Може би очаквах повече...Всъщност имах до известна степен очаквания, че може да прилича на първата книга, поне по едно нещо, което си беше така, но все пак не беше точно това, което аз очаквах.
Корицата ми харесва като цветова гама, не знам защо тази година съм на вълна лилаво, наистина имам много лилави неща. Обаче самият мъж... в лице не ми допада и някак чертите му са твърде изострени. А тялото... ами Макс е висок и мускулест, а този не подсказва за нищо такова.
Книгата просто ми дойде в повече. Тя бе повече от това, което аз бих приела и мина моите граници. Не разбирам защо би искал някой да те гледа докато го правиш с някого или вечно да си на публични места, това не го разбирам и не го възприемам.
Сара... защо ли тя никак не ми напомняше на Клоуи? А да, защото тя ама наистина е била глупава и заблудена. Как може толкова сляпо да е вярвала на „годеника“ си като той ѝ е изневерявал още от самото начало?! И е стояла с него цели шест години втълпявайки си, че не е така! Това. Е. Ужасно. Тъпо. Не бих била толкова наивна и жалка, че да стоя с някой, за когото не знача нищо освен фамилното име и да се самоубеждавам, че той не ми изневерява като имам доказателства, които направо могат да ти избодат очите. В това отношение според мен Сара е твърде безхарактерна героиня, а аз не харесвам такива. Да, добре, че НАЙ-СЕТНЕ го напусна, но пък тогава реши да оприличава всички мъже на Анди, страхотно няма що. Нямам думи да опиша колко обичам поставянето под общ знаменател. *иронията си личи от километри* Може и да е красива външно и да е добра в работата си, но всички нейни качества ми бледнееха пред горе споменатото и някои други неща.
Мога да кажа, че много повече харесах мъжкия персонаж, защото той е много по-истински и по-добър като герой, от колкото нея. Макс Стела е плейбой, но и успешен бизнесмен. Той е англичанин(всички яки момчета са британци, btw), но се е преместил в Щатите преди години. Както споменах и по-рано, Макс е много привлекателен. Да, може и да е бил с много жени, но след като среща Сара... той ѝ е изцяло и напълно отдаден на нея. Той не иска дори да погледне друга и толкова отчаяно се опитва да премине през шибаните ѝ правила(наистина са шибани). За първи път виждам някой мъж толкова отчаяно да копнее да има сериозна връзка с жена, а тя дори не иска да чува за това. Мисля, че Сара е изпълнена с противоречения и това невинаги е особено интригуващо, особено ако клони към дразнещо. Аз лично бях на негова страна през цялото време, защото героинята за мен беше твърде слаба.
В някои аспекти Красив непознат е написан в духа на Красив негодник, имаше си забавни моменти както и добре описани интимни сцени. Откъм тези неща си ми хареса като цяло, но това със снимането и публичността ми дойде в повече. Не виждам нищо лошо в малко дискретност и интимност.
<спойлер>
Сложих този спойлер, защото няма да се сдържа да не изразя възмущението си, а с това мога да спойлна някого без да искам, така че по-добре да го има. Накрая на книгата съвсем бях ядосана на Сара. Тя съвсем безусловно повярва на шибаните снимки във вестника все едно с едно щракване на пръстите бе забравила, че бяха откраднали на Макс цялата чанта с важни неща като лаптоп, телефон, SD карта... Така ли ВЕДНЪЖ не ѝ мина през ума, че крадците може да са обработили нещо?! Но не, защо да ѝ мине, тя вече бе осъдила Макс, значи е виновен и е като бившия ѝ, не ѝ е нужно нищо повече. Направо го съжалих, защото тя го нарани и то много повече от колкото Андрю нея.
</спойлер>
Не по мой вкус секс сцените плюс дразнещото държание на Сара ме накараха да не харесам толкова тази книга. Тези два фактора смъкнаха цялостното ми впечатление и оценка за Красив непознат. Не знам какво да очаквам за Красив играч, но... поне се надявам да е по-добро от това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар