деца не е никак по-мило. Така че аз през цялото време се колебаех дали го харесвам или не, но определено не бих ако възнамерява да предизвика Рагнарьок.
  Честно казано тези около 500 страници почти не ги усетих, някак всичко ми се стори доста бързо. Може би, защото в електронен формат бяха само 230 и от там на мен ми заприличаха на съвсем малко. Аз обичам големите книги, те някак ми се струват като малки като ги чета, което е странно, но пък аз никога не спадам към общото, така че...
  Харесвам и Скандинавската митология вече. Преди просто не я разбирах, все още ми е малко неясно заради трудните наименования(наистина са много по-сложни от гръцките и египетските), но успях да я възприема и ми харесва. Невероятно е как Риърдън е успял да вплете няколко различни поредици в едно цяло, съчетавайки различни митологии и богове, които сякаш съжителстват заедно. Но е много вярно, че всички те могат да съществуват докато хората не толкова вярват в тях(не както е било в езическите времена), а говорят за тях, а истории има много и те непрестанно се четат или изследват, така че е нормално всички те да съществуват едновременно.
  Боговете на Асград са малко странни и всъщност са доста земни като образи, но и гръцките и римските богове не са нещо строго и величествено. Рик Риърдън ги е пресъздал като по-хуманни и много по-обикновени, но и забавни образи. Пък и това е интересното, като например бога на моретата, Посейдон, облечен в хавайска риза и къси панталони. За безсмъртни хилядолетни богове те са доста съвременни и... модерни, така да го кажем.
  Както и останалите поредици до сега, тази за Магнус Чейс също е страхотна и много ми харесва. Книгите са написани в един типичен за Риърдън приключенско-фентъзи стил пропит с чувство за хумор. Мисля, че това е характерно за неговите книги и ги отличава, както и е причина да бъдат харесвани.

вторник, 20 юни 2017 г.

Which editon?

 Преди да съм започнала държа да поясня: това си е лично МОЕ мнение, така че не е нужно да се аргументирам за това. Всеки си има мнение, а това е МОЕТО и не смятам да се обяснявам защо.
  Реших да озаглавия този пост така, защото това с изданията за мен е много значим въпрос. Това включва художественото оформление, езика или превода, цената - всичко, в което се състои една книга. Напоследък забелязах една изключително неприятна тенденция - рязък ръст в цените на книгите, а страниците са си все същите, та дори и по-малко. Смятам, че това е много лошо за българските читатели тъй като всеки гледа цената, в това спор няма, и като видиш една цена от 20-25 лева, напълно логично е да се откажеш да си закупиш книгата, колкото и да е хубава.
  Конкретен пример за цената мога да дам с Империя на бури. Егмонт направо съвсем се самозабравиха. Кралица на сенките е почти също толкова голяма(с мъничка разлика) и струва 19.90, т.е. беше 19.90, защото вече е 24.90, а Империята е 27.90! Това са цели 8 лева и аз не виждам защо. Понеже исках да я притежавам, тъй като имам и останалите книги от поредицата, бях готова да си я купя, но когато има намаления, например на 23-ти април - Деня на книгата. Но с редовната си цена аз никога не бих я взела, това е твърде много каквито и да са им основанията. Такива бяха намеренията ми преди да разбера, че в Книгомания я има на английски и то за 18.90. Без да се замислите, коя ще изберете? При положение, че мога да се сдобия с оригинала, тук в България, за почти с 10 лева по-малко, иска ли питане коя ще избера. Определено харесах този сайт и ще го посещавам по-често, не си струва да давам повече за преведена книга, която не е нито по-добра, нито преводът може да се сравнява с оригинала (заедно с грешките). В крайна сметка си я взех, отново на Деня на книгата дори с намаление и ми излезе 15 лева! Май разликата стана доста голяма, а? И съм страшно доволна от решението си и изобщо не съжалявам, че имам книгата на английски, а и вече я прочетох и се чувствам дори по-доволна, няма по-хубаво от оригинала.
  На немалко преведени книги съм виждала сменени корици, нали да са различни, оригинални... при Ибис това безапелационно им се получава и техните обичам повече, неведнъж съм го казвала. Те са си направо мастър в тази област! Но други... само похабяват книгите и вместо да запазят хубавите корици, те ги съсипват и в резултат има едно жалко посредствено подобие. Най-ярко ми се открояват книгите от Магнус Чейс и боговете на Асгард. Когато видях оригиналите останах без думи, толкова уникално яки са! В същото време, тези на Егмонт не струват, особено втората. Как може, това си е направо престъпление! Да има такива разкошни корици, а те да си правят свои, които приличат на детски драсканици! *Не искам да обидя някой, ако му харесват, но това си е лично мое мнение.*



  Изобщо няма съмнение кои бих избрала само на пръв поглед. Тук направо няма място за сравнение. Уви, Егмонт имат и други такива корици. Не мога да разбера защо променят нещо след като очевидно не им се получава? Най-просто е да запазят кориците, само да добавят заглавия на български и готово. Добре, че на Изборът запазиха, щеше да е твърде жалко да ги заменят, те са твърде хубави.
  Третото нещо освен цената и кориците, е, разбира се, превода. Да, допускат се понякога печатни грешки докато пишеш, но има някои, които изобщо не са такива. Не просто правописни, ами в самия превод. В тази класация начело за мен попада Бард. Страшно възмутената съм от техните преводи и изобщо не обичам да чета преведени от тях книги, неслучайно реших да чета Игра на тронове на английски само и само да не са преведените от Бард. Те са превели Джон Сноу, Джон Сняг! Това е име, не просто думата сняг! Много имена произлизат от конкретни думи като стане дума за литература и по тази логика трябва да превеждаме всичко. Скарлет да не би да трябва да е Алена? Звучи нелепо. Друго издателство с безумни и ужасни преводи е Егмонт и съм срещала не една ужасна грешка и ми идва да се възмутя гласно. Като започнем от преведените им имена, които звучат абсурдно, както и много груби грешки в самия превод и това е възмутително. Чудя се има ли редактори или въобще някой, който да чете тези книги след като са преведени криво-ляво от някой си?! Не изглежда да са, защото ако са... ами още по-лошо.

  Държа да поясня още веднъж, това си е лично мое мнение, не го налагам, но няма да приема някой да ми налага своето.

  И няколко въпроса, вие какво предпочитате: да си закупите книгата на английски(или в оригинал в зависимост от езика) или преведена на български? Кои ви харесват повече по принцип?

неделя, 18 юни 2017 г.

Неукротима любов - Дж. Р. Уорд

 КНИГА ДЕВЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Тази книга е третата ми най-любима от поредицата. Точно тя вече бе по мой вкус. Пейн може също да е жена-войн, но при нея нещата стоят съвсем различно от Хекс.
  Сиво-синия фон на корицата е наистина страхотен и много ми допада. Жената също отговаря отлично за образа на Пейн.
  О, сега се сетих, че още в ревюто си за книгата на Вишъс забравих да спомена, че обожавам уникалните му диамантени очи, следователно и на Пейн, нали са брат и сестра, близнаци. Имат черни коси, които са в идеално допълнение на очите и мисля, че това ги завършва перфектно.
  През цялото време се дразнех на майка ѝ и как я е държала в онова тъпо „Светилище“ където да не прави нищо, а всъщност е била и в една безтегловна нечовешка форма, защото не е имало друг възможен начин, по който да я задържи там. И как би могла като всичко е еднообразно и досадно, дори времето. Виждаш постоянно едно и също нещо винаги! Но бе хубаво, че най-сетне бе свободна и отиде при Ви.
  Още по-хубаво бе когато се запозна с доктор Манело. Още от началото се досетих за нещо, което се разкри чак в края, просто го усетих по някакъв вътрешен инстинкт. Също и съм много любопитна да разбера кой е бащата на Манело, но докато той не реши да се подложи на семейната регресия това едва ли ще стане скоро.
  Добре, няма да крия, че не бях доволна накрая, че в книгата не се случи нещо, което исках още от самото начало. Ако пренебрегнем този факт всичко други си е добре. Пейн и Мани наистина си подхождаха и ако не бяха заедно щеше много да ме е яд. Надявам се Мани и Ви да завържат поне донякъде приятелство, защото Ви не бе никак добре настроен към партньора на сестра си ала се надявам да промени мнението си.
  Мога да кажа само, че това е третата книга, която наистина си заслужава да се прочете от Братството. Неукротима любов определено си заслужава четенето.

петък, 16 юни 2017 г.

Класиките, които обичам


Освен обичайните фентъзи и други съвременни книги, които чета, аз съм чела и класики, които всъщност много обичам. Е, не всички класики, които съм чела ми харесват, все пак not all books are my cup of tea, right? Но има някои, които наистина много, много харесвам и този пост е специално за тях. Истината е, че едни от най-любимите ми книги ever са класики и ще се наредят на първите две места (оп, малък спойлер).

1. Граф Монте Кристо от Александър Дюма


  Този роман ме остави без думи и без дъх. Толкова много ми хареса и я прочетох буквално за няколко дни - над 1200 страници, но имаше основание защо. Толкова добре изграден роман и толкова забележителен герой. Граф Монте Кристо олицетворява истинско търпение и постоянство осъществявайки своето отмъщение. Наистина е впечатляващо колко добре планирано е всичко и как той търпеливо го изпълнява точка по точка като по учебник. А толкова много бих искала да я притежавам, но я има в луксозни и скъпи издания, които уви, не мога да си позволя.
  Бях толкова възхитена докато пишех ревюто си и все още смятам, че то е едно от най-хубавите ми и аз много си го харесвам. Просто тази книга ми е оставила много силно и трайно впечатление и за мен тя има специално място. Този класически шедьовър на всички времена продължава да е единствено по рода си. Ако препоръчвам на някого да прочете някоя класика, то тази ще стои начело в списъка ми! Граф Монте Кристо е единствена по рода си и друга като нея няма да има, такива шедьоври в световната литература се срещат рядко и остават в историята.

2. Клетниците от Виктор Юго


  Друг класик, чийто голям фен съм, е Виктор Юго. Но безспорно неговите книги са доста тежки и трябва да си психически настроен и готов да ги прочетеш. Дори аз не прочетох тази и другата му книга, които съм чела наведнъж, защото просто не бях готова. Стилът на Юго е труден и нелесно се осмисля. Но Клетниците е друг шедьовър в световната литература и много критици биха се съгласили с това, защото малко са книгите, които могат да се сравняват с нея.
  Книгата е изградена много майсторски като историята е много широко разгърната и от начало не може да се разбере точно за какво ще става въпрос. Затова и аз бях прекъснала четенето ѝ понеже не разбирах за какво ще се разказва и това ме отказа, но по-късно реших да продължа и да видя какво ще стане. Просто Виктор Юго е истински майстор, разказва за толкова много хора, съдби... Накрая разбрах и смисъла на книгата, все пак се нарича Клетниците и няма една конкретна сюжетна линия, а много. Но накрая толкова много ми хареса и наистина се влюбих в книгата, която ми бе втората на Юго, но после за нея. Все пак ако някой реши да се захване с него, определено няма да е лесно четиво и може да не се получи от първия път, като при мен. Но не се отказвайте то него, защото толкова богати, обстойни и дълги книги с тяхното морално значение трудно могат да се намерят.

3. Парижката Света Богородица от Виктор Юго


  От самото начало знаех, че тази история ми е позната. И си спомних, че като малка съм Гърбушкото от Нотр Дам - една адаптирана версия за деца. В течение на романа ми стана ясно точно колко адаптирана, защото доста от нещата не съвпадат, но и Малката русалка на Андерсен в оригинал далеч не е като тази на Дисни (както и повечето от приказките, ако се замисли човек). Все пак е имало причина да изрежат или променят някои неща, но в общи линии е спазено основното - циганката Есмералда, Квазимодо, абат Фариа и други герои от творбата.
гледала едно анимационно филмче
  В типичен за Юго готически стил, той сякаш осъжда героите си на нелека съдба. Но в това сякаш има нещо красиво и дори тъжният край изглежда прекрасен в неговите романи. Неговите герои са обречени на своята съдба още преди живота да ги е погълнал. Той засяга бедните среди и действието се развива точно около такива хора, най-вече в Париж по онова време. Романите му безспорно са свързани и с историческия период, в който са създавани през XIX век, което няма начин да не е така, но и са толкова характерни за Романтизма. Особено Парижката Света Богородица, която разказва не една история и тежка съдба. Мен точно това ме впечатлява у класическите книги и това ме привлича най-много да ги прочета. А Виктор Юго ми стана един от любимите автори заради толкова сходните ни стилове и... склонността към тъжния край(аз определено имам такава). Може да не е и наполовина колкото Клетниците, но и Парижката Света Богородица не е по-малко добра и аз прочетох първо нея и мога да кажа, че изключително се радвам, че притежавам и двете.

4. Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл


  Признавам, че реших да го прочета заради книгите Младият Шерлок Холмс, който издателство Ибис решиха да издадат и на мен ми стана интересно, но не бях чела оригинала. И като се реших, за почнах да ги чета, всички. Прочетох всяка една история за Шерлок Холмс и ми беше наистина много интересно. Обичам трилърите и криминалните романи, а по-добро в това отношение от Шерлок Холмс? В повечето случаи, някоя класика е основополагаща за някой жанр или конкретна тема, в случая тази. Има много истории след това за прочутия Шерлок Холмс, които не са от Сър Артър Конан Дойл, което само по себе си показва колко известен е той и надали има някой, който не е чувал за него.
  Детективът Шерлок Холмс няма равен на себе си. Той наистина е единствен по рода си и докато четях наистина се убеждавах в това. Дори най-сложното престъпление той го правеше да изглежда като нещо съвсем простичко. Точно това ме впечатляваше най-много у него и се изумявах как успява така чрез неговата дедукция да сведе всичко до нещо просто. Като в математиката, когато се опростява едно уравнение, за да достигнеш до нещо познато и лесно. Надали има по-популярни герои от Шерлок Холмс и доктор Уотсън, те са като комбина, която винаги върви заедно. Мисля, че това е най-известните английски книги и англичаните могат да са горди с това. Има дори прословутата 221B Baker Street и ако отида в Лондон, задължително ще я посетя, все пак това е свързано с най-известния детектив на света! Определено за мен беше много интригуващо и приятно четиво, защото е в един от любимите ми жанрове. Е, не всеки си пада по криминалета както аз, но въпреки това бих го препоръчала, все пак това е Шерлок Холмс! И още една книга, която не притежавам, ех защо?