КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "MACLEAN"
Донякъде ми хареса, донякъде... имаше моменти, които не ми се понравиха. Но ми допадна самата идея на книгата. Две близначки, като и двете се замесват с братята МакЛийн. Определено е разбираемо защо.
Поредната прекрасна корица, наистина са толкова хубави. Смятам, че тази жена отговаря на описанието на Катриона, а и това синьо... страхотно е. Предполагам, че този плейд символизира клана МакЛийн, много е интересно, че в по-средните векове когато все още са съществували тези традиции, всеки шотландски клан си е имал специфично каре, така че да се отличава.
Катриона Хърст е по-невзрачната близначка, тъй като всички винаги са запленени от сестра ѝ Кейтлин, а нея обикновено не забелязват. И двете са руси, но има малка разлика в нюансите, и са с кафяви очи. Основната им разлика идва в телосложението тъй като Катриона е малко по-висока и леко по-закръглена от сестра си, но и Кат носи очила, а това само по себе си е достатъчно, за да ги различат веднага. Само че нейната сестра е толкова импулсивна и откликва на всяко предизвикателство(нейният състезателен дух ми напомня за Страйдър от Lords of the Underworld, който притежава демона на съревнованието, защото тя винаги е готова да се съревновава само да я предизвикат). Именно заради нейната буйна природа, Кат се оказва в много неприятна ситуация: на мястото на Кейтлин, която е подготвила капан за Александър МакЛийн, при това и с грешния брат. Объркването просто е уникално забавно, защото и двамата си мислят, че са с друг човек, но капанът за едни се превръща в капан за други. Тя се озовава в много компрометираща ситуация с Хю МакЛийн и те са принудени да се оженят. Останах доста впечатлена от благородството на Хю и нито веднъж не се двоуми в решението за брак и постъпи изключително доблестно като не остави Кат да бъде напълно съсипана, въпреки че не бе станало (почти) абсолютно нищо, но по онова време само заради стоенето в една стая с мъж си е било направо престъпление и има два изхода - да сринат репутацията на семейството ти, или да се омъжиш за този човек.
Хю е много затворен тип. Той твърдо няма желание да се жени и е доволен с живота си - има прекрасно имение, което си е изградил сам с годините, отглежда най-добрите коне и има три прекрасни момичета, които са му нещо като осиновени. И харесва живота си такъв, какъвто е, но когато Кейтлин Хърст започва да преследва брат му, той е готов да ѝ даде урок. Но това, което не очаква е да попадне на сестра ѝ, а още по-малко - да се окаже оженен за нея. Като цяло е много добър мъж, при това и много привлекателен, но като мъж не знае как да се държи с една жена и от там идва проблема. Безспорно никога не е очаквал, че ще се ожени, но нито веднъж не си и помисля да остави Кат и с това да се съсипе репутацията ѝ.
Относно това, което не ми хареса... беше свързано с тези три момичета. Изключително много се дразня на деца, които не искат да приемат, че родителят им се е оженил и искат да прогонят жената и като цяло се държат абсолютно глупаво и я съдят безпочвено. Много е тъпо тя да се старае и да не е сторила нищо лошо, а да получава насреща някакви тъпи детински номера. Ама ми хареса, че тя им отвръщаше по същия начин и малките госпожички удариха на камък(след като очевидно не само с нея се държат така ами и принципно са прекалено разпуснати и своеволни). Безспорно Хю имаше известна заслуга в това те да не я харесват, защото логиката му беше абсолютно погрешна.
Като цяло книгата си е забавна и в по-голямата си част ми хареса. Интригуващо е, че проклятието действа по различен начин за всеки МакЛийн. Но на Хю... наистина е изумително и останах много впечатлена. Мисля, че от всички той има най-голяма сила, но естествено тя си върви с недостатъците. Като цяло Sleepless in Scotland не беше лоша, но се надявам следващата да е по-хубава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар