Рейтинг:
Определено винаги когато видя думата химия ще се сещам за учителя си от гимназията. Няма по-ужасен от него и аз имах невероятния „късмет“ да се падна при него. Но както и да е. Не бях планирала да чета тази книга, може би просто не бях обърнала по-голямо внимание, защото честно казано чета повече исторически романтики, отколкото съвременни, но книгата е приятна.
Харесвам корицата, както всички на издателство Ибис, но това вече съм го казвала дузини пъти. Просто много ми харесват, толкова са хубави и дори по-семплите изглеждат страхотно. Надписът на заглавието дори вътре изглежда също така яко.
Да чета за разделението между северняци и южняци е нещо ново за мен. По-скоро съм чела английски книги и Америка е една съвсем нова територия. Да, факт е, че има конфликт между белите и тъмнокожите още от векове и сега е по-добре от преди, но това го твърде човек, който гледа отстрани и е много далеч от сърцето на събитията.
Още от самото начало книгата започна много интересно с инцидента на паркинга между Бритни и Алекс. И още тогава разбрах, че между тях ще има нещо. Обичам книгите, в които любовта е толкова силна и всепоглъщаща, такава, която разтърсва целия свят на героите и ги променя из основи. Е, тази между Алекс и Бритни е точно такава.
Алекс е типичното лошо момче с ужасна репутация и всички се боят от него. Само че никой не знае каква е истинската му същност. Той е част от бандата „Кървавите латиноси“, една от множеството гангстерски групировки в град като Чикаго. Алекс е принуден да членува в нея заради безопасността на семейството и си е изградил фалшива репутация за грубиян и всичко негативно, за да го смятат за опасен и никой да не се усъмни в него. Той е безспорно един много секси чернокос мексиканец със светли кафяви очи. И определено смятам, че може да е след популярните ученици в гимназията ако не беше лошата му слава, това, че се забърква постоянно в неприятности и най-вече произхода му. Все пак богатите северняци не обичат да контактуват с бедните южняци.
Бритни е съвършената „кралица на гимназията“ с руса коса и сини очи. Тя е самият идеал с безупречна репутация, капитан на отбора на мажоретките... какво по-хубаво от това? Е, както и при Алекс, всичко е само една игра, маскарад, който и двамата разиграват доста добре. Тя се заблуждава, че е щастлива с изкуствения си идеал в училище докато у дома всичко се стоварва на нейните плещи. Определено не завиждам на живота ѝ с баща, който просто съжителства и е пасивна фигура, майка, която вечно упреква дъщеря си за нещо и болна сестра, за която трябва да се грижи. Плюс нейния живот, това наистина е прекалено много само за един човек.
Тяхната любов възниква заради този един час по химия, в който са принудени да стоят заедно. Той, обаче, е решаващата крачка, която да задейства химията между тях. Както се казва, границата между омразата и любовта е тънка и при тях стана точно това. Всъщност нямаше причина да се мразят и мисля, че и двамата се преструваха по този въпрос. Между тях стояха единствено класовите им различия, но това отново е твърде неоснователна причина. Също много ми харесаха испанските реплики от време на време, което ме мотивира още повече да искам да науча този език, наистина го обожавам.
Книгата е хубава и тяхната любов бе толкова силна, че те кара да поискаш такава. Перфектна химия е сладка и очарователна, но и много бурна книга, като цяло един чудесен съвременен любовен роман.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар