КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“
Първото ми ревю от седмици насам и първото ми за тази година. Още преди седмици когато четох другите книги от Братството на меча исках да прочета и последните две и щях да го сторя през ваканцията, нещо като последните ми ревюта за годината, но не. Не успявах изобщо да се сдобия с тях и бях страшно изненадана като вчера по чудо успях да ги намеря и не губих нито секунда и започнах да чета - най-сетне! - не бях чела от цяла вечност направо. Пък и към тази книга имах по-специален интерес заради главния герой, който се появи едва в Мрачният рицар, но веднага ми стана любим.
Кристиан от Акра е част от това Братство на меча създадено заедно с хора, които са били пленници на сарацините, като него. Той е принц, но не желае да има нищо общо с това и обикаля Европа където може да бъде свободен и да продължава да върши делото на Братството. Естествено, най-напред много ми хареса заради портретната му характеристика - руса дълга до раменете коса и сини очи, плюс съвършена физика на войн... ето това е пълно съвършенство. Аз имам слабост към тази комбинация и знаех, че той ще ми стане любим заедно с Локлан, чиято книга предстои да прочета тези дни. Само че семейната му история... леле, това си е направо като извадено от историята - предателства, убийства... всичко това заради един трон (е, в историята има много примери за това, така че идеално си пасва). Само че има една мъничка подробност, която той предпочита да не помни - че е сгоден(на английски betrothed звучи по-добре, защото това е точната дума, която касае уговорените бракове). Или по-скоро оженен.
Адара е кралица на Taagaria(малко кралство в близост до Византия, поне според книгата, явно това е някъде на изток както и кралството на Кристиан, Elgedera), понеже четох книгата на английски и тези имена просто не знам как да преведа на български и предпочитам да дам в оригинал. След дълги години на чакане, тя вече е изгубила търпение и е готова на всичко да върне съпруга си у дома. Доста дръзко от нейна страна да поеме на път чак до Англия, за да го намери и да го убеди да се върне. Само че изобщо не е така лесно както изглежда. В тази поредица жените направо се налага да преследват мъжете, но те са просто толкова... глупаво упорити. Двамата са абсолютно противоположни по външност тъй като тя е чернокоса с кафяви очи, но тя е типична представителка на южните нации и според мен притежава екзотична красота на ориенталка. Задачата ѝ, обаче, никак не се улеснява след като по петите им са цяла армия воини, които искат да ги убият.
Кристиан както и всички останали има нужда от жена, която да го спаси и преоткрие. В случая това е неочакваната му съпруга, която не иска своят крал, а своят съпруг. И двамата са самотни души, които просто са създадени един за друг. Не са планирали сватбата си, тъй като са били сгодени или по-скоро оженени като деца без дори да го подозират. Но всичко се обърква когато цялото кралско семейство на Кристиан е убито по някакъв начин, а той е изпратен в манастир, а в страната му има регент, който иска да остане за постоянно. Това поставя Адара пред изпитания докато чака годеникът ѝ да се върне и да заеме мястото си до нея, но това така и не става.
Тези дни четох разни фикове в уатпад на английски и за моя изненада
прочетох книгата с лекота след като бях придобила достатъчно тренинг
тези дни. На български името на главния герой бе преведено Кристиан и аз
така го наричам и тук, в ревюто си, но на английски по-скоро клони към
Крисчън и през повечето време го четях така, иначе просто не ми идваше,
сякаш имаше нещо не както трябва.
Докато той е имал любящи родители, тя не е имала същия късмет. Двамата много си приличат, защото са еднакво твърдоглави и упорити, но и идеално си подхождат. Книгата е страшно интригуваща особено след като поемат на път, за да се възвърне блудния принц. Return of the Warrior е страшно интересна книга и определено много ми хареса. Последните няколко книги имаше малко пауза откъм братята МакАлистър и аз нямам търпение да се върна към тях тъй като и там има неща за разгадаване и открай време чакам за книгата на Локлан. Но тази на Кристиан... наистина ми стана любима, беше толкова интересна и определено оправда очакванията ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар