Впечатленията ми от „Алиса в страната на чудесата“

  Гледах този филм съвсем случайно наскоро по Нова. Попаднах на него докато превъртах каналите и се чудех какво да гледам. Признавам си, не харесвам Алиса в страната на чудесата от малка, защото винаги ми е било твърде странно и не можех да го възприема. Гледала съм анимационни филм на Дисни няколко пъти като дете, но и той не ми харесваше. Не съм чела книгата и не смятам да я чета, не е мой тип.
  Самата история ми е прекалено необичайна и въобще отвъд моята приемливост за такива неща. Книгата на Луис Карол е прекалено... шантава и трудно може да вникне човек в смисъла ѝ, освен ако не му допада точно това - липсата на каквато и да било логика, защото тук определено е това.
Не харесвам историята, но гледах този игрален филм с участието на Джони Деп, Миа Вашиковска, Хелена Бонъм Картър, Ан Хатауей и други, защото има много добри компютърни ефекти, отлична актьорска игра и невероятни костюми.
Като казах актьорска игра, главно визирам Джони Деп. Това е актьор, на който изключително много се възхищавам заради таланта, уменията и гъвкавостта му да се превъплъщава във всякаква роля. Гледала съм едва една нищожна част от всичките му филми, за което наистина силно съжалявам, но от това, което съм видяла мога да заключа, че независимо от образа, в който влиза, той е все така безупречен.
  В Алиса в страната на чудесата той изпълнява ролята на Лудият шапкар - един от образите в този напълно объркан свят. Със сигурност не е лесно да изиграе този така смесен герой, който крие в себе си и лудостта, и пълното съзнание на духа. В един момент той може да се държи типично за Страната на чудесата, но вътрешно той е напълно с разсъдъка си и в моменти на нужда той поема рисковани, но благородни действия. Той е напълно наясно какво върши и тази привидна лудост му служи за заблуда на врага.
  В романът, авторът създава един напълно различен и объркан свят изпълнен с чудати фантастични персонажи, където попада едно малко момиченце следвайки един бял говорещ заек. Още от самото начало винаги оставах объркана как Алиса най-напред става мъничка, а после се уголемява прекалено много докато най-сетне не стане „подходящия размер“. Направи ми впечатление, че в анимационния филм някои от образите са променени и някак адаптирани, навярно, за да не се уплашат децата, защото Червената кралица с огромна глава и фентъзи съществата надали са най-добрия пример. Което прави игралната версия по-достоверна и впечатляваща. Лудият шапкар там също е направен с бяла коса и изглежда стар, което създава грешно впечатление тъй като реално косата му е рижа.
  Не знам дали беше заради актрисата, която далеч не беше малко момиченце, но аз изобщо не я възприемах като дете. Сигурно ще прозвучи странно, но по един крайно... необичаен начин накрая на филма си мислех, че може да има нещо между Алиса и Лудия шапкар, най-малкото да я целуне. Пак казвам, не съм чела книгата и навярно звуча абсурдно, но да, действително си представях точно това.
  Както се казва в цитата от Лудият шапкар, трябва да съм наполовина луда, за да искам да гледам продължението Алиса в огледалния свят, защото съм любопитна да разбера какво ще стане. Може би заради абсурдните си фантазии, но и от любопитство да видя още от брилянтната актьорска игра на Джони Деп.

  Като цяло, Алиса в страната на чудесата не ми е от любимите книги, не ми е толкова интересна. Всъщност интересът ми и всичко, което знам относно това се породи от Евър Афтър Хай, където Маделин Хатър е дъщерята на Лудият шапкар и от там понаучих някои неща. Само че това не е типично мой стил, не ми допада, аз предпочитам по-класическите неща. Филмът не беше лош, но не бих се повторила да го гледам отново, това е истината. Най-много ми хареса представянето на Джони Деп и именно затова главно говорих за него. Друго, което ми хареса беше самата визия на Бялата кралица, която отговаряше на името ѝ. Също и Чешърският котарак, чийто образ съм срещала по-често из Интернет. Интересно ми е, какво ли ще може да предложи Алиса в Огледалния свят?