Орденът на асасините: Прозрение - Оливър Боудън

    КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Явно съм разбрала погрешно, че историята на Ецио свършва до втора книга. Третата прекъсва последователността умишлено, за да могат да се разкрият неща, с които да могат да се обяснят събитията в тази книга. Има логика да е така структурирана поредицата, но вече съм повече от убедена, че повече няма да има книги с Ецио, краят бе достатъчно... красноречив.
  Корицата... я чакай, това отзад трябва да е „Света София“ в Истанбул! Разбира се, логично да е това, все пак голяма част от действието е се развива в Османската империя, особено в сърцето ѝ - Константинопол, както все още се нарича преди да бъде окончателно преименувана.
  Признавам си, Ецио ще ми липсва. Накрая на Братството поне знаех, че е жив и ще продължава напред, както и да стане това, но сега... Мразя когато става така, прекалено ми е гадно.
  В Тайният кръстоносен поход беше разказана историята на Алтаир, великия учител асасин, който помнят векове по-късно. Причината Ецио да добие връзката с него е едно старо писмо от баща му до неговия чичо свързано с тайния архив на Алтаир в Масяф, едно от първите учреждения на братството отдавна изоставено и изгубено заради историческите събития. Но както изглежда... Сирия и до днес си е неблагоприятно място от където и да го погледнеш. Така той тръгва на труден поход да открие всичко изгубено - библиотеката, артефактите...
  Мисля, че в тази книга няма чак толкова силен предводител на тамплиерите, техните нишки в Османската империя са много по-слаби и далеч не наподобяват на хидра като на Запад. Което е по-добре, всъщност. Това е втората книга, която чета да се развива в Османската империя и всъщност започнах да проявявам интерес към нея. Любопитно ми е, а и всичко, което съм чувала е хапливи коментари, но бих искала да разбера същността на нещата, да вникна отвътре и да видя истината.
  Много е интригуващо докато съпровождаш Ецио по пътя му и да се сблъскваш със същото, което и той. Вълнуващо е да придружаваш един асасин по време на неговата мисия и да виждаш... всичко! Животът на един асасин е труден и много често загиват, но... това също е част от тяхната задача на асасини заради каузата, за която се борят.
  Само че беше толкова странно Ецио да не е онзи млад и буен мъж, а вече зрял и значително по-възрастен. А напредването на годините е и някак... притеснително, по очевидни причини. Той е майстор асасин, но все пак тялото застарява и не е като на двадесетгодишен, действа по-мудно и възпрепятства ума. Заради това някак ми беше кофти за Ецио, чийто път проследих от самото начало когато беше едва на деветнадесет и му се наложи да поеме по този път.
  Хареса ми разнообразните места, на които беше и всичко, което се случи. Обичам когато историческия контекст е обвързан с художествената измислица. Така става много по-достоверно и интригуващо. Прозрение наистина бе... точно това. Накрая въпреки всичко развоят бе хубав, донякъде, и много се радвам, че прочетох тази книга.
  Любимия ми цитат от книгата е този:

„Когато бях млад, бях свободен, но не го разбирах; имах време, но не знаех, имах любов, но нея усещах.“
- Ецио Аудиторе