неделя, 9 октомври 2016 г.

Intergalactic Book Tag


Бях тагната от Юли преди повече от месец, но изникваха нови и нови тагове и така и не му дойде редът на този. Все пак благодаря, че ме тагна!

1. Космос: Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) – развива се на място различно от твоето.

Най-добрият пример, за който се сещам е Двор от рози и бодли, не само мястото е коренно различно, но и има фентъзи.

2. Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.

Една от последните книги, които четох беше страхотна - Графинята блудница. Хм, не мога да се сетя в момента за книги, които са ми въздействали така по-рано, може би Изборът, която ме заплени и Тъмня любов, която съвсем ме накара да се запаля по четенето.

3. Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелив, че би пътувал със светлинна скорост, за да я вземеш.

Аз също съм нетърпелива за много книги. Empire of Storm вече излезе на английски, но нямам търпение да излезе на български и да се сдобия с нея! Корицата е просто уникална и съм толкова нетърпелива да разбера какво е замислила този път Сара Дж. Маас за Селена Сардотиен.

4. Мъглявина: Назови книга с красива корица.


О, труден въпрос. Има много корици, които харесвам, но ще се огранича до няколко.



5. Мултивселена: Назови spin-off поредица, която обичаш.

Е, не е точно spin-off, а prequel, но...


6. Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.

 О, колебая се между Уил и Теса и Клеъри и Джейс. Това са две убийствени двойки, които имат толкова силно привличане помежду си... Както и всички двойки от Братството на черния кинжал - там привличането е УЛТРА магнетично.

7. Големият взрив: Назови книгата, която те запали по четенето.

Ами мисля, че тази роля изигра Изборът, защото след като я прочетох аз вече бях запалена по книгите и продължих да чета цялото онова лято и се запалих по четенето.

8. Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.

Харесвам допълнителните кратки истории към поредиците, интересни са ми. Особено ако са цели книги като тази, която толкова много ми хареса и ми напомни колко много харесвам Изборът както ѝ самото му начало. Определено тази ми е любимата книга с новели.



9. Галактика: Назови книга с няколко гледни точки.

Понеже не се сещам за друг пример ще използвам същия като Юли - Хрониките на Кейн. Авторът много интересно е комбинирал гледните точки на Картър и Сейди и се е получило страшно добре.

10. Космически кораб: Назови заглавие на книга, което би било идеално име за космически кораб.

Ами защо не Ragnarok и Dominus? Звучат ми добре.

Понеже вече почти всички са направили този таг, ако има някой, който не е, ако иска може да го направи.

петък, 7 октомври 2016 г.

Красив играч - Кристина Лорен

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Добре, тази книги беше много по-добре. След като бях почти разочарована от Красив непознат, силно се надявах тази книга да не бъде като нея и за щастие, не беше.
  Странно как корицата ми допада и то доста. Не съм голяма почитателка на зеления цвят, но ми харесва този нюанс и как добре си пасва на корицата, изглежда супер. А и този мъж някак е по-достоверен за Уил, от колкото предишния за Макс. На всяка книга лицето е отрязано до половината, което очевидно е нарочно, защото е само някак загатнато.
  Тук нямаше толкова... нестандартни неща като в Красив непознат, което също ми хареса. Е, друг въпрос беше откровеността на главната героиня, която е малко, хм, цапната в устата.
  Хана Бергщрьом е вглъбената в работата си и учението. Нейният социален живот е буквално нулев. Спомням си рекламата на един филм, всъщност се казва „Без резервации“: „Тя е номер едно в света на кухнята и кръгла нула извън него.“ Животът на Хана изглежда по подобен начин, но вместо кухнята, е науката. До колкото разбрах тя следва медицина, нещото, което най-малко бих си избрала аз. Истина е, че тя е безупречна в лабораторията и всички тези неща, но всичко останало... ето затова брат ѝ има право. Тя се нуждае от приятели и малко разнообразие и кой е по-подходящ за целта от най-добрия приятел на брат ѝ, Уил Самър? Хана е красива, но просто не е подчертавала външността си и това я е правило незабележима(а е истина, че дрехите могат да променят много човека). Особено интересно ми се стори, че има сиви очи.
  Уил е истински секс символ досущ като Бенет и Макс. Те са истинска света троица, честно. Но не знаех, че Уил има сини очи, което е жестоко. Аз съм луда по сините очи, а ако има и руса коса... аз съм дотам, това ми е слабост. Е, Уил не е рус, но и тъмна коса със сини очи си е страхотна комбинация. Да, той наистина е играч. Бил е с много жени и си е изградил свои правила. Има си нещо като график с две жени, което е странно. Той води доста... несериозен начин на живот, защото не се обвързва, не и истински. Но надали е очаквал точно това когато срещне по-малката сестра на своя състудент и приятел Йенсен.
  Хареса ми историята на Хана и Уил. Те започнаха от нищото и си изградиха много повече. Истината е, че никога не бих проявила интерес към бягането, aka сутрешен джогинг, ако не бях прочела тази книга. Аз не съм особено спортна натура, не и откъм бягането. Но беше интересно да наблюдавам как връзката им се развива постепенно и то в голяма степен благодарение на това бягане сутрин и как се опознаваха тогава. От самото начало беше ясно, че те са създадени един за друг. Когато започнаха своята... сексуална връзка тя беше толкова бурна и емоционална, единствено им трябваше време на тях двамата да го осъзнаят, защото това се бе зародило от началото, но те не го знаеха.
  Не разбирам, обаче, как може всички жени до сега да са толкова... твърдоглави. Всяка една без изключение побърза да отсъди мъжа по миналото му и дори не му даде шанс да обясни, а после съжаляваше. Много бе дразни подобно отношение, подобно... тесногръдие. След като те са готови да направят всичко за тях, надали са дяволи, каквито ги изкарват.
  Но като цяло книгата беше много хубава. Отношенията между Уил и Хана бяха като за една типична любовна история и... просто наистина много ми хареса. Беше много хубаво и аз останах с много приятно впечатление от Красив играч. Сега само се чудя с коя книга да продължа - новелите или четвъртата. Хм, само се надявам, която и да избера да ми хареса също толкова.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Красив непознат - Кристина Лорен

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Може би очаквах повече...
  Всъщност имах до известна степен очаквания, че може да прилича на първата книга, поне по едно нещо, което си беше така, но все пак не беше точно това, което аз очаквах.
Корицата ми харесва като цветова гама, не знам защо тази година съм на вълна лилаво, наистина имам много лилави неща. Обаче самият мъж... в лице не ми допада и някак чертите му са твърде изострени. А тялото... ами Макс е висок и мускулест, а този не подсказва за нищо такова.
Книгата просто ми дойде в повече. Тя бе повече от това, което аз бих приела и мина моите граници. Не разбирам защо би искал някой да те гледа докато го правиш с някого или вечно да си на публични места, това не го разбирам и не го възприемам.
  Сара... защо ли тя никак не ми напомняше на Клоуи? А да, защото тя ама наистина е била глупава и заблудена. Как може толкова сляпо да е вярвала на „годеника“ си като той ѝ е изневерявал още от самото начало?! И е стояла с него цели шест години втълпявайки си, че не е така! Това. Е. Ужасно. Тъпо. Не бих била толкова наивна и жалка, че да стоя с някой, за когото не знача нищо освен фамилното име и да се самоубеждавам, че той не ми изневерява като имам доказателства, които направо могат да ти избодат очите. В това отношение според мен Сара е твърде безхарактерна героиня, а аз не харесвам такива. Да, добре, че НАЙ-СЕТНЕ го напусна, но пък тогава реши да оприличава всички мъже на Анди, страхотно няма що. Нямам думи да опиша колко обичам поставянето под общ знаменател. *иронията си личи от километри* Може и да е красива външно и да е добра в работата си, но всички нейни качества ми бледнееха пред горе споменатото и някои други неща.
  Мога да кажа, че много повече харесах мъжкия персонаж, защото той е много по-истински и по-добър като герой, от колкото нея. Макс Стела е плейбой, но и успешен бизнесмен. Той е англичанин(всички яки момчета са британци, btw), но се е преместил в Щатите преди години. Както споменах и по-рано, Макс е много привлекателен. Да, може и да е бил с много жени, но след като среща Сара... той ѝ е изцяло и напълно отдаден на нея. Той не иска дори да погледне друга и толкова отчаяно се опитва да премине през шибаните ѝ правила(наистина са шибани). За първи път виждам някой мъж толкова отчаяно да копнее да има сериозна връзка с жена, а тя дори не иска да чува за това. Мисля, че Сара е изпълнена с противоречения и това невинаги е особено интригуващо, особено ако клони към дразнещо. Аз лично бях на негова страна през цялото време, защото героинята за мен беше твърде слаба. 
  В някои аспекти Красив непознат е написан в духа на Красив негодник, имаше си забавни моменти както и добре описани интимни сцени. Откъм тези неща си ми хареса като цяло, но това със снимането и публичността ми дойде в повече. Не виждам нищо лошо в малко дискретност и интимност.
<спойлер>
  Сложих този спойлер, защото няма да се сдържа да не изразя възмущението си, а с това мога да спойлна някого без да искам, така че по-добре да го има. Накрая на книгата съвсем бях ядосана на Сара. Тя съвсем безусловно повярва на шибаните снимки във вестника все едно с едно щракване на пръстите бе забравила, че бяха откраднали на Макс цялата чанта с важни неща като лаптоп, телефон, SD карта... Така ли ВЕДНЪЖ не ѝ мина през ума, че крадците може да са обработили нещо?! Но не, защо да ѝ мине, тя вече бе осъдила Макс, значи е виновен и е като бившия ѝ, не ѝ е нужно нищо повече. Направо го съжалих, защото тя го нарани и то много повече от колкото Андрю нея.
</спойлер>
  Не по мой вкус секс сцените плюс дразнещото държание на Сара ме накараха да не харесам толкова тази книга. Тези два фактора смъкнаха цялостното ми впечатление и оценка за Красив непознат. Не знам какво да очаквам за Красив играч, но... поне се надявам да е по-добро от това.

вторник, 4 октомври 2016 г.

NY Times By The Book Tag


Бях тагната от RoseRed's world и много благодаря, за което. Не ми остана време да го направя по-рано, защото четях една доста дълга книга, а имах достатъчно публикации различни от ревюта и предпочетох да го оставя за по-нататък.

1. Коя книга е на нощното ти шкафче?

Нямам книги на нощното си шкафче, всъщност. Обичам да имам нещо като украса по тях, разни дребни неща като сувенири или нещо такова и като цяло за книга там няма място. Обикновено тези, които ги чета си ги държа на масата в хола, а останалите са на рафтовете по местата си.

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?

С радост мога да заявя, че това беше Игра на тронове. Вече разбирам защо толкова много хора харесват поредицата и ги подкрепям - уникална е и си заслужава напълно! Но предварително трябва да се подготвиш за нещо дълго и сериозно, не е леко четиво особено в оригинал.


3. Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?

Ох, труден избор. Може би Касандра Клеър, защото обожавам поредицата или по-скоро поредиците ѝ за ловците на сенки и ще ми е страшно приятно да се запозная с нея. Или пък Дж. Р. Уорд, защото обожавам Братството на черния кинжал и много бих искала да се познавам човек като нея, защото ми харесва като личност и като човек. Или Сара Дж. Маас, защото Стъкленият трон и Двор от рози и бодли... това са уникални поредици и много бих искала да видя човекът, стоящ зад тях и да разбера как са ѝ дошли идеите за всичко това.

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?

Първо да си помисля какви книги имам, защото не са при мен. Ами като цяло в една част от секцията ни има стари книга - включително български и чуждестранни, например Под игото, Железният светилник, Клетниците и други, чийто заглавия не помня. Имаме и златната колекция на 20 век от в. Труд, лично аз държа на хубаво място една детска книга - Феите на цветята, защото е страшно красива и луксозна. Има твърди корици, цветни илюстрации и листи, които са и плътни и отстрани е като златна, истинско бижу в моята колекция бих казала.

5. Как организираш своята библиотека?

По свободно място. Като цяло слагам книги където ми е възможно, защото нямам особено място и където открия ново го запълвам. Е, също и се старая поредиците да са заедно, както и по цветове, имам склонност към перфекционизъм за някои неща.

 6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?

 Ами още не съм прочела Двор от мъгла и ярост и заради това се чувствам ужасно. Надявам се скоро да го сторя, наистина. Мина сигурно половин година, а аз още не съм и имам чувството, че съм последната, която не я е чела.

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?

През лятото исках да прочета Лявата ръка на Бога - оказа се пълно разочарование. Мисля, че е тази последната ми недовършена книга, прочетох я до половината и не виждах нито една причина да продължа до края.

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?

Обикновено чета фентъзи и обичам оригиналните неща и мразя клишираното. Много ме влекат мистериите и загадъчността, именно затова обичам трилърите. Чета и романтики, но в повечето случаи исторически, защото рядко се случва да намеря хубав съвременен роман, който да не е с някой клиширан сюжет или да е скучна, или още по-зле - някоя слаба и жалка героиня(дори герои) като в това жалко подобие 50 нюанса.

9. Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?

Ох... Бих препоръчала нещо, от което да си вземе поука, както и на всички политици, но не се сещам за такова, не чета много такива книги. Малкият принц... да, може и да става, но си го спомням бегло(Странно ли, че ама изобщо не го харесвах като малка? Тази книга просто ме дразнеше, това е, и не намирах никаква логика в нея.).

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?

Красив непознат.

Аз от своя страна ще тагна Юли, Кая и Илияна.

неделя, 2 октомври 2016 г.

Графинята блудница - Джоана Шуп

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОРОЧНИ ЛЪЖИ“

  След като прочетох Игра на тронове, наистина имах нужда от нещо, с което да се разтоваря малко. Тази книга беше перфектната за целта, защото ми достави изключително удоволствие. Тя е забавна и толкова приятна, на някои моменти се смях от сърце.
  Корицата е много сладка и нежна. Прави ми впечатление, че издателство Егмонт напоследък правят много хубави корици и съм любопитна да видя каква ще е на третата книга. Жената на корицата отговаря идеално на образа на Маргарет, а рубините... мисля, че се досещам какви са, но няма да развалям изненадата за тези, които не са чели книгата. Друго, което харесвам в стилистичното оформление е самото оформяне на началото на всяка глава, което също е много красиво.
  Маргарет несправедливо е осъдена от обществото в годината на своя дебют заради един негодник, който съсипва репутацията ѝ. Тя определено не е заслужавала това както и всичко, което ѝ сполетява след това. Най-малкото е трябвало някой да се застъпи за нея и да види другата страна на монетата, но... нали е жена, кой ги е зачитал по онова време? Харесва ми, че тя има черна коса и зелени очи, това е интересно и различно, може би дължащо се на нейния ирландски произход.
  Много жалко наистина, най-вече, че дори нейният приятел, който е щял да стане неин годеник, също е повярвал на измислиците. Но все пак станалото - станало. Саймън Барет, или граф Уинчестър, има блестящо положение, висока титла и уважаван род. Той е обещаващ политик и част от Камарата на лордовете. Освен това той притежава и забележителна външност - руса коса и сини очи, плюс съвършено тяло. Всичко е перфектно, освен едни карикатури по негов адрес от неизвестния художник Лемарк. И всичко се започна заради едни рисунки...
  Маргарет или лейди Хокинс носи славата на блудница и е приела „титлата“ си. В крайна сметка не може да стори нищо, за да поправи миналото, а да продължава да се тормози за това е безсмислено. След онзи покъртителен дебют от преди десет години ѝ се случват много неща, но тя отдавна не е същото онова момиче - сега е по-силна и може да прави това, което иска, а именно да развие таланта си. Той, разбира се, е да рисува, но използва псевдоним на мъж, защото жена художник отново не е прието. Не разбирам какво толкова има да покаже, че има способности и талант, та това е толкова безобидно! А карикатурите са просто едно сладко отмъщение за нейното разбито сърце...
  Историята на Маргарет и Саймън се различава доста от тази на Никълъс и Джулия, но има и доста общо, най-малкото двете не са били „порядъчни жени“, поне според хорското мнение и слуховете. Харесва ми как на много места има забавни сцени, а и като част от поредицата Порочни лъжи оправдава жанра си добре. Романтиката си я имаше и то в най-разнообразни проявления. Беше забавно когато спорят, защото са достатъчно твърдоглави и винаги искат да постигат целта си.
  Друго, което много харесах в книгата са описанията и сравненията. Авторката Джоана Шуп е проявила наистина голяма креативност с някои от хрумванията си, което изключително много ми хареса. Особено много ми допадна едно от сравненията ѝ на очите на Саймън - „сини като норвежки фиорд“. За по-голямо изяснение слагам тази снимка тук, фиорд е това езеро измежду планините. Имаше и доста други неща, на които се възхитих по време на книгата и определено авторката ми се издигна много повече в очите след тази книга.
  Харесваше ми как се развива действието въпреки, че може би очаквах нещо подобно на Херцогинята куртизанка, но това са различни книги все пак, а и няма как да е едно е също, би било скучно ако е така. Мъжете наистина могат да са много заблудени ако започнат да държат на гордостта си, но накрая все пак Саймън прозря истината. Направи ми впечатление, че и тук, в Графинята блудница, имаше накрая двама злодеи, които да се опитат да развалят щастието и на Маргарет, но най-вече на Саймън. Е, накрая всичко свърши добре, но... може би очаквах да има и нещо като „след време“, за да видим какво става с тях и т.н. щеше да ми е доста интересно да видя, но нищо, това не е кой знае какъв проблем.
  Книгата наистина много ми хареса и ме остави с много приятни и топли чувства. Изключително се радвам, че най-после успях да я прочета и с радост бих препоръчала поредицата(или трилогия?) на всеки, който обича романтиката, защото книгите са леки и приятни. Също и нямам търпение да прочета следващата книга с Деймиън, виконт Куинт, след като прочетох и малкия откъс в края, определено ще бъде интересна както и тези до сега, разбира се.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.