сряда, 17 август 2016 г.

Изгубеният храм - Том Харпър


Рейтинг:

  Май наистина имам слабост към трилъри, които се въртят около голяма историческа загадка. Това ми е поредната такава книга. Какво да направя, обожавам точно това. Това е първата книга, която съм чела, чието действие се развива през XX век. Този период ми е меко казано антипатичен. Не ми харесва поради ред причини и се придържам към по-далечното минало.
  Храм е една доста относителна дума и преди да започна книгата ми минаха хиляди идеи през ума(когато си и почитател на историята и те бива в нея, имаш доста материал за търсене). В крайна сметка се оказа това, което най-малко или направо изобщо не очаквах, защото не подозирах да съществува. Интересно е когато историческите трилъри разкриват нещо ново, което до преди това е смятано за несъществуващо или изчезнало. В този случай беше точно така.
  Единствено не останах особено доволна от превода на Бард. На някои места езика беше архаичен, но това бледнее пред вулгарността на някои места. Сякаш са се старали да изберат най-вулгарния възможен от съответстващите на превода думи.
  Изгубеният храм ми възвърна отново страстта, да, това е думата, която бях придобила по Омировата Илиада и особено Ахил. Това е любимият ми гръцки герой и обожавам филма Троя! Чела съм Илиада, но мисля, че не пълната книга и сега отново се прероди интересът ми и мисля да ѝ отделя време в близкото бъдеще. Аз съм силно привлечена от историята за Троянската война и всички открити факти покрай нея. А тази книга направо ме отвя в едно конкретно отношение, но ще уточня повече по-нататък.
  Тази книга не е като останалите, които съм чела - с един главен герой, обикновено някакъв вид учен, който търси някакъв артефакт или място и има помощник жена или мъж. Тук си бяха цяла групичка. Като се започне от Оксфордски професор, което си е наложително, без учен в групата не могат да се правят археологически изследвания. Сам Грант, с който всъщност мислех, че ще е главно книгата, пак си остана централен герой, но не такъв за какъвто го мислех; той е бивш агент на тайни служби. Американец от военните, Джексън, който е забавен, но тези времена, годините след Втората световна война, когато се развива и действието в книга, са били... Всъщност нямат нужда от описване, целия този 20 век ми се струва като пълна катастрофа. Една красива гъркиня участвала във войната, която е и археоложка, Марина, и Мюър, който... никак не вдъхва доверие.
<спойлер>
  Това, за което се въздържах по-горе беше основната тема на книга. Ами ако има много повече истина в Илиада от Омир освен реално състоялата се Троянска война? Например... доспехите на Ахил? Изненадващо, но факт. Ако те съществуват и след смъртта му Одисей ги е занесъл някъде, на място... може би храм? Да, шокиращо, но описанието... леле, направо си глътнах граматиката при представата за истинския щит на Ахил от желязо и други метали в сплавта, покрит със злато и така чудно украсен както е описан в Илиада от Хефест, бога ковач. И така цялата книга се превръща в търсене точно на това нещо, защото то е много по-ценно, от колкото изглежда(а както споменах, изглежда зашеметяващо).
</спойлер>
  Но като цяло книгата ме остави с доста смесени чувства и още по-запален интерес към т.нар. Троянския цикъл и желание да разбера още и още. Може да се каже, че книгата ми хареса, но по-скоро имах лични причини да се запаля толкова заради Троя и Ахил. Този легендарен образ направо ми е влязъл под кожата и всичко свързано с него представлява интерес за мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар