Споделени тайни - Колийн Хувър

  Малко се позабавих с първия си пост за 2018-а. Добре де, първата седмица бях заета, а следващата четох и не можех да се откъсна от книгите си. Колкото и да ми се щеше да се занимая малко с блоговете си, нуждата да чета беше по-силна от мен, особено в два вечерта.

  Получих тази книга през декември благодарение на прекрасното издателство Ибис, но когато се прибрах за празниците в България... оказа се, че има толкова много неща, които да свърша и бях наистина in a hurry or in a rush, whatever you prefer. Някъде из цялата дандания успях да прочета една-две книги (well, тази очевидно е едната), но така и не можах да стигна до блога си да направя ревю - too many things to do and so little time to do so. Съжалявам за английския, но не мога да се сдържа, инстинктивно ми идват някои неща така.

  Признавам си, влюбих се в тази корица. Мисля, че е с актьорите от филма (или май е сериал, бях останала с впечатлението, че е филм)? Може би не, не съм сигурна, но всичко е направено много красиво. Както винаги, разбира се.

  Освен Споделени тайни, по-рано миналата година бях чела и Жестока любов. И двете са написани по един специфичен за Колийн Хувър начин. Романтични съвременни истории, които далеч не са толкова простички. Нейните герои винаги са... не искам да прозвучи зле, не го казвам в такъв контекст, те просто са доста изстрадали и са наранени. Да, наранени е точната дума и се нуждаят от спасение.

  Това е една дълбока и разтърсваща история за една жена, която трябва да намери отново пътя към себе си и да възстанови разрушения си живот. А решението на това намира в лицето на един млад художник, който твори картините си с извадки от реалния живот. Как? С малки бележки съдържащи тайните на неизвестни хора, които Оуен превръща в чисто изкуство.

  В книгата се разказва за героиня на име Обърн, която е на 21-а години и вече е загубила най-важното нещо в живота си и сега просто се мъчи да свърже двата края. Изправена пред невъзможна ситуация, тя е отчаяна и търси всякакви начини, за да подобри материалното си положение. Когато се натъкна на една любопитна сграда, буквално покрита с парчета хартия с най-дълбоките, най-мрачните признания на хората, написани на нея, тя няма представа какво ще открие вътре. Тя със сигурност не очаква да намери странен, абсурдно красив и много талантлив художник, който на практика я молеше да работи за него.

  Това, което Обърн не знае е, че Оуен има своята тайна. Има ли ли сте усещане за дежавю? Е, това е нещо такова. Той я познава от преди, но... не може да си обясни от как и от къде. Така че балансът на тяхната връзка беше много интересна, тъй като и двамата се влюбват един в друг, като всеки от тях съответно криеше своите тайни, които биха могли да променят живота и на двама им...

  Нямаше как да не се сетя, че Обърн е от английската дума auburn за един много специфичен цвят коса. Нещо между кестеняво и червено, което всъщност доста ми допада. Не е рижо, защото е тъмно и има кафеви нюанси, но точно заради това ми харесва.

  П.С. Съжалявам, че ще цитирам на английски, но нямам книгата пред себе си на български и не мога да възпроизведа точно пасажа, който исках, затова го намерих на английски.

“They are the past and this is the present, and Auburn is… somehow both. She would be shocked if she knew how much of her past has affected my present, which is why I won’t be sharing the truth with her. Some secrets should never turn into confessions.”

 Начинът, по който е написана Споделени тайни... това е перфектното съотношение между затопляща и затрогваща история. Харесвам начина, по който авторката ни е предала тази красива... книга (за да не се повтарям с предното си изречение, мразя да се повтарям, да, авторски проблеми). Всичко е толкова красиво написано и предадено по един невероятен начин. Книгата бе страшно истинска и очарователна, действително.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.С. Ако не видели и филмовата адаптация на книгата, определено трябва да ѝ хвърлите едно око. Трейлъра изглежда стахотно!