сряда, 15 август 2018 г.

Завръщане към любовта - Кристен Ашли

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „МАГДАЛИЙН“

  През юли издателство Ибис ни предостави възможността да се докоснем и до третата книга от поредицата за Магдалийн. Първите две книги бяха абсолютно очарователни и тази не е изключение.
  Трябва да вметна, че тази корица ме грабна отвсякъде. Запазена е оригиналната идея с лалетата, но е просто феноменално. И жената, безспорно Кейди, отговаря толкова добре на описанието и начинът, по който всичко си пасва идеално... Това определено ми е любимата корица в цялата поредица!
  Кейди Морланд решава да се премести в Магдалийн, защото се нуждае от ново начало(хм, това май звучи доста познато?). Но и защото любовта на живота ѝ също е там. Кърт Йегър е шерифът на Магдалийн. С Кейди не са се виждали близо осемнадесет години. Тогава се случват доста неща между тях, много не толкова приятни, но това, което го е имало между тях все още е там.
  Ще ми се да кажа, че срещането на Кейди и Кърт беше пълно с любов и разбирателство, но... Е, сякаш пък се разви по този начин за Джоузи или Амелия. Не, в любовта не става така. Кърт е шериф, самотен баща и като цял добър човек, но не е във възторг Кейди да е наоколо, отново. Някои от сцените в тази книга са си направо съкрушителни, толкова гадно ми беше и за двамата. Но разбира се, с малко помощ започват да се осъзнават.
  Едното от нещата, които доста ми направиха впечатление в книгата е Кейди и нейното „семейство“. Авторката е искала да покаже, че невинаги семейството е тези, с които имаме роднинска връзка, а с тези, с които си го направим. Кейди е израснала недооценена в семейство, което не я е грижа за нея, но намира такова на едно съвсем неочаквано място. Понякога съм изненадана да видя как хора, които не са ти роднини могат да ти бъдат повече от семейство, отколкото истинските ти такива. Мисля, че авторката е постигнала целта си с това и ме радва, че Кейди е получила толкова прекрасно истинско семейство и хора, които наистина ги е грижа за нея.
  Пътят на Кърт и Кейди е дълъг и не е никак лесен, но е изпълнен с толкова много красота. А и нали всеки знае, че това, което си заслужава не означава, че ще бъде лесно? Това бе един прекрасен втори шанс за такава силна първа любов като тяхната. Тази двойка е минала през толкова за всички тези години и правейки събирането им отново заедно още по-заслужено.
  Бях толкова шокирана, но и впечатлена от готовността, с която Кейди закупи любимият на всички морски фар и го превърна в свой дом. С това показа колко силна и самостоятелна героиня е, която може да се грижи сама за себе си и да превърне това занемарено, но така очарователно място в нещо прекрасно.
  Завръщане към любовта е една толкова красива история. Грабна ме от самото начало, въпреки че ми отне малко повече време да я прочета(а след това се отнесох и позабавих ревюто си, упс), но ме изпълни с толкова много чувства. Това просто е един емоционален, стоплящ сърцето, приятен, но и напрегнат роман, който бих препоръчала на всички фенове на Кристин Ашил, особено ако първите две книги - Завещанието и Ново начало, са били вашата чаша чай.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

вторник, 3 юли 2018 г.

Черен лед - Андрю Лейн

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МЛАДИЯ ШЕРЛОК ХОЛМС“


  Ах, Шерлок Холмс е любимият ми криминален герой. Честно казано и единствения, защото наистина ми харесва да гледам криминални филми/сериали, но книги... там понякога нещо ми куца. Но за Шерлок винаги мога да направя изключение, той е върховният детектив, той няма равен и е толкова впечатляващо четейки за него.

  Корицата е страхотна и пасва идеално на предходните две. Нямам търпение един ден да стане пълна серията с всички книги, с удоволствие ще направя снимка на рафта си с тях.
Харесва ми как Андрю Лейн показва Шерлок като момче и развитието му на бъдещата легенда, която ни е добре позната от оригиналните книги на Артър Конан Дойл. Наистина е много автентично и ме кара да вярвам, че действително е било така.
  След първите две опасни мисии, в които Шерлок се оказа замесен в Облакът на смъртта и Червената пиявица, Черен лед отново е доста бурна. Когато посещава брат си Майкрофт заедно с Еймиъс Кроу в Лондон, те стават свидетели на един много странен инцидент. Майкрофт е обвинен в убийство, което не е извършил и сега Шерлок трябва да докаже, че е невинен. Но мистерията не свършва до тук.
  Има доста по-обширен сюжет, който се развива на заден план. Обикновено винаги има задкулистни играчи, които определят правилата и опъват конците. Изглежда, че всичко е планирано до най-малкия детайл и винаги има резервен план ако първият не сработи. Историята се развива от Лондон в Москва, в чужда страна с различна история и структура. Русия винаги е била сурова страна заедно със смъртната опасност, която ги грози и може да се окаже по-голям капан отколкото очакват.
  Мога почти да видя умственото развитие на Шерлок - той прогресира с всяка следваща книга приближавайки се все повече до своето всеизвестно аз. А сега и Руфъс Стоун ще бъде част от израстването му, учейки го на цигулка докато Еймиъс Кроу го подготвя за бъдещата му кариера.
  Убедена съм, че Шерлок Холмс е най-известният криминален герой в литературата и отвъд. Той е легенда, единствен по рода си детектив. Съмнявам се, че има някой, който не е чувал за него. Възхищавам се на интелекта му и колко невероятно работи ума му, колко лесно разгадава престъпления и загадки. Това е нещо изключително впечатляващо за наблюдение.
  Накрая обърнах внимание на бележките на автора, обикновено не го правя, но забелязах, че съдейки и според края на книгата, в следващата Шерлок най-сетне ще разгадае мистерията за тази Мисис Еглантайн(тази жена наистина е зла!). Черен лед е поредното интригуващо и загадъчно приключение на младият Шерлок Холмс, който трябва да разкрие кой иска да натопи брат му и каква е истинската цел на хората, стоящи зад тази конспирация. Много харесвам тази поредица, книгите на Андрю Лейн са написана по страшно увлекателен и автентичен начин и гарантирано ще допаднат на всички фенове на Шерлок!

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

събота, 30 юни 2018 г.

Wrap Up - April, May, June


Време е за равносметката ми за второто тримесечие, която уви, не е никак по-добра от предходната, че и по-зле. Прочела съм едва 11 книги от края на март месец до сега. Това е пълна трагедия. 😭 Дори не искам да си поглеждам предизвикателството в Goodreads. Вече годината е преполовена, а аз съм едва на 1/3 от него. Прочела съм 32 книги до момента, ще станат 33 след като си приключа една книга тази вечер. Май е трябвало да си задам наполовината на тези книги, бях твърде оптимистична. И то не е до там, че не ми се чете, просто... нямам тази възможност и това направо ме убива. Добре де, април и май реших, че е абсолютно удачно да гледам анимета и изгледах цялото Иназума 11 и почти цялото Ю Ги О отново(имам емоционални проблеми с края му, защото не исках фараона да заминава, но това е друга тема), както и още няколко просто така, което никак не е оправдание за това, че не четох. Все пак, нека резюмирам прочетените книги.

1. Кървава целувка - Дж. Р. Уард

Отлагах тази книга от години, буквално. Все не стигах до нея не знам защо. И точно като ми се четяха останалите не мога да ги намеря, това е кошмара за книжния плъх (поне за мен, мразя да не намирам книга, която искам, това ме убива!). Нови герои, стари герои и същата позната обстановка в Калдуел. Обожавам вампирите на Уард! И се надявам скоро да се сдобия със следващите книги от Наследството на черния кинжал.

2. Сребърната маска - Холи Блек и Касандра Клеър

Първите две книги бяха страхотни, третата взе да куца, а четвъртата беше пълен провал. Дори за полу-детска книга си беше чисто и просто нелепо. Направо не мога да повярвам как тези две авторки са превърнали Магистериума в толкова посредствена поредица и колко абсолютно нелепо е всичко вече. Няма го това, което ме заплени отначало, не е интересното училище за магьосници, героите са абсолютно малоумни и дори не знам искам ли да видя края, все ми е тая.

3. Кралска клетка - Виктория Айвярд

Определено най-ужасната книга за тримесечието ми. Нарежда се сред най-тъпите и непоносими книги, които съм чела. Как може всичко да е толкова глупаво? Едва я изтърпях не знам защо и със сигурност няма да прочета четвъртата, стигат ми толкова тъпи и дразнещи герои за цяла вечност. Защото в книгите на Айвярд направо прелива от тях! Мер е най-дразнещото и малоумно същество на планетата, убедена съм. Недоумявам как може в книгата ѝ всеки да е толкова тъп, в буквалния смисъл на думата?! Не, наистина тази поредица е пълен боклук. *Съжалявам за тези, които я харесват, но не мога да кажа и една добра дума за нея, може да видите и ревюто ми, там се бях аргументирала достатъчно.*

4. Greatcoats - Sebastien de Castell

Добре, това всъщност са четири книги - поредица наречена Greatcoats. Честно казано това е първият ми по-голям досег до хай фентъзито и ми хареса. Поредицата е доста интересна и бих я препоръчала. Направих един пост за нея съвсем наскоро. Това беше главното, което прочетох през май.

5. Отмъщение - Лекси Блейк

Не очаквах третата и последна книга от трилогията Беззаконие да излезе толкова скоро след втората (чудесно издателство Ибис!), но не се оплаквам. Още като я видях и страшно се зарадвах, защото януари отложих четенето ѝ умишлено и сега нямах търпение да ѝ се насладя. Ами беше си забавна и очарователна като предходните две и ми подейства добре като пауза по средата между книгите от Greatcoats (оказа се, че хай фентъзито не е чак толкова лек жанр и в един момент идва в повечко).

6. Седмата заповед - Том Фокс

Новият трилър на Том Фокс съвсем пресен от издателство Ибис! Да, знаех, че искам да прочета и тази книга още щом я видях. Кориците много помагат, между другото. Трилър с прекрасна корица? Окей, грабна вниманието ми.

7. Корабът на мъртвите - Рик Риърдън

Не е истина, че прочетох третата книга една година след втората. Напълно бях забравила за тази книга и по принцип исках да я прочета още миналата година, но не, просто забравих, че е излязла! Сега обаче си наваксвам.
РЕВЮ

8. Пламтящият лабиринт - Рик Риърдън

Прочетох и третата книга от Изпитанията на Аполон и толкова много ми хареса! Тази поредица ми е от любимите на Риърдън. Всъщност дори не мислех, че ще я приключа в рамките на два дни, на втория само си повтарях „само още една глава“ и така докато приключих книгата... Когато я приключих бях сащисана, защото не очаквах да стане толкова бързо и исках още.
РЕВЮ

Единадесет никак не е желаният резултат, не и в рамките на три месеца. Ще ми се сега поне лятото след като няма университет да почета повече, да си наваксам мъничко. Би било добре, но няма да правя прибързани планове.
А вие какви книги прочетохте? И имате ли си предизвикателства за годината и до къде сте с тях?

петък, 29 юни 2018 г.

Пламтящият лабиринт - Рик Риърдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Тази книга толкова много ми хареса! Наистина много харесвам поредицата Изпитанията на Аполон. Тя ми е любима след книгите за Пърси. Също и Аполон винаги ми е бил любим от боговете. Дори имах една идея за книга с герой, който да се казва Аполо(на английски е Apollo, повече ми харесва как звучи това, но нямаше да има нищо общо с бога Аполон обаче). Но иначе много ми допада тази идея с Аполон и оракулите.
  Винаги съм харесвала гръцката митология още от дете, защото беше интересно, фантастично и историческо! Да, мисля, че нормалните деца се интересуват от други неща, но аз винаги съм си била запалена по историята. А и просто обожавам тези нови вариации на Рик Риърдън! Героите му са толкова готини и забавни, ще се радвам децата ми един ден да прочетат тези книги. *къхъм, да не засягаме темата аз на колко съм години, за да чета детско-юношеска литература, не че това ме спира да чета каквото си поискам.*
  Аз ли съм единствената, която мисли, че с всяка следващата книга става все по-интересно? Толкова ми харесва! Сега сме точно по средата на поредицата - 3/5 книги и съм толкова нетърпелива за останалите. Но трябва да чакам до догодина за The Tyrant's Tomb(предполагам, че на български ще звучи Гробницата на тирана?) и цели две до последната?! Това изобщо не е честно! Няма и други предстоящи поредици, които да очакваме, поне за момента, което превръща чакането в още по-кофти. Искам още, надявам се да има и други нови герои, поредици... просто ми трябва още от този митологичен свят! *кажете, че не съм само аз* Добре, стига толкова оплакване и прехласване. 
  Харесва ми развитието на героите, особено на Аполон. В началото той си беше себе си - арогантния, безгрижен бог Аполон заклещен в тялото на смъртен. После той беше безполезен смъртен наиме Лестър с никакви явни способности или каквото и да е. Но сега... той вече е запознат с живота като човек, не моменто, не за няколко дни, той действително прекара няколко месеца в човешко тяло и научи какво е да си герой, полу-бог и с какво им се налага да се изправят. След като боговете са безсмъртните, на тях не им пука за „обикновените човешки проблеми“, но да се справяш със същите тези неща си е доста добър урок, особено частта с умирането. Да, можеш да умреш като човек. Мисля, че всички олимпийски богове биха имали полза от такъв урок - никакви сили, умения, просто обикновено човешко съществуване. Именно затова ми хареса, че Аполон се учи да бъде съпричастен и това е една от най-силните човешки емоции. Така че след като всичко си дойде на мястото, той няма просто да е научил това, защото ще помни.
  Много съм заинтригувана от това приключение и всичките тези оракули, но с тези огромни паузи забравям за какво става въпрос. Тази част наистина е мряза, ще ми се мозъкът да имаше по-голяма вместимост за данни, тъй като обичам да уча и просто имам нужда да знам повече. В тази книга, оракулът говори в загадки и пъзели, тя е пленена също като останалите и трябва да я освободят. Както и най-сетне героите срещат и третия император, което не е много успокояващо, защото обикновено последния винаги е най-лош. Мисля, че това е като закон при книги, филми и т.н. И така, няма място за радост, защото приключението още не е приклчило, о не, и най-лошото тепърва предстои. Това прозвуча като едно доста неприятно пророчество, упс.
<spoiler>
  [Обаче това, което стана с Джейсън... не е честно. Защо?! Изобщо не ми беше хрумвало, че може да приключи така. Представях си го като римската версия на Пърси и Пайпър като Анабет - беше толкова естествено, логично... Все още съм толкова тъжна. В един момент дори ми се прииска това да беше поредицата с Магнус Чейс та да могат да отидат в хотел „Валхара“ и бам, всичко е наред, е да, мъртви, но все пак не мъртви като мъртви.]
</spoiler>

  Като цяло много харесвам тази книга и искам още. Не знам как ще дочакам до догодина. Изпитанията на Аполон е толкова яка поредица! Харесвам всичко в нея, толкова е интересно и различно с Аполон. Обожавам стила на писане на Рик Риърдън и всички негови книги! Пламтящият лабиринт отговаря доста точно на заглавието си и вече имам предположения за следващата, която нямам търпение да излезе колкото се може по-скоро!

  П.С. Това тук е британското издание и корицата изглежда толкова... странно. Като от някаква 3Д игра. Не знам, в повечето случаи британските корици са ми странни и някак не ми харесват особено. Вметвам това, защото видях книгата на живо в един хипермаркет и е дори още по-странна. Тук се продават всякакви книги - като нови и известни в големите вериги супермаркети на по-ниски цени отколкото в книжарниците, понякога дори на половин цена, има и твърди, и меки корици, различно е, което е супер, защото може да си вземеш книга, която искаш при това доста по-евтино.

сряда, 27 юни 2018 г.

Корабът на мъртвите - Рик Риърдън

   КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД“


  Честно казано, напълно бях забравила, че тази книга излезе още октомври миналата година. Щях отдавна да съм я прочела ако не бях изключила напълно и чак сега се сетих. Но пък се радвам, че най-сетне завърших трилогията Магнус Чейс и Боговете на Асгард. *Иронията, току-що видях, че съм прочела предишната книга преди точно една година.*
  Направо съм изненадана, че Егмонт са закупили правата за оригиналната корица, а не са заложили на някого да направи поредната нелепица като предишните две. Жалко само, че тази прекрасна корица трябва да стои редом до другите две. Но пък не може да им се отрече, бързо ги издават книгите на Риърдън.
  Спомням си как първоначално не ми се четеше поредицата за Магнус, защото не съм особен фен на скандинавската митология, но се оказа страшно интересно като с всички книги на Рик Риърдън. Нямам търпение за нещо ново от него! Следващото ми четиво ще е Пламтящият лабиринт (третата книга от Изпитанията на Аполон).
  След като в края на Чукът на Тор Локи бе освободен, сега възнамерява да започне Рагнарок и героите от етаж деветнадесет трябва да го спрат на всяка цена, което разбира се, няма да е никак лесно. За да се изправят срещу него, те трябва да се сдобият с няколко важни предмета в своето пътуване до далечните земи на Йотунхейм и Нифлхейм (тези наименования обаче ме убиват направо, много често просто си ги прескачах, защото няма начин да произнеса това, тия скандинавски езици са кошмарни!).
  Магнус, син на Фрей, богът на лятото, заедно с приятелите си Самира, Хартстоун, Блицен, Алекс и останалите безсмъртни войни от хотел „Валхала“ трябва да прекосят различни светове и да се изправят срещу най-различни и опасни врагове по време на отчаяната си мисия да спрат Локи преди да е станало твърде късно. И разбира се, Магнус се озовава в центъра на това предизвиквайки самият бог Локи.
  Корабът на мъртвите е написан по познатия на феновете на Риърдън увлекателен начин представяйки дузина тинейджъри в необикновени ситуации и изпитанията, пред които трябва да се изправят. Досущ като всички останали митологични светове и полубогове, Асгард е също толкова интересен и осеян с опасности, а истинските богове са точно толкова арогантни както и всички останали. И въпреки това не се разбират помежду си. *богове, кой ли ги разбира?*
  Но като цяло трилогията за Магнус Чейс е много интересна и представя друг вид митология от света. Интересно ми е какво ли следва, дали ще има някакви нови герои свързани с други митове? До колкото знам, вече са покрити най-отличителните такива - гръцка, римска, египетска и скандивска митологии. Но каквото и да се появи на хоризонта, аз с нетърпение очаквам да го прочета! 

понеделник, 25 юни 2018 г.

Седмата заповед - Том Фокс

  Отново един спиращ дъха съвременен трилър от Том Фокс предоставен ни от прекрасното издателство Ибис. Имах възможността преди няколко години да прочета и предходната му книга Dominus и въпреки че сюжета малко ми се губи, знам че много харесах книгата и бях сигурна, че трябва да прочета и тази. Може би и корицата малко ме убеди. Добре де, много. Наистина е възхитителна! Рим (Ватикана де, за да съм точна), цветовете, глинената плочка... всичко е уникално и малко напомня на корицата на Dominus, която също е абсолютно уникална!
  Когато река Тибър започва да тече в червен цвят, хората в Рим са смаяни, но и уплашени. Мисля, че всеки се сеща за една конкретна библейска аналогия. Когато двама души се озовават там и стрелят по тях, пресладват ги, а после са спасени от Швейцарската гвардия, осъзнават, че нещо съвсем не е наред. Ватиканският експерт Бен Вердикс и специалистката по акадски език Анджелина Кала са двама от малкото експерти по този древен шумерски език и когато се появява тази странна глинена плоча написана на точно този език, те са едни от малкото, които могат да я дешифрират и точно това ще застраши живота им. Плочката предсказва серия от събития, които ще връхлетят древния град Рим. След като третото и четвъртото предсказание се сбъдват, привидно изглежда, че пророчествата са истински, но може би те са прикритие за нещо друго.
  Седмата заповед е един много добър съвременен трилър. Действието се развива в Рим в наши дни, но е изпълнено с толкова много история покрай града, с чудесен сюжет, който задържа вниманието. Харесвам такива... пророчески неща, просто знам, че има нещо зад тях и това ме прави още по-любопитна. Авторът наистина е измислил доста добре точно тази част от книгата, звучи абсолютно автентично.
  Том Фокс е експерт по църковна история и се стреми да бъде автор на конспиративни трилъри в духа на Дан Браун. Което е страхотно понеже точно този тип трилъри са изпълнени с вълнуващо действие, напрежение и са изключително интригуващи. Седмата заповед е втората книга на автора и определено показва доста добро развитие със сюжетната линия - двама отличителни главни герои, заплетен, но доста хитър план и добро познание за Рим, католическата църква и древните цивилизации. Книгата определено е страхотна и съм много щастлива, че имах възможността да я прочета.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

петък, 22 юни 2018 г.

Why read the Greatcoats series by Sebastien de Castell?


През последния месец, въпреки че вече приключих успешно с първата си академична година в университета(йей!), имах други ангажименти и нямах много време да чета затова целия май успях да прочета само тази поредица, която се състои от четири книги. Съответно Traitor's Blade, Knight's Shadow, Saint's Blood и Tyrant's Throne (може да видите ревютата ми на английски в Goodreads чрез всяко от заглавията). Бях си набелязала да прочета поредицата Greatcoats от Sebastien de Castell още преди време, но не ми се четеше все още (преди да дойда тук си направих цяла електронна библиотека на компютъра, в случай, че остана без нещо за четене, не че има такава опасност, постоянно добавям нови книги, винаги е хубаво да си добре подготвена и да имаш повече отколкото може да прочетеш). Реших да започна поредицата тъй като ми се четеше фентъзи и една приятелка ми препоръча задължително да прочета Greatcoats и в крайна сметка се реших да го направя. Нямам почти никакъв опит с high или epic fantasy жанра и определено ми се иска да прочета повече такива книги, защото ми харесва. Да, доста е... средновековно някак и честно казано не е като да е пълно с магични същества или нещо такова, но мисля, че чара на хай/епик фентъзи новелите е друг. И мисля, че с Greatcoats успях да го доловя.
Да, това беше един доста обстоен увод. Озаглавих публикацията си Why read the Greatcoats series by Sebastien de Castell? или Защо да прочетеш поредицата Greatcoats series от Sebastien de Castell? Най-напред, разбира се, ако обичаш фентъзи жанра и искаш да опиташ по-високото му ниво ако също като мен не си много на „ти“ с хай и епик фентъзито. Определено е доста по-различно от YA. Ако трябва да съм честна, иска ми се да прочета книга с идеите на YA, но под формата на хай фентъзи. Просто в YA има доста добри идеи, които много често биват опропастявани от авторите най-вече с тъпи герои *къхъм, Алена кралица, къхъм* и въобще нямам желание да чета повече книги с дразнещи, нелепи и тъпи герои. Наистина, тийнейджърите толкова ли малоумни трябва да са?! В някои книги е направо безобразие!
Друго, което гарантирам, че всеки ще заобича веднага е триото главни герои - Фалкио, Брасти и Кест. Всеки от тях е уникален сам по себе си. Историята се развива в измислен свят, в страна наречена Тристия, която се уплавлява от Дуковете (Защо на български съществува дук и херцог? Подобни двойнствени преводи страшно ме дразнят.) след като последният крал е свален насилствено от власт и the Greatcoats, пътуващи магистрати, които следят за спазването и прилагането на закона са разпуснати и презирани от всички. Фалкио, доста странно ми е това произношение на името Falcio, но си беше уточнено, че е така, на практика е централния герой тъй като той е the first Cantor of the Greatcoats (съжалявам, че използвам доста оригиналните понятия, но превода ми звучи некакто трябва, едва ли не нелепо) и той е винаги в центъра на всичко, което се случва. Уви, горкият Фалкио няма никакъв късмет обаче, което си е наистина трагикомично, защото понякога чак е смешно в какви ситуации попада и колко недосетлив е. Брасти е от забавния, самовлюбен и прям тип, който винаги е душата на компанията, защото е сигурно, че ще каже нещо, което да те разсмее. Той е стрелец с лък и за него това е абсолютното оръжие и меча няма абсолютно никаква стойност за него. Кест, от друга страна, е най-добрият фехтувач, той е тих и има необятен запас от знания, о и има навика да бъде доста прям - в напечени ситуации винаги предвижда най-лошия вариант, е поне знаеш кое е най-лошото, което може да стане.
Има страшно много и добре изградени герои, светът е много обширен и цялостен. В повечето случаи хай фентъзито се развива в нещо като Средновековието, така че е доста старовременно от тази гледна точка. На мен през цялото време Тристия ми напомняше за Средновековна Англия, просто се вписваше в представите ми, защото всъщност съм доста запалена по исторически книги и филми и не можех да спра съпоставката им.
Основната идея в книгата е възстановяването на закона и възкачването на нов монарх, което обаче е обсипано с много препятствия и няма да се окаже никак лесна задача. Страната е разединена, дуковете управляват районите си както искат, хората са нещастни, а стане ли дума за власт винаги има повече от един, който да я иска. В историята е пълно с примери за това какво влияние има властта на хората и на какво са способни, за да управляват.
Всяка една книга е много интересна и има различна тематика. Определено е много вълнуващо и съдържа много интересни идеи и засяга концепции като рицарството във втората книга Knight's Shadow. Ако започна да говоря на тази тема определено този пост няма да свърши скоро. Когато се интересувам живо от нещо мога да извадя страшно обстойна аргументация в защита на своята теза и точно това с Църквата и Средновековието ми е слабо място, което ме вбесява до краен предел и надали на някой би му се спорило с мен точно на тази тема.
Като цяло смятам, че Sebastien de Castell е много добър автор и има интересни фентъзи идеи. Харесвам книгите му и Greatcoats е една много добра поредица. Възнамерявам да започна и друга негова поредица Spellslinger. Аз лично бих препоръчала тези четири книги, няма ги на български, така че за тези, които не знаят английски е доста кофти, но за тези, които знаят и четат книги на английски мога да кажа, че са страхотно четиво.

понеделник, 11 юни 2018 г.

Отмъщение - Лекси Блейк

  КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БЕЗЗАКОНИЕ“


  След като почти целия май месец направих една доста голяма пауза с четенето си(не особено по мое желание), сега се завърнах и имам обстоен план, даже не знам как ще ми стигне времето, но съм достатъчно упорита и целеустремена, за да съчетая всичко.
  Леле, нямах търпение да прочета тази книга още като излезе втората, Разплата и останах толкова приятно изненадана като видях плана на Ибис за издаваните им книги през май. Беше си като истински подарък и нямах търпение да се сдобия с това малко бижу час по-скоро. И отново, възхитителна  корица, тези дизайнери наистина са добри!
  Честно казано, от самото начало бях най-заинтригувана от Дрю, защото той беше студен и дръпнат, и толкова секси! Е, също рус и синеок, а това ме спечели напълно - винаги съм привлечена от тази комбинация и не ми отне много да се захласна по Дрю. И най-сетне прочетох третата и последна книга, която е за него, което ме направи невероятно щастлива!
  Андрю Лолес е най-големия от децата Лолес и като такъв той е по-скоро като баща на всички им. Принуден да порасне и да се превърне в хладен робот, който е готов на всичко, за да предпази семейството си. И разбира се, да отмъсти. Това бе неговата основна цел през всички тези години. Понякога е жалко такъв велик ум, президент на компания за милиарди и всичката тази логичност в него, но да е абсолютно безпомощен що се отнася до контакти с други хора и истинския живот. Да, това ми звучи страшно познато(нямате представа колко нелепо мога да звуча на живо заради липсата си на социалност). Но пък както видяхме в Разплата, той откри достоен опонент.
  Шелби Гейтс е разследващ журналист и като такъв, тя не се отказва докато не изрови всеки възможен дребен детайл. Очевидно, това е точно това, което Дрю не иска и тя се оказва истински трън в задника. Не и сега, обаче, защото може би ще има шанса на живота си - карт бланш да разследва колкото поиска и всъщност е желателно да намери всичко, което е възможно за случая Лолес, защото това е работата ѝ за Дрю. Или пък е просто претекст, защото Дрю е кръгла нула що се отнася до всичко социално и му трябваше сделка, с която да направи това възможно? Ами, никакви спойлери.
  Книгата доста ми хареса. Имах нужда да направя пауза прочитайки Knight's Shadow от Sebastien de Castell, втората книга от поресицата Greatcoats прекъсвайки я точно наполовина, за да се разсея с нещо по-леко. Не съм свикнала напълно с хай фентъзи жанра и този отдих беше доста добре дошъл. Толкова ми липсваше това ежедневие в четене, ах. Определено най-добрия вид!
  Без значение колко студен и недодялан с чувствата е той, не може да устои на кипящата страст между него и червенокосата красавица, която го плени от първия миг. Но разбира се, трудно е да убедиш един инат твърдоглав мъж като Дрю за връзка, винаги е трудно да убедиш тези мъже в това. Но пък тяхната връзка досущ като на останалите е толкова бурна и изпълнена с препятствия. Харесвам този тип романтични романи с частица трилър.
  След разкритието в края на предходната книга бях доста стъписана. В тази обаче останах отвратена от това каква ужасна майка имат. Наистина, парите толкова повече ли си струват от семейството и собствените ти деца? Очевидно тя никога няма да има достатъчно пари и ще направи всичко, за да се сдобие с още и наистина имам предвид всичко. Ирис Лолес е най-ужасната жена, която съм виждала, честито, печели наградата за най-лоша майка и най-голяма к**чка наведнъж.
  Но както и да е, трилогията е много хубава и ми се искаше да прочета още. Може би ще има и нещо за Ноа? Силно се надявам. Тези книги са много приятни и забавни, страшно разведряващо четиво. Мисля, че семейство Лолес най-сетне може да си отдъхне. Видях, че Лекси Блейк има и други интересни поредици. Харесвам книгите ѝ, увлекателни са и са едни от най-приятните романтики, които съм чела. А Беззаконие си ме грабна от първия миг и не мисля, че ще съжалявате ако ѝ дадете шанс, а Отмъщение е идеалния завършек на трилогията!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

понеделник, 30 април 2018 г.

Кралска клетка - Виктория Айвярд

  КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АЛЕНА КРАЛИЦА“

  След месеци отлагане най-сетне прочетох третата книга от Алена кралица и се чудя защо ли изобщо го направих. Тази книга удари черешката с разочарованията ми в последно време. Не знам как въобще я изтърпях, наистина съм твърде ината.
  В тази корица червеното ми идва в повече. Оригиналните са по-хубави в бели до сиви и сивосини нюанси, изглеждат елегантно. Но пък така се радвам, че не си купих тази книга когато исках, защото сега щях да искам да се отърва от нея час по-скоро.
  Ще взема превода на ревюто си от Goodreads, което написах с абсолютно пресните си и буквални впечатления. *Много моля фенове на поредицата да не се опитват да ме убеждават в обратното, нека уважаваме чуждото мнение, става ли? Аз не споря под нечии други постове дори да мисля напълно обратното, просто не виждам защо да се карам с хората, така че много бих искала да получа същото в замяна. Това си е МОЕ мнение, не казвам, че е абсолютно и че всеки трябва да мисли като мен, окей?*
  Отне ми две седмици докато прочета тази книга, защото бях доста заета с приключването на семестъра, прекалено много неща за вършене и едва успявах да прочета по някоя и друга страница на ден. Което тотално ме вбесяваше, защото мразя да прекарвам толкова много време с една книга когато мога да я прочета многократно по-бързо. А не мога да опиша колко се радвам, че приключих с този абсурд.
  Не виждам по какво толкова се прехласват всички, Кралска клетка е всичко друго, но не и това. Има толкова много неща, които не харесах, че не знам от къде да започна. Ами, нека започнем с героите.
  Първо, защо Айвярд реши внезапно да пише от гледната точка на Камерън? Аз дори не си я спомнях. Най-малкото можеше да добави някакво припомняне, нещо, но не, а и не мисля, че мога да очаквам нещо по-добро от нея, повярвайте ми, нататък става по-зле. И какво е предназначението на Камерън изобщо? Тя мисли само за брат си: „Искам да спася брат си,“ “о, брат ми, брат ми...“ Това направо ме влуди и ако можех щях да я зашлевя просто, за да млъкне. Тя толкова ли е тъпа да мисли, че Гвардията ще рискува всичко за една загубена кауза срещу цяла армия, за да спаси скъпоценния ѝ брат? А през цялото време мислеше за брат си като за дете, не някой на нейната възраст още по-малко близнакът ѝ. Това наистина ме вбеси ужасно много. Той е в армията, бие се срещу истински хора, не е в детската градина да говори за него сякаш е петгодишен!
  Авторката умишлено ли е направила всичките си герои такива идиоти? Защото се справя отлично с това, всеки беше шибано тъп! Всичките ѝ герои бяха като третокласни. Бяха или тъпи, или маловажни. По време на пленничеството на Мер, тя не направи нищо ама изобщо. Имам предвид, тя просто си живееше в двореца и се подчиняваше на всичко. Тя дори не ОПИТА. Извинението ѝ винаги беше, че не може да направи нищо, Мейвън я изнудва, тя е безсилна в момента... Но не и един-единствен опит! Бях изумена, това беше нелепо! И фактът, че тя не може да реши дали мрази Мейвън или не, по-скоро го съжалява, ме кара да се съмнявам, че някога би била способна да го убие. О и какво пленничество, тя имаше три хранения на ден и книги, и стая. Да, горката Мер.

<spoiler>
  А кой каза, че Кал предава Мер? Аз не видях нищо подобно. Аз видях една тъпа Мер, която отвхвърли мъжа, който избираше нея до себе си и бе готов да я направи кралица, но не, тя отказа и заяви, че той предава нея. Ако не четях на лаптопа си, а в книжен формат, щях да хвърля книгата в стената. Дразнеше ме до безкрайност.
</spoirler>

  Каква по-точно беше ролята на Еванджелин всъщност? Антагонист, кучка, злобно момиче, чиято основна цел е да бъде кралица, жертва? Обърках се. Тя премина през всяко едно от тях. Мисля, че Айвярд не може да реши какво да прави с нея. И тези изкривени представи... Всичко губеше какъвто и да е смисъл.
  Аз абсолютно мразя начин на писане на Аявярд. Тя никога не прави ясно кога свършва една мисъл и започва нова. Те са толкова тясно свързани, че се объркваш какво четеш. Сякаш пропускаш нещо, но не си, защото няма нищо повече. Тя направи всичко толкова... маловажно. Като, къхъм, раждането на бебето. Беше споменато чисто и просто като факт. Че защо да е важно, моля ти се, нищо няма каквото и да е значение в книгите на Айвярд. Но как може да пише за нещо и да започне да говори за нещо коренно различно в следващото изречение, дори не нов параграф?! Как за бога е станала писател на първо място?!
  Единствената стойностна книга в тази поредица е всъщност първата - Алена кралица, останалите просто стават от зле на по-зле. Не мога да повярвам колко много време изгубих над това. Не мисля, че ще прочета следващата. Резюмето е достатъчно очевидно посочвайки, че някой ще умре, защо не го беше посочила дори по-очевидно, направо с името му/ѝ? Високо ниво на сарказъм. Но наистина, не си струва да си губите времето с този боклук, всичко е толкова малоумно и дразнещо. Ако можех да се върна във времето, щях да предупредя себе си да не чета тази смотана книга и да ни спестя времето с нещо по-стойностно.

четвъртък, 26 април 2018 г.

Четене + университет - мисията невъзможна или пък не?


  Вече съм във Великобритания от около осем месеца(уау) и вторият ми семестър почти приключи(сесията е май, но нямам изпити тогава, не разбирам защо на всеки, на който му обяснявам е трудно да го разбере, просто не е задължително да има изпити през сесията тъй като могат да минат по време на учебния процес или пък да е курсова работа, също и зависи от специалността, та затова за мен семестъра сега приключва). Като цяло съм доста доволна, харесва ми тук, университетът също е добър. Харесва ми как всичко е структурирано и се поднася на абсолютно приемливи части. Лекторите преподават добре и са винаги насреща ако има някакъв проблем. Забавно ми е как в България искат да ги назовеш с всичките им 20 “титли“, aka професор-декан не-знам-си кой си, това ми го казват приятели, които учат в България, и се обиждали ако им сбъркаш „титлите“, сякаш са кралски особи. Тук обстановката е много по-разчупена, което ми харесва, обръщаме се към всеки с малкото му име(да, отначало бях леко шокирана, но свикнах, много по-добре е да смяташ тези хора за приятели, защото си е така). 
  Хората като цяло са доста по-учтиви и дружелюбни отколкото при нас. (Е, вие попадали ли сте на усмихната и приветлива служителка в администрация в България, примерно? Когато се прибирах за Коледа и тъй като не съм пътувала с метрото в София, се наложи да попитам малко повече служителката на гишето, а тя с огромна досада ѝ се наложи да си остави книгата и да си отвори прозорчето напълно демонстрирайки ми колко незначителна съм като клиент и как може да я прекъсвам, за да искам информация? 😑) Безспорно и качеството на живот в много отношения е доста по-добро отколкото при нас, но не бих казала, че ние имаме вина, че получаваме подобни смешни възнаграждения.
  НО, определено нашата кухня е незаменима. Кой яде пържени картофи с оцет? Да, това тук е комбинация всъщност и повярвайте ми, отвратително е. Като цяло не рискувам с готова храна, твърде гадна е, но сама се научих да готвя по рецепти и не че се хваля, но съм добра. 😅
  Малко се отплеснах, но да се върна към темата. Оказа се, че не е невъзможно да съчетаеш и двете. Всъщност прочетох този много полезен съвет от Криси в един неин пост в началото на учебната година - да чета в автобуса. Прекарвам поне час всеки ден в градския транспорт и така или иначе това си е изгубено време затова чета. И само четейки в автобуса съм прочела над дузина книги! Това е много повече отколкото изобщо очаквах да мога да прочета по време на учебната година, защото вкъщи не си позволявам да чета(невинаги и немного, упс) колкото и да искам, защото трябва да уча. А материала наистина е интересен, учат се толкова много неща, както и има страшно много практика, което е страхотно. Все пак опит не се придобива само с теория и няма как да започнеш да правиш каквото и да е изведнъж дори и да наизустиш цял учебник. Като споменах учебник, аз поне нямам такива, компютъра ми е най-добрия източник за всичко, все пак уча Компютърни науки.
Source: Instagram
  Започнах да прилагам съвета на Криси в края на миналата година и изгубих два месеца от началото на годината докато започна да чета в автобуса. Но от тогава до сега предимно съм прочела поредицата Бен Хоуп, за която говорих в един друг пост, обожавам този герой! И да, изчерпах всички излезли книги и сега чакам да излезе следващата. Ох, чакането е най-гадно. Нямам търпение и за последната книга от Стъкленият трон! В края на годината ще си направя хубав Коледен подарък!
  Също искам да се похваля с книгата, която спечелих от гивъуей - While You Sleep от Stephanie Merrit, който бе организиран от самото издателство HarperCollins заедно със Stylist. Книгата е с твърди корици(да, хората тук знаят как да правят giveaways).
  Опитвам да поддържам и другият си английски блог, който също като този бях позарязала, защото ми е доста натоварено, но наскоро промених дизайна и твърдо реших да се заема и с него, за да го развия.

Please, have a look > > >


Shattered Shelves


Като цяло не знам какво да споделя. Ако имате конкретни въпроси питайте, ще се радвам да отговоря. :)

сряда, 18 април 2018 г.

Сребърната маска - Холи Блек и Касандра Клеър

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА  „МАГИСТЕРИУМ“

  Настина много ми харесаха първите две книги, но тази... с две думи беше пълно разочарование. Страшно кратка, а са набутани супер много неща. Не знам вкусът ми ли е станал толкова лош или някои поредица колкото повече напредват, съвсем се развалят? Защото впечатленията ми от Сребърната маска са... просто ужасни. Не очаквах това от автор като Касандра Клеър, наистина.
  Харесва ми как заглавието на всяка книга е свързано с конкретната година в Магистериума. Първата е желязна и следователно книгата беше Железният изпит. Много, много по-интересна от тази, между другото.
  Всичко в Сребърната маска като се започне от сюжета и развитието на героите е като претупано и повърхностно. Цялото това бягство и уж пленничество в дома на Майстор Джоузеф изобщо не ми се стори като такова. Кал все така не е наясно със себе си злодей ли е или не е. Това взе да става банално, уж в него всъщност е душата на Констанит Мадън, той е него, но е и напълно различна личност. Няма никаква логика.
Алекс изглежда чисто и просто като зъл тинейджър. Изобщо не можех да го възприема като супер злодея, за който трябваше да мине. И предвид какво направи с Аарън, това Кал и останалите да се отнасят с него като досаден съученик беше абсолютно нелепо и недопустимо! Аз нямаше да стоя и една секунда с него на едно място без да се опитам да го нападна, а те нито Кал, нито Тамара показаха някаква видима емоция освен раздразнение към убиеца на техния приятел! Що за глупост?! Липсва ми Аарън, той ми беше любимия герой.
  Джаспър... в един момент уж е приятел и помага, а в следващия се превръща в нарцистичното си аз, което не го е грижа особено за останалите. Почти се чудех каква е неговата роля като изглеждаше само там като някакво безцелно допълнение, което се оказа въвлечено в цялата тая драма по стечение на обстоятелствата. А Тамара... през цялото време тя е била умната, разумната и всичко това, а тук беше принизена до ролята на детско любовно увлечение с Кал. Наистина, точно това липсваше към и без това цялата нелепа история. *Ъгхм, иронията си личи от километри.* Тази любовна афера беше нещо, което се появи изцяло от нищото и същевременно Тамара абсолютно не подкрепяше Кал и го заряза заедно с Аарън при първия удобен момент. *Съжалявам ако е спойлер.*
  Цялото това с любовната драма беше абсолютно излишно и ненамясто. А цялото това с „дали тя ме харесва“ беше до ниво на дразнещо. Особено когато Кал си втълпи, че тя ще го вика точно с такава цел когато искаше да обсъждат плана им за бягство и новостите, които са открили. Просто исках да клатя глава от възмущение, това беше страшно, страшно глупаво.
  Имаше също цял куп въпроси, които останаха да висят във въздуха. Те просто бяха вметнати, но обяснение? Никакво. Като смъртта на Джерико, връзката между братята, какво всъщност изпитва Константин към брат си - защото хем е искал да го върне, хем чисто и просто го е използвал без да му пука. Или ресурсите на Майстор Джоузеф и всичко останало? Не, това изобщо не ти е необходима информация. *Да, когато съм ядосана говоря страшно много в сарказъм.*
  Намесата на Анастасия в тази книга ми беше още по-неприятна. Никак не ми харесва като героиня, дразнеща е и ми се струва превъртяла(колкото и грубо да звучи) след като е загубила синовете си и сега си търси нов син. Това силно ми прилича на психическо разстойство, тая жена има нужда от лекар, това не е здравослово. Особено да хвърля новооктрития си „син“ в лапите на лъва... Пълна липса на логика според мен.
  Имах чувството, че чета книга, която нямаше нищо общо с предходните, особено с Железният изпит и Медната ръкавица. Не видях нищо от това, което ме бе впечатливо първоначално и ми беше харесало в тази поредица. Харесваше ми идеята за магическо училище, да проследя пътя и етапите, и трудностите по време на Магистериума. Някак беше много по-добре поднесено и имах толкова по-големи очаквания. Цялото това обещание за приключение, обучение и магия... беше запленяваща комбинация, но от Бронзовият ключ нататък всичко тръгна надолу. Страшно съжалявам, че трябва да е така. Все още си спомням ясно как получих като подарък първата книга с промоцията на Егмонт, беше си чист късмет, който не очаквах и книгата се оказа толкова заинтригуваща. Все пак ще прочета и последната книга, искам да видя как ще приключи всичко, дано този път Холи Блек и Касандра Клеър се справят по-добре, искрено се надявам.

неделя, 15 април 2018 г.

Кървава целувка - Дж. Р. Уорд

   КНИГА ПЪРВА ОТ „НАСЛЕДСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

  Откакто си възобнових четенето на Братството и приключих с излезлите до момента книги от основната поредица се канех да започна с Наследството на черния кинжал. Може би бях мъничко скептично настроена, просто се чудех до колко ще бъде като Братството, дали ще е също толкова добра... Но най-сетне прочетох Кървава целувка и oh, my God, наистина беше добра!
  Още когато видях корицата на издателство Ибис и бях totally inlove! Понякога дори ми се иска да имам всяка една тяхна книга само заради уникалната корица, дори и да знам, че не искам да прочета книгата и не е мой тип. Кориците са твърде хубави, за да им устои човек!
  Харесва ми как започна Наследството - много е интригуващо и има всичко това, което обичам в тази поредица. Харесва ми как сюжетът е относно обучаващите се млади вампири в новата тренировъчна програма, но и също съдържа моменти с Братята и всички останали всъщност. Предполагам, че трябваше да прочета книгата в хронологическа последователност, т.е. след Сенките, защото така малко се обърках кое точно и в коя книга се беше случило, защото знам повече, от колкото се предполага за точно този момент, в който се развива книгата. Така че наистина, четете книгите в реда на издаването им, че става много объркващо да се връщаш назад като с ретроспекция. 
  Отне ми твърде много време според мен да прочета книгата, но наистина съм страшно заета покрай университета сега като наближава края на семестъра покрай всичките изпити и курсови работи. Как ми се иска да можех да чета за известно време... просто четене и нищо друго. Ето как си завиждам за пропиляното лято миналата година, толкова много време имах за това, а едно, че прочетох много малко книги и друго, че половината абсолютно съжалявам, че прочетох.
  Все още съм стъписана от това как започна самата книга. Бях доста шокирана да разбера какво точно ще представлява тренировъчната програма и какво всъщност Братята бяха подготвили за младите вампири, много от които изобщо не успяха да преминат този „подбор“. Ами както гласи една френска поговорка "à la guerre comme à la guerre" (на война като на война). Наистина дадоха най-доброто от себе си в тази нощ.
  Парадайз е кръвна дъщеря на Първия съветник на краля, както и част от най-елитното съсловие на глимерата, произхождаща от основаващо семейство(съжалявам ако съм неточна в превода си, чета на английски). Следователно задълженията ѝ са предопределени още от раждането: да стои вкъщи, да бъде красива, да върши някакви досадни домакински неща, които една аристократска лейди трябва да върши и разбира се, да ражда наследници. Да, това мисля, че обобщава ролята на жената във всеки един аристократичен свят. Обаче, тя не иска този живот за себе си. Наистина е нечестно да няма право на избор за своя живот. Но едно нещо е напълно вярно: Парадайз има много грижовен и добър баща, който е и достоен мъж. Мисля, че кралят има най-добрия съветник, който може да иска. Тренировъчната програма е нейният шанс за бягство, да прави нещо различно и нейно, нещо, което не се предполага да прави. И познайте какво, красавецът, който се появи в рецепцията ѝ тотално промени уравнението.
  Крейг е с обикновено потекло. Той не е от знатен произход и след като губи семейството си по време на нападението на лесърите, той няма нищо друго останало на този свят, затова тренировъчната програма е най-големият му и единствен шанс да направи нещо смислено с живота си. Това, което не очаква е да срещне привлекателната рецепционистка, която му даде формуляра и при това да се държи през цялото време. Когато смесиш чисто привличане и двама вампира резултатът е всичко друго, но не и безобиден. Особено когато и двамата копнеят един за друг и връзката им е неизбежна. Наистина харесвам това примитивно обвързване, това желание, така че знаеш, че точно този мъж/тази жена е единственият/та, той или тя е твоята половинка. И свързването във всеки един смисъл на думата... о, да, тази част най-много ми харесва.
  В Кървава целувка, освен новата сюжетна линия с новите герои, виждаме малко повече за Бъч и Мариса тъй като и не имат своите проблеми във връзката си, ами животът на обвързаните невинаги е розов. Те също имат и значителна роля в някои от събитията, засягайки работата на Мариса и Бъч като треньор в програмата.
  Като цяло съм наистина доволна от Кървава целувка. Съдържа абсолютно всичко като всяка една друга книга на Братството. Тази сюжетна линия с нови герои е доста интересна със сигурност. Дж. Р. Уорд отново привлича читателите със своя тъмен страстен свят на вампири. Много ме заинтригуваха и останалите герои, които са също толкова цялостно изградени като тези двамата и искам да прочета историите на всичките всъщност. Пейтън е доста забавен, интересно ми е каква ли ще бъде неговата книга. Как ми се иска да прочета  Blood Vow и Blood Fury, но ги нямам. Е, определено ще чакам с нетърпение това да се случи и да излязат още много книги!

събота, 31 март 2018 г.

Wrap Up - January, February, March


Реших да не правя повече месечни равносметки, защото не винаги съм много редовна и затова ще правя равносметка на всеки три месеца. Е, след първото тримесечие тази година мога да се похваля, че съм прочела 21 книги според Goodreads. Повечето нямат ревю в блога ми, защото са от поредицата Бен Хоуп, за която направих една друга публикация. Обожавам ги тия книги и през февруари и март прочетох всички от осмата нататък. Да, наистина не мога да им се наситя.

1. Споделени Тайни - Колин Хувър

Всъщност не ми допадна особено. Имам проблем с книгите на Хувър, просто не са мой тип.

2. Рафа: Моята история

Обожавам книгата на Рафаел Надал! Толкова е... откровена и прекрасна! Препоръчвам я на всеки тенис почитател, а и не само. Наистина си заслужава, остави ме с невероятно прекрасно впечатление и ме кара да се усмихвам всеки път щом се сетя за нея. Просто Рафа е един възхитителен човек!

3. Разплата - Лекси Блейк

Тази трилогия на Лекси Блейк е страшно интригуваща. Харесвам семейство Лолес, пък и аз съм върл привърженик на трилърите, така че...

4. Дяволската лейди - Джоана Шуп

Тази книга постави началото ми на серията от негативни ревюта. Като за начало се пренаситих от обикновени романтики и ще им дам пауза за сега. Ама и тази книга не си беше нищо особено и останах супер разочарована.

5. Сенките - Дж. Р. Уорд

Минаха към две години откакто прочетох предходната книга на Братството и най-сетне се върнах към тази поредица. Беше ми домъчняло и отдавна се канех да си я продължа и най-сетне го направих.

6. Звярът - Дж. Р. Уорд

Изненадах се, че тази книга ми хареса толкова. Точно този сюжет не очаквах, че ще е точно мой тип, но се оказа нещо съвсем различно.

-----------
Нямам направено ревю на български, но ако трябва да съм честна прочетох и петнадесетата книга The Chosen като и без това си чета на английски, а е излязла и аз я имах. Нямам търпение за следващите и съм и любопитна издателство Ибис какви ли прекрасни корици ще направи!

7. Брилянтните - Маркъс Сейки

Уау, тази книга е брилянтна! Страшно много ми хареса, много интересен трилър. Издателство Ибис отново проявиха отличен вкус с избора си на книги. Харесват ми книгите, които издават - в 90% от случаите са точно мой тип.

8. Нокът - Джули Кагава

Отвратителна книга. Възмущавам се на себе си, че си изгубих времето с това нещо. Толкова нелепа и глупаво написана, че още ме е яд задето я прочетох.

9. Произход - Дан Браун

Очаквах доста повече от автор от такава величина като Дан Браун. Тази книга беше доста слаба в сравнение с останалите и ми бледнееше отвсякъде. Надявам се ако има следваща в поредицата за Робърт Лангдън да е по-добра от тази.

10. Кулата на зората - Сара Дж. Маас

Почти забравих, че съм прочела тази книга. Мисля, че е една от любимите ми в тази поредица. Страшно много ми хареса. Разбира се, четох я на английски. Нямам търпение в края на годината като излезе и последната, ще си направя хубав коледен подарък.

Десет ревюта от общо 21-а прочетени книги. Малко е объркано, няколко от тези книги съм прочела в края на 2017-а явно и бройката е останала там, но за тази година със сигурност имам 21. Е, дванадесет от тях са от поредицата Бен Хоуп (докато чаках да пристигне 8-мата книга прочетох трите новели, защото не можех да се сдържа повече и исках нещо с Бен Хоуп). Ами двадесетина книги за три месеца не е перфектния резултат, знам, че мога и по-добре, но определено това не е единственото, което върша. През декември миналата година смятах да правя публикация относно четенето ми и университета, но я отложих и така и не съм я довършила, някой заинтригуван да го направя? Обещавам, че ако го, ще разкажа повечко как е във Великобритания. 😊

неделя, 25 март 2018 г.

Tower of Dawn - Sarah J. Maas

  КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“


  Обожавам я, обожавам я, обожавам я! Мисля, че това е една от любимите ми книги в поредицата Стъкленият трон. Наистина много ми хареса приключението на Каол и Несрин до тези далечни земи изпълнени с щастие, ред, хармония... всичко. Антика ми напомни на Двора на мечтите от поредицата Двор от рози и бодли в някои отношения. Понеже и двете са били защитени от хаоса, някак скрити от войните и анархията случващи се наоколо имайки възможността за развитие и култура. Антика е отдалечена и защитена(до сега) от случващото се в северния континент, самата страна е много по-развита и е като едно мечтано място за живеене. Установих, че харесвам всяка една част от нея. А тази империя... това е пример за една почти перфектна страна управлявана от мир и справедливост. Наистина бих желала да живея там.

  Харесвам тази корица повече от тази на български. Белият шрифт ми стои твърде обикновено, а съм виждала тази и на живо, наистина е яка. Пък и четох тази книга на английски, разбира се. Сега като се замисля, последните две книги от Стъкленият трон съм чела на английски. Само съжалявам, че не съм чела и останалите в оригинал, a shame. 
  Пътят на Каол е доста по-труден обаче и достигането на Антика е едва една част от него. Той трябва да намери начин да възстанови и излекува тялото си, когато пострада в битката в края на Кралица на сенките(това ми се струва толкова отдавна вече, четох тази книга преди толкова дълго време). Каол има късмет с най-добрата лечителка в Торе Сесме, само че ако тя се съгласи да го направи. Несрин, от друга страна, открива своя собствен път в тази книга. Но и двамата са на мисия да помогнат на хората си, което ще открият, че няма да е никак лесно.
  Харесва ми как Кулата на зората е разделена на две основни сюжетни линии разделяйки историята на Каол и тази на Несрин с техните собствени премеждия. Не е относно само заради войната, но и е свързана със самите тях. В далечна, почти небивала земя Капитанът на гвардията и (може да има несъответствие с превода, нямам идея как е, защото както казах и по-горе, не чета на български) Ръката на краля ще открият съдбата си. Защото истинското изпитание тепърва предстои.
  Истината е, че харесвам по равно как се разви историята между Ирин(това име дори на английски ми е странно, предполагам си го произнасях по мой си начин и тук малко импровизирах с написването му) и Каол както и Несрин и Сартак. Наистина обожавам всяка една частица от Кулата на зората. Смятам, че от книгите, които прочетох от началото на тази година, тази обезателно е най-добрата.
  Структурата на империята напомня малко на Османската империя и начинът, по който се наследява трона. Но има една голяма разлика, че няма значение от пола на децата - и принц, и принцеса може да бъде управлява, което е огромен, огромен плюс. Но като цяло е интересно и интригуващо, харесва ми как го е измислила Сара Дж. Маас.
  Мисля, че самата книга си загатваше, че развръзката наближава, защото има толкова много разкрития... Правейки книгата още по-интересна, разбира се. Сега като знаеш всички тези неща, предстои финалният сблъсък и още повече какво ще стане след онзи доста неприятен край на Империя на бури. Убедена съм, че Сара е подготвила нещо епично за читателите и нямам търпение да разбера какво.
  Обожавам края на книгата. (Е, не точно съвсем последната глава, ако сте прочели ще знаете.) Беше... о, искам да прочета още! Последната (уви!) книга от поредицата ще излезе този октомври и смятам да си направя един прекрасен коледен подарък тогава. Но толкова да не ми се иска да свършва една от любимите ми поредици. Помня как не исках да я прочета, така де, не ѝ давах шанс и Юли както винаги се опитваше да ме навие, е, радвам се, че успя както и за много други. Двете имаме сходен вкус и по-често трябва да си се доверяваме една на друга за това, аз лично знам, че няма да съжалявам.
  P.S. Ако не сте чели тази поредица, то определено трябва да го направите ASAP. И това е по-скоро трябва, отколкото съвет. :D

сряда, 21 март 2018 г.

Need a hero? Ben Hope is your man.

He's sexy.
He's badass.
He's one kind of a man.

   Още в края на миналата година ноември - декември започнах да чета една много интересна трилър поредица. Не съм правила отделни ревюта на книгите в блога, защото не е много популярна на български и прецених, че е по-добре да направя този по-свободен и обобщен пост. Заглавието на поредицата носи името на главния герой (нещо типично за трилърите, което съм забелязала) - Бен Хоуп. Да, поиграх си закачливо и със заглавието на този пост, но наистина е така. Бен е точно типът герой, който може да те спаси в напечена ситуация без никакви супер сили просто being a badass. Бен е бивш САС военен (всички готини мъжки парчета в трилърите май са някакви такива, което ги прави още по-яки) и като такъв има определени... умения. Той е умен, секси, атлетичен и е добър в това, което върши. Следвал е две години теология, но е прекъснал, след което отива в армията и успява да се изтигне до последен ранг Майор (ако не ме лъже превода на български, че просто не мога да си го обясня какво точно трябва да е званието major). Естествено, една от предпоставките за добрите постижения в такава професия е абсолютната липса на здрав разум на моменти. Което ми напомня за цитата на Лудия шапкар:

"Ти си луд, напълно побъркан, изперкал! Но ще ти кажа една тайна: най-добрите хора са такива.""Алиса в Страната на чудесата"
   Всеки добър човек си има своя недостатък. Бен е добър по душа, но методите му са... малко крайни, малко жестоки понякога, малко извратени, но точно това харесвам най-много у него. Той е перфектния войник и обикновено идва като гръм от ясно небе на всеки, който си има работа с него, защото първоначално изобщо не очакват да си имат работа с човек с толкова добър профил.
   Бен е съвършен - руса коса, сини очи, изкривено чувство за хумор и ass kicking character - все казвам, че това е моята сродна душа. Толкова много ми напомня за самата мен и колко е як във всяко едно отношение... Наистина фенгърлствам ама много.
Това са новите корици в новото издание и са просто великолепни,
обожавам ги!
   Друга черта, която много харесвам у него - той не се бои да убива, просто го прави когато се налага. Няма предразсъдъци, няма замисляне, нищо. Той го прави и е добър в това. Не че тези, които убива не са си го заслужи напълно, че и отвъд. Мен страшно ме дразни като започнат глупостите с не си цапай ръцете, не падай на нивото му, не си заслужава, остави на властите да раздадат справедливост. Не, всичко това е bullshit, не може този да е радикалист и да убива и накрая да му дадеш затвор за награда, което е равносилно да го изпратиш на почивка. Пък и в много случай или убиваш, или биваш убит, а Бен избира първото.
   Тази трилър поредица не е като нищо, което съм чела до сега. Не е за обичайните исторически събития/артефакти и т.н., които обикновено биват засягани в книгите, защото това са винаги интересни и актуални теми. Това, което авторът Скот Мариани развива е по-нематериално и по-не толкова известно сякаш. Да, известно си е разбира се, но не е като да кажеш Екскалибур или Атлантида, за което всеки е чувал. Бен изобщо не е специалист в археология или нещо подобно, не е изследовател, не е историк, нито нищо, но е обучен за най-добрите 22-ма САС военни с такова обучение, правейки го един на хиляда, та дори и повече. Този елитен отряд има способности равносилни на цели армии, те са бързи, умни, интелигентни, добри разузнавачи и добри преследвачи. Всички тези качества накуп правят почти съвършения индивид. Неслучайно Бен е така добър в намирането на неизвестни неща... и хора.
   След като напуска САС поради разкритието на задкулистни политически игри, които той не може да приеме, той се отдава на частна практика като кризисен консултант. С други думи, помага в отвличания намирайки най-вече отвлечени деца, нещо тясно свързано със собственото му минало, което го преследва и до днес.
   Всъщност част от първите книги ги има на български, но не са много нови, поредицата е недовършена и затова надали някой би обърнал внимание. Което изобщо не ме изненадва, че е недовършена, нещо абсолютно нормално затова изобщо нямам желание да чета на български. Първата книга е с оригинално заглавие The Alchemist's Secret, а на български е Ръкописът на Фулканели. Ами много е глупаво да преведат заглавието, така че да разкрият половината от същността на книгата. Типично по български да си изменят заглавието както на тях им харесва без да се замислят, че издават основната идея на книгата, която се предполага да разбереш в процес на четене. Ето затова не препоръчвам книгите на български, абсолютна загуба на време с неясно доколко прецизен е превода.
   Бях прекъснала за известно време четеното на останалата част от поредицата(стигнах до седмата книга включително), защото нямах осмата, но наскоро се сдобих с нея и главоломно се върнах на вълна Бен Хоуп, обожавам тези книги. Толкова са вълнуващи, изпълнени с екшън, на моменти дори брутални, но и толкова забавни - толкова много цитати си отбелязвам, че мога да напълня цяла тетрадка с цитати от книгите за Бен Хоуп, защото той е един много... забележителен герой и обикновено е прям, казва каквото мисли (досущ като мен) и става изключително забавно. А аз страшно се забавлявам когато чета сарказъм и черен хумор. Вече съм прочела четиринадесет от шестнадесетте излезли до момента книги и почти съм в трагично състояние, защото искам да прочета още, а не ми остана нищо. До края на следващата седмица най-вероятно ще съм приключила, а изобщо няма да ми се иска да съм. Но следващата книга излиза скоро, така че нямам търпение!


   Наистина искрено бих препоръчала тази поредица. Бен е уникален герой, единствен по рода си. Поне може да му дадете шанс като видите за какво става въпрос, но от своя страна аз мога да кажа, че няма да съжалявате. Това е като екшън филм, само че стократно по-добро от филма. Както започнах и публикацията си, ако ви трябва герой, Бен Хоуп е точният човек.

събота, 17 март 2018 г.

Произход - Дан Браун

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РОБЪРТ ЛАНГДЪН“

  Още едно разочарование и още едно негативно ревю. Май съм на муза, а? Не е като умишлено да го правя, но книгите, които прочетох напоследък ме оставиха доста разочарована.
  Корицата е от британското издание и смятам, че тази е по-яката, американската ми е малко постна. Виждала съм я тук в книжарниците на живо с твърди корици и наистина е яка.
  Уви, тази книга определено не е от най-добрите на Дан Браун. Предишните бяха значително по-добри. Имаше я динамиката, мистерията, надпреварата с времето... тук сякаш беше whatever, I'm just assisting the case или нещо такова. Всъщност имаше и неща, които ми харесаха, което е причината да се чувствам толкова раздвоена, защото хем я харесвам, хем не.
  В защита на Произход ще кажа, че е интригуваща и в един момент е едно, а в следващия се случва нещо съвсем друго. Това е много типично за един трилър: в един момент героите са в едно положение, а в следващия всичко се променя на 180 градуса. И това е, което обичам на трилърите, тяхната естествената непредвидимост, защото ако е твърде очевидно не е интересно. Както винаги, Дан Браун си е поставил много дръзка цел развивайки такава опасна идея, но смятам, че това е абсолютно в негов стил. Той не се бои да пише за нещо табу или да засяга оголен нерв (което всъщност е религията, например). Бях страшно заинтригувана от самата идея на книгата и бях наистина впечатлена от личността на Едмънд Кърш(сериозно ли така са го превели Бард? не че има какво да се учудвам, но за щастие вече не чета книгите на български). Той е футурист, учен... образ на необятния технологичен свят, в който живеем.   Открих, че всъщност споделям някои от неговите гледни точки. Обаче никога не съм харесвала модерното изкуство, не виждам изкуство в това. Въпреки че съм изцяло за новите технологии (ехо, все пак това и уча!), аз имам и малко консервативно виждане за нещата, например предпочитам класиците като Микеланджело и Да Винчи; ето това е изкуство за мен. Но да се върна на темата. Произход има доста положителни аспекти, но и същевременно е версия на същата фундаментална история. Никой не знае истината със сигурност, но е доста смело и впечатляващо да опиташ да си представиш своя.
  От друга страна, не беше толкова напрегната като останалите книги. Там имаше конспирация, заплахи и много щети, които трябва да бъда предотвратени. Тук... не чак толкова. Бях доста изненада да открия, че за първи път в такава книга основната тайна ще бъде разкрита пред света. Това се случва много рядко. Предполагам, че е по-лесно да го оставиш скрито както е било до сега. Особено след като автора се вижда принуден да създаде една нова реалност след като разкрие това и повярвайте ми, не е никак лесно да се направи подобно нещо. Но основната причина да не харесам тази книга е, защото ми липсваше действието и напрежението. Фактически това си беше просто теория, може и да е доказана от Едмънд(произнасях си го Едмонд, защото това име ми напомня за Едмон Дантес от Граф Монте Кристо и е френската вариация), но все пак ми липсваше намесата на Робърт Лангдън в случая. Да, трябваше да бяга, да намери разни следи, но го чувствах недостатъчно.
  Действието в Произход се развива в Испания. Обичам испанския и тепърва започвам да го уча. Много е интересен и от доста време искам да науча този език. А и напълно обожавам испанската музика (някои от най-любимите ми песни са испански като Despacito и много песни на Енрике Иглесиас, любимият ми изпълнител всъщност). Но моля, спестете ми частта със съвременната история, наистина не понасям 20-ти век - най-кървавия исторически период както и нещо между преди и сега (а аз страшно мразя некатегоричните неща, като междинните сезони пролет и есен). Бих ненавиждала да живея в това време, но за щастие съм си напълно дете на 21-век.
  Колебаех се между рейтинг от 4 и 3 звезди, но смятам, че 3.5 е най-точното. Истината е, че очаквах повече затова няма как да ѝ дам повече или по-малко от 3.5. Но за едно нещо съм съгласна: мразенето е лесно; да направиш религията да изглежда като „злодея“ е твърде лесно и просто. Това, което аз вярвам е, че науката и религията могат да съжителстват заедно вместо да опитват да се разрушат едни други. Поне могат да опитат, нали? Явно взаимното разрушение не помага, има стотици примери от историята и е крайно време да се поучим от тях. Защо да деградираш когато можеш да градираш?

неделя, 11 март 2018 г.

Нокът - Джули Кагава

  КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „НОКЪТ

  Още едно негативно ревю, май съм прекарала тези месеци четейки все лоши книги. Май вкусът ми нещо ме подвежда. Дори не знам защо прочетох тази книга. Изгубих си времето с нея, но... защо? Сега виждам, че е нямало смисъл и добре, че не продължих със следващата, щеше да е като Прелестни създания миналата година - абсолютна загуба на време, че и отгоре.
  Корицата е подобна на оригиналната, заради която май се подведох да чета тази книга. Ама е странно заглавието Нокът, на английски е Talon и се възприема по-скоро като име и ми е страшно объркващо когато някой превежда име. Така де, би ли превел собственото си име на чуждия език? Това си е просто заглавието на тази организация, не го приемаш в буквален превод. Всъщност нямах идея, че тези книги ги има на български, дори не бях проверила по-рано.
  Това е втория път, в който чета за дракони. Първия беше в поредицата Атлантида на Джина Шоуолтър. Май не съм много по шейпшифтърите, предпочитам вампири.
  Книгата донякъде става. Мисля, че St. George и Talon си приличат много. Две организации на крайностите с много тесни връзки със своите подчинени. Това е като промиване на мозъците и толкова много от тях им вярват сляпо! Не мразя нищо друго като сляпата вяра и абсолютното подчинени, като стадо овце, които ако им кажеш да направят нещо и ще го направят без да се замислят. И това се случва на много места в реалния свят, за съжаление. Хората трябва да се научат да мислят, самостоятелно.
  Прекалено много гледни точки. Защо авторката просто не бе написала книгата в трето лице? Но не, трябва да прочетеш от гледната точка на всеки един основен герой. Това е дразнещо и безсмислено. Не съм особен почитател на първо лице, звучи твърде елементарно. Както е и твърде ограничаващо, а аз страшно мразя ограниченията.
  Ембър е толкова незряла героиня. Само като ѝ чуеш мислите... И тя разделя себе си на своята човешка половина и на дракона си, което понеже прочетох някои ревюта в Goodreads било като в 50 нюанса с Ана където пък я наричала своята вътрешна богиня. Явно ще да е много проста тая богиня та да се принизява на това да я бият и да казва „господарю“ на мъжа си. Ето на това му се вика деградация. Всички, които харесват това нещо не са наред, ама честно.
  Основата идея на тази поредица е за двама да ги наречем близнаци, Ембър и Данте, които са нещо необикновено. Драконите обикновено снасят само по едно яйце и затова нямат братя или сестри, но изненада, Ембър и Данте са. Те живеят в Талън - организация, която им помага да оцелеят в свят, където драконите са убивани от Св. Джордж (Джули Кагава не можа ли да измисли по-тъпо име?) - военни сили, създадени с цел унищожаването на всички дракони. #тесногръдие
  Предполага се, че Ембър и Данте трябва да се научат как да се сливат с хората и да се държат като тях през лятото си в Калифорния докато тренират да станат пълноправни членове на Талън и да започнат същинската си работа за тях. Е, Ембър не иска това, все пак е тинейджърка, тя иска да се забавлява с приятели, да сърфира и да прави всичко и нищо като обикновен тинейджър. Само че пропуска един дребен детайл - тя не е обикновен тинейджър и не може да си живее просто така необезпокоявана от никого.
  Тогава среща, как е на български? Няма значение, ще използвам английската дума. Та среща rogue dragon, който поставя под въпрос всичко, което знае, влюбва се в човешко момче, което очевидно е забранено и нетипично за дракон. Споменах ли, че драконите живеят стотици години? Така де, дори да не беше забранено, не е много яко ти да си съвсем млада докато приятелят ти остарява и накрая умира, а ти да продължаваш да си живееш още дълго. И за капак на тези две неща имаме и любовен триъгълник, просто чудесно.
  Ембър има толкова хленчещо, детинско и безотговорно поведение. Тя просто иска да се забавлява, иска свобода и ами т'ва е. Тя мрази Талън, защото ѝ налагат правила, не я оставят да се забавлява и искат да я обучат да бъде истински дракон. О, това е толкова ужасно. Защо просто не я оставят да си мисли за момчета и да си лети свободно? Ама сериозно, тая само мислеше „о, искам да летя по-скоро“. Сякаш ако не е 100% дракон през цялото време и ще умре без летене. Звучеше нелепо. Имах чувството, че чета за някоя десетгодишна. Четох ревюта на останалите книги, ами за пет или колкото са там книги Ембър не претърпява никакво развитие - все същия смотан хленчещ идиот, резюмирано.
  Тя направи сутрешните си тренировки да изглежда като цял век! Сякаш след това няма цял ден на разположение да прави каквото ѝ скимне, което и прави. Но накрая винаги ще намери за какво да се оплаче отново, спокойно. И ми идваше лично да я замеря с нещо когато не осъзнава очевидните неща. То всичко е толкова предвидимо, а тя е толкова тъпа! Гарет е войник от Сейнт Джордж, няма никакъв живот освен военния и меко казано не го бива в нищо друго, абсолютно не пасва на нищо никъде, но това за Ембър е абсолютно окей. *в такива моменти просто съм с иронична усмивка, защото думите са излишни* Нищо, че цял живот е обучавана какви са Сейнт Джоржд и факта, че Гарет е добър в ръкопашния бой и стрелбата, а тя дори не се сеща да го попита от къде се е научил доказва дори още повече колко глупава героиня е.
  А да не говорим за клишетата. Боже, тази книга е пълна с клишета - нелепа и жалка героиня, любовен триъгълник, да се качат в колата на непознати момчета, които казват, че искали да се „забавляват“ (колко тъп трябва да си да се вържеш на това?) и о, колко клиширано да се появят двамата спасители и да засият в очите на тъпите момичета.  А и начинът, по който човешката ѝ половина обожава Гарет, а драконът направо го ненавижда... звучи сякаш има раздвоение на личността.
  От героите Райли, the rogue dragon, беше най-логичният от всички. Само че дори не разбирах защо той с мисията, с която се е заел беше така сляпо заслепен от Ембър и направо бе готов да захвърли всичко заради нея. Беше просто „окей, ще направя всичко за Ембър“, не че тя го заслужаваше.
  Нямам идея какво е целила Джули Кагава ама това звучи като рецепта за „най-лошата книга“ и „как не се пише книга“. Начинът ѝ на писане също ми се стори ужасен. Освен не до там изградените герои, всичко звучеше толкова елементарно и простичко. Ето затова не винаги харесвам young adult, в някои книги е направено да звучи елементарно сякаш това съчетание е равно на детинско и идиотско. Поне на мен ми звучи така. Аз лично не бих препоръчала тази поредица, ако ще си губиш времето и по-добър начин може да измислиш от този.