понеделник, 10 октомври 2016 г.

Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

  Всъщност не знам какво очаквах от тази книга. Бях чувала заглавието, защото е известно и ми стана любопитно за какво се разказва в книгата. След като видях, че е толкова кратка приблизително 300 страници, което за класическа книга си е направо нищо, реших да видя за какво става въпрос.
  Избрах да сложа корицата от изданието на издателство Персей, защото е много красива наистина. Харесва ми колко е изчистена и семпла, не мисля, че в този случай има нужда от нещо претруфено. Но държа да отбележа, че мъжът не е автентичен прототип на Дориан Грей. Това е актьорът от филма от 2009 година, който ме остави без думи, защото по-голямо сюжетно разминаване както и такава противоположност на някой герой от книга не бях виждала. Нямам нищо против актьора, просто той не е за този филм. Той е тъмнокос и тъмноок, а Дориан Грей е рус и синеок - каква по-голям антипод от това? Изключително съм възмутена от хората създали това нещо наречено филм, който не може дори да се доближи до оригинала.
 Да, с изящно очертаните алени устни, с ясните сини очи, с меките златисти къдри той наистина беше необикновено красив.
  Накратко, това е историята на едно младо момче, което има изумителна красота и по стечение на обстоятелствата той се вкопчва в своите красота и младост искайки да ги задържи завинаги. Както се казва, „внимавай какво си пожелаваш“, защото в неговият случай желанието му се сбъдва. Докато той остава непроменен от времето, портретът му е огледален образ на душата му - той разкрива най-тъмните му тайни, старае и погрознява.
  В началото на книгата много се ядосах на лорд Хенри, който има огромен принос за духовния упадък на Дориан. Той му пълни главата с безумните си теории и го прави напълно умишлено сякаш за него всичко е игра и иска да си поигра с „психологическото влияние“, което може да има над едно невинно младо момче. Смятам да се изразя в прав контекст за него, нали обича да използва афоризми, защо аз да не използвам един такъв за него? Той е един тесногръд, консервативен, манипулативен тъпанар! Нито уважава жените като равноправни, нито пък каквото и да било друго. Той си има своите глупости, които нарича разбирания, схващанията, каквото ще да е и разваля всичките си приятели, както казва художникът Базил.
Портретът се ражда като една прелюдия на художника, който е възхитен от Дориан Грей и го има за своя муза. Той почти обожествява младежа, което поражда и неговата суетност. Може би има някаква вина за падението на Дориан, но едва ли толкова голяма колкото противния лорд Хенри.
  До края на книгата бях толкова... смаяна от промяната в Дориан. От невинното чистосърдечно момче той се превърна в жалък пропаднал тип, чиято душа направо бе прогнила. Той бе олицетворение на духовната нищета и падението на целия век. Лицето му бе просто като една порцеланова обвивка, зад която няма нищо. Той е безхарактерен герой, защото няма капчица съвест, лицемерен е и е безмерно суетен. Дълго време промяната в портрета му го забавляваше докато той си остана непокътнат. Беше ми жал за него, но... краят му бе заслужен. Той сам си направи всичко и не се разкая нито веднъж, стигна дори по-долу от колкото предполагах, с което съвсем ми падна в очите.
  Портретът на Дориан Грей е особена книга. Според мен не може да се сравни с другите класики, които съм чела, те бяха далеч по-добри с отличителни и живи герои, а Дориан бе абсолютно безхарактерен и посредствен. В края на книгата имаше нещо от някакъв българин(книгата е старо издание) и говори общо за книгата и автора. Не ми се четеше много, затова минах набързо през редовете, но доколкото разбрах тези думи и виждания... са на самия Оскар Уайлд. Това никак не ми го издигна в очите и ако той мисли и частично като този нищожен плъх Хенри... значи определено няма да прочета друга негова книга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар