събота, 10 юни 2017 г.

Empire of Storms - Sarah J. Maas

  КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“

  Избрах ревюто ми да е с английско заглавие и английска корица, защото все пак прочетох и имам книгата на английски и не виждам защо да го правя на български. Закупих си книгата преди малко повече от месец от Книгомания, където ми излезе страшно евтино в Деня на книгата (23-ти април), за разлика от цената на българското издание на Егмонт, която е супер надценена (в сравнение с предишната, а разликата в страниците им е съвсем минимална). Пък и къде по-хубаво е да прочетеш една книга в оригинал и на мен толкова ми харесва, че това е първата ми книга на английски(нямам средствата да си поръчвам от чужбина, уви) и страшно много си я харесвам. Малко се впуснах в обяснения в ревюто си, но по подробно относно изданията ще има в отделен пост скоро.
  Харесвам тази корица. Надписа е толкова як, че още щом я получих и не можах да ѝ се нарадвам, защото е толкова як цвят и толкова яко блести на светлината! А и за първи път имам книга на английски и страшно много ме радва този факт. Но стига с въодушевлението ми, че ще изпиша един роман само с него.
  Мина известно време от както прочетох Кралица на сенките и това времево разстояние оставя малко празнини, което се отрази и докато четях книгата, като лошото е, че трябва наново да си припомня кой - кой е бил, ако съм забравила. Но аз харесвам книгите на Сара Дж. Маас, влюбих се в Трона още от самото начало. Толкова са оригинални и така добре написани, едни истински прекрасни бижута!
  Четвъртата книга завърши много обещаващо и много бурно след като кралицата се завърна готова да се бори за кралството си. Само, че пред Елин изникват други препятствия и хора, които я държат далеч от трона ѝ. Тя трябва да събере армия, която да се изправи срещу Ераван и ще направи всичко, за да успее.
  Хареса ми това, че има множество сюжетни линии, които вървяха успоредно и съвсем последователно докато не се преплетоха повечето от тях, което беше също така добре направено. Сара Маас много добре е изградила героите си и тяхната роля във всеки един момент, сякаш всичко, което се случва е било планирано от самото начало.
  Имам чувството, че Империя на бури беше най-епичната книга до момента, защото имаше толкова много важни моменти и действие, а и по-нататъшното развитие зависеше косвено от тази книга. Появиха се и стари познати лица, такива познати от Острието на асасина и много се радвам, че я прочетох преди няколко месеца, защото това са предистории към Стъкленият трон и ето че тези познания се оказаха важни за по-нататък. Хареса ми как постепенно се присъединяваха различни герои към Елин (по една или друга причина, но май накрая всички станаха нещо като част от нейния двор). Открай време си харесвам Дориан и ми се искат повече моменти с него, просто искам да има по-значителна роля (не че сега е малка, даже никак), най-вече ми е любопитно ще има ли нещо между него и Манон. Просто между тях прехвърчат искри, но ще е много интересно краля на Ерилея да се обвърже с вещерска наследница. Всъщност харесвам Манон, от самото начало знаех, че тя е специална и има нещо у нея и съмненията ми само се потвърдиха докато четях тази книга.
Кръв ще се лее.
Мечти ще бъдат разбити.
Армия трябва да се надигне.

  Тези три изречения много добре резюмират всичко, което се случва в цялата книга. Направо останах без дъх докато я прочета. А колкото по-скоро исках да достигна до края и да разбера какво ще се случи, толкова повече бях саботирана от външни фактори (наистина, в един момент вече ми писна все нещо да ми пречи да чета!). Елин трябва да събера армия срещу Ераван и всичко буквално започна от нулата. Но и бе толкова... загадъчно направено, сякаш не само бе скрито от всички останали, но и така че да остане загадка и за читателя, в което авторката се справя блестящо.
  Роуан и Елин са много... огнена двойка (в буквален и преносен смисъл). Те са толкова един за друг и това далеч не е случайност. Разкритията в края на книгата дори ме изненадаха, чак не очаквах да се разберат толкова много неща. Но все пак беше време да се разкрият всички карти и да няма повече тайни. Само се надявам връзката на Елин и Роуан да продължи, защото предстоят да се случат много неща, а аз вече нямам търпение да излезе следващата книга.
  Чудя се кой е по-голям злодей - Ераван или Майев, тя е не по-малко зла от него пък и той играе открито и като прави нещо си го прави, а Майев... Имам наум точно един израз, но е твърде циничен. Тя е манипулативна и подла, както и толкова безскрупулна, че спокойно може дори да надмине Ераван заради жестоката си природа. За мен тя е по-големия враг от двамата и много бих се радвала ако я детронират или пък умре, май това ще е идеалното развитие относно нея.
  *Само за протокола, това не са спойлери, аз си правя теории, които силно се надявам да се окажат верни.*
  А краят... наистина бях сащисана. Авторите наистина могат да бъдат зли, знам от личен опит. Просто бях хваната наистина неподготвена за това. Но пък сега предстоят да се случат още много неща и ми се струва, че ще се случат още много неочаквани неща. Е, надявам се не такива като в края на Империя на бури. Наистина се радвам, че я прочетох в оригинал, много неща бяха толкова различни и се предава толкова по-богат смисъл отколкото на български (почти съжалявам, че не съм ги чела на английски и останалите). Empire of Storms беше възхитителна и направо те оставя без дъх, а какви ли ще са следващите?

четвъртък, 8 юни 2017 г.

ACOTAR/TOG Would You Rather Tag


След две ревюта реших да разнообразя с един таг и то съвсем тематично със следващото ми ревю, което ще е на Империя на бури, най-сетне я прочетох! Исках нещо с Трона, нали сега свързано с него четох, но и миналия месец излезе третата на Двора, така че всичко си е съвсем на място. Взех този таг от два различни, но ще ги комбинирам, така че да сформирам един - The Book's Buzz и The Returns Box Books. Смятам, че това е нещо по-различно от обичайните неща и ще разнообрази.

1. Да бъдеш част от вътрешния кръг на Рисанд или част от двора на Елин?

Хм, един доста труден въпрос. Двора на Елин е толкова... разнообразен. То май всички станаха част от нейната свита, въпреки че по принцип 1/3 са владетели на своите страни и ще останат само част от тях. Добре де, колкото и да увъртам, по-скоро ще посоча вътрешния кръг на Рисанд.

2. Да живееш в Притиан като човек (преди ACOTAR) или в Адарлан като елф (преди TOG)?

Предпочитам да съм елф, но преди кралят на Адарлан изобщо да се появи, защото тогава всички са имали магия. Пък и аз искам да съм свръхестествено същество, човек ми е твърде скучно и обикновено.

3. Да бъдеш пленен/на Под планината(завинаги) или поробен/на в Ендовиер(завинаги)?

Не знам кое ми се струва по-неприятно. Но като чели Под планината ми се струва по-малко гадното, все пак няма да полагам къртовски труд за нищо и да ме пребиват.

4. Да се биеш срещу Ианта или срещу Калтейн?

В крайна сметка Калтейн понесе достатъчно лоши неща и постъпи много добре като даде... (е, няма да кажа какво) на Елин и това я прави съвсем не толкова лоша. Докато Ианта... срещу нея с удоволствие бих се изправила, защото и без това от самото начало ме дразнеше.

5. Да контролираш Котела или Ключовете на Уирда?

И двете крият много сила у себе си и могат да бъдат твърде опасни. Ключовете трябва да се върнат на портата, където им е мястото, а Котела не е много по-добър от тях. Определено не ми се избира между две тъмни сили.

6. Да празнуваш Звездопада или Самхейн?

На Самхейн имаше разкошен бал(не че сега точно това ще тръгнат да правят) и много бих искала да присъствам на някакъв такъв бал. Но и Звездопада... о, това беше невероятно! Звездния дъжд беше невероятен особено в Двора на мечтите, пък и Фейра имаше невероятна рокля... Да, очевидно бих избрала да празнувам Звездопада.

7. Да имаш бебе прилеп или бебе ястреб? (това е препратка към Рисанд и Роуан, ако разбирате на къде бие този въпрос)

Хм, изборът е доста труден, но пък аз си падам по загадъчните мрачни типове, така че май определено Рисанд. хд

8. Да рисуваш с Фейра или да ядеш шоколад с Елин?

Е, то по-труден избор? Но сега нещо съм на вълна Трона и ще избера Елин. Тя е невероятна от където и да я погледнеш, пък и да ям с нея шоколад... това е като да си пием двете кафето заедно и ще си е супер яко!

9. Да бъдеш партньор с Рис или Роуан?

Не мога да скрия, че харесвам Рис повече. Харесвам и Роуан, но... не толкова. В тази поредица по-скоро харесвам повече Дориан, но въпроса не е този.

10.  Да бъдеш партньор с Фейра или с Елин?

Не ми се иска да пренебрегвам Фейра, но Елин е специалист по всякакви убийства и битки. Та тя е асасин и умее да борави с всякакви оръжия както и с магия, не мога да не избера нея.

11. Да убиеш Ераван или Кралят на Хиберн?

Много богат избор, чак да се чудиш кой да избереш по-напред! Но сега Ераван е много, много по-голяма опасност от Краля на Хиберн и него ще избера първо.

12. Кой шип да се сбъдне: Мориел или Насиан?

А не може ли и двете? Всъщност бих искала Неста и Касиан, някак мисля, че характерите им ще си паснат учудващо добре, обичам пламенните двойки.

13. Да летиш с тринадесетте или с илирианец?

Е, ако илирианеца е Рис или Касиан и Азриел... Но пък много бих искала с тринадесетте, според мен вещиците не са лоши. Пък и има някои уивърни, които са ми много интересни, те също не са задължително лоши, нали?

14. Да бъдеш част от Двора на мечтите или Двора на Терасен?

Двора на Мечтите, със сигурност. Толкова много ми харесва и страшно бих искала да съм част от него.

16. Предпочиташ сериалът за Стъкленият трон да не процъфти или вероятен филм по Двор от рози и бодли?

И двете! НЕ ИСКАМ филми по книги! Те винаги са пресилени, прехвалени, различни от книгата по ред причини сякаш режисьорите или които и да е там са по-добри от автора, че си досъчиняват, както и куп други неща. Просто не мога да понеса да видя любима книга обезобразена на екрана. НЕ! Затова съм твърдо против филмите и сериалите, които съсипват на пух и прах авторския труд, защото има хора, които ще предпочетат да гледат него и да придобият грешна представа, вместо хилядократно по-хубавата книга.

Май въпросите станаха повечко, но нищо, така е по-интересно. Пък и това са въпроси конкретно за поредиците, а не книжните въпроси, над които разсъждаваме свободно. Няма лошо от малко разнообразие понякога.

Ще тагна Юли, Сю и Теди.

вторник, 6 юни 2017 г.

Слънцето също е звезда - Никола Юн

  Неочаквано за мен получих Слънцето също е звезда заедно с Тайният портал. Бях видяла само, че сега е излязла, но не обърнах повече внимание. Но пък харесах Всичко, всичко и нямам нищо против, че имам и тази.
  Корицата е толкова сладка и очарователна. Харесва ми, че двамата герои са седнали на една пейка и са в гръб, заедно с Ню Йорк пред тях. Много подходящо за тази книга.
Слънцето също е звезда е много хуманитарна книга. Тя засяга проблемите на съвременното общество и това, пред което се изправяме в ежедневието си. Точна дума, която я описва е земна. Тя просто засяга общочовешки проблеми и, разбира се, любовта.
  Авторката е избрала героите ѝ да бъдат от различни етноси, в случая малцинствени групи в големия град Ню Йорк. И двамата си имат различни проблеми в зависимост от произхода си както и обикновените табута. Както и засяга много познати стереотипи.
  Наташа е тъмнокожа имигрантка от Ямайка, която пребивава незаконно в САЩ заедно със семейството си и ѝ предстои да бъде депортирана. Тя е момиче, което вярва само на строго научни факти и не вярва в неща като съдба, любов и прочие. Според нея тя не може да се влюби, защото това не може да бъде доказано чрез науката и следователно не съществува. Но когато среща Дейниъл, нейната убеденост и сухи факти се поставят под съмнение.
  Дейниъл е южнокорейски американец и му е трудно да се впише и в двете групи. Той не е нито кореец, защото не е роден там и няма как да бъде част от това. Не е и абсолютно американец и това не го приобщава нито към едната, нито към другата група. Семейството му не е от най-идеалните, особено брат му, който е самото олицетворение на кретен. Те изискват от двама им да станат лекари, но изглежда и при двамата им няма да се получи. Дейниъл има мечтателска душа и обича да пише поезия, но няма начин желанието му да се сбъдне. Когато среща Наташа, поставя под съмнение неговото примиреност и започва да вярва, че за тях е отредено нещо друго и е нещо като съдба.
  Цялото действие се развива в рамките на един ден, предимно. Има вмъкнати глави с гледните точки на свързани с тях двамата хора разкривайки техните съдби и животи както и това, което им предстои. Но самата книга, както казах и по-рано, е много земна. Всички тези хора са почти обикновени и сякаш Никола Юн е откъснала една частица от ежедневието им представяйки го в книгата.
  Всичко от необичайната им среща до целенасочените опити на Дейниъл да покаже на Наташа своята гледна точка и да я накара да се влюби сякаш е било предопределено да се случи. Те са точно толкова един за друг, колкото и слънцето е звезда. Но и едновременно с това любовта им е обречена заради проблемите, които има и съдбоносния за Наташа ден поради ред причини. Но той става съдбоносен и за двама им и давайки им безмълвно обещание за нещо повече в бъдеще.
  Финалът беше доста отворен и определено те оставя сам да довършиш тяхната история. Но според мен и доста оптимистичен, защото след всичко за тях изглежда има съвместно бъдеще. Или поне така авторката ни е оставила да мислим. Но това наистина е любов, може би не от пръв поглед, но от един ден - да. Смятам, че основното в тази книга е естетиката и някак тя има много повече смисъл. Тя е не толкова любовна история, колкото естетически осмислена и просто трябва да вникнеш в нея.

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

петък, 2 юни 2017 г.

Тайният портал - Ева Фьолер

   КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО“
 
  Книгата беше абсолютно фантастична! Влюбих се в нея! Когато видях, че издателство Ибис са превели третата и последна книга от трилогията Пътуване във времето страшно много се зарадвах и нямах търпение да я прочета. Още щом я взех в ръце бях в пълна еуфория! Толкова е красива и самата книга е толкова хубава... наистина съм възхитена!
 Корицата е... феноменална! Без абсолютно никакви преувеличения, издателство Ибис са сътворили нещо невероятно! Всяка следваща надминава предходната и бях абсолютно без думи като я видях, а и имам една такава слабост към лилавия цвят(другият ми любим наред със синьото), също и към Лондон... Лондон, обожавам това място! Тази корица сякаш е направена за мен, обожавам всичко в нея и не мога да ѝ се наситя да я гледам! А и отново роклята отговаря много точно на съдържанието на книгата, което е още един плюс.
  Историята на Себастиано и Ана продължа в третата и последна книга, където те се намират в Лондон. Времето този път е 19-ти век и двамата герои определено получават много завидно хубав живот - току-що завърнали се благородници, които разполагат с огромно имущество, невероятна къща, титла и са в любимия ми времеви период и място, къде по-добре от това. Е,  с дребната подробност, че този път е заложено много повече и играта става наистина опасна. Себастиано и Ана се налага да се оправят сами в неизвестност докато разберат каква точно е мисията им и какъв е залога този път, след като от просто придружаване на един инженер в миналото се превръща в много повече. Някой разрушава порталите на времето един след друг и те трябва да го спрат, който и да е той.
  В Тайният портал сякаш Ева Фьолер е развила цялото действие и заобикалящия свят още по-богато. Цялата атмосфера и героите... харесва ми това надграждане и как успя да ме пренесе в Лондон, в 1813 година. Харесва ми тази специфична черта на авторката, че от самото начало не се разкри за какво точно става дума от самото начало и това подпалва още повече интереса. Няма нищо по-хубаво от мистерията и изненадващото развитие. А в трилогията Пътуване във времето това присъства в изобилие!
 Животът в индустриална Англия крие много уловки и трябва наред с изпълнението на задачата си, да се справят с привичките на висшата аристокрация участвайки в балове, разходки, както и напористи ухажори, тъй като те се представят за брат и сестра. Лично аз имам познания от чисто историческа гледна точка, тъй като писах атестация при това на френски за Индустриалната революция в Англия. Това е един много интересен и много важен исторически период и много се радвам, че авторката е избрала с него да завърши поредицата си.
Толкова невероятно бе всичко и така успях да свикна с живота им в миналото, че чак ми се прииска да останат, но все пак те принадлежат на бъдещето. Но сякаш ролите на Ана и Себастиано се развиха и придобиха по-голямо значение, особено тя. Имаше и доста други герои, които се включиха в това временно битие, а аз никак не успях да харесам Ифигения Уинтърботъм, нещо в нея все ми куцаше. Не знам защо фамилията ѝ ми напомня за нещо много познато, но не мога да се сетя от къде.
 Като цяло края доста ме изненада и дори не очаквах да получа толкова много отговори. Обичам фентъзито, защото трябва да имаш огромно въображение и идеи, за да изградиш толкова много неща. А тази трилогия беше комбинация от много любими мои неща - пътуване във времето, фентъзи, исторически роман... все страхотни неща, които слети заедно образуват нещо невероятно!
  Предходните две книги бяха страхотни и определено се чудех как ли ще свърши трилогията и все пак останах изненадана накрая. За пореден път се убедих, че има много хубави немски книги, които имам шанс да прочета на български и много се радвам, за което. И трите - Гондолата на времето, Златният мост и Тайният портал са уникални и страшно много ми харесаха! Определено ги обожавам и трите са като едни прекрасни бижута! Всяка е невероятна и коя от коя по-хубава. Накратко, ако не сте чели още трилогията, то непременно го направете, със сигурност няма да съжалявате.

  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

сряда, 31 май 2017 г.

May Wrap Up


Тази година за мен май беше особен месец. Тази година завърших и имах балове, изпращане, матури... толкова много неща, но ето, че и те отминаха. В края на април бях в пълна мъгла относно предстоящото, а сега мисля, че някои моменти отминаха твърде бързо. Натоварения ми уикенд преди матурите с моя бал и изпращането, който ми се виждаше непонятно, а не усетих кога минаха и двата дни. Матурите, които, за щастие, отминаха и те. И бала, към който имах толкова... разнообразни очаквания(особено след като в последния момент го преместиха другаде, наистина имах доста очаквания).
Откъм книгите, май практически ми беше много слаб месец. Успях да прочета само две - една в началото и една в края. Не че не ми се искаше повече, но трябваше да се готвя за матури и уви, четенето остана настрана. Е, поне имам две ревюта.

1. Жестока любов - Колийн Хувър

Книгата, за която не знаех нищо и не очаквах толкова да ми хареса. Определено доста взех да експериментирам със себе си и в повечето случаи тези избори ми допадат. РЕВЮ

2. Без милост - Лекси Блейк

Исках тази книга и когато я получих преди още да съм попитала за нея, бях доста приятно изненадана. Но ми хареса, това е една съвременна романтика с неочаквано развитие. РЕВЮ