събота, 13 август 2016 г.

The Quotes Book Tag


Видях този таг от Юли, но просто нямах възможност да го направя, защото изискваше книгите ми да са при мен и затова предпочетох да го оставя за по-нататък.

 1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото.

Ох, аз не съм от тези читатели, които са започнали с една книга и от там са продължили с четенето и са станали книжни плъхове. Помня, че като по-малка не обичах много да чета, просто ме мързеше. Но първите ми самостоятелни книги, които съм чела бяха Пипи Дългото Чорапче и Приключенията на Лукчо. След това имах известни прекъсвания и т.н. докато стигнем до Братството на черния кинжал преди две лета когато се запалих сериозно по четенето. Смятам, че е най-редно да споделя цитат от Тъмна любов, защото ако не беше тя надали щях да се запаля така силно да чета.

“ - Още не го знаеш - каза мрачно той, - но си моя.”
- Рот, Тъмна Любов, Дж. Р. Уорд 
(Братството на черния кинжал #1)

 2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.

Не си записвам цитатите като ги видя и в това ми е грешката. Обичам цитатите и помня като слон всичко, което ми се изпречи на пътя. Странно е, знам, но запомням всичко, което ми се стори интересно.

“Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли.” 
- Уилям Шекспир

Както и този:

“I was dead until you found me, though I breathed. I was sightless, though I could see. And then you come... and I was awakened.”
- Zsadist, Lover Awakened, J R Ward
(Black dagger brotherhood #3)

 4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.

Първо щях да постна един цитат на Дж. Р. Уорд, по-скоро аз си го направих като цитат от нейните съвети в Пътеводителя за посветени, но реших да потърся нещо друго от друга авторка, която също много обичам.
“Only the very weak-minded refuse to be influenced by literature and poetry.”
 - Cassandra Clare

 5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас (а ако не си ученик- номера на буквата, с която започва името ти).

Аз съм 18-ти номер и е малко вероятно да имам толкова книги на един рафт. Буквата ми е 13-та и е по-вероятно да намеря книга под този номер, но да видим!

“ - Можеш да разтърсиш звездите - прошепна тя, - да направиш каквото искаш, стига да посмееш. Дълбоко в себе си и ти го знаеш. Това е, което те плаши най-много.”
 - Стъкленият трон, Сара Дж. Маас 
(Стъкленият трон #1)
 6. Любим цитат от краят на книга.

Нямам по-любим завършек на книга от този. Остави ме в така наречената естетическа наслада след като прочетох тази прекрасна книга. Краят ѝ бе просто идеалният за нея.

“На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго.” 
- Граф Монте Кристо, Александър Дюма

 7. Вземи една random книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти.

Тази книга още не съм я прибрала след като я прочетох така, че ми е най-лесно да взема нея.

“ Мажоретките започнаха да скандират името на Джей. Той скочи на крака и метна шлема си към тях, с което предизвика кикот, а помпоните в ръцете им заскачаха още по-бързо. ”
- Завръщане на Острова на изгубените, Мелиса Де Ла Круз

 Да игнорираме факта, че това са две изречения, защото просто ми стояха непълни едно без друго.

8. Цитат от книгата, която четеш сега.

Не е книга, която чета точно в момента, но я прочетох преди няколко дни.

“You’re dangerous,” he says.
“Why?”
“Because you make me believe in the impossible”
 - Simone Elkeles, Rules of Attraction

9. Направи изречение от заглавие на книги. (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глаголът/думата)

A Lover Awakened in the Assassin's Creed in the Isle of the Lost.

Книги: 1. Пробудена любов, 2. Орденът на асасините, 3. Остворът на изгубените.

10. Кой цитат би си сложил/ла на чаша/тениска?

“A reader lives a thousand lives before he dies.”
- George R.R. Martin

“Every lovestory is beautiful but ours is my favourite.”

“So many books, so little time.” 
- Frank Zappa

11. Кой цитат те обижда?

 Госпожата ми по български, която за огромно мое нещастие ми е и класна, все повтаря тази фраза. Една от причините да се радвам, че това е последната ми година е, че няма да я виждам повече. Не знам до колко това е вярно, но в себе си съдържа абсолютна антитеза и то хем да го правиш, хем да не го и затова много ме дразни.

Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването.

12. Кой цитат те описва най-добре?

“I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handle. But if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best.” 
- Marilyn Monroe

“Man is least himself when he talks in his own person. Give him a mask, and he will tell you the truth.” 
- Oscar Wilde

“People cry not because they are weak. It is because they've been strong for too long.”
- Johnny Depp

  
 Няма да тагвам никого, защото тагът е от доста време, а аз просто се забавих много с направата му, така че всеки, който желае да го направи, може да се смята за тагнат.

петък, 12 август 2016 г.

Верижна реакция - Симон Елкелес

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ“

Рейтинг:

  Верижна реакция оправда очакванията ми и беше точно толкова интересна колкото и предишните. Жалко, че братята са само трима, защото следя друга поредица, където са петима.
  Корицата е просто невероятна! Наистина е уникална с главни букви. Тя е дори по-лятна от предишната и съвсем ме остави без думи. Поздравления на дизайнерката на корицата, защото поне този път видях, че е жена.
  Третата и последна книга е за Луис, последния и най-малък брат. В началото започва с един период от време и мислех, че цялата книга ще е когато е на петнадесет, което щеше да е малко странно, защото е твърде малък в сравнения с братята си в предходните книги. Е, много скоро очакванията ми се опровергаха и всичко започна както си трябва.
  Ники е коренно различна героиня от Бритни и Киара. Тя не е нито спортна натура, нито примадоната на училището. Тя е съвсем различна, защото е мексиканка, но е отраснала като чиста американка. Това я различава доста от тях, но не е само това. Тя е наранена и изпитва несигурност и страх да се довери на някое момче заради бившия си, който наистина е ужасен гадняр. Той тотално е развалил впечатленията ѝ за мъжете и я е накарал да изгуби доверие във всички. Не смятам, че е редно да поставяш всички под общ знаменател, аз лично съм твърдо против това най-вече от личен опит, защото ненавиждам мен да поставят така. Но тя има основателна причина да се бои и да отблъсква всички.
  Луис е еднакво самонадеян, очарователен и красив като братята си, което явно е семейна черта на семейство Фуентес. Той е умен, амбициозен и много талантлив, но у него бушува тръпката на адреналина като у братята му. Най-голямата му мечта е да стане астронавт и бих казала, че това е доста смело. Да се осмелиш да пътуваш в космоса с риск да не се върнеш... не всеки би мечтал за това. И като на всички Фуентес, на него му е писано да се забърка в неприятности и да си усложни живота.
  Тяхната любов преминава през доста повече препятствия, защото най-напред Ники трябва да му се довери. След две години тя още не е готова да се довери на някого, но просто до тогава не бе срещнала правилния. Луис е точно това, от което се нуждае и между тях започват да прехвърчат искри още в самото начало. Всичко между тях бе толкова по-бурно заради изникналите неприятности, а Луис бе най-надеждния, който не се въвлича в беди като банди. Да, тази прословута дума. Така ми се иска да могат просто да се изтрият веднъж завинаги и направо да се изкорени. Ужасно е, защото това си е вид потисничество и така манипулират живота на хората.
  Тази книга също бе очарователна като предишните и някак малко се отърсих с тези леки любовни романи след като започнах да чета Ордена на асасините, а това е всичко друго, но не и леки книги. Трилогията е интересна и начинът на писане на Симон Елкелес е приятен и увлекателен, който не натоварва и сякаш те оставя да релаксираш точно като за лятото.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 11 август 2016 г.

Правилата на привличането - Симон Елкелес

 КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ“

Рейтинг:

  Правилата на привличането е много приятна книга и не очаквах да ми хареса толкова много. Може би поради липсата на тези банди и такива неща, но ми допадна малко повече от Перфектна химия.
  Корицата е наистина очарователна и тя ми харесва най-много от трите. Обичам синьото и някак ми се струва толкова свежа и лятна, наистина е идеална за лятото. Пък и е толкова сладка, наистина е прекрасна!
  Тази книга ми беше и по-забавна, защото Карлос е толкова самовлюбен и абсолютно без всякакви задръжки относно устата си. Може да каже всичко, което му минава през главата и това доста често довежда до комични ситуации, защото обикновено поставя другите в неприятно положение. Алекс беше почти съвсем различен от Карлос, но само почти. Все пак двамата са братя и си приличат достатъчно много.
  Харесва ми как е структурирана всяка книга, така че накрая в епилога е дадено след солиден брой години какво се е случило. Интересно е и може да накара всяко момиче да въздиша по щастливия край. Все пак всеки обича щастливия край.
  В началото доста пъти се бърках с гимназията на Алекс и Бритни - Феърфийлд в Чикаго с тази на Карлос и Киара - Флатайрън в Колорадо. Имената ми се сториха доста близки и ми се сливаха първоначално. Колорадо е интересно място разположено насред високи планини, има реки и като цяло доста живописна природа. Името идва точно заради червеникавите планини, защото испанската дума колорадо означава точно това.
  Киара е едно доста мъжко момиче, така де, не се бои да върши малко физически труд и да се занимава с мъжки неща като катерене в планината, работа с автомобили... Почти недоумявам как може подобно уверено и силно момиче да се притеснява от някакви глупави момичета в училище, които я обиждат и това я кара да заеква. Според мен тя има достатъчно основание да се чувства по-добра от тях и да не се притеснява изобщо. Добър съвет, но ако го дам на себе си надали и аз ще го послушам, така че... Тя не е типичното кльощаво русо момиче, но пък е много по-хубава от този фалшив идеал. И за първи път ми се стори интересно и забавно да има приятел гей. Винаги съм била против тези неща, но той беше забавен и нищо не го правеше по-различен от останалите.
  Карлос, средния брат и по-малък от Алекс. Определено е като цапнат в устата, но част от неговото его и самоувереност е неговото средство да скрие същността си и да прикрие кой е всъщност. И той като брат си си има свои демони, които го преследват. Точно такъв е неговото опасение да не загуби хората, които обича и заради това отблъсква всички. Това е неговият защитен механизъм, за да не бъде наранен. Всеки си има такъв, нормално е да се бои да не изгуби близките си с опасния живот, който води. Не знам защо, но той също ми се стори и по-привлекателен. Всички братя Фуентес са сексапилни, но Карлос сякаш успя да се отличи с нещо и ме достигна по-силно от Алехандро.
  Тяхната любовна история, на Карлос и Киара, е толкова... хубава и наистина ми хареса. Тук нямаше съвършена блондинка и много опасен тип, бяха си просто те. Струваха ми се много по-естествени и всичко между тях бе така истинско. В началото Карлос се държеше толкова гадно с нея и не започнаха никак добре, но както и предишния път, границата между любовта и омразата е тънка.
  Истината е, че тази книга много ми хареса не само заради прекрасната корица, а заради страхотната любовна история, самите герои и въобще всичко в тази книга. Определено се радвам, че я прочетох, защото е много хубава и си заслужава.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

сряда, 10 август 2016 г.

Перфектна химия - Симон Елкелес

КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ“

Рейтинг:

  Определено винаги когато видя думата химия ще се сещам за учителя си от гимназията. Няма по-ужасен от него и аз имах невероятния „късмет“ да се падна при него. Но както и да е. Не бях планирала да чета тази книга, може би просто не бях обърнала по-голямо внимание, защото честно казано чета повече исторически романтики, отколкото съвременни, но книгата е приятна.
  Харесвам корицата, както всички на издателство Ибис, но това вече съм го казвала дузини пъти. Просто много ми харесват, толкова са хубави и дори по-семплите изглеждат страхотно. Надписът на заглавието дори вътре изглежда също така яко.
  Да чета за разделението между северняци и южняци е нещо ново за мен. По-скоро съм чела английски книги и Америка е една съвсем нова територия. Да, факт е, че има конфликт между белите и тъмнокожите още от векове и сега е по-добре от преди, но това го твърде човек, който гледа отстрани и е много далеч от сърцето на събитията.
  Още от самото начало книгата започна много интересно с инцидента на паркинга между Бритни и Алекс. И още тогава разбрах, че между тях ще има нещо. Обичам книгите, в които любовта е толкова силна и всепоглъщаща, такава, която разтърсва целия свят на героите и ги променя из основи. Е, тази между Алекс и Бритни е точно такава.
  Алекс е типичното лошо момче с ужасна репутация и всички се боят от него. Само че никой не знае каква е истинската му същност. Той е част от бандата „Кървавите латиноси“, една от множеството гангстерски групировки в град като Чикаго. Алекс е принуден да членува в нея заради безопасността на семейството и си е изградил фалшива репутация за грубиян и всичко негативно, за да го смятат за опасен и никой да не се усъмни в него. Той е безспорно един много секси чернокос мексиканец със светли кафяви очи. И определено смятам, че може да е след популярните ученици в гимназията ако не беше лошата му слава, това, че се забърква постоянно в неприятности и най-вече произхода му. Все пак богатите северняци не обичат да контактуват с бедните южняци.
  Бритни е съвършената „кралица на гимназията“ с руса коса и сини очи. Тя е самият идеал с безупречна репутация, капитан на отбора на мажоретките... какво по-хубаво от това? Е, както и при Алекс, всичко е само една игра, маскарад, който и двамата разиграват доста добре. Тя се заблуждава, че е щастлива с изкуствения си идеал в училище докато у дома всичко се стоварва на нейните плещи. Определено не завиждам на живота ѝ с баща, който просто съжителства и е пасивна фигура, майка, която вечно упреква дъщеря си за нещо и болна сестра, за която трябва да се грижи. Плюс нейния живот, това наистина е прекалено много само за един човек.
  Тяхната любов възниква заради този един час по химия, в който са принудени да стоят заедно. Той, обаче, е решаващата крачка, която да задейства химията между тях. Както се казва, границата между омразата и любовта е тънка и при тях стана точно това. Всъщност нямаше причина да се мразят и мисля, че и двамата се преструваха по този въпрос. Между тях стояха единствено класовите им различия, но това отново е твърде неоснователна причина. Също много ми харесаха испанските реплики от време на време, което ме мотивира още повече да искам да науча този език, наистина го обожавам.
  Книгата е хубава и тяхната любов бе толкова силна, че те кара да поискаш такава. Перфектна химия е сладка и очарователна, но и много бурна книга, като цяло един чудесен съвременен любовен роман.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

понеделник, 8 август 2016 г.

Ruler of Books Tag

Видях този таг от Теодора Колева и ми стана интересно, а и тъкмо си търсех нещо ново след като публикувах четири ревюта. От своя страна тагвам Илияна, Anna и Paris love.

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете?

Цялата поредица Реликвите на смъртните и мога да кажа, че запалих приятелката си от училище като ѝ показвах разни снимки и ѝ разказвах за тях, а е факт, че умея да подбирам точните думи, с които да убеждавам някого. Ако можех, бих накарала всички да прочетат книгите на Касандра Клеър.

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга?

Бих се съгласила с Теди, че е неприятно някоя книга да е малка, а друга - голяма. Говоря за малка разлика, която е достатъчна да те кара да се чудиш къде да ѝ търсиш мястото и това е крайно неудобно. Или квадратните, които просто не знам къде да им намеря място като са толкова несиметрични с останалите.
3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга?

Може би Касандра Клеър, отново, защото вече четох няколко нейни поредици и всичките ми харесват много. Несъмнено ще се справи с всичко, което ѝ бъде възложено.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката?

За да не се повтарям с 50 нюанса сиво, която със сигурност бих пратила там, ще пратя След. Това са две от най-големите книжни простотии, които съм срещала и ненавиждам и двете поредици. Бих ги пратила на което и да е мазе, трюм, тъмница или подземие, дори учебниците ми харесват повече в сравнение с тях.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис?

Не знам кой прави кориците на издателство Ибис, но са уникални. Наистина ги обожавам от първата до последната! Лично бих го(или нея) поздравила стига да знаех кой е и да имах тази възможност.

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета?

Не знам защо се сетих за Пърси Джаксън. Просто ми се стори забавно той да е върху монета. Би било страхотно от едната страна да е неговия образ, а от другата знак на Посейдон. Вече искам такива монети!

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”?

Не съм чела много книги, които са излезли тази година. Щях да посоча Двор от рози и бодли, но тя излезе миналата година. Освен Двор от мъгла и ярост, но нея не съм я чела все още, но първата книга много ми хареса и предполагам, че и с втората ще е така.