петък, 31 март 2017 г.

March Wrap Up



Най-сетне месец март свърши! Толкова да мразя този месец... просто изобщо не го понасям, какво има да му харесвам? И не, идването на пролетта за мен не е причина, защото нея също не харесвам. Колкото и да ми се иска, то се е видяло, че предстоящите месеци повече от 5 книги надали ще мога да прочета. Не знаех, че края на 12-ти клас може да е толкова непоносимо отвратителен. Всички даскали решиха да си придават важности и да ни дават „проекти“, защото ние си нямаме друга работа, нали? Омръзна ми и вече с нетърпение чакам април също да се изниже. Задълженията ми стават твърде много, аз съм прекалено уморена и края се не вижда, ох. Но все пак да пристъпя към основната цел на този пост.

1. How To Abduct a Highland Lord - Karen Hawkins

Самата идея зад тази книга е интересна. Да отвлечеш шотландски лорд, както гласи и заглавието, си звучи много интригуващо. И абсолютно отговаря на съдържанието. Review

2. To Scotland, With Love  - Karen Hawkins
Понеже харесах Грегор още от първата книга, той ми се стори доста интригуващ и имах доста високи очаквания към тази книга. Review

3. To Catch A Highlander - Karen Hawkins
 Книгата беше абсолютно в духа на поредицата, причината поради която ми допаднаха и реших да прочета тези книги. Review

4. Sleepless in Scotland - Karen Hawkins

Донякъде ми хареса, донякъде... имаше моменти, които не ми се понравиха. Review

5. The Laird Who Loved Me - Karen Hawkins

  О, определено беше много забавна. И Александър, и Кейтлин си намериха майстора. Review

сряда, 29 март 2017 г.

The Aesthetically Pleasing Book Tag


Пак зарязах блога си, просто не знам какво да пусна. От миналата седмица не съм чела нищо, пък и не знам какво ми се чете. Докато търсех нещо друго попаднах на този таг и много ми хареса затова реших да го преведа. Взех го от тук - Dreamland Book Blog. Смятам, че е много приятен и някак по-различен. Надявам се да ви хареса поне толкова, колкото и на мен.

1. Най-добрата цветова комбинация на корица

Не мога да посоча само една, има толкова много и хубави. Най-вече тези на Ибис! Всяка една тяхна книга е с уникална корица! Само заради тях бих искала да имам книгите на български ако не заради нещо друго. Просто са толкова... прекрасни! (Нагледен пример, даже три.)


 2. Най-хубава типография/шрифт на корица

Колкото и да се опитвах да намеря друга... ами тази, която е посочило момичето е просто уникална. Оригиналните корици на Лунните хроники са просто изумителни! Не мога да се сетя за по-добър пример за шрифт от този, смятам, че този е невероятен!



3. Най-хубавата семпла корица

Семпъл... в моя речник почти не съществува. Аз си падам по красиви и доста пълни корици. Не знам дори дали имам нещо семпло. Може би тази, хубава е и е нежна.


4. Най-хубавите последни страници

Честно казано на този въпрос не мога да отговоря. Българските книги накрая си завършват просто с празна страница и бяла корица. В този въпрос се визира самата корица, която по-скоро трябва да е твърда и по-специална, но... Най-добре вижте в оригиналния пост, аз не мога да дам пример.

5. Най-хубавата карта


Всяка книга на Сара Дж. Маас има карта и аз избрах тази на Двор от рози и бодли. Просто много харесвам, не, аз обожавам тази книга/поредица!

6. Най-хубавите открити твърди корици


Обожавам корицата на тази книга, детска е, но е уникално яка! А отстрани е като позлатена и просто е великолепна! Плюс розовия велур и позлатени букви - истинско бижу!

7. Най-хубавата задна корица


Гърбовете на Стъкленият трон са уникални. Харесват ми и снимките отпред, но и тези отзад. Просто са направени невероятно. Не можах да си избера само една, затова снимах и четирите (все още нямам петата, уви).

8. Най-добрите хедъри на глави


Хедърите на Евър Афтър са много яки. Относно дизайна на самите страници съм много доволна, защото са много хубави и добре направени. Всички книги са така и просто са различни и ми харесват.

9. Най-добрите илюстрации


Много ми харесват илюстрациите в книгите на Магистериума, просто са ми приятни и пасват добре на всяка глава, като се едно илюстровано резюме всъщност.

10. Най-хубавото гръбче


На снимката се виждат доста книги, но акцентът е върху Изборът, защото тези книги са толкова уникално яки. Обожавам кориците им и ми харесва как изглеждат гръбчетата им. Всъщност трилогията Скъпоценни камъни стои много добре до тях.

11. Любимата ти корица на рафтовете ти


То че нямаше как да посоча една корица, нямаше, но не знам защо избрах все от Реликвите. Просто много ми харесват точно тези трите. От трите свързани поредици Принцеса с часовников механизъм, Град на изгубени души и Лейди Полунощ са ми любимите корици.

Май в този таг наблегнах повече на снимките, но нищо.
 Тагвам Юли, Кая, Теди и Юлия. Дано ви хареса!

неделя, 26 март 2017 г.

The Laird Who Loved Me - Karen Hawkins

   КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  О, определено беше много забавна. И Александър, и Кейтлин си намериха майстора. Двамата са еднакво упорити и не отказват предизвикателство и са готови на всичко да го спечелят.
До тук това е първата корица с мъж, а не жена. Може би, защото трябваше да е нещо подобно на предната(все пак Катриона и Кейтлин са близначки), а тук доста си подхожда със самата книга и мисля, че този плейд е същия като от предната - символизиращ клана МакЛийн.
  Александър е най-големият от братята и като такъв той е леърд на клана. Той като цяло е най-сдържан от братята си и умее да се владее най-добре, но Кейтлин се справя доста добре в разклащането на неговата сдържаност. Ако има някой, който не желае никога да се ожени, то това е той. Останалите са много по-склонни да го направят, от колкото непреклонния и упорит Александър, който всячески се старае да отблъсне Кейтлин, дори наранявайки я.
  Кейтлин е по-забележимата и привлекателна от двете. Всички я забелязват и лесно са привлечени от нея. Освен един упорит леърд, който успява да я изкара от кожата ѝ. Именно неговото безразличие я вбесява така, а тя е достатъчно импулсивна, за да измисли онзи глупав капан, който навреме осъзнава, че е твърде несигурен, но пък се превръща в капан за сестра ѝ и Хю МакЛийн. Само че и двамата са щастливи с брака си и всичко завършва с хепи енд, но Александър е твърдо решен да ѝ отмъсти. Никак, обаче, не одобрявам начина, по който се отнася с нея. Твърде е... грубо и не може да се държи така с една жена, която и да е тя. 
  Книгата се развива около техния малък облог, който се базира на легендата за крал Артур и изпитанията, през които е трябвало да премине Килхух, неговият братовчед. А варианти има много, така че всеки има богат избор. Но това, което Александър си избира за награда ако спечели... прекалено е. Не може действително да иска Кейтлин да му бъде метреса за две седмици и да я изложи по подобен начин пред обществото! Това е твърде жестоко и безчувствено, с това не само с нейната репутация е свършено, но и с тази на семейството ѝ. Според мен той изобщо не съзнава каква вреда можеше да ѝ стори и колко жестока щеше да е постъпката му. Нейното желание той да ѝ предложи пред всички направо ми се вижда безобидно пред това, не е ли така?
  След като тази книга беше за последния член на семейство МакЛийн, някак това изглеждаше като финал, но в шестата книга по-скоро се разкрива повече за това проклятие. То сякаш е придобило индивидуален характер при всеки от членовете и действа по различен начин. Което е и по-интересно, защото всяка буря може да се прояви по различен начин, досущ като тях. Но в крайна сметка се радвам, че всичко приключи добре. Щеше да е много гадно ако беше другояче. Смятам, че МакЛийн са страхотни и изключително много ми допадат ама вече искам да прочета нещо различно от тези исторически романчета, защото не са кой знае колко по-различни едни от други и ако прочета твърде много такива ще ми омръзнат.

петък, 24 март 2017 г.

Sleepless in Scotland - Karen Hawkins

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Донякъде ми хареса, донякъде... имаше моменти, които не ми се понравиха. Но ми допадна самата идея на книгата. Две близначки, като и двете се замесват с братята МакЛийн. Определено е разбираемо защо.
  Поредната прекрасна корица, наистина са толкова хубави. Смятам, че тази жена отговаря на описанието на Катриона, а и това синьо... страхотно е. Предполагам, че този плейд символизира клана МакЛийн, много е интересно, че в по-средните векове когато все още са съществували тези традиции, всеки шотландски клан си е имал специфично каре, така че да се отличава.
  Катриона Хърст е по-невзрачната близначка, тъй като всички винаги са запленени от сестра ѝ Кейтлин, а нея обикновено не забелязват. И двете са руси, но има малка разлика в нюансите, и са с кафяви очи. Основната им разлика идва в телосложението тъй като Катриона е малко по-висока и леко по-закръглена от сестра си, но и Кат носи очила, а това само по себе си е достатъчно, за да ги различат веднага. Само че нейната сестра е толкова импулсивна и откликва на всяко предизвикателство(нейният състезателен дух ми напомня за Страйдър от Lords of the Underworld, който притежава демона на съревнованието, защото тя винаги е готова да се съревновава само да я предизвикат). Именно заради нейната буйна природа, Кат се оказва в много неприятна ситуация: на мястото на Кейтлин, която е подготвила капан за Александър МакЛийн, при това и с грешния брат. Объркването просто е уникално забавно, защото и двамата си мислят, че са с друг човек, но капанът за едни се превръща в капан за други. Тя се озовава в много компрометираща ситуация с Хю МакЛийн и те са принудени да се оженят. Останах доста впечатлена от благородството на Хю и нито веднъж не се двоуми в решението за брак и постъпи изключително доблестно като не остави Кат да бъде напълно съсипана, въпреки че не бе станало (почти) абсолютно нищо, но по онова време само заради стоенето в една стая с мъж си е било направо престъпление и има два изхода - да сринат репутацията на семейството ти, или да се омъжиш за този човек.
  Хю е много затворен тип. Той твърдо няма желание да се жени и е доволен с живота си - има прекрасно имение, което си е изградил сам с годините, отглежда най-добрите коне и има три прекрасни момичета, които са му нещо като осиновени. И харесва живота си такъв, какъвто е, но когато Кейтлин Хърст започва да преследва брат му, той е готов да ѝ даде урок. Но това, което не очаква е да попадне на сестра ѝ, а още по-малко - да се окаже оженен за нея. Като цяло е много добър мъж, при това и много привлекателен, но като мъж не знае как да се държи с една жена и от там идва проблема. Безспорно никога не е очаквал, че ще се ожени, но нито веднъж не си и помисля да остави Кат и с това да се съсипе репутацията ѝ.
  Относно това, което не ми хареса... беше свързано с тези три момичета. Изключително много се дразня на деца, които не искат да приемат, че родителят им се е оженил и искат да прогонят жената и като цяло се държат абсолютно глупаво и я съдят безпочвено. Много е тъпо тя да се старае и да не е сторила нищо лошо, а да получава насреща някакви тъпи детински номера. Ама ми хареса, че тя им отвръщаше по същия начин и малките госпожички удариха на камък(след като очевидно не само с нея се държат така ами и принципно са прекалено разпуснати и своеволни). Безспорно Хю имаше известна заслуга в това те да не я харесват, защото логиката му беше абсолютно погрешна.
  Като цяло книгата си е забавна и в по-голямата си част ми хареса. Интригуващо е, че проклятието действа по различен начин за всеки МакЛийн. Но на Хю... наистина е изумително и останах много впечатлена. Мисля, че от всички той има най-голяма сила, но естествено тя си върви с недостатъците. Като цяло Sleepless in Scotland не беше лоша, но се надявам следващата да е по-хубава.

сряда, 22 март 2017 г.

Reader Problems Tag

Мисля, че не съм правила този таг след като проверих в блога си. Е, един допълнителен пост за месец март тъй като мен хич не ме бива в празните постове. Просто не ми се получава 1) не мога да се наканя и 2) нямам идеи. О, и благодаря на Юли за тага.

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?

Обикновено го правя на интуиция и желание, досущ като прическите сутрин. Каквото ми дойде отвътре това правя, така си и избирам книгите. Каквото ми се чете на момента, не ме бива да спазвам стриктни планове, не обичам ограниченията и точните граници.

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?

Май я дочитам, но с огромно нежелание и по-скоро чета през редовете - тя вече ме е изгубила и няма как да промени впечатленията ми от тук нататък. Колкото и да е странно, гузно ми е да я зарежа доникъде, но ми се е случвало да го направя като разбера за какво става въпрос и че няма на къде повече да я изтърпя.

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?

Не се „мъча“ да го изпълня. Чета си колкото чета, по-малко, точно или пък повече какво значение има? По-миналата година прочетох 70/100, миналата 121/100, така че за мен като цяло това са само едни цифри. Истината е, че от време на време ме хваща мързел, пък и за допълнение имам прекалено много задачи за правене и то по задължение. Просто на даскалите сега им хрумна да си придават важностите точно накрая на 12 клас както и да раздават проекти, ама защо не, не е като да трябва да се подготвяме за изпити и за матури, не. *иронията си личи от километри и както казва класната, не е очебийна, направо си е очеизвадна*

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?

Напълно съм съгласна с Юли. Най-важното е да ги имам, пък че не си пасват изобщо не е и проблем даже, нали ги имам - на кого му пука дали са с цветовете на дъгата или само един?

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?

Ами добре, нека си харесват. Аз си имам свое мнение, уважавам това на останалите и не им се бъркам и естествено очаквам обратното. На мен като не ми харесва няма да я чета, не съм длъжна. Нито пък ще карам някой да чете нещо, което на мен ми харесва. Всеки си има вкусове и предпочитания, ние сме индивидуални все пак.

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?

Аз обикновено имам желязно самообладание когато става да разкривам нещо от себе си. Мога да се чувствам безкрайно ужасно, но да не покажа никакъв признак и бих се сдържала, както винаги, когато съм на път да се пречупя пред хора. Аз... не мога да изразявам истинските си чувства и емоции пред хората когато са тъжни. Но и много рядко ми се случва да се разплача на книга и то защото смятам, че главния герой(очевидно мъжа) е твърде секси, за да умре. Мда, това е моята логика.

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?

Правя абсолютно същото като Юли. За какво да си губя времето в препрочитане и т.н. като мога да прочета направо новоизлязлата и така пак ще си припомня какво е било. Така де, информацията си я имам, но е съхранена някъде из ума ми и в подходящия момент тя ще си се върне.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?

*Съчувствам ти, Юли.*
Принципно не обичам да заемам, защото мразя да си искам нещото обратно. А книгите ми за мен са скъпоценни и да ги дам на някого? Абсурд! Само като си представя какво бедствие са някои хора и как могат да съсипят горката ми книжка ми става лошо.

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?

Обикновено ако не ѝ е дошло времето на тази книга, изобщо не я започвам. Ако не ми дойде отвътре няма смисъл да се насиля да я чета, по-скоро ще се получи обратния ефект и аз повече няма да имам желание и ще съм лежерна отколкото да я прочета. Пък и никога не почвам няколко книги наведнъж, не съм Наполеон и не смятам да се правя на него.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?

Ако си ги купувах всичките щях да фалирам. Няма как да си закупя дори половината от книгите, които бих искала. Старая се да си взема поне тези, които наистина много искам и обикновено от поредици, защото мразя да са ми прекъснати ама...

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?

Отговорът е: де да можех да си купя. По-скоро си тегля. Като ми допадне нещо и го тегля, но може да мине ужасно много време докато го прочета или пък много малко. Например с Проклятието на МакЛийн, онзи ден ги видях, изтеглих ги и веднага започнах да ги чета. Като цяло май съм в двете крайности.

Тагвам Kristina Sekuloska.

понеделник, 20 март 2017 г.

To Catch a Highlander - Karen Hawkins

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Отново се забавих с прочитането на следваща книга, а забравих и да напиша ревюто по-рано. Страхотна комбинация. Не знам каква е тази зависимост, но втората книга в една огромна част от поредиците винаги не ми харесва, после от третата пак си оправям мнението и си възвръщам първоначалното впечатление. Тук, разбира се, не беше изключение и след като останах доста недоволна от To Scotland, With Love, то To Catch A Highlander много ми хареса. Книгата беше абсолютно в духа на поредицата, причината поради която ми допаднаха и реших да прочета тези книги.
  Тази корица ми допада, всъщност всички са си много хубави. Харесва ми как са направени и принципът, на който са изградени всички.
  Историята на София и Дугъл е... интересна. Но това е доста слабо понятие да опише тяхната толкова бурна и стекла се при необичайни обстоятелства връзка. Те са точно двойката, която аз си представям за този тип книги - двамата си приличат достатъчно и между тях има бурна и изпепеляваща страст. Просто не ми се връзва някоя наивна или твърде слаба героиня с някой от сексапилните и спиращи дъха мъжки персонажи. Някак не мога да възприема слаба жена да подхожда на един божествен мъж(не че идеализирам героите и подценявам героините, но някои са твърде слаби, че чак е дразнещо).
  София е от типа героини, които обичам - дръзка, смела и упорита. Тя е готова да преследва целта си докато не я изпълни. Тя има силен характер и не ѝ пречи да върши силова работа, дори се гордее със своя труд, aka къщата си, която май вече не е нейна, но това после. Харесва ми и че Карън Хоукинс е описала своите героини като съвсем нормални момичета без да ги идеализира прекалено - не много високи, някои дори по-дребнички, леко закръглени може би, но това далеч не ги прави грозни, а напротив, в това е красотата им. София е точно такава и има руса коса и сини очи, според мен това ѝ телосложение с този външен вид е много по-хубаво от колкото да бъде по-висока и по-слаба, това би било само в ущърб на женствените ѝ форми. След като баща ѝ губи къщата им на хазарт(много странно след като той е един от най-известните и най-добри комарджии в цяла Англия), но тя не е готова да се откаже от най-ценното останало ѝ от майка ѝ и е готова да си го върне на всяка цена. Дори да си го спечели на карти от новия собственик.
  Дугъл МакЛийн е единственият русокос в семейството. Май в поредиците, които чета винаги има един такъв. Той е най-нисък от братята си(въпреки че 1,80 за мен не са никак малко, но по-интригуващия въпрос е колко ли са високи тогава останалите?), а те са внушителни. Противно на класическата комбинация руса коса - сини очи, Дугъл има зелени като останалите членове на семейството си. Той има същата мускулатура и сексапил като братята си и привидно префърцунените му дрехи подчертават вида му. Може и да се облича като конте както го наричат, но далеч не е превзет или сноб, нито пък типичния джентълмен. Не, той е точно това, което желае всяка жена. Спечелването на МакФарлин Хаус за него е напълно неочаквано, но добре дошло. Само че го очакват доста неприятни изненади и по-точни - много гадни номера, защото София е твърдо решена да го принуди да се откаже от къщата.
  Самата история е забавна, защото те са като куче и котка и докато единия погажда номера с цел да принуди другия да се откаже, той знае за плана и упорито продължава да се преструва и то доста убедително. Само че и двамата не осъзнават, че лъжат сами себе си правейки си тези номера. Но пък точно това подклажда страстта и чувствата им. Хареса ми как авторката е изградила историята и те двамата наистина са съвършени един за друг. Упоритостта им е поразително огромна, както и това, че не отказват нито едно предизвикателство.
  Смятам, че това е една прекрасна историческа романтика. Много ми хареса и определено се надявам със следващите да продължи това. А МакЛийн определено са страхотни и нямам търпение да прочета за останалите.

сряда, 15 март 2017 г.

To Scotland, With Love - Karen Hawkins

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"

  Това ревю трябваше да го пусна вчера, а аз напълно забравих за това. Ох, наистина някои неща ми идват в повече и умът ми просто изключва. Не е толкова фатално де, но после ще ги струпам на куп, а тази идея не ми харесва.
  Да, корицата отново е уникална и този шотландски плейд... Ах, наистина много ми харесва!
  Понеже харесах Грегор още от първата книга, той ми се стори доста интригуващ и имах доста високи очаквания към тази книга. По-скоро не книгата, а героинята не ми допадна. Някак тя развали самата история.
  Единствено при Грегор проклятието има по-необичайно проявление - може да доведе до градушка или сняг. Определено това може да се окаже огромно неудобство за всички ако си изпусне нервите, което прави рядко тъй като е най-сдържан от братята си. Е, нали затова са жените, или по-скоро една конкретна, която да го накара съвсем да изгуби контрол. Много ми е интересно, че май всички МакЛийн са със зелени очи и тъмни коси, без Дугъл, който е рус и се откроява ярко сред тях, но за него по-нататък като му дойде реда. Останах много заинтригувана от портретните им характеристики като са описани като гардероби(credits: Юли) - те са толкова високи и огромни, и изпълнени с мускули. От тях просто лъха на мъжество и сексапил. Точно заради това смятах, че Грегор заслужава жена, която разпали тази страст и да бъде с неговия нрав както Фиона и Джак.
  Нямам нищо против Венеша като цяло, но за мен беше твърде слаба героиня. Тя е просто толкова наивна, че чак е дразнещо! Отвличат я, а тя съвсем лековерно тръгва с „похитителя“ си. Нейната добронамереност и желание да помага на всички, ама буквално ВСИЧКИ, е прекалена. Та тя направо е сляпа за хората и единствено ѝ е на ума: трябва да помогна. Като в наивната си глупост помага на крадци, измамници и всякакъв род несретници, но нали е имала добри намерения и е искала да помогне. Точно заради това според мен не е достойна жена за Грегор: аз си представях силна героиня, не безобразно наивна.
  Историята на Грегор и Венеша е малко внезапна. Всъщност те се познават от деца, но до този момент са като момче и момиче най-добри приятели и сякаш са слепи за промените у другия. И изведнъж озовавайки се насред нищото в една странноприемница, той внезапно осъзнава, че Венеша е истинска жена и хоп, взема, че се влюбва. Сериозно, това звучи супер клиширано и нереалистично. Все едно да щракнеш с пръсти и да светнеш лампите - по същия начин и той започва да вижда Венеша. Тя от своя страна... не виждам нито една причина да го отхвърля, но тя го прави. Не, определено тази книга ме разочарова много.
  Силно се надявам следващата книга, за Дугъл, да е по-добра от тази. Сюжетната линия не ми хареса особено, Вениша е твърде досадна като си вре носа във всичко и си въобразява, че може да разреши проблемите на всеки и Грегор е прав да престане с това. Тя прекалява и дори не го осъзнава. Определено успя да се нареди в списъка ми с най-ужасни героини. Дори първоначалното ми впечатление за Грегор се понижи малко.

неделя, 12 март 2017 г.

How To Abduct a Highland Lord - Karen Hawkins

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN CURSE"

  След като заразях блога си за известен период от време за пореден път, вчера внезапно реших да чета след като случайно попаднах на тази поредица. Не планирах точно това всъщност, но докато се усетя и преполових книгата. Просто е твърде малка и изобщо не се оказа голямо предизвикателство за мен.
  Уау, корицата е страхотна (но и останалите са страхотни също, видях ги). Странно, но много ми харесват тези плейдове. След като вече прочетох известен брой исторически романи свързани с Шотландия, страшно много си паднах по нея и като видя нещо с highlander направо съм влюбена (е, не винаги, но по принцип).
  Самата идея зад тази книга е интересна. Да отвлечеш шотландски лорд, както гласи и заглавието, си звучи много интригуващо. И абсолютно отговаря на съдържанието. Фиона МакЛийн е изпаднала в безизходица и единственият начин да потуши напиращата вражда между нейния клан и този на Кинкейд заради смъртта на един от братята ѝ, е да постави тях пред свършен факт. Но за да го стори се нуждае от Джак Кинкейд, който е абсолютно безотговорен и водещ разгулен живот. Само че никой не е казал, че трябва да го пита като може направо да се омъжи за него.
  Тя е твърдо решена да предотврати евентуалната война, а той иска единствено свободата си. Всъщност двамата имат общо минало и чувства, които изобщо не са угасвали. Смятам, че начинът, по който е приключило всичко е бил доста глупав, но така или иначе са изминали години от тогава. Планът ти е съвсем ясен, но той ѝ създава достатъчно усложнения. Но между тях има такава страст и привличане, че само глупак не би го забелязал. Не ми хареса, че действието се разви толкова кратко, но като цяло книгата си е много хубава. Естествено, имаше си и онези гадни зловредни създания, които искаха да нарушат тъкмо изградилото им се щастие, то без тях не може, но щеше да е твърде постно без тях.
  Също и останах много заинтригувана от това Проклятие на МакЛийн, както е озаглавена поредицата, което си е абсолютно реално. Преди много време една вещица проклина всички МакЛийн заради техния темперамент и избухливост, така че когато изпитват прекалено силни емоции се появява вятър, дъжд и гръмотевици. Това от една страна си е забавно, защото тези природни катаклизми не се стоварват върху целия невинен народ, а точно върху този, който ги е разгневил. Но понякога ти писва вечно да причиняваш бури когато не си в настроение. Но определено тези МакЛийн ми допадат и то доста, имаме доста сходни характери.
  Книгата е пропита с доста хумор и мисля, че думите на корицата от Виктория Александър са напълно верни: "Fun, sexy and delightful." Идеално описва цялата книга. Може да не е кой знае колко дълга, но е една прекрасна историческа романтика и е подходяща за всеки, който харесва този жанр. Забавно е как тя отвлича мъжа и го принуждава да се ожени за нея, а той дори не осъзнава това напълно тъй като е и достатъчно подпийнал. Определено това не е сценарий, който да се случи в реалния живот, било то и в миналото, но пък на кого му трябва реализъм? Това е литература все пак, във фикшъна всичко е възможно! На мен лично книгата много ми хареса и я препоръчвам на всеки, който харесва такъв тип романи.
  П.С. Най-вече на Юли, която я държи толкова отдавна в списъка си за четене!