понеделник, 31 юли 2017 г.

July Wrap Up


Месец юли се оказа много ползотворен. Успях да прочета 11 книги, което е много добре. До сега през 2017 не съм успяла да прочета толкова много книги. Лятото ми е единствения шанс да попрочета малко повече книги, защото след това... кой знае дали изобщо и колко ще мога да прочета. Да се надяваме поне по няколко на месец да успявам да прочитам.

1. Предателка - Олуин Хамилтън

Втората книга от трилогията Дете на пустинята. Леле... втората част направо ме отнесе. РЕВЮ

2. Скандална любов - Каролайн Линдън

Една романтична поредица, която ме заинтригува и почти прочетох този месец. Вече ми бе домъчняло за любимите ми исторически любовни романи. РЕВЮ

3. Цената на един скандал - Каролайн Линдън

Втората книга от поредицата Скандално. Определено се справям доста бързо с прочитането им. РЕВЮ

4. Скандален залог - Каролайн Линдън

Една от допълнителните книги към поредицата, но не ми хареса особено. РЕВЮ

5. Любов по време на скандал - Каролайн Линдън

Малко отложих четенето си на тази книга, защото бях на почивка, а пък ми се четеш толкова много! РЕВЮ

6. Възходът на Острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

Определено ми беше интересно да прочета още за Наследниците и много ми се гледа втория филм, на който май вече мина премиерата и се надявам скоро да излезе и тук. РЕВЮ

7. До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

Една книга, която получих доста неочаквано от издателство Ибис, но нямах нищо против тъй като исках да я прочета и точно я бях видяла на страницата им преди да я получа. Много приятно съвпадение. РЕВЮ

8. Скандални уроци - Каролайн Линдън

Още една допълнителна книга. Малко предшества развитието в основните книги, но беше приятна. РЕВЮ

9. Светът, в който живеем - Сюзан Бет Пфефър

Исках да прочета тази книга, защото ми бе интересно какво ще се случи. И въпреки това си ме побиват тръпки от такава измислена реалност. РЕВЮ

10. Знакът на чумата - Кевин Сендс

Не помня кога четох Ключът на Блекторн, наистина мина много време и чак сега издадоха втората книга. Времевото разстояние беше доста. Но си беше достатъчно интересна и интригуваща. РЕВЮ

11. Още по-скандално - Каролайн Линдън

Четвъртата и последна книга от поредицата Скандално (има и една допълнителна книга, която още не е излязла на български, но се надявам това скоро да стане). Беше си повече от историческа романтика този път. РЕВЮ

петък, 28 юли 2017 г.

Още по-скандално - Каролайн Линдън

    КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Четвъртата, но не и последна книга. Има още една новела, която мисля, че не е издадена, но нямам търпение да го направят от списание Журнал.
  И отново, много подходяща корица. Подхожда на Оливия като героиня тъй като живее скромно и някак ми прилича на нейната личност.
  Оливия е останала вдовица след като съпругът ѝ Хенри умира внезапно, но не може да се каже, че тя е таяла някакви чувства към него, даже никакви. Тя е приятелка със семейство Уестън, особено със сестрите Абигейл и Пенелопе. Всъщност те са единствените ѝ приятелки. Нейното семейство... е, сватбата ѝ се явява нещо като договор, все едно е размяна на стоки - булка и пари, ясно е кое къде отива. Именно затова тя изобщо не поддържа контакт с тях. Отново, пак си мислех, че Оливия също може да е руса, но се оказа, че е чернокоса и синеока. Е, това си е също невероятна комбинация. Само че Оливия има една тайна - тя е влюбена в брата на сестрите, Джеймс и преди много готини между тях е имало нещо, но всичко се е провалило.
  Джейми е доста добър всъщност, като го сравня с брата на Джоун... той много повече ми допадна от Дъглас. Той не е лековат и комарджия, а ръководи собствен бизнес и е добър човек. Но не може да си прости за младежката си глупост, която му коства съвместния живот с Оливия и щастието като цяло. Но когато получава писмо от Оливия за помощ той се втурва незабавно. Джейми не я е забравил и таи надежда да си я върне обратно.
  Още по-скандално е кулминацията до момента като всичко случило се до тук се комбинира в голяма доза загадки и търсене. Оливия трябва да разбере какви тайни е криел покойния ѝ съпруг като същевременно трябва да се изплъзне от лорд Клери, който я следва по петите и няма да се откаже за нищо на света. Джейми се появява в най-подходящия момент и без него тя определено можеше да я закъса. Заедно се втурват в надпревара, от която зависят повече неща от колкото предполагат.
  Оливия дори не подозира за тайните на Хенри и колко опасни могат да са те, а най-ужасното е, че всичко се струпва на нея без да има никаква вина и това е ужасно. Заедно с Джейми се опитват да разкрият престъпна мрежа, която да ги отведе до нещо ценно.
  Тази книга освен историческа романтика е и нещо като криминале, където има загадка и търсене на нещо. Винаги ме е интригувала Англия и много обичам да проследявам пътя на героите из страната. Обичам да разбирам повече и нови неща, винаги съм приветствала това с отворени обятия.
  Оливия и Джейми са хубава двойка, те просто са създадени един за друг. Но обстоятелствата се бяха развили по много жесток начин и всичко се беше провалило. Но сега когато Оливия е свободна и има шанс за тях, те трябва да се възползват от това. Още повече ми хареса, че успяха да намерят начин да се справят с противния лорд Клери и заедно с помощта на няколко господа с високо обществено положение, това да бъде подсигурено със сигурност. А още повече ми харесва когато някой се окаже в безизходица и при свършен факт, забавно е.
  В поредицата Скандално оказаха доста ключова роля тези брошури „50 начина да съгрешиш“ и мистерията около това кой е автора вълнуваше всички(включително читателя, защото истината изобщо не се и намеква). Почти не очаквах тук да се разбере нещо за мистериозния автор, дори си мислех, че няма да се разбере, просто заради самия смисъл от това да бъде тайно и да не се разваля впечатлението на читателя. Но пък с този развой на събитията... нямаше как да стане както аз си го мислих. Ами вече очаквам последната книга, която ще завърши тази поредица.

сряда, 26 юли 2017 г.

Знакът на чумата - Кевин Сендс

  КНИГА ВТОРА ОТ „КЛЮЧЪТ НА БЛЕКТОРН“

  Не знам защо, но много ме заинтригува да чета за чумните епидемии и да научавам повече за историята общо взето. Особено ме интригува Големия Лондонски пожар от 1666. Дали датата има нещо общо с това? Всичко звучи толкова мистериозно. И въпреки това благодарение на пожара се предотвратява епидемията, дори и 3/4 от Лондон да е бил опожарен (е, няма пълно щастие, нали?).
  Не знам защо на тази корица отново има уроборос като това изобщо не се споменава нито веднъж в цялата книга. А мога да потвърдя със сигурност след като вече съм чела книгата, че оригиналната корица е много повече в съответствие със съдържанието от това. Може да има меч, но уроборосът... това, че те са искали да направят, така че всичките книги от поредицата да са с общи по тема корици не значи, че това е правилно спрямо книгата. Знакът, който в действителност е важен е замаскиран от змията и се губи напълно смисъла му.
  Книгата ми беше доста интересна. Аз обичам мистериите, загадките, надпреварата и приключенията с разкриването им... всичко това е страшно вълнуващо. А аз обичам да е интригуващо. Мина доста време откакто четох Ключът на Блекторн и спомените ми са доста мъгляви, но си спомних някои неща частично докато четох тази книга.
  В Лондон е избухнала отново чумна епидемия - толкова голяма и заплашителна, повече от няколкото станали преди това през този век. Броят на жертвите е огромен, а възможността за намирането на някакъв лек - почти нулева. Кристофър продължава да си е все същия неуморим пакостник, като все пак се надява неговите изобретения наистина да се окажат полезни. Но вече е сам след като неговият ментор, Бенедикт Блекторн, вече го няма и магазинът е изцяло негов. Приятелят му Том, обаче, продължава да е единственият му близък и дори в тези смутни времена двамата са неотлъчно заедно.
  Както и в първата година, тук също има доста мистерии и не всичко е такова каквото изглежда. От самото начало знаех, че някои герои не са за това, което се представят и въобще не им се вързах. Може би, защото си беше очевидно или пък защото книгата е предназначена за по-ниска възрастова група.
  Кристофър продължава да е все така умен за възрастта си и благодарение на познанията, научени от ментора си успява да разгадае неща, които другите сякаш са слепи да видят. Но като се има предвид, че за онези времена чумата е била равна на масова паника, затова е лесно да манипулираш хора, покрусени от смъртта.
  Ключът на Блекторн малко ми напомня на Младият Шерлок Холмс, с разликата, че тази поредица се развива няколко века по-рано, а и Шерлок не е аптекар. Но детективските умения - и двамата си ги имат. Очевидно не изневерявам на вкуса си и обикновено чета неща, които знам, че ще ми харесат. В случая със сигурност е така.
  Този път Кристофър трябва да разкрие една ужасна измама - толкова добре изиграна и прикрита, че всяка грешка може да му коства всичко. Към малката им групичка се присъединява Сали, сираче от същото сиропиталище като Кристофър, но доста добре се вписа при тях. И мисля, че за постоянно.
  От самото начало ми се искаше Кристофър да може да поеме магазинът на Блекторн. Той по право му се полага, но всички тези правни глупости и усложнения(наистина не ставам за правото, аз съм по ясните и точни неща, без заобикалки и вратички както винаги става и това ужасно ме дразни). Плюс необходимостта от ментор, един вид попечител. Навярно правят всичко нарочно, защото все пак са си бюрократи, а тях в това ги бива.
  До края беше много интересно и Знакът на чумата оправда очакванията ми. Беше си точно толкова интригуващо и заплетено колкото трябва да е. Както и елементът на изненадата, който много обичам. Доста се надявам за Кристофър да има много добра перспектива и това всъщност да продължи в по-голяма трилогия. Наистина много бих искала да видя това като по-дълга поредица и Крис да е пораснал, ще бъде интересно.

понеделник, 24 юли 2017 г.

I Dare You Book Tag


Някак в духа на предишния таг, който направих едновременно с Юли, реших да направя този - Предизвиквам те да... Още като видях тага и заглавието веднага ми напомни за една книга, която имам и доста си харесвам. А заглавието ѝ го обожавам! Мисля, че пасва идеално на този таг, неслучайно избрах да направя снимката с нея. Осмели се да мечтаеш, автобиографичната книга на One Direction.

1. Коя книга е била най-дълго на рафта ти?

Честно казано не знам. Имаме куп стари книги и нямам представа кога са взимани. Отдавна е било, поне 20-30 години, но коя е най-старата... Дори да попитам, надали и нашите ще помнят коя кога са взимали. So, I don't know.

2. Кое е настоящото ти четиво, последната ти прочетена книга и следващата, която ще прочетеш?

Сега чета Орденът на асасините: Черният флаг, а преди това прочетох Светът, в който живеем. Смятам след това да прочета Четирите цвята на магията, може би, не съм решила още.

3. Коя е книгата, която всички харесват, но ти я мразиш?


Ами... Е, не знам дали всички я харесват, но нали е класика - Джейн Еър. Никак не ми хареса и едва я изтърпях. Не можах да възприема и частица от тази книга и за мен беше изключително неприятно да я прочета. Тя ме дразнеше и определено не мога да разбера как може хората да я харесват. Ужас, без мен!
*На снимката присъства и Шърли, но двете са ми на един кантар.*

4. Коя книга си повтаряш да прочетеш, но вероятно няма?

Хем ми се иска да прочета някоя книга на Филипа Грегъри (Бялата кралица или някоя друга от тези историческите), хем нямам желание. Просто ми харесват само няколко от цялата поредица, но не ми се четат и останалите, а пък не искам да ги разпокъсвам така, затова най-вероятно няма да стигна до тях, кой знае.

5. Кои книги си пазиш за пенсионирането?

Ама моля ви се, аз съм много далеч от пенсия! До тогава колко книги ще излязат охо...

6. Последна страница: прочиташ я най-напред или чакаш до края?

По принцип си я прочитам накрая, но ако съм твърде любопитна понякога отскачам само да видя. Да се уверя какъв ще е края.

7. Благодарности: загуба на хартия и мастило или интересно от една страна?

Признавам си, никога до сега не съм чела благодарностите. Просто искам да приключа по-бързичко и никак не ми се отделят още няколко минути и за това, а в повечето случаи не ме заинтригува особено. Ами не познавам тези хора и те нищо не ми говорят, просто една дузина непознати за мен имена. Затова не ми се четат.

8. С кой герой би си сменил/ла местата?


Клеъри. Толкова много бих искала да съм ловец на сенки! С най-голямо удоволствие бих станала a shadowhunter и Джейс да ми е гадже? Леле това ще е повече от страхотно! Пък и аз си падам малко странна, така че съм убедена, че и да убивам демони ще ми хареса.

9. Имаш ли книга, която ти напомня за конкретен момент в живота ти? (човек, място, време и др.)

Ами да. Тъмна любов ми беше подарък от една приятелка, с която се запознах по интернет и се оказа, че сме съвсем наблизо и учехме в едно училище. Но тя замина за чужбина и ами... при връзките от разстояние става така - отчуждаваш те се, защото вече ви вълнуват други неща и все по-рядко се чувате. Но благодарение на нея се запалих по Братството на черния кинжал, така че все пак ще пазя хубави спомени за нея.


10. Посочи книга, която си придобил/ла по интересен начин.

Ами аз не съм получавала много книги за подарък или нещо такова. Но една приятелка ми подари за рождения ден книгата на Емил Конрад - Нещата, на които не ни учат в училище, а аз не очаквах и беше точно когато правеше, хм турне? Тогава го срещнах и на живо, което си беше нещо съвсем ново за мен.

11. Подарявал/ла ли си книга по специална причина за специален човек?

Една приятелка харесва Мадона и за един рожден ден ѝ взех книгата за Мадона написана от брат ѝ. Обичам като правя подаръци да се старая да намеря нещо точно според вкуса на човека и да знам, че наистина ще му хареса.

12. Коя книга е била с теб на най-много места?

Не си нося книга с мен, някак няма как и нея да побера, нямам никакво място и рядко ми се случва да съм само с дамската си чанта. Но пък коя беше... Парижката Света Богородица, мисля, я мъкнах с мен докато бях на квартира, а също и на почивката си на море(как съм го направила не зная, та тя е и с твърди корици, 500 страници!).


13. Някоя книга от задължителната литература, която си мразел/ла в училище, но не е толкова лоша след години?

Никога не съм я мразела, но самия факт, че беше в задължителната литература за мен означаваше, че няма да я прочета. Не и когато се изисква да го направя. Но още по време на даскало разбрах, че тази книга ще ми хареса и като дойде лятото си я взех от библиотеката - Граф Монте Кристо. А сега я обожавам, една от най-най-любимите ми е!

14. Използвана или чисто нова?

Е, определено бих предпочела чисто новичка. Аз обичам съвършено нови и недокоснати книги. Моите си остават такива и след прочит. Но имам и няколко използвани, защото нямам толкова против, а искам книгата и е на изгодна цена. Всъщност една си взех така, защото наистина е по-стара и изчерпана от продажба и няма от къде другаде затова си я взех стара, но нищо.

15. Чел/ла ли си книга на Дан Браун?

Да! При това с две ръце. Прочела съм четирите книги за Робърт Лангдън, което ми напомня, че има и пета, а аз не съм я чела още(трябва да поправя този пропуск, аз обожавам трилъри с исторически загадки).


16. Гледал/ла ли си филм, който да ти е харесал повече от книгата?

Не съм гледала много филми по книги. Или пък не съм чела конкретната книга, за да преценя. Може би Незабравима разходка, но съвсеем малко.

17. Чел/ла ли си книга, която те е накарала да огладнееш? Готварски книги включително.

Ами не съм чела много готварски книги, ако не броим тетрадките с рецепти на мама. А пък иначе аз дори не си спомням в някоя книга като се споменава за храна, това е най-маловажния и дребен детайл за мен.

18. В чий книжен съвет винаги би се вслушал/ла?

Този на Юли. Доверявам се на преценката ѝ, а и имаме общи вкусове. Поради това и тя, и аз знаем кога нещо ще ни хареса или не. Това е много полезно всъщност, така можем и да си препоръчваме книги, или да не като знаем какво ни харесва.

Тагвам Юли, Гергана и Книжни криле. Надявам се предизвикателството да ви хареса!

събота, 22 юли 2017 г.

Светът, в който живеем - Сюзан Бет Пфефър

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ“

  Честно казано от доста време ми се щеше да прочета тази книга. Когато започнеш нещо... просто си любопитен какво ще стане и при мен е така. Питам се какво ще стане с героите (в случая Миранда и Алекс, и всичко останали де), как ще се развие всичко. Особено с това апокалиптично събитие, което преобърна целия им живот и вече нищо няма да бъде същото.
  Като гледам тази корица и се сещам за зимата. Тази година надмина всичките ми очаквания. Беше толкова студено и имаше толкова много сняг... Да, приличаше на зимна приказка, но от друга страна хич не беше толкова хубаво. Това настрана, корицата изглежда страхотно особено с луната за фон, аз си падам по зимните пейзажи(до колкото разрушаването на целия свят може да се нарече красив зимен пейзаж, разбира се).
  Тук героите от първата и втората книга се срещат и пътищата им се преплитат. Спомнях си доста от Живота, какъвто го познавахме за мое огромно учудване, като в същото време не можех да си спомня за Изгубени завинаги, а наистина исках да си спомня, за да съм в крак с действието. В началото, обаче, виждаме отново семейството на Миранда и как те някак продължават да се справят с тежките условия. В края на първата книга имаше малка светлина в тунела с ежеседмични доставки на храна от общината. Но в обстановка, в която климатичните условия са ужасни и няма никаква перспектива, хората умират постоянно и градовете се обезлюдяват - перспективата не изглежда никак добра. Но успяват да оцелеят, а в тези времена това е повече от достатъчно.
  Бях останала с впечатлението, че Миранда и Алекс се срещат по-рано и ами се влюбват. Не знам защо си бях изградила такава представа от резюмето още от преди. Но книгата е и доста мъничка, така че за тези 250 страници стават доста неща реално погледнато и не мога да се оплача. Само дето тръпки ме побиват при представата да стане нещо такова и всичко да опре до оцеляването и всичките ми мечти да заминат по дяволите.
  Семейството на Миранда продължаваше по този оскъден начин на живот докато един ден баща ѝ заедно със семейството си и още няколко души не се появи на прага им. Трудно е да се зарадваш на близък човек, когато броиш оскъдиците от храна, които са ти останали. Но да види баща си след цяла една година, за Миранда е като чудо. Тя си е представяла какво ли е станало с Лиза, съпругата на баща ѝ и тяхното неродено бебе. Харесваше ми представата за бебето Рейчъл. В тази компания, разбира се, бяха Алекс и сестра му Джули. Попаднали случайно, но сега съдбата ги свързва заедно.
  Въпреки всичко, аз се надявам на някакво чудо. Може би всичко да се оправи и по магичен начин да се върне по старому. Е, никога няма да се върнат жертвите и доста трудно градовете ще се върнат отново към живот, но... все пак има надежда и силно се надявам авторката да е измислила добър край(мисля, че четвъртата книга е последна тъй като няма други).
  Преди не съм се замисляла дори да чета апокалиптични книги или научна фантастика, но самата тръпка в очакване на неизвестното... Не мога да не се изкуша и знам, че просто трябва да разбера какво ще се случи. Може би заради това не чета такива книги, защото знам, че ще искам да разбера какво ще стане колкото и гадно да е то и точно поради тази причина ги избягвам. Но веднъж започнала... няма как да устоя да прочета следващите книги както и сторих. А сега искам да разбера края и нямам търпение да издателство Ибис да издадат и четвъртата книга!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Скандални уроци - Каролайн Линдън

   ДОПЪЛНИТЕЛНА КНИГА КЪМ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Отначало бях малко озадачена, защото действието в тази книга се развива преди това в Любов по време на скандал и най-напред дори си мислех да не съм объркала и това да е било по-ранна книга, но се оказа, че всичко си е точно. Просто тя проследява историята на Саманта, сестрата на Бенедикт и как се е развил нейният случай.
  Корицата е по-обикновена заради самото естество на книгата. Но това не я прави по-малко хубава, изглежда толкова истинска и особено много ми допада как са изобразени плодовете. Много подходящо спрямо... единия герой.
  В по-предишните книги не стана много ясно каква е Саманта като героиня и какъв е характера ѝ. Заради деспотичния им баща, всички деца на граф Стратфорд, включително и съпругата му не се държаха като самите себе си. В тази книга той все още присъства и то доста осезаемо. Всъщност самата книга започва с момент от края на Цената на един скандал и Саманта трябва да си признае за кражбата пред баща си. Това е толкова трудно и неприятно, защото графът е достатъчно зъл и няма да остави подобно нещо безнаказано. Почти се учудих, че той действително не биел жени(колко голямо постижение, очаквах точно обратното). Но може да измисли нещо достатъчно та дори и по-ужасно. Както и се оказва - женитба с най-нежелания и ужасен човек в Англия. Определено всяка нейна постъпка би била оправдана, за да предотврати този брак.
  Не знам защо преди това бях останала с впечатлението, че Саманта е руса, просто така си мислех. Но разбира се, тя също е красива и за другия главен герой тя е най-прекрасната на света. Лорд Джордж Чърчил-Грей е художник, най-малкия син на херцог като поради този факт няма титла и не е богат наследник, но въпреки това получава достатъчно, а и може да се издържа със собствения си труд. Той попада на Саманта съвсем случайно спасявайки я от злонамерени лица, нещо, което може напълно да се очаква за сама жена попаднала току-що в Лондон. Тази злощастна злополука определя и събитията за напред.
  Те прекарват толкова добре заедно и почти забравят за реалността или поне я оставят настрана, поне за кратко. За първи път Саманта може да бъде себе си и да спре да се старае да бъде непостижимия образ, който баща ѝ настоява да бъде. Същевременно Джордж откри своята муза и тя го вдъхновява да рисува по-добре и постепенно и двамата да се влюбват. Звучи толкова хубаво, нали? Да се влюбят и да заживеят щастлив далеч от злия граф, е не съвсем.
   Нали е граф и има достатъчно влияние, естествено успя да накара академията да махнат картините му, просто така. Като гледам до днес нещата не са се променили много.
  За да не изневери на заглавието си, Скандални уроци също е скандална, няма как. Както и онези така интригуващи и популярни брошури - „50 начина да съгрешиш“. Те са важна част от самата поредица, защото именно те пробуждат въображението на младите момичета и карат жените да бъдат по-дръзки. Точно това ми харесва най-много. Тази книга беше като ретардация, авторка е искала да покаже и тази история. А на мен ми харесва, че я има като отделна книга. Остана съвсем малко и съм любопитна какъв ли ще е края?

О, това е толкова сладко:
„Любовта му към нея бе по-нежна от докосването на четката по бялото платно...“

вторник, 18 юли 2017 г.

До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан

  КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДО ВСИЧКИ МОМЧЕТА, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА“

  Бях доста изненадана когато получих тази книга съвсем неочаквано от издателство Ибис. Бях я видяла в страницата им, че ще излиза следващата седмица точно предишния ден преди да я получа. Още повече се изненадах като видях, че всъщност е в TBR списъка в Goodreads. Така че определено съм искала да я прочета, но не съм го направила и добре, че не съм, защото сега получих идеалната възможност да го направя.
  Корицата е доста сладка, няма промяна с оригинала, но невинаги е необходимо. Тази си е точно на мястото и много ми хареса, че снимката продължава и отзад като цяла картина, хубаво е. И пасва абсолютно на самата книга.
  Лара Джийн е нормална тинейджърка, която живее с баща си и двете си сестри. Нейният малък свят е съвършен за нея. Но в един момент винаги се случва да настъпят някакви промени. Това се случва когато по-голямата ѝ сестра Марго заминава да следва в Шотландия и това е голяма промяна за семейство Сонг. Марго един вид е заела мястото на майка им и тя е играела тази роля, поне до сега. Но освен грижите, които полага за сестрите си, тя е тяхна опора и приятелка, с която могат да си споделят всичко. Затова за Лара Джийн светът вече не е същия без сестра ѝ.
  В основата на самата книга стоят пет писма - разпратени без нейното знание до своите получатели, а не е било предвидено никога да ги достигнат. Те не са точно любовни писма, а мислите на Лара Джийн за конкретния човек, когото е обичала. Надали някой си представя, че всичко, което си е мислил за този, когото обича ще стане негово достояние. Е, Лара Джийн също и това е причината всичко да тръгне по коренно различен начин от очаквания.
Една връзка започнала с измама, която може да се превърне в нещо истинско. Лара Джийн никога не си е представяла, че ще бъде гадже с Питър Кавински, било то и не наистина, нито пък той. От началото никой от двама им не беше в това заради самата връзка, а заради други любовни интереси. Но кой е казал, че лъжата не може да се превърне в истина?
  Питър е точно това, което харесва всяко момиче. Той е толкова красив и съвършен и го знае. Не разбирам защо хубавите момчета обичат да си създават лоша репутация и това ги правя популярни сред останалите момчета. Явно техните разбирания са различни. Той изобщо не очаква, че ще се окаже с Лара Джийн, но това се оказва много добра възможност да си върне бившото си гадже - Дженевив, като същевременно прави услуга и на Лара Джийн. Това е изгодна сделка, дори бих казала договор и за двете страни. Всеки получава каквото иска, а накрая се разделят мирно и щастливо. Поне на хартия би прозвучало така.
  Тази книга разкрива за трепетите на тинейджърската любов и перипетии в живота на една тинейджърка. Не всичко е такова каквото изглежда и както се казва, не трябва да се съди за книгата по корицата ѝ. Питър не е играч за какъвто се представя, а е много, много по-добър от това. Той има толкова прекрасна вътрешност, че това прави красотата му неколкократно по-голяма. Както и Лара Джийн - тя жадува за повече, от колкото се е осмелявала да преживее. Може да прозвучи клиширано, но сродните души наистина съществуват, защото те определено са такива.
  Като герой на мен много ми се открои по-малката сестра на Лара Джийн - Кити. За своите девет години тя е опасно хлапе - тя е умна и е голяма хитруша. На моменти забравях колко е малка, защото звучеше почти на възрастта на сестра си. Но е един открояващо се забавен образ, който много ми хареса. Заедно с нея те образуват сестрите Сонг, както самите те обичат да се наричат.
  До всички момчета, които съм обичала е част от тийн романите на Ибис, които са страшно приятни и подходящи за лятото. На мен доста ми допадат и с нетърпение очаквам нещо друго(включително и следващите от тази трилогия). Честно казано, бях видяла тази книга след като открих втората понеже тогава търсех нещо с P.S. I love you, което всъщност е втората книга и от там разбрах за трилогията.
  Не е нужно да бъде свръхестествено, за да е невероятно. Дори една обикновена история притежава своята уникалност заедно със своите персонажи. До всички момчета, които съм обичала е очарователна и привличаща история, която те потапя в нея и забравяш за всичко около теб, за да ѝ се насладиш напълно.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

неделя, 16 юли 2017 г.

Never Have I Ever Book Tag


С Юли видяхме книжната версия на този таг от ТУК и решихме да го направим заедно. Решихме, обаче, да го разделим на две части, за да не пускаме едно и също нещо и в двата блога. На мен се падна да публикувам първата част от тага, а втората можете да намерите в блога на Юли - ТУК.
Гледала съм тази игра в разни предавания и шоута, където гостуват известни личности и трябва да отговорят дали са или не са правили нещо. Всъщност е забавно, както и сами ще се уверите в това.

Никога не съм...

...започвала книга без да я довърша.


Мели: Започвала съм няколко книги и май няма изгледи да ги довърша: Крал Артур, Паднали ангели, Вестители, Сирената...

Юли: Всъщност съм. Започвала съм няколко книги, които не съм довършвала като Пробуждането на Атлантида, Веровещица и Звезден полет.

...притежавала няколко копия на една и съща книга.

Мели: Не съм.

Юли: И тук отговорът ми отново е "I have". До скоро имах и две копия на Пазители, но сега имам само две копия на Хекс Хол и Разбий ме- едното е на български, а другото на руски.

...плакала заради измислен герой.


Мели: Не точно, накрая на Принцеса с часовников механизъм ревнах, защото Уил е твърде секси, за да умре (такава е моята логика :д).

Юли: Все още не съм, хехехе.

...подгъвала страница вместо разделител.


Мели: Никога. Снимката казва достатъчно.

Юли: Не и на книги, дори и на учебници не съм.

...писала фен фикшъни.


Мели: По книги не, но с известни личности - да.

Юли: Не и по книга.


...чела "мръсни" фенфикшъни.

Мели: Разбира се, но не и по книга.

Юли: Отново, не и по книга.

...пропускал/ла училище, за да гледам сериал или да чета книга.

Мели: Да бе, да ми фраснат отсъствия, които после да търся бележка да извинявам. Пък и нищо не ме спираше да чета по време на училище, така че за какво да си създавам работа излишно?

Юли: Дори не ми беше идвала на ума подобна глупост. В смисъл, кой не би искал да пропусне училище, за да си гледа сериала или да си чете книгата, но при положение, че аз и без това си го правя навсякъде, където отида, за какво ми е да нарушавам правилника?


...мечтала да бъда във връзка с измислен герой.

Мели: Със сигурност се е случвало. Аз имам много развинтено и перверзно въображение.

Юли: О, със сигурност се е случвало. Няколко пъти. Преди няколко години.

Останалата част от въпросите ще намерите в блога на Юли.

To Be Continue...

петък, 14 юли 2017 г.

Възходът на Острова на изгубените - Мелиса Де Ла Круз

  КНИГА ТРЕТА ОТ „НАСЛЕДНИЦИТЕ“

  Изобщо не знаех, че ще има трета книга към поредицата за Наследниците на Мелиса Де Ла Круз преди да я видя в плана на издателство Егмонт. Самите книги са свързани с филмите и е някак интересно. Една част разбираш от книгата, а друга - от филма. И излезе тъкмо навреме преди Наследниците 2 (който се очаква да излезе скоро, май).
  Синята корица пасва идеално на предходните две - зелена и червена. Точно като трите основни цвята RGB (red, green, blue). Не се сдържах да не направя връзката, като човек занимаващ се с дизайн и определено желаещ да се занимава и за напред с това. Пък и е морска, а аз обожавам морски неща (вкъщи си имам цял морски кът със сувенири, наистина много ги обичам).
  Очаквах, че книгите ще си останат само две - Островът на изгубените и Завръщане на Острова на изгубените, като след това пак да има филм, но Възходът на Острова на изгубените си намери място между тях. Действието се развива непосредствено след втората книга и преди втория филм. Както се вижда и от корицата, в апогея на събитията се намира един много ценен предмет - тризъбеца на крал Тритон. Когато бива загубен по невнимание, той трябва да бъде върнат незабавно преди да е попаднал в грешни ръце. Пипалата може би също говорят нещо, за всеки, който е гледал филмите на Дисни (особено с принцесите).
  Тук отново срещаме познатите ни четирима незли герои - Мал, Иви, Джей и Карлос, децата на четирима злодеи, които избраха доброто. Те вече не са онези аутсайдери когато пристигнаха в Аурадон, а сякаш са част от гимназията и всички ги приемат. Този път неприятностите не си ги навлякоха те, но в стремежа си да помогнат на приятел те ги навлякоха на себе си. Преди това кой би повярвал, че децата на най-големите злодеи ще се притекат на помощ на когото и да било? Освен тях, има и доста други познати лица, но като цяло те се мяркат по-бегло, защото книгата е кратка, но навярно във филма ще има повече. Друг образ, който се присъединява по важност към тях е Бен, гаджето на Мал и крал на Аурадон.
  Много ми допадна новата героиня Ума, дъщерята на Урсула. Просто ме заинтригува от самото начало както и във филма, хареса ми като образ и затова нямам търпение да видя повече моменти с нея. Пък и няма да скрия, че тая надежда и тя да се присъедини към тях, навярно не всички деца на злодеи са наистина зли, но те не са виждали нищо друго през живота си. Тя обаче жадува да си отмъсти на Мал и изглежда се появява идеалната възможност - изгубения тризъбец на морския крал. Тя е решена да го открие на всяка цена, защото това е единствения шанс да се измъкне от острова.
  Смятам за доста нечестно жителите на Острова на изгубените да живеят с останките от кралствата в Аурадон все едно са второ качество хора и не заслужават нормална храна. Просто не е честно. Защо пък трябва да им пробутват развалени неща? Това ми звучи като аристокрацията преди векове когато богатите са живеели на гърба на буржоазията, която е мизерствала. Отношението е точно такова, никой не се замисля, че тези хора живеят толкова зле, а те си имат всичко.
  Ума и Мал са съперници, защото и двете искат да са лидери, а обикновено двама не могат да бъдат командващите. От една страна Мал е била права когато са развалили отношенията си, но от друга Ума винаги остава на заден план, на второ място. Но май скоро ще промени това заедно със своя екипаж, сред които Хари Хук, синът на Капитан Хук, и Жил, синът на Гастон. Двамата ми се струват интересни персонажи. Както винаги, те отново се съревновават, но този път на две противоположни страни. Двете се надпреварват за артефакт, който притежава голяма сила и са достатъчно целеустремени да спечелят.
  Книгата ми хареса както и предходните. Интригуващи са и не са натоварващи. Нещо като филмите на Дисни и са доста приятни. Честно казано ми се иска да има още книги и филми, но за сега май е рано да се каже. Ох, нямам търпение да гледам филма, ще бъде интересно.
  Страшно много харесах тази песен, наби ми се в главата и не мога да си я избия от ума.

сряда, 12 юли 2017 г.

Любов по време на скандал - Каролайн Линдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Честно казано ми се четеше дори по-рано, но докато бях на почивка нямаше как да намеря време и за четене(а е абсурд да взема книга на плажа, не мога дори да си представя книгите ми да пострадат и по най-малкия начин, а пясък, вода и плажни млека? No way!). Но смятам да си възобновя напълно рутината пък и съм си решила кои книги да чета и смятам да го направя в най-скоро време. Не можах да пусна ревюто вчера, колкото и много да ми се искаше.
  Лилава корица, а аз обожавам лилавото! Отново сладко и историческо - ех, как мечтая да видя нещо такова на живо. Така съм прехласната по старинни неща.
  Пенелопе, сестрата на Абигейл, е дръзка и буйна. Тя няма нищо общо със сестра си, понякога дори е учудващо как две сестри могат толкова много да се различават една от друга. Сякаш колкото Абигейл е земна и смирена, толкова Пенелопе е своенравна и жадна за приключения. Но пък това са черти, толкова присъщи само за нея и всъщност не виждам нищо лошо в това. Е, освен, че неприятностите все успяват да я намерят. Освен различните си характери, двете сестри се различават и по външния си вид. Пенелопе за разлика от сестра си е руса и има сини очи(този път не се обърках и наистина си е така). От самото начало я виждах заедно с Бенедикт, защото той имаше нужда точно от такава съпруга.
  Бенедикт е наследник на граф, при това направо зъл. Баща му е толкова коравосърдечен и жесток и се отнася деспотично с всички. Една сватба би го отървала от оковите на баща му и той силно се нуждаеше от съпруга, а Пенелопе - да спаси името и репутацията си. Връзката им действително възникна заради един скандал, но пък те толкова много си подхождат... У нея се крие такава страст, че да накара Бен да излезе от черупката си и да открие в себе си същата страст. Той страшно много ми харесва, защото е безспорно много привлекателен, но и комбинацията сини очи и черна коса... това си определено уникално.
  Граф Стратфорд е толкова зъл и себичен, толкова исках да получи възмездие за тормоза над сина си, дъщерите си и съпругата си. Всички те са били жертви на един деспот, на когото не му пука за нищо и никого. Лесно е да се отсъди отстрани Бенедикт като страхливец за дето не му се е опълчвал, но истината далеч не е такава. Особено щом накрая той пак се налага да остане там, каквото и да стори накрая винаги е имало последици, които той трябва да понесе. Ако беше обесен или убит за всичко това щях да съм още по-доволна, но това надхвърля възможностите.
  Пенелопе и Бенедикт не започнаха никак добре, е не и от самото начало. Тогава се разбираха повече от чудесно, но всичко се разви по съвсем различен начин. В крайна сметка те пак се озоваха заедно, нямаше как иначе да е. Пен го обвиняваше за предателството му спрямо Себастиан и може би го съдеше твърде сурово, защото той така или иначе нищо нямаше да постигне ако застане на негова страна. В този случай аз бих защитила Бенедикт, защото го разбирам.
  Историята на Бен и Пен ми хареса. Още в началото като започвах поредицата Скандално бях прочела резюметата на всички книги и да, бях си направила спойлер още при книгата за Аби и знаех, че те двамата ще са заедно. Но това не ми попречи да се насладя на книгата. Определено беше забавно когато тя уж го ненавиждаше и бяха като куче и котка. Но именно предизвикателствата са в основата на много неща, нали? Точно те те провокират и заради тях се поражда интереса. А признавам си, мен ужасно много ме бива в откликването на предизвикателства - независимо дали да направя точно това или обратното(май по-често второто, просто защото съм си аз).

понеделник, 10 юли 2017 г.

Скандален залог - Каролайн Линдън

   ДОПЪЛНИТЕЛНА КНИГА КЪМ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Тази книга не ми хареса чак толкова много. Не съм човек, който обича залозите или хазартните неща и някак това никак не ми се понрави. Очаквах повече за брата на Джоун, защото с Тристан бяха дружки и двамата не се различаваха особено, но той очевидно бе коренно различен от Дъглас. Всъщност тази книга е допълнителна, 2.5, към поредицата, но списание Журнал е издало и нея, обичам когато се издава всичко, мразя да се пренебрегва нещо. За мен нито една книга не е маловажна.
  Корицата пак си е сладка, балкон и рози - обичам рози. Само да вметна, за бала ми всички ми бяха взели рози или лилиуми - любимите ми цветя, без изобщо да съм го казвала на никого, което беше супер за мен.
  Дъглас е прекалено хазартен тип. Той се обзалага почти за всичко, сякаш не може да се въздържи да не направи нещо под формата на облог. От първата книга останах с впечатлението, че с Тристан си приличат - така бе описано. Но Тристан ми се вижда далеч по-разумен и не толкова лекомислен като Дъглас. И още повече не харесвам майка му, защото тя несправедливо бе прехвърлила цялата вина за детските им пакости само на Тристан, сякаш синът ѝ е светец, а пък той има страст към хазарта(било то умерен, защото баща му го е заплашил, но това не го издигна повече в очите ми, даже напротив, иначе би могъл да пропилее много без да се замисли). Тези отрицателни качества наистина ми понижиха мнението за Дъглас като герой. Не обичам комарджии и такива неща, затова колкото и да бе привлекателен, веднъж развалено мнение трудно се поправя.
  Очаквах Маделин да е може би по-дръзка и по-колоритна личност заради предишните героини. Абигейл беше земна, но със своята страстна и готова за нови преживявания страна. А пък Джоун е дръзка и изпълнена със жар. В това отношение Маделин ми беше твърде обикновена. Но неспорно е красива и има добър характер. Тя е доста затворена личност и страни почти от всички. Ходи на всички приеми, но не с цел да се забавлява, а свързано с работата ѝ.
  Никак не одобрих това, че Маделин сравняваше Дъглас с баща си, който е бил пияница и комарджия, от онези, които се връщат вкъщи и тормозят жените си. Е, Дъглас определено не е такъв и да го принизява до там си беше супер тъпо. Мразя поставянето под общ знаменател и това... Със своята постъпка рязко ми падна и тя в очите.
  Накрая почти съжалих Дъглас заради нея, струва ми се, че супер преувеличи съвета на майка си. Все едно тя ѝ каза да го отблъсне завинаги от себе си и да му забрани да я доближава повече. Беше си глупаво от където и да го погледнеш!
  Не останах особено очарована от Скандален залог, имаше твърде много негативи за мен. Добре, че поне бе кратка и не си изгубих твърде много с нея, така щеше да ме е яд повече. Винаги се случва в някоя поредица да не одобря силно някоя книга или някои герои. Е, не може и всичко да ми харесва. Да се надяваме, че следващите ще са по-хубави и няма да има повече като тази.

събота, 8 юли 2017 г.

Currently Top 10: Songs


Реших да направя нещо различно. Тази поредица ще бъде за настоящите ми топ десет, като най-напред ще започна с музика. Не смятам този пост да е 100% обвързан с музика, може и да вмъкна нещо книжно. Например песента за коя книга ми напомня, като някаква игра. Може би ще направя и други такива Currently Top Tens, когато ми хрумнат идеи.

 

1. Luis Fonsi ft. Daddy Yankee - Despacito


ОБОЖАВАМ тази песен! Ама буквално! Слушам я отново и отново, без изобщо да ми омръзва и накрая пак искам да си я пусна. :д Текста направо ми се е набил в главата и почти знам думите, странно как, но на испански ми е толкова лесно и същевременно толкова много ми харесва! Сериозно, има ли други фенове на Despacito като мен? Песента е жестока!
Тъй като е испанска може да се каже, че ми напомня за Правилата на привличането, например. Не знам, цялата трилогия е такава, че все ми напомня на латино песента.



2. Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Zion & Lennox - Subeme La Radio


Следващо латино парче, просто не мога да им устоя. Обожавам испанската музика! А и съм фен на Енрике. :д Някой друг? Никой? Харесвам всички негови песни на испански, толкова са яки.
Тази песен заради текста си ми напомня за историята на Бъч и Мариса. Той определено се постара да загуби доверието ѝ и накрая трябваше да падне на колене, за измоли прошката ѝ. Ама той сам се постара да стане така.


3. Enrique Iglesias ft. Descemer Bueno, Gente De Zona - Bailando


Май тази песен ми е перманентно в топ 10. Когато слушам музика на слушалките никога не я пропускам, просто си ми харесва и е една от първите песни на испански, които слушам и си знам текста ѝ наизуст(и то само от слушане, испанския сякаш ми се набива в главата).
Тя определено ми напомня на някой еротичен роман, но не знам защо се сещам за историческите романи, които съм чела. Особено много ми напомня на поредицата Братството на меча. Не знам коя от всички книги да посоча, сякаш не мога да кажа точно една. Просто тази поредица като цяло.

4.  Conrad Sewell & Avicii - Taste The Feeling


Май още една от постоянните ми любими песни. Миналото лято особено толкова често я имаше по рекламите на Кока Кола, но в оригинал и аз всеки път си тананиках на нея. Толкова е заразителна! Страшно много ми харесва и от там харесах и Конрад Сюъл, наистина ми допада. :д
Песента е толкова мелодична и приятна, направо не виждам как може да не я хареса човек! Тя ми напомня за Всичко, всичко, където Маделин е готова да рискува всичко и точно този един ден, който прекарва с Оливър и как никой от двама им не иска да свършва. Наистина е много подходяща, според мен.


5. Enrique Iglesias ft. Wisin - Duele El Corazon


Още една латино испанска песен, те са ми слабост. Има ли някой, който харесва испанската музика като мен?
Мисля, че тази песен е точно за това между Фейра и Рис, докато тя все още мислеше, че е влюбена в Тамлин и те бяха привидно щастливи. Някъде в началото на Двор от мъгла и ярост може би.


6. Black Veil Brides - In The End


 Наскоро преоткрих страстта си към Black Veil Brides. Беше още докато ходех на училище и реших, че ми харесва готик визията и си накупих чоукъри и ходих така на училище заедно с тъмен грим. Обичам да съм бунтар, май съм си такава по природа.
In The End е любимата ми песен на групата и харесвам ужасно много Анди(леле какви сини очи има само!). Много ми допада дългата му коса, аз си падам по такива. :д Точно тази песен ми напомня за Игра на тронове, защото там непрестанно умира някой и хм, кой ще остане да напише историята на живота ти?


7. Andy Black - We Don't Have To Dance


 Още едно хард парче, а аз обожавам Анди! Това беше първата песен, която видях свързана с него и после се разрових за още и така открих и Black Veil Brides и започнах да харесвам и тях. Винаги съм си падала и по рок музика, обичам бързите ритми, също и тежки понякога(харесвам няколко готик-метъл групи). А и гласът на Анди... толкова е уникален! Толкова е плътен докато говори, а докато пее е направо убийствено страхотен!
Точно за тази песен ми попадна веднага в ума Перфектна химия. Алекс си е създал репутацията на лошо момче, плюс това с Бритни най-напред се мразят, дори не са приятели и сякаш той е в ада. Тази песен толкова добре подхожда на тази книга.


8. Black Veil Brides - The Outsider


Страшно много харесвам и тази песен. Просто и гласът на Анди е толкова як, та чак можеш да настръхнеш докато го слушаш и да те полазят тръпки на удоволствие.
Тъй като съвсем наскоро прочетох Дете на пустинята и тази песен я свързах веднага с нея. Колкото и да опитах да намеря някоя друга книга, просто не се получи. Тази си ми прилегна от самото начало.


9. Jonas Blue - Mama ft. William Singe


Следващата в списъка ми е една сравнително нова песен, излязла е съвсем наскоро. Понеже тази песен е лятна и ми напомня за дългите летни нощи... Сетих се за Сърца за разбиване, която четох миналото лято. Мисля, че пасва.


10. Alvaro Soler - Animal


Още едно испанско парче - не, изобщо не си личи колко си падам по такава музика. Тази песен страшно ми напомня за историята на Зейдист. Бела бе неговият лек и тя го прероди.


Ами надявам се това да ви е харесало. Ще се радвам да чуя какво мислите за идеята ми както и да споделите ако имаме съвпадения в музикалните вкусове! 😉

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Цената на един скандал - Каролайн Линдън

   КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Определено се справям доста бързо с прочитането им. Но и едва ли има по-упорит човек от мен, когато си поставя нещо за цел. Дори и да развържа един възел(а съм го правила, просто защото искам да развържа завързалата се на възел панделка), пак си оставам безкрайно упорита и не мирясвам докато не получа това, което искам(в случая развързан без никаква щета възел, много по-лесно да го срежа, но защо да го правя като мога да се заинатя и да го развържа иначе?).
  И поредната прекрасна корица. Наистина всички са очарователни и много ми харесват. Обичам старовременни неща, толкова много искам да се докосна до нещо такова - запазено и антично...
  Втората книга проследява историята на една от приятелките на Джоун - Абигейл. Тя е дъщеря на „новоиздигнал се богаташ“ както обществото обича да казва. Затова и не е приемана насериозно от благородниците, заедно със сестра си. Въпреки голяма си зестра, това не е абсолютно достатъчно да убеди тези със „синя кръв“, че Абигейл и Пенелопе са добри партии. Но родителите им са достатъчно обнадеждени и купуването на лятна вила в малък град съвсем близо до Лондон е подходящо място и за отдих, и дъщерите им да намерят подходящи ухажори.
  Абигейл Уестън е сдържана и почти земна личност, която не върши лекомислени неща. Поне това е малък претекст, който да скрие някои дребни провинения, като тайното снабдяване и четене на най-пикантното и абсолютно неприемливо четиво в момента - „50 начина да съгрешиш“. Тази брошура явно е в основата на тази поредица. Всички героини са я чели и благодарение на нея имат някакъв опит. Но разбира се, това е напълно изключено за една млада дама - да чете развратни истории. Само че кой не обича да нарушава правилата? Двете със сестра ѝ също не са изключение и се сдобиват с това толкова популярно книжле. Аби е хубава, има кестенява коса и сиви очи, много съм заинтригувана от сивите очи, толкова са... необичайни, а аз наистина обичам различното. В началото не знам как бях прочела сини и сама се обърках после (разликата е само в една буква, явно неволна визуална грешка). Срещата ѝ със Себастиан може би беше щастлива случайност или пък абсолютно предопределено да се случи.
  Себастиан Вейн е сякаш е станал жертва на прекалено жестока шега. Първо претърпява инцидент във войната, който му оставя следа за цял живот, после се връща, за да завари баща си полудял и разореното си имение. За толкова кратко време всичко в живота му се обръща с главата надолу, плюс обвиненията по негов адрес и клюките, които не спират, а сякаш се множат. Това го принуждава да се затвори в себе си и да се изолира от всички. Той няма никаква радост в живота и смята, че като избягва хората е по-добре - и без това го смятат за какъв ли не. Но срещата му с Абигейл е твърдо на път да промени това. От мизантроп, той постепенно отново се връща в обществото и е готов на всичко заради нея. Може и да е претърпял инцидент и да не е богат, но притежава една тъмна красота. Неговите тъмни черти го правят да изглежда мистериозно привлекателен и нито той, нито тя могат да устоят на привличането между тях.
  Много ми хареса историята на Себастиан и Абигейл. Един достатъчно изстрадал без да го е заслужил човек, който заслужава да бъде щастлив и чувствено момиче, което копнее да изпита любов и страст. Двамата толкова много си приличат и си подхождат, сякаш са две страни на една монета! Обичам когато героите са създадени един за друго - толкова е прекрасно да виждаш връзката между тях.
  В много отношения ми стана гадно за Себастиан и че така са се развили нещата. Определено не го заслужава. А хората имат толкова зли езици - те измислят повече от колкото действително съществуват обвинения. Само че Абигейл не съди така хората и не вярва на абсурдните неща, които чува. Тя вярва на Бастиан и това е по-важното. Двамата успяват да си изградят една здрава и стабилна връзка. Тя успява да го спаси и да го върне към живота, а той - да я пробуди.
  Родителите на Абигейл са почти прекрасни. Да, не са от знатен произход, а са заслужили честно материалното си положение. Но това не е причина да бъдат подценявани. Те зачитат мнението на децата си и осигуряват най-доброто за тях. За мен бяха като ренесансови личности - в дълбокото консервативно общество те се открояват ярко. Нямат тези назадничави виждания и според мен дават много повече свобода на децата си и се отнася в пъти по-добре към тях отколкото други родители (като например майката на Джоун, която за мен си е деспотична, колкото и добра жена да е, аз така я виждам).
  Харесах Цената на един скандал по много причини - историята беше точно по вкуса ми и беше достатъчно приятно и леко четиво. Всъщност и двамата са спокойни и затворени натури, мисля, че Ричмънд е идеално място за тях. Тихото провинциално градче със своята природа и уединеност е съвършено. Истината е, че понякога цената на един скандал може да бъде твърде висока и това невинаги си струва.

вторник, 4 юли 2017 г.

Скандална любов - Каролайн Линдън

  КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СКАНДАЛНО“

  Вече ми бе домъчняло за любимите ми исторически любовни романи. Но просто имам склонността да прекалявам - като започна и не мога да се спра. А да си признаем, че едно след друго да четеш еднотипни неща малко омръзва. Като започна да чета едно и също нещо е най-добре да редувам с други книги; за предпочитане коренно различни от това, което чета в момента. Оказа се, че към списание Журнал има много интересни книжки - и то на достъпни цени! Изобщо не съм им обръщала внимание и сега ми идва да си поръчам всичките, пък и са толкова сладки. Те са част от колекцията Любов и страст.
  Корицата е толкова красива и сладка! Много очарователна в стар стил, който ги е направил се е справил чудесно! И за тази цена направо как да не ги поръчам всичките?
  Обичам забавните романтични истории. Обикновено като си избирам любовни романи подбирам да са исторически и/или забавни. А в тази книга имаше голяма щипка хумор. Особено обичам сконфузващите моменти и хапливите реплики - тези неща май са типични и за мен самата.
  Джоун не е красавица според тогавашните стандарти заради ръста и фигурата си. На нея не ѝ отива настоящата мода и се получава ужасен резултат. Не разбирам майка ѝ сляпа ли е да прави дъщеря си за посмешище? Може да е модерно и на другите момичета да им отива, но очевидно дъщеря ѝ не е за дантели, фльонги и масури. Изглежда смешно на нея и аз недоумявам как може тя да ѝ причинява това. А на всичкото отгоре, тя вече е и почти „стара мома“ според онези старовремешни представи, че на 24 вече не ставаш. Според мен майка ѝ и е навредила повече, от колкото ѝ е помогнала със загрижеността си.
  Самата книга започна забавно със спомена от детството ѝ, а после когато трябваше да отиде да убеди брат си да присъства на един бал. А Джоун е много наперена и има толкова остър език. Определено малко хора могат да ѝ се опрат в това отношение. Но сякаш с Тристан си намери достоен опонент. Той е точно толкова упорит и с остър език като нея. А срещата им беше... запомняща се. Навярно за момиче през XIX век да попадне на прага на дома на брат си на полугол мъж не е нещо, което се случва често. Даже никак и реакцията ѝ е абсолютно обяснима. Последвалите събития обаче бяха достатъчно забавни и мисля, че причина да се зароди всичко между тях.
  Тристан е идеала за жените, но също и точно това, което майките не биха искали за дъщерите си. Всяко момиче се чувства привлечено от крайно привлекателен и неподходящ мъж. Той е красив, спор няма, но има репутация на женкар и какво ли още не. Донякъде вярно, но не всичко. На него сякаш не му пука толкова за репутацията му и оставя хората да си говорят. Отраснал почти сам, без родители, а със семейството на чичо си, което таи хладни отношения към него, той е свикнал сам да си диктува правилата. Той помни Джоун като деца когато е гостувал на брат ѝ и появяването ѝ го заинтригува. Тя е като фурия, която не може да бъде овладяна.
  Двамата толкова много си приличат и между тях прехвърча огън и жупел. Те двамата сякаш казват майната му на израза противоположностите се привличат. Може би си представях повече история като тези, които съм чела - пикантна история, едно добро съревнование като куче и котка и някое недоразумение, което да доведе до щастливия завършек. Е, не се оплаквам и от това развитие. Беше ми забавно и доста приятно. Смятам да прочета и следващите книги от поредицата, даже ще се постарая докато замина на почивка да прочета колкото е възможно повече.
  Трудно е героите да бъдат себе си в общество, което не позволява дори най-малкия контакт между двама души от различен пол без това да доведе до нежелани последствия в повечето случаи. Е, при тях така или иначе щеше да се стигне до това, те бяха предопределени да са заедно. Много ми е любопитно да прочета историята за брат ѝ(мисля, че имаше такава книга, но не помня коя по ред беше). Скандална любов е точно като поредицата и всичко в нея е скандално.

неделя, 2 юли 2017 г.

Предателка - Олуин Хамилтън

   КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ДЕТЕ НА ПУСТИНЯТА“

  Леле... втората част направо ме отнесе. Ето това беше, което ми се искаше и определено във втората книга авторката е успяла да разкрие потенциала на своята трилогия. Много ми хареса и останах със страшно добро впечатление. Някъде дори клонящо към жестоко, но... да не се заблуждаваме, аз имам такива наклонности, така че it doesn't bother me.
  Трябва да си призная, можех да прочета тази книга още преди дни, но някак от голямата жега просто не ми се правеше нищо. Четеше ми се, но хич нямах желание да се застоя пред компютъра, но след като дойде юли и се оказа, че няма да имам публикации вчера доста експедитивно се заех с това да си подновя четенето immediately. Така че навярно тези дни ще прочета и още една-две книги преди да замина на почивка, че тогава пък и да искам няма да мога да чета.
  Книгата май е имала и друга корица, но после се е появила тази и определено ми харесва повече. Онези неща просто не бяха мой тип, но това... то е страхотно!
  Както става ясно, да се направи преврат не е толкова лесно колкото изглежда. Това определено е война и двете страни искат да я спечелят на всяка цена. Резюмето е толкова добре насочено да си задаваш въпроси и да се съмняваш в това, което сега знаеш.
  Амани си е все същата - все така магнит за неприятности. Има герои, които привличат опасностите по невероятен начин, та чак това им става рутина и е дори малко забавно. През цялото време чаках за нещо между нея и Джин. Сериозно, какво против имат авторите да оставят повече моменти за двамата главни герои(в този случай не знам точно до колко това важи, тя е главната героиня със сигурност и поредицата засяга повече нея)? Просто искам малко повече, май трябва да прочета някой от любимите ми любовни романи скоро, отдавна не съм го правила.
  В Предателка, Амани се оказва пленница на султана и трябва на всяка цена да намери изход от тази ситуация. А междувременно може да се възползва от това и да превърне пленничеството си в шпионаж.
Случайно бунтовник. Предател по избор.
   Развих странна симпатия към принц Ахмед и някак много ми допадна като герой. Не мога да го обясня, но се привързах към него и все повече се убедих, че той трябва да бъде султан. Той притежава нуждите качества и ще бъде достатъчно справедлив владетел. А тук останах много заинтригувана от развитието на бунта и как се разрасна тази революция. Всички са достатъчно предани на каузата и всяка спънка не спира бунтовниците, а напротив - те измислят нов план в движение. Въстаналият принц и неговите хора сякаш се изграждаха като образи и ставаха все по-добри и надградени.
  Направих си един много добър спойлер с резюмето на третата книга, но така ми беше по-спокойно. В сравнение с доста по-кратката и някак сторила ми се като въвеждаща Дете на пустинята, втората книга беше изпълнена с действие. Имаше толкова много неща; този път всичко бе описано достатъчно обстойно. В един момент се зачудих кога Амани ще бъде пленена, тъй като авторката бе подходила много описателно и това ми хареса. След това харема, промяната на статута ѝ в двореца, бягството... всичко бе на ниво. Определено останах много доволна от Предателка и толкова нетърпелива да разбера какво ще стане накрая! А третата книга още не е излязла - what a shame!
  Ако в предишното ревю не бях убедена в стойността на тази поредица и до колко бих я препоръчала, то с втората книга бях абсолютно убедена, че тази трилогия си струва и трябва да се прочете. Със сигурност трябва да ѝ дадете шанс! И не бързайте с никакви заключения, защото се случват много неща и както гласи едно изречение в резюмето...
Единственото сигурно е, че всичко се променя...