Ах, с края на Август идва и края на лятото. А с него и нещо друго още по-неприятно: училище! Само като се сетя, че сега всички ще започнат да пишат постове за това сякаш това е събитието на годината ми иде да ги разстрелям. Досадно е, а и на всички ни е ясно, че НИКОЙ не харесва училището и не иска да идва, защо трябва да си стъжняваме живота допълнително?
Август, за разлика от миналата година, ми беше много ползотворен. Тогава прочетох само разказите за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл и първата книга от Младият Шерлок Холмс при това едва в края на месеца. Тази година, обаче, прочетох цели 15 книги, което от месеци насам направо ми е рекорд.
1. Книга за любовта - Катерин Дий
С огромно удоволствие си купих тази и другите три малки книжки, които са много полезни и интересни. РЕВЮ
2. Книга за успеха - Катерин Дий
РЕВЮ
3. Книга за приятелството - Катерин Дий
РЕВЮ
4. Книга за самочувствието - Катерин Дий
РЕВЮ
5. Перфектна химия - Симон Елкелес
Изобщо не бях планирала да чета тази книга, нито следващите, но след като ги получих от Ибис ги прочетох и се оказаха интересни и приятни. РЕВЮ
6. Правилата на привличането - Симон Елкелес
Тази ми е любимата от трилогията, най-много ми хареса тя. РЕВЮ
7. Верижна реакция - Симон Елкелес
РЕВЮ
8. Сърца за разбиване - Али Новак
Много сладка и очарователна книжка, хареса ми, стил фен фикшън, но пък и много по-добра от тях. РЕВЮ
9. Изгубеният храм - Том Харпър
Началото на четенето ми на трилъри този месец. Видях тази книга в интернет, заинтригува ме и си я изтеглих. Определено темата ѝ беше доста неочаквана за мен и силно се надявам да мога да прочета скоро Илиада и Одисея на Омир след като тя ме вдъхнови. РЕВЮ
10. Орденът на асасините: Тайният кръстоносен поход - Оливър Боудън
Продължих и с четенето на поредицата Орденът на асасините, но все още нямам всички книги и пак ще прекъсна докато се сдобия с тях. Тази книга беше много добра, признавам. РЕВЮ
11. Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън
Неочаквано за мен тук се продължи историята на Ецио Аудиторе, но краят... беше толкова гаден, защо? РЕВЮ
12. Орденът на асасините: Възмездие - Оливър Боудън
Тази книга, обаче, беше пълно разочарование. Хайтам Кенуей направо успя да заличи цялото кредо и смисъл на асасините. РЕВЮ
13. Шифърът на Камелот - Сам Крайстър
Да речем, че очаквах повече. РЕВЮ
14. Залезът на боговете - Том Егеланд
Много интересен исторически трилър и сега ми направи впечатление, че това е втора книга, която чета да се развива през 20 век. РЕВЮ
15. Кръвта на Александър - Том Уайлд
От всички прочетени, тази се доближава най-много до предпочитанията ми за един исторически трилър. Беше много интересна и вълнуваща, отдавна не бях чела такива книги. РЕВЮ
сряда, 31 август 2016 г.
вторник, 30 август 2016 г.
Кръвта на Александър - Том Уайлд
Рейтинг: 

Обичам историческите трилъри и за пореден път се убедих в това. Всичко, обвито в мистерия около нещо в историята, е вълнуващо.Корицата има връзка със самата книга, така е. Тя си е точно като оригиналната. Направило ми е впечатление, че Бард май нямат собствени корици, а използват оригиналните.
Тази книга я бях намерила преди време и си стоеше така от месеци. Вчера се чудех какво да прочета и в крайна сметка, оставайки без особени варианти се спрях на тази. Направо я бях забравила и реших да видя за какво става въпрос.
Хареса ми когато видях, че става въпрос за Александър Велики и по-точно, неговата гробница. Винаги е вълнуващо да разбереш тайната за нещо, което озадачава историците от векове. В тази книга обаче е замесен не само Александър Македонски, но и Наполеон Бонапарт.
Джонатан Блейк е крадец - по-точно ги краде от крадците. Интересно, нали? Той работи за фондация „Арго“ - организация, която си има за цел да опази ценни исторически артефакти. Дейността ѝ все пак е добронамерена, защото по-добре опазени, но в ръцете на някой, който може да си плати за тях, от колкото унищожени от вандали или религиозни фанатици. Самият Джонатан има доста богато минало. Само че последната му задача е съвсем неочаквана и то от най-неподозираното място - правителството. Той се оказва замесен в нещо много по-голямо от колкото подозира. Заедно с новата си „съпруга“, Кейтлин, която е правителствен агент, той трябва да потвърди автентичността на една бронзова позлатена статуетка - Наполеоновия орел.
Е, тази малка и почти не струваща кой знае колко фигурка, крие в себе си нещо много повече: тайната към гробницата на Александър Велики. Само че това е едва началото. Разбира се, трябва да има и един фанатичен луд, който е достатъчно богат и има някаква фикс идея. Това е Ваня, водач на световен фанатичен култ озаглавен „Децата на Кронос“ и е вманиачен в това да открие останките на император Александър. Само че подбудите му са много по-коварни от колкото изглежда, особено щом са намесени биологични оръжия и генетични изследвания. Та каква щеше да е планетата без подобни откачени мозъци?
Действието се развива на много места - като се започне от Франция и прочутите Парижки катакомби, замък високо в планинските Алпи, гръцки и италиански острови... Всичко е изпълнено с динамика и екшън. Книгата разполага с абсолютно всичко, с което да задържи вниманието на читателя и да го подпали максимално. Блейк трябва да разкрие много тайни - както за Наполеон Бонапарт, така и за Александър Велики, а междувременно и за още други неща. Кръвта на Александър ми хареса, защото е точно типа книги, които обичам.
неделя, 28 август 2016 г.
My Fictional Bookish Girl Squad
Видях този таг от Юли преди време и много исках да го направя. От своя страна тагвам Bloodyrosered’s Blog и Queen Sunny и ми е интересно да разбера как ще изглежда техния girl squad.
1. Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение.
Изабел Лайтууд от Реликвите на смъртните, мисля че тя ще ме накара да изляза по един или друг начин. Мисля, че тя би била идеалната компания в такива ситуации.
2. Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти.
Наистина съм чела немалко книги и в главата ми е доста объркано. Може би Тамара от Магистериум или Анабет Чейс от Пърси Джаксън. Тези двете ми се въртят в главата, двете имат сходни роли и не знам, равносилни са ми затова не мога да избера между тях.
3. Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша.Не знам защо се сетих за Бет от Братството на черния кинжал. Мисля, че тя е доста позитивен човек и някак... да, мисля, че тя би била идеалния слушател.
4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш.
И аз като Юли съм на мнение, че ако се местя ще ми трябва някой силен. Селена Сардотиен(Стъкленият трон) е силна героиня и обича да обзавежда. Ще е идеално да съм с нея.
5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш.
Оливия от Бевълстоук. Няма по-подходящ човек от нея за клюкарстване. С нея може винаги да ми е забавно и тя е страхотна компания.
6. Героиня, с която да отидеш на почивка.
Изкушавам се и аз да посоча Ана от Гондолата на времето, но може и Гуен от Скъпоценни камъни, защото и двете са времепътешественички все пак, а може да ме вземат на някое от техните „пътешествия“ все пак.
7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време.
Клеъри от Реликвите на смъртните. Много я харесвам като героиня, тя е творческа личност и може да си рисува и аз да я наблюдавам или и да правя нещо като нея, но тишината с човек, с който ми е приятно за мен никога не е неловка.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения.
Нина Уайлд, готова или не, те просто винаги я застигат. А пък съпругът ѝ, Еди Чейс, е просто... УНИКАЛЕН. Би ме заболял коремът от смях ако трябва да съм в компанията на тях двамата. Няма други като тях и просто нямам търпение Ибис да издадат следващата книга от поредицата!
9. Героиня, която ще излъже в напрегнат момент само, за да те спаси.
Мисля, че Бритни от Перфектна химия, защото тя пази дълго време връзката си с Алекс тайна и бе излъгала за добро. Или пък Америка Сингър(Изборът), която може би наистина би излъгала, за да ме защити.
10. Героиня, която ще ти помага да учиш.
Мисля, че Мери отново от Братството на черния кинжал, е идеална за целта. Тя е работила с деца с физически увреждания и е много търпелива и се справя добре. Помогна на Зи, значи тя би била перфектния учител.
събота, 27 август 2016 г.
Залезът на боговете - Том Егеланд
Рейтинг: 

Казват, че това е „авторът, по чиито стъпки върви Дан Браун.“ Чела съм негови книги и знам, че са добри и ми харесват. Така че наистина може и да се е вдъхновил от Том Егеланд, след като прочетох негова книга съм склонна да вярвам в това.Корицата ми харесва, защото е тъмна и някак отива на книгата. Този стар воин навява за времето когато езичеството още е било силно и хората са вярвали в Один, Тор и останалите богове. Всъщност той има много общо с книгата, но това по-нататък.
Доста се чудех защо издателство Персей е решило да преведе оригиналното заглавие Ragnarok, т.е. Рагнарьок, Залезът на боговете след като точно това е буквалния превод на понятието Рагнарьок. Не знам, странно е да го превеждат след като то просто си се нарича така, то е част от скандинавската митология и е нещо като име и не би трябвало да се превежда, не и в самото заглавие.
Първоначално смятах, че всичко е просто една градска легенда, но местните не желаят да я споделят с чуждоземците. Е, оказа се нещо съвсем различно. Ерик и Нина са тръгнали да прекарат Новата година в някаква хижа, но плановете им доста се объркват след като най-напред се загубват от пътя, а после претърпяват автомобилна катастрофа. Така попадат в едно имение където хората изглеждат и се държат сякаш са от преди няколко века(което е точно така). Ерик успява да се измъкне и да се върне в настоящето в селото Ювдал, към където се бяха запътили след като се изгубиха като най-близка дестинация.
Ерик се оказва в пълна безизходица, защото имението просто е изчезнало, а той не знае дали случилото се е било истина или реалност. Е, поне докато не се свързва с него един професор, Аугуст Йодегор, който може да му помогне и вярва в историята му. Точно тогава реших, че книгата ще премине в нещо като спасителна мисия, но и за това не бях права. Обяснението на професора е толкова... невероятно. Ако нашето измерване за времето е грешно и съществуват други, по-големи сили и на някои места се образуват пукнатини във времето където миналото и настоящето се сливат. И случая с имението е точно такъв. Докато Ерик се опитва да открие жена си, Нина, тя самата остава приклещена в миналото, но без да е осведомена със същата информация като него и откритието на това я изправя пред истински шок.
За първи път чета норвежка книга, имената и въобще самият език е толкова... странен. Всички скандинавски езици са толкова различни и е ужасно трудно да ги разчетеш, наистина. Имам едни карти със забележителности на Стокхолм - наистина непосилно трудно е прочитането на тия имена. А казват, че френския бил труден!
Книгата е интересна и ми хареса като цяло, добре, че е единична, защото точно сега не ми се заемаше с четенето на някоя поредица, а имам такива, разбира се. Залезът на боговете е интригуваща книга и в нея се преплита миналото и настоящето. Е, настоящето може и да е 1986, защото тогава се развива принципно действието, но не е като да е XII век все пак. Мисля, че е хубав роман и е кратък, което в случая за мен беше от значение, защото не ми се четеше нищо много дълго.
петък, 26 август 2016 г.
Шифърът на Камелот - Сам Крайстър
Рейтинг: 

Чудех се какво да прочета и в крайна сметка се спрях на тази книга. Имам натрупани разни трилъри и може би ще чета това до края на Август или пък някой от съвременните любовни романи, които имам. Винаги съм харесвала легендите за крал Артур, но когато опитах да прочета книгата... отказах се на петнайстата страница. Не ми беше толкова интересна, колкото това, което съм чувала за крал Артур.Корицата е много хубава, харесвам точно този нюанс зелено, защото не е тревисто, а е пречупено със сини оттенъци и това е яко.
Не беше точно като трилърите, които преди съм чела, но пак беше интересно. Загадката си я имаше и бе забулена доста време в тайна докато се разкрие истината. Хареса ми как книгата е разделена на много глави и две последователни почти няма, а постоянно представят други места и гледни точки(тоест отразява събитията на различните места).
Мици Фалън току-що се е преместила в Сан Франциско да работи в отдела за исторически, религиозни и необясними престъпления във ФБР. Тя е добър детектив и полицай, изпълнява си съвестно и стриктно задълженията, но животът ѝ е изпълнен с доста проблеми. Най-вече с бившия ѝ мъж, който се оказва пълен кретен. Много ми хареса също, че има две дъщери - близначки. Като малка бях обсебена от идеята като порасна да имам близначки, харесваше ми и още ми харесва, но не мисля, че това зависи от мен така, че до тогава има време.Романът е преизпълнен с най-различни герои, но повечето не се задържат много. Най-много ме беше яд за Ирландеца - полицай от Ню Йорк, с който Мици работи за кратко. Беше добър като човек и в професията си, но преди години в един от случаите си открива нещо, което е по-бруталното, от колкото някой може да си представи.
Сър Оуен Гуин е точното олицетворение на крал Артур. Той е добър и доблестен човек, бори се за справедливостта и правотата и при него целта наистина би оправдала средствата. Както прочетох в началото за книгата, наистина са преплетени най-различни конспекти на историите и легендите за крал Артур, Рицарите на кръглата маса, Авалон и всичко останало. Би било невероятно ако таен Орден продължава родовете на рицарите и поддържа истината жива. Още повече ако те самите са тази истина.Книгата е изпълнена с убийства, мистерия, трилър, криминале и много история. Действието се преминава от Сан Франциско до Ню Йорк, а после до Великобритания където Мици се озовава в Лондон и Уелс. Наистина обожавам Великобритания, това е невероятно място и е изпълнено с толкова много история! Определено Шифърът на Камелот е изпълнен с екшън от началото до края, но може би очаквах нещо като... Шифърът на Леонардо от Дан Браун. Може би заради заглавието или пък резюмето ми се стори много интригуващо, но очаквах вълнуващ трилър, който да ме държи на нокти до последно, а самия факт, че четох книгата два дни и бяха супер lazy говори много...
Миналото лято излъчиха сериала Камелот и го гледах най-вече, защото участваше Джейми Кембъл Бауър(а аз го харесвам, много) в главната роля на крал Артур. Сериала е хубав, но е спрян след десети епизод и така и не е продължен с втори сезон, за жалост. А щеше да става много по-интересно. Но всичко е наистина страхотно направено и Джейми е идеален за ролята, защото отговаря по външност и кой да знае, има благороднически корени(остава да е потомък на истинския крал Артур :д). Не можах да се сдържа да не вмъкна негови снимки в ревюто, обикновено не правя така, защото смятам, че е излишно и трябва да се центрира на текста, а не на картинки и снимки, но този път реших да направя изключение. По темата е и ми харесват и двете - и книгата, и сериала.
Абонамент за:
Публикации (Atom)


