Истории от Академията за ловци на сенки - Касандра Клеър

  Много исках да прочета тази книга, аз съм почитател на допълнителните истории към поредици. Като цяло чета всичко що е книга, просто не мога да оставя така нещо непрочетено, за мен това си е част от останалите книги и не мога без да го прочета.
  Много ми харесва корицата на издателство Ибис! Не бях видяла каква е оригиналната, приличат си действително, но тази е по-яка тъй като се вижда Института и самият Саймън както е обработен само в горната част стои много добре.
  Заглавието си описва достатъчно красноречиво и книгата - тук са поместени десет допълнителни истории за Саймън по времето когато е в Академията за ловци на сенки. Смятам, че тази книга е нещо като мост между поредиците Реликвите на смъртните и Тъмни съзаклятия тъй като действието се развива в тези години, в които има пауза преди авторката да продължи с Лейди Полунощ. Именно и затова някои неща не ми бяха непознати след като съм чела Лейди Полунощ и по-скоро беше нещо като ретроспекция, но определено съвсем малко неща се срещат отново, но от друга гледна точка.
  През цялото време се чудех как Саймън се определя на сегашно и предишно аз заради липсващите си спомени. Сякаш е двама души и някак... беше странно. Но пък заради това си решение той влезе в Академията, така че има причина всичко да се случи. От предишните книги с това за Валънтайн аз си представях предишния блясък и слава, на Академията, но дори в света на ловците на сенки, когато зарежеш нещо за няколко десетилетия то започва да се руши и разпада. Силно се надявам да започнат отново да я поддържат с бъдещите поколения нефилими и да бъде отново бляскава и величествена.
  Някои от историите бяха доста забавни и всички много ми харесаха. Първата си беше интересна особено с появата на новите герои. Първото впечатление невинаги е най-правилното и с всяка следваща история те се променяха и накрая почти всички бях започнала да харесвам. Ето с това тази малко занемаряла Академия е по-добра от тази преди няколко десетилетия: няма го това явно разделение на ловци на сенки и на мундани, всички са заедно и се наслаждават на компанията си. Точно това ме впечатли много и именно заради това всички герои ми харесаха по някакъв начин.
  Определено едни от най-любимите ми истории бяха последните, където вече наближава времето за Извисяването и някак ставаше все по-вълнуващо. Най-забавна, обаче, беше Безкрайна нощ. Невинаги можеш да оставиш без думи почти древен магьосник. Искрено се забавлявах с тази история от книгата. Други, които силно ме заинтригуваха бяха Изгубеният Херондейл и Огнено изпитание. В тях имаше мистериозност и интригуващо действие, все едно бяха част от по-голяма книга и очаквах да разбера какво ще стане по-нататък.
  Като цяло много харесах Истории от Академията за ловци на сенки, страшно интересни са и приятни. Пък и аз си умирам от желание да чета още и още за Реликвите, а Lord of Shadows(втората на Тъмни съзаклятия) все още дори не е излязла! Вярвам, че издателство Ибис ще я издаде възможно най-скоро след като излезе, както направиха с Лейди Полунощ, но и с тази също. Беше ми изключително приятно да си припомня отново за всичко познати герои, но и да опозная повече Саймън(бях малко предубедена към него заради случките от Град от кости и по-нататък), но благодарение на тази книга го погледнах в друга светлина и даже много ми хареса като персонаж. С нетърпение очаквам следващата книга с любимите ми ловци сенки!

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.