вторник, 31 януари 2017 г.

January Wrap Up


Единствения толкова лош месец, с който мога да сравня този Януари е миналия Юни когато не прочетох нищо. Не че е голяма разликата с този, прочетох едва две книги и то в началото и бях до там. Не само, че не четох нищо ами и зарязах блога си и следователно той западна доста... успешно. Надявам се Февруари(моят месец) да бъде по-добър, поне от средата нататък да се надяваме, че ще се промени. Не е голямо обобщение на месеца, но все пак.

1. Return of the Warrior - Kinley MacGregor

Още преди седмици когато четох другите книги от Братството на меча исках да прочета и последните две и щях да го сторя през ваканцията, нещо като последните ми ревюта за годината, но не. [...] Пък и към тази книга имах по-специален интерес заради главния герой, който се появи едва в Мрачният рицар, но веднага ми стана любим. РЕВЮ

2. The Warrior - Kinley MacGregor

Най-сетне прочетох и книгата за Локлан. Въпреки че четох на английски, успях да я прочета изненадващо бързо за един ден. РЕВЮ

неделя, 29 януари 2017 г.

The Book Community Tag


Добре, съвсем си зарязах блога. За януари имам само два поста, две ревюта и нищо друго. Просто им е страшно натоварено, не съм чела нищо и не ми се занимаваше с нищо. Ужасно начало на годината. А като гледам май цялата се очертава такава, но този период сега е отвратителен. И поне половината от моя месец(февруари) ще мине така, ъгх, отвратително. Много искам скоро да прочета нещо, но... не знам, толкова много неща имам за вършене, а и от тази седмица ставам втора смяна... свободното ми време е приблизително до абсолютната нула!
Реших да прекратя тази поредица от липси в блога си и да постна... нещо, каквото и да е. За щастие, бях тагната на няколко неща и смятам да върна блога си към живот. О и благодаря на Юли за тага!

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка.

Честно казано не знам. Харесвам си двойките каквито са си и уважавам избора на авторите. Така де, когато аз пиша своите истории си избирам героите и двойките, авторите също. Пък и те са си създадени един за друг, няма смисъл да ги развалям.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта. Прочел/а ли си тази книга? Ако да, какво мислиш за нея?

Ще избера рафта, за който се сещам понеже в момента не са пред мен и да.
Мелина = 6 и това е Елитът от Кийра Кас, втора книга от поредицата Изборът. Обичам Изборът, това е една от любимите ми поредици. Тя беше и една от първите, чрез които се запалих по четенето, така че ще пазя много хубав спомен за нея. Чела съм Елитът, разбира се. Помня, че по онова време се спойлвах за края на книгите и с това само се дразнех повече. Тогава прочетох Изборът и Елитът една след друга и после трябваше да чакам до септември за Единствената и беше много, много кофти.

3. Три любими поредици – защо ти харесват? Защо ги препоръчваш?

1. Реликвите на смъртните
2. Двор от рози и бодли
3. Братството на черния кинжал

Колкото и изкусително да бе да посоча повече поредици, успях да се въздържа. Харесвам всички свързани поредици с Реликвите, но ако ги изброях щях да мина бройката затова със заглавието Реликвите на смъртните аз обобщавам всички книги. Помня как Юли ме убеждаваше да ги прочета, а аз както винаги се инатях, но като прочетох съвсем първата... не съжалих, изобщо даже. Колебаех се между Стъкленият трон и Двор от рози и бодли, но аз наистина обожавам Двора и безапелационно дадох пет звезди и на двете книги, така че нямаше как да не избера нея. И накрая Братството, една моя много любима поредица, тя ми беше първата и много си я обичам.

4. Най-добрата книга, която прочете през изминалата година.

О, труден въпрос. Но настина, наистина много ми хареса Двор от мъгла и ярост. Направо ми се видя даже кратка и исках още. С огромно нетърпение очаквам и Court of Wings and Ruin(забравих как беше българското заглавие)!

5. Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чел/а резюмето.

Сара Дж. Маас и не смятам, че бих съжалявала.

6. Любимо място за четене.

Обичам да чета на дивана, защото има облегалка, а аз обичам да си опирам гърба, иначе се прегърбвам, а после се схващам.

7. Любима книжна сцена – момент, който се е запечатал в съзнанието ти.

Ох, труден въпрос, но не защото не си спомням нищо, а напротив, спомням си твърде много. Помня сцени от Пробудена любов, които много ми харесват тъй като беше любимата ми книга от поредицата. Помня и от Реликвите... въобще има много сцени, които са ми са запечатали в съзнанието(де да се запечатваха така и уроците... :д). Не мога да посоча само един момент.

8. Любим книжен блогър

Честно казано не следя по такъв начин никой. Да, гледам единични публикации ако ме заинтригуват, но нямам фаворити. Просто ако ми хареса нещо го чета, а и нямам времето да следя толкова често определени блогъри(та самият ми блог замря, какво остава за други да гледам).

9. Любим книжен влогър

Не си падам по влогърството. Отнема ми повече време да слушам някой как говори пък и трябва да се съсредоточа да слушам... по-лесно ми е просто да си го прочета, а и ще стане много по-бързо, защото аз чета изключително бързо. Нещо просто влогърите не ме привличат и не одобрявам този начин на ревюта и т.н.

10. Любим книжен профил в инстаграм

О, обожавам този профил: Xenatine. Има уникални снимки и постоянно им се възхищавам, а и е изцяло книжен профил. Навярно следя и други профили(сигурна съм в това), но този ми се е набил на очи.

Кого да тагна... нямам идея кой го е правил и не искам да се повтарям. Така че просто всеки, който желае може да се чувства свободен да го направи.

понеделник, 9 януари 2017 г.

The Warrior - Kinley MacGregor

   КНИГА СЕДМА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Най-сетне прочетох и книгата за Локлан. Въпреки че четох на английски, успях да я прочета изненадващо бързо за един ден. Но сега се чудя дали тази е последната книга понеже някак ми изглежда незавършено - има все още един брат МакАлистър, който заслужава своята история както и други членове на Братството, но... тази книга е излязла през 2007, което значи цели 10 години и силно се съмнявам да има нови книги скоро. Така де, ако имаше можеше да излязат доста по-рано.
  Локлан не е най-големият от братята, но понеже е първото законно родено дете на него принадлежи ролята на леърда. Най-голям е Син, но той е копеле и баща му е отказал да го признае. Докато останалите му братя имат свободата да взимат своите собствени решения без да се влияят силно от някого, Локлан е зависим от всичко - той е предводител на клана си и не може да допусне своеволия, защото това ще се отрази на хората му, а той не може да позволи това. Локлан е идеалния пример за спазване на правилата, той сякаш живее за тях. Но той определено е много привлекателен като всеки от братята си с разликата, че е единственият с руса коса и сини очи(всички останали са тъмнокоси и той няма как да бъде сбъркан). Като най-голям(Син е бил за известно време при тях преди англичаните да го отведат) той е поел цялата тежест на жестокостта на баща си. Предпазвал е по-малките си братя от гнева му и е поемал целия тормоз върху себе си, което е оставило трайна следа у него. Така че той наистина има нужда от някой, който да внесе светлина в живота му и да го спаси.
  Катарина е братовчедка на Нора и има доста кралски връзки - незаконна дъщеря на френския крал и дъщеря на молдовска принцеса. Но все пак тяхната дъщеря и истинска принцеса. Тя е темперамента и буйна и за нищо на света не иска да се жени против волята си за някакъв немски принц, за когото баща ѝ настоява да се омъжи. Това я принуждава да бяга и съвсем неочаквано да се натъкне на Локлан. Когато се срещнаха те изобщо не се понасят. Както и в предишната книга с Кристиан и Адара, тук се наблюдава същото нещо: докато Локлан е рус и синеок, Катарина е чернокоса с кафяви очи. Техните отношения са много бурни и постоянно спорят за нещо. Явно и двамата си намериха равносилни вербални опоненти. Само че нито един от двамата не може да отрече колко привлекателен е другият.
  Не знам защо от самото начало Локлан ми напомни за принц Таз от филма Принцът на Персия: Пясъците на времето, който гледах наскоро. Просто двамата си приличат като герои, а и външния им вид е достатъчно сходен, което ме улесни още повече да си го представям така.
{Не се сдържах и реших да вмъкна постера на филма. Интересен е и го препоръчвам - фентъзи приключенски и мисля, че на любителите на Карибски пирати би им харесал.}
  Локлан е свикнал от малък да сдържа всичко у себе си и да потиска своите чувства и желания, но с Катарина това е достатъчно трудно. Двамата са силно привлечени един от друг, дори да го отричат. Той е във Франция, за да открие информация за изчезналия си брат Киърън, който може и да е жив, но попадайки на Катарина не може да ѝ откаже помощта си. Така и двамата се впускат в едно приключение бягайки от баща ѝ, но и следвайки плана на Локлан да научи повече за брат си.
  Книгата много им хареса и не мога да намеря нищо, което да не ми е харесало. Те двамата определено са ми любими герои и са толкова един за друг. The Warrior е третата ми любима книга в тази поредица също както е и Локлан. Той е един наранен мъж, който има нужда от спасение. Толкова ми беше гадно за него докато гледаше братята си и жените им радвайки се за тях. Той заслужаваше същото и го получи. А не мисля, че Катарина би могла да намери по-добър съпруг от него, защото той е прекрасен.

неделя, 8 януари 2017 г.

Return of the Warrior - Kinley MacGregor

    КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Първото ми ревю от седмици насам и първото ми за тази година. Още преди седмици когато четох другите книги от Братството на меча исках да прочета и последните две и щях да го сторя през ваканцията, нещо като последните ми ревюта за годината, но не. Не успявах изобщо да се сдобия с тях и бях страшно изненадана като вчера по чудо успях да ги намеря и не губих нито секунда и започнах да чета - най-сетне! - не бях чела от цяла вечност направо. Пък и към тази книга имах по-специален интерес заради главния герой, който се появи едва в Мрачният рицар, но веднага ми стана любим.
  Кристиан от Акра е част от това Братство на меча създадено заедно с хора, които са били пленници на сарацините, като него. Той е принц, но не желае да има нищо общо с това и обикаля Европа където може да бъде свободен и да продължава да върши делото на Братството. Естествено, най-напред много ми хареса заради портретната му характеристика - руса дълга до раменете коса и сини очи, плюс съвършена физика на войн... ето това е пълно съвършенство. Аз имам слабост към тази комбинация и знаех, че той ще ми стане любим заедно с Локлан, чиято книга предстои да прочета тези дни. Само че семейната му история... леле, това си е направо като извадено от историята - предателства, убийства... всичко това заради един трон (е, в историята има много примери за това, така че идеално си пасва). Само че има една мъничка подробност, която той предпочита да не помни - че е сгоден(на английски betrothed звучи по-добре, защото това е точната дума, която касае уговорените бракове). Или по-скоро оженен.
  Адара е кралица на Taagaria(малко кралство в близост до Византия, поне според книгата, явно това е някъде на изток както и кралството на Кристиан, Elgedera), понеже четох книгата на английски и тези имена просто не знам как да преведа на български и предпочитам да дам в оригинал. След дълги години на чакане, тя вече е изгубила търпение и е готова на всичко да върне съпруга си у дома. Доста дръзко от нейна страна да поеме на път чак до Англия, за да го намери и да го убеди да се върне. Само че изобщо не е така лесно както изглежда. В тази поредица жените направо се налага да преследват мъжете, но те са просто толкова... глупаво упорити. Двамата са абсолютно противоположни по външност тъй като тя е чернокоса с кафяви очи, но тя е типична представителка на южните нации и според мен притежава екзотична красота на ориенталка. Задачата ѝ, обаче, никак не се улеснява след като по петите им са цяла армия воини, които искат да ги убият.
  Кристиан както и всички останали има нужда от жена, която да го спаси и преоткрие. В случая това е неочакваната му съпруга, която не иска своят крал, а своят съпруг. И двамата са самотни души, които просто са създадени един за друг. Не са планирали сватбата си, тъй като са били сгодени или по-скоро оженени като деца без дори да го подозират. Но всичко се обърква когато цялото кралско семейство на Кристиан е убито по някакъв начин, а той е изпратен в манастир, а в страната му има регент, който иска да остане за постоянно. Това поставя Адара пред изпитания докато чака годеникът ѝ да се върне и да заеме мястото си до нея, но това така и не става.
   Тези дни четох разни фикове в уатпад на английски и за моя изненада прочетох книгата с лекота след като бях придобила достатъчно тренинг тези дни. На български името на главния герой бе преведено Кристиан и аз така го наричам и тук, в ревюто си, но на английски по-скоро клони към Крисчън и през повечето време го четях така, иначе просто не ми идваше, сякаш имаше нещо не както трябва.
  Докато той е имал любящи родители, тя не е имала същия късмет. Двамата много си приличат, защото са еднакво твърдоглави и упорити, но и идеално си подхождат. Книгата е страшно интригуваща особено след като поемат на път, за да се възвърне блудния принц. Return of the Warrior е страшно интересна книга и определено много ми хареса. Последните няколко книги имаше малко пауза откъм братята МакАлистър и аз нямам търпение да се върна към тях тъй като и там има неща за разгадаване и открай време чакам за книгата на Локлан. Но тази на Кристиан... наистина ми стана любима, беше толкова интересна и определено оправда очакванията ми.