April Wrap Up

Ох, ето че и април свърши и остана само май. Направо не мога да повярвам, че остана толкова малко до края! Предстоят ми толкова много неща, наред с хубавите също и матури... но като цяло моята философия е такава: не го мисли докато не стане неизбежно, т.е. това е последния момент и то буквално. Не че да го караш супер лежерно и да не правиш нищо, а просто да не го мислиш и да не се притесняваш напразно и за пореден път се убеждавам в правотата на своята практика. Не го мисля толкова, не се тревожа и така минава доста по-леко и далеч не притеснително. (Определено си спестявам много нерви и тревоги.)

Април не беше много по-малко ползотворен от март, едва 2 книги, това е пълна катастрофа! Не че не искам да чета, искам, но нямам тази възможност. Просто вече последния месец даскалите съвсем се оляха с глупостите си и ако не им кажа в лицето какво мисля веднъж щом си взема дипломата да не съм аз. Ама наистина, това на нищо не прилича, ние си имаме един милион неща на главата, плюс тъпи проекти, тестове, глупости... аа ами то и ние си имаме лимити!

Ами няма да е голямо обобщение като са само две книжки и ще дам линкове към ревютата им. Но пък през април отпразнувах и втората годинка на блога си! ^^

1. Истории от Академията за ловци на сенки - Касандра Клеър

Много исках да прочета тази книга, аз съм почитател на допълнителните истории към поредици. Като цяло чета всичко що е книга, просто не мога да оставя така нещо непрочетено... Continue reading

2. Всичко, всичко - Никола Юн

Останах силно впечатлена от книгата, прочетох я на един дъх! Толкова много ми хареса, че дори не мога да повярвам... Continue reading

Всичко, всичко - Никола Юн

  Останах силно впечатлена от книгата, прочетох я на един дъх! Толкова много ми хареса, че дори не мога да повярвам. Определено това е един от най-спонтанните ми избори, за които съм повече от доволна.

  Корицата е много хубава и пролетна. Абсолютно подходяща за тази книга, така че пълни адмирации към дизайнерите на издателство Ибис, създават уникални корици!

  Запалих се по Всичко, всичко когато видях трейлъра на филма. Най-напред той ми хареса и тогава видях, че е по книга и съвсем неочаквано разбрах, че е тази. Веднага реших да я прочета и съм сигурна, че искам да изгледам и филма. Двете ми харесаха еднакво и нямам търпение да излезе.

  Маделин има много рядка болест - тежък комбиниран имунодефицит, поради което не може да излиза изобщо навън, защото иначе ще умре. Тя е алергична към всичко и само контакта с външния свят е способен да я убие. И така тя живее осемнадесет години - в своя безопасен мехур с майка си и медицинската си сестра. Мади наистина живее много изолирано и никога не е била като останалите си връстници. Ежедневието ѝ е доста еднообразно и съвсем по график, води обучение онлайн и чете книги, много книги. Тя има доста интересна външност - комбинация от японка и афроамериканка, това определено е нещо различно, но красиво. До преди да се нанесат новите съседи тя е щастлива в своето ежедневие, защото за човек в нейното състояние няма как да иска повече. Но с появата му, всичко се променя, защото:

Бях щастлива, преди да го срещна. Ала сега съм жива, а това не е същото.

  Оливър е новият съсед, който заедно със семейството си се е преместил в къщата до тях. За Мади това е една неочаквана промяна в сивото ѝ ежедневие. Тя се е изолирала до такава степен от външния свят, но появата му сякаш я приземява. Той, безспорно, е привлекателен особено с уникалните си сини очи(аз обожавам сини очи). Оли също си има своите проблеми с баща си, който се държи ужасно с майка му и той се налага да ги защитава със сестра му. Харесва ми, че авторката е решила някак да не задълбочава проблемите на героите и да развие историята им по съвсем различен начин. Истината е, че при такива обстоятелства се разбира най-лесно когато любовта е истинска.

 Лично аз не особен съм привърженик на този тип книги с болно момиче, но като видях Всичко, всичко и веднага ме плени. Просто не всяка книга е my cup of tea, но този определено беше, направо си бе в десетката, защото толкова удовлетворена след четиво отдавна не съм била. Пък и аз не просто исках да чета, изпитвах нужда за четене. Наслаждавах се на всяка една част от тази книга на пълен капацитет.

Докато четях започнах да разбирам Мади в много отношения, защото ако не рискуваш, на практика няма да разбереш какво е можело да стане и по-добре да знаеш, че си опитал, а не да съжаляваш, че изобщо не си го направил. Ако бях на нейно място щях по-рано да изляза навън и да рискувам, защото нямаше да издържа да стоя затворена и да не водя никакъв живот, това не е живот.

Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи.

  Май след тази книга ще се сдобия с много любими цитати. Изпитах много и различни чувства докато четох тази книга и успях наистина да я почувствам. Наистина много ми хареса и я прочетох по такъв начин, че изпитах напълно цитата на Annie Dillard: "She read books as one would breathe air, to fill up and live." Тя просто ми спря дъха и ме остави без думи. Искрено я препоръчвам на всеки, който още не я е чел. Повярвайте ми, заслужава си от самото начало да самия край. Направо не можах да ѝ се наситя! Толкова прекрасна и хубава история, наистина остави силно впечатление у мен и ужасно се радвам, че е сред библиотеката ми.

  Изключително много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Истории от Академията за ловци на сенки - Касандра Клеър

  Много исках да прочета тази книга, аз съм почитател на допълнителните истории към поредици. Като цяло чета всичко що е книга, просто не мога да оставя така нещо непрочетено, за мен това си е част от останалите книги и не мога без да го прочета.
  Много ми харесва корицата на издателство Ибис! Не бях видяла каква е оригиналната, приличат си действително, но тази е по-яка тъй като се вижда Института и самият Саймън както е обработен само в горната част стои много добре.
  Заглавието си описва достатъчно красноречиво и книгата - тук са поместени десет допълнителни истории за Саймън по времето когато е в Академията за ловци на сенки. Смятам, че тази книга е нещо като мост между поредиците Реликвите на смъртните и Тъмни съзаклятия тъй като действието се развива в тези години, в които има пауза преди авторката да продължи с Лейди Полунощ. Именно и затова някои неща не ми бяха непознати след като съм чела Лейди Полунощ и по-скоро беше нещо като ретроспекция, но определено съвсем малко неща се срещат отново, но от друга гледна точка.
  През цялото време се чудех как Саймън се определя на сегашно и предишно аз заради липсващите си спомени. Сякаш е двама души и някак... беше странно. Но пък заради това си решение той влезе в Академията, така че има причина всичко да се случи. От предишните книги с това за Валънтайн аз си представях предишния блясък и слава, на Академията, но дори в света на ловците на сенки, когато зарежеш нещо за няколко десетилетия то започва да се руши и разпада. Силно се надявам да започнат отново да я поддържат с бъдещите поколения нефилими и да бъде отново бляскава и величествена.
  Някои от историите бяха доста забавни и всички много ми харесаха. Първата си беше интересна особено с появата на новите герои. Първото впечатление невинаги е най-правилното и с всяка следваща история те се променяха и накрая почти всички бях започнала да харесвам. Ето с това тази малко занемаряла Академия е по-добра от тази преди няколко десетилетия: няма го това явно разделение на ловци на сенки и на мундани, всички са заедно и се наслаждават на компанията си. Точно това ме впечатли много и именно заради това всички герои ми харесаха по някакъв начин.
  Определено едни от най-любимите ми истории бяха последните, където вече наближава времето за Извисяването и някак ставаше все по-вълнуващо. Най-забавна, обаче, беше Безкрайна нощ. Невинаги можеш да оставиш без думи почти древен магьосник. Искрено се забавлявах с тази история от книгата. Други, които силно ме заинтригуваха бяха Изгубеният Херондейл и Огнено изпитание. В тях имаше мистериозност и интригуващо действие, все едно бяха част от по-голяма книга и очаквах да разбера какво ще стане по-нататък.
  Като цяло много харесах Истории от Академията за ловци на сенки, страшно интересни са и приятни. Пък и аз си умирам от желание да чета още и още за Реликвите, а Lord of Shadows(втората на Тъмни съзаклятия) все още дори не е излязла! Вярвам, че издателство Ибис ще я издаде възможно най-скоро след като излезе, както направиха с Лейди Полунощ, но и с тази също. Беше ми изключително приятно да си припомня отново за всичко познати герои, но и да опозная повече Саймън(бях малко предубедена към него заради случките от Град от кости и по-нататък), но благодарение на тази книга го погледнах в друга светлина и даже много ми хареса като персонаж. С нетърпение очаквам следващата книга с любимите ми ловци сенки!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Happy Blogiversary: 2 Years of Melly's Book Blog

   Днес блогът ми става на две годинки!

 И аз като Юли забравих за рождения ден на блога си, как се комбинирахме така и двете не знам. Всъщност избрах 15-ти като датата, защото нямах начална публикация, размествах разни други и в крайна сметка загубих нишката на това кога е било, но знам, че е било около средата на април и си избрах 15-ти, защото ми харесва като дата. Но така или иначе блогът ми вече е на две годинки! В тези постове обикновено се правят и разни giveaway-и, но аз нямам тази възможност и няма да мога да направя.

 Сега като погледна равносметката и някак ми се струва толкова... малко за тези две години, не знам. В сравнение с други сигурно е съвсем незначително, но пък си е мое и това е най-важното.

 Какво постигнах през последните две години?

• 326 публикации
• 327 публикации
• 37 600+ гледания общо
• Средно по 1200+ гледания на месец
• Най-много преглеждания за един ден съм имала около 600
• Ревюто ми с най-много гледания е на Херцогинята куртизанка с 580 преглеждания
• Преди блога си имах сравнително малко книги, но сега са значително повече
• 293 прочетени книги според Goodreads
• Имам Инстаграм, който е частично Bookstagram, защото публикувам и доста други неща
• Работила съм с 2 издателства (Ибис и Егмонт)
• Запознах се със страхотни хора, макар и само по интернет
• Публикувам възможно най-често в блога си, защото си го обичам

 Може би цифрите не са чак толкова малки, аз лично съм доволна от постигнатото, защото всяко нещо се започва от нулата и ами, за тези две години съм постигнала немалко и това ме радва.

 Надявам се и за напред блогът ми да продължи в същия дух и даже да има по-големи успехи! Happy Blogiversary, my lovely book blog!

Intimidating TBR Tag

Отново зарязах блога си, но явно до края на май ще е така. Не че не си оставям свободно време, но се чувствам преуморена и нямам желание за нищо. Просто искам всичко да приключва вече, а май не съм стигнала и до кулминацията. Бях тагната от Юли (за което ѝ благодаря) наскоро да направя този таг и май като гледам съм тагната и на още един, явно се изчерпвам до таговете, но поне е нещо. Добре, след като изписах цял роман с оправдания за моята липса на активност по блога ми, сега е време да премина към тага.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…

Крал Артур, Лявата ръка на Бога, Господин неустоим, Вестители... или поне за тези се сещам. Просто не могат да ме хванат, дори да искам не са my cup of tea и не мога, но и не искам да ги завърша.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…

Останалите книги от Песен за огън и лед, толкова много искам да ги прочета, но нямам време! Понеже са доста дълги и не се наемам да ги прочета, за момента няма смисъл, ще протакам една книга сигурно със седмици и няма да си е качествено четене, а знам, че книгите си струват и не искам да ги претупам.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…

Е, аз винаги се осведомявам в аванс, т.е. ако една книга е част от поредица, то ще погледна най-напред първата и ако ме заинтригува тогава ще я прочета. Някак... няма как да се получи да не разбера, че някоя книга е част от поредица.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…

Някоя от книгите на Емил Конрад, след като видях какво представлява Нещата, на които не ни учат в училище, ами не се изкуших да видя някоя друга, не виждам смисъл да давам тези пари за еднотипна книга, която е без значение дали ще имам или не като мога да си купя някоя друга, която знам, че ще ми хареса много повече.

5. Не съм чел/ла тази книга, защотот е ОГРОМНА…

Ами както споменах по-горе, останалите от Песен за огън и лед, Друговремец... в момента не се сещам за други толкова дълги.

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…

Не съм си я купила, но щях. Видях я в един магазин(да, в някои супермаркети и хипермаркети продават и книги) и то на много добра цена и ми се стори интересна. Е, корицата също е огромен плюс, но като се прибрах отворих Goodreads и вече се спойлнах за самата книга и май трилърът вече не е трилър. Забравих да спомена заглавието, книгата е Чуждо лице от Анна Снийкстра.

 7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…

Да ме плашат? Не знам... Може би книгите, за които се колебая и не мога да реша. Щом съм ги изтеглила, значи е имало защо, но сега като ги поглеждам и не мога да намеря достатъчно аргументи „за“ да ги започна.

Тагвам Гергана, Silviq и Сю.