четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Неутолимо желание - Кресли Коул

 Рейтинг:

  Отдавна исках да прочета тази книга, защото ме бе заинтригувала и сега ми се отдаде тази възможност. Заинтригувах се от тези различни същества и всичко останало.
  Както обикновено, ще започна с корицата. Възхитителна! Всичко е съчетано просто..перфектно! Хората, вълкът, луната... Тези три основни единици са в пълен синхрон и се допълват съвършено. И двамата имат толкова изумителни стъклени очи. След като вече прочетох книгата осъзнах, че облеклото на момичето има много повече вложен смисъл, от колкото предполагах. Също има и прекрасна коса, която изглежда фантастично!
  Като за начало.. В началото очаквах нещо съвсем друго, признавам си го. Може би нещо от сорта на Братството или Лордовете, знам ли. Все пак е фентъзи, паранормална романтика и съм чела цели такива поредици, с които направих някаква аналогия. Поне разбрах какво е на читателите ми когато протакам до безобразие, тук беше същото. Изводът: не е приятно, ама никак. Като цяло е интересна, но смислово бих разделила книгата на две части. Първата, като увод и завръзка, но нищо повече. Втората, обаче, съдържа кулминацията и развръзката. Лично аз харесах втората и то много повече от първата, защото там има действие, а и най-сетне Емалин се дърпа по-малко докато не спира окончателно. В един момент започнах да съм съпричастна на Лакрен, защото тя беше упорита и неотстъпчива до неузнаваемост!
  Главната героиня, Емалин, е хибрид. Това е най-точното определение, защото представлява полувампир и полувалкирия. Най-малко книги съм чела за валкирии и са ми интересни какво представляват. Тук вампирите са доста по-различни от тези, за които съм чела до сега. Описани са като кръвожадни, безскрупулни кръвопийци, а тъй като аз съм огромен почитател на вампирите това не ми се понрави особено. А и не се хранят, това е..странно. В началото бе една доста крехка, уязвима и слаба героиня. Но с времето се промени и ако се сравни началото и краят сякаш у нея имаше светлинни години напредък. Но пък е доста красива и самата ѝ уникалност е най-заинтригуваща.
  Лаклен, ликан, който е бил в плен сто и петдесет години. Представях си върколаците по друг начин, както обикновено, превръщане във вълк и прочие, това е обичайното, но тук го нямаше, което малко ме разочарова. Лаклен щеше да е много, много красив върколак. Цели петнадесет десетилетия е прекарал умирайки и съживявайки се отново благодарение на своята безсмъртност. Това ми напомня за The Darkest Night от поредицата Lords of the Underworld, където Мадъкс е прокълнат да умира всяка нощ по един и същ начин и да се завръща на сутринта, за да умре отново вечерта. Само дето неговото бе проклятие, с основание, а Лаклен е пленен и изтезаван, в което има разлика. Обичам високите, мускулести мъжки персонажи и Лаклен е точно такъв. Харесвам всичко от него като започнем от дългата коса, очите(предпочитам ги сини вместо жълти)...
  Неутолимо желание е една хубава книга. Не съжалявам, че съм я прочела, защото определено имаше какво да ми предложи. Според мен е сравнително леко четиво и ако искате да направите пауза между други, по-тежки книги, които четете, тази е подходяща за тази цел.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар