неделя, 2 октомври 2016 г.

Графинята блудница - Джоана Шуп

 КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПОРОЧНИ ЛЪЖИ“

  След като прочетох Игра на тронове, наистина имах нужда от нещо, с което да се разтоваря малко. Тази книга беше перфектната за целта, защото ми достави изключително удоволствие. Тя е забавна и толкова приятна, на някои моменти се смях от сърце.
  Корицата е много сладка и нежна. Прави ми впечатление, че издателство Егмонт напоследък правят много хубави корици и съм любопитна да видя каква ще е на третата книга. Жената на корицата отговаря идеално на образа на Маргарет, а рубините... мисля, че се досещам какви са, но няма да развалям изненадата за тези, които не са чели книгата. Друго, което харесвам в стилистичното оформление е самото оформяне на началото на всяка глава, което също е много красиво.
  Маргарет несправедливо е осъдена от обществото в годината на своя дебют заради един негодник, който съсипва репутацията ѝ. Тя определено не е заслужавала това както и всичко, което ѝ сполетява след това. Най-малкото е трябвало някой да се застъпи за нея и да види другата страна на монетата, но... нали е жена, кой ги е зачитал по онова време? Харесва ми, че тя има черна коса и зелени очи, това е интересно и различно, може би дължащо се на нейния ирландски произход.
  Много жалко наистина, най-вече, че дори нейният приятел, който е щял да стане неин годеник, също е повярвал на измислиците. Но все пак станалото - станало. Саймън Барет, или граф Уинчестър, има блестящо положение, висока титла и уважаван род. Той е обещаващ политик и част от Камарата на лордовете. Освен това той притежава и забележителна външност - руса коса и сини очи, плюс съвършено тяло. Всичко е перфектно, освен едни карикатури по негов адрес от неизвестния художник Лемарк. И всичко се започна заради едни рисунки...
  Маргарет или лейди Хокинс носи славата на блудница и е приела „титлата“ си. В крайна сметка не може да стори нищо, за да поправи миналото, а да продължава да се тормози за това е безсмислено. След онзи покъртителен дебют от преди десет години ѝ се случват много неща, но тя отдавна не е същото онова момиче - сега е по-силна и може да прави това, което иска, а именно да развие таланта си. Той, разбира се, е да рисува, но използва псевдоним на мъж, защото жена художник отново не е прието. Не разбирам какво толкова има да покаже, че има способности и талант, та това е толкова безобидно! А карикатурите са просто едно сладко отмъщение за нейното разбито сърце...
  Историята на Маргарет и Саймън се различава доста от тази на Никълъс и Джулия, но има и доста общо, най-малкото двете не са били „порядъчни жени“, поне според хорското мнение и слуховете. Харесва ми как на много места има забавни сцени, а и като част от поредицата Порочни лъжи оправдава жанра си добре. Романтиката си я имаше и то в най-разнообразни проявления. Беше забавно когато спорят, защото са достатъчно твърдоглави и винаги искат да постигат целта си.
  Друго, което много харесах в книгата са описанията и сравненията. Авторката Джоана Шуп е проявила наистина голяма креативност с някои от хрумванията си, което изключително много ми хареса. Особено много ми допадна едно от сравненията ѝ на очите на Саймън - „сини като норвежки фиорд“. За по-голямо изяснение слагам тази снимка тук, фиорд е това езеро измежду планините. Имаше и доста други неща, на които се възхитих по време на книгата и определено авторката ми се издигна много повече в очите след тази книга.
  Харесваше ми как се развива действието въпреки, че може би очаквах нещо подобно на Херцогинята куртизанка, но това са различни книги все пак, а и няма как да е едно е също, би било скучно ако е така. Мъжете наистина могат да са много заблудени ако започнат да държат на гордостта си, но накрая все пак Саймън прозря истината. Направи ми впечатление, че и тук, в Графинята блудница, имаше накрая двама злодеи, които да се опитат да развалят щастието и на Маргарет, но най-вече на Саймън. Е, накрая всичко свърши добре, но... може би очаквах да има и нещо като „след време“, за да видим какво става с тях и т.н. щеше да ми е доста интересно да видя, но нищо, това не е кой знае какъв проблем.
  Книгата наистина много ми хареса и ме остави с много приятни и топли чувства. Изключително се радвам, че най-после успях да я прочета и с радост бих препоръчала поредицата(или трилогия?) на всеки, който обича романтиката, защото книгите са леки и приятни. Също и нямам търпение да прочета следващата книга с Деймиън, виконт Куинт, след като прочетох и малкия откъс в края, определено ще бъде интересна както и тези до сега, разбира се.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар