Неочаквано за мен получих Слънцето също е звезда заедно с Тайният портал. Бях видяла само, че сега е излязла, но не обърнах повече внимание. Но пък харесах Всичко, всичко и нямам нищо против, че имам и тази.
Корицата е толкова сладка и очарователна. Харесва ми, че двамата герои са седнали на една пейка и са в гръб, заедно с Ню Йорк пред тях. Много подходящо за тази книга.
Слънцето също е звезда е много хуманитарна книга. Тя засяга проблемите на съвременното общество и това, пред което се изправяме в ежедневието си. Точна дума, която я описва е земна. Тя просто засяга общочовешки проблеми и, разбира се, любовта.
Авторката е избрала героите ѝ да бъдат от различни етноси, в случая малцинствени групи в големия град Ню Йорк. И двамата си имат различни проблеми в зависимост от произхода си както и обикновените табута. Както и засяга много познати стереотипи.
Наташа е тъмнокожа имигрантка от Ямайка, която пребивава незаконно в САЩ заедно със семейството си и ѝ предстои да бъде депортирана. Тя е момиче, което вярва само на строго научни факти и не вярва в неща като съдба, любов и прочие. Според нея тя не може да се влюби, защото това не може да бъде доказано чрез науката и следователно не съществува. Но когато среща Дейниъл, нейната убеденост и сухи факти се поставят под съмнение.
Дейниъл е южнокорейски американец и му е трудно да се впише и в двете групи. Той не е нито кореец, защото не е роден там и няма как да бъде част от това. Не е и абсолютно американец и това не го приобщава нито към едната, нито към другата група. Семейството му не е от най-идеалните, особено брат му, който е самото олицетворение на кретен. Те изискват от двама им да станат лекари, но изглежда и при двамата им няма да се получи. Дейниъл има мечтателска душа и обича да пише поезия, но няма начин желанието му да се сбъдне. Когато среща Наташа, поставя под съмнение неговото примиреност и започва да вярва, че за тях е отредено нещо друго и е нещо като съдба.
Цялото действие се развива в рамките на един ден, предимно. Има вмъкнати глави с гледните точки на свързани с тях двамата хора разкривайки техните съдби и животи както и това, което им предстои. Но самата книга, както казах и по-рано, е много земна. Всички тези хора са почти обикновени и сякаш Никола Юн е откъснала една частица от ежедневието им представяйки го в книгата.
Всичко от необичайната им среща до целенасочените опити на Дейниъл да покаже на Наташа своята гледна точка и да я накара да се влюби сякаш е било предопределено да се случи. Те са точно толкова един за друг, колкото и слънцето е звезда. Но и едновременно с това любовта им е обречена заради проблемите, които има и съдбоносния за Наташа ден поради ред причини. Но той става съдбоносен и за двама им и давайки им безмълвно обещание за нещо повече в бъдеще.
Финалът беше доста отворен и определено те оставя сам да довършиш тяхната история. Но според мен и доста оптимистичен, защото след всичко за тях изглежда има съвместно бъдеще. Или поне така авторката ни е оставила да мислим. Но това наистина е любов, може би не от пръв поглед, но от един ден - да. Смятам, че основното в тази книга е естетиката и някак тя има много повече смисъл. Тя е не толкова любовна история, колкото естетически осмислена и просто трябва да вникнеш в нея.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар