Измина още един месец... и 2016 е към края си. Понеже не съм го споменала до сега, мога да се похваля, че приключих своя 2016 Reading Challenge в Goodreads преди около две седмици. Бях си поставила за цел 100 книги и ги прочетох, даже вече го надграждам. :д
Този месец прочетох доста книги, които бяха новели затова ревютата ми изглеждат малко, но всъщност съм прочела повече книги. {Откъсите са от ревютата ми.}
1. Графинята блудница - Джоана Шуп
От кога исках да прочета тази книга... След като прочетох Игра на тронове, наистина имах нужда от нещо, с
което да се разтоваря малко. Тази книга беше перфектната за целта,
защото ми достави изключително удоволствие.
2. Красив непознат - Кристина Лорен
Реших да продължа с книгите от Красивия негодник, нямах причина да не го сторя. Всъщност имах до известна степен очаквания, че може да прилича на
първата книга, поне по едно нещо, което си беше така, но все пак не беше
точно това, което...
3. Красив играч - Кристина Лорен
Добре, тази книги беше много по-добре. След като бях почти разочарована от Красив непознат, силно се надявах тази книга да не бъде като нея и за щастие, не беше.
4. Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд
Не всяка класика оправда славата си, като тази. Всъщност не знам какво очаквах от тази книга. Бях чувала заглавието,
защото е известно и ми стана любопитно за какво се разказва в книгата.
5. Красива тайна - Кристина Лорен
Още от самото начало тази книга ми беше страшно забавна и интересна и
вече знаех, че ще ми хареса. Ситуацията на Руби и Найл в началото ми е
толкова позната, все едно се припознавах във всяка мисъл и действие на
героинята.
6. Красиво начало - Кристина Лорен
Тук реших да обединя ревютата на всички новели в поредицата. Нарочно реших да оставя тази книга накрая, защото исках да прочета всички новели последователно.Реших, че няма смисъл да ги отделям в различни ревюта, защото няма какво толкова да се каже, пък и това ще стане по-дългичко.
7. Тайни - Нермин Безмен
Пълно разочарование и едва я изтърпя до края. Тук няма да дам никакъв откъс, по-добре прочетете ревюто ми в Goodreads, защото то е по-реално от това в блога ми.
8. Двор от мъгла и ярост - Сара Дж. Маас
Тази, обаче, беше уникална! Не вярвах, че е възможно, но тази книга ми се стори още по-хубава и
невероятна от предишната. Никога до сега не ми се е случвало да дам 5
звезди на две поредни книги от поредица. Всъщност аз рядко давам
максимална оценка, защото само най-добрите я заслужават, но тази... тя я
заслужава безапелационно.
9. Cruel Crown - Victoria Aveyard
Тази книга съдържа двете новели на Алена кралица - 0.1 Queen Song и 0.2 Steel Scars. Така
или иначе щях да им направя общо ревю, но е хубаво, че има обща книга,
която да ме улесни в това.
понеделник, 31 октомври 2016 г.
петък, 28 октомври 2016 г.
The Halloween Book Tag
Един тематичен таг подходящ за празника. Да, не е български, но аз нямам нищо против него. Би било твърде тесногръдо да го отхвърля само, защото не е наш. Този аргумент е глупав. Забавно е да се маскираш и всички тези неща, в англоезичните страни правят Хелоуин партита и това е толкова... яко. Но стига с това. Видях този таг от The Quirky Book Nerd и реших да го направя, за да може и ние да сме малко тематични.
1. Любимо страшно четиво за Хелоуин
Не си падам много по страшните неща и не съм сигурна дали изобщо съм чела такава книга или поне малко да отговаря на това. О, всъщност в книгите на Дан Браун си има някои доста гадни неща и някои убийства са си направо плашещи. Ще посоча Шестото клеймо, защото хем има достатъчно страшни убийства, хем ми е любима.
2. Най-страшната корица
Ами не може да се каже, че корицата е много красива.
3. Ако можеше да посочиш, който и да е автор, с който да правиш номер или лакомство, кой би избрал?
Хм, бих си избрала Сара Дж. Маас, защото много харесвам книгите ѝ и не знам, би ми било интересно да обикалям с нея.
4. Ако можеше да се облечеш като всеки един литературен герой за Хелоуин, кой би бил?
Добър въпрос. Бих избрала или да съм ловец на сенки(Реликвите на смъртните) или някоя историческа романтика заради хубавите рокли. Конкретен герой не знам кой бих посочила, просто обобщено казано.
5. Ако можеше да намериш всичко от всяка книга в скривалището ти за номер или лакомство, какво би искал/а да намериш?
Бих искала да намеря едно стили(Реликвите, отново) може би и скрито острие като на асасините в Орденът на асасините. О и един кинжал от Братството на черния кинжал.
6. В кой измислен свят би искал/а да отидеш за номер или лакомство?
Колкото и странно да звучи, бих избрала Притиан(Двор от рози и бодли). Искам да отида в света на елфите и какво пък, поне ще си е интересно.
7. Кой книжен злодей не би искал/а да срещнеш сам/а в тъмна алея на Хелоуин?
В главата ми направо цари хаос от имена. Сещам се за злодеите от Пърси Джаксън, от Стъкленият трон и Двор от мъгла и ярост, Реликвите на смъртните както и куп други най-различни книги. Не мога да избера кой от всички не бих искала да срещна. А не, май се сетих. Кралица Елара от Алена кралица, защото тя може да не е страшна видимо, но може да ми манипулира ума, а това е по-лошо.
8. Как би се облякъл/ла като вампир, зомби, върколак или ловец на сенки?
Май в началото вече отговорих на този въпрос - ловец на сенки. Харесват ми костюмите им и бих се маскирала така.
9. Посочи бонбон (само един) от Хари Потър, който би искал/а да откриеш в скривалището си?
А ако не знам дори един? Просто... шоколад? Поне това намерих из интернет, най-обикновено блокче шоколад, не шоколадовата жаба, повече ще ме е гнус да я ям, от колкото да помня, че е от шоколад.
10. Кой е любимият ти Хелоуин бонбон?
Общо казано бонбон(candy е по-относително в английския, момичето от английския блог е посочило Кит-Кат)... Ами не знам какво харесвам най-много. Малко клиширано и безидейно, но харесвам Милка. Особено обожавам Milkinis!
Тагвам: Ева, Bloody RoseRed's World, Юли и Памела.
сряда, 26 октомври 2016 г.
Cruel Crown - Victoria Aveyard
Тази книга съдържа двете новели преди първата книга - 0.1 и 0.2. Така или иначе щях да им направя общо ревю, но е хубаво, че има обща книга, която да ме улесни в това. Новелите по принцип не са задължителни книги, може да се мине абсолютно и без тях ако не ти се четат. Аз ги чета, защото искам и ги смятам за равни на останалите, не искам да ги подценявам един вид. Което не значи, че са нито маловажни, нито задължителни. Просто е въпрос на личен избор.
На отделните новели кориците са черни със сребриста и червена корона, а тук е нещо по средата. Харесва ми мотивите на книгите, че са все с някакви кървави корони, яко е.
Първата новела се казва Queen Song. Отне ми доста време докато изобщо се сетя за какво иде реч. Четох Алена кралица преди месеци и съвсем ми беше излязло от ума за какво става въпрос и кои бяха героите. Всъщност това дори не беше и с настоящите герои, а една история доста преди действието в книгата.
Новелата разказва историята на кралица Кориан, майката на принц Кал. Най-напред се чудех това настоящата кралица ли е или не(наистина не помнех за какво ставаше въпрос в поредицата), но постепенно си припомних. Това нямаше начин да е настоящата кралица, която е истинско чудовище. Елара е отговорна за доста повече гадости, от колкото предполагах. Но стига за нея, въпреки че е отговорна за участта на Кориан... *това беше спойлер*
Кориан произхожда от упадал род, който е загубил цялата си слава и блясък. Тя не може да се сравнява с претендентките, които ще участват в Изпитанието на кралиците, но спечелва сърцето на бъдещия крал съвсем непреднамерено. Тя наистина е имала труден живот и „благодарение“ на тези разяждащи мисли в главата ѝ тя буквално се побърква. Не е никак честно, защото тя е добра и не е сторила никому нищо лошо. Но тези подмолства сред средите на богатите очевидно са нещо нормално... Чудя се само Кал дали е бил отгледан от Елара, което би било ужасно(не си спомням имаше ли нещо споменато относно това или не в Алена кралица).
И втората новела, Steel Scars, която вече е написана в духа на Алена кралица и в стила на Виктория Айвярд. Пропуснах да спомена, че Queen Song се разказва от трето лице в минало време и звучи като почти всяка една друга книга, но тук отново си е обичайната атмосфера - първо лице сегашно време.
В тази книга е представено идването на Алената гвардия в Норта. Разказва се от гледната точка на Фарли, капитанът, който ръководи бунтовническата съпротива и помага на Мер. Е, тук определено има разкрити някои неизвестни неща и е любопитно да се прочете. Мисля, че тя е по-тясно и непосредствено свързана с Алена кралица, от колкото първата, тъй като там е изминало доста повече време.
Тази книга е с около десетина странички по-дълга, но за сметка на това някои неща в структурата ѝ поемат обем и на практика описателния текст става по-малко. Ами не бих казала, че съжалявам, че съм я прочела. По-скоро нямам търпение да прочета Стъкленият меч, което ще направя в най-скоро време.
На отделните новели кориците са черни със сребриста и червена корона, а тук е нещо по средата. Харесва ми мотивите на книгите, че са все с някакви кървави корони, яко е.
Queen Song
Първата новела се казва Queen Song. Отне ми доста време докато изобщо се сетя за какво иде реч. Четох Алена кралица преди месеци и съвсем ми беше излязло от ума за какво става въпрос и кои бяха героите. Всъщност това дори не беше и с настоящите герои, а една история доста преди действието в книгата.
Новелата разказва историята на кралица Кориан, майката на принц Кал. Най-напред се чудех това настоящата кралица ли е или не(наистина не помнех за какво ставаше въпрос в поредицата), но постепенно си припомних. Това нямаше начин да е настоящата кралица, която е истинско чудовище. Елара е отговорна за доста повече гадости, от колкото предполагах. Но стига за нея, въпреки че е отговорна за участта на Кориан... *това беше спойлер*
Кориан произхожда от упадал род, който е загубил цялата си слава и блясък. Тя не може да се сравнява с претендентките, които ще участват в Изпитанието на кралиците, но спечелва сърцето на бъдещия крал съвсем непреднамерено. Тя наистина е имала труден живот и „благодарение“ на тези разяждащи мисли в главата ѝ тя буквално се побърква. Не е никак честно, защото тя е добра и не е сторила никому нищо лошо. Но тези подмолства сред средите на богатите очевидно са нещо нормално... Чудя се само Кал дали е бил отгледан от Елара, което би било ужасно(не си спомням имаше ли нещо споменато относно това или не в Алена кралица).
Steel Scars
И втората новела, Steel Scars, която вече е написана в духа на Алена кралица и в стила на Виктория Айвярд. Пропуснах да спомена, че Queen Song се разказва от трето лице в минало време и звучи като почти всяка една друга книга, но тук отново си е обичайната атмосфера - първо лице сегашно време.
В тази книга е представено идването на Алената гвардия в Норта. Разказва се от гледната точка на Фарли, капитанът, който ръководи бунтовническата съпротива и помага на Мер. Е, тук определено има разкрити някои неизвестни неща и е любопитно да се прочете. Мисля, че тя е по-тясно и непосредствено свързана с Алена кралица, от колкото първата, тъй като там е изминало доста повече време.
Тази книга е с около десетина странички по-дълга, но за сметка на това някои неща в структурата ѝ поемат обем и на практика описателния текст става по-малко. Ами не бих казала, че съжалявам, че съм я прочела. По-скоро нямам търпение да прочета Стъкленият меч, което ще направя в най-скоро време.
неделя, 23 октомври 2016 г.
Двор от мъгла и ярост - Сара Дж. Маас
КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДВОР ОТ РОЗИ И БОДЛИ“
Имам чувството, че съм последната, която не беше чела тази книга. И не мога да повярвам как съм издържала толкова време да не я прочета. Не вярвах, че е възможно, но тази книга ми се стори още по-хубава и невероятна от предишната. Никога до сега не ми се е случвало да дам 5 звезди на две поредни книги от поредица. Всъщност аз рядко давам максимална оценка, защото само най-добрите я заслужават, но тази... тя я заслужава безапелационно.
Много харесвам тази корица, защото обичам синьото, това е любимият ми цвят. Не бяха обръщала подробно внимание, но сега след като прочетох и книгата... забелязах доста повече неща като града зад нея, облеклото ѝ, ръката с татуировката...
Ужасно много харесах тази книга и нямаше как да не се влюбя в нея. С тази си поредица Двор от рози и бодли Сара Дж. Маас направо надмина себе си - сътворила е такъв шедьовър, в който да се влюбиш и всяка книга е еднакво добра и завладяваща. Това вече си е доста трудно, но тя го е постигнала безупречно. Но смятам, че Двор от мъгла и ярост дори е по-хубава от първата. Тя ме остави с толкова приятни чувства и все още е.
В началото на книгата съвсем искрено съчувствах и разбирах Фейра(имам си причини да я разбирам и то твърде добре). Аз лично никога не бих издържала да стоя като някоя порцеланова кукла във... всеки един смисъл на думата. Начинът, по който се отнасяха с нея... това наистина е задушаващо. Това е като някакъв невидим товар, а Тамлин... той дори не забелязваше, че тя слабее и линее все повече от ден на ден! Ако я обичаше толкова много както тя него нямаше да стои безучастно и да се отнася така с нея, тя не е вещ, но какво ли се чудя, в пещерата на Амаранта той пак стоеше безучастно докато тя се бореше за него и всички им, дори с цената на живота си. Тамлин наистина е глупак. Не, това е слаб, жалък мъж, недостоен за такава силна жена. Бях на седмото небе от щастие когато Рисанд се появи и я спаси, защото точно това стори, от тази глупава сватба.
Фейра успява да постигне един много силен израстък - не само физически, но и духовен. Тук вече не е човек, тя е безсмъртен елф и то много повече от всички останали. Рис е много по-достоен мъж от колкото Тамлин, защото той не я притисна нито веднъж, никога не ѝ забрани или нареди каквото и да било, защото държеше изборът да е неин, това си е чисто нейно право да има избор. Останах много впечатлена от силите на Фейра, които получи благодарение на прераждането си чрез Великите господари. През цялото време исках да видя още и още... и всичко. А в Двора на нощта можеше да бъде себе си без да се тревожи за нищо.
Окончателно Рис ми е любимият герой. Той е силен, добър и красив, разбира се. Точно неговата тъмнина ме привлече най-силно(падам си по лошите момчета). Тамлин и Двора на пролетта... толкова е цветно и простодушно, като златна клетка. Но Рис и Двора на нощта... о, това е на светлинни години от тях. Рис може да се прави на най-злият човек на света, но го прави заради близките и народа си, в името на тяхното добро е готов да жертва себе си и това е изумително. Рис наистина е най-великия Велик господар и най-силния и заслужава някоя равна нему. Фейра също, защото тя не е слаба и не е животно за разплод, тя е равна на мъжете и точно с такъв трябва да се обвърже. Спирам дотук преди да съм издала още повече от колкото сторих.
Така исках всичко да свърши още тук и сега, но... да се лиша от още една такава прекрасна книга щеше да си е направо жалко. Да, колко по-хубаво би било да обезсилят краля на Хиберн, а Тамлин да си получи заслуженото, защото е заслепен глупак...
Харесаха ми и новите герои, свита на Великия господар на Двора на нощта. Те нямат нищо общо, с който и да било двор, би било твърде неуместно да направя каквото и да е сравнение. Те са не просто приятели, а семейство. Мор, Азриел, Касиан, Амрен... и Рис, всеки е различен сам по себе си, разбира се, но заедно са като едно цяло. Връзката им ме изуми и впечатли, заради което още повече заобичах двора им. Но самият Двор на нощта си е чисто и просто уникален. Наистина ми е любимият.
Краят първоначално ми се стори гаден и така ме хвана яд, но после като асимилирах всичко осъзнах, че не е толкова лошо и всъщност дори е добре, защото сега вече става интересно. Фейра определено е необикновена героиня и една от любимите ми вече със сигурност. Нямам търпение да излезе следващата книга, въпреки че дори заглавието все още не е ясно, но толкова искам да разбера какво ще се случи по-нататък... Дано да е скоро и Егмонт да я издадат също така много скоро. Ужасно много ми хареса Двор от мъгла и ярост и искрено я препоръчвам!
Имам чувството, че съм последната, която не беше чела тази книга. И не мога да повярвам как съм издържала толкова време да не я прочета. Не вярвах, че е възможно, но тази книга ми се стори още по-хубава и невероятна от предишната. Никога до сега не ми се е случвало да дам 5 звезди на две поредни книги от поредица. Всъщност аз рядко давам максимална оценка, защото само най-добрите я заслужават, но тази... тя я заслужава безапелационно.Много харесвам тази корица, защото обичам синьото, това е любимият ми цвят. Не бяха обръщала подробно внимание, но сега след като прочетох и книгата... забелязах доста повече неща като града зад нея, облеклото ѝ, ръката с татуировката...
Ужасно много харесах тази книга и нямаше как да не се влюбя в нея. С тази си поредица Двор от рози и бодли Сара Дж. Маас направо надмина себе си - сътворила е такъв шедьовър, в който да се влюбиш и всяка книга е еднакво добра и завладяваща. Това вече си е доста трудно, но тя го е постигнала безупречно. Но смятам, че Двор от мъгла и ярост дори е по-хубава от първата. Тя ме остави с толкова приятни чувства и все още е.
В началото на книгата съвсем искрено съчувствах и разбирах Фейра(имам си причини да я разбирам и то твърде добре). Аз лично никога не бих издържала да стоя като някоя порцеланова кукла във... всеки един смисъл на думата. Начинът, по който се отнасяха с нея... това наистина е задушаващо. Това е като някакъв невидим товар, а Тамлин... той дори не забелязваше, че тя слабее и линее все повече от ден на ден! Ако я обичаше толкова много както тя него нямаше да стои безучастно и да се отнася така с нея, тя не е вещ, но какво ли се чудя, в пещерата на Амаранта той пак стоеше безучастно докато тя се бореше за него и всички им, дори с цената на живота си. Тамлин наистина е глупак. Не, това е слаб, жалък мъж, недостоен за такава силна жена. Бях на седмото небе от щастие когато Рисанд се появи и я спаси, защото точно това стори, от тази глупава сватба.
Фейра успява да постигне един много силен израстък - не само физически, но и духовен. Тук вече не е човек, тя е безсмъртен елф и то много повече от всички останали. Рис е много по-достоен мъж от колкото Тамлин, защото той не я притисна нито веднъж, никога не ѝ забрани или нареди каквото и да било, защото държеше изборът да е неин, това си е чисто нейно право да има избор. Останах много впечатлена от силите на Фейра, които получи благодарение на прераждането си чрез Великите господари. През цялото време исках да видя още и още... и всичко. А в Двора на нощта можеше да бъде себе си без да се тревожи за нищо.
Окончателно Рис ми е любимият герой. Той е силен, добър и красив, разбира се. Точно неговата тъмнина ме привлече най-силно(падам си по лошите момчета). Тамлин и Двора на пролетта... толкова е цветно и простодушно, като златна клетка. Но Рис и Двора на нощта... о, това е на светлинни години от тях. Рис може да се прави на най-злият човек на света, но го прави заради близките и народа си, в името на тяхното добро е готов да жертва себе си и това е изумително. Рис наистина е най-великия Велик господар и най-силния и заслужава някоя равна нему. Фейра също, защото тя не е слаба и не е животно за разплод, тя е равна на мъжете и точно с такъв трябва да се обвърже. Спирам дотук преди да съм издала още повече от колкото сторих.
Така исках всичко да свърши още тук и сега, но... да се лиша от още една такава прекрасна книга щеше да си е направо жалко. Да, колко по-хубаво би било да обезсилят краля на Хиберн, а Тамлин да си получи заслуженото, защото е заслепен глупак...
Харесаха ми и новите герои, свита на Великия господар на Двора на нощта. Те нямат нищо общо, с който и да било двор, би било твърде неуместно да направя каквото и да е сравнение. Те са не просто приятели, а семейство. Мор, Азриел, Касиан, Амрен... и Рис, всеки е различен сам по себе си, разбира се, но заедно са като едно цяло. Връзката им ме изуми и впечатли, заради което още повече заобичах двора им. Но самият Двор на нощта си е чисто и просто уникален. Наистина ми е любимият.
Краят първоначално ми се стори гаден и така ме хвана яд, но после като асимилирах всичко осъзнах, че не е толкова лошо и всъщност дори е добре, защото сега вече става интересно. Фейра определено е необикновена героиня и една от любимите ми вече със сигурност. Нямам търпение да излезе следващата книга, въпреки че дори заглавието все още не е ясно, но толкова искам да разбера какво ще се случи по-нататък... Дано да е скоро и Егмонт да я издадат също така много скоро. Ужасно много ми хареса Двор от мъгла и ярост и искрено я препоръчвам!
четвъртък, 20 октомври 2016 г.
The Pastry Book Tag
Бях намерила този таг преди време, но се бях отложила за по-нататък, имената са по-специфични и преди не бях сигурна как точно да ги оставя. Още от сега предупреждавам, че някои от наименованията може да звучат наистина странно, но така се нарича това... нещо? Както обичам сладките неща... този таг ми се струва страшно подходящ за мен. :д Много ми допада картинката, която си направих за този таг, сладурска е. О, видях го от Whimsy journals.
1. Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.
Много хора обичат Реликвите на смъртните, включително и аз, така че не се сещам за по-добър пример.
2. Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
Мисля, че Клетниците, защото това е класическа литература, която е доста тежка, описателна и доста трудно се вниква в същността на книгата, но според мен наистина си струва. By the way, този макарон няма нищо общо с макароните или пастата, всъщност е на картинката на тага ми, долу вдясно.
3. Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
Имах големи очаквания за Лявата ръка на Бога, но всички бяха напълно опропастени. Също и нямам идея как това волован може да се смята за сладко нещо, то е солено и повече ми прилича на предястие или ох, а да, ордьовър. Не знам, това си е мое мнение.
4. Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.
Най-напред искам да уточня нещо относно въпроса. Бутерка с шоколад е най-близкото съответствие, за което се сетих за френското pain au chocolat, което не е кроасан с шоколад(напишете в гугъл и ще видите какво представлява), а не е и хлебче с шоколад както е буквалния превод. Но има точно такива бутерки(това са вид банички с бутер тесто), които са с шоколад.След подробното лирическо отклонение да се върна към въпроса. Той може да бъде възприет както положително, така и отрицателно. Бих казала, че очаквах съвсем друго за Тайни, а в действителност е пълен боклук *в прав текст казано, дори ревюто ми да не е напълно реално, това в Goodreads е*. За мен тази книга е highly not recommend.
5. Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.
Е, чела съм достатъчно малко известни книги. Въпросът е коя да си избера. Ами ще посоча поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс, защото е страшно забавна, интригуваща и заслужава много повече внимание. Нямам търпение да прочета другите книги след девета или десета(не помня), но реших уж да чакам Ибис да ги преведат, но май ще ми е по-лесно да ги намеря на английски да си ги прочета. Искрено ги препоръчвам, особено за почитатели на трилърите и историческите загадки(правила съм ревюта на всички книги, повечето са през декември миналата година).
6. Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.
Най-напред, това чудо крокембуш дори не мога да го обясня, вижте в гугъл. Ами това е сложна книга, но и поредица, от където и да я погледнеш. Чете се сравнително трудно и бавно. *Не препоръчвам да се чете на български, преводът е покъртителен.*
7. Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата книга.
Да харесам повече филма от книгата - това си е кауза пердута. Не се сещам за нищо друго освен Незабравима разходка. Може би харесвам филма една идея повече, просто го бях гледала преди да прочета книгата. *Наполеона е един много вкусен десерт, който аз много харесвам, задължително трябва да го опитате ако не сте. *
8. Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
Всяка книга. Буквално всяка отговаря на този въпрос, защото аз български книги не чета, а пък останалите се развиват навсякъде другаде(дори в измислени светове), но не и тук.
П.С. По никакъв начин не мога да обясня какво е това коломпех, някакви ирански сладки, ако на някой му е любопитно, за н-ти пореден път - Гугъл.
9. Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.
Ако помнех такива неща... уви, аз не съм такъв голям маниак на храната като една моя приятелка и честно казано обръщам бегло внимание на това. Пък и рядко се споменава в книгите нещо такова, то не е център на вниманието. Дори не мога да се сетя в кои книги е имало споменато нещо с храна. No idea. Pas d'idée.
Тагвам: Илияна, Юли и Tedy.
Абонамент за:
Публикации (Atom)












