Мисля, че вниманието ми към тази книга, но и към цялата поредица бе привлечено от тези няколко реда, защото веднага станах любопитна за какво стана въпрос.– Никога няма да познаеш какво се случи! – казах и усетих как се усмихвам за първи път от петдесет и девет дни.След като видиш имената на двама от идолите си споменати в една книга и то през няколко реда, няма как да не се заинтригуваш и да не си зададеш въпроса „каква е тази книга?“
– Хари Стайлс е новият ти съквартирант и си ми купила билет за самолет да дойда да те видя?
– Много смешно. Опитай пак.
– Не съм те чувала щастлива от месеци, така че предположението ми е, че най-сетне си се обадила на Найл Стела.
Изключително очарователна корица и пасва идеално в представите за Найл Стела. О, чак сега видях, че отзад за фон е Лондон, това е жестоко, аз обожавам Лондон! Егмонт са сътворили едно мъничко бижу с тази корица, направо се влюбих в нея!
Още от самото начало тази книга ми беше страшно забавна и интересна и вече знаех, че ще ми хареса. Ситуацията на Руби и Найл в началото ми е толкова позната, все едно се припознавах във всяка мисъл и действие на героинята. С нея бихме станали чудесни приятелки със сигурност. Тя е умна и амбициозна що се отнася до кариерата ѝ, което е напълно разбираемо, но е хлътнала от месеци по нейния НЕточно шеф.
Найл Стела е точно мъжът, за който да си мечтае всяка жена - преуспял и красив. Той е точно с тяло създадено за... да, ясно, и нищо не бе в състояние да ме подготви за това, което последва. Никога дори не бих предположила колко неопитен и притеснителен е всъщност този секси мъж. По-скоро мислех, че прилича поне мъничко на брат си, Макс, който е жива легенда и има защо. Но бях меко казано изненадана да разбера истината. Бившата му жена сигурно е луда да изпусне такъв мъж, трябва да е била наистина тъпа, за да не оцени какъв човек има до себе си.
По едно време щях да се побъркам от чакане докато най-сетне стане... нещо. От другите книги съм свикнала с много, а тук с това убийствено чакане... е, направо недоумявам това желязно търпение от страна на Руби. Тя наистина бе безкрайно търпелива и изобщо не го притиска, и се опитваше всячески да го разбере. Но той все пак е мъж, а те вършат идиотски неща...
Въпреки всичко книгата ми хареса и ми беше изключително приятно четиво. Само дето на смешните сцени май не бе особено умно от моя страна да се смея с глас и то посред нощ... Харесва ми това, че героите(мъжете) не са подбрани някак толкова свързани, все едно да са някакви точно конкретизирани петима души и за всеки да има история. Не, първите три книги може и да бяха до някъде, но Красива тайна по нищо не намекна, че може да влиза абсолютно в тези граница. А и някак е по-интригуващо, чела съм достатъчно книги с много герои, за да искам нещо различно. Доста се колебаех дали първо да прочета новелите или тази книга, но като започнах да чета... беше вечер и уж само малко, а то стана, че стигнах до половината на книгата. Но да, един книжен плъх никога не може да чете малко. Е, надявам се издателство Егмонт скоро да преведат и последната пета книга, нея не възнамерявам да я прочитам предварително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар