Пътеводител за посветени - Дж. Р. Уорд

Допълнителна книга към поредицата „БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ“

Рейтинг:

 (Колкото и абсурдно да е, аз му давам рейтинг и наистина много ми хареса, защото съдържа доста неща, които си заслужават четенето.)

  Това ревю може и да е по-кратко от другите, не че те са дълги, но тази не е като другите книги, а е просто една обща с разни новели и други неща.
  За корицата само искам да кажа, че жената е много красива и това кара всичко останало да изглежда много добре.
Има някои изрязани сцени от книгите до момента, интервюта с Братята, кратки истории и най-важното - съвети от самата Дж. Р. Уорд. Там тя е казала как някой може да стане писател(какви са нужните качества, за да го стори) и множество полезни съвети относно това. Един от най-любимите ми, който превърнах в цитат, който използвам много често е този: „Лично аз вярвам, че писателите се раждат, а не се създават.“ То е вярно не на сто, а на двеста процента. Няма как да се насилваш да бъдеш такъв, какъвто не си след като нямаш дарбата за това. Да пишеш книга не е просто така да ти хрумне, че желаеш да направиш книга и хоп, с вълшебната пръчица на Пепеляшка, да стане отведнъж. Не ти ли е вложено в кръвта просто се откажи. Без талант нищо не се постига.
  Най-много ми хареса историята Татко мой, която е новела за Зейдист и Бела, която е най-вече за дъщеря им Нала. Даже ми стана гадно как Зи не искаше да вземе Нала и странеше от нея. Беше много гадно и през цялото време чаках най-после всичко да стане както трябва.
  Онези чатове или и аз не знам как точно да ги нарека с братята бяха много забавни, но не чак толкова лесни за четене като нормална книга. Просто в някои неща бих предпочела хубавите класически описания, за предпочитане подробни, за да се разбере всичко все пак. Също и ми хареса, че авторката е вмъкнала азбука на Древния език. Хубаво беше, че има вмъкнати и собствени размисли, чрез които читателят може да опознае малко повече Дж. Р. Уорд.
  Много ми бяха забавни и извадките от всички шест излезли до момента книги, в които има все някакви смешни случки, определено си струва да се прочетат отново.
  Пътеводителят за посветени е книга, която аз бих препоръчала, защото е интересна, забавна и много приятна за четене. Съдържа някои много любопитни неща и не виждам защо да не я прочете човек след като си е и част от поредицата Братството на черния кинжал.