На отделните новели кориците са черни със сребриста и червена корона, а тук е нещо по средата. Харесва ми мотивите на книгите, че са все с някакви кървави корони, яко е.
Queen Song
Първата новела се казва Queen Song. Отне ми доста време докато изобщо се сетя за какво иде реч. Четох Алена кралица преди месеци и съвсем ми беше излязло от ума за какво става въпрос и кои бяха героите. Всъщност това дори не беше и с настоящите герои, а една история доста преди действието в книгата.
Новелата разказва историята на кралица Кориан, майката на принц Кал. Най-напред се чудех това настоящата кралица ли е или не(наистина не помнех за какво ставаше въпрос в поредицата), но постепенно си припомних. Това нямаше начин да е настоящата кралица, която е истинско чудовище. Елара е отговорна за доста повече гадости, от колкото предполагах. Но стига за нея, въпреки че е отговорна за участта на Кориан... *това беше спойлер*
Кориан произхожда от упадал род, който е загубил цялата си слава и блясък. Тя не може да се сравнява с претендентките, които ще участват в Изпитанието на кралиците, но спечелва сърцето на бъдещия крал съвсем непреднамерено. Тя наистина е имала труден живот и „благодарение“ на тези разяждащи мисли в главата ѝ тя буквално се побърква. Не е никак честно, защото тя е добра и не е сторила никому нищо лошо. Но тези подмолства сред средите на богатите очевидно са нещо нормално... Чудя се само Кал дали е бил отгледан от Елара, което би било ужасно(не си спомням имаше ли нещо споменато относно това или не в Алена кралица).
Steel Scars
И втората новела, Steel Scars, която вече е написана в духа на Алена кралица и в стила на Виктория Айвярд. Пропуснах да спомена, че Queen Song се разказва от трето лице в минало време и звучи като почти всяка една друга книга, но тук отново си е обичайната атмосфера - първо лице сегашно време.
В тази книга е представено идването на Алената гвардия в Норта. Разказва се от гледната точка на Фарли, капитанът, който ръководи бунтовническата съпротива и помага на Мер. Е, тук определено има разкрити някои неизвестни неща и е любопитно да се прочете. Мисля, че тя е по-тясно и непосредствено свързана с Алена кралица, от колкото първата, тъй като там е изминало доста повече време.
Тази книга е с около десетина странички по-дълга, но за сметка на това някои неща в структурата ѝ поемат обем и на практика описателния текст става по-малко. Ами не бих казала, че съжалявам, че съм я прочела. По-скоро нямам търпение да прочета Стъкленият меч, което ще направя в най-скоро време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар