неделя, 23 октомври 2016 г.

Двор от мъгла и ярост - Сара Дж. Маас

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДВОР ОТ РОЗИ И БОДЛИ“

  Имам чувството, че съм последната, която не беше чела тази книга. И не мога да повярвам как съм издържала толкова време да не я прочета. Не вярвах, че е възможно, но тази книга ми се стори още по-хубава и невероятна от предишната. Никога до сега не ми се е случвало да дам 5 звезди на две поредни книги от поредица. Всъщност аз рядко давам максимална оценка, защото само най-добрите я заслужават, но тази... тя я заслужава безапелационно.
  Много харесвам тази корица, защото обичам синьото, това е любимият ми цвят. Не бяха обръщала подробно внимание, но сега след като прочетох и книгата... забелязах доста повече неща като града зад нея, облеклото ѝ, ръката с татуировката...
  Ужасно много харесах тази книга и нямаше как да не се влюбя в нея. С тази си поредица Двор от рози и бодли Сара Дж. Маас направо надмина себе си - сътворила е такъв шедьовър, в който да се влюбиш и всяка книга е еднакво добра и завладяваща. Това вече си е доста трудно, но тя го е постигнала безупречно. Но смятам, че Двор от мъгла и ярост дори е по-хубава от първата. Тя ме остави с толкова приятни чувства и все още е.
  В началото на книгата съвсем искрено съчувствах и разбирах Фейра(имам си причини да я разбирам и то твърде добре). Аз лично никога не бих издържала да стоя като някоя порцеланова кукла във... всеки един смисъл на думата. Начинът, по който се отнасяха с нея... това наистина е задушаващо. Това е като някакъв невидим товар, а Тамлин... той дори не забелязваше, че тя слабее и линее все повече от ден на ден! Ако я обичаше толкова много както тя него нямаше да стои безучастно и да се отнася така с нея, тя не е вещ, но какво ли се чудя, в пещерата на Амаранта той пак стоеше безучастно докато тя се бореше за него и всички им, дори с цената на живота си. Тамлин наистина е глупак. Не, това е слаб, жалък мъж, недостоен за такава силна жена. Бях на седмото небе от щастие когато Рисанд се появи и я спаси, защото точно това стори, от тази глупава сватба.
  Фейра успява да постигне един много силен израстък - не само физически, но и духовен. Тук вече не е човек, тя е безсмъртен елф и то много повече от всички останали. Рис е много по-достоен мъж от колкото Тамлин, защото той не я притисна нито веднъж, никога не ѝ забрани или нареди каквото и да било, защото държеше изборът да е неин, това си е чисто нейно право да има избор. Останах много впечатлена от силите на Фейра, които получи благодарение на прераждането си чрез Великите господари. През цялото време исках да видя още и още... и всичко. А в Двора на нощта можеше да бъде себе си без да се тревожи за нищо.
  Окончателно Рис ми е любимият герой. Той е силен, добър и красив, разбира се. Точно неговата тъмнина ме привлече най-силно(падам си по лошите момчета). Тамлин и Двора на пролетта... толкова е цветно и простодушно, като златна клетка. Но Рис и Двора на нощта... о, това е на светлинни години от тях. Рис може да се прави на най-злият човек на света, но го прави заради близките и народа си, в името на тяхното добро е готов да жертва себе си и това е изумително. Рис наистина е най-великия Велик господар и най-силния и заслужава някоя равна нему. Фейра също, защото тя не е слаба и не е животно за разплод, тя е равна на мъжете и точно с такъв трябва да се обвърже. Спирам дотук преди да съм издала още повече от колкото сторих.
  Така исках всичко да свърши още тук и сега, но... да се лиша от още една такава прекрасна книга щеше да си е направо жалко. Да, колко по-хубаво би било да обезсилят краля на Хиберн, а Тамлин да си получи заслуженото, защото е заслепен глупак...
  Харесаха ми и новите герои, свита на Великия господар на Двора на нощта. Те нямат нищо общо, с който и да било двор, би било твърде неуместно да направя каквото и да е сравнение. Те са не просто приятели, а семейство. Мор, Азриел, Касиан, Амрен... и Рис, всеки е различен сам по себе си, разбира се, но заедно са като едно цяло. Връзката им ме изуми и впечатли, заради което още повече заобичах двора им. Но самият Двор на нощта си е чисто и просто уникален. Наистина ми е любимият.
  Краят първоначално ми се стори гаден и така ме хвана яд, но после като асимилирах всичко осъзнах, че не е толкова лошо и всъщност дори е добре, защото сега вече става интересно. Фейра определено е необикновена героиня и една от любимите ми вече със сигурност. Нямам търпение да излезе следващата книга, въпреки че дори заглавието все още не е ясно, но толкова искам да разбера какво ще се случи по-нататък... Дано да е скоро и Егмонт да я издадат също така много скоро. Ужасно много ми хареса Двор от мъгла и ярост и искрено я препоръчвам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар