понеделник, 9 януари 2017 г.

The Warrior - Kinley MacGregor

   КНИГА СЕДМА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  Най-сетне прочетох и книгата за Локлан. Въпреки че четох на английски, успях да я прочета изненадващо бързо за един ден. Но сега се чудя дали тази е последната книга понеже някак ми изглежда незавършено - има все още един брат МакАлистър, който заслужава своята история както и други членове на Братството, но... тази книга е излязла през 2007, което значи цели 10 години и силно се съмнявам да има нови книги скоро. Така де, ако имаше можеше да излязат доста по-рано.
  Локлан не е най-големият от братята, но понеже е първото законно родено дете на него принадлежи ролята на леърда. Най-голям е Син, но той е копеле и баща му е отказал да го признае. Докато останалите му братя имат свободата да взимат своите собствени решения без да се влияят силно от някого, Локлан е зависим от всичко - той е предводител на клана си и не може да допусне своеволия, защото това ще се отрази на хората му, а той не може да позволи това. Локлан е идеалния пример за спазване на правилата, той сякаш живее за тях. Но той определено е много привлекателен като всеки от братята си с разликата, че е единственият с руса коса и сини очи(всички останали са тъмнокоси и той няма как да бъде сбъркан). Като най-голям(Син е бил за известно време при тях преди англичаните да го отведат) той е поел цялата тежест на жестокостта на баща си. Предпазвал е по-малките си братя от гнева му и е поемал целия тормоз върху себе си, което е оставило трайна следа у него. Така че той наистина има нужда от някой, който да внесе светлина в живота му и да го спаси.
  Катарина е братовчедка на Нора и има доста кралски връзки - незаконна дъщеря на френския крал и дъщеря на молдовска принцеса. Но все пак тяхната дъщеря и истинска принцеса. Тя е темперамента и буйна и за нищо на света не иска да се жени против волята си за някакъв немски принц, за когото баща ѝ настоява да се омъжи. Това я принуждава да бяга и съвсем неочаквано да се натъкне на Локлан. Когато се срещнаха те изобщо не се понасят. Както и в предишната книга с Кристиан и Адара, тук се наблюдава същото нещо: докато Локлан е рус и синеок, Катарина е чернокоса с кафяви очи. Техните отношения са много бурни и постоянно спорят за нещо. Явно и двамата си намериха равносилни вербални опоненти. Само че нито един от двамата не може да отрече колко привлекателен е другият.
  Не знам защо от самото начало Локлан ми напомни за принц Таз от филма Принцът на Персия: Пясъците на времето, който гледах наскоро. Просто двамата си приличат като герои, а и външния им вид е достатъчно сходен, което ме улесни още повече да си го представям така.
{Не се сдържах и реших да вмъкна постера на филма. Интересен е и го препоръчвам - фентъзи приключенски и мисля, че на любителите на Карибски пирати би им харесал.}
  Локлан е свикнал от малък да сдържа всичко у себе си и да потиска своите чувства и желания, но с Катарина това е достатъчно трудно. Двамата са силно привлечени един от друг, дори да го отричат. Той е във Франция, за да открие информация за изчезналия си брат Киърън, който може и да е жив, но попадайки на Катарина не може да ѝ откаже помощта си. Така и двамата се впускат в едно приключение бягайки от баща ѝ, но и следвайки плана на Локлан да научи повече за брат си.
  Книгата много им хареса и не мога да намеря нищо, което да не ми е харесало. Те двамата определено са ми любими герои и са толкова един за друг. The Warrior е третата ми любима книга в тази поредица също както е и Локлан. Той е един наранен мъж, който има нужда от спасение. Толкова ми беше гадно за него докато гледаше братята си и жените им радвайки се за тях. Той заслужаваше същото и го получи. А не мисля, че Катарина би могла да намери по-добър съпруг от него, защото той е прекрасен.

2 коментара: