петък, 7 октомври 2016 г.

Красив играч - Кристина Лорен

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Добре, тази книги беше много по-добре. След като бях почти разочарована от Красив непознат, силно се надявах тази книга да не бъде като нея и за щастие, не беше.
  Странно как корицата ми допада и то доста. Не съм голяма почитателка на зеления цвят, но ми харесва този нюанс и как добре си пасва на корицата, изглежда супер. А и този мъж някак е по-достоверен за Уил, от колкото предишния за Макс. На всяка книга лицето е отрязано до половината, което очевидно е нарочно, защото е само някак загатнато.
  Тук нямаше толкова... нестандартни неща като в Красив непознат, което също ми хареса. Е, друг въпрос беше откровеността на главната героиня, която е малко, хм, цапната в устата.
  Хана Бергщрьом е вглъбената в работата си и учението. Нейният социален живот е буквално нулев. Спомням си рекламата на един филм, всъщност се казва „Без резервации“: „Тя е номер едно в света на кухнята и кръгла нула извън него.“ Животът на Хана изглежда по подобен начин, но вместо кухнята, е науката. До колкото разбрах тя следва медицина, нещото, което най-малко бих си избрала аз. Истина е, че тя е безупречна в лабораторията и всички тези неща, но всичко останало... ето затова брат ѝ има право. Тя се нуждае от приятели и малко разнообразие и кой е по-подходящ за целта от най-добрия приятел на брат ѝ, Уил Самър? Хана е красива, но просто не е подчертавала външността си и това я е правило незабележима(а е истина, че дрехите могат да променят много човека). Особено интересно ми се стори, че има сиви очи.
  Уил е истински секс символ досущ като Бенет и Макс. Те са истинска света троица, честно. Но не знаех, че Уил има сини очи, което е жестоко. Аз съм луда по сините очи, а ако има и руса коса... аз съм дотам, това ми е слабост. Е, Уил не е рус, но и тъмна коса със сини очи си е страхотна комбинация. Да, той наистина е играч. Бил е с много жени и си е изградил свои правила. Има си нещо като график с две жени, което е странно. Той води доста... несериозен начин на живот, защото не се обвързва, не и истински. Но надали е очаквал точно това когато срещне по-малката сестра на своя състудент и приятел Йенсен.
  Хареса ми историята на Хана и Уил. Те започнаха от нищото и си изградиха много повече. Истината е, че никога не бих проявила интерес към бягането, aka сутрешен джогинг, ако не бях прочела тази книга. Аз не съм особено спортна натура, не и откъм бягането. Но беше интересно да наблюдавам как връзката им се развива постепенно и то в голяма степен благодарение на това бягане сутрин и как се опознаваха тогава. От самото начало беше ясно, че те са създадени един за друг. Когато започнаха своята... сексуална връзка тя беше толкова бурна и емоционална, единствено им трябваше време на тях двамата да го осъзнаят, защото това се бе зародило от началото, но те не го знаеха.
  Не разбирам, обаче, как може всички жени до сега да са толкова... твърдоглави. Всяка една без изключение побърза да отсъди мъжа по миналото му и дори не му даде шанс да обясни, а после съжаляваше. Много бе дразни подобно отношение, подобно... тесногръдие. След като те са готови да направят всичко за тях, надали са дяволи, каквито ги изкарват.
  Но като цяло книгата беше много хубава. Отношенията между Уил и Хана бяха като за една типична любовна история и... просто наистина много ми хареса. Беше много хубаво и аз останах с много приятно впечатление от Красив играч. Сега само се чудя с коя книга да продължа - новелите или четвъртата. Хм, само се надявам, която и да избера да ми хареса също толкова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар