понеделник, 17 октомври 2016 г.

Тайни - Нермин Безмен

Спестети си това и направо прочетете ревюто в GOODREADS!

  Не знаех какво точно да очаквам от тази книга, резюмето загатва за нещо и те подтиква да се чудиш за какво точно става въпрос. Харесва ми закачливия въпрос на гърба на корицата „Търсиш ли минало?“ Мисля, че точно той е написан от издателство Егмонт и звучи много подтикващо и заинтригуващо.
  Още като видях корицата се влюбих в нея, уникална е. Тази ми е една от любимите на Егмонт, защото е толкова красива и сладка, но и някак елегантна заради красивия дневник, перлите, дантелите, цветята... Уникална е просто, няма какво повече да се каже.
  Малко са книгите, които съм чела, чието действие се развива през XX, просто не съм голяма почитателка на този исторически период. Толкова е... неуточнен, междинен, хем е минало, но навлизат и нови неща... просто не харесвам неясностите и предпочитам другите исторически периоди пред този. Но да, чела съм някои книги и тази е една от тях.
  До сега не съм чела турски книги, но това няма нищо общо със самата националност, напротив. Нямам нищо против турските имена, наименования, местности и т.н. дори са ми интересни. Е, за първи път срещам името Хюма и останах заинтригувана как турските имена винаги имат някаква символика. Например нейното име означава райска птица.
  В Тайни деветдесет и петгодишната Хюма умира в съня си и оставя своя дневник на децата и внуците си с желанието си те да го прочетат, но после да ѝ го върнат. Там тя започва своята история и в нея разкрива много неща, за които те дори не са подозирали зад галантната и мила персона на своята майка и баба. Но имам чувството, че тази книга има продължение, не съм напълно сигурна, но това ми се струва като една малка част от историята на Хюма, която е предназначена за ушите на всички, а другата, по-голяма част, е за нейната любима внучка, която най-много прилича на нея - отново Хюма.
"A girl should be two things: classy and fabulous." Instagram
  Тази книга наистина ме... изненада в много отношения. Определено някои неща изобщо не ги очаквах и не мога да кажа дали бях приятно изненадана от това. Аз имам някои малко консервативни виждания относно сексуалните ориентации и трудно приемам различията.
  Малко не ми допадна това, че главите бяха доста дълги, което ме задържа за повече време и някак е по-натоварващо. Предпочитам по-къси, но повечко, иначе ми се струват безкрайни и това смъква оценката ми за една книга.
В края на книгата има една страничка с творбите на авторката, Нермин Безмен и видях, че тя е написала Курт Сеит и Шура. Имаше турски сериал на български „С Русия в сърцето“, който всъщност гледах и това ме заинтригува, че все пак авторката ми е донякъде позната.
  Всъщност тематиката за Първата Световна Война не ми е непозната. В десети клас писах историческо есе за нея на тема „Първата Световна Война - неизбежна, необходима или авантюра“. Обичам историята и точно заради това нямах против да прочета тази книга. Ами Тайни със сигурност е необичайна и различна книга, не е като нещо, което съм чела преди.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

неделя, 16 октомври 2016 г.

Красиво начало - Кристина Лорен

  КНИГА С НОВЕЛИ ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Нарочно реших да оставя тази книга накрая, защото исках да прочета всички новели последователно. В тази книга се съдържат първите три и Егмонт са имали много добра идея да ги съберат в нея, въпреки че Красиво начало е заглавието само на една от тях с номер 3.5. Реших, че няма смисъл да ги отделям в различни ревюта, защото няма какво толкова да се каже, пък и това ще стане по-дългичко.
  Корицата е много красива и някак е подходяща да е на жена, тъй като за разлика от самите книги от поредицата, където са мъже, тук са само на жени. Но определено Егмонт са направили една много сладка и очарователна корица.
  Първата новела е Красива кучка, която е за Клоуи и Бенет, непосредствено след Красив негодник. В нея е представена случката с ваканцията им в Марсилия, където Бенет ѝ предлага(това вече се споменава в следващата книга, но аз четох малко отзад напред). Сякаш беше минало цяла вечност от както последно четох историята на Клоуи и Бенет(не беше далеч от истината, прочетох я през лятото). Беше забавно и същевременно изпълнено с много секс сцени, което си е напълно нормално за тази поредица. Е, добре, представях си някое страшно романтично и изпипано предложение, но... бях изненадана.
  Втората(Красива сексбомба) май ми беше най-забавна, защото представяше едно от най-запомнящите се ергенски партита. Е, разбира се, че на Бенет. Във Вегас наистина всичко е непредсказуемо и щуро. *Отбелязвам си го в мисления си списък с местата, които искам да посетя.*
– Ако някога искаш яко ергенско парти, остави тази работа на Макс Стела.
  Не, беше далеч от представите за напиване и щур купон с много жени. Беше много по-забавно от това. А начинът, по който Макс и Бенет преследваха приятелките си и измисляха най-нескопосаните възможни извинения... Беше си страшно забавно, особено когато момчетата си погаждат номера един друг или обидните думи са техния начин да изразят отношенията си, мъже. Но все пак беше епично ергенско парти и за пореден път се скъсвах от смях в неподходящото време на денонощието.
  И третата от тази книга, разбира се, Красиво начало. Тя представяше сватбата на Бенет и Клоуи. Не мога да повярвам колко много души бяха поканили! Дори за моите представи за съвършена сватба това е много, интроверт като мен няма да издържи вниманието на толкова много хора. Тази идея за въздържанието на Бенет преди сватбата... беше си едновременно странна, но и забавна, защото Клоуи си постави за цел да промени това на всяка цена. Но все пак след всичко преживяно крайната цел наистина си заслужава - да се оженят. Може би тази книга ми допадна най-малко, защото ми беше чисто и просто... странна.
  Следващите две книги прочетох на английски, защото ги няма на български, но това ни най-малко не ми пречеше. Би трябвало аналогичното заглавие на първата да е Красива възлюбена или пък любима(Beautiful beloved). Тя е за Макс и Сара и по-специално как навлизат отново в ритъма на ежедневието си след раждането на дъщеря им - Анабел. Стори ми се много сладка, защото съм доста заинтригувана от идеята за бебе(не чак толкова от самото бебе може би и да, знам че звучи странно, но аз съм сложна личност по принцип). Техните... предпочитания винаги са ми били странни и не бих могла да разбера мотивите им, така е. Хубаво е да се опитат да влязат в почти стария си начин на живот, но чак пък участието си в онзи клуб... никога не съм го одобрявала или разбирала и това не се е променило до сега. Но накрая когато се появи и Найл... беше още по-сладко и след като съм чела книгата за него и Руби и вече имах известни доста неща.
  И последната... Красива шефка(Beautiful boss), просто предполагам, защото касае Хана. Любимата ми двойка са точно Уил и Хана, защото отношенията между тях бяха... различни. Те ме впечатлиха и заинтригуваха най-силно от останалите. Както загатва и заглавието, става дума за работа, по-точно бъдещата работа на Хана, на която ѝ е трудно да реши какво иска. В началото беше сватбата им и очаквах един бурен меден месец, но вместо това имаше куп интервюта, на които трябваше тя да се яви из цялата страна. Напълно подкрепях Уил, че да го държи в пълно неведение е отвъд всякакви приемливи граници. Все пак той трябва да има някаква представа къде ще се наложи да се местят, а не да му го изсипе като гръм от ясно небе. Но като цяло книгата си беше хубава и май това бе от Красивия негодник за сега(дано Егмонт издадат и последната пета книга от поредицата!).

петък, 14 октомври 2016 г.

The Disney Princess Book Tag


Реших да разнообразя с нещо ново и видях този таг запазен в отметките си(имам навика да запазвам всичко, което оставям за по-късно там, което в крайна сметка довежда до един много богат и обстоен архив). Видях този таг от Another teen reader и понеже съм obsessed от принцесите на Дисни, плюс че е книжен... как да не го направя?

1. Снежанка - Посочи любимата си класика

Чела съм четири класики: Парижката Света Богородица, Клетниците, Граф Монте Кристо и Портретът на Дориан Грей. Моята all time favourite от тези четирите е абсолютно Граф Монте Кристо. Обожавам тази книга и нейното ревю ми е едно от най-добрите.


2. Пепеляшка - Книга, която те е държала отвъд времето ти за лягане

Това ми се случва с всяка книга, почти без изключение. Просто не мога да се спра и искам да прочета възможно най-много. Това същевременно с училището не е никак добре, защото се преуморявам - да стоя до късно и да ставам сравнително рано(втора смяна съм)... в края на седмицата вече съм изцедена.

3. Аврора - Коя е любимата ти класическа романтика?

Хм, романтика при това класическа... не мисля, че прочетените ми книги са много романтични, освен може би Парижката Света Богородица? Мисля, че тя горе-долу отговаря на този въпрос.

4. Ариел - Посочи книга свързана с жертвания и борба за мечтите ти

Случва ми се често да посочвам на най-различни въпроси Двор от рози и бодли, но просто чувствам, че тази книга е подходящият пример. Фейра наистина беше готова да се жертва за Тамлин и да се бори за любовта и мечтите си. Аз лично за по-добър пример не се сещам.


5. Бел - Посочи книга с умна и независима героиня

Сещам се за Пейн от Братството на черния кинжал, защото тя е силна героиня, която е умна и достатъчно независима да може да се справя сама.

6. Жасмин - Герой, който оспорва социалните норми на неговия/нейния свят

Сетих се за Клеъри и как тя е в пълно противоречие със Закона. Тя не е обикновен ловец на сенки и неведнъж постъпваше според чувствата и емоциите си, от колкото да спазва правилата. Мисля, че тя е подходяща за този въпрос.

7. Покахонтас - Емоционално драматичен край

Краят на Принцеса с часовников механизъм ме накара да рева като бебе. Беше толкова хубаво и същевременно гадно заради Уил, направо не можех да го понеса. Не беше честно!

8. Мулан - Сритваща задници героиня

Така и така съм в духа на Сара Дж. Маас, ами че коя друга освен Селена Сардотиен? Ще използвам и възможността да споделя за първи път корицата на Empire of storms, която нямам търпение издателство Егмонт да преведат!


9. Тиана - Книга с трудолюбив и сам постигнал успехи герой


Трудно мога да намеря еквивалент на Тиана понеже тя е изключително трудолюбива и самостоятелна, но се сетих за Америка и семейството ѝ. Заради кастовата система на всички им се налага да работят много, а да не говорим за по-ниските от петици.


10. Рапунцел - Посочи книга свързана с художник

Е, това си е труден въпрос. Тъкмо щях да посоча една с Вивалди, но като се убедих, че тук смисъла на artist е художник... О, ама разбира се! Шифърът на Леонардо! Той е художник(една от всичките му специалности, всъщност) и действието се върти около една картините му и нейната загадка. Все пак успях да намеря книга по темата.

11. Мерида - Посочи книга показваща връзката майка-дъщеря

Истината е, че се сетих за децата на приказните герои и родителите им, aka в поредиците за Евър Афтър Хай и Наследниците. Там има доста такива връзки, така че май отговаря на въпроса.

12. Замръзналото кралство - Силна връзка между роднини

Хрониките на Кейн. Дори да спорят като обичайни брат и сестра, Картър и Сейди имат силна връзка според мен.

Тагвам: Павлина, Юли, Rumyana и Вероника М. Надявам се харесвате принцесите на Дисни. ;)

сряда, 12 октомври 2016 г.

Красива тайна - Кристина Лорен

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „КРАСИВ НЕГОДНИК“

  Мисля, че вниманието ми към тази книга, но и към цялата поредица бе привлечено от тези няколко реда, защото веднага станах любопитна за какво стана въпрос.
– Никога няма да познаеш какво се случи! – казах и усетих как се усмихвам за първи път от петдесет и девет дни.
– Хари Стайлс е новият ти съквартирант и си ми купила билет за самолет да дойда да те видя?
– Много смешно. Опитай пак.
– Не съм те чувала щастлива от месеци, така че предположението ми е, че най-сетне си се обадила на Найл Стела.
  След като видиш имената на двама от идолите си споменати в една книга и то през няколко реда, няма как да не се заинтригуваш и да не си зададеш въпроса „каква е тази книга?“
  Изключително очарователна корица и пасва идеално в представите за Найл Стела. О, чак сега видях, че отзад за фон е Лондон, това е жестоко, аз обожавам Лондон! Егмонт са сътворили едно мъничко бижу с тази корица, направо се влюбих в нея!
  Още от самото начало тази книга ми беше страшно забавна и интересна и вече знаех, че ще ми хареса. Ситуацията на Руби и Найл в началото ми е толкова позната, все едно се припознавах във всяка мисъл и действие на героинята. С нея бихме станали чудесни приятелки със сигурност. Тя е умна и амбициозна що се отнася до кариерата ѝ, което е напълно разбираемо, но е хлътнала от месеци по нейния НЕточно шеф.
  Найл Стела е точно мъжът, за който да си мечтае всяка жена - преуспял и красив. Той е точно с тяло създадено за... да, ясно, и нищо не бе в състояние да ме подготви за това, което последва. Никога дори не бих предположила колко неопитен и притеснителен е всъщност този секси мъж. По-скоро мислех, че прилича поне мъничко на брат си, Макс, който е жива легенда и има защо. Но бях меко казано изненадана да разбера истината. Бившата му жена сигурно е луда да изпусне такъв мъж, трябва да е била наистина тъпа, за да не оцени какъв човек има до себе си.
  По едно време щях да се побъркам от чакане докато най-сетне стане... нещо. От другите книги съм свикнала с много, а тук с това убийствено чакане... е, направо недоумявам това желязно търпение от страна на Руби. Тя наистина бе безкрайно търпелива и изобщо не го притиска, и се опитваше всячески да го разбере. Но той все пак е мъж, а те вършат идиотски неща...
  Въпреки всичко книгата ми хареса и ми беше изключително приятно четиво. Само дето на смешните сцени май не бе особено умно от моя страна да се смея с глас и то посред нощ... Харесва ми това, че героите(мъжете) не са подбрани някак толкова свързани, все едно да са някакви точно конкретизирани петима души и за всеки да има история. Не, първите три книги може и да бяха до някъде, но Красива тайна по нищо не намекна, че може да влиза абсолютно в тези граница. А и някак е по-интригуващо, чела съм достатъчно книги с много герои, за да искам нещо различно. Доста се колебаех дали първо да прочета новелите или тази книга, но като започнах да чета... беше вечер и уж само малко, а то стана, че стигнах до половината на книгата. Но да, един книжен плъх никога не може да чете малко. Е, надявам се издателство Егмонт скоро да преведат и последната пета книга, нея не възнамерявам да я прочитам предварително.

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

  Всъщност не знам какво очаквах от тази книга. Бях чувала заглавието, защото е известно и ми стана любопитно за какво се разказва в книгата. След като видях, че е толкова кратка приблизително 300 страници, което за класическа книга си е направо нищо, реших да видя за какво става въпрос.
  Избрах да сложа корицата от изданието на издателство Персей, защото е много красива наистина. Харесва ми колко е изчистена и семпла, не мисля, че в този случай има нужда от нещо претруфено. Но държа да отбележа, че мъжът не е автентичен прототип на Дориан Грей. Това е актьорът от филма от 2009 година, който ме остави без думи, защото по-голямо сюжетно разминаване както и такава противоположност на някой герой от книга не бях виждала. Нямам нищо против актьора, просто той не е за този филм. Той е тъмнокос и тъмноок, а Дориан Грей е рус и синеок - каква по-голям антипод от това? Изключително съм възмутена от хората създали това нещо наречено филм, който не може дори да се доближи до оригинала.
 Да, с изящно очертаните алени устни, с ясните сини очи, с меките златисти къдри той наистина беше необикновено красив.
  Накратко, това е историята на едно младо момче, което има изумителна красота и по стечение на обстоятелствата той се вкопчва в своите красота и младост искайки да ги задържи завинаги. Както се казва, „внимавай какво си пожелаваш“, защото в неговият случай желанието му се сбъдва. Докато той остава непроменен от времето, портретът му е огледален образ на душата му - той разкрива най-тъмните му тайни, старае и погрознява.
  В началото на книгата много се ядосах на лорд Хенри, който има огромен принос за духовния упадък на Дориан. Той му пълни главата с безумните си теории и го прави напълно умишлено сякаш за него всичко е игра и иска да си поигра с „психологическото влияние“, което може да има над едно невинно младо момче. Смятам да се изразя в прав контекст за него, нали обича да използва афоризми, защо аз да не използвам един такъв за него? Той е един тесногръд, консервативен, манипулативен тъпанар! Нито уважава жените като равноправни, нито пък каквото и да било друго. Той си има своите глупости, които нарича разбирания, схващанията, каквото ще да е и разваля всичките си приятели, както казва художникът Базил.
Портретът се ражда като една прелюдия на художника, който е възхитен от Дориан Грей и го има за своя муза. Той почти обожествява младежа, което поражда и неговата суетност. Може би има някаква вина за падението на Дориан, но едва ли толкова голяма колкото противния лорд Хенри.
  До края на книгата бях толкова... смаяна от промяната в Дориан. От невинното чистосърдечно момче той се превърна в жалък пропаднал тип, чиято душа направо бе прогнила. Той бе олицетворение на духовната нищета и падението на целия век. Лицето му бе просто като една порцеланова обвивка, зад която няма нищо. Той е безхарактерен герой, защото няма капчица съвест, лицемерен е и е безмерно суетен. Дълго време промяната в портрета му го забавляваше докато той си остана непокътнат. Беше ми жал за него, но... краят му бе заслужен. Той сам си направи всичко и не се разкая нито веднъж, стигна дори по-долу от колкото предполагах, с което съвсем ми падна в очите.
  Портретът на Дориан Грей е особена книга. Според мен не може да се сравни с другите класики, които съм чела, те бяха далеч по-добри с отличителни и живи герои, а Дориан бе абсолютно безхарактерен и посредствен. В края на книгата имаше нещо от някакъв българин(книгата е старо издание) и говори общо за книгата и автора. Не ми се четеше много, затова минах набързо през редовете, но доколкото разбрах тези думи и виждания... са на самия Оскар Уайлд. Това никак не ми го издигна в очите и ако той мисли и частично като този нищожен плъх Хенри... значи определено няма да прочета друга негова книга.