Нарочно реших да оставя тази книга накрая, защото исках да прочета всички новели последователно. В тази книга се съдържат първите три и Егмонт са имали много добра идея да ги съберат в нея, въпреки че Красиво начало е заглавието само на една от тях с номер 3.5. Реших, че няма смисъл да ги отделям в различни ревюта, защото няма какво толкова да се каже, пък и това ще стане по-дългичко.Корицата е много красива и някак е подходяща да е на жена, тъй като за разлика от самите книги от поредицата, където са мъже, тук са само на жени. Но определено Егмонт са направили една много сладка и очарователна корица.
Първата новела е Красива кучка, която е за Клоуи и Бенет, непосредствено след Красив негодник. В нея е представена случката с ваканцията им в Марсилия, където Бенет ѝ предлага(това вече се споменава в следващата книга, но аз четох малко отзад напред). Сякаш беше минало цяла вечност от както последно четох историята на Клоуи и Бенет(не беше далеч от истината, прочетох я през лятото). Беше забавно и същевременно изпълнено с много секс сцени, което си е напълно нормално за тази поредица. Е, добре, представях си някое страшно романтично и изпипано предложение, но... бях изненадана.
Втората(Красива сексбомба) май ми беше най-забавна, защото представяше едно от най-запомнящите се ергенски партита. Е, разбира се, че на Бенет. Във Вегас наистина всичко е непредсказуемо и щуро. *Отбелязвам си го в мисления си списък с местата, които искам да посетя.*
– Ако някога искаш яко ергенско парти, остави тази работа на Макс Стела.Не, беше далеч от представите за напиване и щур купон с много жени. Беше много по-забавно от това. А начинът, по който Макс и Бенет преследваха приятелките си и измисляха най-нескопосаните възможни извинения... Беше си страшно забавно, особено когато момчетата си погаждат номера един друг или обидните думи са техния начин да изразят отношенията си, мъже. Но все пак беше епично ергенско парти и за пореден път се скъсвах от смях в неподходящото време на денонощието.
И третата от тази книга, разбира се, Красиво начало. Тя представяше сватбата на Бенет и Клоуи. Не мога да повярвам колко много души бяха поканили! Дори за моите представи за съвършена сватба това е много, интроверт като мен няма да издържи вниманието на толкова много хора. Тази идея за въздържанието на Бенет преди сватбата... беше си едновременно странна, но и забавна, защото Клоуи си постави за цел да промени това на всяка цена. Но все пак след всичко преживяно крайната цел наистина си заслужава - да се оженят. Може би тази книга ми допадна най-малко, защото ми беше чисто и просто... странна.
Следващите две книги прочетох на английски, защото ги няма на български, но това ни най-малко не ми пречеше. Би трябвало аналогичното заглавие на първата да е Красива възлюбена или пък любима(Beautiful beloved). Тя е за Макс и Сара и по-специално как навлизат отново в ритъма на ежедневието си след раждането на дъщеря им - Анабел. Стори ми се много сладка, защото съм доста заинтригувана от идеята за бебе(не чак толкова от самото бебе може би и да, знам че звучи странно, но аз съм сложна личност по принцип). Техните... предпочитания винаги са ми били странни и не бих могла да разбера мотивите им, така е. Хубаво е да се опитат да влязат в почти стария си начин на живот, но чак пък участието си в онзи клуб... никога не съм го одобрявала или разбирала и това не се е променило до сега. Но накрая когато се появи и Найл... беше още по-сладко и след като съм чела книгата за него и Руби и вече имах известни доста неща.
И последната... Красива шефка(Beautiful boss), просто предполагам, защото касае Хана. Любимата ми двойка са точно Уил и Хана, защото отношенията между тях бяха... различни. Те ме впечатлиха и заинтригуваха най-силно от останалите. Както загатва и заглавието, става дума за работа, по-точно бъдещата работа на Хана, на която ѝ е трудно да реши какво иска. В началото беше сватбата им и очаквах един бурен меден месец, но вместо това имаше куп интервюта, на които трябваше тя да се яви из цялата страна. Напълно подкрепях Уил, че да го държи в пълно неведение е отвъд всякакви приемливи граници. Все пак той трябва да има някаква представа къде ще се наложи да се местят, а не да му го изсипе като гръм от ясно небе. Но като цяло книгата си беше хубава и май това бе от Красивия негодник за сега(дано Егмонт издадат и последната пета книга от поредицата!).
Няма коментари:
Публикуване на коментар