събота, 27 август 2016 г.

Залезът на боговете - Том Егеланд

Рейтинг:

  Казват, че това е „авторът, по чиито стъпки върви Дан Браун.“ Чела съм негови книги и знам, че са добри и ми харесват. Така че наистина може и да се е вдъхновил от Том Егеланд, след като прочетох негова книга съм склонна да вярвам в това.
  Корицата ми харесва, защото е тъмна и някак отива на книгата. Този стар воин навява за времето когато езичеството още е било силно и хората са вярвали в Один, Тор и останалите богове. Всъщност той има много общо с книгата, но това по-нататък.
  Доста се чудех защо издателство Персей е решило да преведе оригиналното заглавие Ragnarok, т.е. Рагнарьок, Залезът на боговете след като точно това е буквалния превод на понятието Рагнарьок. Не знам, странно е да го превеждат след като то просто си се нарича така, то е част от скандинавската митология и е нещо като име и не би трябвало да се превежда, не и в самото заглавие.
  Първоначално смятах, че всичко е просто една градска легенда, но местните не желаят да я споделят с чуждоземците. Е, оказа се нещо съвсем различно. Ерик и Нина са тръгнали да прекарат Новата година в някаква хижа, но плановете им доста се объркват след като най-напред се загубват от пътя, а после претърпяват автомобилна катастрофа. Така попадат в едно имение където хората изглеждат и се държат сякаш са от преди няколко века(което е точно така). Ерик успява да се измъкне и да се върне в настоящето в селото Ювдал, към където се бяха запътили след като се изгубиха като най-близка дестинация.
  Ерик се оказва в пълна безизходица, защото имението просто е изчезнало, а той не знае дали случилото се е било истина или реалност. Е, поне докато не се свързва с него един професор, Аугуст Йодегор, който може да му помогне и вярва в историята му. Точно тогава реших, че книгата ще премине в нещо като спасителна мисия, но и за това не бях права. Обяснението на професора е толкова... невероятно. Ако нашето измерване за времето е грешно и съществуват други, по-големи сили и на някои места се образуват пукнатини във времето където миналото и настоящето се сливат. И случая с имението е точно такъв. Докато Ерик се опитва да открие жена си, Нина, тя самата остава приклещена в миналото, но без да е осведомена със същата информация като него и откритието на това я изправя пред истински шок.
  За първи път чета норвежка книга, имената и въобще самият език е толкова... странен. Всички скандинавски езици са толкова различни и е ужасно трудно да ги разчетеш, наистина. Имам едни карти със забележителности на Стокхолм - наистина непосилно трудно е прочитането на тия имена. А казват, че френския бил труден!
  Книгата е интересна и ми хареса като цяло, добре, че е единична, защото точно сега не ми се заемаше с четенето на някоя поредица, а имам такива, разбира се. Залезът на боговете е интригуваща книга и в нея се преплита миналото и настоящето. Е, настоящето може и да е 1986, защото тогава се развива принципно действието, но не е като да е XII век все пак. Мисля, че е хубав роман и е кратък, което в случая за мен беше от значение, защото не ми се четеше нищо много дълго.

Няма коментари:

Публикуване на коментар