събота, 20 август 2016 г.

Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън

    КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Явно съм разбрала погрешно, че историята на Ецио свършва до втора книга. Третата прекъсва последователността умишлено, за да могат да се разкрият неща, с които да могат да се обяснят събитията в тази книга. Има логика да е така структурирана поредицата, но вече съм повече от убедена, че повече няма да има книги с Ецио, краят бе достатъчно... красноречив.
  Корицата... я чакай, това отзад трябва да е „Света София“ в Истанбул! Разбира се, логично да е това, все пак голяма част от действието е се развива в Османската империя, особено в сърцето ѝ - Константинопол, както все още се нарича преди да бъде окончателно преименувана.
  Признавам си, Ецио ще ми липсва. Накрая на Братството поне знаех, че е жив и ще продължава напред, както и да стане това, но сега... Мразя когато става така, прекалено ми е гадно.
  В Тайният кръстоносен поход беше разказана историята на Алтаир, великия учител асасин, който помнят векове по-късно. Причината Ецио да добие връзката с него е едно старо писмо от баща му до неговия чичо свързано с тайния архив на Алтаир в Масяф, едно от първите учреждения на братството отдавна изоставено и изгубено заради историческите събития. Но както изглежда... Сирия и до днес си е неблагоприятно място от където и да го погледнеш. Така той тръгва на труден поход да открие всичко изгубено - библиотеката, артефактите...
  Мисля, че в тази книга няма чак толкова силен предводител на тамплиерите, техните нишки в Османската империя са много по-слаби и далеч не наподобяват на хидра като на Запад. Което е по-добре, всъщност. Това е втората книга, която чета да се развива в Османската империя и всъщност започнах да проявявам интерес към нея. Любопитно ми е, а и всичко, което съм чувала е хапливи коментари, но бих искала да разбера същността на нещата, да вникна отвътре и да видя истината.
  Много е интригуващо докато съпровождаш Ецио по пътя му и да се сблъскваш със същото, което и той. Вълнуващо е да придружаваш един асасин по време на неговата мисия и да виждаш... всичко! Животът на един асасин е труден и много често загиват, но... това също е част от тяхната задача на асасини заради каузата, за която се борят.
  Само че беше толкова странно Ецио да не е онзи млад и буен мъж, а вече зрял и значително по-възрастен. А напредването на годините е и някак... притеснително, по очевидни причини. Той е майстор асасин, но все пак тялото застарява и не е като на двадесетгодишен, действа по-мудно и възпрепятства ума. Заради това някак ми беше кофти за Ецио, чийто път проследих от самото начало когато беше едва на деветнадесет и му се наложи да поеме по този път.
  Хареса ми разнообразните места, на които беше и всичко, което се случи. Обичам когато историческия контекст е обвързан с художествената измислица. Така става много по-достоверно и интригуващо. Прозрение наистина бе... точно това. Накрая въпреки всичко развоят бе хубав, донякъде, и много се радвам, че прочетох тази книга.
  Любимия ми цитат от книгата е този:
„Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах.“
- Ецио Аудиторе

четвъртък, 18 август 2016 г.

Орденът на асасините: Тайният кръстоносен поход - Оливър Боудън

   КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Реших да продължа с четенето на книгите от Орденът на асасините. Имам до пета и предпочитам да ги прочета, а по-нататък след като се сдобия и с останалите три ще прочета и тях.
  Тази книга се развива в съвсем различен период от време, още по-назад в миналото по време на кръстоносните походи, които предшестват значително Ецио и останалите герои. В тази книга е описан цял един живот, но на един друг асасин.
  Кориците са страхотно направени с взаимстван дизайн от играта, който е повече от супер. Още повече ми харесва облеклото на асасините с качулките и просто всичко... успяват да се промъкват така тихо и незабележимо. А да не говорим за оръжията. Определено ми харесва същността на асасините.
  Интересно е как е структурирана тази книга. В началото започва от първо лице и всъщност представлява разказ на един герой, Николо Поло, който веднага ми напомни на някого, особено след като разбрах, че има син, който се казва Марко. Интригуващо е, че са вмъкнати образите на Николо и Матео Поло - съответно бащата и чичото на Марко Поло, пътешественик и откривател. Той е значимо име в географията и навярно почти всеки е чувал за него. А това да свържат роднините му с асасините е още по-интригуващо и интересно.
  Алтаир остава сирак на единадесетгодишна възраст когато убиват баща му, според мен доста несправедливо, за дето той е убил един турски или арабски(не ми стана ясно) благородник докато се измъквал. В крайна сметка, за да има мир между асасините и султана, той е готов да се пожертва и Алтаир вече остава съвсем сам. Той постепенно започва да се учи и подготвя да стане асасин. Устройството на Братството през XII век се различава коренно, но не мисля, че няколко века са за подценяване. Сякаш с тази книга авторът е целял да върне читателя назад, в основите на създаването на Ордена, неговата история и разрастването му, които очевидно са били дело на точно този асасин.
  Животът на Алтаир е изпълнен с много премеждия и изпитания, дори до дълбоки старини. Все пак негодниците никога не свършват и има нужда от такива като него, за да поддържат равновесието. Всичко започва в отиването му в Светите земи, където той, майстор асасинът, се проваля. Това му е за урок, защото е прекалено самоуверен и арогантен, а това никога не е добре. Последвалите събития го въвличат в нещо много по-голямо и тамплиерите, вечния враг на асасините, са се разпрострели много по-нашироко, от колкото предполага. Неговата задача е да убие причинителите, коренът на това зло и успява.
  Само че това далеч не е краят. Дори след това той е подложен на още и още изпитания, защото неприятностите нямат край. А Ябълката, която става обект и в първите книги е много важна по значение, но тя едновременно крие у себе си добро, но и зло. Мисля, че действа направо вредно на ума на Алтаир като в един от последните етапи от живота му направо го обсебва.
  В книгата има от всичко по много и това ми харесва. Има споменати исторически фигури като крал Ричард I, познат по-добре като Ричард Лъвското сърце. Мисля, че всеки е чувал за този крал на Англия, името е всеобщо познато. Тайният кръстоносен поход със сигурност е преизпълнен със събития, които не мога да опиша и обхвана всички, защото са твърде много, но определено ми хареса. Едно е сигурно - Алтаир губи повече близки хора в живота си, от колкото заслужава, защото винаги е бил добър и достоен човек.
  Орденът на асасините наистина е много заинтригуваща поредица и много ми харесва. Ако и играта е такава... със сигурност бих искала някой ден да видя какво представлява и тя. Любопитна съм и за първи път се чувствам толкова привлечена към нещо такова. С нетърпение очаквам да видя какво ще ми предложи следващата книга.
Бащата на Марко – Николо Поло, най-накрая разкрива тайната, която цял живот е пазил – историята на Алтаир – един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.

сряда, 17 август 2016 г.

Изгубеният храм - Том Харпър


Рейтинг:

  Май наистина имам слабост към трилъри, които се въртят около голяма историческа загадка. Това ми е поредната такава книга. Какво да направя, обожавам точно това. Това е първата книга, която съм чела, чието действие се развива през XX век. Този период ми е меко казано антипатичен. Не ми харесва поради ред причини и се придържам към по-далечното минало.
  Храм е една доста относителна дума и преди да започна книгата ми минаха хиляди идеи през ума(когато си и почитател на историята и те бива в нея, имаш доста материал за търсене). В крайна сметка се оказа това, което най-малко или направо изобщо не очаквах, защото не подозирах да съществува. Интересно е когато историческите трилъри разкриват нещо ново, което до преди това е смятано за несъществуващо или изчезнало. В този случай беше точно така.
  Единствено не останах особено доволна от превода на Бард. На някои места езика беше архаичен, но това бледнее пред вулгарността на някои места. Сякаш са се старали да изберат най-вулгарния възможен от съответстващите на превода думи.
  Изгубеният храм ми възвърна отново страстта, да, това е думата, която бях придобила по Омировата Илиада и особено Ахил. Това е любимият ми гръцки герой и обожавам филма Троя! Чела съм Илиада, но мисля, че не пълната книга и сега отново се прероди интересът ми и мисля да ѝ отделя време в близкото бъдеще. Аз съм силно привлечена от историята за Троянската война и всички открити факти покрай нея. А тази книга направо ме отвя в едно конкретно отношение, но ще уточня повече по-нататък.
  Тази книга не е като останалите, които съм чела - с един главен герой, обикновено някакъв вид учен, който търси някакъв артефакт или място и има помощник жена или мъж. Тук си бяха цяла групичка. Като се започне от Оксфордски професор, което си е наложително, без учен в групата не могат да се правят археологически изследвания. Сам Грант, с който всъщност мислех, че ще е главно книгата, пак си остана централен герой, но не такъв за какъвто го мислех; той е бивш агент на тайни служби. Американец от военните, Джексън, който е забавен, но тези времена, годините след Втората световна война, когато се развива и действието в книга, са били... Всъщност нямат нужда от описване, целия този 20 век ми се струва като пълна катастрофа. Една красива гъркиня участвала във войната, която е и археоложка, Марина, и Мюър, който... никак не вдъхва доверие.
<спойлер>
  Това, за което се въздържах по-горе беше основната тема на книга. Ами ако има много повече истина в Илиада от Омир освен реално състоялата се Троянска война? Например... доспехите на Ахил? Изненадващо, но факт. Ако те съществуват и след смъртта му Одисей ги е занесъл някъде, на място... може би храм? Да, шокиращо, но описанието... леле, направо си глътнах граматиката при представата за истинския щит на Ахил от желязо и други метали в сплавта, покрит със злато и така чудно украсен както е описан в Илиада от Хефест, бога ковач. И така цялата книга се превръща в търсене точно на това нещо, защото то е много по-ценно, от колкото изглежда(а както споменах, изглежда зашеметяващо).
</спойлер>
  Но като цяло книгата ме остави с доста смесени чувства и още по-запален интерес към т.нар. Троянския цикъл и желание да разбера още и още. Може да се каже, че книгата ми хареса, но по-скоро имах лични причини да се запаля толкова заради Троя и Ахил. Този легендарен образ направо ми е влязъл под кожата и всичко свързано с него представлява интерес за мен.

понеделник, 15 август 2016 г.

Get To Know The Bookworm


Най-напред благодаря на Юли за тага, наистина исках да направя този таг. Осъзнавам, че до сега никога не съм публикувала своя снимка почти никъде и реших да направя тази крачка. Чудех се по какъв начин да направя публикация за себе си или нещо такова и този таг ми дойде като неочакван подарък.

Човекът зад блога:

1. Как се казваш? – Мелина, гръцко е и го бъркат постоянно с подобни вариации или дори нямащи нищо общо с него.

2. На колко си години? – 18.

3. Цвета на очите ти? – Кафяви

4. Естественият цвят на косата ти? – Тъмнокестенява

5. Цветът на косата ти в момента? – Не съм се боядисвала и не възнамерявам да го правя в близкото бъдеще, така че все още си е тъмнокестенява.

6. Къде живееш? – Стара Загора.

7. Имаш ли домашни любимци? – Да, котка.

8. Любима песен в момента? – Taste The Feeling & Duele El Corazon

Нека преминем към книжните неща:

1. Любима книга като цяло? –Ах, не мога да посоча една и се сещам само за поредици. Братството на черния кинжал.

2. Любима поредица? – Освен горната, Реликвите на смъртните, Изборът, Стъкленият трон.

3. Обясни с три думи, защо обичаш да четеш? – Увлекателно, всепоглъщащо, мистериозно.

4. Любима героиня? – Много харесах и продължавам да харесвам Теса Грей.

5. Любим герой ( мъж/момче) ? – Зейдист, Уил Херондейл и Джейс Уейланд - съвършената тройка.

6. Любим герой? ( какъвто и да е) – Който и да е? Сетих се за Еди Чейс, не ми е най-любимия герой, но е страшно забавен и ужасно харизматичен герой.

7. Книга, която разби сърцето ти? – Кървава роза, но не бих казала, че в добрия смисъл, краят, според мен, бе разочароващ.

 8. Книга, която всички обичат, но ти не? – Хари Потър, не съм фен на поредицата и няма да я прочета.

9. Любим жанр? – Фентъзи, но винаги бих прочела и някой трилър, обичам мистериите и историческите загадки.

10. Любим автор? – Дж. Р. Уорд, Касандра Клеър, Кийра Кас, Сара Дж. Маас, Виктор Юго, Рик Риърдън... и мисля, че тези стигат.

11. Какво четеш в момента? – Изгубеният храм от Том Харпър.

12. Колко е дълъг TBR списъкът ти? – Доста и се увеличава с всеки изминал ден, което не е много добре.

 Избери:

1. Шоколад или чипс? – Шоколад.

2. Филма или книгата? – Определено книгата, но в някои случаи може и филма, но са малко.

3. TV или Youtube? – Мисля, че телевизия, защото по-рядко гледам YouTube.

4. Смартфон или лаптоп? – Лаптоп, телефона ми е прекалено неудобен и ограничаващ.

5.Твърди или меки корици? – Меките са по-леки и удобни, но пък твърдите са по-красиви.

Тагвам: Илияна и Юлия.

неделя, 14 август 2016 г.

Сърца за разбиване - Али Новак

Рейтинг:

  Юли се оказа права и тази обикновена книга, както се е изразила, не очаквах да ми хареса толкова много. Определено надмина очакванията ми и съм приятно изненадана.
  Корицата е очарователна и лятна, харесва ми. Много ми напомня на тези на Правилата на привличането и Верижна реакция, защото са с много приятен и свеж дизайн, който просто е съвършен за лятото.
  Момчешка бой банда, с много фенове повечето, от които щури тинейджърки; сестра, която харесва групата, а главната героиня - не; това е един много познат сценарий, само че изобщо няма нищо общо с това, което аз съм виждала. Но не отричам, че тази четиричленна група толкова много ми напомни за една друга... да, One Direction. Не си представях героите за тях, разбира се, а просто направих едно хубаво сравнение, защото обичам тази група, но успях да се влюбя и в Хартбрейкърс, защото са страхотни.
  Всички членове на групата са страхотни, красиви и забавни. Всеки поотделно допълва останалите и сякаш са просто... съвършени. Ако съществуваха със сигурност бих им била фенка. Джей Джей е най-забавния от тях и толкова много ми допадна като нрав. Зандър е алергичен към наистина много неща и направо ми е чудно как изобщо се справя с всичко това. Алек направо го почувствах като сродна душа - аз не обичам да комуникирам много, но когато го правя говоря нещо смислено, като него. И разбира се, Оливър, фронтменът на Хартбрейкърс. Няма как да се пропусне, защото той е... ами мога да дам пример с реален прототип, но е ясно какво впечатления оставя у хората. Той е от типа момчета, по които са луди всички момичета(и има защо!), защото притежава чар, харизма и безспорно красота в излишък.
  Стела е буйно момиче с доста труден характер. Когато избухне казва това, което мисли и това определено ми е много познато. Тя наистина никак не харесва групата, поне в началото, но за сестра си е готова на всичко, дори да ходи чак до Чикаго, за да ѝ вземе автограф. Беше ми толкова гадно за сестра ѝ Кара, защото е болна от рак. Но тя е пример за всички болни хора, защото не пада духом и подкрепя сестра си и брат си да продължат с живота си.
  Харесва ми хобито на Стела - фотографията особено това, че е така силно запалена по нея. Аз обичам да снимам и го правя с удоволствие, но да превърнеш хобито си в професия е не само истинско предизвикателство, но и е страхотно. Тя със сигурност заслужаваше този начален тласък и да излезе от черупката си, за да поеме напред, защото това, което я спираше бе самата нея.
  Книга беше безкрайно очарователна. Имаше забавни моменти, малко романтични, доста тъжни, но смесени заедно са просто перфектна комбинация. Много ми хареса как момчетата се държат в свободното си време - напълно свободни и себе си. Особено забавни ми бяха отношенията между Джей Джей и Оливър като непрестанно си погаждат номера. Това със сигурност ми бе едно от любимите неща в книгата.
  Имаше места, в които не можах да въздържа усмивката си, а на други - тъгата си, но всичко бе прекрасно. Хареса ми това, че не бе всичко концентрирано около любовта на Стела и Оливър, което щеше да засенчи останалото и да го постави на заден план. Но авторката Али Новак не допусна това да се случи. Видях, че има и втора книга, която е само в електронен вариант, което е толкова гадно и жалко. Би било страхотно да има история за всекиго от бандата(да, падам си по дълги поредици с любовната история за всеки герой), но и като единична книга е великолепна.
  Сърца за разбиване е крайно романтична и вдъхновяваща книга. Тя е като глътка въздух след усилена работа, отдиха, от който се нуждаеш. Нямах представа за какво стана въпрос и сега виждам, че е трябвало да ѝ дам шанс, защото си заслужава. Много е хубава и отдавна не бях чела толкова прекрасен роман като този. Той е семпъл и с не особено сложен и драматичен сюжет, което всъщност ми харесва, няма нужда от това. Бих казала, че прочитането на тази книга за мен беше истинско удоволствие!
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.