От два месеца не съм публикувала нищо в блога си, дори в новия, който ми е на английски просто, защото не ми остава време за това. Но определено чета, е, в автобуса, но всеки ден прекарвам там поне един час, така че това не е никак малко време и то на вятъра ако не правя нищо. Така че по книга на седмица - по-добре от колкото съм си представяла преди университета.Корицата отново е сладка и доста си отива с предходната. Харесва ми, направена е много очарователно. А аз обожавам гланцираните корици на Ибис, страшно се възхищавам на някои от книгите им, които имам когато са в ръцете ми!
Мисля, че прочетох първата книга от трилогията - До всички момчета, които съм обичала през юни(а защо карам на спомени вместо да погледна в блога си не зная). Краят беше гаден, но началото на P.S. Все още те обичам продължава точно от където спря другата, което е добре.
Харесва ми да чета за семейството на Лара Джийн - Кити, Марго, баща им, както и самата Лара Джийн + най-новият член, Джейми, малкото сладко кученце. Всъщност най-много харесвам Кити(да, не е главната героиня, но...), защото е забавна, много умна за възрастта си и е една голяма хитруша. Някои неща дори не би трябвало да ги знае, но тя е опасна, което страшно ме развеселява.
Този път връзката на Лара Джийн с Питър е истинска и исках да им се насладя напълно. Но разбира се, винаги се намират разни “доброжелатели“, които да се намесят в щастието им. Тинейджърите могат да бъдат истински малки зли създания и зад стените на гимназията определено цари един своеобразен свят. А чувствата са още по-объркано нещо. *въздиша* Не е лесно да си тинейджър.
Не съм голям почитател на любовните триъгълници, защото мразя да избирам, страшно трудно избирам неща, защото искам и двете всъщност и там идва проблемът - няма как да избереш две момчета, две блузи или нещо друго да, но това... Така че съм съпричастна на Лара Джийн, намеси ли се още едно момче и става пълна каша с чувствата. Но тя се справя доста добре накрая. Понякога просто... сърцето ти вече е избрало, но ти просто не го знаеш все още.
Любим момент от книгата ми е когато Питър казва на Лара Джийн, че може да му разбие сърцето и да прави каквото си поиска с него. Няма да поставя точния цитат, защото... е, спойлер, ще трябва да си го разберете сами. Но точно това с разбиването на сърцата ми напомни за един друг цитат, добре де, няколко от Вината в нашите звезди, въпреки че не съм чела книгата:
„Не можеш да избираш дали да бъдеш наранен на този свят... Но можеш да избереш, кой да те нарани.“
„За мен би било привилегия точно ти да разбиеш сърцето ми.”Well, така е. Нито Лара Джийн, нито Питър могат да опазят сърцата си неприкосновени в своята клетка, като хора, ние непрекъснато се нараняваме едни други било то несъзнателно или нецеленасочено, то просто се случва. Не можеш да се опазиш от това, но можеш да избереш кой да го направи.
Книгата ми хареса и честно казано се чудя какво ще стане в последната книга от трилогията. Лара Джийн вече е на прага на колежа, пораснала е и ѝ предстоят още толкова много неща. Привидно нейният живот е на обикновено момиче, но все пак е необикновен сам по себе си и аз съм любопитна да разбера и останалото, което ѝ е подготвила Джени Хан.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Едно много свежо, красиво написано ревю, след което желанието ми най-сетне да започна втората книга е по-силно от всякога! Аз също прочетох "До всички момчета, които съм обичала" около летните месеци и сега, когато втората част е вече факт, с нетърпение очаквам да узная какво е подготвила съдбата на главната героиня този път :)
ОтговорИзтриване